Р
Е Ш Е Н И Е
№ 524
гр.Троян, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав, в публично заседание
на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ИВАНОВА
при участието на секретаря Емилия
Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 536 по описа
на съда за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от „ПЕЙНЕТИКС” АД,
ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 76А, партер, адрес за връчване на
съобщения: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ат. 5, законен представител: А. И.М.,
пълномощник адвокат С.В.С. от САК, по
реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК и по
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност.
Претендира
се заплащане на сумата от 802.40 – осемстотин и два лева и четиридесет
стотинки, представляваща
дължима главница по Договор за издаване и ползване на кредитна карта MasterCard „CrediCard Fixed“ 7917/00001024 от 30.05.2016г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2019г. до
окончателното й изплащане, сумата 31.90
– тридесет и един лева и деветдесет стотинки, представляваща лихва на
просрочената главница; сумата 17.64 – седемнадесет лева и шестдесет
и четири стотинки, представляваща
текущи лихви върху просрочена главница; сумата
14.38 – четиринадесет лева и тридесет и осем стотинки, представляваща
просрочена лихва на просрочена главница; сумата 25.00 – двадесет и пет лева - разноски за платена държавна
такса и сумата 360.00 – триста и
шестдесет лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът сочи, че на
30.05.2016г. е сключен Договор за издаване и ползване на кредитна карта MasterCard"CrediCardFixed"7917-00001024 между
„Кредибул" ЕАД с ЕИК: ********* като Кредитор и М.Н.М. с ЕГН: **********
като Кредитополучател в размер на 1000.00 лева, която сума следва да бъде
погасена на 12 месечни вноски на база на усвоената сума и съгласно месечно извлечение
и при годишна лихва при плащане на ПОС и при теглене в брой на АТМ/ПОС - 35,08
%. Посочено е, че усвояването на кредита е чрез кредитна карта. Към Договор за
издаване и ползване на кредитна карта MasterCard"CrediCard Fixed"7917-00001024/30.05.2016 г. е подписан Рамков договор,
който урежда взаимоотношенията между Кредибул ЕАД и Ползвателя-ответник.
В т.20.1.2 е отразено,
че неизпълнението от страна на Ползвателя, на което и да е от задълженията му
по Рамковия договор и Общите условия може да доведе до обявяване на предсрочна
изискуемост на всички вземания от страна на Картоиздателя. Твърди се, че
ответникът не е спазил срокът определен в раздел 2, т.2.2. от Общите условия
към рамков договор за издаване и ползване на кредитна карта MasterCard"CrediCard Fixed" , а именно - до 15-то число на всеки месец да погаси
минимална сума, поради което на 19.03.2019 г., „Пейнетикс" АД/преди
„Кредибул"/ входира Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед № 125 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът М.Н.М. с ЕГН: ********** да
заплати сумата от 866,32 лева посочена в Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК плюс допълнителни разноски за платена държавна
такса - 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева.
Моли съда да бъде признато
спрямо ответника вземането му по издадената заповед за изпълнение. При
условията на евентуалност предявява осъдителна претенция за сумата 866.32 лева,
представляваща дължими и падежирали вноски и лихви по подписания между страните
договор.
В предвидения по реда на
чл.131 ГПК срок, ответника, чрез упълномощен защитник- адв.В.Г. от ЛАК депозира
писмен отговор, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на
претенцията. Моли да бъде прогласена нищожността на договора за кредит. Счита, че
вземането на ищеца спрямо ответницата е неоснователно, поради което моли исковата
претенция да бъде отхвърлена.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява представител и не се
представлява. В хода на производството и по съществото на спора излагат
аргументи в представени по делото писмени становища.
За
ответната страна, в съдебно заседание се явява упълномощен защитник – адв.В.Г.
от ЛАК, който излага съображения за неоснователност на исковите претенции по
съществото на спора и в представена по делото писмена защита.
Въз
основа на събраните по
делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е приложен Договор
за издаване и ползване на кредитна карта MasterCard"CrediCardFixed"7917-00001024,
сключен между „Кредибул" ЕАД с ЕИК: ********* като Кредитор и М.Н.М. с
ЕГН: ********** като Кредитополучател в размер на 1000.00 лева. Към
договора за издаване и ползване на кредитна
карта MasterCard"CrediCard Fixed"7917-00001024/30.05.2016г.
е подписан Рамков договор, който урежда взаимоотношенията между Кредибул ЕАД и
ответника.
Съгласно раздел 2, т.2.2. от Общите
условия към рамков договор за издаване и ползване на кредитна карта MasterCard"CrediCard Fixed" ответникът-ползвател
се задължава до 15-то число на
всеки месец да погаси минимална сума за револвиране на кредита, изчислена въз
основа на усвоената сума по отпуснатия кредитен лимит и посочена в месечното извлечение. Съгласно
раздел 2, т.2.6. от Общите условия към рамковия договор, при погасяване на
задълженията по усвоения кредитен лимит, погасяването се извършва в следната
последователност: Лихви и такси от предходни период; Текущи лихви и такси;
Дължими минимални суми за револвиране от предходни периоди; Дължими минимални
суми за револвиране от текущи периоди; Усвоен кредитен лимит чрез транзакции
към последна падежна дата в последователност транзакции съгласно т.6.2.2,
т.6.2.3., т.6.2.4. и т.6.2.1., като е уговорено, че посочената по-горе поредност, ще се прилага и
при частично погасяване на задълженията по усвоен Кредитен лимит. Съгласно
т.16.1. срокът на Рамковия договор е 12 месеца.
В т.20.1.
е предвидено, че: всички вземания на Картоиздателя, възникнали по силата на
рамковия договор, могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми, при
неизпълнение от страна на Ползвателя на което и да е от задълженията му по
Рамковия договор и Общите условия; когато вземанията на Картоиздателя,
възникнали по силата на Рамковия договор бъдат обявени за предсрочно изискуеми,
издадената Карта се блокира и неусвоената част от общия Кредитен лимит не може
да бъде ползвана; Ползвателят дължи заплащане на всички свои предсрочно
изискуеми задължения по Рамковия договор незабавно след като бъде уведомен за
предсрочната изискуемост.
Ищецът твърди, че от картата са теглени суми -
4 /четири/ пъти на ATM банкомат устройство, в размер на 1000.00 лева, с което е усвоен целият размер
на отпуснатия кредит по Договор за издаване и ползване на кредитната карта.
По
делото /л.17-28/ са приложени месечни извлечения по кредитна карта CrediCard Fixed, в
които са отразени извършените операции с картата, погасителните вноски и крайния срок за плащане на минималната
погасителна вноска.
От
приложеното на л.29 от делото писмено доказателство, наименувано от ищеца
„Кратки данни за договор на г-жа М.Н.“, с посочено ЕГН, номер на договор и дата
на подписване се установяват получените в полза на ищеца плащания, посредством
отразяване на постъпилата сума и датата на която е извършено плащането. За установяване на спорните по
делото факти, по искане на ищеца е допусната и реализирана СТЕ, по която вещото
лице е изготвило заключение. Експертизата не е оспорена от
страните, поради което съдът кредитира заключението й като вярно ,документално
обосновано и аргументирано“.
Извършвайки
самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а
от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск по чл.
422 ГПК за допустим, тъй като с него се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на
подадено възражение от страна на длъжника. В това производство по същество се
установява дали вземането съществува и дали е изискуемо. С
предявения от ищеца иск се цели да бъде установено, че ответника му дължи сума
по вземане, произтичаща от договор за издаване и ползване на кредитна карта MasterCard"CrediCard Fixed"7917/00001024/30.05.2016
г., ведно
с мораторна лихва и законна лихва върху сумата. Искът е положително
установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията
на пълно и главно доказване, ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му и размера на последното. Настоящият
съдебен състав счита, че такова доказване от страна на ищеца не беше реализирано.
В
приложения по делото договор липсва информация за срока на валидност на Картата, какъв е вида на
предоставения кредит и срока на договора за кредит. Липсва информация за
условията за прилагане на лихвения процент по кредита, както и не е определен
денят за месечните плащания. Липсва информация в какъв срок кредита може да
бъде усвоен чрез кредитната карта. Липсва информация, че
страните изрично са се уговорили за възможността, кредита в размер на 1 000.00
лв. да се усвоява многократно чрез кредитната карта, след възстановяване на
усвоените суми от кредита. От приложения
по делото Рамков договор не става кое лице, в качеството на ползвател го е
сключило. /Съгласно чл. 1, ал. 1
„Настоящият Рамковия договор урежда взаимоотношенията между КРЕДИБУЛ и
ПОЛЗВАТЕЛЯ във връзка с: 1.
Издаването, предоставянето и ползването на кредитна карта MasterCard "CrediCard Fixed" и 2. Предоставянето, усвояването, ползването и
погасяването на кредит, отпуснат на ПОЛЗВАТЕЛЯ до определен от КРЕДИБУЛ
кредитен лимит, във връзка с изпълнението на платежни операции чрез кредитна
карта MasterCard "CrediCard Fixed"./
В ал.2 на цитирания в рамковия договор
текст е отразено, че неразделна част от него са общи условия и Тарифа, като в
ал.3 са вменени на ползвателя задължения
за плащане на такси и комисиони
за обслужване на платежната карта в“… размери и в срокове, посочени в настоящия
Рамков договор и Тарифата", а в Договора за издаване и ползване на
кредитна карта MasterCard "CrediCard Fixed" 7917-00001024 като приложение
е посочено само „Общи условия“, а данни
за други приложения липсват. По
делото са приложени Общи условия към Рамков договор за издаване и използване на
кредитна карта КРЕДИБУЛ MasterCard "CrediCard", като
неразделна част е посочена Тарифата за
дължимите от ПОЛЗВАТЕЛЯ такси при ползването на платежната карта, която тарифа липсва
представена като доказателство, а и
ищецът по делото не твърди, че такава съществува.
По искане на ищеца и допусната, изготвена и приета без
възражение от него СТЕ. От заключението на вещото лице се установява, че експерта не може да отговори какъв е размерът
на сумите, определени по главница, лихви и разноски за определени периоди,
дължима по договор за издаване и ползване на кредитна карта MasterCard"CrediCard Fixed"7917/00001024/30.05.2016
г., тъй като не са определени периодите, за които е необходимо да
се посочат размерите на главница и лихва, произтичащи от процесния договор.
В проведеното на 13.11.2019г. открито с.з.
вещото лице заявява, че на поставените от ищеца въпроси е отговорило съобразно предоставената
в заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК информация, която според експерта няма как да
бъде проверена, тъй като липсват първични документи, които документално да обосновават
стопанските операции. Експерта е категоричен, че „…В
„Пейнетикс” АД не ми бяха предоставени счетоводни регистри, хронологично
поръчители на стопанските операции, които произтичат от договора за
предоставяне на кредит чрез кредитна карта. Бяха ми предоставени единствено в
табличен вид екселски файлове, в които няма записване, което да отговаря на ЗС.
В този екселски формат няма дебит и кредит, не можеш да проследиш увеличаване
на задължението, прехващане и намаляване на задължението, начислената лихва. Няма такава счетоводна
хронология…..“. По делото ищецът е
представил документ с наименование /лист 29 от делото/ Кратки данни за договор
на М.Н.М., номер на договор: 7917-00001024, Дата на подписване: 30.05.2016 г.,
с който ищецът твърди и признава, че е получил от ответника сума в общ размер
на 2 717.00 лв. /две хиляди седемстотин и седемнадесет лева/. На стр. 2 от
Приложение № 1 към Съдебно-икономическата експертиза в колона погасяване на
вноските е посочена обща сума в размер на 2 417.00 лв. /две хиляди четиристотин
и седемнадесет лева/. В проведеното съдебно заседание на 13.11.2019 г. вещото
лице е категорично, че:„ Тези 300
лева, които са платени след 30.06.2018 г. за тях при изричното ми питане- какво
е погасено с тези 300 лева, те ми казаха, че не могат да ми кажат какво е
погасено с тях, няма ги отразени в счетоводното записване някакво, нямат повече
извлечения. Казаха ми, че плащанията на кредитополучателите влизали в някакъв
цял файл. Всеки човек няма партида, която да стои като аналитична сметка на
кредитополучателя, за да може да се даде информация тези 300 лева как са
отразени и дали са отразени. Дават кратки данни, че тези 300 /триста/ лева са
платени, но не можаха да ми предоставят информация къде са отишли тези 300
лева, какво е погасено, нямаше записване. След датата 30.06.2018 г. нямат
повече такива извлечения. " В заключение експерта е категоричен, че липсват
счетоводни сметки, чрез които да се отчитат вземанията по договор за кредит,
както и плащанията, в т.ч. и на начислените лихви, т.е. липсва счетоводна
хронология.
Изложените
аргументи мотивират съда да приеме за недоказани обстоятелствата, досежно
основанието и размера на вземането на ищеца, поради което предявения
положителен установителен иск следва да бъде отхвърлен.
Отделно
от изложеното, за неоснователност на претенцията следва да бъде съобразен и
факта, че ищцовото дружество не представи доказателства по делото да е
уведомило длъжника – настоящ ответник за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно
т.18 на ТР № 4/2013 г./18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в т.18 на ТР
се прилага и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищеца
/в този смисъл решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г., II
т.о. на ВКС/. Липсва основание да се приеме, че настъпването на предсрочната
изискуемост за вземанията на банките следва да бъде по различен начин,
по-усложнен, от настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на други
търговци, професионално предоставящи заеми и кредити. Този извод се подкрепя и
с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките
изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите
институции, което пряко следва и от решение № 12/02.10.2012 г. по к. д. №
4/2012 г. на КС. Кредитирането е правно
регламентирана дейност и правната сигурност изисква да се прилагат еднакви
правила с оглед защита на потребителя, при това независимо от субекта, който
отпуска потребителския кредит. За потребителя следва да е ясно съдържанието на
материалното правоотношение, че предсрочната изискуемост може да настъпи при
условията в договора или ОУ, но едва от момента, в който е уведомен за това.
Изложеното е в унисон с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. По отношение допустимостта на осъдителните
искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, предявени в условията на
евентуалност:
Уведомлението на длъжника, че кредитора
прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба, но след издаване на заповедта за изпълнение, има за последица
настъпването изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е
издадена заповедта. Изменението на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Предвид горното исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са
допустими за разглеждане в производство по чл.422 от ГПК.
Евентуалния
иск се счита предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода
на делото по главния иск. В случая предвид отхвърляне на главния иск, съдът
дължи произнасяне по основателността на евентуалния осъдителен иск. За
установяване на валидно правоотношение между страните, следва да бъде доказан
правопораждащия факт – сключването на договор, като в случая този факт е
безспорно доказан. Изпълнението на ищеца на задължението по договора също е
доказано. Тъй
като по осъдителния иск се претендира сумата по целия договор, то следва да се
направи преценка били ли са налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем към датата на предявяване на иска.
В
тълкувателните мотиви на постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г.
на ВКС, I т.о. е застъпено становище, че условието за разглеждане на
осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност с установителни
искове по чл. 422 ГПК, е отхвърляне на
установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в този случай се навежда
ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни
искове/ – уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за
настъпване на предсрочната изискуемост със самата искова молба. В тази
хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните
искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, а уведомяването на
длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната
изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба
изявление.
Следователно, релевантен по съществото
на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за кредит, поради
упражнено от страна на ищеца право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е
фактът на съобщаване на длъжника, като същото може да се обективира в самата
искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на
ответника по иска. По
отношение на възражението направено от ответната страна за наличие на неравноправни
клаузи в договора за кредит, основаващи се на твърдението че ищецът незаконосъобразно е договорил клаузи във
вреда на потребителя – ответник;
едностранно е определил условията в договора, вкл. за лихва по кредита и
наказателна лихва при неясни условия; настоящият съдебен състав намира
предявения иск за неоснователен, поради нищожността на клаузите, свързани с
неравноправният им характер при сключване на процесният договор. В
случая отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството потребител
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Като
потребител, ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение
задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер
на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично
установена съдебна практика /решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г.,
І т.о. на ВКС/, която задължава първоинстанционният съд да следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка, дали клаузите на договора са
нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010
г., I г.о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I
г.о. на ВКС/. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда
на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика
/решение по дело Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz,
EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме една клауза за нищожна дори
на основание, на което страната не се е позовала /решение от 14.06.2012 г. на
Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin
Calderon C./.
В
чл.143 от Закона за защита на потребителите е дадено определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно - всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл.146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор
с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт.
В
случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесния договор е сключен при
Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца договорни
клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил
предмет на предварително договаряне между страните, от което следва извод, че
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил
подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено от самия ищец. Видно още от договора е, че кредиторът – настоящ
ищец се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 41.30 %/. Следва да се посочи , че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Тези съставни елементи остават неизвестни, както и не става ясно как
е изчислена лихвата, как са изчислени начисляваните при теглене такси, за да се
установи какъв е размера на задължението.
В проведеното на 13.11.2019г. открито
с.з. вещото лице заявява, че в ищцовото дружество липсват първични или вторични
счетоводни документи, поради което „….ако трябва да се установи размер на
задължение, не бих могла да го установя….“. Експерта е категоричен, че не става ясно по какъв
начин е изчислена лихвата по кредитна карта: „…Аз също не успях да разбера как
са изчислени тези лихви. Аз пробвах да проверя лихвите, посочени в месечно
извлечение, като използвах лихвения
процент, посочен в договора за предоставяне на кредитна карта в размер на
35.08% и при изчисляването винаги имах някаква разлика от 2 до 3 лева, което за
мен е необяснимо как са изчислени…..“. Вещото лице е констатирало, че
начислените от ищеца такси в извлечението не става ясно как са формирани, къде
са договорени и какъв е техния характер: „….Не съм установила в договора за
издаване и ползване на кредитната карта да има условия, които да посочват размера
на таксата при теглене, при проверка на наличност и информация чрез получаване
на СМС. Видях, че има начислени такси в извлечението, но за мен не е ясно къде
те са договорени…. Няма ги посочени в документите колко са, не са определени
някъде, за да пише, че при теглене ще са 1 или 5 лева….“.
Поради горното, освен посочените
първоначални мотиви относно липсата на основание за вземанията на ищеца спрямо
ответницата, осъдителната искова претенция се явява и неоснователна поради
нищожност, на основание чл. 146, ал.1 от ЗПП вр. чл. 24 от ЗПК.
Поради изложените допълнителни
съображения, съдът намира исковете изцяло за неоснователни и недоказани, поради
което следва да се отхвърлят.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на
исковете изцяло не следва да се присъждат в полза на ищеца направените от него
разноски. На
ответникът, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, с оглед изхода на делото, следва да
му бъдат заплатени сторените в настоящото и в заповедното производство разноски
за един адвокат, които съобразно представения по реда на чл.80 от ГПК списък са
в общ размер 900.00 лева.
Поради
отхвърляне на предявените по настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК,
Заповед № 125/05.04.2019г. по ч.гр.д. № 217/19г.
на ТРС влиза в
сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно
задължителните указания на т. 13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не
подлежат на обезсилване, поради отхвърляне
на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на
чл.415 ГПК, вр. чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД обективно съединени искове за
признаване на установено, че М.Н.М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „ПЕЙНЕТИКС” АД,
ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 76А, партер, адрес за връчване на съобщения:
гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ат. 5, законен представител: А.И.М., пълномощник
адвокат С.В.С. от САК сумата от 802.40 – осемстотин и два лева и четиридесет
стотинки, представляваща дължима главница по Договор за издаване и ползване на
кредитна карта MasterCard „CrediCard Fixed“ 7917/00001024/30.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.03.2019г. до окончателното й изплащане, сумата 31.90 – тридесет и
един лева и деветдесет стотинки, представляваща лихва на просрочената
главница; сумата 17.64 – седемнадесет
лева и шестдесет и четири стотинки,
представляваща текущи лихви върху просрочена главница; сумата 14.38 –
четиринадесет лева и тридесет и осем стотинки, представляваща просрочена лихва
на просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното му изплащане, за
което вземане е издадена Заповед 125/05.04.2019г. по ч.гр.д. № 217/19г. на ТРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност за осъждане на М.Н.М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ПЕЙНЕТИКС” АД,
ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 76А, партер, адрес за връчване на съобщения:
гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ат. 5, законен представител: А.И.М., пълномощник
адвокат С.В.С. от САК сумата от 802.40 – осемстотин и два лева и четиридесет
стотинки, представляваща дължима главница по Договор за издаване и ползване на
кредитна карта MasterCard „CrediCard Fixed“ 7917/00001024/30.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.03.2019г. до окончателното й изплащане, сумата 31.90 – тридесет и
един лева и деветдесет стотинки, представляваща лихва на просрочената
главница; сумата 17.64 – седемнадесет
лева и шестдесет и четири стотинки,
представляваща текущи лихви върху просрочена главница; сумата 14.38 –
четиринадесет лева и тридесет и осем стотинки, представляваща просрочена лихва
на просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното му изплащане, за
което вземане е издадена Заповед 125/05.04.2019г. по ч.гр.д. № 217/19г. на ТРС.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК на „ПЕЙНЕТИКС” АД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 76А, партер, адрес
за връчване на съобщения: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ат. 5, законен
представител: А.И.М., пълномощник адвокат С.В.С. от САК за заплащане от М.Н.М., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** на
направените по настоящото дело и по ч.гр.д.№217/2019г. на ТРС разноски.
ОСЪЖДА „ПЕЙНЕТИКС” АД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 76А, партер, адрес
за връчване на съобщения: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ат. 5, законен
представител: А.И.М., пълномощник адвокат С.В.С. от САК за заплати на М.Н.М., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** сторените
в настоящото производство разноски в размер на 600.00 – шестстотин лева
адв.възнаграждение и 300.00 - триста лева адв.възнаграждение по ч.гр.д.№217/2019г.
по описа на ТРС, съобразно представения по делото списък на разноските.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Ловеч в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да
се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането
му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д. № 217/19г. по описа на ТРС.
На основание чл. 416 от ГПК, относно
отхвърлените искове, Заповед 125/05.04.2019г.
по ч.гр.д. № 217/19г. на ТРС, влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по
настоящето дело.
С оглед изхода от настоящото производство и на основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение
не подлежи на обезсилване и не следва да
се издава изпълнителен лист.
Районен съдия