№ 8
гр. Пазарджик , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500287 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1685/2019 година
на РС Пазарджик е уважен предявения от „М.М. „ ЕООД против Д.П. иск с
правно основание чл.56 ал.1 от ЗН и е прекратено производството по иск на
същия ищец против Д.П. и И. П. с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Макар във втората част решението да има характер на определение
,съдът е посочил на страните възможност за обжалването му в двуседмичен
срок.
В указания от съда срок решението е обжалвано от ответника по първия
от предявените искове Д.П. с въззивна жалба в частта , с която е уважен
предявения срещу него иск с правно основание чл.56 ал.1 от ЗН.
От ищеца жалба в този срок не е постъпила.
След администриране на книжата, от ищеца „М.М.“ ЕООД е постъпил
отговор на подадената въззивна жалба.
В срока за отговор – на 5.02.2021 година /след изтичане срока за
обжалване на решението / е подадена от „М.М.“ ЕООД насрещна въззивна
жалба.С нея обаче се обжалва тази част от решението , имаща характер на
определение , с която съдът е прекратил производството по предявения срещу
1
Д.П. и И. П. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Въззивната инстанция намира ,че подадената насрещна въззивна жалба ,
имаща характера на частна такава , е недопустима и не следва да бъде
разглеждана в производството.
Насрещната жалба е допълнителна процесуална възможност,
предоставена на страните по делото, насрещни субекти по едно спорно
материално правоотношение, с която те разполагат едва след като правото им
на самостоятелна въззивна жалба се е погасило поради неупражняването му в
посочения от закона преклузивен срок.
Законодателната цел на насрещната жалба е процесуална икономия ,
като тя е и средство за преодоляване на забраната да се влошава положението
на обжалващия. Допустимостта на тази жалба предпоставя надлежно
упражнено от насрещна страна по спорно материално правоотношение и
безспорно процесуално правоотношение право на жалба срещу решението по
спора и тя може да има за предмет произнасяне на долустоящия съд по
такива правоотношения, предмет на делото, насрещна страна по които са
лицата, подали въззивна жалба. Насрещната жалба не може да има за предмет
произнасяне по правоотношения, които, макар и част от целия общ предмет
на делото, имат за насрещна страна други, различни лица / т. напр.
Определение №111 от 24.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1872/2019 г., I г. о.,
ГК.
В настоящия случай е предявен иск с правно основание чл.56 ал.1 от
ЗН от „М.М. „ ЕООД против Д.П..По този иск ,съдът е постановил акт по
същество и в тази част решението е обжалвано от Д.П..
Ищецът е разполагал със самостоятелна възможност да обжалва
произнасянето на съда с характер на определение по отношение
допустимостта на иска с правно основание против Д.П. и И. П. и не е сторил
това в указания от съда срок.
Като се има предвид предмета на подадената въззивна жалба от Д.П. ,
то макар и да налице определена връзка между двата иска , то ищецът не
може по пътя на насрещното обжалване да обжалва решението в друга негова
част ,постановено по отношение на лица , различни от въззивния
2
жалбоподател.
Поради това , съдът намира ,че тази жалба е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Във въззивната жалба е направено искане са събиране на доказателства
– разпит на свидетел, относно обстоятелства , относими към допустимостта
на претенцията , който не е извършен от първата инстанция при условията на
чл.158 ал.1 от ГПК.
Тъй като се касае за своевременно направено искане за събиране на
доказателства , което не е могло да се осъществи пред първата инстанция ,
поради отсъствието на свидетеля от страната,то съдът намира ,че следва
намери приложение разпоредбата на чл.158 ал.2 от ГПК , тъй като въззивната
инстанция е инстанция по съществото на спора.Следователно няма пречка
свидетелят да бъде разпитан , ако страната осигури присъствието му за
насроченото съдебно заседание.
Съобразявайки и становището на ответника в писмения отговор при
условията на чл.267 ал.2 от ГПК , съдът намира за необходимо да бъде
разпитан пред въззивната инстанция отново свидетелят М.М..
Мотивиран от изложеното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ нарещна въззивна жалба на „М.М.
„ЕООД против решението на РС Пазарджик по гр.д.№ 1685/2019 година ,в
частта , с която е прекратено производството по иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД против Д.П. и И. П., като ПРЕКРАТЯВА производството по
тази жалба по В гр.д.№ 287/2021 по описа на Окръжен съд.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Допуска до разпит М.А.С. , чието присъствие в съдебното заседание
3
следва да бъде осугирено от въззивника за посочените в жалбата
обстоятелства.
Допуска до разпит отново и св.М.М. при довеждане от ответника по
въззивната жалба.
Насрочва делото за 19.05.2021 година – 10 часа , за която дата да се
призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4