№ 11172
гр. ..., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110103463 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „...“ ЕАД срещу „...“
ЕАД, с която ищецът е предявил положителен установителен иск по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.228 ЗЕС за признаване за установено, че
ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 39967/2020 г. по описа на СРС, 161 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
използване на мобилни услуги партида № ..., ID на договор ... от 27.01.2014 г.
За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се
съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
На 24.01.2014 г. за срок от две години бил сключен договор за услуга .... В
Приложение № 1 към договора била уговорена дена (месечна абонаментна
такса - МАТ) в размер на 70 лева без ДДС. След изтичане на първоначално
определения срок, договорът продължил действието си като безсрочен на
основание т. 15.2 от Договора. До септември 2018 г. абонатът заплащал
използваните услуги, след което е спрял да плаща. По договора били
издадени и дължими следните фактури на обща стойност 706.62 лева. Прави
искане да бъде признато за установено, че „...“ АД, ЕИК ...., дължи на „...”
ЕАД, ЕИК ...., сумата от 706,62 лева – месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор ... за периода 28.09.2018 г. - 27.06.2019г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който не се оспорва, че между страните е действал договор за
предоставяне на услуги. Сочи се, че договорът е продължил действието си до
септември 2018 г., до който период абонатът е ползвал услугите на оператора,
като всички суми, дължими до този момент са били платени. След това
услугите не били ползвани, поради което плащане по договора не се дължало.
На ответника не били предоставени общите условия, нито пък били връчвани
фактурите, по които се претендират сумите. Фактът, че реални услуги по
договора не били предоставяни след септември 2018 г. следвало да се тълкува
като прекратяване на договора с конклудентни действия. Освен това,
следвало да се приложи чл. 54.12 от договора и дори да се счете, че същият
не е прекратил действието си след м.09.2018 г., то при забава на плащането на
дължими суми от абоната/потребителя с повече от 124 дни, договорът се
счита за едностранно прекратен от страна на оператора. Според ответника
договорът в най-неизгодния за абоната случай следвало да се счита за
едностранно прекратен от оператора след изтичане на 124 дни, считано от
1.11.2018г. (датата на издаване на фактура № .... за периода 28.09.2018г. -
27.10.2018г.) Издадените фактури след този период следвало да се считат за
издадени без основание. Претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Съгласно Договор от 24.01.2014 г. (на лист 4-5 по делото) „...“ ЕАД, в
качеството си на оператор се е задължил да предоставя на „...“ ЕАД, в
качеството му на абонат, услугата „...“ срещу заплащане на възнаграждение.
Съгласно чл. 2 от договора услугата „...“ включва свързване на
комуникационната инфраструктура с обществената фиксирана мрежа и
мобилна наземна мрежа на оператора, предоставяне за ползване от абоната на
фиксирани и мобилни номера и свързването им в една виртуална частна
мрежа за пренос на глас по начин, позволяващ чрез крайно устройство да
бъдат осъществени гласови повиквания чрез мобилни номера към мобилни
наземни мрежи и чрез фиксирани номера към обществени фиксирани мрежи.
Номерата, чрез които се осъществява услугата са посочени в Приложение №
1 към договора.
Съгласно чл. 5 заплащането на услугите по този договор се извършва в
15-дневен срок от датата на издаване на фактурата от оператора.
2
Съгласно чл. 6 от договора неполучаването на фактура не освобождава
абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 15.1 срокът на договора изтича две години след датата на
подписване на протокола за предоставяне на услугата, а съгласно чл. 15.2 в
случай, че най-малко един месец преди изтичане на срока по чл. 15.1 абонатът
не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен с
изтичането на този срок или че желае да го продължи за нов срок при
определени условия, действието на договора продължава за неопределен срок
при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно
писмено предизвестие от всяка от страните без неустойки.
Съгласно чл. 17 договорът се прекратява при условията на чл. 15.2; с
едностранно писмено предизвестие от изправната страна – при нарушение на
задълженията на другата страна, посочени в този договор или в общите
условия; по взаимно съгласие, изразено в писмена форма; в останалите
случаи, изброени в общите условия.
Съгласно чл. 1.2 от Приложение № 1 към Договор от 24.01.2024 г.
