Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд І наказателен
състав,
на тринадесети май две хиляди и двадесет
и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Маргарита Тянчева
като
разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 787 по
описа за 2020 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-001191 от 05.11.2020
г. на Началник Група при РУ „Полиция“- К. към ОД на
МВР- П., на А.Ф.Б., ЕГН **********,***, П. област, ул.”З.” № * са наложени административни
наказания на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева,
за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП. С наказателното постановление са отнети и
10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с
жалбата моли съда да отмени същото като неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Излага доводи за допуснато процесуално нарушение в процедурата по
изготвянето му, което е накърнило правото на защита на наказаното лице.
Претендират се разноски.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си процесуален представител адв.
Ц., която поддържа жалбата. Иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно. Излагат се доводи за нарушение на
процесуалните правила относно задължителното му съдържание.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което се
счита жалбата за неоснователна, а атакуваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради което се прави искане за оставянето му в
сила. Излага се становище при уважаване на жалбата да бъдат намалени разноските
за адвокатско възнаграждение до минималния им размер, съобразно Наредба№ 1/2004
г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Г. като актосъставител и очевидец на нарушението, както и
приобщените по делото писмени доказателства- наказателно постановление № 20-0281-001191
от 05.11.2020 г., разписка за връчването му, АУАН серия GА № 155747 от 17.10.2020 г., справка от ЦБ КАТ,
справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019
г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., копие
от договор за покупко- продажба на МПС, копие от
полица за застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира за установено
следното:
С АУАН от 17.10.2020 г., мл. автоконтрольор Г. приел, че жалбоподателят Б. е осъществил
нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП и чл.147 ал.1 от ЗДвП, тъй като на
17.10.2020 г., в 08,45 часа, в гр. К., на бул. „О.“ до № ** с посока на
движение изток- запад управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****.
При извършената проверка било установено, че водачът управлява нерегистрирано
по надлежния ред МПС, а именно автомобилът бил със служебно прекратена
регистрация на МПС на 09.08.2020 г. по чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради не
пререгистрация на превозното средство в законоустановения
срок. Било установено също така, че автомобилът не бил представен на ГТП в
срок.
Така съставения АУАН бил подписан от
жалбоподателя без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 05.11.2020 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което при идентични с АУАН обстоятелства по
нарушението, на жалбоподателя били наложени административни
наказания на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и били отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както
било наложено на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 11.11.2020 г., а жалбата срещу него
е депозирана на 16.11.2020 г.
От приетия по делото договор за покупко-
продажба на МПС се установява, че процесният
автомобил е бил закупен от Г.Б.на 10.08.2017 г.
За автомобилът имало сключен и действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ към инкриминираната дата.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви
помежду си и изцяло относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Налице са безспорни и категорични доказателства, че жалбоподателят е осъществил вмененото му във вина нарушение, тъй като е управлявал на процесната дата нерегистрирано МПС в нарушение на императивната норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП, съгласно която „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. Не се спори в конкретния случай, че на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП /в сила от 21.01.2017 г./ регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена, поради неизвършване на регистрация в КАТ от новия собственик- Г.Б.в законоустановения двумесечен срок от придобиването.
Процесният АУАН е издаден в съответствие с изискванията на ЗАНН относно процедура и задължително съдържание, поради което се явява редовен и притежава доказателствена сила по смисъла на чл.189 ал.2 от ЗДвП. Направените в него фактически констатации се явяват са подкрепени изцяло от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се показанията на свидетеля Г., както и писмените доказателства, събрани по делото.
Атакуваното наказателно постановление съдържа минимално необходимите реквизити, съобразно чл.57 от ЗАНН, досежно задължителното му съдържание. Описаните в него обстоятелства са ясни, конкретни и безпротиворечиви. Изложените факти отговарят на установената фактическа обстановка. В този смисъл правилно е описано от фактическа страна, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е бил нерегистриран. Така направеното описание внася яснота относно елементите от фактическия състав на нарушението „управление на нерегистрирано МПС“, доколкото нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП предвижда кумулативно наличие на регистрационни табели, поставени на определените за това места и наличие на регистрация, така че да е позволено движението на МПС по пътищата отворени за обществено ползване. В конкретния случай една от двете предпоставки за движение на МПС не е била налична, а именно регистрацията на процесния автомобил, като липсата ѝ е надлежно фиксирана в обстоятелствената част, както на АУАН, така и на наказателното постановление. Административно- наказващия орган правилно е квалифицирал процесното деяние.
Не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е накърнило правото на защита на жалбоподателя във връзка с направеното възражение за непосочване на предложение „първо“ на нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Изискването за правилна и адекватна на фактите правна квалификация в случая е спазено, като наказващият орган няма задължение да сочи предложението на правната норма, явяваща се нарушена, ако тя е относима към деятелността на нарушителя и са ясно посочени относимите факти, какъвто е процесния случай.
Съдът намира, че неоснователно е и направеното възражение за липсата на знание от страна на жалбоподателя досежно обстоятелството за служебно прекратена регистрация на управлявания от него автомобил. Действително, собственик на процесното МПС е Г.Б., а не жалбоподателят А.Б.. Жалбоподателят обаче като ползвател на чужд автомобил преди да го приведе в движение е следвало да провери налице ли са всички изисквания за надлежно управление на МПС, визирани в ЗДвП, сред които и регистрация на автомобила. Обстоятелството, че процесният автомобил не се води в КАТ на името на Г.Б., т.е. липсва регистрация на името на посоченото лице, се установява от свидетелството за регистрация на МПС, където е отразен собственика и датата на регистрация. Данни, то да не е било носено от водача на МПС по делото липсват, при положение, че посоченото би се явило нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
По отношение
вида и размера на наложеното наказание, административно- наказващия орган е
приложил относимата към нарушението санкционна норма
на чл.175 ал.3 т.1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба
от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Наложено е на жалбоподателя минималното по
размер наказание, а именно глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът намира така определеното
по вид и размер наказание за съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. По делото не се
установиха обстоятелства, които да обосновават по- ниска степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения. Нарушени са правила, свързани
възможността за правилното и своевременно индивидуализиране, както на МПС, така
и на техните собственици.
Във връзка с наложеното на жалбоподателя наказание на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са отнети правилно и 10 контролни точки с атакуваното
наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира
атакуваното наказателно постановление в частта му досежно
наложеното наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца, както и били отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Досежно наложеното на жалбоподателя наказание на осн. чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП,
съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно.
От една страна, в случая е приложена неотносима към нарушение санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, която по същество обхваща всички случаи, за които няма специална
санкционна разпоредба. За нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП е приложима
санкционната разпоредба на чл.181 т.1 от ЗДвП, която предвижда носене на
административно- наказателна отговорност за собственика на МПС, който не го
представи в законоустановения срок за технически
преглед. Конкретният случай обаче изпълнява фактическия състав на нарушение на
чл.100 ал.1 т.6 от ЗДвП, съгласно която водачът на МПС е длъжен да носи документ,
отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че
моторното превозно средство, което управлява, и тегленото от него ремарке се
допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Относимата към това нарушение санкционна разпоредба е
чл.185 от ЗДвП.
Така, както е извършена правната квалификация в
обжалваното наказателно постановление на вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, то същото се явява и несъставомерно.
В съставения АУАН и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление е възприета една и съща фактическа
обстановка, а именно, че автомобилът не е представен на ГТП в срок. Безспорно
се доказва по делото, че процесния лек автомобил е
собственост на Г.Б., т.е. жалбоподателят е бил ползвател, управлявал е същото
по време на проверката. Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП,
регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с
изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили,
мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните
трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи. Специалният състав на чл.181 т.1 от ЗДвП предвижда носене на
административнонаказателна отговорност за собственика
на МПС, който не го представи в законоустановения
срок за технически преглед. В настоящия случай, жалбоподателят не е собственик
на автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го представя
на технически преглед. Последното е от значение и предвид обстоятелството, че
за извършването на такъв технически преглед е необходимо представяне на
определени документи, които притежават единствено собствениците на ППС. Освен
изложеното следва да се има предвид още, че нормата на чл.147 ал.1 от ЗДвП не
вменява конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че
регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Предвид липсата на изрично предвидено
в ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е собственик, да го представя на
технически преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия да се налага
наказание по общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП. Внимателния прочит на
текста на чл.147 ал.1 от ЗДвП не дава отговор на въпроса чие е задължението да
предостави МПС на технически преглед, като сравнителното тълкуване на тази диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл.181
от ЗДвП навежда на извода, че задължението по чл.147 от ЗДвП е на собственика
на автомобила. Лицето, посочено като нарушител в процесните
АУАН и наказателно постановление, не отговаря на изискването да бъде извършител
на административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, доколкото не е собственик
на МПС. Жалбоподателят не е субект на административно наказателна отговорност
за неспазване на задължението за представяне на ППС на технически преглед.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното
наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно в частта му, с
която е наложено на жалбоподателя административно наказание на основание чл.185
от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, поради
което следва да бъде отменено в тази му част.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-0281-001191 от 05.11.2020 г. на Началник Група при РУ
„Полиция“- К. към ОД на МВР- П., в частта му, с която
на А.Ф.Б., ЕГН **********,***, П. област, ул.”З.” № * е наложено
административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки, на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0281-001191 от 05.11.2020
г. на Началник Група при РУ „Полиция“- К. към ОД на
МВР- П., в частта му, с която на А.Ф.Б., ЕГН **********,***, П. област, ул.”З.”
№ * е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