Р Е Ш
Е Н И Е
№................
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в публично
съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Камелия Славкова, като
разгледа докладваното от съдия А. Маджев т.д. № 2305 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е
по искова молба с вх. № 135295/05.11.2019 г., подадена от „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ – РАЗГРАД“ АД /„МБАЛ – Разград“ АД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, срещу ответниците 1) „ФОНД З.Е.И Е.И.“ А. /„ФЕИИ“
АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, 2) „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, 3) Европейска банка
за възстановяване и развитие /ЕБВР/, със седалище и адрес на управление: Лондон
EC2A 2JN, „***** и 4) „И.А.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***-83, с която, при условията на кумулативно обективно и субективно
съединяване, са предявени за разглеждане частични отрицателни установителни
искове, както следва:
1./ иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 48 ЗЕЕ (отм.) срещу
ответниците „ФЕИИ“ АДСИЦ, „БАНКА ДСК“ АД и Европейска банка за възстановяване и
развитие за признаване за установено в отношенията между страните, че „МБАЛ –
Разград“ АД не дължи на „ФЕИИ“ АДСИЦ, сумите
от по 1 125,00
лв., представляващи част от всяко от петдесет и едно разсрочени вземания по чл.
12, ал. 1 от договор сключен на 12.06.2012 г. относно изпълнение на енергоефективни
мероприятия на обект (сграда на корпус 1 на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД)
без включен ДДС, с падеж на 10-то число в периода от м. 08.2015 г. до м.
10.2019 г. (50 равни вноски с падеж от 10.08.2015 г. до 10.09.2019 г., всяка от
които за сумата от 20 667,09 лв. и последна изравнителна вноска с падеж на
10.10.2019 г. за сумата от 20 666,66 лв.), прехвърлени от първоначалния им
носител – „Е.“ АД (н) в полза на „ФЕИИ“
АДСИЦ по силата на сключен договор за цесия от 11.12.2012 г.;
2./ иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 48 ЗЕЕ (отм.) срещу
ответниците „ФЕИИ“ АДСИЦ, „БАНКА ДСК“ АД и Европейска банка за възстановяване и
развитие за признаване за установено в отношенията между страните, че „МБАЛ –
Разград“ АД не дължи на „ФЕИИ“ АДСИЦ сумите от по 1 125,00
лв., представляващи част от всяко от петдесет и едно разсрочени вземания по чл.
12, ал. 2 от договор сключен на 12.06.2012 г. относно изпълнение на съпътстващи
ремонтни работи на обект (сграда на корпус 1 на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“
АД) без включен ДДС, с падеж на 10-то число в периода от м. 08.2015 г. до м.
10.2019 г. (50 равни вноски с падеж от 10.08.2015 г. до 10.09.2019 г., всяка от
които за сумата от 4 386,07 лв. и последна изравнителна вноска с падеж на
10.10.2019 г. за сумата от 4 386,48 лв.), прехвърлени от първоначалния им
носител – „Е.“ АД (н) в полза на „ФЕИИ“ АДСИЦ по силата на сключен договор за
цесия от 11.12.2012 г.;
3./ иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 48 ЗЕЕ (отм.) срещу
ответниците „И.А.Б.“ АД и „БАНКА ДСК“ АД за признаване за установено в
отношенията между страните, че „МБАЛ – Разград“ АД не дължи на „И.А.Б.“ АД сумите
от по 225,00 лв., представляващи част от всяко от петдесет и едно разсрочени
вземания, произтичащи от уговорка за заплащане на начислен ДДС върху
разсрочените вземанията по чл. 12, ал. 1 от договор сключен на 12.06.2012 г.
относно изпълнение на енергоефективни мероприятия на обект (сграда на корпус 1
на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД), с падеж на 10-то число в периода от м.
08.2015 г. до м. 10.2019 г. (50 равни вноски с падеж от 10.08.2015 г. до
10.09.2019 г., всяка от които за сумата от 4 133,42 лв. и последна
изравнителна вноска с падеж на 10.10.2019 г. за сумата от 4 133,33 лв.),
прехвърлени от първоначалния им носител – „Е.“ АД (н) в полза на „ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД с договор за
цесия от 26.06.2015 г., и повторно прехвърлени от „ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД в полза на
„И.А.Б.“ АД по силата на сключен договор за цесия от 06.11.2015 г.;
4./ иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 48 ЗЕЕ (отм.) срещу
ответниците „И.А.Б.“ АД и „БАНКА ДСК“ АД за признаване за установено в
отношенията между страните, че „МБАЛ – Разград“ АД не дължи на „И.А.Б.“ АД
сумите от по 225,00 лв., представляващи част от всяко от петдесет и едно
разсрочени вземания, произтичащи от уговорка за заплащане на начислен ДДС върху
разсрочените вземанията по чл. 12, ал. 2 от договор сключен на 12.06.2012 г.
относно изпълнение на съпътстващи строителни мероприятия на обект (сграда на
корпус 1 на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД), с падеж на 10-то число в
периода от м. 08.2015 г. до м. 10.2019 г. (50 равни вноски с падеж от
10.08.2015 г. до 10.09.2019 г., всяка от които за сумата от 877,21 лв. и последна
изравнителна вноска с падеж на 10.10.2019 г. за сумата от 877,30 лв.),
прехвърлени от първоначалния им носител – „Е.“ АД (н) в полза на „ЕСКОНА
КОНСУЛТ“ ООД с договор за цесия от 26.06.2015 г., и повторно прехвърлениот
„ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД в полза на „И.А.Б.“ АД по силата на сключен договор за
цесия от 06.11.2015 г.
В исковата
молба се твърди, че на 12.06.2012 г., след проведена процедура по ЗОП (отм.),
между ищеца, от една страна, и „Е.“ АД, от друга, е сключен договор за изпълнение
на инженеринг по договор с гарантиран резултат (ЕСКО договор) за сграда на
корпус I на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Разград и съпътстващи ремонтни работи.
Ищецът се позовава на допуснати при сключването на договора пороци, които водят
до неговата нищожност. Касаело се до допуснато несъответствие на договорните
клаузи, отнасящи се до размера на инвестицията и уговореният начин на
възстановяването ѝ без оглед на реализираните икономии на енергия,
определяне на гарантираната икономия на енергия въз основа на неправилни
стойности на базисното и гарантираното годишно потребление на енергия в
сградата, както и до отсъствието на ясно разграничение между подлежащата на
възстановяване инвестиция и възнаграждението, а това влизало в пряко
противоречие с действалите при сключване на договора императивни норми на
Закона за енергийната ефективност от 2008 г. (отм.) и Наредба № РД-16-347 от
02.04.2009 г. за условията и реда за определяне размера и изплащане на
планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни
спестявания в сгради-държавна и/или общинска собственост. Основавайки се на
така поддържаната нищожност лечебното заведение-ищец счита, че не е обвързано
от задълженията, уговорени в негова тежест, както следва: по чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1
от договора, а именно : заплащане на 83 равни месечни вноски в рамките на седемгодишния
период на действие на договора, всяка на стойност от по 24 800,51 лв. и
последна изравнителна вноска на стойност от 24 799,99 лв. или общо на сумата от
2 803 242,16 лв. с вкл. ДДС, която е формирана като сбор от подлежащата на
възстановяване инвестиция за изпълнение на предвидените енергоефективни
мероприятия и процент на оскъпяване на инвестицията с оглед разсроченото й
плащане; и по чл. 12, ал. 2 във връзка с чл. 11, ал. 1 от договора, а именно за
заплащане на 83 равни месечни вноски в рамките на седемгодишния период на
действие на договора, всяка на стойност от по 5 263,28 лв. и последна
изравнителна вноска на стойност от 5 263,78 лв. или общо сумата в размер на 442 116,35
лв. с вкл. ДДС, която е формирана като сбор от подлежащата на
възстановяване стойност на съпътстващите строителни работи и процент на
оскъпяване с оглед уговореното разсрочено плащане. Пояснява се, че на
15.10.2012 г. за заплащане на тези вземания от изпълнителя по ЕСКО договора са
били издадени две фактури с получател болницата-ищец. Същевременно на 15.06.2012 г. за обезпечаване вземанията на „Б.Д.“
ЕАД по договор за кредит № 1114/15.06.2012 г. длъжника и изпълнител по ЕСКО
договора „Е.“ АД е
сключил с упоменатата банка договор за особен залог, който има за предмет на
залагане пълния размер на вземанията на „Е.“ АД към ищеца по ЕСКО договора от
12.06.2012 г. Този особен залог бил вписан в ЦРОЗ с рег. № 2012061801332 на
18.06.2012 г. и подновен съгласно вписване с рег.
№ 2017050301233. Фактическите твърдения на ищеца продължават с това, че на
11.12.2012 г. „Е.“ АД сключило с ответника „Фонд за енергетика и енергийни
икономии – ФЕЕИ“ АДСИЦ два договора за цесия съответно с предмет остатъкът от
вземания съществуващи към ищеца по ЕСКО договора от 12.06.2012 г. до размера на
разсрочените задължения за изпълнение на енергоефективни мероприятия на обекта
по чл. 12, ал. 1 без ДДС, възлизащи в общ размер на сумата от 1 694 700,95 лв.,
платими за периода от 10.01.2013 г. до 10.10.2019 г., както и за остатъкът от
вземанията към ищеца по ЕСКО договора от 12.06.2012 г. до размера на
разсрочените задължения за изпълнение на съпътстващите строителни работи на
обекта по чл. 12, ал. 2 без ДДС, възлизащи в общ размер на сумата от 359 658,15
лв., платими за периода от 10.01.2013 г. до 10.10.2019 г. Изтъква се, че тези
транслирания на вземания са били съобщени на ищеца по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
на датата - 19.12.2012 г. Впоследствие вземанията, предмет на договорите за
цесия от 11.12.2012 г., били предоставени от техния носител - „Фонд за
енергетика и енергийни икономии – ФЕЕИ“ АДСИЦ като обезпечения на негови
парични задължения към Европейска банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ по
договори за кредит от 21.12.2007 г. и 02.03.2012 г., като това е станало на
основание сключен договор за особен
залог, вписан в ЦРОЗ с рег. № 2015051100613 на 11.05.2015 г. Също така от ищеца
се поддържа, че на 26.06.2015 г. „Е.“ АД е сключил договор за цесия, по силата
на който се задължил да прехвърли в полза на „Ескона консулт“ ООД
непрехвърленият остатък от вземанията си към ищеца по ЕСКО договора от
12.06.2012 г., възлизащ в размер на сумата от 270 574,18 лв., представляваща
съответната част от разсрочените задължения на възложителя уговорени по чл. 12,
ал. 1 и ал. 2 от договора, равняваща се на дължимия ДДС. На по-късен етап, а
именно - 06.11.2015 г., „Ескона консулт“
ООД се разпоредил с тези вземания, като ги е прехвърлил на ответника - „И.А.Б.“
АД с договор за цесия. Считано от този момент посочената банка се легитимира за
техен носител спрямо лечебното заведение-ищец.
Фактическите
твърдения на ищеца продължават с това, че на 15.04.2015 г. „Б.Д.“ ЕАД, като
носител на заложни права по учреден особен залог е пристъпила към изпълнение по
реда на ЗОЗ върху част от заложените в нейна полза вземания към ищеца с падеж
от м.февруари 2015 г. до м.април 2015 г., и в резултат на това на
19.05.2015 г. по сметката на К.Г. – депозитар по ЗОЗ е постъпила сумата
от 74 690,02 лв., от които 59 188,67 лв., разпределени в полза на заложния
кредитор, 12 917,79 лв. – в полза на „Фонд за енергетика и енергийни икономии –
ФЕЕИ“ АДСИЦ за погасяване на съответната част от задължението с падеж от м.
04.2015 г., и 2 583,56 лв. – в полза на „Е.“ АД за погасяване на съответната
част от задължението с падеж от м. 04.2015 г. Сочи се, че на 10.07.2015 г. „Б.Д.“
ЕАД отново е пристъпила към изпълнение по реда на ЗОЗ върху пълния остатък от
вземанията към ищеца по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 произтичащи от ЕСКО договора от
12.06.2012 г. с падеж в периода от м. 05.2015 г. до м. 10.2019 г. В резултат на
проведеното изпълнение по реда на ЗОЗ към 16.10.2015 г, са събрани вземанията с
падеж в периода от м. 05 до м. 07.2015 г., като по сметката на съдебния
изпълнител е постъпила сумата от 90 191,37 лв., разпределена в полза на „Б.Д.“
ЕАД. Впоследствие по реда на ЗОЗ са събрани и вземанията с падеж от м. 08.2015
г. до м.04.2017 г., както и част от вземането с падеж от м. 05.2017 г., в
резултат на което по сметката на депозитаря е постъпила сумата от 646 339,55
лв., относно която няма данни да е било извършвано разпределение. Остатъкът на
сумата формирана от вноските по сочения за нищожен ЕСКО договор след така
проведеното изпълнение по ЗОЗ, която не е
инкасирана при предприетото изпълнение по учредения особен залог ищецът
поддържа да възлиза на 886 913,85 лв. – оставащите месечни вноски до края на
срока на договора /част от вноска за м. май 2017 г. и пълния размер на вноските
за периода м.юни 2017 г. – месец септември 2019 г./. Ищецът твърди, че поради
нищожността на основния ЕСКО договор от 2012 г., то вземанията пораждащи се от
него не могат да се разглеждат, като годен предмет на залагане в това число и
чрез договор за особен залог, както и да бъдат прехвърляни по реда на ЗЗД от
един кредитор на друг. Същевременно ищецът поддържа, че и тези договори /за
особен залог и за прехвърляне на вземания/ са опорочени до степен на нищожност,
защото са с невъзможен предмет – липсват надлежно възникнали вземания за
кредитора по основния ЕСКО договор, което означава, че същият няма как валидно
да се разпорежда с правата върху тях – да ги залага с цел обезпечаване на свои
задължения към трети лица или пък да ги прехвърля.
В срока по чл. 367 от ГПК на 26.05.2020 г. от
ответникът – „ФОНД ЗА ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИ ИКОНОМИИ – ФЕЕИ“ АДСИЦ, чрез
процесуалния си представител – адвокат Д. е депозиран писмен отговор на исковата
молба. С него се прави оспорване на предявените за разглеждане искове. Ответникът
потвърждава истинността на твърденията на ищеца, че на 12.06.2012 г. „МБАЛ –
Разград“ АД е встъпило в договорно правоотношение с „Е.“ АД, което има за
източник – договор за изпълнение на инженеринг по договор за гарантиран
резултат, които мероприятия се отнасят до сграда на корпус 1 на болничния
комплекс на ищеца разположен в гр. Разград, както и за съпътстващите ремонтни
работи. Дружеството-изпълнител е започнало работа съгласно предвиденото с
договора, считано от 13.06.2012 г., за което е изготвен и подписан протокол.
