Производството е по чл.213 и следващите от ГПК. Постъпила е частна жалба от Спартак Попов - процесуален представител на ищците по гр.д.№ 356/2006г. по описа на МРС, Кязим Османов Бекиров от с.Припек, общ.Джебел и Огнян Кирилов Бонев от гр.Кърджали, против протоколни определения, постановени в открито съдебно заседание на 28.02.2007г. по гр.д.№ 356/2006 г. по описа на Момчилградския районен съд, с които предявените искове са били разделени в нови, различни производства и производството по иска по чл.97 от ГПК е прекратено. Жалбодателят сочи подробни съображения. Моли съда да отмени атакуваните определения и да върне делото на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното: От приложеното гр.д.№ 356/2006 г. по описа на Момчилградския районен съд се установява, че същото е било образувано по предявен от Кязим Османов Бекиров от с.Припек, общ.Джебел и Огнян Кирилов Бонев от гр.Кърджали против община Джебел, Ибрахим Османов Бекиров от с.Припек, общ.Джебел и „Кадастър-М” ООД, гр.Кърджали обективно и субективно съединени искове. Петитумът е : 1. да бъде признато за установено между ищците и ответниците, че регулационната граница между УПИ ХХ-280 и УПИ V-275 е трасирана /прекарана/ след изтичане на преклузивния срок по пар.6, ал.2 от ПР на ЗУТ и отпадане на отчуждителното действие на плана от 1993г. – на 26.06.2004г.; 2. да бъде прието за установено между ищците и отв.Бекиров, че издигната от него ограда е незаконна – без правно основание и в чужд имот, и да бъде осъден същия да премахне съществуващите на место части от оградата, както и да бъде осъден да преустанови по-нататъшните си действия, с които им пречел да осъществяват правото си на собственост върху имота им; 3. да бъде осъден „Кадастър-М” ООД-Кърджали да заплати на ищците обезщетение за това, че негови служители им нанесли неимуществени вреди в размер на 200лв. за двамата, за това че с незаконосъобразните си действия по трасиране на регулационната граница между посочените по-горе УПИ, извършени от служители на фирмата на 26.06.2004г. са станали причина за издигането на оградата и за оставянето й в имота на ищците, и за ограничаване на правото им на собственост. Сочат в исковата си молба, че искът по чл.48 от ЗЗД срещу „Кадастър-М” ООД-Кърджали е частичен, като действителната им претенция срещу този ответник била 10 000лв. С атакуваното определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.02.2007г., Момчилградският районен съд е разделил предявените искове в различни производства и е прекратил производството по гр.д.№356/2006г. по описа на МРС поради недопустимост на иска. За да раздели предявените искове в различни производства, съдът се е мотивирал с това, че претенциите на двамата ищци срещу тримата ответници не произтичат от техни общи права и задължения, имащи един и същи обект, нито от права и задължения, които почиват на едно и също основание. На следващо място, производството е продължило само по иска по чл.97 от ГПК, като съдът е постановил определение, с което е прекратил това производство, мотивирайки се с това, че липсва правен интерес от предявяването на този иск, тъй като е налице път за административно уреждане на спора и друг ред, по който да бъдат защитени правата на ищците. При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира подадената частна жалба против атакуваното определение на Момчилграсккия районен съд за разделяне на производството по делото за недопустима, а в частта й, с която се атакува определението за прекратяване на продължилото производство по чл.97 от ГПК - за неоснователна. Съображенията на тази инстанция са следните: На първо място, ГПК урежда разделянето на няколко предявени в едно производство иска в чл.103, ал.2. Според тази разпоредба, когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява да бъдат разделени исковете. В настоящия случай съдът се е позовал на разпоредбата на чл.171 от ГПК и е изложил мотивите си на базата на този текст. Макар обаче мотивите му да не почиват на разпоредбата на чл.103, ал.2 от ГПК, то основанието за разделяне на производство е именно това. И тъй като този акт на съда – определението за разделяне на производство не е от категориите на посочените в чл.213 от ГПК /обжалваното определение за разделяне на производството не прегражда по-нататъшното разглеждане на делото-б.”а”, нито е измежду случаите, изрично посочени в закона-б.”б”/, то той не подлежи на съдебен контрол. Т.е. частната жалба в тази й част е предявена без наличието на правен интерес и допустимост на обжалването, поради което като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане в тази й част. На следващо място, досежно атакуваното определение на съда за прекратяване на продължилото производство по чл.97 от ГПК, Окръжният съд съобрази следното: исковата претенция на ищците да бъде признато за установено между тях и ответниците, че регулационната граница между УПИ ХХ-280 и УПИ V-275 е трасирана /прекарана/ след изтичане на преклузивния срок по пар.6, ал.2 от ПР на ЗУТ и отпадане на отчуждителното действие на плана от 1993г. – на 26.06.2004г. следва да се квалифицира като иск с правно основание чл.97, ал.3, изр.2 от ГПК – иск за установяването на факт с правно значение. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното определение, а именно, че самоцелното установяване на факта, че трасирането е извършено след отпадане на отчуждителното действие на плана от 1993г. не обуславя правен интерес за ищците, защото този конкретен факт е ирелевантен за гражданското правоотношение, възникнало между ищците и ответниците по иска. Още повече, че както е посочил и районният съд в мотивите за определението си, по силата на параграф 8 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по пар.6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това е основание за изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на ЗУТ. Общинската администрация служебно изменя дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересуваните собственици, като поставя в съответствие новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти. Т.е. предвиден е административен ред за уреждането на този спор. Впрочем, иск за установяване съществуването на факт с правно значение – в случая процесното трасиране, се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона. И тъй като в закона не е предвиден такъв случай, то и искът се явява недопустим, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд. Предвид изложеното по – горе, следва да се остави без разглеждане частната жалба на адв.Спартак Попов в качеството му на процесуален представител на Кязим Османов Бекиров от с.Припек, общ.Джебел и Огнян Кирилов Бонев от гр.Кърджали в частта й против определение на РС-Момчилград, постановено по гр.д.№ 356/2006г., с което съдът е разделил производството по делото, като предявена недопустимо. Следва да се остави в сила протоколно определение на Момчилградския районен съд от 28.02.2007г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 356/2006 г. по описа на същия съд. Водим от изложеното и на основание чл.217 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв.Спартак Попов в качеството му на процесуален представител на Кязим Османов Бекиров от с.Припек, общ.Джебел и Огнян Кирилов Бонев от гр.Кърджали в частта й против определение на РС-Момчилград, постановено по гр.д.№ 356/2006г., с което съдът е разделил производството по делото и прекратява производството в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение на Момчилградския районен съд от 28.02.2007г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 356/2006 г. по описа на същия съд. Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2.
|