Присъда по дело №242/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 13
Дата: 21 май 2024 г. (в сила от 6 юни 2024 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20242200200242
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. С., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Стефанов
СъдебниАНДОН АТ. АТАНАСОВ

заседатели:Станимир Ст. Петков
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
и прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Наказателно дело от общ
характер № 20242200200242 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. С. К., роден на 03.12.1964 г., българин,
български гражданин, жител и живущ в гр.С., със средно образование, женен,
работи, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че 01.10.2019 г. в
гр. С., при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил
над 12 тона - влекач, марка и модел „Д.“ с ДКН ....... и прикачено към него
самосвално полуремарке, марка и модел „О. тип „гондола“, с ДКН .........,
собственост на „М. С.“АД-С., ЕИК....., нарушил правилата за движение,
визирани в чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си да
контролира пътното превозно средство, което е управлявал и по
непредпазливост причинил смъртта на М. Д. З.А от същия град, с ЕГН
**********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, предл.1, вр.
чл.342, ал.1 от НК и чл. 58а, ал. 4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, го ОСЪЖДА на
една година "лишаване от свобода".
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така
определеното наказание "лишаване от свобода" с изпитателен срок от три
години от влизане на присъдата в законна сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 343г от НК НАЛАГА на подс. И. С. К.
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
1
ОСЪЖДА подсъдимият И. С. К., със снета по-горе самоличност да
заплати в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд – С. за направени по
делото разноски пред първата съдебна инстанция в размер на 223,30 лева.
ОСЪЖДА подсъдимият И. С. К., със снета по-горе самоличност да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – С. сумата от 458,60
/четиристотин петдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ лева за направени
по делото разноски в досъдебната фаза.
ОСЪЖДА подсъдимият И. С. К., със снета по-горе самоличност да
заплати в полза на Държавата по сметка на Окръжна прокуратура С. сумата
от 1382,20/хиляда триста осемдесет и две лева и двадесет стотинки/ лева за
направени по делото разноски в досъдебната фаза.
ОСЪЖДА подсъдимият И. С. К., със снета по-горе самоличност да
заплати на всеки от частните обвинители М. Б. З., М. М. А., Л. М. Й., Б. М. З.,
Л. Х. Х., Б. Д. Х., А. Д. Х. и Р. Д. В. по 500 лева, представляващи направените
разноски за повереник в досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимият И. С. К., със снета по-горе самоличност да
заплати на частните обвинители М. Б. З. и Б. М. З. общо сумата 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева, представляващи направените от тях разноски за
повереник в съдебното производство, съгласно пълномощно представено
пред Окръжен съд С. при първоначалното разглеждане на делото.
Представените като веществени доказателства – влекач „Д.“ с ДКН .......
и прикачено към него ремарке тип „гондола“ с ДК№ ......... иззети с протокола
за оглед от 01.10.2019 г. собственост на „М. С.“АД-С., оставени за
съхранение в Сектор КАТ при ОД на МВР - С. след влизане на присъдата в
законна сила БЪДАТ ВЪРНАТИ на представляващо дружеството лице или
упълномощен представител.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок
от днес пред Апелативен съд-Б..

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



Мотиви към Присъда № 13/21.05.2024 г. по НОХД № 242/2024 г. по
описа на Окръжен съд – С..
Съдебното производство е образувано по повод внесен от Окръжна
прокуратура – С. обвинителен акт по сл. дело № 41/2019 г. по описа на ОСО
при ОП – С., вх. № 2262/2019г., пор. № 219/2019 г. по описа на Окръжна
прокуратура – С. против И. С. К. за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр.
чл.342, ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. К. е обвинен в това, че на 01.10.2019 г. гр. С.,
при управление на моторно превозно средство – „Д.“ модел „......“ с peг. №
......., с прикачено към него ремарке - тип „гондола“ с ДК № ........, собственост
на „М. С.“ АД, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал.1 от
ЗДвП /"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват"/ и по непредпазливост причинил смъртта на М.
Д. З.а – престъпление по чл. 343 ал.1 б. „в“ предл. 1 вр. чл. 342 ал.1 от НК.
По своевременно направено искане – преди даване ход на
разпоредителното заседание, на основание чл.76 и сл. от НПК, съдът
конституира като частни обвинители в производството по настоящото дело
М. Б. З. – съпруг на пострадалата М. Д. З.а, М. М. А. - дъщеря на постр. М. З.а,
Л. М. Й. – дъщеря на постр. М. З.а, Б. М. З. – син на постр. М. З.а, Л. Х. Х. –
майка на постр. М. З.а, Б. Д. Х. – брат на постр. М. З.а, А. Д. Х. – брат на
постр. М. З.а и Р. Д. В. – сестра на постр. М. З.а. За целите на производството
всички частни обвинители се представляват от адв. Н.Н. от АК-С.
преупълномощен от повереника на пострадалите – адв. А. Б. от САК.
По искане на защитата и подсъдимия, съдът се произнесе с определение
провеждането на съдебното следствие да протече по реда на чл. 372, ал. 4, вр
с чл. 371, т. 2 от НПК, като обяви че при постановяване на присъдата ще се
ползват самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като
същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства.
По отношение на вида и размера на наказанието, които следва да бъдат
наложени на подс. К., представителя на Окръжна прокуратура С. предлага с
оглед данните за личността на подсъдимия, направените признания в хода на
досъдебното производство, липсата на доказателства за извършени
престъпления и за предходни осъждания на лицето наказание по обвинението
което му е повдигнато в размер на две години Лишаване от свобода, което да
бъде отложено на основание, чл.66 от НК с изпитателен срок от три години,
което наказание е с оглед на диференцираната процедура по Глава 27 от
НПК. Представителя на прокуратурата предложи наказанието лишаване от
правоуправление на МПС да бъде за срок от една година и шест месеца.
Повереникът на частните обвинители адв. Н.Н. – АК-С. поддържа
повдигнатото от ОП – С. обвинение. Намира за установена по безспорен
начин фактическата обстановка, предвид показанията на свидетелите и
заключенията на назначените по делото експертизи. Аргументира извод за
настъпване на произшествие, което е пътно транспортно по своя характер –
настъпило по време на управление на товарния автомобил от подсъдимия,
вследствие на което е причинена смъртта на пострадалата. Според частното
обвинение подсъдимият е осъществил деянието, за което е обвинен, както от
обективна, така и от субективна страна и следва да бъде признат за виновен.
1
Отчитайки баланс в смекчаващите и отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, повереникът пледира за налагане на наказание
около средния предвиден в закона размер. Присъединява се към становището
на прокуратурата за прилагане на чл.66 от НК, както и относно лишаването от
правоуправление за срок от една година и шест месеца.
Претендира за присъждане на направените разноски.
Частните обвинители, се присъединяват към становището на своя
повереник.
Защитникът на подсъдимия К., адв. К. подчертавайки признаването на
вината относно повдигнатото обвинение предлага при обсъждане на
наказанието, което следва да бъде определено наред с престъпната деятелност
съда да вземе предвид и други обстоятелства, които са от значение и които
обосновават налагане на наказание Лишаване от свобода действително доста
в размера предложен от страна на прокуратурата. Моли на първо място да се
вземе в предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни. Относно размера на наказанието за деянието по чл.
343 НК защитата намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 58а от
НК, при което да бъде определено наказание в размер на две години
„Лишаване от свобода“. Присъединява се към становището на прокуратурата
и по отношение на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението.
Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт, съжалява за стореното и моли за минимална присъда.
В последната си дума подсъдимия заявява, че съжалява за причинените
вреди, моли за минимално наказание което да не бъде изтърпявано
ефективно.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. И. С. К. е правоспособен водач на МПС от 1983 г. Към настоящия
момент е правоспособността му включва придобити категории „А“, „В“, „С“,
„Д“, „ДБ“, „АМ“, „ТКТ”, „ВЕ“. Притежава свидетелство за правоуправление
№ *********, издадено от ОД на МВР – С., валидно до 27.08.2024 г. В това си
качество е преминал курс и успешно е положил изпит пред Държавна
автомобилна инспекция за професионална компетентност и работа с товари.
Като водач, видно от приложената към материалите по делото справка
/т.1, л.165 от сл.д./, е наказван по административен ред с административни
наказания за нарушения на ЗДвП /основно за неизползване на предпазен
колан, неносене на документи за регистрация на автомобила/. Наказанията са
наложени с 2бр. наказателни постановления, издадени съответно на
03.12.2012 г. и на 30.06.2014 г. и 4 бр. с фиш – съответно с дати 23.06.2011г.,
08.04.2012 г., 17.04.2018 г. и 05.05.2018 г. Съгласно приложената справка
всички наложени наказания глоби в размери между 20 лв. и 100 лв. са
платени.
С трудов договор № 16/30.06.2010 г. подс. К. бил назначен на работа в
„М. С.“ АД, където работи и понастоящем, като шофьор на тежкотоварен
автомобил над 12 тона. Основните му трудови задължения, видно от
приложената длъжностна характеристика, включвали превоз и разтоварване
на пшеница и трици. Дейността на подсъдимия била пряко подчинена на
Началника на отдел „Т.“ в „М. С.“ АД – свид. Д.С., който се явявал и негов
2
пряк ръководител.
На 01.10.2019 г. на подсъдимия било възложено да управлява товарен
автомобил „Д.“, модел „......” с peг. № ......., с прикачено към него ремарке –
тип „гондола“ с ДК № ......., собственост на дружеството, в което работи. На
01.10.2019 г. свид. С. устно разпоредил на подс. К. да натовари и извози
битови отпадъци от територията на дружеството, които обикновено
изсипвали в близост до портала на дружеството – на нерегламентирано
сметище в квартал „Н.“.
След като натоварили ремаркето подс. К., придружаван от свидетелите
О. Х. и Ш. М., заедно със свид. С. осъществили един курс и изсипали
отпадъците на посоченото сметище. Самото сметище представлявало участък
от улица „П.“ № 1 в квартал „Н.”, който се ползвал за преминаване, както от
автомобили, така и от пешеходци. Преди години участъкът бил главен път в
квартала. Постепенно обаче, в резултат на действията на живущите в
квартала, както и на различни предприятия, участъкът се превърнал в
сметище. Писмените доказателства по делото определят статута на участъка
като УПИ 1 с идентификатор 67338.605.44, предназначен за обект „Комплекс
за образование – училище“, като мероприятието не е осъществено.
След 15:30 ч. на 01.10.2019 г. подс. К., придружаван от същите трима
свидетели, направили втори курс с отпадъци, които да разтоварят на същото
място. Свидетелите придружавали водача с цел осигуряване на по-голяма
безопасност при разтоварването, тъй като било обичайна практика живущи в
квартала лица от ромски произход да се опитват да се качват в движение на
ремаркето, за да се доберат до по-ценни от тяхна гледна точка отпадъци.
Именно за да предотвратят подобни действия, с подс. К. на мястото на
разтоварване присъствали и трима служители на „М. С.” АД – свидетелите
Д.С., О. Х. и Ш. М..
След като отишли в района на нерегламентираното сметище, което се
намирало в близост до оградата на „М. С.“ АД, подс. К. паркирал влекача с
ремаркето на заден ход. Свид. С. дал разпореждане на другите двама
свидетели – Х. и М., къде да застанат встрани от композицията и да
обезопасят района. Самият влекач бил разположен по такъв начин, че оставял
на живущите два начина да бъде заобиколен - по пътя откъм ул. „К.М.“ или
по ул. „П.“, като се заобиколи предната част на влекача.
След като паркирал композицията, подс. К. се приготвил да повдигне
гондолата, за да се изсипят отпадъците. Механизмът за повдигане на
ремаркето се намирал от лявата страна до вратата на водача и представлявал
ръчка за повдигане на гондолата на позиции с различна височина. Подс. К.
стартирал разгъването на хидравличния повдигащ механизъм на гондолата и
част от отпадъците се изсипали. Част от отпадъците обаче образували „тапа“,
препятстваща цялостното освобождаване на отпадъците в ремаркето. За да
подпомогне процеса, подс. К. се качил в кабината и предприел движения „на
тласъци“ напред с влекача, за да предизвика инерционни сили, които да
доведат до изсипване на остатъка от отпадъците. Тези действия подс. К.
предприел при изцяло вдигната в горно положение гондола.
Тъй като бил дългогодишен шофьор в „М. С.“ АД, подс. К. бил запознат
с особеностите на товарната композиция, а именно, че при вдигнато до край
ремарке и управление напред по предприетия начин, композицията може да
загуби стабилност.
В резултат на действията на подсъдимия вдигнатата гондола се
преобърнала на една страна. Малко преди гондолата да падне на земята, свид.
3
С. забелязал, че в края на оградата в близост до ремаркето се появила жена –
пострадалата М. З.а, която се прибирала от работа. Гондолата се преобърнала
именно когато постр. З.а преминавала в близост до нея, затискайки
пострадалата, в резултат на което настъпила и смъртта й.
