№ 10547
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110103621
по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 19 388,28 лв., представляваща неплатена
продажна цена за извършени доставки на бетонови изделия съгласно 14 броя фактури, а
именно: № 66841/19.04.2022 г. на остатъчна стойност от 4 746,87 лв., № 66865/20.04.2022 г.
на стойност от 1 043,14 лв., № 66925/26.04.2022 г. на стойност от 770,11 лв., №
66946/27.04.2022 г. на стойност от 770,11 лв., № 66972/28.04.2022 г. на стойност от 1 043,14
лв., № 66996/29.04.2022 г. на стойност от 1 048,76 лв., № 67141/10.05.2022 г. на стойност от
2 086,28 лв., № 67237/13.05.2022 г. на стойност от 864,19 лв., № 67810/16.06.2022 г. на
стойност от 1 160,64 лв., № 67989/28.06.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., №
68072/01.07.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., № 68269/13.07.2022 г. на стойност от 1
160,64 лв., № 68285/14.07.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв. и № 68926/24.08.2022 г. на
стойност от 1 212,48 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 24.01.2023 г. до окончателното плащане, както и 1 237,51 лв., представляваща лихва за
забава за периода от деня, следващ издаването на всяка от фактурите, до 09.01.2023 г., а
именно: 349,42 лв., дължима върху сумата от 4 746,87 лв. по фактура № 66841/19.04.2022 г.,
начислена за периода от 20.04.2022 г. до 09.01.2023 г., 76,49 лв., дължима върху сумата от 1
043,14 лв. по фактура № 66865/20.04.2022 г., начислена за периода от 21.04.2022 г. до
09.01.2023 г., 55,19 лв., дължима върху сумата от 770,11 лв. по фактура № 66925/26.04.2022
г., начислена за периода от 27.04.2022 г. до 09.01.2023 г., 54,98 лв., дължима върху сумата от
770,11 лв. по фактура № 66946/27.04.2022 г., начислена за периода от 28.04.2022 г. до
09.01.2023 г., 74,17 лв., дължима върху сумата от 1 043,14 лв. по фактура №
66972/28.04.2022 г., начислена за периода от 29.04.2022 г. до 09.01.2023 г., 74,29 лв.,
дължима върху сумата от 1 048,76 лв. по фактура № 66996/29.04.2022 г., начислена за
периода от 30.04.2022 г. до 09.01.2023 г., 141,41 лв., дължима върху сумата от 2 086,28 лв.
по фактура № 67141/10.05.2022 г., начислена за периода от 11.05.2022 г. до 09.01.2023 г.,
57,85 лв., дължима върху сумата от 864,19 лв. по фактура № 67237/13.05.2022 г., начислена
за периода от 14.05.2022 г. до 09.01.2023 г., 66,73 лв., дължима върху сумата от 1 160,64 лв.
по фактура № 67810/16.06.2022 г., начислена за периода от 17.06.2022 г. до 09.01.2023 г.,
62,86 лв., дължима върху сумата от 1 160,64 лв. по фактура № 67989/28.06.2022 г., начислена
1
за периода от 29.06.2022 г. до 09.01.2023 г., 61,90 лв., дължима върху сумата от 1 160,64 лв.
по фактура № 68072/01.07.2022 г., начислена за периода от 02.07.2022 г. до 09.01.2023 г.,
58,03 лв., дължима върху сумата от 1 160,64 лв. по фактура № 68269/13.07.2022 г., начислена
за периода от 14.07.2022 г. до 09.01.2023 г., 57,71 лв., дължима върху сумата от 1 160,64 лв.
по фактура № 68285/14.07.2022 г., начислена за периода от 15.07.2022 г. до 09.01.2023 г.,
46,48 лв., дължима върху сумата от 1 212,48 лв. по фактура № 68926/24.08.2022 г., начислена
за периода от 25.08.2022 г. до 09.01.2023 г.
Ищецът „.... твърди, че се намира в търговски отношения с ответника „....,
произтичащи от неформален устен договор помежду им, по силата на който в периода от
09.05.2017 г. до 09.09.2022 г. е осъществил продажбата на различни по вид бетонови
изделия собствено производство за сумата от общо 118 889,86 лв. с ДДС. Сочи, че
осъществените продажби са обективирани в множество фактури, от които 13 броя са
останали изцяло неплатени, а 1 брой е била само частично платена, а именно: №
66841/19.04.2022 г. на остатъчна стойност от 4 746,87 лв., № 66865/20.04.2022 г. на стойност
от 1 043,14 лв., № 66925/26.04.2022 г. на стойност от 770,11 лв., № 66946/27.04.2022 г. на
стойност от 770,11 лв., № 66972/28.04.2022 г. на стойност от 1 043,14 лв., №
66996/29.04.2022 г. на стойност от 1 048,76 лв., № 67141/10.05.2022 г. на стойност от 2
086,28 лв., № 67237/13.05.2022 г. на стойност от 864,19 лв., № 67810/16.06.2022 г. на
стойност от 1 160,64 лв., № 67989/28.06.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., №
68072/01.07.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., № 68269/13.07.2022 г. на стойност от 1
160,64 лв., № 68285/14.07.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв. и № 68926/24.08.2022 г. на
стойност от 1 212,48 лв. Заявява, че получаването на стоките по всяка една от посочените
фактури е удостоверено посредством съставянето на стокови разписки, подписани от
представител на ответника. Допълва, че ответникът му дължи и лихва за забава върху
сумите по всяка от фактурите считано от деня, следващ издаването им, при което общият
размер на неплатените суми е, както следва: 19 388,28 лв., представляваща неплатена
продажна цена за извършени доставки на бетонови изделия съгласно цитираните 14 броя
фактури, както и 1 237,51 лв., представляваща лихва за забава за периода от деня, следващ
издаването на всяка от фактурите, до 09.01.2023 г., чието заплащане претендира.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.... не е депозирал отговор на исковата
молба.
С молба от 08.06.2023 г., докладвана в открито съдебно заседание на 15.06.2023 г.,
ищецът „...., чрез адв. Т., заявява, че на 16.05.2023 г. от страна на ответника е извършено
плащане в размер на 7 483,81 лв., с което са погасени сумите, както следва: остатъкът от
сумата по фактура № 66841/19.04.2022 г. в размер на 4 746,87 лв., изцяло е погасена сумата
по фактура № 66865/20.04.2022 г. в размер на 1 043,14 лв., изцяло е погасена сумата по
фактура № 66925/26.04.2022 г. в размер на 770,11 лв., изцяло е погасена сумата по фактура
№ 66946/27.04.2022 г. в размер на 770,11 лв. и частично е погасена сумата по фактура №
66972/28.04.2022 г. от която непогасена е останала сумата от 889,56 лв. Сочи, че при
съобразяване на извършеното плащане непогасената главница се равнява на сумата от общо
11 904,47 лв., от която: по фактура № 66972/28.04.2022 г. на остатъчна стойност от 889,56
лв., по фактура № 66996/29.04.2022 г. на стойност от 1 048,76 лв., по фактура №
67141/10.05.2022 г. на стойност от 2 086,28 лв., по фактура № 67237/13.05.2022 г. на
стойност от 864,19 лв., по фактура № 67810/16.06.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., по
фактура № 67989/28.06.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., по фактура № 68072/01.07.2022 г.
на стойност от 1 160,64 лв., по фактура № 68269/13.07.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., по
фактура № 68285/14.07.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв. и по фактура № 68926/24.08.2022
г. на стойност от 1 212,48 лв., лихва за забава в общ размер на 1 237,51 лв., начислена за
периода от деня, следващ издаването на всяка от фактурите, до 09.01.2023 г., чието
заплащане претендира. Доколкото плащането е извършено в хода на процеса, заявява, че
2
ответникът му дължи и сторените по делото разноски в общ размер на 3 095,53 лв., от които:
825,53 лв. – платена държавна такса и 2 270 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ в ищеца е да установи
наличието на търговско правоотношение с ответника по силата на процесните неформални
договори за продажба/доставка на стоки, обективирани в твърдяните 14 броя фактури;
изпълнението на задълженията си по всеки един от отделните договори чрез доставяне на
стоките /бетонови изделия/; размерът на вземанията, представляващи цената за всяка от
извършените доставки. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи положителния факт на погасяване на дълга в случай, че твърди това.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
положителния факт на погасяване на дълга на падежа в случай, че твърди това.
В случая, с оглед извършеното от ответника плащане на част от вземанията за
главница (което представлява конклудентно признание относно тяхната дължимост), както и
предвид ангажираните по делото писмени доказателства – фактури и стокови разписки
/двустранно подписани от името на ответника без представителната власт на посоченото
като негов представител лице да е била оспорена/, но също така и липсата на оспорване от
негова страна на процесните вземания за главница и лихва за забава, съдът счита за
безспорно установени всички елементи от фактическите им състави, поради което на
основание чл. 153 ГПК приема осъществяването им за доказано.
Безспорно се установява, че ответникът „.... е заплатил част от процесните вземания за
главница в общ размер на 7 483,81 лв. – на 16.05.2023 г., като това обстоятелство е изрично
признато от ищеца в открито съдебно заседание на 01.06.2023 г., както и с молба от
08.06.2023 г., докладвана в открито съдебно заседание на 15.06.2023 г., с която
процесуалният му представител – адв. Т. изрично е потвърдил този факт. В случая, данните
по делото сочат, че това е станало в хода на процеса – едва на 16.05.2023 г., т. е. след
подаване на исковата молба на 24.01.2023 г., като към момента на сезиране на съда ищецът е
бил носител на изискуемо вземане от ответника, който не твърди, а и не доказва
погасяването от негова страна на останалата част от исковите претенции за главница и лихва
за забава. Ето защо, съдът намира, че поради погасяването им чрез плащане исковете за
главница следва да се отхвърлят за сумата от общо 7 483,81 лв., представляваща неплатена
продажна цена за извършени доставки на бетонови изделия съгласно 5 броя фактури, а
именно: № 66841/19.04.2022 г. с остатъчна стойност от 4 746,87 лв., № 66865/20.04.2022 г. на
стойност от 1 043,14 лв., № 66925/26.04.2022 г. на стойност от 770,11 лв., №
66946/27.04.2022 г. на стойност от 770,11 лв. и № 66972/28.04.2022 г. /до размера от 153,58
лв./, но следва да бъдат уважени за останалата неплатена сума от 11 904,47 лв.,
представляваща неплатена продажна цена за извършени доставки на бетонови изделия
съгласно 10 броя фактури, а именно: № 66972/28.04.2022 г. на остатъчна стойност от 889,56
лв., № 66996/29.04.2022 г. на стойност от 1 048,76 лв., № 67141/10.05.2022 г. на стойност от
2 086,28 лв., № 67237/13.05.2022 г. на стойност от 864,19 лв., № 67810/16.06.2022 г. на
стойност от 1 160,64 лв., № 67989/28.06.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., №
68072/01.07.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., № 68269/13.07.2022 г. на стойност от 1
160,64 лв., № 68285/14.07.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв. и № 68926/24.08.2022 г. на
стойност от 1 212,48 лв. От страна на ответника се дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху платената главница от 7 483,81 лв. от датата на подаване на
исковата молба – 24.01.2023 г. до датата на плащането – 16.05.2023 г., в размер на 234,91
3
лв., определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн-калкулатор. Това е
така, тъй като по делото няма данни посочената сума също да е била предмет на плащането
от 16.05.2023 г. Тук следва да се отбележи, че претенцията за законна лихва след датата на
подаване на исковата молба е изрично заявена от ищеца с исковата молба, като същата е
възприета от съда и с доклада по делото от 24.03.2023 г., поради което при липсата на
изрично изявление в различен смисъл в хода на процеса, както и на доказателства за
плащането ѝ, то следва да се приеме, че същата е дължима.
Следва да бъдат уважени и исковете за лихва за забава в общ размер на 1 237,51 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на всяка от
фактурите, до 09.01.2023 г., тъй като няма данни тя също да е била погасена от ответника
чрез извършеното от него плащане.
По отговорността за разноски.
Доколкото частичното плащане е извършено от ответника в хода на процеса – едва на
16.05.2023 г., то той е признал платената част от исковите суми, поради което с поведението
си е дал повод за завеждане на делото срещу него включително и по отношение на тази част
от тях. Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъдят изцяло претендираните от него
разноски, които възлизат в общ размер на 3 095,53 лв., от които: 825,53 лв. – платена
държавна такса и 2 270 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът
прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 21.12.2022
г. /л. 45 от делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има
характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г.... да заплати на „....,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., УПИ II-554 в кв. 28 по ПУП, на основание
чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ, сумата от 11 904,47 лв., представляваща неплатена продажна
цена за извършени доставки на бетонови изделия съгласно 10 броя фактури, а именно: №
66972/28.04.2022 г. на остатъчна стойност от 889,56 лв., № 66996/29.04.2022 г. на стойност
от 1 048,76 лв., № 67141/10.05.2022 г. на стойност от 2 086,28 лв., № 67237/13.05.2022 г. на
стойност от 864,19 лв., № 67810/16.06.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., №
67989/28.06.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., № 68072/01.07.2022 г. на стойност от 1
160,64 лв., № 68269/13.07.2022 г. на стойност от 1 160,64 лв., № 68285/14.07.2022 г. на
стойност от 1 160,64 лв. и № 68926/24.08.2022 г. на стойност от 1 212,48 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2023 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 237,51 лв., представляваща
лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на всяка от фактурите, до 09.01.2023
г., а именно: 349,42 лв., дължима върху сумата от 4 746,87 лв. по фактура №
66841/19.04.2022 г., начислена за периода от 20.04.2022 г. до 09.01.2023 г., 76,49 лв.,
дължима върху сумата от 1 043,14 лв. по фактура № 66865/20.04.2022 г., начислена за
периода от 21.04.2022 г. до 09.01.2023 г., 55,19 лв., дължима върху сумата от 770,11 лв. по
фактура № 66925/26.04.2022 г., начислена за периода от 27.04.2022 г. до 09.01.2023 г., 54,98
лв., дължима върху сумата от 770,11 лв. по фактура № 66946/27.04.2022 г., начислена за
периода от 28.04.2022 г. до 09.01.2023 г., 74,17 лв., дължима върху сумата от 1 043,14 лв. по
фактура № 66972/28.04.2022 г., начислена за периода от 29.04.2022 г. до 09.01.2023 г., 74,29
лв., дължима върху сумата от 1 048,76 лв. по фактура № 66996/29.04.2022 г., начислена за
периода от 30.04.2022 г. до 09.01.2023 г., 141,41 лв., дължима върху сумата от 2 086,28 лв.
по фактура № 67141/10.05.2022 г., начислена за периода от 11.05.2022 г. до 09.01.2023 г.,
57,85 лв., дължима върху сумата от 864,19 лв. по фактура № 67237/13.05.2022 г., начислена
4
за периода от 14.05.2022 г. до 09.01.2023 г., 66,73 лв., дължима върху сумата от 1 160,64 лв.
по фактура № 67810/16.06.2022 г., начислена за периода от 17.06.2022 г. до 09.01.2023 г.,
62,86 лв., дължима върху сумата от 1 160,64 лв. по фактура № 67989/28.06.2022 г., начислена
за периода от 29.06.2022 г. до 09.01.2023 г., 61,90 лв., дължима върху сумата от 1 160,64 лв.
по фактура № 68072/01.07.2022 г., начислена за периода от 02.07.2022 г. до 09.01.2023 г.,
58,03 лв., дължима върху сумата от 1 160,64 лв. по фактура № 68269/13.07.2022 г., начислена
за периода от 14.07.2022 г. до 09.01.2023 г., 57,71 лв., дължима върху сумата от 1 160,64 лв.
по фактура № 68285/14.07.2022 г., начислена за периода от 15.07.2022 г. до 09.01.2023 г.,
46,48 лв., дължима върху сумата от 1 212,48 лв. по фактура № 68926/24.08.2022 г., начислена
за периода от 25.08.2022 г. до 09.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ за разликата над уважения размер от 11 904,47 лв. до пълния
предявен размер от 19 388,28 лв., или за размера от 7 483,81 лв., представляваща неплатена
продажна цена за извършени доставки на бетонови изделия съгласно 5 броя фактури, а
именно: № 66841/19.04.2022 г. с остатъчна стойност от 4 746,87 лв., № 66865/20.04.2022 г. на
стойност от 1 043,14 лв., № 66925/26.04.2022 г. на стойност от 770,11 лв., №
66946/27.04.2022 г. на стойност от 770,11 лв. и № 66972/28.04.2022 г. /до размера от 153,58
лв./.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г.... да заплати на „....,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., УПИ II-554 в кв. 28 по ПУП, сумата от
234,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
24.01.2023 г. до 16.05.2023 г.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г.... да заплати на „....,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., УПИ II-554 в кв. 28 по ПУП, сумата от 3
095,53 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5