(лист 6, стр. втора) месечната абонамента такса е в размер на 70 лева без
ДДС.
Съгласно фактура № .... (на лист 9-13 по делото) за периода 28.09.2018
г. – 27.10.2018 г. е начислена месечна такса в размер на 84 лева и е предвиден
срок за плащането й до 31.12.2018 г.
Съгласно фактура № ... (на лист 14-18 по делото) за периода 28.10.2018
г. – 27.11.2018 г. е начислена месечна такса в размер на 84,58 лева.
Съгласно фактура № ... (на лист 19-23 по делото) за периода 28.11.2018
г. – 27.12.2018 г. е начислена месечна такса в размер на 84,44 лева.
Съгласно фактура № ... (на лист 24-28 по делото) за периода 28.12.2018
г. – 27.01.2019 г. е начислена месечна такса в размер на 84 лева.
Съгласно фактура № ********** (на лист 29-33 по делото) за периода
28.01.2019 г. – 27.02.2019 г. е начислена месечна такса в размер на 84 лева.
Съгласно фактура № ... (на лист 34-38 по делото) за периода 28.02.2019
г. – 27.03.2019 г. е начислена месечна такса в размер на 84 лева.
Съгласно фактура № ********** (на лист 39-43 по делото) за периода
28.03.2019 г. – 27.04.2019 г. е начислена месечна такса в размер на 84 лева.
3
Съгласно фактура № ... (на лист 44-48 по делото) за периода 28.04.2019
г. – 27.05.2019 г. е начислена месечна такса в размер на 84 лева.
Съгласно фактура № ... (на лист 49-53 по делото) за периода 28.05.2019
г. – 27.06.2019 г. е начислена месечна такса в размер на 84 лева.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна
квалификация по чл. 228 ЗЕС.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
правоотношение по договор за доставка на електронни съобщителни услуги и
предоставяне на услугата на ответника в твърдяното количество, както и
цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените
абонаментни такси.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване плащане на процесните суми.
Съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга,
обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно
включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително
услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да
се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него.
От представения по делото договор (л.4-5), съдът намира, че на
основание чл. 15.1 от същия между страните към релевантния период е било
налице валидно правоотношение за неопределено време, по силата на което
ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и
предлагани далекосъобщителни услуги, за което ответникът е следвало да
заплаща предвидената месечна абонаментна такса.
От разпоредбата на чл. 1.2 от Приложение № 1 към Договор от
24.01.2024 г. (лист 6, стр. втора) се установява, че месечната абонамента такса
е в размер на 70 лева без ДДС или 84 лева с ДДС. Видно от представените по
делото писмени доказателства, мобилният оператор е фактурирал
4
задълженията по договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен
период, като е начислявал месечна абонаментна такса в размер на 84 лева.
Видно от представените фактури, ищецът е начислил суми за девет неплатени
месечни абонаментни такси за потребление в размер на общо 757,02 лева за
периода от 28.09.2018 г. до 27.06.2019 г. Поради това, съдът приема за
доказано и цената на доставените услуги.
Възражението на ответника, че през процесния период ищецът не му е
предоставял твърдените услуги, съдът намира за неоснователно, доколкото
безспорно се установи, че към релевантни период между страните е било в
сила валидно правоотношение за неопределено време и се претендират
месечни абонаментни такси въз основа на същото, и по делото няма каквито и
да било доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че
предоставянето на услугите по договора е било преустановено.
Възражението на ответника, че след месец септември 2018 г. договорът
е прекратен поради обстоятелството, че той не е ползвал предоставените от
ищеца услуги също е неоснователно. Видно от разпоредбата на чл. 17 от
договора, същият се прекратява в определени хипотези, всяка от които
включва инициатива за прекратяване на договора от една от страните,
доведена до знанието на другата страна, и не е предвидено прекратяване на
договора с конклудентни действия. Освен това, се претендира заплащане на
абонамента такса, която се дължи независимо от това дали абонатът ползва,
или не предоставените му услуги. Възражението, че на ответника не са
предоставени издадените фактури също е неоснователно, тъй като в чл. 6 от
договора е предвидено, че неполучаването на фактури не освобождава
абоната от задължението за заплащането им. Същевременно съдът намира, че
е житейски нелогично при наличието на договор за предоставяне на мобилни
услуги, чието действие не е прекратено и в който е предвидено ежемесечно
заплащане на възнаграждение за предоставените услуги, на ответника да не е
известно, че ежемесечно се издават фактури, съответно че се дължи плащане
по тях.
