№ 211
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502883 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от “Енерго - Про Продажби"
АД, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Н.Б., срещу Решение № 1305/12.10.2021
г., постановено по гр.д. №5558/2021г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на Р. Д. М. сумата от 3235,51 лева, представляваща получена без правно основание
сума, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
ел. енергия за периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16,с абонатен номер ********** и клиентски
номер **********, за която е издадена фактура от № **********/31.12.2020 г., на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Въззивникът излага становище, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано и постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Оспорва
решаващия извод на съда относно задължението по чл. 10 от ПИКЕЕ на дружеството-
доставчик да осигурява на купувача електроенергия, възможност да контроли показанията
на СТИ, тъй като ищецът е битов абонат и електромерът отчита по две тарифи - дневна и
нощна, като на абоната е предоставена възможност за контрол на показанията и по двете.
Сочи, че съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
1
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира същите като разлика
между отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Процесната сума се
дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на електрическа енергия,
сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на консумираната в
обекта електрическа енергия. Въззивникът излага твърдения още, че показанията в регистър
1.8.3. няма как да се видят на дисплея на електромера, тъй като за процесния обект на
потребление се отчитат само две тарифи - дневна и нощна, което от своя страна било
доказателство, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да
бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. На следващо място
сочи, че в конкретния случай не е налице проведена едностранна корекция на начисленото
количество електрическа енергия, а начислена е сума, представляваща стойност на
доставена и потребен от ищеца електроенергия. Несъответствието в измерването е
установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното
количество е допълнително начислено на абоната. Това количество електрическа енергия не
представлява служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а е
реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но
при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Същото е
било остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от
цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. По изложените съображения моли за
отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Р. Д. М., чрез процесуален
представител адв. С.Д., с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно. Въззиваемата оспорва твърдението на насрещната страна за доказаност
на наличието на предпоставките за съществуването на валидно правно основание за
дължимост на сумата. Излага съображения, че приложението на общата норма на чл. 183 от
ЗЗД изключва това на специалната такава по чл. 50 от ПИКЕЕ, от което се установявала
правната необоснованост относно приложението на втората. Счита, че след като твърди, че
сумата се дължи като реално изразходена електрическа енергия, доставчикът е следвало да
докаже точния период на консумацията и времевия интервал през денонощието, когато се е
натрупала тя. С оглед промените в цената електрическата енергия в процесния период
твърди, че не може да се установи дали приложената цена на всеки един от
ценообразуващите компоненти е правилна. В допълнение оспорва начисляването на цена по
компонент „задължение към обществото“, като противоречащо на чл. 51 от ПИКЕЕ. Сочи,
че процесният електромер е от одобрен тип и е преминал първоначална проверка, съобразно
горепосочената норма, същият следва да позволява да се определи всеки един момент, в
който е имало намеса в софтуера. По делото обаче липсвали данни тази информация да е
снета и да е предоставена от електроразпределителното дружество, собственик на СТИ. На
следващо място въззиваемата страна излага твърдения, че липсват данни при какви
показания по тарифа 1.8.3. е бил монтиран процесния електромер, поради което сочи, че не
2
можело да се направи обоснован извод, че процесните количества ел. енергия са
консумирани след монтажа му. По отношение на второто основание по чл. 50 от ПИКЕЕ, на
което ответното дружество основава становището си за дължимост на процесната сума
преповтаря изложеното в исковата молба относно неговата неприложимост след отмяната на
Правилата с решение на ВАС от 06.02.2017 г. По гореизложените съображения за липса на
основание за съществуване на задължението, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
въззивника излага становище, че доколкото между страните е налице влязло в сила решение
по идентичен иск, обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като
недопустимо.
Позовавайки се на същия влязъл в сила съдебен акт, пълномощникът на въззиваемия
моли за потвърждаване на решението, при съобразяване на вече дадените разрешения по
правните въпроси, обвързващи страните.
В представената писмена защита поддържа изложеното в откритото съдебно
заседание по делото, като оспорва твърденията на въззивното дружество относно
съществуването на основания за обезсилване на решението.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано по предявен от Р. Д. М.
срещу „Енерго – Про Продажби” АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3235,51 лв., представляваща получена от ответника без
правно основание начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на ел. енергия за периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16, с абонатен номер ********** и
клиентски номер **********, за която е издадена фактура № **********/31.12.2020 г.
Ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия и клиент на ответното дружество. При
проверка на текущата си сметка на каса на ответника през м. януари 2021 г. узнала, че от нея
се претендира процесната сума, която й е служебно начислена, поради извършена корекция.
Въпреки, че не е консумирала начислената енергия, ищцата заплатила процесната сума с
единствения мотив да не й бъде преустановено снабдяването с ел. енергия, поради което
твърди, че плащането е извършено без основание. Сочи, че сумата е произволно определена
от електроснабдителното дружество и липсва нормативна възможност за него да коригира
едностранно сметките на потребителите в процесния период. Твърди още, че по отношение
на електромера не е извършвана периодична проверка в нормативно определения срок.
Поддържа се, че проведената корекционна процедура се основава на нищожни правни
норми. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск с
присъждане на сторените по делото разноски.
3
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
предл. I от ЗЗД, като за установяване на спорното материално право ищецът носи
доказателствената тежест да докаже твърдения факт, че е дал имуществено благо на
ответника, а в тежест на последния е да установи, че получаването на същото не е лишено
от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата,
което му дава право да го задържи.
Между страните не е налице спор относно факта на заплащане на процесната сума от
3235.51 по фактура фактура № **********/31.12.2020 г., като същият се доказва още от
приложеният по делото касов бон от 06.01.2021г.
На съда е служебно известно, че с Решение №863/30.06.2020 г. по в.гр.д. № 448/2020 г.
на ВОС е потвърдено Решение № 5861 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 12097/2019
г. на Районен съд – Варна, с което е прието за установено, че ищцата Р. Д. М. не дължи на
ответника “Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 4990 лв., начислена по фактура №
**********/25.07.2019 г. със стойност 8225,84 лв., представляваща корекция на сметка за
периода 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. по клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление гр. Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6,
ап. 16, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Процесната сума в размер на 3235.51 лева, предмет на настоящото съдебно
производство представлява остатъкът от предходно разгледания иск за сумата от 4990 лева
до пълния размер на начислената от ответното дружество сума на абоната в общ размер от
8225.84 лева. Посочените парични притезания имат общ правопораждащ факт, дължими са
за един и същ период – от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г., за един и същ обект на потребление
и са начислени въз основа на извършената от служители на ответника проверка от
06.07.2018 г., обективирана в Констативен протокол № 1104710. Посоченото обстоятелство
не е спорно между страните, като от изготвената при първоинстанционното разглеждане на
делото СТЕ се установява, че корекцията е извършена на база заявление № 5631930 и
влязлото в сила между страните съдебно решение, а в издадената фактура са остойностени
17374 kw/h, част от общото количество от 44171.6 kw/h, начислено въз основа на проверката,
извършена на 06.07.2018 г. по същия протокол.
Общият правопораждащ факт на двете задължения обаче не обуславя недопустимост
на иска, съответно на постановеното по него първоинстанционно решение, тъй като сумата
от 3235.51 лева се претендира на различно правно основание. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1
от ГПК изрично посочва, че обективните предели на СПН се очертават от отправеното към
съда искане и основанието, на което същото се предявява. В настоящия случай правната
квалификация на двата иска е различна, като предмет на процесния е осъждане на ответника
да заплати паричното притезание като заплатено на отпаднало правно основание, а с
преходния иск е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 4990 лева, поради което липсва обективен идентитет между двете
дела. Такъв не е налице още поради факта, че процесната искова претенция се основава на
твърдения за настъпил след приключване на устните състезания по първото дело,
4
следователно и необхванат от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на
решението по него, а именно извършеното на 06.01.2021 г. плащане на сумата по
процесната фактура от 31.12.2020 г.
По посочените съображения следва да се приеме, че влязлото в сила решението по
предходното дело, с което съдът окончателно се е произнесъл по отношение на
правопораждащите факти на правоотношението между страните не влияе върху
допустимостта на предявения за разглеждане в настоящото производство иск, но следва да
бъде съобразено с решението по същество на спора. В този смисъл е и трайната съдебна
практика, обективирана например в Решение № 49 от 14.04.2011 г. по т.д. № 561/2010 г. на
ВКС.
Посоченото разрешение относно приложимостта на СПН по отношение на общите
правопораждащи факти произтича от факта, че при уважаване на иска за част от вземането
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством юридическите факти, от които правоотношението произтича, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти
са едни и същи, както за първия иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се
ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
Посочените съображения, изложени в ТР № 3/2016 г. на ОСГТК по отношение на частичния
иск, са напълно приложими към настоящия случай, тъй като макар да не се касае за частичен
иск, то страните са обвързани със СПН по отношение на решаващите изводи на съда за
изначална и пълна липса за основание за преизчисляване на сметката на потребителя въз
основа на констатациите от извършената на 06.07.2018 г. проверка.
При разглеждане на отрицателния установителен иск ответникът „Енерго–Про
Продажби“ АД е следвало да изчерпи всички годни правни основания, на които претендира
дължимостта на сумата. С уважаване на същия му между страните е прието за установено,
че дружеството не е титуляр на вземането, като се преклудират всичките му последващи
възражения относно правопораждащия го фактически състав – извършената въз основа на
проверката от 06.07.2018 г. корекционна процедура. Последващото плащане на процесната
част от задължението макар и новонастъпил и необхванат от СПН факт променящ предмета
на делото, но не обуславя извод за съществуването на основание за допълнителното
начисляване на процесната сума от ответника. Напротив, по отношение на последния с
обвързваща страните сила е прието за установено, че претендираното от него вземане за
извършената корекция на сметка на потребителя за периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г.
е лишена от правно основание. Поради това се явяват преклудирани и възраженията му за
законосъобразност на извършената корекционна процедура, а на още по-силно основание и
за наличието на предпоставките за внасяне на сумата по силата на чл. 183 от ЗЗД.
Доколкото липсва годно правно основание за извършване на корекцията и за
допълнително начисляване на процесната сума за нейното връщане, като заплатена при
първоначална липса на основание се явява основателен. С оглед съвпадението в решаващите
5
изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК като валидно, допустимо и правилно.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 460 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1305/12.10.2021 г., постановено по гр.д. №5558/2021г.
по описа на ВРС, с което „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, е
осъдено да заплати на Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Княз Николай
Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16, сумата от 3235,51 лв. (три хиляди двеста тридесет и пет
лева и петдесет и една стотинки), представляваща получена от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД без правно основание начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г.
за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16, с
абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която е издадена фактура от
№ **********/31.12.2020 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс -Г, да заплати на
Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ № 48, ет. 6, ап.
16, сумата от 460 /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6