Р Е Ш Е Н И Е
№ 136 02.10.2019 година град Стара Загора
Старозагорски окръжен
съд, наказателно отделение,
трети състав, в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и
деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
ПРОКУРОР:
като разгледа докладваното от
съдия КАМЕНОВА ВНЧХД № 1196 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по глава ХХІ
на НПК.
С Присъда № 98/27.06.2019 г.,
постановена по НЧХД № 1844/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
подсъдимият П.Й.П., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 22.01.2018
г., в град Стара Загора, нанесъл публична обида пред повече от две лица на Я.Г.Я.,
ЕГН **********, изразяваща се в думите – „Излез бе мишок.”, „Ей ся ***.”, като
обидата е разпространена по друг начин, чрез заснемане и излъчване в социалната
мрежа „Фейсбук” – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с чл.146,
ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, платима в полза
на Държавата по бюджета на Съдебната власт.
Със същата присъда подсъдимият
П.Й.П. е осъден да заплати на пострадалия
Я.Г. ******, ЕГН **********, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени, вследствие на престъплението, неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
като в останалата част – до размера на 6000 лв.
– искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият П.Й.П. е осъден да заплати на пострадалия Я.Г.Я.
*** направените разноски по делото: сумата от 15 лева – платена държавна такса
при образуване на дело, сумата от 1000 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, сумата от 147.55 лв. – разноски, представляващи възнаграждение
за вещо лице.
Подсъдимият П.Й.П. е осъден да
заплати на Държавата по бюджета на Съдебната власт, сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса върху размера на уважената част от гражданския
иск.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от частния
тъжител Я.Г.Я. чрез повереника му В ГРАЖДАНСКО-ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА Й ЧАСТ.
В жалбата е повдигнато
оплакване за неоправдано занижаване на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
ИСКАНЕТО в жалбата е за
изменение на присъдата в
гражданската част чрез увеличаване на
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до претендираната
сума.
Чрез писмено становище
подсъдимият оспорва доводите във въззивната жалба.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в
жалбата оплаквания, прие следното:
В наказателното производство
от частен характер, по което от частния тъжител
Я.Г.Я. е повдигнато обвинение срещу подсъдимия П.П. за престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 и т.2 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, е приет за съвместно
разглеждане граждански иск за претърпени от тъжителя неимуществени вреди
вследствие на престъплението за сумата от 6000 лева, ведно със законните
последици.
За да постанови обжалваната присъда - в гражданската й част, първоинстанционният съд е приел за установени
следните фактически обстоятелства:
Частният тъжител Я.Г.Я. и
подсъдимият П.Й.П. ***, се познавали, като контактували предимно чрез
социалните мрежи. Поради различия в изразяваните от тях мнения във „Фейсбук”,
отношенията им не били добри.
На 22.01.2018 г., малко преди
обяд, частният тъжител Я.Г.Я. отишъл да пие кафе в заведение „***”, намиращо се
на ул. „***” № ***, град Стара Загора, собственост на „***” ЕООД –Стара Загора, с
управител Р.В.Г.– *** на частния тъжител. До заведението частният тъжител се
придвижил с автомобила си - марка „***”, модел „***” с ДК № ***, който паркирал
на намиращия се в непосредствена близост до заведението общински паркинг, на ул. „***”.
Докато частният тъжител пиел кафе, към входа на паркинга се насочила
кола на „Пътна помощ” с натоварен изгорял автомобил. Частният тъжител излязъл
от заведението и отивайки при шофьора на
колата на „Пътната помощ”, го попитал какво смята да прави. Шофьорът отговорил,
че му е наредено от подсъдимия П.Й.П. да разтовари на паркинга превозвания от
него изгорял автомобил. Частният тъжител Я.Г.Я. казал, че това не е редно и
препречил пътя на колата на „Пътната помощ” със своя лек автомобил. При тези неговия
действия, подсъдимият П.Й.П., който междувременно пристигнал, още с идването си на
паркинга започнал да снима с телефона си, едновременно с това, излъчвайки на живо във
социалната мрежа „Фейсбук” направения от него видео материал. Частният тъжител
се обадил на тел.112 за съдействие от органите на реда и на място пристигнал
полицейски екип, който чрез нарочно
съставен протокол отправил предупреждение към подсъдимия да не оставя на
паркинга изгорелия автомобил. Въпреки присъствието на органи на реда, между
частния тъжител и подсъдимия назрял конфликт, продължение на лошите им
взаимоотношения. Частният тъжител Я.Г.Я. решил да премести колата си и да се
махне от мястото. Качил се в автомобила, стартирал двигателя и предприел
маневра движение назад. В последствие предприел маневра движение напред. По
време на извършване на тези маневри, подсъдимият се приближил до управлявания
от Я.Г.Я. автомобил, като започнал да нанася юмруци и ритници по лявата част на
колата му. Подсъдимият П.Й.П. бил в явно превъзбудено състояние. Докато траяла
тази негова агресия, той снимал с телефона си и нанесъл обида и напсувал
частния тъжител, като го нарекъл мишок. Думите, изречени от подсъдимия, били
„Излез, бе, мишок…, ей ся ***!”. Това било заснето с телефона от подсъдимия П.Й.П. и излъчено в реално време във
социалната мрежа „Фейсбук”. Очевидци на случилото се ставали свидетелите М.Р.П.,
И.В.Л., С.А.Г.и Й.М.Й., които станали очевидци на случилото се.
Въз основа на горепосочените
фактически обстоятелства – установени след анализ на събраните в хода на делото
доказателства, първоинстанционният съд е приел, че след като на 22.01.2018 г., в град Стара
Загора, е нанесъл публична обида пред повече от две лица на Я.Г.Я., изразяваща се в думите – „Излез бе, мишок.”,
„Ей ся ***.”, като обидата е разпространена по друг начин, чрез заснемане и излъчване в социалната мрежа
„Фейсбук”, подсъдимият П.Й.П., както от обективна, така и от субективна страна,
е извършил престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 и т.2 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, за което – поради наличие на
законовите предпоставки за това, на основание чл.78а от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Правилно, първоинстанционният
съд е приел, че извършеното от подсъдимия деяние е не само наказателно
съставомерно, но и че ангажира гражданската му отговорност пред подсъдимия на
основание чл.45 от ЗЗД.
Размерът на неимуществените вреди
се определя по правилата на чл.52 ЗЗД. По справедливост, съобразявайки се с
конкретните обстоятелства на причиняване на непозволеното увреждане – в случая
публична обида, при това разпространена и чрез социалните мрежи и по този начин
станала достояние на неопределен кръг от лица, с конкретното съдържание на
обидните реплики и техния брой, с обстоятелството, че частният тъжител е
личност, ползваща се с добро име и авторитет, още и с начина – съобщен от
свидетелите М.Р.П., И.В.Л. и С.А.Г., по който пострадалият е преживял
нанесената му обида, първоинстанционният
съд е приел, че претърпените от гражданският ищец неимуществени вреди следва да
бъдат удоволетворени чрез обезщетение в размер на 1000 лв. Доводът във въззивната жалба, че размерът на
присъденото обезщетение не е съобразен с конкретните обективно
съществуващи обстоятелства на причиняване на непозволеното увреждане, не отговаря на мотивите на съдебния акт. Същевременно въззивният съд не
намира основания да приеме, че на ценените от районния съд обстоятелства не е
отдадено дължимото значение и в този смисъл не счита, че е неоправдано занижен
размерът на присъденото обезщетение.
И тъй като съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, правилно първоинстанционният съд е присъдил законна лихва,
считано от 22.01.2018 г. върху обезщетението за неимуществени вреди от 1000 лв.
По отношение
на направените разноски пред него от частния тъжител, първоинстанционният съд
се е произнесъл в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК обжалваната в гражданско-отхвърлителната
й част присъда следва да бъде потвърдена.
Независимо от това, че
въззивната жалба срещу гражданско-отхвърлителната част на присъдата е
неоснователна, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П.Й.П. следва да бъде осъден
да заплати на частния тъжител разноските, направени във въззивното производство
– 508 лв. (петстотин и осем лева).
В съответствие с изложеното,
Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 98/27.06.2019 г.,
постановена по НЧХД № 1844/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Й.П., ЕГН ********** да заплати
на частният тъжител и граждански ищец Я.Г.Я., ЕГН ********** сумата от 508 лв. (петстотин и осем лв.) – разноски, направени във
въззивното производство.
Решението не подлежи на жалба
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.