Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 282
гр. Пловдив, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Славка Иванова като разгледа докладваното
от съдията АНД № 8024/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от С.В.А., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-0273-000806
от 19.11.2019г., издадено от Началник РУ-
Хисаря при ОД на МВР- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 103 ЗДвП, на
С.В.А., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба
в размер на 50 / петдесет /лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения,
водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Поддържа се, че в
АУАН и НП фактическата обстановка е поднесена по неясен и двусмислен начин. Жалбоподателят
оспорва на процесните дата и място да е управлявал
нерегистриран мотоциклет, марка „Хонда“. Акцентира се
върху обстоятелството, че в АУАН и НП единствено е посочено, че са подадени
звуков сигнал и сигнал със стоп палка- тип МВР, като не е отразено дали те са
ясни, съобразно изискването на чл. 207 от ППЗДвП.
Сочи се, че връченият на жалбоподателя препис от АУАН и напълно нечетлив, с
което съществено се накърнява правото му на защита- от една страна той е
поставен в невъзможност да разбере за какво се ангажирана отговорността му, а
от друга да възрази срещу АУАН в законоустановения
тридневен срок. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено
в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощен процесуален
представител в лицето на адв. П.. Поддържа се
депозираната жалба. Излага се становище по същество на казуса.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на
препис от атакуваното НП, произтича от процесуално легитимирана страна,
насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По фактите:
Съдът приема за изяснена следната
фактическа обстановка: на 17.10.2019г. около 10.50 часа в гр. Хисаря, на ул. „Априлци“,
св. А. и нейният колега П. изпълнявали служебните си задължения във връзка с контрол
върху водачите на МПС за спазване правилата за движение по пътищата. Контролните
органи били в служебния си автомобил, който бил позициониран на ул. „Априлци“,
в посока срещу движението. А.и П. забелязали управлявания от жалбоподателя А. мотоциклет,
марка „Хонда“, червен на цвят, който се движел по
пътното платно срещу тях. п. преценил, че следва да спре за проверка водача,
като за целта, без да излиза от служебния автомобил, през спуснатото стъкло на
предното пасажерско място, подал стоп палка- образец МВР. Едновременно с това,
св. А. подала звуков, но не и светлинен сигнал от служебния автомобил.
Жалбоподателят А. не предприел действия по спиране на управлявания от него
мотоциклет, като продължил да се придвижва по ул. „Априлци“, а след това свил
по земен / неасфалтиран/ пътен участък. Контролните органи при ОД на МВР-
Пловдив не го последвали, а директно отишли пред неговия дом. Малко по- късно,
жалбоподателят А. пристигнал пред дома си, като му бил съставен АУАН бл. №
898468 от 07.11.2019г. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, като изрично
посочил, че отразеното в него не отговаря на истината. Отказът му бил
удостоверен с подпис на свидетел, като на жалбоподателя било връчено нечетливо химизирано копие от оригинала.
Съдът счита, че гореописаната
фактическа обстановка кореспондира с приобщените по надлежен ред към делото
писмени доказателства- АУАН бл. № 898468 от 07.11.2019г. и химизирано
копие от АУАН бл. № 898468 от 07.11.2019г. Тя се потвърждава и от показанията
на св. Г. ( актосъставител ) и св. А.. Последната, освен пряк е и първичен
информационен източник досежно събитията, развили се
на процесната дата. Св. А. е категорична, че п. не е излязъл извън служебния
автомобил, а единствено е подал сигнал със стоп плака през спуснатото стъкло на
служебния автомобил. В допълнение към това, с категоричност се изяснява и че
подаденият от служебния автомобил сигнал е бил единствено звуков, без да е бил
придружен със съответната светлинна сигнализация.
Съдът кредитира изцяло изложеното
от свидетелите, като счита, че поднесената от тях информация е обективна,
логически последователна и безпротиворечива.
По процесуалните и правни аспекти на спора:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя. Към
административнонаказателната преписка е приложен в автентичен вид, химизиран екземпляр от процесния
АУАН, който е бил връчен на жалбоподателя. Прегледът от външна страна на химизирания екземпляр от АУАН, налага заключението, че
същият е напълно нечетлив. Невъзможни за прочит са, както реквизитите касаещи
лицето, което е съставило акта и свидетелите при съставянето му, така и
присъщите белези от обективна и субективна страна на нарушението. Всъщност,
водейки се от връчения на жалбоподателя екземпляр, то е напълно невъзможно да
се изведе заключение за естеството на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Съобразно нормата на чл. 43, ал. 5 ЗАНН, препис от изготвения АУАН следва да
бъде връчен на нарушителя. Това е основна гаранция, охраняваща правото му на
защита и предоставяща му възможност да разбере за какво е анагажирана
административнонаказателната му отговорност. Връчването на напълно нечетлив
препис от АУАН, според настоящия съдебен състав се приравнява на пълно неизпълнение
на задължението да се предостави на жалбоподателя екземпляр от съставения акт.
Това винаги ще рефлектира върху правото му на защита и драстично ще ограничи
същото.
Отделно от допуснатото
процесуално нарушение, при така изяснената фактическа обстановка, то се
изяснява, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят не е осъществил
всички съставомерни признаци на административно нарушение
по смисъла на чл. 103 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В
конкретния случай, както бе посочено и по- горе, с категоричност се изяснява
обстоятелството, че на жалбоподателят не е подаден своевременно и по надлежен
начин ясен и отчетлив сигнал за спиране от служител на МВР. п. е подал сигнал,
като е свалил преден прозорец на служебния автомобил и през него е сигнализирал
със стоп палка. При това положение, то ясно е, че сигналът няма как да бъде
своевременно възприет и разпознат от жалбоподателя, съответно да му се подчини.
Следва да се посочи и че п. въобще не е напуснал служебния автомобил.
Допълнително, подаденият от св. А. звуков сигнал от служебния автомобил не е
сред изрично предвидените в чл. 207 ППЗДвП. Съобразно
цитираната норма, сигнал за спиране може да бъде подаден чрез постоянно светещ
или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ-СПРИ!, а не чрез звуков сигнал. След като не е
подаден сигнал чрез един от лимитативно изброените в ППЗДвП
способи и то по ясен и недвусмислен начин, то за жалбоподателя не е
съществувало и задължение да се подчини на разпореждането.
Предвид гореизложеното е налице
съществено нарушение на процесуалните правила от една страна, а от друга
реализираното поведение от жалбоподателя се явява несъставомерно.
Съобразно това, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в
своята цялост.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за
разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен. Процесният случай е
именно такъв, предвид което и съобразно изхода по делото, ОД на МВР- Пловдив,
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателят С.В.А. сума в размер от 400
лв., представляваща сторени от последния разноски за процесуално
представителство ( за същите е представен и оправдателен документ- л. 5 от съд.
пр.).
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0273-000806 от
19.11.2019г., издадено от Началник РУ-
Хисаря при ОД на МВР- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 103 ЗДвП, на
С.В.А., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба
в размер на 50 / петдесет /лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на С.В.А., ЕГН **********,
сума в размер от 400 / четиристотин/ лв., представляваща сторени от последния
разноски за процесуално представителство в настоящия процес.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
Вярно с
оригинала.
Т.К.