РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Радомир, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20231730200080 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началникът на Районно управление – Радомир е
наложил на жалбоподателя М. М. П. административно наказание „глоба“ в размер на
2500,00 лева за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ, на основание чл. 53, ал.
1 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на . г. бил съставен акт № . за установяване на
административно нарушение от свидетеля Л. С. Н. в присъствието на свидетеля А. Д. А.,
1
срещу М. М. П., за това, че на . г., в с. К., общ. З., обл. П., махала „Р.“, със законно
притежаваната си ловна карабина, марка „Merkel Helix”, кал. . жалбоподателят е прострелял
домашно животно – магаре от мъжки пол, с което му е причинил смъртта, като по този
начин е нарушил разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ ЗОБВВПИ.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г., като е наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 2500,00 лева за нарушение
на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ ЗОБВВПИ, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 от
ЗОБВВПИ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от
17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.) се забранява употребата на огнестрелни оръжия с цел,
различна от целта, за която са придобити, с изключение на случаите по чл. 95, ал. 1. По
силата на чл. 185, ал. 1 ЗОБВВПИ, който извърши нарушение на чл. 60, ал. 1, извън случаите
на чл. 184, се наказва с глоба от 500,00 до 2500,00 лева. Следователно, деянието, за което е
наложено на жалбоподателя административно наказание, е обявено от закона за наказуемо.
На следващо място, според чл. 215, ал. 1 ЗОБВВПИ, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от полицейските органи на МВР, а в ал. 2 на
цитираната разпоредба се сочи, че наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. За неуредените в ЗОБВВПИ случаи по съставянето на актовете, издаването
и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания
се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, съгласно
текста на чл. 215, ал. 3.
Съдът, след като анализира писмените доказателства по делото, показанията на
разпитаните свидетели и възраженията на страните, счита, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа
на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в
АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. НП е подписано от длъжностното лице,
което го е издало, както и от жалбоподателя, като това обстоятелство се установява както от
приложения в оригинал АУАН, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели
Н. и А.. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаването на наказателно
постановление. Наред с това, от страна на жалбоподателя не се оспорва, че АУАН е
2
съставен от длъжностно лице, притежаващо правомощие за това, произтичащо от
разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗОБВВПИ, а обжалваното наказателно постановление е
издадено от орган с доказана материална и териториална компетентност съгласно заповед №
8121з – 595/26.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът не констатира нарушение на изискванията на чл. 40 от ЗАНН относно
свидетелите. В тази връзка следва да се посочи и че АУАН е съставен на основание чл. 40,
ал. 4 ЗАНН, според който текст „когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели“. В разглеждания случай
АУАН е съставен на основание постановление от 04.11.2022 г. на прокурор при РП – П., ТО
– Радомир за прекратяване на досъдебно производство № . г. по описа на РУ – Радомир, от
което следва, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН.
Екземпляр от акта е връчен на нарушителя и преди наказващият орган да издаде
наказателното постановление, е дадена възможност на П. да упражни правото си по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН, а именно да подаде възражение срещу акта в тридневен срок. Такова
възражение е било подадено в законоустановения срок и след преценка за неговата
неоснователност, жалбоподателят е бил уведомен с писмо с рег. № . г. По този начин
наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се
произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо
и да извърши разследване на спорните обстоятелства.
По съществото на правния спор съдът счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се доказва извършеното от жалбоподателя П. нарушение по чл. 60, ал.
1, т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ, за което същият е санкциониран.
Както в акта, така и в наказателното постановление, при словесното описание на
административното нарушение е посочено в какво точно се е изразило същото. При така
описаната фактическа обстановка правилно наказващият орган е преценил, че същата се
субсумира под състава на нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ, забраняваща
употребата на огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити, с
изключение на случаите, когато огнестрелните оръжия се използват за спортни и учебни
цели само на стрелбища.
Не е спорно, че предназначението на огнестрелното оръжие, придобито от
жалбоподателя, е за упражняване правото на лов, включващо право на ловуване и
придобиване на дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти, съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона
за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД). Ловуването се извършва с гладкоцевно, дългоцевно
нарезно огнестрелно ловно оръжие и късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за ловни цели,
като за закупуването, носенето и съхраняването на такова, както и на боеприпаси за него, се
3
издава разрешение от органите на Министерството на вътрешните работи по реда на Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (също чл. 56 от
ЗЛОД). Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗЛОД, правото на лов се упражнява в ловната
площ на страната, включваща всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от
дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места, определени с
общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони.