Същевременно на 26.06.2012 г. в изпълнение на поет договорен ангажимент „Е.“ АД е изготвил и предал, а възложителят-ищец
е приел без забележки доклад за извършено обследване за енергийна ефективност
на сградата. От ответника се поддържа, че
дейностите заложени по етап 1 от ЕСКО договора са били изпълнени
качествено и в уговорения срок от дружеството-изпълнител, като за това на
12.10.2012 г. е изготвен и подписан нарочен протокол. Относно дейностите,
попадащи в обхвата на етап 1 от ЕСКО договора се сочи, че след надлежното им
изпълнение, същите са били фактурирани от „Е.“ АД посредством издаването на два
броя фактури от 15.10.2012 г., съответно за сумата от 2 083 242,16 лв. с ДДС и
за сумата от 442 116,35 лв. с ДДС. По-късно – на 11.12.2012 г. между „Е.“ АД и ответното
дружество – „ФЕЕИ“ АДСИЦ били сключени два договора за продажба на вземания,
произтичащи от договора с гарантиран резултат ЕСКО, като длъжник по тези
вземания е ищецът. Предмет на прехвърляне с първия договор е вземане за сумата
от 1 694 700,95 лв., представляваща частта от задълженията по чл. 12, ал. 1 от
договора във връзка с изпълнението на енергоефективните мероприятия без включен
ДДС, платима на 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на сумата
от по 20 667,09 лв., чието плащане е дължимо до 10-то число на текущия месец,
считано от 10.01.2013 г. до 10.09.2019 г., и последна изравнителна вноска в
размер на 20 666,66 лв., платима на 10.10.2019 г. Предмет на прехвърляне с
втория договор е вземане в размер на
сумата от 359 658,15 лв., представляваща остатък от задължението по основния
договор, представляваща частта задълженията по чл. 12, ал. 2 от договора във
връзка с изпълнението на съпътстващите ремонтни работи без ДДС, платима на 83
вноски, от които 82 равни месечни вноски в размер на сумата от по 4 386,07 лв.,
чието плащане е дължимо до 10-то число на текущия месец, считано от 10.01.2013
г. до 10.09.2019 г. и една последна изравнителна вноска в размер на 4 386,48
лв. с падеж на 10.10.2019 г. Сочи се, че предходният кредитор е уведомил
длъжника за така извършените прехвърляния посредством два броя писмени
уведомления от 19.12.2012 г. „ФЕЕИ“ АДСИЦ оспорва пасивната си процесуална
легитимация по предявените срещу него искове за отричане съществуването на
вземания очертани от ищца, които произтичат от сключения и изпълнен ЕСКО
договор от 12.06.2012 г., позовавайки се на това, че той няма качеството на
страна по този договор. Освен това се изтъква, че преди всичко от съда трябва
да бъде разрешен правно значимия въпрос свързан с действителността на ЕСКО
договора, но такова искане не присъства в петитума на исковата молба. Ако все
пак съдът се занимае с този въпрос, разглеждайки го единствено като довод
развит от ищеца в исковата молба, то ответникът счита, че сключеният договор с
гарантиран резултат от 12.06.2012 г. не страда от пороци, които да обуславят
неговата нищожност, и е произвел преследваните с него правни последици, които
обвързват страните. Липсва противоречие на коментирания договор с императивни
норми на ЗЕЕ от 2008 г. (отм.), а относно Наредба № РД-16-347 от 02.04.2009 г., счита същата за неприложима
спрямо клаузите на договора от 12.06.2012 г., защото тя се отнася до регулацията на условията и реда
за определяне размера и изплащането на планираните средства по ЕСКО договори,
които водят до енергийна ефективност в сгради – държавна или общинска
собственост. Предвид това, че сградите, в които са извършвани мероприятията по коментирания
ЕСКО договор са притежание на юридическо лице, а не на държавата или на
общината, то трябва да се изключи възможността за приложението на цитираната
наредба. Обосновано е защо според ответника собствеността върху болничните
сгради е притежание на ищеца. Ако все пак се приеме, че правилата установени с Наредба № РД-16-347
от 02.04.2009 г. са приложими и по
отношение на ЕСКО договора от 12.06.2012
г., то ответникът се противопоставя на доводите на ищеца, че съгласно наредбата
възстановяването, съответно изплащането на инвестицията става единствено за
сметка на реализираните икономии от енергия. Подобно схващане според „ФЕЕИ“
АДСИЦ е резултат от стеснително тълкуване нормите на закона и наредбата спрямо
клаузите на договора от 12.06.2012 г., имащ обвързваща сила в отношенията между
страните. Изтъква се, че в чл. 49, ал. 2, т. 4 ЗЕЕ /отм./ се предвижда, че страните следва да договарят
начина на изплащане на вложената инвестиция, но това не означава, че изплащането
на инвестицията трябва да е подчинено единствено на критерия постигнати
енергийни икономии, а напротив налице е свобода за договаряне по този
компонент, като от нея са се възползвали страните по договора от 12.06.2012 г.
и те са предвидили, че инвестицията ще се изплаща на равни месечни вноски, като
според заложеното в договора участие взема и реализираната в периода на
изплащане парична равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия. Не
трябвало да се пренебрегва и това, че в предмета на договора освен мерки за
постигане на енергийна ефективност са уговорени и дейности под формата на
съпътстващи строителни работи, чиито обем е значителен спрямо стойността на
договора. Нямало пречка според уговореното с договора да се извършва годишно
изравняване в размера на дължимото плащане (чл. 16 от договора) в зависимост от
постигнатата икономия на енергия в сградата, като ако се констатира надплащане
на суми, то същите подлежат на отнасяне като аванси към задължения по договора
попадащи в следващ период. Настоява се, че механизмът на договорено изплащане
на инвестицията напълно кореспондира със залегналите в наредбата изисквания. В
допълнение се изтъква, че евентуална нищожност на отделна клауза от ЕСКО
договора не би довела до нищожност на целия договор. Нормите на ЗЕЕ и Наредбата
нямат императивен характер, поради което отклонението от зададените с тях
изисквания към съдържанието на договора няма как да доведе до неговата
нищожност, поради противоречие със закона. На следващо място от ответника се
застъпва, че в случая сключения договор по своята правна същност е договор за
инженеринг с елементи на ЕСКО договор, като това е така, защото в неговия
предмет присъстват за изпълнение и съпътстващи дейности, като те са
самостоятелни спрямо дейностите за енергийна ефективност, доколкото имат
отделен погасителен план, отделена цена и отделна структура. В чистата хипотеза
на ЕСКО договор дейностите са концентрирани единствено до прилагане на мерки за
повишаване на енергийната ефективност на сградата, което в случая с
разглеждания договор от 12.06.2012 г. не е налице. Що се касае до вземанията
предмет на договорите за цесия, които са сключени между изпълнителя по ЕСКО
договора и ответника – „ФЕЕИ“ АДСИЦ, то се настоява, че същите са напълно
определяеми и съществуващи, защото са посочени в погасителния план, като длъжникът-ищец
е бил надлежно известен за прехвърлянията им и е извършвал валидни плащания
според този погасителен план. Сочи се, че вземанията придобити от „ФЕЕИ“ АДСИЦ по двата договора за цесия са
ликвидни и изискуеми, като същите произтичат от валиден и изпълнен договор, а
за възложителят и ищец в настоящото производство се е породило облигационното
задължение да заплати уговореното възнаграждение в полза на изпълнителя,
респективно на лицата в полза на които това вземане е било надлежно прехвърлено.
Самите договори за цесия също се поддържа да са действителни. „ФЕЕИ“ АДСИЦ
акцентира и над това, че условията и съдържанието на клаузите по договора,
чиято нищожност се претендира от ищеца-възложител са изготвени и предложени
единствено от него без за изпълнителя да е съществувала каквато и да е
възможност за намеса и редакция, чрез извършване на допълване и изменение на
същите. Напомня се, че така сключен ЕСКО договор е бил изпълняван в продължение
на години, като изпълнителя е бил съвсем добросъвестен при осъществяване на своите
задължения по него, а възложителя регулярно и съобразно поставените условия и
срокове е извършвал плащания на уговорените ежемесечни вноски, което показва,
че същия е приел начина на определяне и изплащане на възнаграждението по
договора и не се е противопоставял на това до момент, когато години след
сключването и изпълнението на това съглашение заявява, че същото е нищожно,
съответно не е адресат на задължения за плащане на уговореното с него
възнаграждение. Черпейки аргументи от тези си доводи, ответникът - „ФЕЕИ“ АДСИЦ
иска постановяване на решение, с което предявените срещу него искове да бъдат
отхвърлени, поради тяхната неоснователност, както и ищецът да бъде осъден да му
заплати сторените по делото разноски.
На
03.06.2020 г. от ответника – „И.А.Б.“ АД, чрез процесуалния му представител по
делото – юрисконсулт М. е депозиран писмен отговор по исковата молба, с който се
оспорват предявените против банката искове. Сочи се, че същите с оглед
изложените в исковата молба обстоятелства са допустими, но неоснователни. Този
ответник не оспорва сключването на описаният в исковата молба договор с
гарантиран резултат от 2012 г. при поетите от ищеца, като възложител, и „Е.“
АД, като изпълнител, права и задължения. Посочва, че общата стойност на
инвестицията подлежаща на извършване по
този договор е възприето да възлиза на сумата от 2 104 465, 42 лв. без ДДС. Признава се и
това, че на 15.10.2012 г. „Е.“ АД е издало две фактури на обща стойност от 2
525 358,51 лв. с вкл. ДДС, като изпълнителя е имал ресурсната възможност и е
направил реална инвестиция по изпълнение на този договор, като осчетоводяването
на тези фактури от дружеството-ищец и предприетото погасяване на задълженията
по тях с оглед утвърдения погасителен план съставлявало реално признание за
изпълнение на поетите от изпълнителя негови задължения по първия етап фиксиран
в предмета на ЕСКО договора. Според събраните до момента доказателства по
делото без противоречие се установявало това, че към 13.06.2012 г. възложителя
е предоставил на изпълнителя необходимите входни данни за стартиране на
работата по етап първи, съответно на 26.06.2012 г. без да има забележки
възложителят е приел изготвения доклад от извършеното обследване за енергийна
ефективност на сградата, като за тази цел са били използвани осигурените именно
от този възложител изходни данни. Сочи се, че в нарочна писмена форма от
12.10.2012 г. страните по ЕСКО договора са установили и потвърдили надлежното
изпълнение на всички дейности от кръга на тези попадащи в Етап 1 и са
декларирали, че изпълнението на същия преминава към задълженията спадащи към
Етап 2. Банката потвърждава и сключването на поредицата от договори за цесия
имащи за предмет осъществено от „Е.“ АД прехвърляне на вземанията му към ищеца
за договорни възнаграждение по сключения и изпълнен ЕСКО договор. „И.А.Б.“ АД обаче
се противопоставя на развитите от ищеца доводи за недействителност на основния
договор за инженеринг и ЕСКО, а оттам и на договорите за цесия, които вземания
възникнали по основания договори са предмет на прехвърляне, включително и в
полза на „И.А.Б.“ АД. На първо място се отбелязва, че Наредба № РД-16-347
от 02.04.2009 г. не се прилага по
отношение на процесния договор за гарантиран резултат, тъй като той няма за
предмет предоставяне на услуги в сгради – държавна или общинска собственост,
средствата, за които услуги се предвиждат по бюджетите на първостепенните
разпоредители с бюджетни кредити. В случая се касае до договор имащ за предмет
прилагането на мерки за енергийна
ефективност по отношение на сграда, чиято собственост се притежава от ищеца, а
той е търговско дружество. Аргумент за обратното не следвал от това, че акциите
на болницата-ищец се притежават от държавата и няколко общини, доколкото в
нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗОС е разписано, че не са общинска собственост
имотите и вещите на търговски дружества и ЮЛНЦ, дори и ако общината е била
единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Текст с подобно
съдържание има и в чл. 2, ал. 4 от ЗДС. В този смисъл Наредба № РД-16-347 от 02.04.2009 г., в императивните си части, не
би могла да намери приложение по отношение на договорения начин и средствата за
заплащане на възложените с договора дейности, тъй като същия се сключва между
два автономни субекта на частното право, като и именно неговите разпоредби имат
обвързваща сила за тях. Отчитайки съдържанието на клаузите на този договор,
което е израз на автономната воля на страните по него, ставало ясно, че се касае
до договор за инженеринг /подвид на договора за изработка/, като дейностите
подлежащи на изпълнение по него, се осигуряват от изпълнителя, като
единственото условие за тяхното заплащане е реално да бъдат изпълнени в
сградата, като се подпише протокол за тяхното приемане. В случая тези
предпоставки се установявало да са осъществени. В договора били налице
достатъчно конкретизирани клаузи за начина на изплащане на дейностите – точно
фиксирани по своите размери и падежи месечни вноски поместени в отнапред
изготвени и утвърдени между страните погасителни планове, в това число и ясна
датата на началния момент на стартирането на месечните плащания, като това ще
става с планирани в бюджета на възложителя финансови средства. Що се отнася до
уговорката въведена в чл. 7, ал. 1 от договора, от ответника се изтъква, че тя
трябва да се тълкува в единство с клаузите на чл. 16, 17 и 18, където се
уреждат отношенията между страните във връзка с постигнатото годишно
потребление на енергия. Подчертава се, че в договора няма установен механизъм
за евентуално освобождаване на възложителя от задължението му да заплати
направените инвестиции, ако не бъдат постигнати икономии в количеството
ползвана електроенергия, което да е пряк резултат от извършените мероприятия по
енергийна ефективност. Този ответник е обърнал внимание и на вложения смисъл в
разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ /отм./, където е дадена легалната дефиниция
на ЕСКО договорите, като изтъква, че това определение не задължава
равнопоставените субекти в търговския оборот да сключват договори, с които да
уговарят заплащането на пълния размер на инвестицията и възнаграждението на изпълнителя да бъде
поставено в зависимост и само за сметка на реализираните в сградата икономии на
енергия. В този контекст се сочи, че аргументи за договорна свобода могат да
бъдат почерпени от текстовете на чл. 49, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗЕЕ /отм./, като
там е предвидено, че страните уговарят начина на финансиране и начина на
изплащане на възнаграждението на изпълнителя. При тези си съображения ответната
банка смята, че сключения между ищеца и „Е.“ АД договор за инженеринг и
съпътстващи ремонтни дейности не е нищожен, респективно не са нищожни и всички
следващи договори за продажба на
вземания и и учредяване на особени залози. В обобщение се иска отхвърляне на
предявените с исковата молба против ответника
„И.А.Б.“ АД искове, като неоснователни.
На
04.06.2020 г. ответника – „Б.Д.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител по
делото – юрисконсулт Я.е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се
упражнява оспорване на предявените против банката искове. Най-напред се въвежда
възражение за наличие на недопустимост на предявените срещу този ответник искове,
като се посочва, че „Б.Д.“ ЕАД няма качеството на страна по договора от
12.06.2012 г., от чието действие се твърди да произтичат отричаните парични
вземания, респективно не е и страна, която да се легитимира и манифестира, като
кредитор придобил част от тези вземания на по-късен етап след сключване на
договор за цесия. „Б.Д.“ ЕАД има права върху тези вземания единствено с оглед
учреден върху тях особен залог, но това не създава за ищеца правен интерес от
иск за отричане на вземането срещу заложния кредитор. Следователно, като
предявени против нелегитимирана страна исковете адресиран към „Б.Д.“ ЕАД се
явявали недопустими, като производството в тази му част следвало да бъде
прекратено. Развити са и съображения за недопустимост черпени от твърдения, че
по данни изнесени от самия ищец вноските за периода от м. февруари 2015 г. до
м. май 2017 г. /за последния месец частично/ са били заплатени от него, което
изключва възможност за провеждане на защита чрез ОУИ, а изисква упражняването
на осъдителен такъв за платените без основание суми, като се поиска тяхното
връщане от лицето, което ги е получило. Ако все пак съдът прием, че е допустимо
сезиран с искове срещу „Б.Д.“ ЕАД, то от тази страна се правят и възражения по
основателността на претенциите. Банката опонира по съображенията на ищеца, че
сключения договор от 12.06.2012 г. е нищожен, поради противоречието му с
императивни правни разпоредби на ЗЕЕ /отм./ и Наредба № РД-16-347 от 02.04.2009
г. Доводи се извеждат най-напред от това, че нормата на чл. 48, ал. 1 от ЗЕЕ
(отм.) няма императивен характер, като страните по ЕСКО договора разполагат с
автономно право да договарят по между им реда и начина на плащане, като няма
установено ограничение относно това им право по отношение на тези договорни
елементи – така чл. 49, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗЕЕ (отм.). Освен това
предназначението на ЕСКО договорите е те да могат да обслужат изцяло частни
интереси, а именно по тях страни да не бъдат държава или общини, което
допълнително подкрепя извод, че правоотношенията създавани по този законов
механизъм няма основание да бъдат регулирани с императивни правила. Ако все пак
се приеме обратен извод за императивен характер на тези разпоредби, то от
ответника се твърди, че няма допуснато нарушение на същите чрез сключения
договор от 12.06.2012 г., защото под възнаграждение по смисъла на чл. 49, ал. 3
ЗЕЕ (отм.) следвало да се разбира целият размер на паричното задължение на
възложителя по договора, като не се прави разграничение между инвестиция и
възнаграждение. Използваната в чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ (отм.) терминология е
продиктувана само с оглед на различния източник на първоначалния разход, като
инвестицията първоначално реално бива заплащана от изпълнителя, поради което
плащането й от възложителя реално води до нейното възстановяване, а що се касае
до възнаграждението, то същото изначално подлежи на плащане от възложителя.
Понеже и двете очертани парични задължения по естеството си съставляват плащане
от възложителя, то те следва да се разглеждат като възнаграждения по смисъла на
чл. 49, ал. 2, т. 4 от ЗЕЕ /отм./. При това положение в коментирания договор
присъства съдържание изискуемо по смисъла на чл. 49, ал. 3 ЗЕЕ /отм./ - в това
число и уговорено възнаграждение по същия. На самостоятелно основание се
поддържа, че неуговарянето на задължението за възнаграждение в тежест на
възложителя в писмена форма не рефлектира върху действителността на договора,
защото същият е сключен между търговци, като от поведението на възложителя, че
формата и съдържанието на същия не са били оспорени от него, а нещо повече
поетите в него задължения са били изпълнявани от болницата до м. април 2017 г.
При това положение приложение намирала нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. На
следващо място ответника отделя внимание и на това, че гарантираните икономии
от енергия и реда за тяхното установяване след изпълнението на договора са от
значение с оглед преценката, дали е постигнато изпълнение на поетия ангажимент
по договора, но не могат да се разглеждат като евентуални пороци водещи до
неговата нищожност. Освен това нямало доказателства в посока на това, че
числовите стойности на потреблението на ел. енергия съдържащи се в договора са
резултат от данните поместени в два различни доклада за обследване енергийната
ефективност на съответния корпус на лечебното заведение. Самият факт на
сключване на договора при такова съдържание показвал, че няма противоречие
между евентуално съществуващи доклади за обследване и договора, като ако все
пак такова се установи в пределите на съдебното дирене, то се сочи, че възложителя
е бил съгласен с това противоречие, като поради това е сключил договора. По
отношение дейността по обследване енергийната ефективност на сградата се
подчертава, че тя всякога се базира на изходни данни, които се подават от
възложителя по договора, като ако същите са неточни или неверни, то това ще
рефлектира и върху изчислените резултати от обследването. По отношение на
твърдението на ищеца, че докладът за енергийно обследване е изготвен към момент
предшестващ сключването на договора, което означавало невярност на
констатациите направени в протоколи от 26.06.2012 г. и 12.10.2012 г. ответната
банка споменава, че според регулацията дадена в ЗЕЕ /отм./ докладът за
енергийна ефективност трябва да се изготви преди сключването на ЕСКО договора,
като действително според волята на страните в съдържанието на договора от
12.06.2012 г. този доклад е трябвало да се изготви в изпълнение на така
сключения договор, като обаче няма пречка изготвения вече доклад да се приеме
като изготвен в изпълнение на предвиденото в договора, особено в случай, че
отразените в него стойности са верни. Ответникът се спира и на това, че
настъпилото след изпълнение на дейностите по договора повишаване на един от
елементите на изчисляване на енергийното потребление в сградата не води до
извод за липса на енергийна ефективност на същата, стига да бъде постигнато
предвиденото ниво на потребление на природен газ. Изтъква се, че няма законово
задължение стойността на гарантираната годишна икономия да кореспондира на
стойностите, които се съдържат в изработения доклад за енергийна ефективност.
Оттук подобно отклонение не може да доведе до нищожност на ЕСКО договора и
недължимост на търсените по него суми. Застъпва се тезата, че в договора има
разписана методика за отчитане на гарантирания резултат. С отговора си
ответника отделя внимание и на сочените от ищеца пороци на договора свързани с
противоречия на същия с разпоредби на
Наредба № РД-16-347 от 02.04.2009 г. Преди всичко се прави позоваване, че този
нормативен акт не е приложим към клаузите на договора, което прави
неоснователен довода за наличие на противоречие между тях. Развито е виждането,
че цитираната наредба е приложима само в случай на ЕСКО договори имащи за
предмет постигане на енергийна ефективност на сгради, които са общинска или
държавна собственост, като по делото няма данни сградата стопанисвана от ищеца
да има подобен статут на собственост. Така също правилата на наредбата са
приложими ако плащанията по договора се извършват за сметка на планираните по
бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредитни средства,
каквото качество ищеца няма. Касае се за договор сключен между търговци, като
ищеца е изпълнявал поетите с него права и задължения в период от пет години без
да има възражения по отношение на неговата действителност, поради което същият
не би могъл да се позовава на нищожност и да черпи права от ефекта й. Друга линия
на защита на „Б.Д.“ ЕАД е ориентирана към схващането, че сключения на
12.06.2012 г. договор няма особеностите на ЕСКО договор, доколкото последния
няма за изключителна своя цел - постигането на определени нива на енергийна
ефективност на сградата. Именно поради това в неговото съдържание не се
откриват уговорки за съотношение между средствата, които възложителят трябва да
осигури и тези, получени от постигнатата икономия на енергия в резултат на
извършени мероприятия по договора, респективно отсъства и уговорка според която
възложителя бива освобождаван от задължението му да плати на изпълнителя
инвестицията, ако се констатира липса на постигнати икономии. Това показва, че
волята на страните не е била между тях да се учреди правоотношение с източник
ЕСКО договор, а напротив те са искали да се обвържат с договор за изработка,
като именно по този начин е било предприемано и изпълнението по създаденото
облигационно правоотношение. Що се касае до вноските по договора, то същите
следвало да се разглеждат като периодични платежи и по отношение на тях
приложение намира специалната 3-годишна давност, което означава, че същите с
падеж настъпил до м. май 2017 г. са погасени, което показвало, че е налице
самостоятелно основание за отхвърляне на исковете по отношение на претенциите
попадащи в този период.
От
ответникът – „ЕВРОПЕЙСКА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ“ няма депозиран
писмен отговор по исковата молба в срока по чл. 367 ГПК.
На
25.09.2023 г. ищецът – МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД, чрез процесуалния
му представител по делото – адвокат М. се депозира допълнителна искова молба,
като в нея се поддържат изцяло вече изложените фактически твърдения в
първоначалната искова молба. Настоява се че за болницата е наличен правен
интерес от предприетата срещу ответните страни искова защита и в частност тази
срещу „Б.Д.“ ЕАД, доколкото последната се легитимира като заложен кредитор
пристъпил към събиране на заложените по реда на ЗОЗ парични вземания, които
ищецът отрича да дължи, поради нищожност на договора от 12.06.2012 г. По
отговора даден от „Б.Д.“ ЕАД се извършва оспорване на развитите от тази страна
съображения за неоснователност на претенциите. Ищецът не се отклонява от
основния си довод за нищожност на договора от 12.06.2012 г. поради противоречие
на същия с императивни правни норми на ЗЕЕ /отм./ - чл. 48, ал. 1. В тази норма
не съществувала договорна свобода относно възстановяването на вложената
инвестиция и изплащането на договореното възнаграждение, като според нея те
винаги са поставени в зависимост от реализираните икономии на енергия в
сградата, където са приложени мероприятията за енергийна ефективност. Тълкуване
в различен смисъл не почивало на ясната воля и цел вложени в този текст от
законодателя. В този смисъл изплащането на договореното възнаграждение при
ползване договорния механизъм на ЕСКО договора всякога трябвало да се извършва
след като е установена реализираната икономия на енергия, която да е парично
остойностена. Само така би могло да се изпълни законовото изискване плащането
да бъде за сметка на реализираната икономия на енергия, като обратния подход не
е законово допустим. Използваните от законодателя термини „инвестиция“ и
„възнаграждение“ са различни по своята правна същност, като яснота в посока на
тяхното различно третиране е дадена чрез използването на думите „възстановява“
и „изплаща“. В чл. 49, ал. 2, т. 4 ЗЕЕ /отм./ е предвидено, че ЕСКО договора
има възмезден характер, което означава, че липсата на уговорен размер на
възнаграждение дължимо по него води до недействителност на същия. От ищеца
продължава да се поддържа и порок съставляващ противоречие със закона – чл. 48,
ал. 2, т. 2 ЗЕЕ /отм./, доколкото в предвидената от закона задължителна писмена
форма на договора не се наблюдава предвиждане на гарантирани икономии на
енергия и ред за тяхното установяване, което съставлява задължително съдържание
на този вид сделка заложено според цитираната законова норма. Пак в този
контекст са изложени разсъждения относно моментите, когато е необходимо да са
налице сведения за енергийната ефективност на съответната подлежаща на
мероприятия сграда и по конкретно за енергийните й характеристики относно
използвана енергия, както преди така и след изпълнение на тези мероприятия.
Сочи се, че в разглеждания договор няма дефинирани стойности за гарантиране
икономии на енергия, които да почиват на един доклад за обследване на
енергийните характеристики на сградата, а обратно има смесване на стойности на
тези показатели измерени с два доклада за обследване, които са взели под
внимание различни технически параметри на обекта, съответно тези доклади са
изработени в различни периоди от време, и като краен резултат се стига до това,
че стойността на гарантираните икономии на енергия има произволен размер и не е
научно обоснована. Що се касае до възраженията на ответника - „Б.Д.“ ЕАД
относно приложението на Наредба № РД-16-347 от 02.04.2009 г. спрямо сключения
договор от 12.06.2012 г. ищецът е на мнение, че същата се явява подзаконов
нормативен акт по приложението на чл. 48 и сл. от ЗЕЕ /отм./, което я прави
приложима и към клаузите на обсъждания договор, като валидността на последния
трябва да се преценява, като се държи сметка за изискванията въведени с
посочената наредба. Доколкото ищецът има качеството на акционерно дружество,
чиито капитал е 100 % собственост на държавата и няколко общини, то акциите на
дружеството се явяват публична собственост, респективно отново такава се явява
и собствеността, която същото притежава върху сградите включени в капитала му
при неговото учредяване. Изтъкнато е, че принципно изначалната нищожност на
договора няма как да бъде поправена по какъвто и да е начин от страна по него,
в това число и ако същия бъде изпълнен. Договорът продължава да бъде нищожен и
позоваване на това може да се прави от участниците по него във всеки един
момент на неговото действие, дори и след предприето изпълнение. Маркира се и
това, че основната цел и предмет на договора от 12.06.2012 г. е постигане
енергийна ефективност на сградата, което му придава същността на ЕСКО договор,
а не на договор за изработка. Относно уговорените вноски по договора от ищеца
се оспорва тезата на ответната банка, че те имат характера на периодични
плащания. Доколкото изплащането им по същността си е разсрочване на парично
задължение за изпълнени енергоефективни мероприятия и съпътстващите ги ремонтни
работи, то те не се погасяват с изтичане на специалната тригодишна давност, а с
общата петгодишна такава.
По отговора
депозиран от ответника - „ФЕЕИ“ АДСИЦ от ищецът се излага становище за
неоснователност на доводите за нередовност на ИМ и недопустимост на предявените
за разглеждане искове. Сочи се, че „ФЕЕИ“ АДСИЦ се манифестира, като титуляр на
паричните вземания, които произтичат от нищожен договор, и които изначално
несъществуващи вземания са му били прехвърлени с два договора за цесия, които
също са нищожни, поради липса на предмет. Това създава за ищеца правен интерес
от упражняване на заявената защита за отричане съществуването на тези вземания
и спрямо „ФЕЕИ“ АДСИЦ. По същество ищецът твърди, че Наредба № РД-16-347 от
02.04.2009 г. е подзаконов нормативен акт по приложението на чл. 48 и сл. от
ЗЕЕ /отм./, което я прави приложима и към клаузите на обсъждания договор, като
валидността на последния трябва да се преценява, като се държи сметка за
изискванията въведени с посочената наредба. Доколкото ищецът има качеството на
акционерно дружество, чиито капитал е 100 % собственост на държавата и няколко
общини, то акциите на дружеството се явяват държавна и общинска собственост.
Същевременно единствено този подзаконов нормативен акт касае регулацията на
договорите с гарантиран резултат сключени по смисъла на чл. 48 и сл. ЗЕЕ /отм./
и правилата й, които имат повелителен характер трябва да намерят приложение
спрямо оспорвания договор. Опонира се и по извършената интерпретация на
законовия текст на чл. 49, ал. 2, т. 4 от ЗЕЕ /отм./, като се акцентира, че
оплакването на ищеца за противоречие на договора с този нормативен текст се
свежда до това, че отсъства задължително според закона съдържание на договора
/възнаграждението, за което изобщо няма разписана самостоятелна парична
стойност, или най-малкото начин, по който същата е следвало да бъде
определена/, което да е инкорпорирано в предвидената писмена форма за
действителност. Ищецът изразява несъгласие с тезата на ответника – „ФЕИИ“
АДСИЦ, че евентуална нищожност на отделни клаузи на договора може да предизвика
цялостна нищожност на съглашението. Касае се до нищожност на уговорки свързана
с изплащането на вложената инвестиция, като в договора не се открива
предвиденото задължително според закона съдържание за гарантираните икономии на
енергия и начина на тяхното определяне, съответно няма разписан начин за
изплащане на договореното възнаграждение в полза на изпълнителя, което са все
съществени елементи от договорната връзка. Тяхното отсъствие опорочава договора
в неговата цялост, като го прави невалиден. Несъстоятелни били позоваванията на
„ФЕИИ“ АДСИЦ, че основната и съществена част от предмета на договора била
концентрирана върху уговорените дейности по етап 1, защото в етап 2 /мониторинг
за отчитане на реализираните икономии на енергия/ е също толкова съществено,
предвид това, че уговореното възнаграждение подлежи на изплащане с оглед именно
нивата на реализираните икономии на енергия в сградата. Погрешни били
схващанията на ответника, че се касае до сключване на договор за инженеринг, а
не до такъв за гарантиран резултат /ЕСКО договор/, като в тази насока се черпят
съображения от дефиницията на съглашението очертана в чл. 2 – изпълнение на
енергоефективни дейности и реализиране на икономии на енергия, в т.ч. и
отчитане на гарантиран резултат. На следващо място неверни били изложените от
ответника твърдения, че проектът на ЕСКО договора /имащ характеристиката на
договор за обществена поръчка/ бил едностранно наложен на изпълнителя – „Е.“ АД
и последния нямал възможност, дори и да иска да внася изменения в неговото
съдържание. Акцентира се, че „Е.“ АД е
било дружеството, което е специализирано в предоставянето на услуги по
извършване на енергоефективни мероприятия и е имала на свое разположение екип
от специалисти, които е могло да съобразят това, че предложения проект на
договор и методика към него влизат в противоречие със обективното действащо
право в този отрасъл и да охранят своевременно интересите му, като го
посъветват за тези недостатъци.
По отговора
депозиран от ответника - „И.А.Б.“ АД от ищецът се излага становище за
неоснователност на доводите за нередовност на ИМ и недопустимост на предявените
с нея искове. Сочи се, че между тези две страни няма спорни моменти по фактите,
а само по приложението на закона. Поддържа се, че основния договор между
възложител и изпълнител е нищожен, поради противоречие със закона, а
производния договор за прехвърляне на вземанията произтичащи от този нищожен
договор е също нищожен, защото няма предмет. Приповторени са съображенията за
противоречие на съществени клаузи на договора с императивни норми на закона и
на подзаконовата уредба регулираща приложението на законовите норми. И тук е
споменато, че 100 % от капитала на болницата-ищец е държавна/общинска
собственост, което означава, че правилата на Наредба № РД-16-347 от 02.04.2009
г. трябва да намерят приложение към оспорвания ЕСКО договор, както и това, че
същия влиза в пряко противоречие с повелителни разпоредби на ЗЕЕ /отм./.
Изхождайки от съдържанието на договора ищеца /наименование, предмет, цел и два
етапа на изпълнение/ ищеца се противопоставя на възраженията на ответната
банка, че се касае не до специален ЕСКО договор, а до обикновен договор за
изработка, чиито съдържание не се регулира от императивни правни норми, а е
оставено изцяло на разположението на автономната договорна воля на възложителя
и изпълнителя по него. На следващо място подтикнат от възраженията на ответника
- „И.А.Б.“ АД ищеца посочва, че
разпоредбите на чл. 49, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗЕЕ /отм./ към момента на сключване
на договора от 12.06.2012 г. изобщо не са били действащи, като ако се касае до
разпоредбите на чл. 49, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗЕЕ /отм./, то те се отнасят до
задължителното съдържание на договора за гарантиран резултат в посока, че в
него е необходимо да присъства уговаряне на начин на финансиране, където
страните да са съгласни – как ще бъде финансирана инвестицията, но нейното
възстановяване е уредено в чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ /отм./, която норма е императивна
и не оставя избор на страните, а винаги е за сметка на реализираната икономия
на енергия. Позицията на ищеца е, че в случая приложима към договора от
12.06.2012 г. се явява разпоредбата на чл. 49, ал. 2, т. 4 ЗЕЕ /отм./, която
обвързва страните по ЕСКО договора, че в неговото съдържание задължително
трябва да се предвиди начин за изплащане на уговореното възнаграждение. Подобно съдържание в договора от 12.06.2012 г.
не се наблюдава, като аргумент за
обратното не следва от уговорената по смисъла на чл. 2, т. 14 инвестиция,
защото същата няма идентичност с възнаграждението, доколкото последното има
приходен характер за изпълнителя.
На
16.10.2023 г. от ответника - „ФЕЕИ“ АДСИЦ, чрез адвокат – Д. е упражнено
процесуалното право на допълнителен отговор по чл. 373 ГПК. С него този
ответник заявява, че поддържа изцяло вече изложените в писмения си отговор
твърдения и възражения в това число и относно въведените от ищеца пороци на
договора от 12.06.2012 г. и договорите за цесия, с които той е придобил от
изпълнителя определена част от вземанията по основния договор. Иска се
постановяване на решение, с което предявените от лечебното заведение-ищец
искове за отричане на парични вземания на ответника към него да бъдат
отхвърлени, поради тяхната неоснователност с оглед действителност на сключените
договори и съществуване на вземанията произтичащи, съответно прехвърлени с тях,
чиито титуляр понастоящем се явява „ФЕЕИ“ АДСИЦ. Изложени са съображения и по
исканията на ищеца свързани със събирането на определени доказателства, като е
мотивирано, че същите са неаргументирани и неоснователни.
На
20.10.2023 г. ответника – „Б.Д.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител –
юрисконсулт А.също се възползва от правото си да упражни допълнителен отговор
по подадената допълнителна искова молба. С него пълномощника на банката
заявява, че изцяло поддържа всички вече изложени в отговора възражения и
оспорвания по предявения за разглеждане срещу тази страна иск. „Б.Д.“ ЕАД
възразява да има качеството на надлежна страна, която да е легитимирана да
отговаря по така предявения иск за отричане съществуването на парични суми
произтичащи от договор за изпълнение на инженеринг по договор с гарантиран
резултат /ЕСКО договор/. Обосновава се, че няма качеството на страна по
материалното правоотношение създадено по посочения договор, както и не
упражнява самостоятелни права по него, от което да черпи благоприятни последици
за нея. Незаконосъобразното изпълнение по реда и при условията на ЗОЗ се
извършва от името на заложния кредитор, но изцяло за сметка на залогодателя.
Застъпва се и тезата, че искът насочен към „Б.Д.“ ЕАД е предявен от ненадлежна
страна, което го прави недопустим. Болницата-ищец не е страна по договора за
особен залог, което означава, че същия не е адресат на права и задължения, по
които да може да търси защита. Отсъствието на качеството носител на право на
иск при ищеца съставлява според ответната банка пречка за допустимостта на иска
предявен срещу нея. Ако все пак се приеме, че иска е допустим, то същия не
отговаря на изискванията за редовност, защото по него се дължи заплащането на
отделна държавна такса. По същество аргументацията на ищеца за наличие на
пороци водещи до нищожност на договора от 12.06.2012 г. била голословна.
Извършеното от ищеца тълкуване на законовата норма на чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ /отм./
не кореспондирало на общоприетите тълкувателни похвати нормативно възприети в
ЗНА. Ответникът продължава да смята, че нормата на чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ /отм./
няма императивен характер, защото същата в редакцията си към момента на
сключване на оспорвания договор предлага една обща рамка на договорите с
гарантиран резултат, в която страните по тях разполагат с правото автономно да
договарят помежду им. Тоест същите не са ограничени да уговарят плащанията по
тях да бъдат с периодичен характер, периодите на тяхното плащане и техния
размер. В подкрепа на това разбиране е нормата на чл. 49, ал. 2, т. 4 ЗЕЕ
/отм./, в която на страните по този вид
сделка е дадена договорна свобода относно уговаряне начина на изплащане на
възнаграждението, а също така, че изброяването относно необходимото съдържание
на този вид сделки е примерно, а не задължително. Не намира опора в закона и
позоваването на ищеца, че липсата на изрично предвидено в договора плащане
формулирано, като възнаграждение създава основание да се приеме наличие на
порок на сделката до степен нейната нищожност свързана с противоречие на
закона. Подчертава се, че в текста на чл. 48 ЗЕЕ /отм./ се предвижда –
възстановяване на направените инвестиции, както и изплащане на дължимото на
изпълнителя възнаграждение. От граматическото тълкуване, което би следвало да
се направи спрямо тази разпоредба се налагало заключението, че законодателя е
имал предвид, че възнаграждението по този договор се изплаща, когато то е
дължимо. Тоест същото може да се разглежда, като дължимо, само ако отнапред е
било уговорено между страните по размер, условия за неговата изискуемост и
начин на изплащане. Сочи се, че законодателя не обвързвал това изискване с
условие за действителност на сделката. Впрочем от страните по договора имало
уговаряне на цена на дейностите по него и тя се изплаща от възложителя в полза
на изпълнителя съобразно ред, условия и начин фиксирани в чл. 11 и чл. 12 от
съглашението. Това, че в тези норми няма посочване на понятието възнаграждение
съвсем не означава, че такова не е договорено между страните под формата на
част от цената заложена в упоменатите две клаузи. Мотивира се, че ЕСКО договора
не е замислен от законодателя, като строго формална сделка, което ясно личи от
съпоставката с регламентацията на типично формална сделка – каквато е записа на
заповед, където се предвижда изрична санкция при неспазване на установените
форма и съдържание. В случая подобна санкция относно ЕСКО договора липсва. И в
допълнителния си отговор ответника „Б.Д.“ ЕАД продължава да смята, че разгледан
откъм съдържание – права и задължения поети от страните по него, договорът от
12.06.2012 г. всъщност не е договор по смисъла на чл. 48 ЗЕЕ /отм./, а
обикновен договор за изработка, като по него в основно задължение на
възложителя е да заплати на изпълнителя уговорената цена. Невярна била и тезата
на ищеца, че в сключения договор от 12.06.2012 г. не са предвидени числени
стойности на базисно и гарантирано енергийно потребление на сградата, както и
гарантираната годишна икономия и нейната парична равностойност, съответно
екологичният еквивалент на спестената енергия. Напомня се, че в чл. 4, ал. 1 от
договора е предвидено извършването на процес по сертифициране на сградата за
енергийна ефективност, а това означава, че базисното и гарантирано енергийно
потребление в нея са определяеми величини. Същото важи и за гарантираната
годишна икономия и нейната парична равностойност. Пак в тази връзка с
представените от ищеца към исковата молба два протокола от 26.06 и 12.10.2012
г. ставало ясно, че от същия в качеството му на възложител са предоставени
данни за обследване на енергийната ефективност на сградата, съответно, че това
обследване е било прието от възложителя без да има забележки към лицата, които
са го извършили. Освен това протоколът от 12.10.2012 г. и всички негови
приложения /в това число и доклада за енергийно обследване/ се явявали
неразделна част от договора сключен на 12.06.2012 г. – в този смисъл клаузата
на чл. 24 от същия, а това означава, че в договора има установени стойности на
базисното и енергийно потребление на сградата, както и гарантираната годишна
икономия и нейната парична равностойност, съответно екологичния еквивалент на
спестената енергия, било то и да се приеме, че посочените в чл. 4, ал. 2
стойности на тези компоненти са неверни. Не трябвало да се пренебрегва и
поведението на ищеца по коментирания договор, чиято нищожност се твърди от
него, а именно че лечебното заведение е изпълнявало произтичащите за него
задължения в период до 2019 г., като в рамките на това време не е оспорвал и
правил възражения за действителността на тази сделка, по която е страна. В
обобщение от „Б.Д.“ ЕАД се иска сезирания със спора съд да постанови прекратяване
на производството спрямо нея, защото е недопустимо, съответно исковата молба в
частта и по предявения срещи този ответник искове да бъде оставена без
движение, като нередовна, като се дадат указания за преодоляване на допуснатата
нередовност, и накрая при стигане до разглеждане по същество на предявените искове
същите да бъдат отхвърлени, поради тяхната неоснователност. Настоява се и за
присъждането на разноски по делото.
На 31.10.2023
г. ответникът – „И.А.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Н.
подава допълнителен отговор във връзка с твърденията и доводите поместени от
ищеца в допълнителна искова молба. И тук както в отговора подаден от този
ответник по ИМ вече заявените за безспорни факти и обстоятелства се
приповтарят, като такива. Ответникът се спира и на вложената от страните
действителна обща воля при сключването на договора от 12.06.2012 г., като
разсъждавайки върху предмета му прави заключение, че тази сделка категорично не
може да бъде отнесена към обхвата на финансовите инструменти и това е така,
защото изплащането на дължимото по нея възнаграждение не е поставено в
зависимост от реализирана в сградата икономия на енергия. Изтъква се, че според
клаузите на коментирания договор възнаграждението по него е уговорено в твърд
размер, а плащането му от възложителя на изпълнителя е разсрочено на равни
месечни вноски. При тези характеристики на договора същия е типичен пример за
договор по смисъла на чл. 258 ЗЗД /договор за изработка/, а озаглавяването му
като ЕСКО договор не влече неговата нищожност, поради липса на реквизит по
смисъла на чл. 49, ал. 2, т. 2 ЗЕЕ /отм./. Аргумент за обратното не следва от
съдържаните се в договора препратки към разпоредби на Наредба №
РД-16-347/02.04.2009 г., защото последната изобщо не намира приложение, когато
се регулират отношения, които не касаят предмет – сграда имаща статут на
държавна или общинска собственост. Мерките за енергийна ефективност приложени
по договора от 12.06.2012 г. се отнасят до сградата притежавана от ищеца, която
не е с посочения статут. На следващо място ответната банка посочва, че ако все
пак съдът сподели виждането на ищеца и приеме, че правилата на ЗЕЕ /отм./ имат
приложение към сделката от 12.06.2012 г., то предвидения в чл. 12 от договора
начин на плащане не противоречи на изискванията заложени в специалния закон,
защото не възпрепятства възможността за извършване на годишно изравняване,
което е заложено като опция в чл. 16 от договора. В случай, че от съда се възприеме позоваване
на ищеца за наличие нищожност на определени клаузи от съдържанието на договора
от 12.06.2012 г., то ответника смята, че предвид манифестираната от страните воля
в клаузата на чл. 51 от договора, приложение намира правилото на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, а именно изпълнението на възложената работа и нейното приемане съставляват
конвертиране на ЕСКО договора в договор за изработка, защото частта от договора
отнасяща се до изпълнение на СМР не се явява засегната от опорочени до степен
на нищожност клаузи. На самостоятелно основание „И.А.Б.“ АД противопоставя
позиция, че дори някой клаузи на договора от 12.06.2012 г. да бъдат преценени
от съда за недействителни, съответно необвързващи страните по него, то това
няма как да рефлектира върху договора за цесия, въз основа на който банката е
придобила качеството си на кредитор спрямо ищеца относно посочените в ИМ
парични вземания. Това е така, защото от доказателствата приобщени по делото
/два протокола от 26.06.2012 г. и 12.10.2012 г./ ставало ясно, че ищецът е
одобрил разработените от изпълнителя мерки за енергийна ефективност, като е
приел и без възражения извършената от него основна работа по етап 1 без да има
възражения. Следователно ищецът не е оспорил действието на договора, като е
получил дължимата по него престация, с оглед на което неоснователно в настоящия
процес се позовава на неговата нищожност – чл. 293, ал. 3 ТЗ. Обратното би
довело до проявата на порочна практика за неоснователно разместване на блага,
тъй като възложителят вече е получил изпълнение на уговорената в негова полза
престация, съответно значителен период се е ползвал от постигнатия с него
резултат – енергийна ефективност на сградата. Маркирано е и това, че доколкото
се касае до договор сключен в резултат на проведена по ЗОП обществена поръчка,
то проектът на сключения договор за изпълнение на инженеринг е изготвен изцяло
от ищеца, а участниците в процедурата са били длъжни да се съобразят с
предложените им клаузи, като съдържание без да могат да влияят върху това,
включително е следвало да изготвят оферти в съответствие с предмета на
заданието. При тези си съображения ответника намира, че исковата претенция на
ищеца предявена против него е изцяло неоснователна, което обуславя нейното
отхвърляне. Това означава и, че ищеца следва да понесе разноските направени от
този ответник за участието му по делото.
Съдът като
разгледа наведените от страните доводи и събраните доказателства, намира
следното:
Между
страните не е спорно, че на 12.06.2012 г., в резултат на проведена открита
процедура по възлагане на обществена поръчка и въз основа на решение №
01161/31.05.2012 г. за определяне на изпълнител, на основание чл. 41 от ЗОП
(отм.), между „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ –
РАЗГРАД“ АД (по-нататък „МБАЛ – Разград“ АД), като възложител, и „Е.“ АД, като
изпълнител, е сключен договор за изпълнение на инженеринг и енергоефективни
мероприятия с гарантиран резултат за сградата на корпус I на „МБАЛ – Разград“ АД и съпътстващи
ремонтни работи. В чл. 1 предметът на договора е определен като изпълнение на
инженеринг за енергоефективни дейности по договор с гарантиран резултат за
сградата на „МБАЛ – Разград“ АД с адрес гр. Разград, ул. „Коста Петров“ № 2,
като изпълнението на договора е обособено в два етапа. Осъществяването на
първия етап е разделено на три подетапа – извършване на обследване за енергийна
ефективност на сградата (подетап 1.1), разработване на работни проекти във фаза
„Технически проект“ за изпълнение на набелязаните енергоспестяващи мерки и
съпътстващи ремонтни работи, включително съгласуване на проектите с указанията
и изискванията на възложителя и на съответните контролни органи (подетап 1.2) и
осигуряване на финансиране и изпълнение на необходимите строително-монтажни
работи за реализиране на енергоспестяващите мерки и съпътстващите ремонтни
работи (подетап 1.3). Вторият етап от изпълнението на договора включва
мониторинг на енергийното потребление на обектите с отчитане на гарантирания
енергоефективен резултат и изплащане от възложителя на цената на договора.
В
чл. 4, ал. 2 страните са определили числови стойности за базисното годишно
потребление на енергия от сградата, представляващо нормализираното потребление
на енергия от сградата преди изпълнение на планираните енергоефективни
мероприятия (2 862 624 kWh/година),
и за гарантираното годишно потребление на енергия от сградата, представляващо
гарантираното от изпълнителя потребление след изпълнение на предвидените
енергоефективни мероприятия (1 561 752 kWh/година). В чл. 5 от договора
страните са постигнали съгласие изпълнителят да поеме изцяло финансовия,
търговския и техническия риск за постигането на числените стойности на
гарантирания резултат за сградата, като в чл. 6 от договора е пояснено, че поемането
на финансовия и техническия риск от страна на изпълнителя означава, че той
поема задължението при неизпълнение на гарантирания резултат от договора, при
която и да е година от срока на втория етап, да направи съответно изравнително
плащане към възложителя съгласно чл. 18 от договора, където е предвидено, че
при отчетено неизпълнение на гарантирания резултат от договора за изтеклата
мониторингова година, отрицателната финансова стойност на разликата между
паричната равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия от сградата
и паричната равностойност на гарантираната годишна икономия на енергия от
сградата, е за сметка на изпълнителя.
Уговорено
е инвестицията в размер на 1 649 250,16 лв. да бъде финансирана от
изпълнителя с изцяло осигурени от него средства, в което се включва както
осъществяването на енергоефективните мероприятия на обекта (сумата от
1 360 514,81 лв.), така и изпълнението на съпътстващите ремонтни
работи, гарантиращи експлоатационната годност на сградата и на изпълнените
енергоспестяващи мерки. Срокът за изплащане на инвестицията е определен на 7
години, като е предвидено същата да бъде възстановена от възложителя от планирани
в бюджета му средства, съответно в изплащането да вземе участие и реализираната
през периода на договора парична равностойност на достигнатата годишна икономия
на енергия от сградата. Цената за изпълнение на енергоефективните мероприятия е
определена в общ размер на сумата от
2 083 242,15 лв., като в нея са включени стойността на
инвестиционните разходи (сумата от 1 360 514,81 лв.), годишно
оскъпяване за разсрочване на плащането за периода от 7 години в размер на 7.5 %
(сумата от 375 520,32 лв.), и ДДС (сумата от 347 207,02 лв.). Цената
на изпълнение на съпътстващите ремонтни работи на обектите е определена в общ
размер на сумата от 442 116,35 лв., в която са включени стойността на
инвестиционните разходи (сумата от 288 735,35 лв.), годишно оскъпяване за
разсрочване на плащането за периода от 7 години в размер на 7.5 % (сумата от 79 694,94 лв.) и ДДС (сумата
от 73 686,06 лв.). Начинът на плащане е уговорен в чл. 12 от договора,
като в ал. 1 е предвидено, че цената за изпълнение на енергоефективните
мероприятия по чл. 11, ал. 1 от договора, включваща инвестиционни разходи,
годишно оскъпяване и ДДС, в общ размер на 2 083 242,15 лв. ще се
изплаща на 84 месечни вноски, от които 83 равни месечни вноски в размер на
24 800,51 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 24 799,99
лв., а в ал. 2 е предвидено, че цената за изпълнение на съпътстващите ремонтни
работи по чл. 11, ал. 2 от договора, включваща инвестиционни разходи, годишно
оскъпяване и ДДС, в общ размер на 442 116,35 лв. ще се изплаща на 84
месечни вноски, от които 83 равни месечни вноски в размер на 5 263,28 лв.
и последна изравнителна вноска в размер на 5 263,78 лв. Предвидено е
плащането на вноските да става не по-късно от 10-то число на текущия месец,
като първото плащане трябва да бъде извършено до десето число на месеца,
следващ месеца на завършване на дейностите по първия етап на договора.
В
чл. 16 от съглашението е уговорено извършването на годишно изравняване на
плащанията в зависимост от изпълнението или неизпълнението на гарантирания
резултат от договора и получената за съответната мониторингова година парична
равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия, като при отчетено
изпълнение на гарантирания резултат положителната финансова стойност на
разликата между паричната равностойност на достигнатата годишна икономия на
енергия от сградата и паричната равностойност на гарантираната годишна икономия
на енергия се разпределя по равно между възложителя и изпълнителя, а при
отчетено неизпълнение на гарантирания резултат от договора за изтеклата
мониторингова година, отрицателната стойност на достигнатата годишна икономия
на енергия от сградата и паричната равностойност на гарантираната годишна
икономия на енергия е за сметка на изпълнителя.
В
чл. 22, ал. 2 е заложено одобряването и приемането на доклада от обследване за
енергийна ефективност на сградата от първия подетап да бъде извършено с
констативен протокол, чието съставяне и подписване от страните да бъде условие
за пристъпване към изпълнението на втория подетап. В ал. 3 е предвидено, че за
доказване на одобрението и приемането от възложителя на изготвените от
изпълнителя работни проекти за изпълнение на набелязаните енергоефективни мерки
на сградата, предмет на втория подетап, се съставя констативен протокол, който
е основание за пристъпване към изпълнението на третия подетап. В чл. 23 е
разписано, че приемането на строителните и монтажните работи от третия подетап,
както и приемането и пускането на обекта в експлоатация се извършва със
съставяне на акт образец № 15 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, след чието подписване, на
основание чл. 24 от договора, страните изготвят приемо-предавателен протокол,
който става неразделна част от договора и в който се вписват всички изходящи
показания на монтираните на уреди за измерване на изразходваните енергии, които
имат отношение към мониторинга и отчитането на гарантирания резултат. Относно
втория етап от договора в чл. 25 е уредено, че за отчитане на енергийното
потребление на сградата и оценка на изпълнението на гарантирания резултат по
чл. 4, ал. 2 изпълнителят провежда мониторинг на енергийно потребление на
обекта, като ежегодно, в срок от три календарни дни от датата, на която е
подписан приемо-предавателният протокол за завършен етап 1 от договора,
представители на изпълнителя и възложителя отчитат показанията на уредите за измерване
на енергийно потребление на сградата, като вписват резултатите от отчета в
двустранен протокол, като в двуседмичен срок от датата на неговото съставяне
изпълнителят изготвя и представя на възложителя доклад за мониторинг,
систематизиране и отчитане на гарантирания резултат за изминалия едногодишен
период съгласно Методиката за отчитане на гарантирания резултат (Приложение 3
на договора).
Като
писмени доказателства по делото са приети два доклада от извършени обследвания
на процесния обект – от „Евроенерджи 2005“ ООД, отнасящ се за периода от
25.04.2010 г. до 17.06.2010 г., както и от изпълнителя „Е.“ АД, отнасящ се за
периода от 10.02.2012 г. до 08.06.2012 г.
Като
писмено доказателство по делото е приет приемо-предавателен протокол от
26.06.2012 г., подписан от представител на изпълнителя и възложителя, с който се
установява, че изпълнителят - „Е.“ АД е изготвил и предал на възложителя доклад
от извършено обследване за енергийна ефективност на процесния обект, като
възложителят приема предложените в доклада мерки за енергийна ефективност.
От
приетия по делото приемо-предавателен протокол от 12.10.2012 г., изготвен на
основание чл. 24 от договора от 12.06.2012 г., е видно, че страните са приели
дейностите по целия първи етап за завършени, установено е, че изпълнителят е
изпълнил всички енергоефективни мерки от доклада, гарантиращи получаването на
сертификат за енергийна ефективност за сградите, категория „А“, клас „В“, както
и че са налице предпоставките за пристъпване към осъществяването на втория етап
от договора, а именно мониторинг на енергийното потребление с отчитане на
гарантирания резултат.
Като
писмено доказателство по делото е представена фактура № **********/15.10.2012
г., издадена от „Е.“ АД с получател „МБАЛ – Разград“ АД, на стойност 2
083 242,86 лв. с ДДС, от която 1 360 514,81 лв. – дължима за
изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат
за сградата на корпус I на МБАЛ – Разград съгласно договор от 12.06.2012 г., и
375 520,32 лв. – оскъпяване от разсрочено плащане.
Представена
като писмено доказателство по делото е и фактура № **********/15.10.2012 г.,
издадена от „Е.“ АД с получател „МБАЛ – Разград“ АД, за сумата от 442 116,35
лв. с ДДС, от която 288 735,35 лв. – дължима за изпълнение на съпътстващи
ремонтни работи за сградата на корпус I на МБАЛ – Разград съгласно договор от
12.06.2012 г., и 79 694,94 лв. – оскъпяване от разсрочено плащане.
Сред приобщените по делото доказателства е и протокол от 15.10.2013 г. за отчитане
на показанията на топломер и електромер в сградата на корпус
I на МБАЛ – Разград, подписан от представител
на изпълнителя и двама представители на възложителя. Прието е отчетените
показания на топломери и електромери да послужат като начални показания за
следващия отчетен период. Представен е и годишен доклад за мониторинг от октомври
2013 г., изготвен от „Е.“ АД и съгласуван от представител на „МБАЛ –
Разград“ АД, съгласно който достигнатото за периода от 12.10.2012 г. до
15.10.2013 г. годишно потребление на електрическа енергия (ДГПЕЕ) възлиза на 447 318
kWh, докато достигнатото за същия
период годишно потребление на топлинна енергия (ДГПТЕ) e 1 205 793 kWh, или достигнатото годишно потребление на енергия (ДГПЕ) общо за периода
след въвеждане на енергоспестяващите мерки до 15.10.2013 г. възлиза на 1 653 111 kWh/год.
Представен е
протокол от 21.10.2014 г. за отчитане
на показанията на топломер и електромер в сградата на корпус
I на МБАЛ – Разград, подписан от представители
на изпълнителя и възложителя, като е прието отчетените показания на топломери и
електромери да послужат като начални показания за следващия отчетен период.
Представен е и годишен доклад за мониторинг от ноември 2014 г., изготвен от „Е.“
АД и съгласуван от представител на „МБАЛ – Разград“ АД, съгласно който
достигнатото за периода от 15.10.2013 г. до 21.10.2014 г. годишно потребление
на електрическа енергия (ДГПЕЕ) възлиза на 459 786 kWh, докато достигнатото за
същия период годишно потребление на топлинна енергия (ДГПТЕ) e 1 139 432 kWh,
или достигнатото годишно потребление на енергия (ДГПЕ) общо за периода от
15.10.2013 г. до 21.10.2014 г. възлиза на 1 599 218 kWh/год.
Представен е протокол от 28.10.2015 г. за отчитане на показанията на
топломер и електромер в сградата на корпус I на МБАЛ – Разград, подписан единствено
от представител на изпълнителя. Представен е и годишен доклад за мониторинг от
октомври 2015 г., изготвен от „Е.“ АД, несъгласуван с представител на „МБАЛ –
Разград“ АД, съгласно който достигнатото за периода от 21.10.2014 г. до
28.10.2015 г. годишно потребление на електрическа енергия възлиза на
455 894,40 kWh, докато достигнатото за същия период годишно потребление на
топлинна енергия (ДГПТЕ) e 1 354 538,19 kWh, или достигнатото годишно
потребление на енергия (ДГПЕ) общо за периода от 21.10.2014 г. до 28.10.2015 г.
възлиза на 1 810 432,59 kWh/год.
Видно от ангажиран договор за особен залог от 15.06.2012 г. се установява
това, че „Е.“ АД е учредил в полза на „БАНКА
ДСК“ АД особен залог върху вземанията с които разполага към „МБАЛ – Разград“ АД
на обща стойност 2 525 358,50 лв., произтичащи от сключения между тях
договор от 12.06.2012 г. за изпълнение на инженеринг с гарантиран резултат. С
така даденото обезпечение е гарантирано изпълнението на вземане на заложния
кредитор /„БАНКА ДСК“ АД/ към „Е.“ АД по договор за кредит № 1114 от 5.06.2012
г. в размер на сумата от 843 250,00 евро. По делото са представени заявление
и потвърждение за вписване, както и удостоверение № 1293584/04.09.2019 г. от
ЦРОЗ, видно от които договорът за особен залог сключен на 15.06.2012 г. е бил
вписан в ЦРОЗ на 18.06.2012 г. под № 2012061801332. Видно от ангажираното като
писмено доказателство по делото писмо № ФС3638/15.07.2013 г. ищецът, в
качеството си на длъжник по заложеното вземане, е уведомен за учредяването на
особения залог.
Съгласно договор от 11.12.2012 г. за прехвърляне на вземания се
установява, че „Е.“ АД се е задължило да прехвърли в полза на „ФЕИИ“ АДСИЦ свои
вземания към „МБАЛ – Разград“ АД, възлизащи в общ размер на сумата от 1 694 700,95
лв., възникнали по силата на договора от 12.06.2012 г., представляващи сбор от
дължимите в периода от 10.01.2013 г. до 10.10.2019 г. парични задължения за
изпълнение на енергоефективни мероприятия по чл. 12, ал. 1 от договора без вкл.
ДДС. В договора е посочено, че задължението е платимо на 82 вноски, от които 81
равни месечни вноски, всяка от които за сумата от 20 667,09 лв., с падеж на
10-то число в периода от м. 01.2013 г. до 09.2019 г., и последна изравнителна
вноска в размер на 20 666,66 лв., платима на 10.10.2019 г.
Представен е и втори договор от 11.12.2012 г. за прехвърляне на вземания,
по силата на който „Е.“ АД се е задължило да прехвърли в полза на „ФЕИИ“ АДСИЦ
свои вземания към „МБАЛ – Разград“ АД, възлизащи в общ размер на сумата от 359 658,15
лв., възникнали по силата на договора от 12.06.2012 г., представляващи сбор от
дължимите в периода от 10.01.2013 г. до 10.10.2019 г. парични задължения за
изпълнение на съпътстващи ремонтни работи по чл. 12, ал. 2 от договора без вкл.
ДДС. В договора е посочено, че задължението е платимо на 82 вноски, от които 81
равни месечни вноски, всяка от които за сумата от 4 386,07 лв., с падеж на
10-то число в периода от м. 01.2013 г. до 09.2019 г., и последна изравнителна
вноска в размер на 4 386,48 лв., платима на 10.10.2019 г.
Между страните не се спори, а и се установява от приетите като писмени
доказателства по делото писма с вх. № 2023-С/19.12.2012 г. и №
2022-С/19.12.2012 г., че на 19.12.2012 г. „Е.“ АД е уведомило успешно длъжника
по прехвърлените вземания „МБАЛ – Разград“ АД за извършените две цесии и техния
предмет.
Видно от удостоверение № 1293584/04.09.2019 г., издадено от ЦРОЗ, предвид
това, че прехвърлените с договорите за цесия от 11.12.2012 г. вземания към
„МБАЛ – Разград“ АД, са предмет на особен залог, учреден в полза на „БАНКА ДСК“
АД с договор от 15.06.2012 г., на 01.07.2014 г. извършеното прехвърляне на
заложените вземания в полза на „ФЕИИ“ АДСИЦ е вписано в ЦРОЗ с рег. № 2014070102787.
Като писмено доказателство по делото е ангажирано удостоверение №
1300042/03.10.2019 г., видно от което на 11.05.2015 г. е извършено първоначално
вписване с рег. № 2015051100613 на договор за особен залог, с който такъв е бил
учреден от „ФЕИИ“ АДСИЦ в полза на Европейска банка за възстановяване и
развитие /ЕБВР/ върху всички вземания /съществуващи и бъдещи/, които „ФЕИИ“
АДСИЦ закупува от „Е.“ АД в съответствие с договори за покупка на вземания, които
са финансирани от постъпления от кредити отпуснати на „ФЕИИ“ АДСИЦ от ЕБВР в
резултат на сключени договори за кредит от 21.12.2007 г. и от 02.03.2012 г., в
това число върху 1) вземане в размер на сумата от 1 694 700,95 лв. (без ДДС),
произтичащо от договор за изпълнение на инженеринг по договор с гарантиран
резултат от 12.06.2012 г., сключен между „Е.“ АД и „МБАЛ – Разград“ АД,
прехвърлено в полза на „ФЕИИ“ АДСИЦ с договор за цесия от 11.12.2012 г. и 2)
вземане в размер на 359 658,15 лв. (без ДДС), произтичащо от договор за
изпълнение на инженеринг по договор с гарантиран резултат от 12.06.2012 г.,
сключен между „Е.“ АД и „МБАЛ – Разград“ АД, прехвърлено в полза на „ФЕИИ“
АДСИЦ с договор за цесия от 11.12.2012 г. Приобщено за доказателство по делото
е и писмо вх. № 686/03.02.2016 г., с което ищецът, в качеството си на длъжник
по заложеното вземане е бил надлежно уведомен за учредяването на особен залог
относно тях.
Между страните не е спорно, че на 26.06.2015 г. между „Е.“ АД и „ЕСКОНА
КОНСУЛТ“ ООД е сключен договор за цесия, по силата на който изпълнителят по
договора от 12.06.2012 г. се е задължил да прехвърли в полза на „ЕСКОНА
КОНСУЛТ“ ООД свои вземания към „МБАЛ – Разград“ АД, в това число за сумата от
270 574,18 лв., представляваща съответната част от вноските по чл. 12, ал.
1 и ал. 2 от договора от 12.06.2012 г. с падеж в периода от
10.05.2015 г. до 10.10.2019 г., равняващи се на начисления
ДДС. Видно от представеното като писмено доказателство по делото писмо с вх. №
ФС-3530/07.07.2015 г. ищецът е уведомен за извършеното прехвърляне.
Представен е договор от 06.11.2015 г. за прехвърляне на вземания, по
силата на който „ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД се е задължило да прехвърли в полза на
„ИНТЕНРЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД свои вземания, индивидуализирани в списък,
представляващ неразделна част от договора, в това число придобитите по договора
за цесия от 26.06.2015 г. с „Е.“ АД вземания към „МБАЛ – Разград“ АД в общ
размер на 270 574,18 лв. По делото е представено писмо с вх. №
РД-6315/12.11.2015 г., видно от което ищецът е уведомен за извършеното прехвърляне.
В пределите на проведеното съдебно дирене е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, по която е изготвено, изслушано и прието заключение изпълнено от вещо лице - А., което
съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно. От същото се
установява, че след вписваните пристъпвания към изпълнение по реда на ЗОЗ с
рег. № 2015041501585 и рег. № 2015071002190 на ЦРОЗ, „МБАЛ – Разград“ АД е
осъществило по сметка на депозитаря плащания по процесния договор от 12.06.2012
г. в общ размер на сумата от 811 220,98 лв. От тази сума в полза на
заложния кредитор - „БАНКА ДСК“ АД въз основа на извършено разпределение са
осъществени две плащания, както следва : на 19.05.2015 г. в размер на сумата от
74 690,02 лв. и на 22.12.2015 г. в размер на 90 191,37 лв. В резултат
на тези плащания е осъществено
погасяване на произтичащите от договора от 12.06.2012 г. разсрочени
задължения за пълния размер на вноски 28 и 29 и частно за вноска 30-та
/остатъка по тази вноска е бил директно платен на изпълнителя в размер на
2 583,56 лв. и на придобилия впоследствие вземането - „ФЕИИ“ АДСИЦ в
размер на 12 917,79 лв./, както и вноски 31,32 и 33 последната отнасяща се
до м.юли 2015 г. с падеж 10-то число на същия месец. Остатъкът от събраната от
ищеца сума във връзка с приведения в изпълнение особен залог възлизаща в размер
на 646 339,59 лв. продължава да се намира по сметка на депозитаря – Г.
в „БАНКА ДСК“ АД и по отношение на нея
няма извършено разпределение и нареждане към кредитори – в т.ч. ответни страни
по предявените искове. Извод от тези констатации на вещото лице е, че за вноски
от 34 до 81 по договора от 12.06.2012 г. няма осъществено реално плащане в
полза на ответните страни на парични суми.
