Решение по дело №4387/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

2257/9.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

             

               СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията нахд № 4387 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Т.П.Е.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя В.К., чрез адв. М.Т. против НП  № 03–010578/ 24.10.2018г. издадено от  Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.74л ал.5 вр.  с чл. 74е ал.2 т.7 от Закона за насърчаване на заетостта на дружеството е наложено адм.наказание- имуществена санкция в размер 1000 лева.

В жалбата се излагат  твърдения, за  допуснати нарушения на процесуалния и материален закон при издаване на  процесното НП, поради което се иска неговата отмяна, вкл. и алтернативно при условията на маловажност. 

В съдебно заседание дружеството жалбоподател не се представлява.

Представителят на Адм. наказващия орган оспорва  жалбата и пледира за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена  в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа   страна следното:     

Жалбоподателят „Т.П.Е.“ ЕООД е регистриран под № 207/29.06.2017 г. от Министерството на труда и социалната политика за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа до 29.06.2022 г.

На 08.05.2018 г. „Т.П.Е.“ ЕООД сключило застраховка "Обща гражданска отговорност" за дейност "Осигуряване на временна заетост (застрахователна полица № 0710-900-2018-00002) със срок на застраховката от 23.05.2018 г. до 22.05.2019 г. Застрахователното покритие се отнася до сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите представляващи вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа. Лимита на отговорността е 200 000 лв. за едно събитие и 200 000 лв. за срока на застраховката.

На 08.10.2018 г. свид. Н.З.,главен инспектор в Д „ИТ“-Варна, извършила проверка на дружеството-жалбоподател, резултатите от която били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1835797/16.10.2018 г. Свидетелката З. установила, че до 30.06.2018 г. „Т.П.Е.“ ЕООД не е представило в Агенцията по заетостта заверени копия от застрахователните или банковите документи, които удостоверяват изпълнението на изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ. С оглед на това на 16.10.2018 г същата съставила срещу „Т.П.Е.“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-010578 г., връчен на същата дата на упълномощено лице от законния представител на дружеството-жалбоподател, в който горепосочените фактически констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 74л ал.5 вр. чл.74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ. С протокола за проверка свид. З. дала предписание към проверяваното дружество, да представя в АЗ до 30 юни заверени копия от застрахователните или банковите документи, които удостоверяват изискванията  на чл.74л ал.2 т.7 от ЗНЗ, със срок за изпълнение 08.11.2018 г.

На 29.10.2018 г. „Т.П.Е.“ ЕООД представило в Агенцията по заетостта копие от горепосочената застрахователна полица, за сключената групова застраховка в размер на 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа.

Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на идентична правна квалификация, директорът на на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна на 24.10.2018 г. издадал атакуваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свид. Н.З. и писмените  доказателства, приобщени по делото. Съдът ги  кредитира като обективни и взаимно допълващи се.

При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416  ал. 5 от  КТ и  Заповед № 0280/03.08.2010 г. на изпълнителния директор на ИА «ГИТ». АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на упълномощено лице  от закнния представител на дружеството нарушител, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. 

Оплакванията за неспазена процедура по АПК са неотносими към настоящото производство, доколкото в случая става въпрос за адм. наказтелна отговорност, която се реализира по специален ред - ЗАНН.

Като неотносимо към процесното нарушение, съдът прецени и възражението, че при издаване на АУАН, респ. НП не е отчетен факта, че дружеството е изпълнило предписанието, с което е задължено да представя в АЗаетостта копия на  документите, удостоверяващи изпълнението на изискванията на чл.74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ. В случая предмет на нарушението не е неизпълнението на предписание, а на задължение разписано в  закон – Закон за насърчаване на заетостта.

По приложението на материалния закон:

По делото се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател, като регистрирано предприятие, което осигурява временна работа, до 30.06.2018 г. не е изпълнило задължението си по чл. 74л, ал. 5 от ЗНЗ да представи в Агенцията по заетостта заверени копия от застрахователните или банковите документи, които удостоверяват изпълнението на изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7, а именно, че има сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или банкова гаранция в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа. С оглед на това правилно на основание чл. 81а, ал. 2 от ЗНЗ е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. АНО е наложил санкция в минималния предвиден от законодателя размер, който настоящият съдебен състав намира, че с оглед тежестта на извършеното нарушение, степента на обществената му опасност и обстоятелството, че е извършено за първи път, е адекватно на целите, с които се налагат административните наказания.

Съдът приема, че извършеното от дружеството-жалбоподател административно нарушение не представлява маловажен случай. По делото не се установи наличието на факти, от които да следва, че извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 от НК следва да бъде приложена в административно-наказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). Тук е мястото да се подчертае, че при определяне дали едно деяние е малозначително или маловажен случай водещо значение има обществената опасност именно на деянието, което следва от лингвистичното тълкуване (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/) на чл. 9, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и чл. 28, вр. чл. 6 от ЗАНН (които норми имат предвид именно деянието, но не и дееца). Разбира се, на тази плоскост следва да бъде преценявана и обществената опасност на дееца, но същата представлява само помощен критерий за оценка на обществената опасност на деянието. Ето защо обстоятелството, че по делото няма данни обжалващото дружество да е санкционирано с влезли в сила НП за нарушения на КТ не може да промени извода, че процесното деяние не представлява маловажен случай, доколкото липсват доказателства за наличие на обстоятелства, които да сочат на занижена обществена опасност на извършеното. Жалбоподателят, макар да е сключил изискващата се от закона застраховка, не е изпълнил в продължение на близо четири месеца (и то само,  защото е била извършена настоящата проверка) задължението си по чл. 74л, ал. 5 от ЗНЗ, като по този начин е попречил на АЗ да извърши проверка за изпълнение на изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ.

      

Изложеното до тук мотивира съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, поради което и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

 

                                    Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 03–010578/ 24.10.2018г. издадено от  Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „Т.П.Е.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя В.К. за нарушение на чл.74л ал.5 вр.  с чл. 74е ал.2 т.7 от Закона за насърчаване на заетостта е наложено адм.наказание - имуществена санкция в размер 1000 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

      

                                  

 

 

СЪДИЯ: .