Установените по делото факти чрез събраните доказателства еднозначно сочат, че
към момента на произвеждане на изстрелите с притежаваното ловно оръжие, П. не е
упражнявал правото си на лов, тъй като се е намирал на открита местност, в непосредствена
близост до населено място, и е стрелял по магаре, което не е дивеч, тъй като не е включено в
приложение № 1 по чл. 5 от ЗЛОД.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно
принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства – показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства, приобщени по
ДП № . г. по описа на РУ - Радомир. Съдът кредитира изцяло посочените доказателствени
източници, доколкото противоречия между тях не се откриват. Събраните доказателства
изясняват в пълнота фактите и обстоятелствата, съставляващи предмет на доказване и в
съвкупност утвърждават несъмнен извод за съставомерност на вмененото на П.
административно нарушение. В извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство, а и в съдебното следствие, същият не е направил каквито и да било
възражения срещу формираните фактически констатации, не е ангажирал доказателства,
които да ги оборват или поставят под съмнение. Защитата му срещу обжалвания
административнонаказателен акт се основава единствено на възражения от процесуално
естество, които по изложените съображения се отхвърлиха като неоснователни.
При тези данни по делото съдебният състав приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон. Подкрепени от събраните доказателствени материали, те
дават основание за несъмнен извод, че при изложените в наказателното постановление
обстоятелства жалбоподателят е употребил огнестрелно оръжие с цел, различна от целта, за
която е било придобито, с което е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ ЗОБВВПИ. От субективна
страна деянието, с което е осъществено административното нарушение, е извършено
виновно с форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че
огнестрелното оръжие е придобил с цел ловуване, и че е забранена употребата му с друга
цел, но въпреки тези налични в съзнанието му представи, го е употребил с цел, различна от
ловуване.
Въз основа на изложеното съдът приема, че съставът на административното
нарушение е осъществен от обективна и субективна страна, както и че законосъобразно и
4
обосновано е ангажирана отговорността на П. по административнонаказателен ред.
Нарушението не е маловажно и АНО законосъобразно е отказал приложение на
нормата на чл. 28 ЗАНН. Касае се за произвеждане на изстрели през нощта, в район,
неограничен от свободен достъп, създаващо реален риск от инциденти с нежелани тежки
последици.
По отношение вида и размера на наказанието:
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя, съгласно
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗОБВВПИ, се налага наклазание „глоба“ от 500,00 до 2500,00
лева. Съдът намира, че при определяне на наказанието, наказващият орган не се е съобразил
с всички смекчаващи отговорността обстоятелства и е наложил наказание „глоба“ в
максимален размер. Последният не е изложил мотиви защо е определил санкцията към този
размер. Ето защо и като съобрази, че по делото липсват данни жалбоподателят да е наказван
до сега за нарушение на ЗОБВВПИ, съдът намира, че в случая наказание „глоба“ в размер на
500,00 лева би допринесло в достатъчна степен за осигуряване на превантивните цели на
административното наказване.
Ето защо, съдът намира, че наказанието е завишено от наказващия орган, като той
при индивидуализацията му не е съобразил всички, предвидени в разпоредбата на чл. 27, ал.
2 от ЗАНН обстоятелства, поради което наказателното постановление следва да бъде
изменено, като наложеното наказание „глоба“ бъде намалено от 2500,00 лева на 500,00 лева.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в действащата към момента редакция, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна ОДМВР – П. следва да заплати на
жалбоподателя съразмерно с уважената част от жалбата на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 480,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски
за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът намира, че
жалбоподателят следва бъде осъден да заплати на ОДМВР - П. сумата от 16,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с намаления от съда размер на глобата.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началника на Районно
управление – Радомир, с което на М. М. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „В.“ № .,
вх. „.“, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2500,00 лева (две хиляди и петстотин лева),
за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ, като намалява размера на
наложеното административно наказание и определя такова в размер на 500,00 лева
(петстотин лева).
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П., с адрес: гр. П., ул. „Самоков“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на М. М. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „В.“ № ., вх. „.“ сумата от
480,00 (четиристотин и осемдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА М. М. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „В.“ № ., вх. „.“ ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР - П., с адрес: гр. П., ул. „Самоков“ № 1 сумата от
16,00 (шестнадесет лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6