№ 398
гр. Плевен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500723 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260483 от 20.07.2021 г по гр. дело № 693/2020г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79 от ЗЗД, по отношение на Ш. Р. Р., с ЕГН ********** от с. ***, ул. ***
2, че ДЪЛЖИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС СА., ПАРИЖ, рег.
№*********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. *** 4,
Бизнес Парк С., сгр. 14, сумата от 564,67лв. -незаплатена главница по
Договор за потребителски кредит № CREX-13634440 от 23.07.2016г.,
присъдени със Заповед за изпълнение № 3508/27.9.2019г. по ч. гр. д. №
6238/2019г. на ПлРС.
ОТХВЪРЛИЛ е предявените искове с правно основание чл. 415 във
вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, за признаване за
установена дължимостта от Ш. Р. Р., с ЕГН
1
********** от с. ***, ул. *** 2, към БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАИНЕНС
СА., ПАРИЖ, рег.№*********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАИНЕНС
СА., клон България, ЕИК ***, на главница по Договор CREX-13634440 от
23.07.2016г. за разликата до претендираната главница от 661.41лв., за сумата
58.54 лв., представляваща възнаградителна лихва, и за сумата 59.95 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 20.02.2017г. до 11.09.2019г. и
лихвата от подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част е
постъпила от БНП Париба пърсънъл файненс, в която се възразява, че РС
неправилно е приел, че процесният договор за кредит бил недействителен по
смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит поради несъответствие
с разпоредбите на чл. 10 ал.1 от ЗПК. Възразява се, че договорът за
засраховка е отделен от договора за кредит и за застрахователния договор
важат изискванията по КЗ. В този смисъл, дори и при несъответствие на
шрифта, не може да се обоснове недействителност на договора за
потребителски кредит. Възразява се ,че правата на потребителя не са
нарушени, тъй като представените по делото документи са читаеми, ясно и
недвусмислено формулирани. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се уважи иска в предявения
размер.
Въззиваемата страна чрез особения представител оспорва жалбата
като неоснователна и възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по
делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Претендира се
потвърждаване на атакуваното решение на РС. В съдебно заседание страната
се явява лично и заявява, че дължи парите на другата страна, но е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ и не е могъл да плаща. Моли да не плаща
лихви за времето, през което е бил в затвора.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на облигационни
отношения между страните, вид и брой на договорите, съответствие с
изискванията на ЗПК относно вида на документите
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА и ОСНОВАТЕЛНА
2
РС е приел, че претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на
чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 6238/2019г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 415 от ГПК.
РС е приел, че вземането на ищеца произтича от сключен Договор за
потребителски кредит № CREX-13634440 от 23.07.2016г., по който той, в
организационна форма на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
заемодател, а ответникът - заемополучател. Договорът за паричен кредит
намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от
ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в
конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е от
представител на ищеца и от ответника. Редовността и авторството на
подписите на ответника не са оспорени в хода на съдебното дирене,
обстоятелството за изпълнение на договора от кредитора се доказва на първо
място от признатия от ищеца факт на заплащане на 5 месечни вноски по
задължението, което представлява признание от страна на ответника за
ползването на сключения кредит, на второ от представения служебен бон, с
който е заплатена стоката, която е закупена с отпуснатия кредит и изрично
посочена в договора, и сертификата, доказващ сключена застраховка, също
упомената в договора - Сигурност на плащанията. Задължение на заемателя
по договора е било да върне сумата в уговорения срок, да заплати
уговорените в писмено сключения договор надбавки, които представляват
печалбата на ищцовото дружество, според уговорения погасителен план, а в
случай на забава - да заплати и съответно обезщетение за забава на кредитора
/чл. 3 от договора/. Уговорките в договора са били за предоставяне на кредит
от 999.00лв. за покупка на стоки /хладилник фризер/, 79.92лв. за премия за
сключена застраховка Сигурност на плащанията, като общия размер на
кредита е бил 1078.92лв.; месечна погасителна вноска в размер на 102.85лв.,
12бр. погасителни вноски, обща стойност на плащанията 1234.20лв., лихвен
3
процент 26%, ГПР 29.34%. В договора, според РС, е бил налице погасителен
план, сочещ номера на вноската, падежната дата, размера на вноската и
оставащата главница. Заплатени в случая по договора, съобразно признанието
на самия ищец са сумите по 5 месечни вноски, които съдът е изчислил ,
съобразно параметрите по договора, в общ размер от 514.25лв. По повод
оспорването на ответника относно недействителността на договора поради
неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, по делото е изготвена
съдебно компютърна-техническа експертиза, която съдът изцяло е
кредитирал. Тя дава заключение след преглед на оригинала на кредитното
досие, че в различните документи, елементи от договора са използвани
различни шрифтове - в Декларация за предоставяне на лични данни, СЕФ,
3
Договор за потребителски кредит № CREX-13634440 от 23.07.2016г., и
уведомително писмо до търговеца, е използван шрифт Гарамонд, височина 12
pt, а в Сертификата за сключена застраховка е използван шрифт Калибри,
височина 7 pt. Според утвърдения БДС и двата шрифта не са стандартни, но
са вградени в операционната система, разредката е стандартна - 1.15реда,
разстоянието между знаците е стандартно, има зони, които са изписани със
запълване - чернота, и с наклон.
При така установеното от фактическа страна, съдът е приел,че
сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
CREX-13634440 от 23.07.2016г. се регулира от ЗПК - в редакцията му от
28.07.2015г. и не представлява никое от изключенията, посочени в чл. 4 от
ЗПК. Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съобразно събраните по делото
доказателства обаче, съдът е приел, че в случая процесният договор се явява
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Законодателят, с нормата на чл. 10, ал.
1 от ЗПК, изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В
настоящия случай, представения по делото Договор за кредит е сключен в
противоречие с цитираното законово изискване, доколкото по делото се
установи, че не всички елементи на договора са с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, а част от тях - в случая сертификат за застраховка, е и с по-
малък от законоизискуемия размер шрифт от 12 pt. Това въведено в
4
българското законодателство изискване за конкретен шрифт е относимо към
всички договори, сключени на територията на страната, какъвто се явява
процесният, и следва да бъде съобразено с изискванията на българския закон.
Констатираното противоречие с изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, по
силата на чл. 22 от ЗПК, е предпоставка договорът да се счита за
недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. В случая безспорно се
доказва,според РС, че чистата стойност на кредита, е сбор от две суми -
преведена за стоки и преведена за застрахователна премия по сключена за
сметка на кредитополучателя застраховка, общо 1078.92лв. Доколкото от тази
действително дължима по недействителния договор
сума, ответникът е заплатил само сумата от 514.25лв., дължимата сума, за
която искът следва да бъде уважен, според РС, е главница от 564.67лв. За
разликата до претендираната главница от 661.41 лв., за сумата 58.54 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, и за сумата 59.95 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 20.02.2017г. до 11.09.2019г., и лихвата от
подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане, исковете,
според РС, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО на Плевенски районен съд е незаконосъобразно в
атакуваната му част
РС е изложил мотиви досежно недействителността на договора за
кредит, които не се споделят от въззивната инстанция.
ОС – Плевен в настоящия си състав приема, че всички елементи на
сключения между страните договор за кредит са изготвени с един шрифт при
предвидения законов минимум за този вид документи. И съобразно
изискванията на чл. 10 ал.1 от ЗПК съгласно който текст договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Сертификатът за
застраховка не съставлява елемент от договора за кредит и различието на
шрифта на същия не представлява основание за недействителност на договора
за кредит. В този смисъл възражението на въззивника е основателно.
Предвид гореизложеното следва да се отмени решението на ПлРС в
5
отхвърлителната му част и да се признае за установено ,че се дължат сумите
за разликата над 564,67 лв до 661,41 лв главница, възнаградителна лихва от
58,54 лв и лихва за забава за периода от 20.02.2017 до 11.09.2019 г в размер на
59,95 лв. По делото не е налице предсрочна изискуемост на кредита
независимо от неплащането на част от вноските по погасителен план след
20.01.2017г, поради което са дължими сумите за възнаградителна лихва. Не е
основателно възражението на въззиваемата страна за незаплащане на лихви за
период, в който същият е бил лишен от свобода.
При този изход на делото следва да се осъди въззиваемия да
заплати и допълнително разноски в пълен размер за производството пред
първата инстанция или още такива разноски в размер на 186,28 лв, както и
допълнителни разноски в заповедното производство в размер още на 20,70 лв,
както и разноски за въззивното производство в размер на 125 лв юрк.
възнаграждение и разноски за държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260483 от 20.07.2021 г по гр.
дело № 693/2020г на Плевенски районен съд В ЧАСТТА, В КОЯТО СЪДЪТ Е
ОТХВЪРЛИЛ предявените искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, за признаване за установена
дължимостта от Ш. Р. Р., с ЕГН ********** от с. ***, ул. *** 2, към БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАИНЕНС СА., ПАРИЖ, рег.№*********, чрез БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАИНЕНС СА., клон България, ЕИК ***, на главница
по Договор CREX-13634440 от 23.07.2016г. за разликата до претендираната
главница от 661.41лв., за сумата 58.54 лв., представляваща възнаградителна
лихва, и за сумата 59.95 лв., представляваща лихва за забава за периода от
20.02.2017г. до 11.09.2019г. и лихвата от подаване на заявлението в съда до
окончателното заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 във вр. с
чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД по отношение на Ш. Р. Р., с ЕГН
********** от с. ***, ул. *** 2 че същият ДЪЛЖИ на БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС СА., ПАРИЖ, рег.№********* чрез БНП ПАРИБА
6
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.С., ж.к. *** 4, Бизнес Парк С., сгр. 14 допълнителна сума за
главница в размер на 96,74 лв по Договор за потребителски кредит №
CREX-13634440 от 23.07.2016г заедно с лихвата от подаване на заявлението в
съда 26.09.2019 г до окончателното заплащане , възнаградителна лихва от
58,54 лв и лихва за забава за периода от 20.02.2017 до 11.09.2019 г в размер
на 59,95 лв .
ОСЪЖДА Ш. Р. Р., с ЕГН ********** от с. ***, ул. *** 2 ДА
ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС СА., ПАРИЖ, рег.
№********* чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. *** 4,
Бизнес Парк С., сгр. 14 допълнително разноски за производството пред
първата инстанция в размер на 186,28 лв, както и допълнителни разноски в
заповедното производство в размер още на 20,70 лв, както и разноски за
въззивното производство в размер на 125 лв юрк. възнаграждение и разноски
за държавна такса
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7