Р Е Ш Е Н И Е
№ 374
гр. Пловдив, 24 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно
дело № 2738 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба от Г.Е.Т., чрез пълномощника адвокат Д.С.К. против Ревизионен акт №
Р-16001618002789-091-001/25.09.2018 година, издаден от инспектор по приходите
при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с Решение № 450/30.07.2019 година на
Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при
ЦУ на НАП, с който на Г.Е.Т., ЕГН ********** ***, е определена отговорност по
чл. 19 от ДОПК за задълженията на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД с ЕИК ********* по
ЗДДС в общ размер на 232 813,44 лв. ведно с прилежащите лихви в общ размер на
130 270,48 лв. и за задълженията за корпоративен данък в общ размер на 146
772,51 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 80 635,19 лв.
В жалбата се
релевират доводи, че процесният ревизионен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди се, че не са налице предпоставки за реализиране на
отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Конкретно сочи, че не е налице укриване на
факти и обстоятелства, както и причинно-следствена връзка между твърдяното
укриване на данни и невъзможността да бъдат събрани задълженията на „Евъргрийн
пропъртис“ ЕООД. Релевира, че укриването на факти и обстоятелства, като проявна
форма на поведението на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно
действие. При наличието на законово задължение на лицето, в качеството му на
член на орган на управление или управител да обяви определени факти и
обстоятелства пред органа по приходите или пред публичния изпълнител, нормата
на чл.19, ал.1 ДОПК изисква това лице не просто да не изпълни задължението си
за заявяване на фактите и обстоятелствата, а да ги укрие. Позовава се на
съдебна практика. Иска се отмяна на обжалвания РА. В допълнение към жалба прави
изрично писмено възражение за погасяване по давност на всички установени с
процесния ревизионен акт публични задължения, в т.ч. главници и лихви. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа
жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрк. Д., е на становище, че жалбата е
неоснователна. В писмени бележки излага допълнителни съображения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните
по делото писмени доказателства, намира следното:
Жалбата е
подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Ревизията е
повторна, във връзка с решение № 243/04.05.2018г. на директора на дирекция ОДОП
гр. Пловдив. Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618002789-020-001 от
16.05.2018г. е възложено да се обхванат задължения за корпоративен данък за
периода от 01.01.2010г. до 31.12.2013г. и задължения за ДДС за периодите от
01.12.2011г. до 31.12.2011г., от 01.07.2011г. до 30.09.2011г., от 01.12.2012г.
до 31.01.2013г., от 01.07.2013г. до 31.10.2013г., от 01.12.2013г. до
31.01.2014г., от 01.12.2010г. до 31.12.2010г. и от 01.07.2012г. до 31.10.2012г.
Въз основа на
събраните доказателства е съставен РД № Р-16001618002789-092-001/29.08.2018 г.,
неразделна част от издадения PA № Р-16001618002789-091-001/25.09.2018 г.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните органи в кръга на
определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК. В тази връзка, по делото са
представени оправомощителни заповеди, издадени от директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив /л.4-12/.
Ревизионният
акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред решаващия орган в структурата
на НАП. Връчен е по електронен път на Г.Т. на 27.09.2018г. С жалба вх. №
94-00-8191/12.10.2018 г., подадена чрез куриерска фирма на 11.10.2018г. /видно
от известие за доставяне на л.72/, е обжалван пред директора на дирекция
"ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП. Производството е спряно със заповед №
РД-01-20/29.11.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив. Възобновено е
със заповед № РД-01-16/12.07.2019 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив във
връзка с решение № 10005/01.07.2019 г., постановено по административно дело №
9598/2018 г. на ВАС на Република България - Първо отделение.
На
30.07.2019г., Директорът на дирекция "ОДОП"- Пловдив е постановил
Решение № 450/30.07.2019 г., с което РА е потвърден в обжалваната част за
установяване на отговорност на Т. по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за
задълженията на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД с ЕИК ********* по ЗДДС за периоди
м.12.2011г., от м.07.2012г. до м.10.2012г., м.10.2012 г., м.12.2012 г.,
м.01.2013 г., от м.07.2013 г. до м.10.2013 г., м.12.2013 г. и м.01.2014 г. в
общ размер 232 813,44 лв. с прилежащи лихви 130 270,48 лв. и по ЗКПО
-корпоративен данък за 2011 г, 2012 г. и 2013 г. в общ размер 146 772,51 лв. с
прилежащи лихви 80 635,19 лв. Със същото решение РА е отменен, в обжалваната
част за установяване на отговорност на Т. по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за
задълженията на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД по ЗДДС за периоди м.12.2010
г., м.07.2011 г., м.08.2011 г. и м. 09.2011 г. в общ размер 89 467,19 лв. с
прилежащи лихви 64 703,05 лв. и по ЗКПО - корпоративен данък за 2010 г. в
размер 39 328,00 лв. с прилежаща лихва 30 031,07 лв.
При така
установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от
компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални
правила за това.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното.
Дружеството „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД е
регистрирано по ЗДДС от 10.04.2006 г.и вписано в Търговския регистър по фирмено
дело № 22/2008 г. на ПОС. Едноличен собственик на капитала е Д.К.С. /САЩ/. За
периода от 01.05.2008г. до 19.05.2014г. Г.Е.Т. е управител на „ЕВЪРГРИЙН
ПРОПЪРТИС" ЕООД, а считано от 19.05.2014 г., е назначен нов управител - Й.М.Й.
с ЕГН **********.
За ревизираните периоди основната дейност на
„ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД е свързана с поддръжка и управление на
апартаменти за сезонно ползване, отдаване под наем и други дейности,
осигуряващи приходи от ползването на апартаментите и оборудването им. Дружеството управлява апартаментен Комплекс
„Сън Коуст Ризорт" - к.к. Свети Влас и апартаментен Комплекс „Родопска
Перла" - к.к. Пампорово.
На
„ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД е извършена данъчна ревизия по ЗКПО за периода
01.01.2010 г. - 31.12.2015г. и по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2010 г. до
31.12.2015 г., резултатите от която са документирани с PA №
Р-16001616003201-091-001/23.12.2016 г. и РД № Р-16001616003201-092-001
от 03.11.2016г. и събраните доказателства, по която са присъединени към
настоящата ревизия с протокол № 1329560/01.06.2018 г. В хода на ревизията са изискани първични и
вторични счетоводни документи, справки и обяснения, като за целта на РЛ са
връчени ИПДПОЗЛ. В отговор са представени част от изисканите счетоводни
документи и справки. Установено е, че дружеството отчита разходи за поддръжка
на всички общи части от двата комплекса, които управлява, но отчита приходи от
платени такси за управление и поддръжка само за отделни апартаменти. Прието е
за установено, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.
Установени
са допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 287 784,29 лв. и
прилежащи лихви 90 480,63 лв. и
допълнителни задължения за ДДС в размер на 520 546,52 лв. с прилежащи
лихви 170 698,84 лв.
На
дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 9
471,67 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 3 480,41 лв. по фактури с
предмет стоки и услуги, издадени от доставчиците „НИКСИМ" ЕООД,
„НЕСТРИУМ" ЕООД и „ВЕГА ХНЕДЛИНГ" ЕООД. Ревизиращите приели, че по
отразените в дневниците за покупки на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД фактури
не са осъществени реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9
от ЗДДС, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит
не е признато и са начислени лихви в размер на 336,85 лв. за невнесен в срок
деклариран ДДС по СД.
Така
издаденият на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД PA № Р-16001616003201-091-001 от
23.12.2016г. е обжалван по административен ред. С Решение № 149/23.03.2017 г.
на Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърден изцяло. РА
е обжалван и по съдебен ред, като с решение № 1226/30.05.2018 г. на АС Пловдив
и с решение № 10005/01.07.2019 г. ВАС е потвърден.
С оглед
събиране и обезпечаване на установените публични вземания на „ЕВЪРГРИЙН
ПРОПЪРТИС" ЕООД е издадено постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК и чл. 124, ал. 4 от ДОПК, като е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление, до всички банки в
страната. Образувано е ИД № *********/2017 г. и е издадено съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № С170016-048-0014631/06.02.2017г. Констатирано е,
че няма обезпечено движимо имущество и недвижими имоти, собственост на
дружеството, които да послужат за обезпечаване на вземанията, установени с PA №
Р-16001616003201-091-001/23.12.2016 г. От Дирекция „Събиране" при ТД на
НАП - Пловдив е представена справка за проученото имуществено състояние и
категоризация на задълженото лице, съгласно която дружеството не притежава дялове
и акции в други дружества; не са установени данни за вземания от трети лица;
няма данни за амортизируеми активи в размери, които биха могли да обезпечат
задължението на дружеството; липсват данни в Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол, няма данни за съставени на негово име актове за
държавна собственост. Дружеството не притежава земеделски земи, гори и земи от
горски фонд, няма намерени вписвания в Имотен регистър, няма въздушни и
водоплавателни съдове, няма данни за предоставени заеми, няма данни за
декларирани собствени недвижими имоти. След изчерпване на всички изпълнителни
способи с разпореждане производството по принудително изпълнение спрямо
„ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД е определено като ЗЛ с несъбираем дълг и същото
е прекратено.
При така
установеното в хода на ревизионното производство, е прието наличието на
основания за приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК по отношение на Г.Е.Т., в
качеството му на управител на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД за периода
01.05.2008г. - 19.05.2014г. и вменяването му на отговорност за задължения на
дружеството, установени с PA № Р-16001616003201-091-001 от 23.12.2016 г. за
корпоративен данък за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. в общ размер на 186
100,51 лв. и прилежащи лихви в размер на 110 666,26 лв. и ДДС за данъчни
периоди м. 12/2010 г., м.07/2011 г. - м.09/2011 г., м.12/2011 г., м.07/2012 г.
- м.10/2012 г., м.12/2012 г. - м.01/2013 г., м.07/2013 г. - м.10/2013 г. и
м.12/2013 г. - м.01/2014 г. в общ размер на 322 280,63 лв. и прилежащи лихви в
размер на 194 973,53 лв. /изчислени до датата на обжалвания PA №
Р-16001618002789-091-001/25.09.2018 г./.
Въз основа
на събраните и обсъдени доказателства, органите по приходите са направили
заключение, че за периоди от м.01.2010 г. до м.01.2014 г., Г.Т., в качеството му на
управител е ползвал отчетни регистри, съдържащи неверни данни и по този начин е
избегнал плащането на данъчни задължения за посочените данъчни периоди. В
подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО и справки-декларации по ЗДДС за тези периоди е
потвърдил неистина относно размера на получените приходи от стопанската дейност
на дружеството, направените разходи по доставките на стоки и услуги и
начисления ДДС, като по този начин е променил резултата за периодите, като е
декларирал корпоративен данък и ДДС за внасяне в по-малък размер от
действително установените за внасяне при ревизията на „ЕВЪРГРИЙН
ПРОПЪРТИС" ЕООД.
Счетено е,
че управителят, като представител на дружеството, е бил длъжен да подаде
данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013
г. и СД по ЗДДС за данъчни периоди от м.12.2010 г. до м.01.2014 г., в които
вярно да отрази финансовия резултат от осъществяваната дейност и извършените и
получени облагаеми доставки за съответните периоди. Като е подал неверни данни
в дневниците за покупки и СД по ЗДДС за упражнено право на данъчен кредит по
фактури, по които не е налице данъчно събитие и реално извършени доставки и в
дневниците за продажби за действително реализираните облагаеми доставки на
услуги по поддръжка и управление на апартаментите в комплекса за сезонно
ползване, отдаване под наем на апартаментите и оборудването им, както и неверни
данни относно реализираните приходи и направените разходи в данъчните
декларации по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.,
управителят е укрил факти и обстоятелства относно действителния размер на
дължимите от дружеството задължения по ЗДДС и по ЗКПО.
Във връзка с
горното, органите по приходите, извършили
настоящата ревизия приемат, че Г.Т., в качеството си на управител и
представляващ дружеството, не е положил грижата на добър търговец и стопанин
относно въпросните сделки, изследвани при ревизията на „ЕВЪРГРИЙН
ПРОПЪРТИС" ЕООД. С безстопанственото си и недобросъвестно поведение управителят
е допринесъл за вменяване на задължения на дружеството по ЗКПО - корпоративен
данък и по ЗДДС, които не са внесени.
Мотивирано
е, че отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква кумулативното наличие на
няколко предпоставки:
- субект на отговорността да е
физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител
на задължено лице по чл. 14, т. 1 и . 2 от ДОПК /, а от 01.01.2016 г. и
прокурист, търговски представител и търговски пълномощник/;
- това лице да е укрило факти и
обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител;
- като резултат вследствие от
поведението на лицето по укриване на фактите и обстоятелствата да е налице
състояние на невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски.
Първият
елемент на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е
прието, че е лесно установим предвид регистрационния режим, установен за
органите на управление на юридическите лица, а именно че Г.Т. е управител на
„ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД за периода от 01.05.2008 г. до 19.05.2014 г. и
ревизираните периоди попадат в този
времеви обхват. Т. е оправомощен да представлява дружеството, като е вписан в
търговския регистър, съгласно чл. 141, ал. 3 от ТЗ и отговаря за дружеството,
съгласно чл. 145 от ТЗ. Според данни от Търговския регистър. Считано от
19.05.2014 г., е назначен нов управител - Й.М.Й. с ЕГН **********.
По отношение
на втория задължителен елемент на фактическия състав на отговорността по чл.
19, ал. 1 от ДОПК е наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по
закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител. Укриването на факти и обстоятелства като правна форма на поведение
на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно действие. При
наличие на законово задължение за лицето, в качеството му на член на орган на
управление или управител, да обяви определени факти и обстоятелства пред орган
по приходите или публичен изпълнител, нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква
това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на факти и
обстоятелства, но да ги укрие. Субект на укриването е управителят, доколкото
при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира
и ръководи дейността му Информирането на приходната администрация за
извършените и получени облагаеми доставки се извършва с подаване на
справка-декларация по ЗДДС и отчетни регистри - дневник за извършените покупки
и такъв за осъществените продажби, а за извършените разходи и получените
приходи от дейността става под формата на подаване на данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО и ГФО за съответната финансова година, като разминаването между
декларираното и действителното, представлява укриване. Наличието на такова
разминаване е установено с издадения PA № Р-16001616003201 -091-001/23.12.2016
г. В публикуваните в Търговския регистър при Агенция по вписванията ГФО за 2010
г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г, отразяващи имущественото състояние на „ЕВЪРГРИЙН
ПРОПЪРТИС" ЕООД, е отбелязано, че са съставени от счетоводител С.К. и са
подписани от управителя Г.Е.Т., поради което е прието, че управителят е
запознат с декларираните данни в тях.
По отношение
на третия основен елемент, за да се приеме наличие на основание за вменяване на
отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на физическото лице, управител на
дружеството, за неговите задължения, а именно невъзможност за събиране на тези
задължения и тази невъзможност да произтича от виновно поведение на това
физическо лице, е прието, че в конкретния случай несъбираемостта на
установените задължения на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД се явява резултат от
това, че управителят Г.Е.Т. е възпрепятствал със своето поведение събирането на
тези задължения. Посочено е, че деянието в тази хипотеза има две проявни форми
– на бездействие (липса на дължимо поведение към приходната администрация за
посочване на проявени факти и обстоятелства) или на действие (съответно
поведение на субекта, с което проявени факти и обстоятелства се прикриват
активно от компетентната администрация), т.е. налице е волево поведение на
субекта, което цели пряко именно укриването на проявените факти и обстоятелства
или преследвайки друга цел, съзнателно се укриват тези факти и обстоятелства.
От данни от
годишните финансови отчети на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД, публикувани в
Агенцията по вписванията, дружеството е разполагало със следните активи по
балансова стойност: към 31.12.2012 г. - 2 хил. лв. машини, производствено
оборудване и апаратура; 15 хил. лв. вземания от клиенти и доставчици; 1 хил.
лв. други вземания; 142 хил. лв. касова наличност в лева; 1 хил. лв. парични
средства в банки; към 31.12.2013 г. - 3 хил. лв. машини, производствено
оборудване и съоръжения; 17 хил. лв. вземания от клиенти и доставчици; 1 хил.
лв. други вземания; 156 хил. лв. касова наличност в лева; 5 хил. лв. парични
средства в банки; към 31.12.2014 г. - 5 хил. лв. машини, производствено
оборудване и съоръжения; 17 хил. лв. вземания от клиенти и доставчици; 175 хил.
лв. други вземания; 1 хил. лв. касова наличност в лева; 49 хил. лв. парични
средства в банки.
„ЕВЪРГРИЙН
ПРОПЪРТИС" ЕООД е било действащо предприятие. В отчета за паричните потоци
през посочените данъчни години в предприятието са регистрирани значителни по
обем входящи и изходящи потоци на парични средства. В този смисъл се сочи, че
ако данъчните задължения на дружеството са били декларирани коректно в
законоустановените срокове, то е имало финансовата възможност за текущото им
погасяване или в най-лошия случай, служителите на НАП своевременно биха
предприели мерки за принудителното им събиране. По отношение на вземанията от
клиенти и доставчици отразени в счетоводния баланс за 2015 г. и 2016 г. на
„ЕВЪРГРИИН ПРОПЪРТИС" ЕООД е посочено, че съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 2
от ДОПК, за да се пристъпи към налагане на запор върху същите, е необходимо те
да бъдат ликвидни и изискуеми. За да е ликвидно едно вземане, съгласно чл. 230,
ал. 2 от ДОПК, то трябва да е признато пред публичния изпълнител или когато е
установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с
ценна книга, издадена от третото лице. В конкретния случай, липсва такова
признание, видно от информацията на Дирекция „Събиране", което е пречка да
се предприемат необходимите обезпечителни мерки по отношение на вземанията на
„ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД от трети лица и евентуално да се пристъпи към
принудително изпълнение и евентуално да се пристъпи към принудително
изпълнение. При съпоставката на действията на Г.Т. в качеството му на управител
на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД в тяхната хронология и действията,
предприети от приходната администрация, се установява, че лицето е
възпрепятствало със своето поведение събирането на данъчните задължения: укриване
на приходи от предоставени услуги, свързани с поддръжка и управление на
апартаментите в комплекса за сезонно ползване, резервации и отдаване под наем и
други дейности, осигуряващи ползването на апартаментите и оборудването им, за
които при ревизията на дружеството е установен допълнително корпоративен данък
и ДДС, както и липса на реални доставки на стоки и услуги по фактури, издадени
от „НИКСИМ" ЕООД, „НЕСТРИУМ" ЕООД и „ЗЕГА ХНЕДЛИНГ" ЕООД, по
които лицето претендира право на данъчен кредит през ревизираните периоди 2010
г. - 2014 г. За същите периоди „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД е разполагало с
достатъчно финансови възможности, с които биха могли да се покрият задълженията
на дружеството, ако те бяха коректно декларирани. Предприятието е било действащо
към момента, извършвало е сделки и е притежавало имущество и след изтичане на
срока за декларирането на ДДС и корпоративен данък. Прието е, че
обстоятелството, че подадените отчетни регистри и СД по ЗДДС за данъчни периоди
от м.12.2010 г. до м.01.2014 г., данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за
2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., са с невярно съдържание и този смисъл
лишават приходната администрация от възможността да узнае за наличието на
задължение. Администрацията е лишена също така от изпълнително основание, въз
основа на което да проведе евентуално принудително изпълнение. Именно
подадените декларации представляват изпълнително основание, съгласно чл. 209,
ал. 2, т. 2 от ДОПК. При липса на декларации, с които вярно са определени
дължимите данъчни задължения за ДДС и корпоративен данък, приходната
администрация е лишена от възможността чрез съответните съпоставки и анализи да
установи, че са възникнали неплатени вземания. Органите по приходите са приели,
че обстоятелството, че дейността на дружеството е продължила и след срока за
подаване на декларации, предполага наличието на имущество, чрез осребряването
на което е било възможно изпълнението на задълженията.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира следното:
В случая
отговорността на жалбоподателят Г.Е.Т. е ангажирана по чл. 19, ал. 1 ДОПК, с
който е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица,
управляващи задължени за данъци и осигурителни вноски субекти- задължени лица
по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК, който в качеството си
на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие
факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат
събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря
за непогасеното задължение. Нормата на чл. 19 ДОПК урежда особени случаи на лична
имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни
вноски субекти– задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК.
Фактическите
състави по чл. 19 ДОПК не характеризират типична хипотеза на установително
производство по глава петнадесета от ДОПК. Съобразно мястото на разпоредбата–
дял първи "Общи правила", глава четвърта, "Задължени лица",
логическото и граматическото тълкуване на нормите, обективиращи фактическите
състави на института, води до извода, че се касае за субсидиарна отговорност на
трето лице по отношение на вземане, което има публичен характер. Всички факти,
осъществяващи фактическия състав на чл. 19, ал.1 ДОПК следва да се установят по
несъмнен начин още в хода на ревизията- чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК и в съдебното производство подлежат на главно и пълно доказване от
органите по приходите.
Тълкуването на
разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните
елементи: 1. Субект на отговорността – кой може да бъде трето отговорно лице –
управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или
пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3.
Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да
обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се
приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е
виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка-Вследствие на това укриване на
факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н.
"уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване
на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5.
Невъзможност да бъде събрано вземането- чрез допустими доказателствени средства
органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество,
което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на
отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния
размер на непогасеното задължение. (Решение No 3447 от 11.03.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 14466/2018г.).
В случая е
установено, че е налице първата предпоставка. През ревизирания период Г.Е.Т. е
управител на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД от 01.05.2008г. до 19.05.2014г., когато
в дружеството е назначен нов управител. При така установените факти по делото
може да се приеме, че е налице и втората предпоставка - наличие на задължение
на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК. С PA № Р-16001616003201-091-001/23.12.2016
г. на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД са установени данъчни задължения, невнесени до
момента на издаване на РА на Г.Т.. Тук е мястото да бъде посочено, че към
момента на издаване на РА на Г.Т., PA № Р-16001616003201-091-001/23.12.2016 г.
на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД не е влязъл в сила.
Следва да се
има предвид, че издаденият ревизионен акт на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД не се
ползва с обвързваща доказателствена сила в настоящото производство, освен
относно размера на установените данъчни задължения на дружеството и периодите,
за които се дължат. В същия смисъл е практиката на ВАС. Така в Решение №
6208/25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2021г. е прието, че ревизионните
актове, с които се установяват задълженията на дружеството обвързват ревизията
по чл. 19 от ДОПК само по отношение на размера на данъчните задължения,
подлежащи на събиране, но приходната администрация следва да докаже в условията
на главно пълно доказване всички елементи на правопораждащия фактически състав
като основание за реализиране на отговорността по чл. 19 ДОПК. Спрямо
действията на управителя като ревизирано лице е непротивопоставимо установеното
с РА на дружеството, досежно извършените действия от последното. Управителят в
личното си качество не е бил самостоятелна страна в проведеното спрямо
дружеството ревизионно производство, при което е без значение дали го е
представлявал, или не в това производство, освен това са различни фактическите
състави, обуславящи в единия случай отговорността на дружеството, а в другия -
тази на управителя му. Издадените ревизионни актове спрямо дружеството имат
доказателствено значение единствено и само досежно наличието и размера на
установените задължения за данъци или ЗОВ спрямо дружеството и периода, за
който са установени тези задължения.
Съдът намира
обаче, че в случая от събраните доказателства, не се установява третата
предпоставка- действие- укриване на факти и обстоятелства от Т., които по закон
е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В
съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено,
т. е. необходимо е виновно поведение. Подаването на справки-декларации по ЗДДС
и ГДД с неверни данни за осъществени доставки, за които е установено, че не са
декларирани получени приходи и не е начислен дължим ДДС, не представлява
укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ДОПК. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността
на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл.
19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя за невъзможността да
бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на счетоводните регистри
по чл. 124 от същия закон. По делото няма спор, че в декларацията е посочена
цената, за която има издадена фактура. С оглед на фактите и обстоятелствата по
делото не може да бъде приета тезата на органите по приходите, че подаването на
справка-декларация по ЗДДС, в която е посочена цената на доставка, за която има
издадена фактура, която доставка е приета за нереална впоследствие в
ревизионното производство на дружеството- получател по процесната доставка, е
налице укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19, ал. 1 от ДОПК.
Само с
представяне и позоваване на влезлия в сила РА на дружеството, черпене на доводи
единствено въз основа на отразеното в него, не е доказано при условията на
пълно доказване наличието на поведение на ревизираното лице, изразяващо се в
укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
органа по приходите.
Твърденията на
приходните органи във връзка с позоваването им на РА на дружеството е, че
управителят като представител на дружеството е бил длъжен да подаде СД по ЗДДС,
в която вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за
съответните периоди. Подаването на СД по ЗДДС с неверни данни не винаги и
константно е равнозначно на укриване на факти и обстоятелства, които лицето е
било длъжно да обяви пред органите по приходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Следва да е налице и установена субективна страна– умисъл или изцяло
липса на счетоводно отразяване на операция /в този см. Решение на СЕС С-95 и
96–Е. /. В процесния случай не е доказано при условията на пълно доказване
действията на управителя да представляват укриване на факти и обстоятелства.
Субективната страна на деянието също не е установена с възможните
доказателствени средства. Липсва един от елементите на обсъждания фактически
състав, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на ревизионния акт.
Освен това, за
прилагането на отговорността по чл. 19, ал.1 от ДОПК релевантна е връзката
между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а
такава връзка с декларираните данни в справките– декларации по ЗДДС и ГДД не е
налице. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от
дружеството, но не и към събирането им. В тази връзка не е налице и следващата
предпоставка за ангажиране на отговорността на управителя- причинно- следствена
връзка- вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат
събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В този
смисъл е и трайната практика на ВАС /Решение № 8311 от 20.06.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 14694/2017 г.; Решение № 5803 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1285/2019 г.; Решение № 3776 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2019
г.; Решение № 6250 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. №o 1412/2020 г.; Решение
№ 515 от 21.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2021 г./.
Проява на
укриване на факти е пропускът в съответните справки-декларации по ЗДДС да се
отразят всички доставки, както и посочването в ГДД по ЗКПО на занижен финансов
резултат. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл.
141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността
му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Спорен обаче е въпросът дали между това укриване на
факти и обстоятелства и несъбирането на задълженията на юридическото лице има
пряка причинна връзка, защото фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква
наличието на такава, и отговорът на база установените по делото факти е
отрицателен.
С оглед
изложеното, не се доказва причинна връзка между действията на жалбоподателя в
качеството му на управител и невъзможността да бъдат събрани установените
публични вземания. Законът изисква поведението на член на органа на управление
да е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните
вземания. В случая, не може да се приеме, че невъзможността да бъдат събрани
публичните задължения на търговското дружество е пряка и непосредствена
последица единствено и само от поведението на жалбоподателя, което по
изложените по-горе мотиви не попада в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК.
В случая е
необходимо да се съобрази и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ДОПК, съобразно
която в случаите по чл. 16, чл.18 и чл.19 от с.к. отговорността на третите лица
се установява с ревизионен акт. Това означава, че задълженията на конкретното
лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, следва да бъдат установени при точно спазване на
принципите за „законност“, „обективност“, „служебно начало“, „добросъвестност и
право на защита“, установени в Глава Първа от ДОПК. При това положение,
противно на посочените процесуални принципи, включително и на правилото на чл.
170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за разпределяне на
доказателствената тежест и изискването за главно пълно доказване на
предпоставките за постановяване на неблагоприятен за неговия адресат административен
акт, е доказване, сведено до представяне на 2 бр. РА, издадени на дружеството,
чийто управител е бил жалбоподателят. Процесуална обвързаност на
администрацията е да докаже всички елементи на правопораждащия фактически
състав. При процесуалната пасивност на органа по приходите задължение за съда е
да приеме за ненастъпили недоказаните факти. Впрочем, практиката на ВАС е
еднозначна в тази насока, поради което е излишно да бъде повтаряна.
Бездействието на приходната администрация се явява интерференция по отношение
на уникалността на каузалната връзка между поведението на субекта на
отговорността и несъбирането на публичните задължения на дружеството, при която
се изключва пряката последица като кумулативна даденост. Казано по друг начин,
несъбираемостта на задълженията се явява опосредена от факти и обстоятелства
извън субективното поведение на ревизираното лице. При това положение не може
да бъде установена еднозначно невъзможността за събиране на процесните публични
вземания като пряка последица единствено от действията на ревизираното лице,
след като е налице недостатъчно активно поведение от страна на органите по
приходите. Още повече, както бе посочено, в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК
отговорността на ревизираното лице е ограничена до размера на несъбраното
задължение, т.е. дори материалните активи на дружеството да не могат да
послужат за цялостно удовлетворяване на публичните задължения, това не води до
пряка последица - невъзможност за събиране на цялото публично вземане.
Ето защо, и с
оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е установен при условията на
главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Доколкото процесуалният ред за осъществяването ѝ възлага
доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия
състав върху органа по приходите, то резултатът ще е отмяна на обжалвания
ревизионен акт. Изводите на органа по приходите, че е налице основание за
реализиране отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, са незаконосъобразни.
По отношение
направеното изрично писмено възражение в допълнителна жалба /л.4720/ за
погасяване по давност на всички установени с процесния ревизионен акт публични
задължения, в т.ч. главници и лихви, настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно. Правилно е преценено, че с решението по чл. 155. ал. 4 от ДОПК
не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява
висящността на производството по издаване на отменения с решението първи
ревизионен акт. Ревизионното производство
започва от първата
издадена заповед за
възлагане на ревизия,
като производството е висящо до влизане в сила на издадения ревизионен
акт. Втората заповед за възлагане на ревизия по чл. 155. ал. 6 не променя
факта, че производството е висящо.
С оглед изхода
на настоящия правен спор жалбоподателят има право на присъждане на разноски.
Съдът констатира, че по делото не са представени договор за правна защита и
съдействие и/или списък с разноските. Независимо от това, настоящият съдебен
състав приема, че жалбоподателят е направил разноски за държавна такса в размер
на 10 лева.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618002789-091-001 от 25.09.2018 година, издаден от
инспектор по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с Решение № 450/30.07.2019
година на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Г.Е.Т., ЕГН ********** ***, е определена
отговорност по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД с
ЕИК ********* в частта относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 232
813,44 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 130 270,48 лв. и допълнително
начислен корпоративен данък в общ размер на 146 772,51 лв. ведно с прилежащите
лихви в размер на 80 635,19 лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52 да
заплати на Г.Е.Т., ЕГН ********** *** сумата от 10 (десет) лева разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: