РЕШЕНИЕ
№4731/6.11.2019г.
Гр. Варна,06.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание проведено на осемнадесети октомври, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско
дело № 7647 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано
по предявена искова молба, заведена
във ВРС под вх.рег. №
35 887/20.5.2019 г. от ищцата
К. Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес *** - чрез адвокат от АК Варна – Й.А. против ЗАД „О. З.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. П. Л.и Р.К.Д. с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Отправеното
до съда искане със сезиращата съда искова молба (съобразно уточнението сторено с
допълнителна молба № 39302/3.6.2019г.- л.20–ти от делото) е да бъде постановено
Решение по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата СУМАТА от 10,00 лева (десет лева) –
частичен иск от общо 1 221,31 лева – представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 0020090201700706/18.05.2017 г. по
автомобилна застраховка „КАСКО“, клауза „Пълно“, със срок на действие на
договора от 18.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за настъпило застрахователно
събитие на 14.05.2018 г., в гр.Варна с лек автомобил марка „*“, модел „*“, с
рег. № *, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи
се в увреждане на капак преден, калник преден ляв , врата предна лява ,врата
задна лява,калник заден ляв, капачка резервоар и стоп ляв , ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 20.05.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането.Отправено
е и искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото
съдебно - деловодни разноски.
Ищцата гради исковата си молба на
следните факти и обстоятелства по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК а именно:
Сочи се, че на 18 –
ти май 2017 г. К.М. сключила застраховка „Пълно Каско
„с ответника ЗАД „О. З. „ на собствения й лек автомобил „* *“ с ДК№ *. Съгласно
застрахователна полица № 0020090201700706 от 18.05.2017 г. срокът на договора
бил от 18 – ти май 2017 г. до 18-ти май 2018 г.,като автомобилът бил
застрахован за сумата от 8 300 лв. а застрахователната премия, която
ищцата следвало да заплати съгласно застрахователна полица № 0020090201700706
от 18.05.2017 г.възлизала на 470,71 лв., заплатена от ищцата при сключване на
застраховката.Ищцата твърди, че автомобилът й бил паркиран на неохраняем паркинг в гр.Варна , *и на 14 ти май 2018 г.,
отивайки до л.а. установили, че капак преден, калник преден ляв, предна лява,
врата задна лява, капачка резервоар и стоп ляв били надрани с твърд и остър
предмет от неизвестно лице. За процесните злоумишлени
действия уведомили Трето РУ МВР за което било издадено Удостоверение. На 14-ти
май 2018 г. сочи още ищцата, че бил уведомен и застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като застрахователят извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил Опис на техническа експертиза на щета №
0020 – 030 – 0736/2018 г. В описа като увредени детайли, конкретизира ищцата
били записани: капак преден, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна
лява, калник заден ляв, капачка резервоар и стоп ляв. Твърди се още,че като
обезщетение за претъпените вреди ищцата поучила сумата в размер на 278,68 лева,
която сума много изненадала М., т.к. автомобилът имал много увредени детайли а
тази сума не можела да покрие щетите. Във връзка с уврежданията на л.а., ищцата
завява, че извършила проучване в няколко сервиза колко ще й струва ремонта на
л.а. и така установила, че сумата необходима за възстановяване и пускане на
л.а.в движение възлизала на 1 500 лв. От необходимата сума за ремонт на
л.а.от 1 500 лв. следвало да се приспадне заплатената до момента на
ищцата, поради което и за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Сумата, който следвало застрахователят да плати на ищцата, след
посоченото приспадане, става ясно от исковата молба, че според ищцата възлиза
на 1 221,32 лв. При така изложеното и на основание чл. 115 ал. 2 ГПК
ищцата е обосновала и правния си интерес от търсената защита и избора на местно
компетентния РС Варна да разгледа частичния иск.В уточнителната
си молба от дата 3.6.2019 г. /л.20/ ищцата е навела твърдения затова,че
предявения по настоящото дело частичен иск е различен от друг вече предявен
пред РС Варна, както и начина, по който се образува сумата по частичния иск.
Още в исковата си молба ищцата е посочила, че желае плащането на сумата от 10
лева да бъде извършено в брой. В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени искания.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна, в срока по
чл. 131, ал 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба .
В проведеното по делото първо и последно открито съдебно
заседание,след изслушване на заключението на в.л.Хр.К.,съдът е допуснал ИЗМЕНЕНИЕ
на
предявените от К. Й.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес *** - чрез адвокат от АК Варна – Й.А., против ЗАД О. З. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *,
представлявано от А. П. Л.и Р.К.Д., искове
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ (НОВ) – (аналог на чл. 208 ал.1 КЗ (отменен) вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде постановено Решение по силата на което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцата СУМАТА
от 10,00 лева (десет лева) – частичен иск от общо 1 221,31 лева –
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0020090201700706/18.05.2017 г. по автомобилна застраховка „КАСКО“, клауза
„Пълно“, със срок на действие на договора от 18.05.2017 г. до 18.05.2018 г.,
за настъпило застрахователно събитие на 14.05.2018 г., в гр.Варна с лек
автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на капак преден, калник
преден ляв, врата предна лява ,врата задна лява,калник заден ляв, капачка
резервоар и стоп ляв , ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, като същите се считат за предявени от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2019 г., в
пълен размер (а не като частичен иск) ЗА СУМАТА от 677,16 лева
(шестстотин седемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки) – представляваща дължимо застрахователно обезщетение след приспадане на заплатени до момента суми от
застрахователя, по застрахователна полица № 0020090201700706/18.05.2017
г. по автомобилна застраховка „КАСКО“, клауза „Пълно“, със срок на действие
на договора от 18.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за настъпило застрахователно
събитие на 14.05.2018 г., в гр.Варна с лек автомобил марка „*“, модел „*“, с
рег. № *, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се
в увреждане на капак преден, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна
лява, калник заден ляв, капачка резервоар и стоп ляв, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В същото съдебно заседание адв.Т.С. в
качество на представител на ответното дружество признава иска,така както е
изменен,като не се противопоставя на исканото изменение.
В
откритото съдебно заседание от дата 18.10.2019 г.адвокат Й.А. -процесуален представител
на ищцата желае съдът
да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с Решение, съобразно признанието
на иска,като присъди в полза на ищцата исковата сума ведно със законната
лихва,считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното
изплащане на вземането .
Ответната страна,представлявана от адв.Т.С. от ВАК също моли съдът да се произнесе с Решение
при признание на иска .
Двете страни по спора са направили
искания за присъждане на разноските,като са представили списъци по чл.80 ГПК .
Искането на ищцовата
страна е било уважено поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и
обявил, че ще се произнесе с Решение при признание на иска.
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА съдът приема за
установено и изяснено по делото следното : Видно от протокола от откритото съдебно
заседание от дата 18.10.2019 г. съдът е намерил ,че са налице основанията
визирани в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като ответникът,чрез процесуалният
си представител е признал иска, след изменението на иска от частичен в пълен
размер.От своя страна, ищцата,чрез процесуалният си представител е изразила желание
да бъде постановено Решение по реда на чл. 237 от ГПК, тъй като ответникът е
признал иска .
Съгласно нормата на
чл.237, ал.1 ГПК : Когато ответникът признае иска , по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно признанието. Алинея
2 – ра на същата норма гласи, че в мотивите решението
е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска а съгласно
алинея 3 –та съдът не може да постанови Решение при признание на иска в два
лимитативно изброени случая а именно – тогава,когато :1. Признатото право
противоречи на закона или на добрите нрави и 2. Е признато право, с което
страната не може да се разпорежда. Т.е. налице са положителните предпоставки
визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради което и съдът се произнася с Решение
съобразно пълното признание на основанието и на размера на иска. Единствено и
само за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да конкретизира ,че не
са налице отрицателните абсолютни процесуални предпоставки изключващи
произнасяне с Решение при условията на чл.237 ГПК. С оглед гореизложеното и
съобразно признанието на иска съдът уважава иска, така както е предявен. При
този изход на спора а и с оглед процесуалното поведение на ответника, станал
причина за иницииране на исковото производство съдът уважава и искането на
ищеца за присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски
съгласно нормата на чл.78, ал.1 ГПК .Съдът не присъжда разноски на ответната
страна, т.к.намира,че с процесуалното си поведение ответната страна е станала
причина за воденето на исковото производство.Този извод се налага от прочита на
материалите по делото. Безспорно е установено по делото наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните, настъпило застрахователно
събитие, плащане от страна на ответника на определен от него размер на
застрахователно обезщетение преди исковото производство.
Исковото производство е
заведено на дата 20.05.2019 г.,т.к. ищцата е считала че платеното й от
застрахователя ответник не е достатъчно да покрие щетите по лекия й автомобил.В
срока по чл.131 ГПК ответникът не е признал иска.Реално признанието на иска е
строено след изменението на иска на дата 18.10.2019 г., т.е. почти пет месеца
след завеждане на иска .Ето защо при тези обективни данни по делото, ВРС
приема,че на ответника не се дължат разноски, поради което прилага нормата на
чл. 78, ал.1 ГПК като присъжда в полза на ищцата реално сторените от нея
съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Видно от списъка за разноски
приобщен на лист 61 – ви ищцовата страна претендира точно три разхода : сумата
от 50,00 лева за внесена държавна такса;сумата от 150,00 лева за внесен депозит
за допусната и приета по делото САТЕ и сумата от 360,00 лева с вкл. ДДС за
заплатен адвокатски хонорар .
Доказателствата по делото удостоверяват
размера и основанието на всеки от трите разхода сторени от ищцата, поради което
съдът присъжда разноските в полза на ищцовата страна в пълен размер – общо
560,00 лева (петстотин и шестдесет лева )
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О. З.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от А.
П. Л.и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на К. Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** - чрез адвокат от АК Варна – Й.А., СУМАТА от общо 677,16 лева (шестстотин седемдесет и седем лева и
шестнадесет стотинки) – представляваща
дължимо застрахователно обезщетение след приспадане на заплатени
до момента суми от застрахователя, по застрахователна полица № 0020090201700706/18.05.2017
г. по автомобилна застраховка „КАСКО“, клауза „Пълно“, със срок на действие
на договора от 18.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за настъпило застрахователно
събитие на 14.05.2018 г., в гр.Варна с лек автомобил марка „*“, модел „*“, с
рег. № *, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи
се в увреждане на капак преден, калник преден ляв, врата предна лява, врата
задна лява, калник заден ляв, капачка резервоар и стоп ляв, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 20.05.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ
(НОВ) – (аналог на чл. 208 ал.1 КЗ (отменен) вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „О. З.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от А.
П. Л.и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на К. Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** - чрез адвокат от АК Варна – Й.А. СУМАТА
в размер на общо 560,00лв.
(петстотин и шестдесет лева), сторените от ищцата пред настоящата
инстанция съдебно - деловодни разноски,на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок считано от получаване на преписа с Въззивна
жалба пред ОС Варна /чрез РС Варна / .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните: на ищцата -чрез адв.Й.А. –ВАК а на ответното дружество –чрез адв.Т.С. - ВАК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: