Р Е Ш Е Н И Е
№ 943 28.06.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на трети юни, две хиляди
двадесета и първа година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Й. Б.
прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1055 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба от С.И.К., законен представител на фирма „ЮЕСЕЙ“ ЕООД ЕИК *********,
адрес: гр.София, район Панчарево, Ботевградско шосе 314, против Решение № 260265
от 24.03.2021г., постановено по НАХД № 693 по описа на Районен съд – Бургас за
2021г., с което е потвърден електронен фиш сер. К № 2192682 на ОД МВР Бургас, с
който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, на С.И.К., ЕГН
**********, законен представител на фирма „ЮЕСЕЙ“ ЕООД, е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева за нарушение по чл.21, ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Иска се отмяна на атакуваното
решение и на потвърденият с него електронен фиш. Твърди се, че потвърденият фиш
е издаден в нарушение на закона, при недоказаност на извършено нарушение.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В
писмена молба по хода на делото поддържа изложените в жалбата доводи, като
твърди и че оспореният електронен фиш е издаден след изтичане на срока по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касацията ОД
на МВР Бургас, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не
взема отношение по жалбата.
Представителят на
Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита
че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а извършеното
нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото
веществени доказателства, а именно снимки, изготвени от заснемащата система, на
които ясно се виждат датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на автомобила, както и мястото на извършване на нарушението. По изложените
съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен акт, като
законосъобразен.
Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно
въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за
издаване на електронен фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП изисква нарушението да е установено и заснето с
техническо средство, след което в отсъствие на контролен орган и на нарушител
да се издаде електронен фиш. В конкретния случай нарушението е установено и
заснето с мобилна система за видеоконтрол, изправно техническо средство,
преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология и снабдено
с удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед ангажираните по
делото доказателства за изправността на техническото средство, установило и
заснело извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е приел, че
установените с него факти, релевантни за административно-наказателната
отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната
действителност. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на
мобилна система за
видеоконтрол, протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
съгласно одобреното с Наредбата приложение, който е доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението
на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено
мобилното АТСС и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издадения електронен фиш. Съдът намира за неоснователно
развитото от касатора възражение за липса на снимка на уреда, извършващ
заснемането, съгласно реда на чл.10,
ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В посочената правна норма е въведено
изискване, към протокола по чл.10, ал.1 да се прилага и снимка, но само по
отношение на временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта. В случая, процесното техническо
средство за измерване на скоростта не е било временно разположено на участък от
пътя, а е монтирано в служебен автомобил с рег. № А 7861 КК, поради което и изискването
въведено с чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е неотносимо.
Съдът е обсъдил и отговорил
на всички наведени възражения във въззивната жалба, с оглед на което настоящата
инстанция, приемайки ги за правилни не следва отново да преповтаря.
Неоснователно е
възражението на касатора, че не е безспорно установено извършеното нарушение от
приложения по делото доказателствен материал. Задълбоченият прочит на приетите
доказателства води до извод за установеност на описаното в ЕФ нарушение. Приобщените
по делото материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния фиш
дата лекият автомобил, управляван от касатора е засечен от мобилна система за
видеоконтрол да се движи със скорост от 102 км/ч, в населено място при
ограничение до
Нормата на чл. 188, ал.
1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Ал.2 на същата разпоредба
гласи, че когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на
ЮЛ, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
След като не е посочено лице, което е управлявало МПС, различно от наказаното,
то АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
касатора като законен представител на дружеството.
Неоснователни са и наведените от касатора възражения за изтичане на
предвидените в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове. По силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В случая разпоредбата чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. Макар и нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвижда, че
електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи
единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите,
установени в чл.189, ал.4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Ето защо сроковете по чл.34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са
неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на
наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото.
Законовата препратка на чл.189, ал.14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите
се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В тази връзка и сроковете по чл.34 ЗАНН не намират
приложение в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се прилагат
по аналогия при липса на изрична разпоредба. Приложима е обаче абсолютната
давност, регламентирана в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр.
чл.11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на
нарушението, извършено на 26.07.2018г. до настоящия момент не са изминали
четири години и шест месеца.
Преценявайки фактите
РС-Бургас е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до
верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и
законосъобразно.
С оглед изложеното, не се
установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и
правилно.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221,
ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1
от ЗАНН,
БАС, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260265 от
24.03.2021г., постановено по НАХД № 693 по описа на Районен съд – Бургас за
2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.