Намиращи се в близост множество свидетели сигнализирали на тел.
112. Сигнал за произшествието бил подаден и от свид. Г.В. – изпълнителен
директор на „М. С.“ АД. След получаване на сигнала се отзовали органите на
полицията, на РДПБЗН – С., както и медицински екипи. След осигуряване на
техника и повдигане на падналото ремарке на товарната композиция била
констатирана смъртта на пострадалата.
От заключението на назначената по делото химическа експертиза /л.
176, том II от сл.д./ е видно, че при управлението на процесния товарен
автомобил подс. К. не е бил под въздействието на алкохол или други
упойващи вещества.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп №
188/2019 г., /л. 48-50, том I от сл.д./, пострадалата М. Д. З.а е получила тежка
несъвместима с живота съчетана механична травма в резултат на падане
върху тялото на пострадалата на контейнер с отпадъци с огромно тегло
/няколко тона/.
При огледа на място и извършената впоследствие в секционната зала
аутопсия на трупа са установени тежка черепно-мозъчна травма с
размачкване на главата и натрошаващи счупвания на всички кости на черепа,
размачкване на мозъка и останалите органи в областта на лицето и главата,
тежка гръдна травма със сплескване на гръдния кош, счупване на всички
ребра, размачкване на белите дробове, сърцето и останалите вътрешни
органи. В областта на гърдите са установени разкъсни рани, през които са
изпаднали навън вътрешни органи. Навън са изпаднали всички коремни
органи, като части от слезката, черния дроб и единия бъбрек са намерени на
разстояние 2-3 метра от трупа.
Според заключението на вещото лице непосредствената причина за
смъртта на пострадалата М. З.а е тежката, несъвместима с живота съчетана
травма с обхващане на главата, гърдите и гръдните органи, гръбначния стълб
и гръбначния мозък, корема и коремните органи, таза, както и крайниците.
Пострадалата е изпаднала в тежко шоково състояние непосредствено след
механичната травма. Смъртта на пострадалата е била неизбежна и неминуема
и е настъпила за съвсем кратко време. Животът на пострадалата е бил
неспасяем.
Описаните увреждания, довели до смъртта на пострадалата, са
получени в резултат на притискане на тялото й и попадане на тялото под
контейнер с тежест с няколко десетки тона.
Видно от заключението на назначената по делото съдебна авто -
техническа експертиза, водачът на процесния товарен автомобил е извършил
технически неправилно действие, предприемайки движение напред при вече
вдигната гондола. Технически правилно е било движение с композицията да
се предприеме едва след пълното спускане на гондолата.
Според заключението, водачът е предприел преместването на товарната
композиция напред, за да извърши пълно разтоварване на товара, като
преместването е във вид на „тласъци” и при вдигната на максимална
височина гондола. Придвижването на автомобила напред с тласъци е довело
до появата на инерционна сила, респ. момент спрямо линията на десните гуми
на автомобила. Поривите на появил се страничен вятър, според вещото лице,
4
са внесли допълнителна неустойчивост на товарната композиция.
Съгласно експертното заключение подс. К. е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортното
произшествие като възприеме наличието на преминаващ пешеходец в близост
до композицията посредством огледалата за обратно виждане, ако
непрекъснато наблюдава в тях. За безопасността на системата водачът е
следвало да наблюдава поведението на автомобила и в двете странични
огледала. Пострадалата пешеходка е предприела технически неправилно
действие, като е навлязла зад и встрани на автомобила в процес на
извършване на разтоварни дейности. Тя не се съобразила с намиращите се в
близост хора, които са предпазвали навлизането на хора в обсега на
разтоварните дейности.
Заключението на назначената автотехническа експертиза приема
комплексни технически причини за настъпването на пътно-транспортното
произшествие, като основните са: неправилното от техническа гледна точка
поведение на пострадалата, навлизайки в зоната на габаритното обкръжение
на товарната композиция, без да се съобрази с предприетите разтоварни
дейности; неправилното от техническа гледна точка поведение на водача,
предприел движение напред на тласъци при вдигната гондола; наличието на
пориви на вятъра, благоприятстващи обръщането на полуремаркето с дясната
странична повърхност върху терена. Вещото лице отчита, че наличието само
на тласъци от движението на автомобила е възможно да не е било напълно
достатъчно за загубата на устойчиво равновесие на динамичната система и
настъпилото преобръщане. За достигане на преобръщането, според писменото
заключение, е налице освен момента от инерционната сила, така също и
момент от силата на вятъра в същата посока на действие, както
инерционната.
Твърденията за пориви на вятъра по време на инцидента не се подкрепят
от приложената по делото /том 1, л. 172 от сл.д./ справка от Националния
институт по метеорология и хидрология - Филиал П. - МО - С., от която е
видно, че малко преди настъпване на процесния инцидент, температурата на
въздуха е била 28,6 градуса, а скоростта на вятъра - 5 м/сек, посока север /18
км/ч./. Според инкорпорираната в заключението на съдебната авто -
техническа експертиза втора метеорологична справка /том 2, л.200 от сл. д./ в
15:00 ч. на 01.10.2019 г. за гр. С. имало вятър със скорост 7 м/сек с посока
ИЮИ /изток юг изток/. Според същата справка в 12:00 ч., 18:00 ч., 21:00 ч. на
същата дата вятърът е бил със скорост 0 м/сек.
Твърденията за пориви на вятъра по време на инцидента не се подкрепят
и от обясненията на подсъдимия дадени в качеството на обвиняем в хода на
досъдебното производство в присъствие на неговия защитник.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия И. С. К. относно авторството на
деянието напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство
доказателства относно тези факти.
С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената
фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо
се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно от
обяснения на подс. К./том3 лист 75 и следващите от сл. дело/ и показанията
на свидетелите Н. А.ов М., М.В.К., О. Х., Ш. М., Д.С. С., Г.Г./в том 1 от л. 40
5
до 46 от сл. д./, Й.К., И. М., В.П.В., М. Б. З., Б. М. З., Л. М. Й., М. М. А., П.Й.,
Г.А., Б. Х., Р. В., Л. Х., А. Х., Г.В. и К.С./в том 2 от л.77 до 167/. Същите са
обективни, последователни, логични и допринасят за изясняване на фактите
по делото. Фактическата обстановка се подкрепя и от заключенията на
назначените експертизи /химическа, техническа, съдебно-медицинска и
съдебна автотехническа/, приложените писмени доказателства и
доказателствени средства, веществените доказателства и доказателствени
средства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля РА. И. РА.ов, като цени
съобщените данни, относно възприетата от свидетеля РА.ов пострадала
пешеходка преди падането на гондолата. Свидетелят преценява
местоположението си спрямо процесната товарна композиция на около 20
метра зад камиона при настъпване на произшествието. Описва подробно
движението на камиона и етапите на разтоварване на товара /отпадъците/.
Той е категоричен за чути от него думи от някои от придружителите на
шофьора на камиона, които са казвали „дай малко напред и назад“, „лашкай
напред и назад“, „лашкай“, като при това „лашкане“ гондолата е паднала на
дясната си страна. При движението на камиона шофьорът е бил в кабината, а
в момента на падане на гондолата, камионът не се е движел, но двигателят му
е работел. Гондолата е била вдигната високо и се разклатила преди падането.
Пострадалата жена е дошла откъм кабината на камиона и е вървяла към
задната част на превозното средство, движила се е от дясната страна на
камиона между камиона и оградата вдясно от него. Жената е била около
средната част на камиона, когато гондолата е започнала да се накланя.
Времето е било хубаво и е нямало вятър. Съдът цени показанията на този
свидетел, като ги намира достоверни и обективни. Същият не е заинтересован
от изхода на делото. При разпита в досъдебната фаза е разказал подробно за
възприетото от него.
Кореспондиращи с показанията на свид. РА. РА.ов са тези, дадени от
свид. М.В.К.. Този свидетел също е бил в близост до мястото на инцидента и
е видял вдигането на гондолата, придвижването на камиона „назад напред“
два-три пъти, разклащането на гондолата във въздуха и падането й.
Шофьорът на камиона е бил в кабината, а свидетелят К. – на 10 метра зад
камиона. Когато паднала гондолата, шофьорът излязъл и тръгнал да бяга.
Съдът кредитира и тези показания, като ги намира съответни на предходно
обсъдените.
В сходен смисъл са и дадените показания от свид. Н. А.ов М.. Този
свидетел също е възприел вдигането на ремаркето, „лашкането“ на
автомобила, поради невъзможността да се изсипят отпадъците, изкривяването
на оста на повдигащия механизъм, падането на гондолата и затискането на
пострадалата жена. Пред разследващия орган, свидетелят е обяснил
движението на камиона преди падането на гондолата – когато товарът спрял
да пада, камионът мръднал малко напред – около 3 метра, с движение на
тласъци, за да паднат отпадъците. Камионът бил спрял, когато жената
достигнала самосвала, който през цялото време бил вдигнат нагоре, тогава
гондолата започнала да се наклонява и паднала. Категоричен е, че шофьорът е
преместил товарния автомобил с вдигната гондола, спрял и тогава ремаркето
се е обърнало. Съдът цени показанията на този свидетел, като ги намира
обективни и достоверни. Показанията му в досъдебната фаза са дадени
непосредствено след инцидента – на същата дата няколко часа след
случилото се /по-малко от час след приключване на огледа на
6
местопроизшествие/. В този смисъл съдът ги намира максимално достоверни,
без колебания за тяхната правдоподобност. При липсата на каквито и да е
основания за дискредитиране на дадените показания, съдът ги цени, като ги
намира последователни, логични, достоверни.
Очевидци на произшествието са и свид. Г. И. А. и баща му свид. И.
РА.ов М.. И двамата свидетели са се намирали зад свид. Н. М. и са възприели
сходни обстоятелства – времето е било слънчево, свид. Г.А. не помни да е
имало вятър, а свид. М. заявява, че не е имало силен вятър, а само лек вятър.
Двамата свидетели, които са били заедно със свои роднини, са видели
пристигането на процесния камион, повдигането на гондолата, движението
напред на няколко пъти с вдигната гондола, за да падне боклука, човек, който
казвал „Дай напред, дай напред“, „малко напред и малко назад“ /според свид.
Г.А./, „да лашка“ /според свид. И. М./. Свид. Г.А. твърди, че е видял задните
гуми на камиона да са малко наклонени надясно и да се вдигат от земята и
предположил, че камионът ще се обърне, както и станало. Свид. И. М.
заявява, че камионът е тръгнал леко напред с отворена почти изцяло гондола
и започнал да лашка, за да падне и останалата част от отпадъците.
Залюляването и падането на гондолата станало много бързо – за минута-две.
Съдът се доверява на показанията и на тези свидетели.
Във връзка с последното обстоятелство – имало ли е вятър към момента
на настъпване на произшествието, съдът съобрази и показанията на
останалите свидетели, част от които са отишли в близост до мястото на
произшествието след настъпването на инцидента, а друга част са разбрали за
случилото се и не са приближили мястото. Свидетели, които не са възприели
да е имало вятър са напр. свид. Й.К. /намирал се на около 200 метра от
мястото на случилото се, видял преобърнатия камион след като отишъл в
близост и подал сигнал на тел.112/, свид. С. А. /също на 200 метра от мястото
на произшествието преди и по време на настъпването му, с твърдения, че
силен вятър се е появил след инцидента/, свид. Г.Г. /полицейски служител,
посетил местопроизшествието след настъпване на инцидента/ и др.
При настъпване на инцидента на място са присъствали трима служители
на „М. С.“ АД – свидетелите Д.С., О. Х. и Ш. М..
Показанията на свид. С. дадени в досъдебното производство. Са от деня
на инцидента, като разпитът е проведен късно вечерта. В тези показания /л.45,
папка 1 от сл.д./ свид.С. е заявил, че след блокирането на товара при
разтоварването „И. дръпна камиона малко напред…някъде около метър-два,
но не зная с точност, като преди да премести камиона напред И. свали
гондолата, но не я свали нацяло – тя според мен стърчеше около метър и
половина нагоре, но не съм сигурен колко точно. Вярно е, че аз казах на И. да
премести камиона напред, понеже падналият боклук направи тапа и пречеше
на останалият да падне, но не си спомням да съм казвал да премести камиона
напред, като го „лашка“, но е възможно да съм му казал, но нямам спомен за
това“, „не мога да кажа – не зная дали И. е преместил камиона с тласъци или
го е преместил плавно, но когато спря започна отново да вдига гондолата,
като този път я вдигна повече от първия път, тогава гондолата започна да се
накланя. Нямам спомен по времето на инцидента да е имало вятър или нещо
подобно“. Във втория протокол за разпит на свидетел от 20.11.2019 г. /л.168-
172, п.2 от сл.д./ е отразено описание за действието на механизма за
повдигане на гондолата и неговото местоположение, потвърдени са
първоначалните показания, че след образуване на тапа от отпадъка гондолата
е била свалена /според тези показания - напълно/ и тогава камионът се е
7
придвижил напред, гондолата отново била вдигната до края и тогава паднала.
В тези показания свидетелят е съобщил за силен вятър, появил се изведнъж и
вдигнал прах от сметището.
Тук следва да се направи връзка с показанията на свид. Г.Г., депозирани
пред разследващия орган на следващия ден след инцидента – 02.10.219 г.
Свид. Господинов сочи за проведен разговор с водача на камиона – подс. К., в
който последният е разказал за отправено предупреждение към Д.С. „че ще
се обърне камиона, така както С. го е карал да изсипва боклука, но С. му казал
да продължи“. С оглед на тези обстоятелства, съдът не кредитира показанията
на свид. С., че след образуване на тапа от отпадъците, подсъдимият е свалил
частично или изцяло гондолата и е придвижил камиона плавно напред, без
тласъци или „лашкане“. Кредитираните показания на свидетелите РА. РА.ов,
Марин К., Н. М., Г.А. и И. М. не оставят съмнение за положението, в което се
е намирала гондолата /вдигната - без промяна спрямо първоначалната
позиция, в която е разтоварвал камионът преди образуване на тапа/, когато
камионът е бил придвижен напред с тласъци или „лашкане“ от подсъдимия и
че след последното придвижване и спиране на движението се е разклатила,
наклонила се надясно и е паднала. Уклончивият характер на дадените от свид.
С. показания, промяната в твърденията му при различните разпити относно
цитираните обстоятелства, не дават основания на съда да се довери и да
приеме за категорични и достоверни именно неговите показания, а не тези на
останалите посочени по-горе свидетели-очевидци. Не на последно място
свид. С., като ръководител, разпоредил въпросните товаро - разтоварни
дейности и ръководил на място действията на подчинените си служители, се
явява своеобразно заинтересован от изхода на делото. Колебливостта в
първите депозирани в досъдебната фаза показания и тяхната вариативност на
по-късен етап би могла да бъде обяснена и с особеното положение, което този
свидетел заема спрямо подсъдимия, както и предвид отправеното
предупреждение от подсъдимия към свид. С. за възможните последици от
такъв начин на действие /съгласно показанията на свид. Господинов/. С оглед
изложеното, в цитираната им част показанията на свид. С. са неубедителни и
непоследователни и съдът не би могъл да ги приеме за годна база, на която да
основе съдебният си акт.
В показанията от досъдебното производство, дадени в деня на
инцидента, свид. О. Х. и Ш. М. не споменават шофьорът да е свалил
гондолата преди преместването на товарния автомобил напред.
Съдът кредитира показанията на изпълнителните директори на „М. С.“
АД – свидетеля Г.В. и П.Й.. Същите не са очевидци на случилото се, но дават
сведения за предмета на дейност на дружеството, неговите служители,
структура, подчиненост, транспортни средства и т.н. Показанията, както и на
редица други свидетели, съдържат и информация за това, че на процесното
място има път, през който преминават и автомобили, но той не е
„официален“, като се касае за своеобразно сметище. Показанията на свид. Й.
съдържат и характеристични данни за подсъдимия К. – дългогодишен
безупречен служител в „М. С.“ АД, който ежедневно превозва стотици тонове
насипни товари. Свид. В. пояснява възприятията си от инкриминирания ден,
подаването на сигнал на тел.112 за инцидента, включително оказаното от него
съдействие на органите на реда с предоставяне на видеозаписи от
охранителните камери на дружеството. Съдът цени показанията на тези двама
свидетели, като отчита, че същите не касаят механизма на настъпване на
произшествието, тъй като свидетелите не са били на място при настъпване на
8
инцидента, но показанията са свързани с голяма част от останалите факти,
описани в обвинителния акт.
Като свидетели по делото са разпитани и други служители в „М. С.“ АД
– свид. К.С. и свид. В.В.. Показанията на свид. К.С. нямат съществен принос
към изясняване на фактите около инцидента, тъй като този свидетел няма
впечатления от случилото се. Свид. В.В. също не е бил на мястото на
събитието, но показанията му касаят работа с процесната товарна
композиция, тъй като той е бил водачът, който принципно я управлява.
Разяснява основното предназначение на камиона – за превоз на насипни
товари – пшеница и трици. Автомобилът бил технически изправен и нямал
никакви технически проблеми. Свидетелят разяснява принципни положения
при работа с повдигащия механизъм, нива, на които обичайно се разтоварват
насипни товари – зърно и трици, технически характеристики на превозното
средство и работа с него. Заявява, че при вдигната гондола, камионът не може
да се движи продължително време, но ако шофьорът включи на скорост и
освободи спирачката, автомобилът може да се придвижи. От тези показания
също така се установява, че подсъдимият по принцип управлява подобен
камион с гондола, със същите характеристики. Доколкото свидетелите К.С. и
В.В. не са присъствали на мястото на случилото се на инкриминираната дата,
съдът съобрази показанията им само в принципен план. Свид. Василев
изрично поясни, че дадените от него разяснения за особеностите при
разтоварни дейности касаят товари от зърно и трици, както и че никога не е
превозвал отпадъци. Свидетелят няма впечатления как се е разтоварвал
камионът в процесния ден, нито за начина на управлението му от подсъдимия
при настъпване на произшествието.
Показанията на свид. Г.Г. в досъдебното производство съдът кредитира,
като цени. Последните са депозирани в деня след произшествието, което в
качеството си на полицейски служител свидетелят е посетил. Показанията
съдържат данни за извършените от свидетеля действия, възприетите от него
конкретни факти, разговори, проведени със свид. С. и подс. К., както и
направените на последния изследвания и тестове. Съдът им се доверява като
ги намира обективни и достоверни, съдържащи информация от значение за
релевантните за делото въпроси.
По отношение на свидетелите С. А. и Й.К. съдът констатира, че не са
присъствали на мястото на инцидента в момента на настъпването му, поради
което нямат преки впечатления от случилото се. Свид. С. А., както и голяма
част от останалите свидетели установяват, че мястото на което се е намирал
процесният камион е път и се ползва за движение на хора и автомобили,
независимо че мястото, на което е паднала гондолата е сметище, където
хората си хвърлят отпадъците. Съобщава за наличието на асфалт на
процесното място, изрично сочи, че това място е било главен път и от по-
възрастни хора от квартала знае, че от известно време там се изхвърлят
отпадъци. Посочва, че не му е направило впечатление да е имало вятър в деня
на инцидента. Свид. Й.К. е заявил, че доколкото си спомня не е имало вятър,
когато е подал сигнал на тел.112 за произшествието. Съдът цени тези
показания, като ги намира логични и съответни на останалия кредитиран
доказателствен материал.
Като свидетели са разпитани близки роднини на постр. М. З.а, встъпили
в производството като частни обвинители, а именно М. Б. З. – съпруг на
пострадалата М. З.а, М. М. А. - дъщеря на постр. М. З.а, Л. М. Й. – дъщеря на
постр. М. З.а, Б. М. З. – син на постр. М. З.а, Л. Х. Х. – майка на постр. М. З.а,
9
Б. Д. Х. – брат на постр. М. З.а, А. Д. Х. – брат на постр. М. З.а и Р. Д. В. –
сестра на постр. М. З.а. Тези свидетели не са присъствали при настъпването
на произшествието, а са научили по-късно за него. Техните показания съдът
цени в частта, с която установяват, че процесното място е асфалтирано, било
е път и е продължавало да се ползва за движение на хора, каруци и
автомобили към инкриминираната дата, независимо че се е ползвало и за
сметище.
Заключенията на изготвените по делото експертизи съдът цени, като
отчита същественото им значение за изясняване на обстоятелствата по
делото. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чиито
знания, обективност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява.
Заключенията на назначените в досъдебното производство химическа
експертиза, съдебно-медицинска експертиза на труп, не са спорни, дават
категорични отговори на поставените въпроси, поради което съдът ги
съобрази при постановяване на съдебния акт.
По делото в досъдебната фаза е изготвена съдебна автотехническа
експертиза от вещото лице доц. д-р инж. Х.У., депозирала отговори на всички
поставени към експертизата въпроси. Съдът не констатира необоснованост
или нелогичност на заключението. По тези съображения съдът кредитира
приложеното заключение по въпросите с технически характер и го съобрази
при изграждане на фактическата обстановка по делото и при формиране на
правните изводи.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на ПТП и фотоалбум към него
/вкл. допълнително изискан в цялост в хода на съдебното следствие на
хартиен и електронен носител/, справки от КАТ, справка за съдимост,
декларация за СМПИС, разписки и др. Същите са приложени и приети като
доказателства, намират се в отношение на допълване с останалите
доказателствени материали.
Съдът цени наличните на хартиен носител снимки от фотоалбума към
огледа на местопроизшествие. На същите ясно е документирано мястото, на
което е настъпило произшествието – видими са асфалтовата настилка, както
на мястото, където се е намирала товарната композиция, така също мястото,
където е паднала гондолата през панелна/бетонна стена. Видно е разпъването
в максимална степен на хидравличния механизъм, издигащ гондолата, както и
разстоянията между камиона и стената, респ. между камиона и мястото,
където гондолата е затиснала пострадалата пешеходка. Наличният снимков
материал съответства с констатациите в огледния протокол и онагледява
надлежно установените при процесуалното-следственото действие факти.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че
обвинението срещу подсъдимия И. С. К. за извършено престъпление по
чл.343,ал.1, б.“в“предл.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК, е доказано по безспорен и
несъмнен начин и се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства.
С деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият И. С. К. е
осъществил престъпния състав на чл.343 ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1 от НК,
тъй като на 01.10.2019 г. гр. С., при управление на моторно превозно средство
– „Д.“ модел „......“ с peг. № ......., с прикачено към него ремарке - тип
„гондола“ с ДК № ......, собственост на „М. С.“ АД, нарушил правилата за
движение, визирани в чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на М. Д. З.а.
10
От обективна страна категорично от събраните доказателства се
установява, че на инкриминираната дата и място подс. И. К. е управлявал
процесния товарен автомобил.
В Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на
ВС, т.2, е разяснен обхвата на понятието „управление“, употребено в чл.342,
ал.1 от НК – всички действия или бездействия с механизмите или приборите
на превозното средство, както и задължителните указания
на оправомощените лица, независимо дали превозното средство е в покой или
в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици. Посоченото схващане е застъпено и в по-новата
практика – решение № 533 от 10.12.2012 г. по наказателно дело № 1750/2012
г., ВКС, ІІ н.о., в което се поддържа, че бутането на лекия автомобил по
пътното платно и направляване чрез кормилната уредба през отворен
прозорец на шофьорската врата покрива понятието "управление" на моторно
превозно средство, в съответствие с поясненията, дадени с цитираното по-
горе постановление. С решение № 154/26.06.2018 г. по н.д. № 544/2018 г. на
ВКС, II-ро н.о. също е подчертано тълкуването на понятието „управление“ с
ППВС № 1/1983 г.
В настоящия случай са налице категорични доказателства за
управление на процесното МПС от подсъдимия като негов водач. Не е
внесено каквото и да е съмнение кое лице е шофирало товарния автомобил
при извозване и разтоварване на отпадъците на мястото, където е настъпил
инцидента. Подсъдимият К. е придвижил камиона след образуването на тапа
от товара и блокирането на процеса по разтоварване. Преместването на
камиона на собствен ход е възприето от свидетелите. Управление на МПС е
налице, независимо от това дали гондолата е паднала, когато камионът е
спрял придвижването си напред /тоест е спрял на място/. Релевантен факт е
работещият двигател на МПС, както и боравенето от страна на водача с
приборите и механизмите на транспортното средство. Категорично е от
показанията на свидетелите – очевидци, че управлението на МПС след
образуваната тапа от товара е било съпроводено с тласъци /т.нар. от
свидетелите „лашкане“/ при издигната в максимално положение гондола.
Целта е била да се създадат инерционни сили, за да паднат останалите в
ремаркето отпадъци. Тази теза намира потвърждение в експертното
заключение на в.л. доц. У.. Липсват доказателства по време на инцидента да е
имало силен вятър.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза
водачът на процесния товарен автомобил е извършил технически неправилно
действие, предприемайки движение напред при вече вдигната гондола.
Технически правилно е било движение с композицията да се предприеме едва
след пълното спускане на гондолата.
Повдигнатото обвинение е за нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП. В
случая, предприемайки управление на товарния автомобил във връзка с
дейността, която е следвало да извърши, подс.К.. не се е съобразил с
предписанията, дадени в нормата на чл. 20 ал.1 от ЗДвП, вменяваща му в
задължение да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява. Контролът върху пътното превозно средство обхваща всички
действия на водача, които засягат не само техническото състояние на ППС и
показанията на съответните негови уреди, както и възможността пътното
превозно средство да се задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от
трети лица, както и положението му спрямо останалите участници в
11
движението, спрямо пътя или терена, включително ако се намира в покой, но
включва и поведението на водача по всеобхватното, внимателно,
концентрирано и непрекъснато наблюдение на пътната обстановка, така щото
всички препятствия и опасности за безопасното движение да бъдат възприети
своевременно и да бъдат избегнати /Р. 842/75 г., III н. о.; Р. № 960/80 г., III н.
о., Р. № 164/88 г., III н. о.; Р. 945/78, III н.о.; Р. 831/76, III н.о./. Задължението
за непрекъснат контрол над превозното средство възниква за водача от
момента, в който същият поеме управлението на автомобила.
Несъмнено доказано е в казуса, че една от основните технически
причини за настъпване на процесното ПТП е загубата на управление върху
товарната композиция от страна на водача поради неправилно предприети от
последния действия по придвижването й с вдигната в горна степен гондола и
при извършване на ускорително-закъснително движение /на тласъци/, които
неправилни действия са довели до загубата му на устойчивост върху терена, с
последвало обръщане на гондолата.
Следва да се отбележи непредпазливото отношение на водача към
настъпилите вреди – той не е можел да предвиди къде ще падне гондолата и
какви поражения ще причини. Конкретни възприятия на участници или
обекти от водача не са били от значение за предотвратяване падането на
ремаркето. От значение е било единствено липсата на контрол върху
управляваното МПС, при наличието на който каквито и да е вреди или
опасност за живота и здравето на хората наоколо не биха възникнали. Няма
съмнение и по въпР. за настъпилата смърт на пострадалата именно в резултат
на тежките травми, причинени от падането на гондолата на товарния
автомобил върху тялото й. Съдебният лекар е категоричен в заключението за
настъпилата смърт поради затискането на тялото на пострадалата от
значителната тежест на ремаркето и товара и повърхността на терена, в
резултат на което са настъпили тежки смъртоносни увреждания. Смъртта на
пострадалата е била неизбежна и неминуема и е настъпила за съвсем кратко
време, а животът на пострадалата е бил неспасяем.
Не на последно място от обективна страна е обстоятелството
представлява ли път мястото, на което е настъпило произшествието. По
делото в досъдебната фаза са ангажирани писмени доказателства, приобщени
в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК. Касае се за участък
от УПИ I с идентификатор 67338.605.44. С оглед доказателствата за движение
на хора, каруци и автомобили, този участък представлява „път” по смисъла на
Закона за движение по пътищата. Съгласно параграф 6 от т. 1 на ДР на ЗДвП
„път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците”. В този смисъл и при действието на
актуалния ЗДвП съдебната практика е константна, че правилата за движение,
регламентирани в него, се прилагат и когато транспортната дейност се
осъществява в територии, определени от сегашния ЗДвП като „пътища, които
не са отворени за обществено ползване”. Практиката на ВС и ВКС на РБ по
транспортни престъпления, включително и след изменението на чл. 343 от
НК през 1982 г. /ДВ бр. 28 в сила от 01.07.1982 г./ е постоянна и категорично
приема за път, при движението по който са приложими разпоредбите на ЗДвП
и ППЗДвП всеки земен участък, по който може да се придвижва превозно
средство и да се извършва транспортиране на хора и вещи /Решение №
685/30.06.1980 год. по НД № 573/80 год. на III-то н.о.; Решение №
295/04.07.88 год. по н.д. № 289/88 год. на III-то н.о.; Решение № 253/05.04.89
12
год. по н.д. № 100/89 год. на III-то н.о.; Решение № 352/18.09.2009 год. по т.д.
№ 345/2009 год. на I-во н.о. на ВКС и др./.
От обективна страна следва да се отчете съпричиняването на
вредоносния резултат чрез движение на пострадалата в близост до товарната
композиция. Навлизането на пострадалата между камиона и стената до него, в
зоната на габаритното обкръжение на пътното превозно средство, е било
технически неправилно действие, съгласно заключението на вещото лице.
Значителните размери на камиона, видим за всички лица наоколо с вдигната
високо гондола, извършваното движение и разтоварни дейности, е следвало
да бъдат отчетени като опасност от пешеходците. Това поведение на
пешеходката, съчетано с нарушението на правилата за движение, допуснати
от водача на автомобила, са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
При конкретните фактически данни по делото, съдът достигна
категоричен извод за допуснато от страна на подсъдимия нарушение на чл. 20
ал.1 от ЗДвП, което пряко е допринесло за настъпване на общественоопасния
резултат – смъртта на пострадалата. Така осъществен от обективна страна е
съставът на престъплението, посочено по-горе. Поведението на подс. К. е в
причинно-следствена връзка с настъпИ. вредоносен резултат.
По тези съображения съдът прие, че подсъдимият следва да понесе
наказателна отговорност по предявеното му обвинение за престъпление по
чл.343, ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието на подс. К. е извършено при форма на
вината несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като
същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Задължението му за
предвиждането на тези общественоопасни последици е произтичало от
задължението да знае и да спазва правилата на Закона за движението по
пътищата, като прецени и спецификата на управляваното от него
тежкотоварно МПС. Подс. К. обективно е имал възможност да придвижи
товарната композиция напред, като първо свали изцяло гондолата й, и тогава
предприеме преместването на камиона. Той е можел да контролира МПС и от
него е зависел начинът на управление. Така е можел да избегне допринасяне
за неустойчивост на композицията, респ. да предотврати падането на
ремаркето. С оглед квалификацията и стажа си като правоспособен водач на
МПС – над 35 години към датата на инцидента, е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпване на общественоопасни последици, тъй като е бил наясно,
че конкретният начин на управление на камиона може да създаде
неустойчивост и той няма да е в състояние да предотврати опасност за хората
наоколо. Дългогодишният стаж на подсъдимия като шофьор, управлението на
автомобил, идентичен с процесния, продължителен период от време и на
големи разстояния, с големи товари, както е установено по делото, а и
задължението му да познава правилата за движение, предполагат
подсъдимият да познава добре собствените си задължения, собствените си
възможности и тези на управляваното от него МПС и да съобрази
поведението си като водач с правилата и посочените особености.
Установената по делото конкретика не позволява да се направи извод, който
да обоснове извод за несъставомерност на деянието, както от обективна, така
и от субективна страна.
С оглед на посоченото по-горе, съдът намери подсъдимият за виновен в
извършването на престъпление по чл.343 ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
Като причини за престъпната деятелност на подсъдимия съдът прие
13
неправилното отношение на подсъдимия към обществените отношения,
произтичащи от разпоредбите на Закона за движение по пътищата и по-
конкретно подценяване опасността от неправилно движение с товарната
композиция с вдигнато ремарке.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наложеното на подс. К. наказание, съдът съобрази
принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация и обуславящите вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена опасност на извършеното от
подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни обществени отношения,
свързани с опазване на човешкия живот при управление на МПС, респ.
спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност
принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната
част на специалната разпоредба на материалния закон. Разпоредбата на
чл.343, ал.1, б. „в“ предл.1 от НК към момента на извършване на деянието
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 6 години.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл.
372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва съгласно чл. 373, ал.
2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно
чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на
чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
Настоящият състав счита, че в случая са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението
на чл. 55 от НК, поради което размерът на наказанието лишаване от свобода
бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите органи в началото на
досъдебното производство, изразеното съжаление за случилото се, чистото му
съдебно минало. В полза на подсъдимия се явява трайната му трудова
ангажираност, безупречната личностна и трудова характеристика – същият
полага грижи за семейство – деца и внуци, изградил е авторитет и име на
добросъвестен, отзивчив и състрадателен човек и коректен и изпълнителен
служител. Не на последно място, съдът съобрази, че ПТП е настъпило не само
по вина на подсъдимия, но е съпричинено от пострадалата М. З.а. В полза на
подсъдимия следва да се отчете и поведението след инцидента, оказано е
пълно съдействие на органите на реда. Съдът съобрази и процесуалното
желание на подсъдимия и неговата защита за провеждане на производството
със съкратено съдебно следствие при условията на 371, т. 2 от НПК.
Съдът не установи отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Като такива не могат да бъдат отчетени нарушенията, за които
са му налагани предходни административни наказания. Те са незначителен
брой на фона на дългогодишния стаж като шофьор на подсъдимия,
отдалечени са във времето и не са от характер да обосноват извод за
обществено опасно поведение.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на съда за
определяне на наказанието за престъплението по чл.343, ал.1, б. "в", вр.
чл.342, ал.1 от НК в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради наличие на
14
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като се
индивидуализира в размер под минималния предвиден в закона, а именно на 1
година „лишаване от свобода“. За да определи това наказание, съдът съобрази
освен многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства и
липсата на отегчаващи такива, така също и съпричиняването на резултата от
поведението на пострадалата пешеходка. Поради това и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява прекомерно тежко за извършеното от
подсъдимия деяние. Исканото от държавното и частното обвинение по-
високо по размер наказание не държи сметка за констатираните по-горе
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Завишаване на
посочения размер не би могъл да бъде обоснован с каквито и да е от
установените по делото факти. Извън конкретното деяние, липсват каквито и
да е противообществени прояви. Касае се до изолиран инцидентен случай,
при необичайни обстоятелства и за самия подсъдим. Образуваната тапа от
товара, желанието на подсъдимия да изпълни поставената му задача чрез
управление на МПС по определен неправилен начин, действията му при
непривични за него обстоятелства, не омаловажават допуснатото нарушение
на ЗДвП, но сочат за занижена обществена опасност на подсъдимия, тъй като
в обичайната си функция и задачи няма данни той да е допускал каквито и да
е нарушения на трудовите правила или задълженията си като шофьор на
тежкотоварен автомобил. В този смисъл по-високо от наложеното наказание
не би било съответно на конкретните данни за извършителя и конкретното
деяние.
Съдът счита, че така отмереното наказание „лишаване от свобода“ е
съответно на деянието и дееца, предвид наличните конкретни смекчаващи
отговорността обстоятелства и отговаря на критерия за справедливост,
съобразявайки тежкия вредоносен резултат.
За постигане целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не е налице
необходимост подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание
една година „лишаване от свобода”. В тази връзка съдът съобрази чистото
съдебно минало на подс. К., добрите характеристични данни, наличието на
трудова ангажираност, семейство, за което се грижи. Съдът прецени
подсъдимия като личност, която сама по себе си не разкрива обществена
опасност, доколкото извън това престъпление липсват данни за други
противообществени прояви. По тези съображения заключи, че не е
необходимо подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание
„лишаване от свобода”, а на същият да бъде дадена възможност да се поправи
с отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години, на
основание чл.66, ал.1 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.343 г от НК съдът лиши
подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 1 година. Няма
аргумент за налагане на наказанието лишаване от права в размер по-висок от
размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Факт е, че
подсъдимият е санкциониран неколкократно по административен ред, но
посочените нарушения са отдалечени във времето и не разкриват тежки или
системни проблеми. Същевременно основното препитание на подсъдимия е
като шофьор. По тези съображения съдът прецени, че наказанието „лишаване
от права“ следва да наложи за срок от 1 година, т.е. равен на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Този размер е подчинен на правилата в чл.
49 от НК и съдът го намира за съответен на установената по делото
конкретика за личността на подсъдимия и деянието.
15
Определените размери на наложените наказания съдът счита за
справедливи и съответстващи на тежестта и обществената опасност на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно
на подсъдимия към спазване на законите, установените правила и добрите
нрави. Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други подобни деяния, а освен това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР – С. сумата от 458,60 лева, а по сметка на
ОП – С. сумата от 1382,20 лв. за направени по делото разноски в досъдебната
фаза. Това е така, тъй като част от разноските по делото в досъдебната фаза са
заплатени от бюджета на ОД на МВР – С. за времето, в което разследването
се е водило от разследващ полицай към ОД на МВР – С., а друга част от
разноските са поети от бюджета на ОП – С., след преобразуването на делото в
следствено дело.
Подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – С.
сумата от 223,30 лева за направени по делото разноски пред първата съдебна
инстанция.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на частните обвинители сторените
от тях разноски за повереник в досъдебното производство – по 500 лв. за
всеки от частните обвинители. Съдът осъди подсъдимия да заплати на
частните обвинители М. Б. З. и Б. М. З. направените от тях разноски за
повереник, съгласно пълномощно представено пред настоящия съд – общо
2500 лв.
Съдът постанови връщане на веществените доказателства – товарен
автомобил „Д.“, модел „......” с peг. № ......., с прикачено към него ремарке –
тип „гондола“ с ДК № ......., собственост на „М. С.” АД, на представляващо
дружеството лице или упълномощен представител, след влизане на присъдата
в сила.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и предадени на 27.05.2024г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ
16
Съобщи за изтекли лични данни