По отношение на възражението на ответника, че след изтичане на 124
дни от изпадането в забава за плащането, договорът следва да се счита за
прекратен, съдът намира следното:
Между страните не се спори, че съгласно клаузата на чл. 54.12 от
5
Общите условия на ищеца при забава в плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя с повече от 124 дни договорът се счита за едностранно
прекратен от страна на оператора, като с молба от 05.02.2024 г. /на лист 78-79/
ищецът признава, че механизмът за прекратяване на договора по чл. 54.12 от
Общите условия е задействан на 06.03.2019 г., когато са ограничени
използваните от абоната услуги, поради наличие на непогасени задължения, а
договорът е прекратен на 10.07.2019 г. с изтичане на 124 дни забава.
Спорният между страните въпрос е от кой момент ответникът е изпаднал в
забава, като ответникът твърди, че е изпаднал в забава от 01.11.2018 г., а
ищецът твърди, че ответникът е в забава от 01.01.2019 г.
Видно от фактура № ..../01.11.2018 г. (на лист 9 по делото) срокът за
заплащане на задълженията по същата е 31.12.2018 г. Поради това,
ответникът е изпаднал в забава от 01.01.2019 г. и от този момент е започнал
да тече 124-дневния срок, след изтичането на който договорът се счита
едностранно прекратен от оператора. Предвид изложеното, 124-дневният
срок е изтекъл на 04.05.2019 г. и от 05.05.2019 г. договорът следва да се счита
за едностранно прекратен от страна на ищеца, съответно за периода след това
няма основание за начисляване на месечни абонаментни такси и издаване на
фактури за тях. Поради това, се дължат суми по фактури за периода
28.09.2018 г. – 27.04.2019 г. в общ размер на 589,02 лева, както и абонаментна
такса за времето от 28.04.2019 г. до 04.05.2019 г. Съдът намира, че за
последния период дължимата сума следва да бъде определена като месечната
абонаментна такса в размер на 84 лева бъде разделена на броя на дните в едни
календарен месец – 30 и бъде умножена по броя на дните в периода
28.04.2019 г. – 04.05.2019 г. – 7 дни. Така определения размер на абонаментата
такса за периода възлиза на 19,60 лева. Предвид изложеното, предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 608,62 лева, а за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 706,62 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съразмерно на
уважената част от иска (86,13 %), и ответникът съразмерно на отхвърлената
6
част от иска (13,87%).
Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 25 лева
за платена държавна такса (платено нареждане на лист 59 по делото), а в
заповедното производство общо 325 лева, от които 25 лева държавна такса и
300 лева адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 21,53 лева
разноски в исковото и 279,93 лева разноски в заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определи в размер на 100 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 13,87 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „...“ ЕАД, установителен иск с правно основание чл. 228 ЗЕ, че „...“
АД, ЕИК: ...., с адрес на управление: гр. ..., ул. „...., дължи на „...“ ЕАД, ЕИК:
...., с адрес на управление: гр. ..., ул. „..., сумата 608,42 лева (шестотин и осем
лева и четирдесет и две стотинки) - месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор ... за периода 28.09.2018 г. - 04.05.2019г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.08.2020 г. до окончателното плащане
– ЧАСТ от задължения, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 39967/2020 г. на СРС, 161 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 608,42 лева до пълния предявен размер от 706,62 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „...“ АД, ЕИК: ...., с адрес на
управление: гр. ..., ул. „...., да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК: ...., с адрес на
управление: гр. ..., ул. „..., сумата от 21,53 лева (двадесет и един лева и
петдесет и три стотинки) разноски в исковото и 279,93 лева (двеста
седемдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки) разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „...“ ЕАД, ЕИК: ...., с адрес
7
на управление: гр. ..., ул. „..., да заплати на „...“ АД, ЕИК: ...., с адрес на
управление: гр. ..., ул. „...., сумата от 13,87 лева (тринадесет лева и осемдесет
и седем стотинки) разноски в исковото производство съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8