№ 274
гр. Варна, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Т.ова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000355 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба, предявена от името на Р. М.
Х., чрез пълномощник адв. Николов срещу решение № 12 от 31.03.2022г. по
т.д. № 99/2021 г. по описа на ОС Търговище в частта, с която е бил
отхвърлен предявен от него на осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗД“Бул Инс“АД-
гр.София частичен иск за определяне на справедливо обезщетение за
понесени неимуществени вреди, причинени на пострадал ищец от
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“
автомобилист за горница над 12 000лв. до размер от 18 000лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, като са определени и разноски в тежест на
ищеца.
Жалбата с вх.№ 1357/26.04.22 е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Въззвиникът е
бил освободен от внасяне на такси. Жалбата отговаря и на останалите
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият застраховател ЗД“Бул Инс“АД,
чрез пълномощник е упражнил право на отговор по жалбата.
Първоинстанционният съд е разгледал в определение № 79/04.05.2022г.
1
искане по чл. 248 ГПК. Въззивникът Р. М. Х. е подал частна жалба вх. №
1731/26.05.2022г срещу отхвърлянето на молбата му за изменение на размера
на възложените му разноски, чрез намаляване на хонорара на адвокат до
минимален размер от 1284лв, съответно на направено възражение за
прекомерност.
Насрещната страна е заявила след срока по чл. 276 ал.1 ГПК бланкетно
становище по частната жалба.
Частната жалбата е депозирана преди изтичане на срока за обжалване и
е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на ЧАСТ от подлежащ
на обжалване акт, с който претенцията на жалбоподателя е отхвърлена по
същество. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционното решение. Макар, че в диспозитива
ищецът Х. е посочен с бащино име Х., доколкото данните за единен
граждански номер на въззивника несъмнено го индивидуализират като
пострадалото лице, предявило претенция като главна страна в първата
инстанция, въззивният съд преценява, че отстранимата грешка не е пречка за
провеждане на въззивния контрол по обжалваната част от акта.
Доколкото изрично предвиденото в закона като самостоятелно
обжалваемо определяне на отговорността за разноски е обусловено от
разрешаването на спора относно съществуването на спорното право на ищеца,
съдът преценява че се налага общо произнасяне по решението и обжалваното
определение. Насрещната защита по частната жалба се изчерпва с бланкетно
становище, поради което пропуснатия срок е без значение.
Пълномощниците на страните са овластени за защита във всички
инстанции. Съдът приема, че въззивното производството по акта по същество
и определянето на разноските е допустимо.
Въззивникът Х., чрез адв. Н. Д. излага оплаквания за необоснованост
на изводите на съда при разглеждане на възражението за съпричиняване, като
сочи, че безспорно установените факти по движение на нерегистрирана като
МПС мотофрезата по пътното платно сами по себе си не могат да се
включват в причинно-следствената верига на инцидента в конкретната пътна
обстановка, тъй като опасността за движенето несъмнено е създадена
единствено и само от застрахования водач, управлявал с висока скорост МПС
без каквото и да е поведение за избягване на удара. Счита, че като е уважил
по предположение възражението на насрещната страна, съдът е допуснал и
нарушение на закона и моли за пълното му отхвърляне и присъждане на
горницата от нередуцирано признато като справедлив еквивалент на вредите
обезщетение от 18 000лв. Жалбоподателят счита, че незаконосъобразно и
неправилно съдът при разглеждана на възражение за прекомерност на
хонорара на представителя на застрахователя е пренебрегнал реалната
правна сложност и извършените действия по защита от пълномощника, подал
само молба със списък за разноски. Същевременно сочи, че съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, като не е
намалил адвокатско възнаграждение от 1512 лв. с ДДС, до минимум, който
следва да е съобразен с цената на услуга на юрисконсулт, без съда да е
2
обвързан от Наредба, чието въвеждане ограничава конкуренция в областта на
адвокатските услуги и прилагането й от съда без да се отчита спецификата на
делото води до нарушение по чл. 101, параграф 1 ДФЕС.
Пред въззивният съд доводите за начално и цялостно причиняване на
произшествието се поддържат в писмено становище по същество, наред с
оплакванията по нарушенията, допуснати от съда при отчитане на
действителната сложност на извършената от пълномощника на насрещната
страна услуга. Моли за отмяна на обжалваната част от неправилното решение
и уважаване на иска за неимуществените вреди в целия определен размер,
както и редуциране на разноските до предвиден в Наредба минимум с ДДС.
Въззиваемият застраховател, чрез пълномощник адв. Т. Д. оспорва
жалбата с доводи за правилно преценено значение на обстоятелството по
управление на нерегистрирано МПС, с което е създадена предпоставката за
самото произшествие. Евентуално насрещно възразява, че дори и без
редуциране, посочения от ищеца размер от 18 000лв е явно несъразмерен на
вида и интензитета на получените от пострадалия увреждания, а вече
определения размер от 12 000лв е съответен на справедлива компенсация на
такъв вид вреди. Счита, че няма основание за присъждане на каквато и да е
сума над този размер. Позовава се бланкетно на законосъобразно определяне
на разноските в първа инстанция.
В писмено становище по съществото на делото поддържа доводите за
неоснователност на двете жалби и моли за потвърждаване на обжалваната
част от решението и определението по чл. 248 ГПК.
И двете насрещни страни претендират за определяне на разноски за
настоящата инстанция, като само въззивникът е посочили конкретно искане
за изплащане на възнаграждение на адвокат, предоставил безплатна услуга в
списък по чл. 80 ГПК (л. 46).
По въззивната жалба:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на предявената от пострадало от ПТП
лице пряка претенция срещу застрахователя на автомобилиста, причинил
неимуществените щети.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с частичен иск на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ, за присъждане на само 30 000лв от дължимо застрахователно
обезщетение, поискано но неизплатено от ответника като справедлив
еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 50 000лв.
по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
уведомяване на застрахователя на 29.07.2021г. до окончателното изплащане
на задължението. Ползващият се от застраховката пострадал участник в
движението Р. Х. (управляващ мотофреза с прикачено ремарке) е основал
претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от телесни
увреждания(счупване на лявата ключица, охлузна рана на лявата подбедрица
и порезна рана на корема), както и психически дискомфорт и стрес и други
негативни изживявания, в резултат на ПТП, предизвикано на 04.07. 2021г. в
гр.Опака от водача А. Д. М., застрахован за управление на л.а. “Опел Зафира“,
3
рег.№ Т 95-20 ВТ при ответното търговско дружество. Застрахователят е
оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи
отговорност на застрахования, така и конкретно размера на паричния
еквивалент за понесените болки и страдания от пострадалия ищец. Изрично е
заявено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение
на самия пострадал, като са конкретизирани твърдения за допуснати
нарушения от негова страна като водач, управлявал превозно средство в
нарушение на правилата за движение (не се е движил възможно най-вдясно
по платното и на ремаркето, закачено за нерегистрираната мотофрезата не са
били монтирани изправни светлини, стопове и мигачи).
Решението, в частта, с която е била присъдена сумата от 12 000лв., като
дължимо обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
дата на уведомяване на застрахователя до окончателно изплащане, не е
обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече
установяване на основанието за възникване на покритата от застрахователя
гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил
вредоносно ПТП при управление на л.а. “Опел Зафира“, рег.№ Т 95-20 ВТ.
Същевременно не е обжалвано и отхвърлянето на претенцията над 18 000лв
до предявения частичен размер от 30 000лв, което налага и настоящият съд да
се ограничи при отчитането на справедливия еквивалент за комплекса от
негативни последици за здравето и психиката на пострадалия до този
максимален размер.
Обжалваната част от съдебното решение визира само горница от
6000лв., съответна на 1/3 от компенсацията, отхвърлена поради уваженото
възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от пострадалия
водач.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по механизма на
вредоносното събитие, установен от първата инстанция със заключението на
автоексперт въз основа на официално удостоверени в протоколи от ПТП,
оглед на местопроизшествие и МПС и фотоалбум следи от движение на двете
превозни средства и техническите им параметри. Няма спор, че ударът е
настъпил на 04.07.2021г. на ул.“Братя Освободители“№24, в светлата част на
денонощието-8.45ч, при добра видимост, сухо и гладко пътно платно, на прав
участък от пътя с две пътни ленти, разделени с бяла непрекъсната линия, като
двамата участника в движението са се движили в рамките на разрешена
скорост(50 км./ч )в една и съща посока в дясната лента. Скоростта на
мотофрезата, управлявана от Х. е била 12.3 км/ч, а на лекия автомобил зад
него-37.3 км/ч., като водачът М. без извинителна причина не съобразил
поведението си с движещия се пред него мотоблок и нито е намалил
скоростта до поддържане на безопасна дистанция, нито е предприел
възможно в този участък изпреварване при липса на други участници в
насрещното платно. Макар точната причина на това поведение на
застрахования да не установена, няма никакво съмнение, че мотофрезата и
ремаркето са били ясно видими като препятствие за движението от идващ зад
4
тях водач, като за автомобилиста са съществували поне два варианта за
избягване на вредоносния удар, който е настъпил в предна дясна част на
автомобила и задната лява част на ремаркето и е причинил скъсване на
теглича, преобръщането на двуколесната мотофреза, изхлузването на
нефиксирана седалка на платното и падане на Х. в страничната затревена
площ върху купчина дърва за огрев.
Безспорно е установено и поведението на пострадалия, който се е
движил по пътно платно в населено място с нерегистрирано като МПС
двуколесно средство, формирано от мотокултиватор със самоделно ремарке
без оборудване с изправни светлини, стопове и мигачи.
При така установените безспорно факти, въззивният съд намира
оплакванията на въззивника за отчасти основателни.
Действително използването на нерегистрирано превозно средство за
движение по обществен път представлява нарушение на правилата за
движение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Само по себе си обаче това обстоятелство
няма пряко отношение към причиняването на ПТП, тъй като не простото
използване за превоз по улицата на мотоблока представлява съзнателно
поемане на повишен риск или необоснованото му игнориране (по критериите
във формираната практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
предпоставила и приемането на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014
г. на ОСГТК на ВКС). В този смисъл, оплакването за необоснован извод на
първата инстанция за рисково поведение на пострадалия отразило се в
съотношение 1/3 с противоправното виновно поведение на застрахования е
основателно и това налага въззивният съд да изложи собствени мотиви по
преценка на безспорно установените факти.
Според настоящия състав, превръщането на обичайното
предназначение на мотокултиватора (управляван от вървящ след него човек)
в приравнена на ППС "самоходна машина" по смисъла на т.16 от § 6 от ДР
на ЗДвП изисква да се отчете начинът, по който това нерегистрирано ППС е
било използвано в конкретната ситуация. Както ответникът е посочил още в
отговора по иска, като е управлявал мотоблока по изключение за собствен
превоз, Х. се поставя в положение на водач на ППС, доколкото покрива
определението по т. 10, от § 6 от ДР на ЗДвП и следва да се придържа към
най-лявата част на платното, където в най-малка степен би затруднил
останалите участници, чието придвижване с регистрирани за движение МПС
е принципно разрешено. В случая обаче, въз основа на следите от провлачени
след удара гуми на ремаркето, вещото лице категорично е установило място
на удара, което се намира в средата на лявата лента за движение(л. 134 от
дело на ТОС). При съпоставяне на параметрите на двете ППС и ширината на
платното(3.35м), фиксирани при огледите от длъжностните лица с
удостоверителна компетентност (л.20, от дело на ТОС) е видно, че при
движение плътно вдясно ширината на ремаркето (1.10 м) е позволявала
освобождаване на 2.25 м свободна част от това платно, която е била
достатъчна за преминаване на застрахования автомобил, който се е
приближавал към това място с невисока скорост без да променя
праволинейното си движение в близост до разделителната линия в средата на
пътя. Явно е, че дори и да не е била забелязана до последния момент от
застрахования водач (поради разсейване или моментно влошаване на
5
физиологични възможности за възприятията му) самоходната машина не би
представлявала опасност, ако беше управлявана в близост до края на пътя,
както се изисква за ППС, което използва пътя по изключение. В този смисъл,
въззивният съд намира, че изборът на траектория на движение от пострадалия
е повишил риска от възникване на опасна ситуация, който е и реално
настъпил.
Този аспект на поведението на пострадалия е категорично установен и
обосновава основателно възражение за съпричиняване чрез създаване на една
от предпоставките за самия удар и обема и интензитета на последиците от
него като краен вредоносен резултат. Като се ръководи от разясненията,
дадени в т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд 17/63 г. на ВС и
трайна практика на касационни състави(решение № 105 от 9.09.2019 г. на
ВКС по т. д. № 2291/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 69 от 31.07.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2461/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 61 от 17.05.2022 г. на
ВКС по т. д. № 723/2021 г., II т. о., ТК) въззвиният съд намира, че по-
съществено за настъпването на ПТП е поведението на автомобилиста,
игнорирал наличието на опасно управлявано ППС на платното, и затова
определя приноса на пострадалия до само 20% от общо включените в
причинно-следствена верига фактори(еднаквото субективно отношение на
двамата водачи, проявили небрежност към останалите участници в
движението и нарушили изискванията на закона за предпазливо и отговорно
ползване на пътищата; по-значимото за обществото нарушение на водача на
МПС, който не е контролирал своя автомобил и не е отчел своевременно
нуждата от предприемане на маневра при явно налично препятствие по
своята траектория в сравнение с създаването на опасност за движение от
лице, което е употребявало самоделното си съставно ППС без да осигури
достатъчно свободно платно за регистрираните за движение и сертифицирани
като безопасни за другите участници МПС). В този обем отчитането на
съпричиняването отговаря на критерия за справедливост (Решение № 18 от
17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60304/2016 г., IV г. о.).
При това положение следва да се редуцира определения от първата
инстанция размер от 18 000лв, признат от въззивника като справедливо
обезщетение за общо понесените болки от телесните увреждания и
психичните страдания, които са съпътствали началния стрес и дискомфорта
при лечение и възстановяване на ищеца от преживяното травмиращо събитие.
Оплакванията на въззиваемата страна срещу размера на този паричен
еквивалент на комплекса от негативни последици за пострадалия не са
основателни. Първоинстанционният съд е установил въз основа на
заключение на съдебен медик както понесените болки при счупването на
ключицата, така и допълнителното нараняване по корема и подбедрицата,
принудителното обездвижване на крайника и все още проявяващи се
остатъчни болки при по-тежък физически труд, който именно пострадалия е
упражнявал преди ПТП като основно свое препитание. Установена е и
психическата травма от силния стрес и мъчително изживените притеснения
от затрудненото служене с ръката, загубената трудоспособност и
зависимостта от други лица. Въззивният съд отчита и показанията на
свидетелите относно загубената възможност за извършване на обичайните
занимания на пострадалия в домашното му стопанство и промяната на
6
самочувствието му от такова на човек с трудови доходи и добра физическа
форма, който е помагал на своите близки в такова на безполезен и негоден за
работа член на семейната общност. При това положение не може да се
приеме, че обезщетение от 12 000лв. би било достатъчно. Напротив размери
от 18 000лв за подобни страдания са били определяни като съответни на
жизнения стандарт през 2017г. (Решение № 60099 от 18.08.2022 г. на ВКС по
т. д. № 322/2020 г., I т. о., ТК), а след това той е повишен, като израз на
промяна на икономическите условия са повишените лимити на отговорност
на застрахователите с изменението на чл. 492 КЗ през 2018г. В тази насока е
и утвърдената практика съобразена от въззивната инстанция (напр. решение
№ 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. ).
При това положение въззивният съд намира, че дължимото от
застрахователя обезщетение след приспадане на 20% възлиза на 14 400лв,
поради което и към присъдената вече сума от 12000лв следва да се допълни с
горница от 2 400лв. Само за тази основателна част от претенцията
обжалваното решение следва да се отмени. Горницата до претендираните
18 000лв не се дължи след отчитане на съпричиняването. Диспозитивът за
отхвърляне на неоснователен иск съответства на мотивите на въззивния съд,
поради което следва да се потвърди.
Промяната на резултата от делото налага ревизиране и на
разпределението на отговорността за разноски в първата инстанция.
Въззивният съд констатира, че дължимото възнаграждение в полза на
адвокат, представлявал безплатно ищеца, е било вече присъдено на осн. чл. 38
ал.1 ГПК до размер от 1068 лв с ДДС, което надхвърля съразмерна на
основателната част от предявената претенция (14400/30000) част от
минимален хонорар по НМРАВ с ДДС(1718лв). Поради липса на сезиране на
въззивна инстанция от въззиваемия с това произнасяне, вече определения
размер не може да се коригира. Следва да се завиши само размера на
присъдените в тежест на ответника държавни такси с още 96лв (до достигане
на дължимите 576лв) по сметка на ОС-Търговище и авансирани от бюджета
разноски с 24лв (до достигане на 144лв), съразмерно на основателната част от
претенцията.
Възложените в тежест на ищеца разноски също следва да се редуцират
в съотвествие с новия резултат по същество. Съразмерната на отхвърлената
претенция част(15600/30 000) от направените разходи за събиране на
доказателствата възлиза на само 156лв и съответно до този размер разноски
могат да се възлагат на ищеца.
При разглеждането на спора по същество, първоинстанционният съд е
отхвърлил без подробна мотивация възражението на ищцовата страна,
заявено в молба от 18.03.22г за прекомерност на уговорения хонорар на
пълномощник на ответното дружество, посочен в списък по чл. 80 ГПК в
размер на 2520 лв с ДДС. Съразмерно на допълнително уважената част от
иска, тази сума следва да бъде редуцирана до 1310.40лв отхвърлена част от
претенцията.
7
По частната жалба:
Обжалваното определение е постановено по молба вх.№1184/11.04.22г
на ищеца за изменение на признатия в цялост размер на направените разходи
по адвокатска защита на ответника до нормативен минимум по НМРАВ.
Искането е било оспорено от насрещната страна с бланкетно позоваване на
резултата от делото по същество.
Съответно на процесуалния въпрос, разгледан от първата инстанция по
реда на чл. 248 ал.1 ГПК, въззивният съд дължи преценка на фактическата и
правна сложност на казуса(т.3 ТРОСГТК 6/2012). Претенцията на
пострадалия е била оспорена в цялост, като съдът е разглеждал по отделно
въпроси по противоправно поведение на всеки от участниците, механизма на
причиняването на вредите и съпричиняване, обема и вида на уврежданията в
физическа и психическа сфера на пострадалото лице. Събрани са три
експертизи, като за разлика от други подобни случаи съдът не е можел да
ползва неоспоримо установени престъпни обстоятелства. Това налага
отчитане на сложността на делото към средна, а не към минимална, както
счита частния жалбоподател. Доколкото в Наредбата са установени онези
възнаграждения, които професионалистите възприемат като най-нисък
стандарт, те не могат обосновано да се отчитат като съответни на по-висока
правна и фактическа сложност и затова искането за намаляване на размер,
който не достига дори двукратен размер на минимум от 1716лв, не следва да
бъде уважен.
Отделно от това, съдът преценява, че начинът на осъществяване на
възложеното представителство няма връзка с направените за тази услуга
разноски. Натовареният адвокат самостоятелно преценява дали и как да
защитава правата на своя клиент и трето за договора им лице не може да
оспорва ефективността на защитата. Дори и активна защита след размяна на
книжата да липсва (изявленията на адв. Г. от името на доверителя се
изчерпват със списък за разноски) само по себе си това обстоятелство не
изключва осъществена адвокатска услуга. Напротив, преупълномощени от
довереника адвокати са поели фактическо изпълнение на защитата и такава е
осъществена от името на заплатилия един хонорар доверител в открито
съдебно заседание по събиране на доказателствата (където представител на
ищеца не се е явил). Възражението за прекомерност не е основателно, а това
налага и отхвърляне на молбата за изменение по чл. 248 от ГПК. Частната
жалбата не следва да се уважава.
По разноските:
Въззивникът е бил представляван от адвокат, обявил договорена
безплатна услуга по защита на обжалваем интерес от 6000лв.,за чието
предоставяне се дължи минимален хонорар от 756лв. Съразмерна на
основателна част от жалбата(2400/6000) е само сума от 302.40лв. и тя следва
да бъде платена от въззиваемата страна. До размер от 48лв тази страна следва
да понесе и невнесена такса за въззивно обжалване по сметка на Варненски
апелативен съд.
Разноските за настоящата инстанция по неоснователната част от
въззивното обжалване и неоснователната частна жалба следва да се понесат
от въззивника. Доказателства за направени разходи за защита пред настоящия
8
съд въззиваемата страна обаче не е представила и съдът не определя разноски
в нейна полза.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12 от 31.03.2022г. по т.д. № 99/2021 г. по описа
на ОС Търговище в частта, с която е бил отхвърлен предявения от Р. М. Х.
срещу ЗД“Бул Инс“АД-гр.София частичен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
претендирано обезщетение за горница над 12 000 лв. до 14 400 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и са определени разноски в
полза на ответника над 156 лв. до 180 лв. за съдебни разходи и над 1310.40
лв. до 1512 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като ВМЕСТО
НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на Р.
М. Х. от гр.Опака, ул.“Съединение“No47, ЕГН:********** допълнително
сума от 2400лв. (две хиляди и четиристотин лева) представляваща,
дължима горница над присъдени 12 000 лв. до пълен размер на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от телесни увреждания(счупването на ключица, нараняване по
корема и подбедрицата) и други негативни психически и емоционални
изживявания, в резултат на ПТП, предизвикано при управление на л.а. “Опел
Зафира“, рег.No Т 95-20 ВТ на 04.07. 2021г. в гр.Опака от застрахован водач,
на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Н. Н. Д., ЕГН:********** със служебен адрес гр. София, ул. Христо
Белчев №2, сумата от 302.40лв.(триста и два лева и четиридесет стотинки),
представляваща част съразмерна на основателната част от въззивната жалба
от възнаграждение за безплатно предоставена на въззвиник Р. М. Х.
договорена адвокатска услуга за процесуално представителство пред въззивен
съд, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Търговище
допълнително 96лв. (деветдесет и шест лева) до достигане на дължимите
576лв) над присъдени 340лв., представляваща дължима по делото държавна
такса по основателния размер на иска и допълнително 24лв. (двадесет и
четири лева) над присъдени 120лв. представляваща авансирани от бюджета
разходи, съразмерно на основателна претенция, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Варна
сума от 48лв.(четиридесет и осем лева), представляваща дължима по делото
държавна такса за въззивно обжалване, съразмерно на основателната част от
9
жалбата, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на осъденото лице, че следва да представи пред първата
инстанция доказателства за заплатената присъдена в полза на бюджета сума,
като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, ще
бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде
начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл.
109 от ПАС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12 от 31.03.2022г. по т.д. № 99/2021 г.
по описа на ОС Търговище в частта, с която е бил отхвърлен предявения от
Р. Х. с ЕГН:********** срещу ЗД“Бул Инс“АД-гр.София частичен иск по
чл.432, ал.1 от КЗ за претендирано обезщетение за горница над 14 400лв. до
18 000лв.
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал.
1 и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните (ТРОСГТК
№ 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, вр. чл. 113 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10