В пределите на производството и за целите на доказването е назначена и
съдебно-техническа експертиза, по която от вещо лице - Б. е изготвено,
изслушано и прието експертно заключение, в което са дадени отговори на
формулираните от страните задачи. От изводите на вещото лице става ясно, че в
съдържанието на договора е налице смесване на технически данни от два различни
доклада за обследване на процесната сграда, а именно : от доклада „ЕВРОЕНЕРЖДИ
2005“ ООД, отнасящ се за периода от 25.04.2010 г. до
17.06.2010 г.; както и от доклада на „Е.“ АД, отнасящ се за периода от
10.02.2012 г. до 08.06.2012 г. Изяснено е, че подобно смесване, на първо място е
налице в стойностите на базисното годишно потребление (потреблението на енергия
на сградите в пакет преди изпълнение не енергоефективните мероприятия) на
процесната сграда, като заключението установява, че посочената в чл. 4, ал. 2,
т. 1 от договора стойност на базисно годишно потребление на топлинна
енергия възлиза на 2 501 430 kWh/година,
което съответства на получената от обследването на „ЕВРОЕНЕРДЖИ
2005“ ООД стойност, но в същата точка за общо базисно годишно потребление на енергия е посочено 2 862 624 kWh/година, която стойност е различна
от тази в доклада на „ЕВРОЕНЕРДЖИ 2005“ ООД, където общо базисно годишно потребление е
определено на 2 832 624 kWh/година. Аналогично – стойността на базисното
годишно потребление на електрическа енергия от доклада на „ЕВРОЕНЕРДЖИ 2005“ ООД възлиза на
331 195 kWh/година, което е с почти 30 000 kWh/година по-ниска от заложената в договора стойност
от 361 194 kWh/година. Така нито една от посочените в договора стойности за общо базисно
годишно потребление на енергия (2 862 624 kWh/година),
базисно годишно потребление на електрическа енергия (361 19 kWh/година) и
базисно годишно потребление на топлинна енергия (2 501 430 kWh/година), с
изключение на базисното годишно потребление на електрическа енергия, която
съответства на обследването от 2010 г., не съответства нито на доклада от
обследването изготвен от „ЕВРОЕНЕРДЖИ
2005“ ООД, където стойностите са : 2 832 624 kWh/година
(общо потребление на енергия), 331 195 kWh/година
(електрическа енергия) и 2 501 430 kWh/година
(топлинна енергия). Съвпадение няма и при стойностите заложени в доклада за
обследване изпълнен от „Е.“ АД, където общото базисно годишно потребление на
енергия е определено на 3 007 551 kWh/година, потреблението на електрическа енергия –
на 449 243 kWh/година, а това на топлинна енергия на 2 558 308 kWh/година. По
същия начин в чл. 4, ал. 2, т. 1 от договора е попълнена стойност на базисно
годишно специфично потребление на енергия от сградата в размер на 250,27 kWh/m2, което не
кореспондира, нито на доклада от обследването на „ЕВРОЕНЕРЖИ 2005“ ООД, нито на
този на „Е.“ АД.
Така също заключението по техническата експертиза показва наличието на
разминаване в техническите параметри на сградите в двата доклада по отношение
на застроената площ, разгърнатата застроена площ, отопляемата площ и отопляемия
обем. Така в резултат на смесването на данните за потребена енергия в сградата
преди и след прилагане на енергоефективните мерки от двата доклада за
обследване, както и предвид различните технически параметри на сградата в двата
доклада, не е възможно да се определи действително реализираната икономия на
енергия от експлоатирането на сградата след прилагането на мерките за постигане
на енергийна ефективност заложени в договора от 2012 г.
Въз основа на осчетоводените разходи на болницата за електрическа енергия
и отопление /чрез природен газ/ заключението сравнява потребените количества
електрическа енергия и природен газ за период от 12 месеца, непосредствено
предхождащи реализирането на енергоефективните мероприятия по договора (от
12.10.2011 г. до 11.10.2012 г.) с едногодишния период, непосредствено следващ
тяхното изпълнение (12.10.2012 г. до 12.10.2013 г.). При този сравнителен
анализ се констатира, че потреблението на електрическа енергия в болницата е
намаляло със 131 760 kWh/година, докато това на природен газ се е
редуцирало с 13 828 x.Nm3/год. При тези показатели е направено изчисление, че в пределите на
едногодишния период, следващ момента на реализиране на енергоефективните мерки при
отоплението си болницата е спестила
средства възлизащи в размер на общо 46 043,53 лв.
Съгласно доклада от обследване за енергийна ефективност на процесната
сграда, отнасящ се за периода от 10.02.2012 г. до
08.06.2012 г., базисното (нормализираното) потребление на
енергия преди въвеждане на мерките за енергийна ефективност възлиза на 3 007
551 kWh/година, където базисното годишно потребление на топлинна енергия (от
природен газ) е 2 558 308 kWh/година, а базисното годишно потребление на
електрическа енергия е 449 243 kWh/година. При цена на електрическата енергия от
0,********* за kWh, и цена на топлинната енергия от 0,********* за kWh,
заключението установява, че годишният разход на енергия за процесната сграда
преди изпълнение на енергоефективните мероприятия в нея възлиза на сумата от 409
256,83 лв. На следващо място заключението изчислява, че достигнатото годишно
потребление на енергия, представляващо потребената за една година топлинна и
електрическа енергия след изпълнение на енергоефективните мероприятия, по данни
от първия мониторингов доклад, отнасящ се за периода от 12.10.2012
г. до 15.10.2013 г., съгласно който достигнатото годишно потребление на
електрическа енергия за изследвания период възлиза на 447 338 kWh, като за
същия период достигнатото годишно потребление на топлинна енергия е 1 205 793 kWh. Така
според заключението достигнатото годишно потребление на енергия за процесната
сграда за периода от 12.10.2012 г. до 15.10.2013 г. е 1 653 111 kWh. При цена
на електрическата енергия от 0,********* за kWh, и цена
на топлинната енергия от 0,********* за kWh, заключението
установява, че в рамките на изследвания период : 12.10.2012 г. до 15.10.2013 г. – ищецът е сторил разходи за електрическа
енергия на стойност 104 359,22 лв. и такива за топлинна енергия на стойност 143
494,01 лв., или общо на стойност от 247 853,24 лв. Следователно въз основа на
данните от доклада за обследване от 2012 г., отнасящ се до базисното годишно
потребление на енергия, и тези от първия мониторингов доклад от 2013 г.,
отнасящи се до достигнатото годишно потребление на енергия, заключението
установява, че достигнатата годишна икономия на енергия за едногодишния период,
следващ изпълнението на енергоефективните мероприятия възлиза на 1 531 284 kWh.
За да определи паричната равностойност на достигнатата годишна икономия на
енергия заключението прилага коефициент на нормализиране от 1,0588, като въз основа
на съдържащата се в Методиката, представляваща неразделна част от процесния
договор с гарантиран резултат, формула „ПРДГИЕ (парична равностойност на
достигнатата годишна икономия на енергия) = ПРБГПЕ (парична равностойност на
базисно годишно потребление на енергия) * КН (коефициент на нормализиране) –
ПРДГПЕ (парична равностойност на достигнатото годишно потребление на енергия“
установява, че паричната равностойност на достигнатата от ищеца годишна
икономия на енергия за периода, за който се отнася първият мониторингов доклад,
възлиза на сумата от 185 467,89 лв.
Други допустими и относими доказателства по делото не са ангажирани и не
следва да се обсъждат.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени за
съвместно разглеждане са частични отрицателни установителни искове за
установяване в отношенията между страните, че ищецът няма задължения – до
размера на предявената част – произтичащи от сключен между него и „Е.“ АД
договор с гарантиран резултат от 12.06.2012 г. Пасивната процесуална
легитимация на двама от ответниците по предявените искове – „ФЕИИ“ АДСИЦ и „И.А.Б.“
АД произтича от качеството им на титуляри на отричаните вземания, основаващи
правата си на договори за цесия, в първия случай – сключен с изпълнителя, а във
втория случай – с негов приобретател. Пасивната процесуална легитимация на
другите двама ответника - „БАНКА ДСК“ АД и ЕБВР произтича от разкритото им
качеството на кредитори разполагащи със заложни права върху отричаните процесни
вземания, учредени било от изпълнителя по договора от 12.06.2012 г., било от
някой от цесионерите придобили впоследствие вземания с източник този договор.
Отрицателният
установителен иск, предявен за част от отричаното вземане, представлява
усложнена форма на отрицателния установителен иск, при която предмет на спора
става не цялото вземане, а само онази част от него, която ищецът е предявил
пред съда. Предявяването на такъв иск е допустимо – в този смисъл определение №
60521 от 28.09.2021 г. по т.д. № 1532/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. –
като неговият предмет не е аналогичен с този на частичния положителен установителен
или осъдителен иск, предявен от кредитора. В класическия си вид положителният
установителен иск, предявен от кредитора, и отрицателният установителен иск за
вземането, предявен от длъжника, имат един и същ предмет, като предметът на силата
на пресъдено нещо на решението по уважен положителен установителен иск, е
аналогичен с този на решението по отхвърлен отрицателен установителен иск и
обратно. В хипотезата на предявен частичен иск обаче предметът на частичния
положителния установителен иск не е аналогичен с този на отрицателния
установителен иск за част от вземането. Така решението с което се уважава предявен
частичен положителен установителен иск се ползва със сила на пресъдено нещо
единствено за предявената част от вземането, но решението, с което се отхвърля
такъв иск, се постига ефекта на отричане на цялото спорно право – в този смисъл
т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г.
Това обаче не означава, че резултата от отхвърлянето на частичен положителен
иск би бил аналогично на уважаването на частичен отрицателен установителен иск.
В последния случай ищецът, на когото се вменява длъжниково качество, цели да
отрече съществуването не на цялото си задължение (противното би довело до уеднаквяване
на интереса на длъжника от предявяването на частичен отрицателен установителен
иск с интересът му от предявяване на отрицателен установителен иск за пълния
размер на отричаното вземане), а само на част от него, по такъв начин, че
силата на пресъдено нещо на решението, с което се уважава частичен отрицателен
установителен иск, не разпростира действието си върху непредявената част, тъй
като отричането на предявената част от задължението, не налага извод за
съществуване или несъществуване на останалата част от него – отново в този
смисъл определение № 60521 от 28.09.2021 г. по т.д. № 1532/2020 г. по описа на
ВКС, ТК, I т. о. Частичният отрицателен установителен иск може да бъде уважен
както в хипотезата, когато цялото задължение изобщо не е възникнало, така и
когато не е възникнала или е била погасена единствено предявената част.
Решението, с което частичният отрицателен установителен иск се отхвърля обаче формира
сила на пресъдено нещо и за непредявената част от вземането, тъй като това
означава, че цялото оспорено от ищеца вземане съществува в пълен или
най-малкото надвишаващ непредявената част от отричаното задължение размер.
С оглед
характера на предявените искове в тежест на всеки от ответниците е да установи
елементите от фактическия състав, довел до възникване в неговата правна сфера –
за тези, заявяващи се като титуляри на отричаните вземанията („ФЕИИ“ АДСИЦ и „И.А.Б.“
АД) – съответно в правната сфера на неговия заложен длъжник – за тези с право
на залог върху процесните отричани вземания („Банка ДСК“ АД и Европейска банка
за възстановяване и развитие) – на вземания срещу ищеца в претендирания размер.
В този смисъл, с оглед на конкретните отричани от ищеца обстоятелства, в тежест
на ответниците е да установят, че между ищеца, от една страна, и трето за спора
лице – „Е.“ АД, от друга, е сключен договор с гарантиран резултат, по силата на
който в правната сфера на последното са възникнали вземания, част от които
впоследствие са прехвърлени било пряко на заявяващ се като кредитор ответник
(„ФЕИИ“ АДСИЦ), било на лице, което от своя страна ги е прехвърлило повторно в
полза на такъв („И.А.Б.“ АД).
На първо
място ищецът счита, че сключеният между него и „Е.“ АД договор от 12.06.2012 г.
не представлява юридически факт, годен да породи подлежащите на прехвърляне с последващите
договори за цесия вземания. Това разбиране на ищеца се основа на твърдения за
нищожност на договора от 12.06.2012 г. поради противоречие с повелителни норми
на закона, като въпросът за съответствието му с позитивноправния ред налага
изясняване на правната му характеристика, с което да се очертае кръгът на
законовите правила, с които следва да
бъде съобразено неговото съдържание.
От
съдържанието на постигнатите между страните по договора от 12.06.2012 г.
уговорки може да се направи заключение, че същият разкрива характеристиките на
договор с гарантиран резултат (ЕСКО договор). Към момента на сключване на
процесната сделка правната уредба на този вид договори се съдържа в гл. V,
раздел III от ЗЕЕ (отм.), като съгласно чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ (отм.) това са
договори с предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната
ефективност в сгради или промишлени системи, като възстановяването на
направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение
се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия. Правната уредба на
тези договори имат за цел да насърчи инвестирането в енергоспестяващи
мероприятия и дейности като възстановяването на направените инвестиции от
крайния потребител и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение да
се извършва изцяло за сметка гарантираните спестявания. В конкретния случай
предметът на договора действително включва изпълнението на съвкупност от
специфични дейности в определена технологична последователност, насочени към
реконструирането на определен обект, което по същността си представлява
инженерингова дейност, но спецификата на целта свързана с възложените дейности
– повишаването на енергийната ефективност на реконструираните сграда, създава у
съда убеждението, че волята на страните е била те да встъпят в правоотношение
по договор с гарантиран резултат, попадащ в приложното поле на специалния ЗЕЕ
(отм.). Ето защо съдът следва да установи дали предметът и съдържанието на
договора от 12.06.2012 г., сключен между „Е.“ АД и „МБАЛ – Разград“ АД,
съответства на въведените с ЗЕЕ (отм.) императивни изисквания, свързани с
регулацията на тази материя.
В същото
време съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че процесния договор
попада в приложното поле на Наредба № РД-16-347 от 02.04.2009 г. за условията и
реда за определяне на размера и изплащане на планираните средства по договори с
гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявани в сгради-държавна или
общинска собственост (Наредбата). Приложното поле на Наредбата обхваща
договорите с гарантиран резултат, при които инвестицията подлежи на
възстановяване от бюджетите на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и
договорите, финансирани по този начин, касаят сгради-държавна или общинска
собственост. Съгласно чл. 104, ал. 1 от Закона за лечебните заведения с
преобразуването на публични здравни заведения, каквото „МБАЛ – Разград“ представлява към момента на влизане в сила на
закона през 1999 г., предоставянето за стопанисване и управление движимо или
недвижимо имущество-държавна или общинска собственост, включено в баланса на
здравните заведения, преминава в собственост на тези дружества. По делото нито
се твърди, нито се установява, след преобразуването на МБАЛ – Разград в
еднолично търговско дружество съгласно чл. 102, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения, сградите на болницата да са били изключени от баланса му, така че да
не са преминали в собственост на новоучреденото търговско дружество, а да са
останали собственост на държавата. Независимо, че собственик на капитала на „МБАЛ – Разград“ АД
е държавата и няколко общината, то сградите на коментираното лечебното
заведение към 2012 г. са собственост на дружеството, а не на държавата или
общините, които притежават акционерно участие в него. Ето защо, доколкото не се
касае за сгради, представляващи държавна или общинска собственост, то процесният
договор с гарантиран резултат не попада в приложното поле на Наредбата, което
изключва нейното приложение.
Характеристиките
на договора като такъв с гарантиран резултат водят до определени особеностите
при изпълнението му. Основното изискване, което ЗЕЕ от 2008 г. (отм.) поставя
към съдържанието на този вид договори е във връзка с риска за изпълнение на
мерките за повишаване на енергийна ефективност и за достигане на гарантирания
резултат, като в чл. 49, ал. 4 ЗЗЕ (отм.) (в ред., обн. в ДВ бр. 38 от
18.05.2012 г.) е предвидено, че финансовия риск, както и техническия и
търговския риск за изпълнение на предвидените в договора дейности и мерки за
повишаване на енергийната ефективност и за достигане на гарантирания с договора
резултат се носи от изпълнителя. Това принципно положение намира израз в редица
конкретни нормативни правила, съдържащи се в ЗЕЕ от 2008 г. (отм.).
Още в
законовата дефиниция на договорите с гарантиран резултат, съдържаща се в чл.
48, ал. 1 ЗЕЕ (отм.), е поставено като изискване възстановяването на
направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение
да се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия, от което
следва, че изпълнителят би могъл да получи пълно възстановяване на направената
инвестиция и заплащане на пълния размер на уговореното възнаграждение единствено,
в случай че възложителят реализира икономии на енергия, възлизащи в пълния
размер на инвестицията и възнаграждението. Съгласно чл. 49, ал. 3 от ЗЕЕ от
2008 г. (отм.), изпълнителят осигурява извършването на услугата, изцяло или
частично със собствени средства или поема задължение да осигури финансирането
им от трето лице, което освобождава възложителя от риска в случай, че
изпълнените енергоефективни мерки не постигнат гарантираните с договора
икономии на енергия, като за него остава задължението да възстанови
инвестицията на възложителя и да му заплати възнаграждение за сметка на
разходите, спестени в резултат на постигнатите икономии на енергия. В тази
насока ищецът счита, че клаузите на процесния договор за гарантиран резултат от
12.06.2012 г. във връзка с начина на формиране на задължението на възложителя,
средствата на възложителя, за сметка на които е предвидено да се извършват
плащанията, както и уговорения авансов начин на плащане на равни месечни
вноски, влизат в противоречие със заложеното в ЗЕЕ (отм.) императивно изискване
възстановяването на инвестицията и изплащането на възнаграждението да се
извършва за сметка на реализираната икономия на енергия.
На първо място
ищецът изтъква липсата на ясно разграничение между задължението за
възстановяване на инвестицията и това за заплащане на възнаграждението, което
създава неяснота относно начина, по който е формирана престацията на
възложителя. Неяснотата относно точния размер на инвестицията и на
възнаграждението, според ищеца, влиза в противоречие с нормата на чл. 49, ал. 1
ЗЕЕ (отм.), където начинът на изплащане на възнаграждението (което предполага и
неговият размер) е предвиден като задължителен реквизит на договора с
гарантиран резултат. Тези доводи на ищеца съдът намира за неоснователни. В
сключения и обсъждан договор е предвидено, че цената на договора възлиза в общ
размер на сумата от 2 525 358,50 лв., формирана от инвестиционни разходи за
реализиране на енергоефективни мероприятия (1 360 514,81
лв.) и за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи (288 735,35 лв.),
възнаградителна лихва при 7,2% годишно оскъпяване с оглед уговореното
разсрочено плащане на инвестицията, която възнаградителна лихва възлиза на 375
520,32 лв. – относно разсроченото погасяване на енергоефективните мероприятия –
и на 79 694,94 лв. – по отношение на съпътстващите ремонтни работи, както и ДДС
в общ размер на 420 893,08 лв. (347 207,02 лв. върху стойността на
енергоефективните мероприятия и възнаградителната лихва за разсроченото им
погасяване и 73 686,06 лв. върху стойността на съпътстващите ремонтни
работи и възнаградителната лихва за тяхното разсрочено погасяване). Начинът, по
който е уговорена престацията на възложителя не оставя съмнение, че подлежащата
на възстановяване инвестиция по договора за гарантиран резултат възлиза на
сумата от 1 649 250,16 лв. без ДДС, докато възнаграждението, което е уговорено
под формата на възнаградителна лихва, възлиза на сумата от 455 215,26 лв. без
ДДС. Не съществува пречка пред страните възнаграждението да бъде уговорено по този
начин, като е единствено е необходимо да не се стига до заобикаляне на
изискването заплащането на възнаграждението да става за сметка на реализираната
икономия на енергия.
На
следващо място ищецът счита, че съдържащата се в чл. 9 от договора уговорка
относно средствата, за сметка на които възложителят ще извършва дължимите
плащания за възстановяване на инвестицията и заплащане на възнаграждението,
както и предвиденият в чл. 12 от договора авансов начин на плащане, влизат в
противоречие с императивното изискване на ЗЕЕ (отм.) възстановяването на
инвестицията и заплащането на възнаграждението да става за сметка на
реализираната икономия на енергия. Действително в чл. 9 от договора страните са
предвидили, че обемът на инвестицията ще бъде възстановяван и изплащан от
възложителя с планирани в неговия бюджет бюджетни средства, като в изплащането
на инвестицията ще вземе участие и реализираната през периода на изплащане
парична равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия от сградата.
Според настоящият съдебен състав клаузата на чл. 9 не влиза в противоречие с
императивните изисквания на ЗЕЕ (отм.). Това е така, тъй като в чл. 16 от
договора е предвиден механизъм за годишно изравняване на плащанията до изтичане
на срока на договора, което е пряко обвързано от получената за съответната
мониторингова година парична равностойност на достигнатото годишно потребление
на енергия. Този механизъм изключва опасността рискът от непостигане на
уговорената икономия на енергия да бъде възложен в тежест на ищеца, като дори и
първоначално плащането да е извършено със средства от неговия бюджет, в случай,
че икономия не бъде реализирана, то същите вече платени средства ще следва му
бъдат възстановени. Така е постигнато обезпечаване спазването на правилото на
чл. 9 от договора, че възстановяването на инвестицията и заплащането на
възнаграждението в крайна сметка винаги да бъдат плащани за сметка на
реализираната икономия. Аналогични съображения водят до извод за неоснователност
и на доводите на ищеца за нищожност на
договора във връзка с уговореното авансово плащане от страна на възложителя. В
договора е предвидено единствено авансово плащане на вложените от изпълнителя
средства за изпълнение на енергоефективните мероприятия и съпътстващите
ремонтни работи, както и на уговореното под формата на възнаградителна лихва
възнаграждение, които в съвкупност формират насрещната престация на
възложителя. В същото време обаче, посредством заложеният в чл. 16 от договора
механизъм за изравняване, окончателният размер на задължението на възложителя
до достигането на окончателната цена на договора ще бъде определян ежегодно на
базата на стойността на реализираната икономия на енергия за всяка мониторингова
година до изтичане на пълния мониторингов период от седем години. Така въз
основа на ежегодния мониторингов доклад ще бъде установена реалната парична
равностойност на достигнатото годишно потребление на енергия, представляваща
база за определяне на окончателния размер на престацията на възложителя, като
при несъответствие между авансово заплатената и действително дължимата стойност
на реализираната икономия, то е уредено, че локализираната разликата подлежи на
възстановяване. По изложените съображения съдът намира, че уговореното от
страните разсрочено и авансово плащане на инвестицията и възнаграждението на
изпълнителя, не влиза в противоречие с императивните изисквания на ЗЕЕ (отм.) и
не правят договора от 12.06.2012 г. нищожен, поради противоречието му с
действащи към момента на сключването му императивни правни норми.
Съгласно
чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕ (отм.) (в редакцията, действаща към месец юни 2012
г.) в договора за гарантиран резултат следва да бъде посочено базисното годишно
потребление на енергия (нормализирано енергопотребление), което изискване –
доколкото противното води до невъзможност за установяване на наличието и
размера на действително реализираната икономия на енергия след изпълнение на
енергоспестяващите мерки – следва да се разбира като такова за посочване на
действителна стойност на базисно годишно потребление на енергия. В същото време
от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
възприетата в чл. 4 от договора стойност на базисно годишно потребление на
енергия / такава равняваща се на 2 862 624 kWh/година/ не кореспондира на нито
един от докладите от извършените две обследвания на сградата на болницата. Така
посочената в чл. 4 от договора стойност на базисно годишно потребление не
кореспондира нито с доклада на „ЕВРОЕНЕРДЖИ 2005“ ООД от 2010 г., нито с този
на „Е.“ АД от 2012 г., като особено съществено се различава с
последния, където базисното годишно потребление е разписано да възлиза на 3 007 551 kWh/година,
при все че този доклад е изготвен в период много близък
до датата на сключването на договора – последният ден на обследвания период е
08.06.2012 г., като договорът е сключен само няколко дни по-късно. Освен това
този доклад за обследване изхожда от самия изпълнител по ЕСКО договора. В този
смисъл съдът намира, че клаузата на чл. 4 от процесния договор за гарантиран
резултат от 12.06.2012 г., доколкото в нея са посочени данни за базисно годишно
потребление на енергия, които не съответстват на актуалното състояние и
техническата инфраструктура на сградата към момента на сключване на договора,
влиза в противоречие с нормата на чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕ (отм.), от която
произтича изискването в договора да бъде посочена действителната стойност на
базисното годишно потребление на енергия. Пряка последица от некоректно
посочената в договора стойност на базисно годишно потребление на енергия е
невъзможността да се установи действително реализираната икономия на енергия,
представляваща разликата между стойността на енергопотреблението преди и след
въвеждането на енергоспестяващите мерки. Тази невъзможност, от своя страна,
рефлектира до противоречие с нормата на чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ (отм.), доколкото
липсата на яснота относно стойността на реализираната икономия на енергия
поставя под съмнение, дали възстановяването на инвестицията и плащането на
възнаграждението се извършва за сметка на реализирана икономия или независимо
от постигането на такава.
Съгласно
чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. В случая възприетата като недействителна клауза на чл. 4 от процесния
договор с гарантиран резултат се замества по право от нормата на чл. 49, ал. 2,
т. 1 ЗЕЕ (отм.), на която противоречи, като при липсата на други обективни
данни по делото, то за стойност на
базисното годишно потребление на сградата трябва да бъде възприета тази, която
е посочена в доклада от обследване изпълнено от
„Е.“ АД през 2012 г., а именно - 3 007 551 kWh/год. Този подход съдът
намира за единствено оправдан, доколкото посочения доклад е изготвен в период
много близък до датата на сключването на договора, поради което може да се
приеме, че състоянието на техническата инфраструктура на сградата отговаря на
отразеното в съдържанието на доклада. Освен това този доклад е изготвен от
самия изпълнител по договора.
Предвид
изискването на ЗЕЕ (отм.) възстановяването на направените инвестиции и
изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка
на реализираните икономии на енергия, за определяне на действителния размер на
задължението на ищеца е необходимо да бъде установено дали в рамките на
процесния период, обхващащ промеждутъка от 10.08.2015 г. до 10.10.2019 г.,
ищецът действително е реализирал икономия на енергия в сградата за която са
били осъществени договорените мероприятия за енергийна ефективност, респ. какъв
е нейният размер. За целта базисното годишно потребление на енергия преди
изпълнение на енергоспестяващите мерки следва да бъде съпоставено с
достигнатото след въвеждането им годишно потребление на енергия за процесния
период. В същото време обаче по делото не са налице категорични данни относно
потребените количества електрическа и топлинна енергия в сградата през
процесния период. Единствените ангажирани в тази насока по делото доказателства
са протокол от 28.10.2015 г. за отчитане на показаният на топломер и електромер
в сградата на корпус I на МБАЛ – Разград и изготвен въз основа на него годишен
доклад за мониторинг от октомври 2015 г. на „Е.“ АД, отнасящи се за третия мониторингов
период с продължителност от 21.10.2014 г. до 28.10.2015 г. Съдържащите се в
протокола и мониторинговия доклад от м. октомври 2015 г. данни за потребените
количества електрическа и топлинна енергия обаче не могат да бъдат възприети за
достоверни, защото - от една страна те обхващат една съвсем малка част – само
първите три месеца от исковия период, но най-вече поради това че същите са
изготвени едностранно от изпълнителя, без да са били съгласувани с представители
на болницата-възложител.
Предвид
това, че съдът разполага с данни за достигнатото годишно потребление на енергия
за периода от 15.10.2013 г. до 21.10.2014 г. от годишния
мониторингов доклад от ноември 2014 г., изготвен от „Е.“ АД и съгласуван от
представител на „МБАЛ – Разград“ АД, то макар и същия да не се отнася пряко за процесния период, то
този доклад се явява последния достоверен източник на данни за употребените
количества енергия за период от време явяващ се най-близък до исковия период.
Именно заради това съдът смята, че съдържащите се в този доклад данни относно
достигнатото годишно потребление на енергия в сградата на болницата следва да
бъдат използвани при определяне на постигнатите годишна икономия за исковия
период.
Видно от мониторинговия доклад от ноември 2014 г. достигнатото годишно
потребление на електрическа енергия за процесната сграда за периода от
15.10.2013 г. до 21.10.2014 г. (втори мониторингов период) възлиза на 459 786
kWh, като за същия период достигнатото годишно потребление на топлинна
енергия е 1 139 432 kWh/год. Така достигнатото общо годишно потребление на енергия за
процесната сграда за втория мониторингов период възлиза на 1 599 218
kWh. Съдът извършва собствени изчисления на основание чл. 162 ГПК, като
установява че при възприетата стойност на базисното годишно потребление от 3
007 551 kWh/год, годишната икономия на енергия за втория мониторингов период,
изчислена като разлика между базисното и достигнатото годишно потребление би
възлизала на 1 408 333 kWh/год. За определяне на паричната
равностойност на реализираната икономия на енергия заключението на
съдебно-техническата експертиза възприема цена на електрическата енергия от
0,********* за kWh, и цена на топлинната енергия от 0,********* за kWh. При
това допускане се установява, че в рамките на втория мониторингов период ищецът
е стори разходи за електрическа енергия на стойност 107 268 лв. и такива
за топлинна енергия на стойност 135 596,79 лв., или общо на стойност
242 864,79 лв. При цена на електрическата енергия от 0,********* за kWh, и
цена на топлинната енергия от 0,********* за kWh, заключението установява, че
годишният разход на енергия за процесната сграда преди изпълнение на
енергоефективните мероприятия възлиза на 409 256,83 лв. За да определи паричната равностойност на достигнатата годишна икономия
на енергия, в съответствие с методиката, съдът прилага коефициент на
нормализиране от 1,0588, като въз основа на формулата „ПРДГИЕ (парична
равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия) = ПРБГПЕ (парична
равностойност на базисно годишно потребление на енергия) * КН (коефициент на
нормализиране) – ПРДГПЕ (парична равностойност на достигнатото годишно
потребление на енергия“ установява, че паричната равностойност на достигнатата
от ищеца годишна икономия на енергия през периода, за който се отнася втория
мониторингов доклад, възлиза на сумата от 190 456,34 лв. без ДДС или
15 871,36 лв. без ДДС на месец. По гореизложените съображения именно тази
стойност следва да бъде възприета като достигната годишна икономия на енергия
за исковия период.
В съответствие с принципа, заложен в чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ (отм.),
възстановяването на направените инвестиции и заплащането на дължимото
възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия, в
чл. 16-18 от договора страните са предвидили извършване на годишно изравняване,
при което, независимо от уговореното авансово плащане, окончателният размер на
задължението на възложителя се определя въз основа на реализираната икономия. В
този смисъл, при реализирана месечна икономия на енергия за исковия период в
размер на 15 871,36 лв. без ДДС, съответно на 19 045,63 лв. с ДДС, това е
максималната обща стойност, на която биха могли да възлизат месечните
задължения на ищеца по процесния договор за гарантиран резултат в рамките на
исковия период от м. 08.2015 г. до м. 10.2019 г.
Уговорената месечна вноска на ищеца по чл. 12, ал. 1 от договора, възлиза
в общ размер на сумата от 24 800,51 лв. с ДДС, от които 16 196,60 лв.
– подлежаща на възстановяване инвестиция за изпълнение на енергоефективни
мероприятия, 4 470,48 лв. – възнаграждение под формата на годишно
оскъпяване за разсрочване на плащането в размер на 7,5 %, и 4 133,41 лв. –
ДДС, докато уговорената месечната по чл. 12, ал. 2 от договора, възлиза в общ
размер на сумата от 5 263,28 лв., от които 3 437,32 лв. – подлежащи
на възстановяване инвестиционни разходи за изпълнение на съпътстващи ремонтни
работи, 948,74 лв. – възнаграждение под формата на годишно оскъпяване за разсрочване
на плащането в размер на 7,5 %, и сумата от 877,21 лв. – ДДС. Установява се, че
по начина, по който са уговорени, месечните задължения на ищеца по процесния
договор с гарантиран резултат, възлизат в общ размер на сумата от 30 063,79 лв.
с ДДС, което надхвърля паричната равностойност на реализираната месечна
икономия на енергия за исковия период, възлизаща на сумата от 19 045,63 лв. с
ДДС. Ето защо, при прилагане на заложения в чл. 16 до 18 от договора механизъм,
се установява, че действителният общ размер на задълженията на ищеца по чл. 11,
ал. 1 и ал. 2 от договора с гарантиран резултат възлиза на сумата от
19 045,63 лв. с ДДС. Така действителният размер на месечната вноска на
ищеца по чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от договора във връзка с
изпълнението на енергоефективните мероприятия, възлиза общо на сумата от 15 711,30
лв., от които 10 260,66 лв. – подлежаща на възстановяване инвестиция за
изпълнение на енергоефективни мероприятия, 2 832,08 лв. – възнаграждение
под формата на годишно оскъпяване за разсрочване на плащането в размер на 7,5
%, и 2 618,54 лв. – ДДС, съответно действителният размер на вноската му по чл.
12, ал. 2 във връзка с чл. 11, ал. 2 от договора във връзка с изпълнението на
съпътстващите ремонтни работи, възлиза общо на сумата от 3 334,32 лв., от
които 2 177,56 лв. – подлежащи на възстановяване инвестиционни разходи за
изпълнение на съпътстващи ремонтни работи, 601,03 лв. – възнаграждение под
формата на годишно оскъпяване за разсрочване на плащането в размер на 7,5 %, и
555,71 лв. – ДДС.
По изложените съображения съдът намира, че процесният договор с
гарантиран резултат от 12.06.2012 г. е породил вземания в полза на „Е.“ АД срещу
„МБАЛ –
Разград“ АД, но единствено до размер на
реализираната икономия на енергия. Това обстоятелство е дало съответно
отражение върху сключеният впоследствие договор за цесия между „Е.“ АД и „ФЕИИ“
АДСИЦ – по отношение на вземанията по чл. 11, ал. 1 и 2 от договора без вкл.
ДДС, както и върху последователните договори за цесия с предмет вземанията за
стойността на ДДС по чл. 11, ал. 1 и 2 от договора между „Е.“ АД и „ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД и между
„ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД и „ИНТЕНРЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, като транслативният ефект
на договорите е произвел действие единствено до размера, до който вземанията са
възникнали за изпълнителя по договора с гарантиран резултат. Същото се отнася и
до заложните права на „Банка ДСК“ АД, Европейска банка за възстановяване и
развитие, които са възникнали единствено до размера, до който вземанията,
предмет на залога, са възникнали за заложния длъжник.
В случая
предявени за разглеждане от ищеца са отрицателни установителни искове, които
имат за предмет само част от общия размер на всяко от отричаните вземания. За
основателността на отрицателния установителен иск с предмет част от отричаното
вземане е достатъчно ищецът да установи единствено, че не дължи предявената
пред съда част, като само по себе си обстоятелството, че задължение до
определен размер все пак съществува, не се отразява на основателността на иска,
стига разликата между установяващият се по делото размер на вземането и пълният
размер на ответниковата претенция да не надвишава предявената част.
С първия от
предявените за съвместно разглеждане общо четири на брой отрицателни
установителни искове ищецът иска да бъде установено в отношенията му с ответника
„ФЕИИ“ АДСИЦ, както и със заложните кредитори – „БАНКА ДСК“ АД и Европейска
банка за възстановяване и развитие, че не дължи на „ФЕИИ“ АДСИЦ сумите от по 1 125,00
лв., представляващи част от всяко от петдесет и едно разсрочени вземания по чл.
12, ал. 1 от договора от 12.06.2012 г. относно извършено изпълнение на
енергоефективни мероприятия на обекта (сграда на корпус 1 на МБАЛ „Св. Иван
Рилски-Разград“ АД) без включен ДДС, с падеж на 10-то число в периода от м.
08.2015 г. до м. 10.2019 г. Пълният размер на всяка от претендираните от „ФЕИИ“
АДСИЦ месечни вноски ищецът посочва да възлиза на сумата от 20 667,09 лв., с
изключение на последната изравнителна вноска с падеж на 10.10.2019 г., за която
поддържа да е на стойност от 20 666,66 лв. По делото се установява, че
придобитите от „ФЕИИ“ АДСИЦ въз основа на сключения между него и „Е.“ АД договор за цесия от 11.12.2012 г.
вноски по чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от процесния договор с
гарантиран резултат, които са формирани като сбор от подлежащи на
възстановяване инвестиционни разходи за реализиране на енергоефективни
мероприятия и възнаградителна лихва при 7,2% годишно оскъпяване с оглед уговореното
разсрочено плащане на инвестицията, възлизат в размер на сумата от 13 092,74
лв., всяка (формирана от 10 260,66 лв. – подлежаща на възстановяване инвестиция
за изпълнение на енергоефективни мероприятия, 2 832,08 лв. – възнаграждение под
формата на годишно оскъпяване за разсрочване на плащането в размер на 7,5 %,). В
случая разликата между установяващият се по делото размер на отделната вноска,
възлизащ на сумата от 13 092,74 лв., и пълният претендиран от ответника
размер на вноската, възлизащ на сумата от 20 667,09 лв., надвишава предявената
в производство част от отричаното вземане – 1 125 лв., поради което искът
за несъществуването на тази част се явява основателен в своята цялост.
С втория от
предявените за съвместно разглеждане отрицателни установителни искове ищецът
иска да бъде установено в отношенията му с „ФЕИИ“ АДСИЦ, и заложните кредитори
– „БАНКА ДСК“ АД и Европейска банка за възстановяване и развитие, че не дължи
на „ФЕИИ“ АДСИЦ сумите от по 1 125 лв., представляващи част от всяко от петдесет
и едно разсрочени вземания по чл. 12, ал. 2 от договора от 12.06.2012 г.
относно извършено изпълнение на съпътстващи строителни мероприятия на обекта
(сграда на корпус 1 на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД) без включен ДДС, с
падеж на 10-то число в периода от м. 08.2015 г. до м. 10.2019 г. Пълният размер
на всяка от претендираните от „ФЕИИ“ АДСИЦ месечни вноски ищецът посочва да
възлиза на сумата от 4 386,07 лв., с изключение на последната изравнителна
вноска с падеж на 10.10.2019 г., която е на стойност 4 386,48 лв. По делото се
установява, че придобитите от „ФЕИИ“ АДСИЦ въз основа на сключения между него и
„Е.“ АД договор за цесия от 11.12.2012 г. вноски по чл. 12, ал. 2 във връзка с
чл. 11, ал. 2 от процесния договор с гарантиран резултат, формирани като сбор
от подлежащи на възстановяване инвестиционни разходи за изпълнение на
съпътстващи ремонтни работи и възнаградителна лихва при 7,2% годишно оскъпяване
с оглед уговореното разсрочено плащане на инвестицията, възлиза в размер на
сумата от 2 778,59 лв., всяка (формирана от 2 177,56 лв. – подлежащи на
възстановяване инвестиционни разходи за изпълнение на съпътстващи ремонтни
работи, и 601,03 лв. – възнаграждение под формата на годишно оскъпяване за
разсрочване на плащането в размер на 7,5 %,). В случая разликата между
установяващият се по делото размер на отделната вноска, възлизащ на сумата от 2 778,59
лв., и пълният претендиран от ответника размер на вноската, възлизащ на сумата
от 4 386,07 лв., надвишава предявената в производство част от отричаното
вземане – 1 125 лв., поради което искът за несъществуването на тази част се
явява основателен в своята цялост.
С третия от
предявените за съвместно разглеждане отрицателни установителни искове ищецът
иска да бъде установено в отношенията му с „И.А.Б.“ АД и заложният кредитор – „БАНКА
ДСК“ АД, че не дължи на „И.А.Б.“ АД сумите в размер от по 225 лв.,
представляващи част от всяко от петдесет и едно разсрочени вземания,
произтичащи от уговорка за заплащане на начислен ДДС върху разсрочените
вземания по чл. 12, ал. 1 от договора от 12.06.2012 г. относно изпълнението на
енергоефективни мероприятия, с падеж на 10-то число в периода от м. 08.2015 г.
до м. 10.2019 г. Пълният размер на всяка от претендираните от „И.А.Б.“ АД
месечни вноски за ДДС ищецът посочва да възлиза на сумата от
4 133,42 лв., с изключение на последната изравнителна вноска с
падеж на 10.10.2019 г., която е на стойност 4 133,33 лв. По делото се
установява, че придобитите от „И.А.Б.“ АД, въз основа на сключения между него и
„ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД договор за
цесия от 06.11.2015 г., вноски за ДДС по чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал.
1 от процесния договор за гарантиран резултат възлизат в размер на сумата от по 2 618,54 лв., всяка. В
случая разликата между установяващият се по делото размер на отделната вноска,
възлизащ на сумата от 2 618,54 лв.,
и пълният претендиран от ответника размер на вноската, възлизащ на сумата от
4 133,42 лв., надвишава предявената в производство част от отричаното
вземане – 225 лв., поради което искът за несъществуването на тази част се явява
основателен в своята цялост.
С
последният, четвърти, от предявените за съвместно разглеждане отрицателни
установителни искове ищецът иска да бъде установено в отношенията му с „И.А.Б.“
АД и заложният кредитор – „БАНКА ДСК“ АД, че не дължи на „И.А.Б.“ АД сумите от
по 225 лв., представляващи част от всяко от петдесет и едно разсрочени
вземания, произтичащи от уговорка за заплащане на начислен ДДС върху разсрочените
вземания по чл. 12, ал. 2 от договора от 12.06.2012 г. относно изпълнението на съпътстващи
ремонтни работи, с падеж на 10-то число в периода от м. 08.2015 г. до м.
10.2019 г. Пълният размер на всяка от претендираните от „И.А.Б.“ АД месечни вноски за
ДДС ищецът посочва да възлиза на сумата от 877,21 лв., с изключение на последната
изравнителна вноска с падеж на 10.10.2019 г., която е на стойност 877,30 лв.
По делото се
установява, че придобитите от „И.А.Б.“ АД, въз основа на сключения между него и
„ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД договор за цесия от 06.11.2015 г., вноски за ДДС по чл.
12, ал. 2 във връзка с чл. 11, ал. 2 от процесния договор за гарантиран
резултат възлизат в размер на сумата от 555,71 лв., всяка. В случая
разликата между установяващият се по делото размер на отделната вноска,
възлизащ на сумата от 555,71 лв., и пълният претендиран от ответника размер на
вноската, възлизащ на сумата от 877,21 лв., надвишава предявената в
производство част от отричаното вземане – 225 лв., поради което искът за
несъществуването на тази част се явява основателен в своята цялост.
По
отговорността за разноски:
С оглед
крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда единствено в
полза на ищеца, който чрез процесуалния си представител своевременно е отправил
процесуално искане за присъждане на направените разноски за водене на делото,
придружено от доказателства за реалното им извършване. Общият размер на
установените като извършени от ищеца разноски възлиза на сумата от 24 668 лв.,
от които 5 508 лв. – държавна такса /останалата внесена държавна такса в размер
на 648,00 лв. не подлежи на репариране, тъй като касае претенции на ищеца, за
които производството по делото е било прекратено, поради тяхната недопустимост
с определение от 24.01.2020 г. добило стабилитет на 20.02.2020 г./, 5 000 лв. –
депозити за вещи лица, 7 200 лв. – разходи за писмен превод на документи,
и 6 960 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Своевременно по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК от процесуалните представители на ответните страни - „БАНКА ДСК“
АД и „И.А.Б.“ АД се упражнени възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което се претендира за присъждане от ищеца по делото. В случая
се касае до размер на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение възлизащ на
сумата от 6 960 лв. с начислен ДДС, като нетния размер на възнаграждението
е 5300 лв. Именно спрямо него следва да се прави проверка за потенциална
прекомерност. В случая тази проверка показва неоснователност на възражението за
прекомерност, защото се касае до разглеждане на спор имащ съществена фактическа
и най-вече правна сложност, като разхода
за платен адвокатски хонорар в полза на адвоката ангажиран за защитата на ищеца
в производството е напълно оправдан и кореспондира на вложения от процесуалния
представител юридически труд.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК тези разноски следва да бъдат възложени за плащане от
ответните страни съразмерно на предявените и уважени спрямо тях искове.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ – РАЗГРАД“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу ответниците „ФОНД З.Е.И Е.И.“ А. ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** и ЕВРОПЕЙСКА БАНКА ЗА
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ /ЕБВР/, със седалище и адрес на управление: Лондон
EC2A 2JN, „*****, частичен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 48 ЗЕЕ (отм.), че „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ – РАЗГРАД“ АД не дължи на „ФОНД З.Е.И Е.И.“ А.
сумите от по
1 125,00 лв., представляващи част от всяко от петдесет и едно разсрочени
вземания уговорени по смисъла на чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от
сключения договора от 12.06.2012 г. относно извършено изпълнение на
енергоефективни мероприятия на обекта (сграда на корпус 1 на МБАЛ „Св. Иван
Рилски-Разград“ АД) без включен ДДС, имащи установен падеж на 10-то число в
периода от м. 08.2015 г. до м. 10.2019 г. (50 равни вноски с падеж от
10.08.2015 г. до 10.09.2019 г., всяка от които за сумата от 20 667,09 лв. и
последна изравнителна вноска с падеж на 10.10.2019 г. за сумата от 20 666,66
лв.), прехвърлени от първоначалния им носител – „Е.“ АД в полза на „ФЕИИ“ АДСИЦ
с договор за цесия от 11.12.2012 г. и съставляващи предмет на обезпечаване,
както следва : по договор за особен залог на вземания сключен между „БАНКА ДСК“
АД и „Е.“ АД вписан в ЦРОЗ на 18.06.2012 г. и по договор за особен залог на
вземания сключен между ЕВРОПЕЙСКА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ /ЕБВР/ и „ФОНД
З.Е.И Е.И.“ А. вписан в ЦРОЗ на 11.05.2015 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ – РАЗГРАД“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу ответниците „ФОНД З.Е.И Е.И.“ А. ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** и ЕВРОПЕЙСКА БАНКА ЗА
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ /ЕБВР/, със седалище и адрес на управление: Лондон
EC2A 2JN, „*****, частичен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 48 ЗЕЕ (отм.), че „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ – РАЗГРАД“ АД не дължи на „ФОНД З.Е.И Е.И.“ А.
сумите от по
1 125,00 лв., представляващи част от всяко от петдесет и едно разсрочени
вземания по чл. 12, ал. 2 във връзка с чл. 11, ал. 2 от договора от 12.06.2012
г. относно изпълнение на съпътстващи ремонтни работи на обекта (сграда на
корпус 1 на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД) без включен ДДС, имащи установен
падеж на 10-то число в периода от м. 08.2015 г. до м. 10.2019 г. (50 равни
вноски с падеж от 10.08.2015 г. до 10.09.2019 г., всяка от които за сумата от 4
386,07 лв. и последна изравнителна вноска с падеж на 10.10.2019 г. за сумата от
4 386,48 лв.), прехвърлени от първоначалния им носител – „Е.“ АД в полза на
„ФЕИИ“ АДСИЦ с договор за цесия от 11.12.2012 г. и съставляващи предмет на
обезпечаване, както следва : по договор за особен залог на вземания сключен
между „БАНКА ДСК“ АД и „Е.“ АД вписан в ЦРОЗ на 18.06.2012 г. и по договор за
особен залог на вземания сключен между ЕВРОПЕЙСКА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И
РАЗВИТИЕ /ЕБВР/ и „ФОНД З.Е.И Е.И.“ А. вписан в ЦРОЗ на 11.05.2015 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ – РАЗГРАД“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу ответниците „И.А.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***-83 и „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** частичен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 48 ЗЕЕ (отм.), че „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ – РАЗГРАД“ АД не дължи на „И.А.Б.“
АД сумите от по 225,00 лв., представляващи част от всяко от петдесет и едно
разсрочени вземания, произтичащи от уговорка за заплащане на начислен ДДС върху
разсрочените вземанията по чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от договора
от 12.06.2012 г. относно изпълнение на енергоефективни мероприятия на обекта
(сграда на корпус 1 на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД), с падеж на 10-то
число в периода от м. 08.2015 г. до м. 10.2019 г. (50 равни вноски с падеж от
10.08.2015 г. до 10.09.2019 г., всяка от които за сумата от 4 133,42 лв. и
последна изравнителна вноска с падеж на 10.10.2019 г. за сумата от 4 133,33
лв.), прехвърлени
от първоначалния им носител – „Е.“ АД в полза на „ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД с договор
за цесия от 26.06.2015 г., и повторно прехвърлени от „ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД в
полза на „И.А.Б.“ АД с договор за цесия от 06.11.2015 г. и съставляващи
предмет на обезпечаване по договор за особен залог на вземания сключен между
„БАНКА ДСК“ АД и „Е.“ АД вписан в ЦРОЗ на 18.06.2012 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. ИВАН
РИЛСКИ“ – РАЗГРАД“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу ответниците „И.А.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***-83 и „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** частичен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 48 ЗЕЕ (отм.), че „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ – РАЗГРАД“ АД не дължи на „И.А.Б.“ АД сумите
от по 225,00 лв., представляващи част от всяко от петдесет и едно
разсрочени вземания, произтичащи от уговорка за заплащане на начислен ДДС върху
разсрочените вземанията по чл. 12, ал. 2 от договора от 12.06.2012 г. относно изпълнение
на съпътстващи ремонтни работи на обекта (сграда на корпус 1 на МБАЛ „Св. Иван
Рилски-Разград“ АД), с падеж на 10-то число в периода от м. 08.2015 г. до м.
10.2019 г. (50 равни вноски с падеж от 10.08.2015 г. до 10.09.2019 г., всяка от
които за сумата от 877,21 лв. и последна изравнителна вноска с падеж на
10.10.2019 г. за сумата от 877,30 лв.), прехвърлени от първоначалния им носител
– „Е.“ АД в полза на „ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД с договор за цесия от 26.06.2015 г.,
и повторно от „ЕСКОНА КОНСУЛТ“ ООД в полза на „И.А.Б.“ АД с договор за цесия от
06.11.2015 г., съставляващи предмет на обезпечаване по договор за особен залог
на вземания сключен между „БАНКА ДСК“ АД и „Е.“ АД вписан в ЦРОЗ на 18.06.2012
г.
ОСЪЖДА „ФОНД З.Е.И
Е.И.“ А. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и ЕВРОПЕЙСКА БАНКА ЗА
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, със седалище и адрес на управление: Лондон EC2A 2JN,
„***** да заплатят в полза на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ.
ИВАН РИЛСКИ“ – РАЗГРАД“ АД, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 20 556,67 лв. – съдебни
разноски по делото направени съответно на предявените и уважени срещу тези
ответни страни искове предмет на разглеждане в производството развило се пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „И.А.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-83 и „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплатят в полза на
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ – РАЗГРАД“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер от 4 131,33 лв. – съдебни разноски по делото направени съответно на
предявените и уважени срещу тези ответни страни искове предмет на разглеждане в
производството развило се пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: