Определение по дело №336/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение №53/29.04.2011 г., постановено по гр.д. № 1830/2010 г., Кърджалийският районен съд е осъдил "С. и Р." Е., Г., да заплати на "Т.- с." О., Г.,сумата в общ размер от 8 208,83 лева, от която: 6 268,80 лева с ДДС, представляваща незаплатена цена за продажбата на строителни материали по фактура № */31.05.2010г. на стойност с ДДС и 1 940,03 лева, представляваща 1 223,63 лева - обезщетение за забава по фактура № 247/30.05.2008г. върху сумата в размер на 4 116,00 лева, за времето от 04.06.2008г. до датата на завеждане на исковата молба - 21.10.2010г., 478,93 лева - обезщетение за забава по фактура № 296/30.09.2009г. върху сумата в размер на 4 346,49лв. за периода от 04.10.2009г. до датата на завеждане на исковата молба - 21.10.2010 г., 237,47 лева - обезщетение за забава по фактура № 377/31.05.2010г. върху сумата в размер от 6 268,80 лева, за периода от 04.06.2010г. до датата на завеждане на исковата молба - 21.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 6 268,80 лева, считано от предявяване на исковата претенция-22.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 673,59 лева - внесена държавна такса за образуване на делото, 150 лева - внесен депозит за вещо лице, 2 450 лв. - адвокатски хонорар, като съдът е отхвърлил иска по чл. 327 , ал.1 от ТЗ в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 14 731,20 лева, поради извършено плащане в хода на производството.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от недоволния ответник в първоинстанционното производство, „С. и Р.” Е., гр. К. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Конкретни съображения за твърдяната неправилност на да обжалвания съдебен акт, жалбодателят не излага. Моли само да бъде отменено първоинстанционното решение, вместо което бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани предявените в производството искове.

В надлежния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, „Т.-С.” О., гр. К..

В съдебно заседание, жалбодателят „С. И Р.” Е., гр. К., редовно призован, не изпраща представител. С депозирано по делото писмено становище моли да бъде прието приложено платежно нареждане за кредитен превод в полза на ответника по жалбата в размер на 6 268.80 лв.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата ”Т.- СТ.” О., гр. К., чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стоят предявените от ищеца „Т.-С.” О., гр. К., в обективно съединение искове, с които същият цели да бъде осъден ответникът ,„С. И Р.” Е., гр. К., да му заплати сумата в общ размер 16 688.88 лв., от която 14 731.20 лв.- главница по фактури № № */ 30.05.2008 г., */ 30.09.2009 г. и */31.05.2010г., както и сума, съставляваща обезщетение за забава, от която 1223.63 лв. по фактура № 247/30.05.2008г. върху сумата в размер на 4 116,00 лева, за времето от 04.06.2008г. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба , т.е. до 21.10.2010г.; 478,93 лв. по фактура № 296/30.09.2009г. върху сумата в размер на 4 346,40 лв. за периода от 04.10.2009г. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, т.е. до 21.10.2010 г.; и 237,47 лева - обезщетение за забава по фактура № 377/31.05.2010г. върху сумата в размер от 6 268,80 лева, за периода от 04.06.2010г. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата претенция, т.е. до 21.10.2010г., ведно със законната лихва върху дължимата сума- цена на иска, считано от датата на предявяване на исковата претенция - 22.10.2010г. до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите, допустими и относими доказателства по делото. Пред настоящата инстанция беше представено писмено доказателство, което съдът надлежно прие като нововъзникнало писмено доказателство, а именно платежно нареждане за кредитен превод, извършен чрез ТБ „А.” Б., офис К., по фактура № 377/31.05.2010 г. за сумата 6 268.80 лв. с наредител „С. и Р.” Е. в полза на „Т.-с.” О. Описаното платежно нареждане не притежава четлиÔа дата на представяне или изпълнение на банковата операция, поради което следва да бъде приета за надлежна дата най-късната възможна, а именно датата на съдебното заседание -16.09.2011 г.

Въз основа на анализа на всички събрани в производството доказателства се установява, че в резултат на търговски взаимоотношения ищецът „Т.-с.” О., гр. К. е предоставил на ответника „С. и Р. „ Е., гр. К., строителни материали – пясък и филц, за което ищецът издал на ответника процесните три броя фактура, а именно фактура № */30.05.2008г. на стойност 4 116,00 лева с ДДС; фактура № */30.09.2009г. на стойност 4 346,40 лева с ДДС; фактура № */31.05.2010 г. на стойност 6 268,80 лева с ДДС, или всички на обща стойност 14 731.20 лв. Вещото лице в своето заключение установява, че строителните материали са били получени от ответника и били заведени в склада на ответното дружество.. Установява се, че процесните фактури били осчетоводени по надлежния ред в счетоводствата и на ищеца и на ответника в първоинстанционното производство, включени били в дневника за продажби на ищцовото дружество и в дневника за покупки на ответника. Установява се, че по счетоводни документи и на ищеца и на ответника вземането е в претендирания размер от 14 731,20лв. От цитираното заключение на вещото лице се установява, че общият размер на претендираното обезщетение за забавено плащане за търсените периоди по всяка от процесните фактури възлиза на 1 957.68 лева, а именно : 1 230,62 лева по фактура № */30.05.2008г. върху сумата от 4 116,00 лв.за периода 04.06.2008г. - 21.10.2010г. вкл.; 478,93 лева по фактура № */30.09.2009г. върху сумата от 4 346,40 лева за периода

04.10.2009г. - 21.10.2010г. вкл.; 248,13 лева по фактура № */31.05.201Ог. върху сумата от 6 268,80 лв., за периода 04.06.2010 г. - 21.10.2010г.,вкл. По фактурите към датата на изготвяне на заключението - 23.01.2001г. няма извършени плащания от "С. и Р." О. в полза на "Т. с." О. Г.. Но по делото е безспорно, че в течение на производството пред първоинстанционният съд ответното дружество, жалбодател в настоящото е извършил две плащания: по фактура № 247/30.05.2010 г. в размер на 4 116.00 лв. и по фактура № 296/ 30.09.2009 г.в размер на 4 346.40 лв.

В аспекта на изложеното първоинстанционният съд е изградил правилните правни изводи и е постановил своя съдебен акт. В настоящото производство обаче, а именно в периода след завеждане на въззивната жалба – 16.05.2011 г. и до проведеното съдебно заседание на 16.09.2011 г. беше доказано, че ответникът в първоинстанционното производство е извършил в полза на ищеца „Т.-с.” О. ново плащане, а именно в размер на 6 268.80 лв. по фактура № 377/31.05.2010 г. Т.е. към датата на постановяване на настоящия съдебен акт по повод извършената въззивна проверка на обжалваното първоинстанционно решение се установява, че ответникът в първоинстанционното производство е издължил задълженията си за главница по всяка от процесните три броя фактури. Тази констатация автоматично води до извода, че към този момент „С. и Р.” Е. не дължи на „Т. –с.” О., суми, съставляващи главница по процесните фактури. Това пък води до извода, че следва атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено в частта му, с която е присъдена на ищеца сумата-главница по фактура № 377/ 31.05. 2010 г. на стойност 6 268.80 лв., вместо което искът в тази му част следва да бъде отхвърлен, поради извършено плащане в хода на въззивното производство.

Установената в първоинстанционното производство забава на дължимото плащане не се променя от събраното в настоящото въззивно производство доказателство, което пък води до извода за основателност и към настоящия момент на исковете с правно основани чл.86, ал.1 от ЗЗД, вкл. и този за присъждане на законна лихва върху главницата от 6 268.80 лв., считано от завеждане на исковата претенция - 22.10.2010 г. и до окончателното й изплащане, което за целите на това производство е най-късно на 16.09.2011 г. Или решението на първоинстанционния съд в тези му части следва да бъде потвърдено.

Доколкото разноски изрично са поискани, и същите са направени в претендирания размер с оглед депозираната жалба, и този размер не зависи от нововъзникналото писмено доказателство довело до настоящия изхода на спора, се следват на ответника по жалбата разноски в доказания размер от 1 300 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 53/29.04.2011 г., постановено по гр.д. № 1830/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която "С. и Р." Е., Г., е осъдено да заплати да заплати на "Т.- с." О., Г., сумата в общ размер от 8 208,83 лева, от която: 6 268,80 лева с ДДС, представляваща незаплатена цена за продажбата на строителни материали по фактура № */31.05.2010 г., ВМЕСТО което ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в тази й част, поради извършено плащане в хода на въззивното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/29.04.2011 г., постановено по гр.д. № 1830/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд в останалата му част .

ОСЪЖДА"С. и Р." Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. "Б." № *, да заплати на "Т.- с." О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г., бул. "Т." №*. бл. "М. К. вх. "А", ап.7, сумата в размер на 1 300 лв., съставляваща направени във въззивното производство разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.