№ 164
гр. Варна , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20203100900908 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба предявена от ЕВД. ИВ.
ИВ., с ЕГН **********, с адрес: *******, със съдебен адрес: гр.Варна,
ул.”Братя Георгиевич” №36, ет.1, офис 1, чрез адв.П.Б., против ”ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Г.М.Димитров” №1, представлявано от Б.Г. И. и
Р.В.М., със съдебен адрес: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, чрез адв.Д.С., с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати ищцата сумата от 120000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болка и страдания, настъпили в резултат от
смъртта на дъщеря Р. И. С.а, починала в следствие от пътно-транспортното
произшествие на 18.04.2017г. на АМ ”Тракия”, км.190+300 в посока запад-
изток, в землището на Община Чирпан, обл.Стара Загора, по вина на водача
на лек автомобил ”Мерцедес С 220”, с рег.№******, който е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, със Застрахователна полица №BG/30/116003302410, със
срок на действие от 28.12.2016г. до 28.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на настъпване на пътно транспортното
произшествие до окончателното изплащане на сумата.
1
В исковата молба се твърди, че ищцата е майка на Р. И. С.а, която е
починала в резултат от ПТП, което е настъпило на 18.04.2017г. на АМ
”Тракия”, км.190+300 в посока запад-изток, в землището на Община Чирпан,
обл.Стара Загора, по вина на водача на л.а.”Мерцедес С 220” с рег.№******,
който автомобил към датата на инцидента е бил е застрахован при ответника
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Твърди се, че причинно-следствена връзка между смъртта на Р. С.а и
въпросното ПТП, както и че вината за това е на водача на горепосоченото
МПС, е установена с влязла в сила присъда по НОХД №571/2017г. на
Окръжен съд Стара Загора. Сочи се, че приживе между ищцата и починалата,
е съществувала изключително здрава семейна връзка, като те били
изключително задружно семейство, изцяло отдадени един на друг. Твърди се,
че починалата осмисляла ежедневието на ищцата и се грижела постоянно и
всеотдайно за нея, независимо от нуждите . Сочи се, че в отношенията им
винаги е царяло разбирателство, любов и хармония, както и че починалата
била добър, трудолюбив и жизнен човек, който е пример за подражание на
роднини, приятели и съседи. Твърди се, че в резултат на произшествието,
семейството загубило най-скъпият си човек, който бил не просто упора в
трудни моменти, но и човек, който ги оценявал. Сочи се, че смъртта
сложила край на всичките им надежди, в живота им настъпила огромна
празнота, която с всеки изминал ден се усеща все по-осезателно. Поддържа
се, че със смъртта на дъщеря , ищцата била лишена от тази изключително
важна подкрепа, както и че тя никога няма да може да приеме внезапната
кончина, настъпила по този нелеп начин. Твърди се, че след смъртта на
дъщеря си, ищцата често прекарва дните си на гробището, тъжи чрезмерно за
нея, като скръбта и мъката са огромни, а загубата е непрежалима. Сочи се,
че болките и страданията от загубата са безпределни, като от фаталния ден и
досега, ежедневието на ищцата, се промени коренно, също както и
настроението . С оглед изложеното и с позоваване на съдебната практика, се
поддържа, че справедливото обезщетение, което ответникът дължи за
компенсиране на претърпените неимуществени вреди и тези които ще се
търпят за в бъдеще, е в размер на 120000лв. Твърди се, че ищцата отправила
претенция за заплащане на обезщетение към застрахователя на виновния
водач, която е заведена на 19.12.2019г. по застрахователна преписка с №0801-
004570/2017-05. Твърди се че отговорът на ответника бил, че не налице
2
основание за удовлетворяване на претенцията. Сочи се, че банковата сметка
по която евентуално да се изплати претендираното обезщетение, а имено:
IBAN BG51СЕСВ979010G8 349100.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответника, се поддържа становище за неоснователност и прекомерност на
претенцията, поради липсата на емоционална привързаност между починалата
и ищцата, съответно липса на претърпени неимуществени вреди от
последната. Сочи се, че бракът на ищцата е прекратен през 1982г., при което
тя е напуснала семейният дом, оставяйки дъщеря си и сина си, на грижите на
своя бивш съпруг. Твърди се, че от съдържанието на изходящи от останалите
членове на бившето семейство на ищцата писмени документи, е видно, че от
момента на развода тя не споделя общо домакинство с тях, включително и с
починалата си дъщеря, не е присъствала в живота им и изцяло се е
дистанцира от семейството. Поддържа се, че ищцата не е имала пълноценна
емоционална връзка с дъщеря си, както и че отношения между тях не са
обичайните и типични такива, за да се приеме, че ищцата пряко,
непосредствено и за продължителен период от време е търпяла и продължава
да търпи значителни по степен морални болки и страдания от загубата на
дъщеря си. Поддържа се още, че след като ищцата не е живяла заедно с
дъщеря си от ранна детска възраст и то в най-важния период за съзряването и
формирането на детската личност като индивид, то между тях липсва дълбока
и пълноценна емоционална връзка, съответно няма основание за изплащане
на обезщетение в претендираният размер. Сочи се, че правото на най-
близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
по смисъла вложен в Тълкувателно решение от 21.06.2018г. по тълкувателно
дело №1 от 2016г. на ВКС. Твърди се, че в конкретния случай, раздялата на
родителите на Р. С.а, е станала причина майката и дъщерята да се отчуждят,
което изключва особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение
за действително претърпени неимуществени вреди в търсения размер.
Поддържа се, че връзката между ищцата и дъщеря е била необичайно
отчуждена за толкова близки родственици, дори формална. Сочи се, че
според Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленумът на ВС, нямат право на
3
обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения-
родители изоставили децата си и т.н., защото е явно, че те не понасят никакви
неимуществени вреди. На следващо място се оспорва, че ищцата е преживяла
психически стрес в резултат от процесното събитие, като се поддържа
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди с твърдения, че същото противоречи на морала и би се
превърнало в източник на неоснователно обогатяване за ищцата, предвид
изложеното относно липсата на лични отношения. На последно място се
оспорва претенцията за присъждане на законна лихва считано от датата на
деликта, като се поддържа, че съгласно чл.429, ал.3 от КЗ застрахователят
заплаща лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от по-раната
дата-тази на уведомяването за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Сочи се, че съгласно чл.497,
ал.2 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, ако не е определил и
изплатил в срок застрахователно обезщетение, считано от по-ранната от двете
дати: -изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или -изтичането на срока по чл.496, ал.1
от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя. Твърди се, че в случая
застрахователната претенция е предявена на 19.12.2019г. и едва след изтичане
на 15 работни дни от този момент, най-рано може да се счита, че
застрахователят е изпаднал в забава, съгласно специалното правило на чл.497,
ал.2, т.1 от КЗ. Предвид изложеното се поддържа, че претенцията за
присъждане на лихва за забава, считано от датата на деликта-18.04.2017г. до
изтичане на 15 работни дни след сезирането на 19.12.2019г., е неоснователна.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват
възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата
молба. По конкретно се оспорват доводите, че между ищцата и починалата
дъщеря не е съществувала изключително здрава емоционална връзка, като са
развити съображения за недопустимост на ангажираните от ответника
доказателства. Твърди се, че след прекратяване на брака на ищцата с решение
по гр.д.№2899/1982г. на ВОС, родителските права за дъщеря са
4
предоставени на нея, като с решение по гр.д.№884/1987г. на ВРС, са
предоставени и родителските права за сина , тъй като баща му не се е
грижил за него. Доразвити са съображения в подкрепа на претендираният
размер на обезщетението, като и относно претенцията за присъждане на
законна лихва от датата на деликта, като се сочи, че застрахователят е бил
уведомен за процесното ПТП много преди завеждане на иска от ищцата.
С постъпилият от ответникът отговор на допълнителната искова молба,
се поддържат вече изложените доводи и възражения за неоснователността на
претенциите.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощникът си, поддържа
предявеният иск. Моли за уважаване на претенцията и присъждане на
деловодни разноски. С писмени бележки, се доразвиват съображения за
основателност иска.
Ответникът, чрез постъпила писмена молба от процесуалният му
представител, поддържа отговорите си, респективно оспорванията и
възраженията си. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна, следното:
От приетият по делото заверен препис от влязла в законна сила Присъда
№59 от 07.12.2017г. по НОХД №571/2017г. на Окръжен съд Стара Загора, се
установява, че водачът на лек автомобил “Мерцедес С 220”, с рег.№В 4672
ВМ, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“ вр ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 18.04.2017г. на АМ ”Тракия”,
км.190+300 в посока запад-изток, в землището на Община Чирпан, обл.Стара
Загора, е предизвикал ПТП, съответно по непредпазливост причинил смъртта
на Р. И. С.а.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-18.04.2017г.
отговорността на водача на лек автомобил ”Мерцедес С 220”, с рег.№В 4672
ВМ, е била застрахована при ответното дружество по договор “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в Застрахователна полица
5
№BG/30/116003302410, със срок на действие от 28.12.2016г. до 28.12.2017г.
От направената по делото справка в НБД се установи, че ищцата е
майка на Р. И. С.а.
Не е спорно между страните и от ангажираните доказателства се
установи, че ищцата е отправила към ответния застраховател претенция за
заплащане на обезщетение, която е получена на 19.12.2019г., съответно е
образувана Застрахователна преписка с №0801-004570/2017-05. Установява се
още, че ответникът е отказал заплащане на обезщетение, с мотив, че не е
налице основание за това, с оглед данните за отчуждение между починалата и
ищцата, съдържащи се в предявените застрахователни претенции от
останалите наследници, преписи от които са приети по делото.
Видно е от представените по делото преписи от Решение по гр.д.
№884/1987г. и от издадените въз основа на него изпълнителни листи, че след
прекратяване на брака на родителите на Р. И. С.а, упражняването на
родителските права по отношение на нея е предоставено на майка ѝ, а на баща
е предоставена родителската власт върху нейния брат. Видно е още, че
поради острото противопоставяне на бащата, имащо за цел да осуети
контактите между майка и син, се е стигнало до изменение на определения
режим на упражняване на родителските права, като родителската власт и
върху това дете е предоставена на майката.
По делото са представени завеР. преписи от влезли в сила решения
постановени по т.д.№1373/2018г. на ОС Варна и в.т.д.№474/2019г. на Ап.С
Варна, с които ответният застраховател е осъден да заплати обезщетение на
дъщерята на Р. И. С.а. От цитираното решение на ВОС, е видно още, че
извънсъдебната претенция за заплащане на обезщетение от застрахователя е
отправена към него на 02.02.2018г.
От заключението на назначената по делото СПЕ, което се кредитира от
съдът като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
смъртта на Р. И. С.а, е преживяна от ищцата като значим шок, преминал
впоследствие в значим стрес. Това събитие, е дало отражение върху психо-
емоционалното състояние на ищцата и е довело до припадъци /колапси/,
нарушение в сън, ананкастни /натрапливи/ тенденции, вегетативни смущения,
6
емоционална инконтиненция, перманентно вътрешно напрежение и
емоционална потиснатост, поради изживяването на тъга и мъка. Понастоящем
състоянието на ищцата, се характеризира с умерена тревожност и
потиснатост, като са налице и симптоми от посттравматично стресово
разстройство /нарушен сън-кошмари, натрапливи спомени, оживяване на
минали сцени, отчужденост от другите хора/.
По делото по искане на ищцата, са разпитани свидетелите Р. И. К. и
Р.Д.Д., и по искане на ответника свидетелите СВ. ИВ. СТ. и ИВ. СТ. ИВ..
Показанията на двете групи свидетели, се кредитират от съдът, в частта, в
която са базирани на непосредствени впечатления и съдържат данни за
наведените от страните факти, имащи значение за спора и при отчитане на
възможната им заинтересованост
В показанията си свидетелят Р. И. К., който е бивш съпруг на Р. И. С.а,
сочи, че познава починалата от осми клас, като по това време и след това тя е
живеела при своята майка. Сочи, че отношенията между Р. и майка , са били
много добри, за разлика от тези с баща , с когото дълго време, са били
скарани. Сочи, че след сключването на бракът му с Р., отношенията между
нея и майка продължили да бъдат добри-постоянно си комуникирали по
телефона и си гостували. Сочи още, че ищцата системно се грижила за своята
внучка /тяхната дъщеря/. По думите на свидетеля смъртта на Р., се отразила
тежко на майка ѝ, тъй като двете били много привързани една към друга.
Свидетелката Р.Д.Д. сочи, че след развода на родителите на Р. И. С.а,
родителската власт по отношение на нея била предоставена на майка . Сочи,
че ищцата и Р. съжителствали съвместно и имали много близки отношения-
като приятелки. Сочи, че ищцата организирала сама, без участието на баща ,
абитуриентска вечер и сватбата на Р., който дори не присъствал на последния
празник. Сочи, че и след сватбата, близките и топли отношения между майка
и дъщеря, се запазили, като Р. споделяла всичко с ищцата. Според
свидетелката, след смъртта на Р., ищцата се ”сринала” физически и
психически-изпаднала в депресия и получила аритмия, още повече, че
разчитала на нейната бъдеща подкрепа.
Свидетелят ИВ. СТ. ИВ., сочи че след разводът му с ищцата през 1982г.,
родителските права върху Р., били предоставени на майка , но след шест
7
детето, което тогава е било на около 15 години, се върнало при своя баща.
Сочи, че от този момент Р. е живяла при него, дори след като се е оженила и
са се родили децата . Сочи, че Р. продължила да живее при него и след
раздялата със съпруга , до момента в който и купили апартамент. По думите
на свидетеля контактите между Р. и ищцата, имали за цел финансово
облагодетелстване на последната. Свидетелят излага, че не е присъствал на
сватбата на дъщеря си Р., тъй като не може да понася ищцата.
По думите на свидетелят СВ. ИВ. СТ., който е син на ищцата, след
развода на родителите им, сестра му Р., живеела първо при майка им, а после
при баща им, като няма спомен за причините довели до тази промяна и кога е
станало това. Свидетелят излага, че не знае дали след като се е преместила да
живее при баща си, Р. е поддържала връзка с майка си, като определя
отношенията им като хладни, а връзката им като комплицирана. Сочи, че в
зряла възраст, Р. и ищцата, са се виждали и са си помагали една на друга.
Сочи още, че баща им, не е бил на сватбата на Р..
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1
от КЗ застрахователят по договора за застраховка “Гражданска отговорност“
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат;
както и вида и размера на претърпените вреди.
8
В разглежданият случай по делото е прието за безспорно, че към датата
на процесното ПТП-18.04.2017г. по отношение на лек автомобил ”Мерцедес
С 220”, с рег.№В 4672 ВМ, е имало действаща застраховка ”Гражданска
отговорност”, сключена с ответника, като водача на застрахования автомобил,
е ползвал същия на законно основание. Наред с това са налице и елементите
от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето ползващо се
от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено виновно
противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат-смърт на дъщерята на ищцата в резултат от пътнотранспортно
произшествие. Последните обстоятелства, са установени с влязъл в сила
съдебен акт, постановен в производство по НОХД №571/2017г. на Окръжен
съд Стара Загора и съобразно чл.300 от ГПК, са задължителни за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието.
С оглед горното, се налага извода, че иска за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, е доказан по
основание.
Относно определянето на размера на обезщетението при съблюдаване
на критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и
общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
На първо място, следва да се има предвид, че смъртта поставя край на
живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването
от една страна невъзвратими и от друга най-големи, поради което за това
житейско събитие, следва да се определи по справедливост по-висок размер
на обезщетение, спрямо този за претърпени неимуществени вреди от телесни
9
повреди. Характерът и тежестта на вредите търпени от ищцата, се установиха
от кореспондиращите си показания на свидетелите К. и Димова, и
заключението на назначената по делото СПЕ, а имено че същата е преживяла
тежко загубата на своята дъщеря, с която са поддържали регулярни контакти
и са имали топли отношения. Установи се още, че претърпения в резултат на
смъртта на дъщеря , значим шок, а последствие и значим стрес, са дали
силно негативно отражение върху психо-емоционалното и физическо
състояние на ищцата, като понастоящем същата изпитва умерена тревожност
и потиснатост, с изразени симптоми от посттравматично стресово
разстройство.
Наред с горното, следва да се отчете и вида на родствената връзка
между ищцата и починалата-майка и дъщеря, както и че всяка от тях е
участвала участвал активно в живота на другата.
По изложените съображения и като съобрази възрастта на ищцата,
съответно продължителността на търпените негативните психически
преживявания, както и предстоящите такива, съдът счита, че за репариране на
претърпените неимуществени вреди, е необходима не по малка от 120000лв.
За да достигне до горният извод, съдът съобрази, че възраженията на
ответника за липса на пълноценна емоционална връзка между ищцата и
дъщеря , респективно че първата няма право на обезщетение за
неимуществени вреди, защото не е понесла никакви неимуществени вреди,
бяха опровергани от горекоментираните гласни доказателства и
заключението на СПЕ. Действително в показанията на свидетелите И. и С., се
съдържат извести данни за отчужденост между ищцата и нейната дъщеря,
същите обаче не могат да бъдат приети за изцяло достоверни, а по скоро като
подчертаващи негативните ситуации. Съпоставката им с останалите
доказателства по делото, а и самото съдържание на свидетелските показания,
води до извода, че те са резултат от сложните и конфликтни в миналото
отношения в семейството и са обременени от изцяло негативното отношение
на свидетеля И. и отчасти това на свидетеля С., към ищцата. В контекста на
изложеното съдът намира, че въпросните гласни доказателства, не са годни да
разколебаят извода за съществуване на близки отношения между ищцата и
починалата ѝ дъщеря.
10
Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди, се явява
изцяло основателен, поради което и следва да се уважи в предявеният размер
от 120000лв.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД застрахователя дължи мораторна лихва
върху обезщетението, считано от момента, в който е той изпаднал в забава.
Според съдебната практика, обективирана в Решение №167 от 30.01.2020г. по
т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о., Решение №128 от 04.02.2020г. по т.д.
№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., която се споделя от настоящият
съдебен състав, ответникът-застраховател дължи мораторна лихва върху
обезщетението, считано от момента на сезирането му, тъй като отговаря за
забавата на застрахования, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователят от отговорността на деликвента.
Действително според чл.409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава
върху застрахователното обезщетение, след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Но от друга страна съгласно чл.429,
ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка “Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования деликвент или от увреденото лице, включително чрез
предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са
в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера
на застрахователната сума. В случая по делото липсват данни за уведомяване
на застрахователя от застрахования, но са налице такива за уведомяването му
от друго увредено лице, а имено от дъщерята на починалата Р. И. С.а, което е
станало на 02.02.2018г. Ето защо и доколкото за изпадането на
застрахователят в забава по отношение на дължимото обезщетение за вредите
породени от процесното застрахователно събитие, е от значение момента на
уведомяването за деликта, а не личността на уведомяващото го лице, то дата,
от която се дължи мораторна лихва е 02.02.2018г.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искането на ищцата за
присъждане на законната лихва върху обезщетението, следва да се уважи
считано от горепосочената дата, респективно че искането за присъждане на
лихва, считано от датата на увреждането до тази дата, следва да бъде
11
отхвърлено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищцата, се полагат деловодни разноски, според ангажираните доказателства
за направени такива, а именно в размер на 5000лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Във връзка с недължимостта от ищцата на заплащане на държавни такси
и разноски, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да плати дължимата за производството държавна такса, чиито размер
възлиза на 4800лв. и направените разходи от бюджета на съда в размер на
200лв., или общо сумата от 5000лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр.
с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да заплати и 5лв.
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Г.М.Димитров” №1,
представлявано от Б.Г. И. и Р.В.М., да заплати на ЕВД. ИВ. ИВ., с ЕГН
**********, с адрес: *******, сумата от 120000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, в
резултат от смъртта на дъщеря Р. И. С.а, настъпила в следствие от пътно-
транспортното произшествие на 18.04.2017г. по вина на водача на лек
автомобил ”Мерцедес С 220”, с рег.№******, който към този момент е бил
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на уведомяването на застрахователя за
инцидента-02.02.2018г., до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 5000лв., представляваща деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от
настъпване на деликта-18.04.2017г. до датата на уведомяване на
застрахователят-01.02.2018г., като неоснователно.
ОСЪЖДА ”ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********,
12
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Г.М.Димитров” №1,
представлявано от Б.Г. И. и Р.В.М., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 5000лв., от
която 4800лв.-дължимата държавна такса за производството и 200лв.-
заплатено от бюджета възнаграждение на вещо лице, и сумата от 5лв. за
служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13