Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./22.07.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и
девети,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 20710 по описа на Варненски районен съд за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ю.М.К. с ЕГМ **********,
притежаващ лична карта № *********, издадена на 27.08.2009 г. от МВР - гр.
Варна, с постоянен адрес:***, действащ чрез адвокат К.Т., член на Адвокатска
колегия - град Варна с личен № *** по карта № VAK0860 с адрес на кантора: гр. Варна, ул. „***" № 3, ет. 1, офис 1, против „Е.М." ЕООД със
седалище и адрес на управление ***-6, представлявано Райна Иванова Миткова -
Тодорова, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 250лв, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди претърпяни от ищеца в качеството му
на длъжник по изп. дело № 20107190400026 по описа за 2010 г. на ЧСИ Станислава
Янкова, район на действия Варненски окръжен съд, вписан с per. № 719 в Камарата
на частните съдебни изпълнители в Република България, адрес на кантора: гр.
Варна, ул. „Ген. Колев" № 38, вх. В, ет. 1, ап. 6
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по същото, прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Твърди, че на 17.02.2010 г. срещу него е инициирано
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК в
резултат на което е образувано ч. гр. д. № 2191 по описа за 2010 г. на
Варненски районен съд, 12-ти състав. Твърди, че със
заявлението „Първа инвестиционна банка" АД със седалище и адрес на
управление ***, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК **** претендира сумата от 1
492,52 лв. включваща 1000,00 лв. - представляващи главница по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 118РКО-А-1089/ 11.12.2007 г. и 492,52 лв.
начислени лихви за периода
20.10.2008 г. до 16.02.2010 г., както и сумата от 129,85 лева - направени по
делото разноски. Твърди, че въз основа на издадените Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 22.02.2010 г. издадени по ч. гр. дело № 2191 по описа за
2010 г. на Варненски районен съд, IX състав, Ю.М.К. с ЕГН ********** е осъден
да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК ********* сумата от 1 492,52 лв. включваща 1000,00
лв. - представляващи главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 118РКО-А-1089/ 11.12.2007 г. и 492,52 лв. начислени лихви за периода
20.10.2008 г. до 16.02.2010 г., както и сумата от 129,85 лева -
направени по делото разноски. Твърди, че на 24.02.2010 г. по молба на „Първа
инвестиционна банка“ АД с ЕИК ********* е образувано изпълнително дело № 20107190400026
по описа за 2010 г. на ЧСИ Станислава Янкова, вписан с per. № 719 в Камарата на
частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Варненски
окръжен съд, адрес на кантора гр. Варна, ул. „Генерал Колев“
№ 38, вх. В, ет, 1, ап. 6. Твърди, че с молба от
01.02.2017 г. депозирана по изпълнителното дело ответникът „Е.М.“ ЕООД
уведомява съдебния изпълнител, че съгласно сключен на 14.11.2016 г. Договор за
цесия е придобило вземането по гореописания изпълнителен лист. Твърди, че за
защита на своите права и интереси ищецът е ангажирал услугите на адвокат, на
който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лв. за
процесуално представителство и защита в изпълнителното производство, за което с
молба депозирана по делото са представени Договор за правна помощ
и консултантско съдействие от 10.11.2018 г. и списък с разноски по чл.
80 от ГПК. Твърди, че след неколкократни посещения в кантората на частния
съдебен изпълнител, проучване и анализ на делото, е депозирана молба с вх. №
4773 от 15.11.2018 г. по изпълнително дело № 20107190400026 по описа за 2010 г.
на ЧСИ Станислава Янкова с която е отправено искане същото да бъде прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че
по отправеното искане до настоящия момент не е налице произнасяне на съдебния
изпълнител, а при справка в деловодството на съдебния
изпълнител се установява, че същото е висящо.
Твърди, че тези обстоятелства са го принудили да заведе
съдебно производство, по силата на което да бъде прието за установено, че е
настъпила перемция в изпълнителното производство и на свой ред
давност за правото на принудително изпълнение. Твърди, че с
Решение 1457 от 09.04.2019 г. постановено по гр. дело № 17326 по описа за 2018
г. на Варненски районен съд, 11 -ти състав е уважена исковата ни претенция и
съответно прието за установено наличието на перемция и давност.
Твърди, че съгласно императивната норма на закона
обективирана в чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК при прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, а в конкретния
изпълнител с влязло в сила съдебно решение е установено, че изпълнителното
производство е прекратено при условията на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Исковата претенция се
оспорва на първо място като недопустима с доводи за
липса на правен интерес, защото ищецът е следвало да предяви претенцията си във
воденото производство по гр.д. №17326/2018г. на PC Варна. На следващо място
изтъква, че след постановяване на решението по гр.д. №17326/2018г., „Е.М."
ЕООД е депозирал молба с искане за прекратяване на изп.дело
№26/2010г. по описа на ЧСИ Станислава Дамянова Янкова с входящ номер при ЧСИ
1311/09.05.2019г. Изтъква, че след настъпилата перемпция ответникът не е
извършил действия, с които е поискал събиране на вземанията по изпълнителното
производство, като видно от представената молба от ищеца до ЧСИ с вх.
№4773/15.11.2018г. К. също е установил, че действия не са предприемани след
16.03.2010г., което не е оспорено и по проведеното
гр.д.№17326/2018г. Приема, че съдебният изпълнител е следвало да прогласи
настъпилия факт на прекратяване на изпълнителното производство, който е признат
от ответното дружество. Изтъква, че не налице противоправно поведение от
ответната страна, като евентуално виновно поведение може да се търси в
действията/бездействията/ на съдебния изпълнител. Приема, че ищецът
злоупотребява с процесуални права. На следващо място възразява срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, като го счита за прекомерно.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представени и приети по
делото са следните писмени доказателства: договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 11.10.2018 г., списък на разноски по изп.д. №
20107190400026, молба вх.№ 4773/15.11.2018 г., решение № 1457/09.04.2019 г.,
заверено копие на изискано от ЧСИ Станислава Янкова, изп.д. № 20107190400026 по
описа на ЧСИ Станислав Янков.
Представен по делото е
договор за правна помощ и съдействие от 11.10.2018г., по силата на който ищецът
е възложил на адв. Т. да осъществи процесуално представителство по изп. дело №
20107190400026 по описа за 2010 г. на ЧСИ Станислава Янкова, район на действия
Варненски окръжен съд, вписан с per. № 719 в Камарата на частните съдебни
изпълнители в Република България. Страните са уговорили възнаграждение в размер
на 250 лева, което е дължимо за заплащане в деня на подписване на договора.
С решение №
1457/09.04.2019г., постановено по гр. дело № 17326/2018г. на ВРС е прието за
установено, че Ю.М.К. не дължи на „Е.М.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***-6 следните суми, а именно: сумата от 1000,00 лв.
- представляващи главница по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 118РКО-А-1089/ 11.12.2007 г.; сумата
от 492,52 лв., представляваща начислени лихви за периода 20.10.2008 г. до
16.02.2010 г., както и сумата от 129,85лв. , представляваща направени по делото разноски, за които суми са издадени Заповед №
1281/22.02.2010г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2191 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, IX състав, които са предмет на образувано изпълнително
дело № 20107190400026 по описа за 2010 г. на ЧСИ Станислава Янкова , с рег.№
719 и с район на действие – Варненски окръжен съд, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение за вземанията, на основание чл.439 ал.1 от ГПК.
При
тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Според ППВС № 7/1958г отговорността по
чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има
обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е
невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата може
да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е
възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа.
Според ППВС № 9/1966г отговорност по
чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената
работа. Отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване
на възложената работа.
Отговорност по чл.49 ЗЗД не възниква,
когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и увредения,
макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнението на
възложената работа.
Въз основа на горното може да се обобщи, че отговорността на възложилия на работата /в случая „Е.М.” ЕООД/ е обективна, с
гаранционно-обезпечителна функция, като субективното отношение на възложителя
не е елемент от фактическия й състав. Юридическото лице не може
да е деликтоспособно, защото не може да обладава
психическата представа за вината. То може да отговаря на основание чл.49 и чл.50 ЗЗД, които са невиновни състави. /Решение № 6/1973г по гр.д.№ 2384/72 на I ГО на ВКС/.
За да е налице отговорност по чл.49 ЗЗД,
е необходимо първо да се установи отговорност по реда на чл.45 ЗЗД на физическо
лице, на което е възложена работа, при и по повод изпълнението на която е станало
увреждане. Или, за
да бъде уважен такъв иск, е необходимо да бъдат налице всички елементи от
сложния юридически факт на непозволеното увреждане, които са: вреда, претърпяна от
пострадалия; причинно-следствена връзка между нея и деянието; причинителят-служител
да има вина за причинените вреди; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на
работата, възложена от ответника; причинителят да е лице, на което отговорното по чл.49 ЗЗД юридическо лице
е възложил някаква работа.
Субективният елемент от състава на
деликта-вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай се претендират вреди, сторени разноски в изпълнително производство. Съдът с проектът си за доклад изрично указа на ищеца да
посочи, кое е онова лице, на което е възложена работа от ответника и с кои
негови действия или бездействия са настъпили вредите за ищеца.
За реализиране отговорността по чл. 49 ЗЗД срещу
възложилият работа е необходимо първо да бъде установена отговорността на
физическото лице, на което работата е възложена. Това условие изисква
същото да бъде ясно и точно
индивидуализирано, за да бъде предмет в съдебното производство, неговите
действия, в случай осъществени в изпълнителното производство, в резултат на
които за ищеца е възникнала вреда. За реализиране на отговорността на
възложителя не е достатъчно да бъде посочено най-общо, че негов пълномощник
и/или служител е осъществил вредоносното действие, а да бъде доказано, че
именно конкретното лице пълномощник и/или служител е осъществило посоченото в
исковата молба деяние.
В изпълнителния процес биват приложими правилата на общия
граждански процес досежно процесуалното представителство. Юридическото лице в
изп. производство се представлява от свой пълномощник било той негов служител
или не. Производството се образува въз основа на молба до съдебния изпълнител с
представяне на изпълнителен лист, респ. представяне на пълномощно за учредена
представителна власт. Всяко една молба за осъществяване на кое и да е
изпълнително действие в изп. производство от взискателя, в случай, че той се
представлява от пълномощник се придружава с пълномощно за учредена
представителна власт, в хипотезата когато такова не е било представено по –
рано по делото. Изложеното налага извода, че самоличността на пълномощникът
и/или служителя на възложителя може да бъде установена след запознаване със
съдържащите се в изпълнителното производство писмени доказателства. Ищецът в
изпълнителното производство има качество на длъжник, поради което същия чрез
своя процесуален представител би могъл да се установи от наличните писмени
доказателства в изп. дело, кое е онова лице, което е изискало от съдебния
изпълнител осъществяване на изпълнително действие срещу длъжника (ищец в
настоящото дело), след прекратяване на същото по силата на закона.
Инициираното изпълнително производство от посоченият в
изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/. Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Във всички случаи
на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно
вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право. В този
смисъл е и даденото задължително разрешение в т. 10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Неизвършването на действия от взискателя в рамките на посочения в
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК процесуален
преклузивен срок, съответно прекратяването на изпълнителното производство по
отношение на длъжника по силата на закона, не съставлява отказ от изпълнение,
нито води до погасяване на материалното право. Бездействието
на взискателя за осъществяване на изпълняемото право и настъпилото по право
прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не води до извод за отпадане на
условията за допустимост на изпълнителното производство, нито, че са настъпили
обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено материално право,
или до погасяване на правото за принудително изпълнение. Право
на взискателя е да насочи изпълнението или да инициира извършването на
последващи изпълнителни действия в рамките на даден изпълнителен способ.
Реализирането на това право и проявеното бездействие, водещо
до приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не съставлява виновно и противоправно поведение на
кредитора/взискател/, като за него не съществува законова пречка да инициира
ново изпълнително производство. В този смисъл по
делото не е доказано противоправно деяние, проявено чрез виновно бездействие на
служители на дружеството, като елемент от фактическия състав на отговорността
при възлагане на работа по чл. 49 от ЗЗД.
Не е доказана на следващо място
причинната връзка между деянието и вредата, като елемент от фактическия състав
на деликтната отговорност. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка
за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента. В случая,
изпълнителното производство е прекратено поради перемпция по право на 10.03.2013г.
Вредата под формата на намаляване на имуществената сфера на ищеца чрез плащане
на възнаграждение на адвокат е настъпила на 11.10.2018г., когато видно от представения договор е извършеното плащане по
него. Релевантното за последицата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК бездействие на
взискателя е това в периода от 10.08.2011г.-10.08.2013г. След настъпилата
перемпция на 10.08.2013г., изпълнителното производство е прекратено по право, поради което
последващото действие/бездействие на взискателя е без правно значение за
изпълнителното производство. Ето защо реализираните от
ищеца/длъжник по изпълнението разноски за адвокат 4 години след прекратяване на
принудителното производство не са в пряка причинна връзка с поведението на
взискателя.
Предвид горното съдът приема, че
в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност по чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД: имуществените вреди за ищеца под формата на платено възнаграждение
на адвокат не са в пряка връзка с виновното и противоправно бездействие на
лицата, на които „Е.М." ЕООД е възложила работа по иницииране и водене на изпълнително
производство за събиране на парично вземане. Предявеният на това основание иск е
недоказан по основание и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 100 лева, съставляващи определено от съда юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП вр.
чл.78, ал.3 ГПК.
Водим
от горното съдът,
Р Е Ш И:
Отхвърля
предявеният иск от Ю.М.К., ЕГН ********** *** против
„Е.М." ЕООД със седалище и адрес на управление ***-6,
представлявано Райна Иванова Миткова - Тодорова, вписано в Търговския регистър
към Агенция по вписванията с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 250лв,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди претърпяни от ищеца
в качеството му на длъжник по изп. дело № 20107190400026 по описа за
2010 г. на ЧСИ Станислава Янкова, район на действия Варненски окръжен съд,
вписан с per. № 719 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република
България, адрес на кантора: гр. Варна, ул. „***" № 38, вх. В, ет. 1, ап. 6 адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по същото, на осн. чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
Осъжда Ю.М.К., ЕГН ********** *** да
заплати на „Е.М." ЕООД със седалище и адрес на управление ***-6, представлявано Райна
Иванова Миткова - Тодорова, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *** сумата от 100 (сто) лева, съставляващи определено от съда юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: