Решение по дело №3977/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1573
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20212120103977
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1573
гр. Бургас, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120103977 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба по чл.59, ал.9 от СК, подадена от
М. АТ. АТ. против АТ. Г. П., двамата от гр.Б.
Молителката твърди, че с решение, постановено по гр. дело № 5272/2018г. на РС Б, е
бил прекратен бракът й с ответника, по взаимно съгласие, и е било утвърдено
споразумението им по чл.51 от СК, по силата на което упражняването на родителските
права по отношение на малолетните деца Р.-К. А. П. и А.А. П. е било предоставено на
майката, като на бащата е бил определен режим на лични отношения с тях, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на
неделния – с преспиване; през Коледната ученическа ваканция – всяка нечетна година, от
10.00 часа на първия неучебен ден до 16.00 часа на 27.12., в това число и Коледните
празници, ще са при бащата, а на Ново-годишните при майка си, и обратното – всяка четна
година от 10.00 часа на 27.12. до 16.00 часа на последния неучебен ден, в това число и
Новогодишните празници, ще са при баща си, а за Коледните – при майката; през зимната
междусрочна ваканция – вся-ка нечетна година, от 10.00 часа на първия неучебен ден до
16.00 часа на последния, те ще са при бащата, а всяка четна година при майката; по време на
Пролетната ваканция – през първата половина те ще са при майката, а втората – при бащата,
както и един ме-сец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Сочи и
че е налице изменение на обстоятелствата, при които Съдът се е произнесъл, а именно – през
1
месец февруари 2020г. на детето А, е поставена диагнозата “Синдроми на вродени ано-
малии, свързани предимно с нисък ръст“, а впоследствие “Хипопитуитаризъм“, в резул-тат
на което същото е хоспитализирано многократно в “УМБАЛ Света Е“ ЕАД – гр.В, където
през определен от лекарите интервал се извършват изследвания, как-то и поддържаща
терапия с хормон на растежа. Предписана е и такава в домашни усло-вия, която следва да се
прилага в точно определените часове за постигането на лечебен ефект, както и съблюдавана
за реакции. Излага съображения и че тази процедура се из-пълнява стриктно от нея в дома й,
а бащата не би могъл да се справя добре, поради кое-то иска определеният му режим на
лични отношения да бъде стеснен, като отпаднат преспиванията на синът им при него.
Ответникът оспорва молбата и иска от Съда да я отхвърли. Сочи, че за прилагането
на хормона на растежа на детето не се изискват специални знания и умения, пора-ди което
би могъл да го поставя лично или да бъде подпомаган за това от своята майка, която има
медицинско образование. Твърди и че при детето се наблюдават признаци на “родителско
отчуждение“, което евентуално би се задълбочило, при исканото огранича-ване на
контактите му с бащата.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
произ-водство доказателства, намира за установено следното:
С решението, постановено по гр. дело № 5272/2018г. на РС Б, е бил прекра-тен
бракът на страните, по взаимно съгласие, и е било утвърдено споразумението им по чл.51 от
СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на малолетните
деца Р.-К. А. П. и АТ. АТ. П. е било пре-доставено на майката, като на бащата е бил
определен стандартен режим на лични от-ношения с тях – с преспиване в дома му, когато ги
взема.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, Съ-дът
по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано
мерки и да определи нови. Т. е., за да бъде уважено искането, следва да се устано-ви, че след
постановяване на решението, досежно предоставянето на родителските пра-ва, са настъпили
нови обстоятелства и те са предизвикали трайна промяна в положение-то на детето – както
такива, които го влошават при родителя, при когото е оставено за отглеждане и възпитание,
така и с които би се подобрило то при ново решение.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства – ме-
дицинска документация, се установяват твърденията в молбата, че през месец февруари
2020г. на детето А, е поставена диагнозата “Синдроми на вродени аномалии, свър-зани
предимно с нисък ръст“, а впоследствие “Хипопитуитаризъм“. То е хоспитализи-рано
многократно в “УМБАЛ Св.Е“ ЕАД – гр.В, където през определен от лекарите интервал се
извършват изследвания, както и поддържаща терапия с хормон на растежа. Предписана му е
и такава в домашни условия, която следва да се прилага в точно определени часове за
постигане на лечебен ефект, както и съблюдавана за реак-ции.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката П,
/майка на ответника/, както и от обясненията на страните, се установява, че след
2
възникването на здравословния проблем на детето, през времето, когато то е пребивава-ло
при баща си – в изпълнение на режима на личните отношения, последният го е водел вечер
в жилището на майката, за да постави тя на А, медикамента, след което от-ново го е
прибирал в дома си. Вечерта на 06.03.2021г. семейството на ответника е пра-знувало в
заведение и тъй като той е бил употребил алкохол, не е могъл да заведе сина си при
молителката. Дъщеря им се е обадила на майка си по телефона и тя е дошла с ав-томобил на
мястото, за да постави на детето хормон на растежа. Впоследствие посеще-нията на А, в
дома на бащата са били преустановени.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Д ”СП” Б, се установя-ва, че
отношенията между страните са изключително влошени, което се отразява нега-тивно на
детето А. Изложени са констатации на социалните работници, които со-чат на наличието на
синдром на родителско отчуждение при него, а именно – отговаря на поставените му
въпроси, като използва много заучени и поставени думи, несвойстве-ни за възрастта му; то
не желае да ходи при бащата, както и да приеме еднокръвния си брат Г. Майката отказва
предложената социална услуга от ЦОП – Б, въпреки необходимостта от психологическа
подкрепа за детето. Бащата от своя страна проявява загриженост за състоянието на сина си,
желае да си сътрудничи със социалните работ-ници, преминал е обучение за поставяне на
хормон на растежа в лечебното заведение в гр.В Той се ползва и с подкрепата на своята
майка, която живее в съседно на него-вото жилище и е медицински работник, като в тази
връзка би могла и да го подпомага в грижите му за детето.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че в
случая не е налице такова изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната по-горе
разпоредба, което да налага промяна на режима на личните контакти с бащата с оглед
защита интересите на детето.
Напротив, безспорно се установява по делото, че ответникът притежава необхо-
димия родителски капацитет и може да се грижи адекватно за сина си, когато той е при него,
включително и да му поставя хормон на растежа, като има и подкрепата на своята майка –
медицински работник, както и на жената, с която живее на семейни начала. За преодоляване
на наблюдавания при детето синдром на родителското отчуждение, както и за поддържането
и укрепване на емоционалната връзка с бащата – с оглед възрастта и пола му, в негов
интерес е при осъществяването на режима на лични отношения А. да преспива в дома на
ответника, който в пълнота да реализира всички дейности, съпът-стващи отглеждането му.
Това със сигурност би способствало за постепенното сближа-ване между двамата и
възвръщане на доверието, с помощта и на социалните работници от ЦОП – Б.
Молбата е неоснователна и като такава – следва да се остави без уважение.
Молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по де-лото
разноски – 580 лв. за платено адвокатско възнаграждние.
Ето защо, Съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. АТ. АТ., с ЕГН: **********, съ-дебен адрес: гр.Б ул.”Г.
Г № ет2, чрез адв. В.В., за изменение на определения по гр. дело № 5272/2018г. на РС Б,
режим на личните отношения на бащата АТ. Г. П., с ЕГН: **********, гр.Б, ул.” с
малолетното им дете АТ. АТ. П., ЕГН: **********, на основание чл.59, ал.9 от СК, като
неоснователна.
ОСЪЖДА М. АТ. АТ. да заплати на АТ. Г. П. сумата 580 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчване-то
му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Калин Кунчев_______________________
4