Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./ .01.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ИВАН СТОЙНОВ
при
секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно гражданско дело № 1627 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от И.Д.Х. от с. Ветрино, чрез адв. Л.П.,
срещу Решение № 2539 от 07.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 5376/2018 г.
по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ И.Д.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 640,00 /шестстотин и четиридесет/ евро,
представляваща частична претенция от вземане цялото в размер на 7336.73 евро,
представляваща сбор от недължимо заплатени от ищеца вноски по кредитна
клиентска сметка № 96601442401707 и клиентски № *********, разкрита на
ответника в „Уникредит Булбанк“ АД във връзка с
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 1700995/26.03.2009 г.,
сключен между И.Д.Х. и „УниКредит Булбанк" АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
13.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбоподателят И.Д.Х.
счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи, че съдът не е възприел правилно фактическата обстановка и
не е обсъдил всички приети по делото доказателства. Излага, че не е налице
хипотезата на неоснователно обогатяване, защото ищецът по свое желание е внесъл
паричната сума по банковата сметка на ответника, а последният не се е
разпореждал с нея. Твърди, че са налице отношения основани на договор между
роднини, във връзка с тегленето на кредита и връщането на парите, които
отношения се установяват по делото от свидетелските показания. Сочи, че целта
на договорките е била да се финансира дружеството „Консорциум Реми Груп“ АД,
което към момента на тегленето на кредита е било във влошено състояние. В тази
връзка излага, че ответникът е бил формален кредитополучател, а вноските по
кредита са се заплащали от ищеца и синовете му. Твърди още, че не е налице
обогатяване на ответника, защото закупеният апартамент не е въведен в
експлоатация и не може да бъде продаден, и кредитът не е погасен. В заключение
сочи, че с плащането на сумите ищецът е изпълнил един нравствен дълг, предвид
близката родствена връзка между страните и непострояването на сградата. Иска
допускане на свидетелски показания и поставя въпроси към ищеца. Моли за отмяна
на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание
поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемият Р.Х.И. депозира писмен
отговор на жалбата. Твърди, че същата е неоснователна. Сочи, че възраженията на
въззивника, във връзка с волята за разпореждане със сумите, са преклудирани и
не следва да се разглеждат. Излага, че договорки между страните не са
установени по делото и ответникът се е разпоредил с получената по кредита сума.
Възразява срещу дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, като
твърди, че същата следва да е чл. 59 ЗЗД. Сочи, че свидетелските показания на
водените от ответната страна свидетели не могат да се ценят, защото е налице
забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Противопоставя се на доказателствените
искания на въззивника. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски. В съдебно заседание поддържа отговора.
По предмета на така
предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът излага , че между И.Д.Х. и „УниКредит
Булбанк" АД е сключен договор за кредит, по който на кредитополучателя И.Д.Х.
е открита клиентска сметка № 966014424021707, клиентски № *********. На
16.04.2013 г., 20.12.2013 г., 16.01.2014 г., 13.03.2014 г., 22.05.2014 г. и на
01.07.2014 г. в полза на ответника по посочените по-горе негова кредитна
клиентска сметка и клиентски номер ищецът е внесъл в „УниКредит Булбанк"
АД вноски по кредита в евро, както следва: 1. С вносна бележка от 16.04.2013 г.
- сумата от 1071.98 евро; 2. С вносна бележка от 20.12.2013 г. - сумата от
1403.78 евро; 3. С вносна бележка от 16.01.2014 г. - сумата от 837.16 евро; 4.
С вносна бележка от 13.03.2014 г. -сумата от 780.00 евро; 5. С вносна бележка
от 22.05.2014 г. - сумата от 2570.00 евро; 6. С вносна бележка от 01.07.2014 г.
- сумата от 673.81 евро. Общо внесената от ищеца сума е в размер на 7336.73
евро. Посочената сума не е възстановена на ищеца и досега. Ответникът е близък
роднина на ищеца, който към периода от време, през който са направени вноските
е бил финансово затруднен да обслужва кредита си, поради което ищецът е внесъл
с посочените 6 бр. банкови бордера исковата сума. Между ищеца и ответника
липсва каквато и да била уговорка, по силата на която ищецът да е поел
задължение да погасява вноските по кредита, като се касае за инцидентни
плащания. Предвид изложеното, за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на частичен осъдителен иск. С оглед на горното се сезира съда с искане за постановяване
на съдебно решение, с което да се уважи предявената искова претенция и се моли
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът И.Д.Х. в срока по чл. 131 от ГПК,
депозира отговор на исковата молба, в който се излага становище за
неоснователност на предявения иск, поради което се моли същият да се отхвърли
изцяло. Излага се, че страните по делото са роднини, като ответникът е чичо на
ищеца. Твърди се, че в случая ищецът е изпълнил не чуждо, а свое задължение по
договор, по който ответникът фигурира само формално, като кредитополучател.
Реалният кредитополучател в случая е ищецът, евентуално „Консорциум Реми
Груп" АД. Излага се, че е налице е привидна/прикрита сделка по отношение
на страните. Оспорва се твърдението на
ищеца, че е внасял лично в полза на ответницата, по негова кредитна клиентска
сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, вноски по кредит. Оспорва се верността и
автентичността на вносните бележки от 16.04.13 г., 20.12.13 г., 16.01.14 г.,
13.03.14 г., 22.05.14 г., 01.07.14 г., като се твърди, че същите не са
подписани от Р.И.Х. и същите не удостоверяват вярно, че именно той е вносител
на сумите. Дори и да се установи наличие на твърдените преводи от страна на
ищеца се оспорва обстоятелството да е налице твърдяното обогатяване на И.Д.Х.
за сметка на ищеца, без основание. В случая истинският кредитополучател по
сочения кредит е самия Р.И.Х., респективно „Консорциум Реми Груп" АД, като
евентуалните вноски от страна на ищеца са правени именно, за да погасява
собственото си задължение, евентуално на „Консорциум Реми Груп" АД. Излага
се, че към януари 2009 г. ответникът И.Д.Х. и сестра му Г.Х. и съпругът й
Сергей Цветанов се били служители на „Консорциум Реми Груп" АД с ЕИК
*********, под ръководството на Р.Х. (техен чичо - брат на баща му). В началото
на 2009 г. Р.Х. ги помолил за помощ (през това време била финансовата криза в
страната) - да купят фиктивно апартаменти от сградата в гр. Бяла, която той
строял тогава, чрез ипотечни кредити, парите от които да дадат на него лично.
Казал им, че по този начин ще си осигури финансиране, което му е нужно и иска
да спести ДДС (когато се продават апартаменти преди получен Акт 16 на сградата,
фирмата строител не начислява/плащала ДДС - така им било обяснено). Казал им и
че кредитите са уредени, уговорени с ръководен кадър на УниКредит Булбанк и
просто трябва да се уредят документално. Р.Х. им обещал, че ще плаща месечните
вноски по кредитите. Преводите, които е правил, евентуално ищецът, са изцяло в
тази връзка, при ясно негово знание за реалната обстановка. Вноските по
ипотечните кредити се внасяли чрез служители на „Консорциум Реми Груп"'
АД, от ищеца и от неговите синове И. Х. и Д. Х.. Излага се, че в случая Р.Х. не
може да иска връщане, защото съзнателно
е изпълнил един свой нравствен дълг, а именно да погаси задължение, възникнало единствено
и само заради него и в негова единствена полза, подпомагащо неговия бизнес. В
случая липсва каквото и да е било обогатяване от страна на ответницата, тъй
като към момента сградата, в която се намира апартамента, е все още незастроена
от „Консорциум Реми Груп" АД, респективно от Р.Х. и ежедневно се руши,
като перспектива за нейното завършване няма, а поради непогасяване на въпросния
ипотечен кредит ответникът е осъден от банката и спрямо нея в момента се
провежда принудително изпълнение от ЧСИ. В случая обедняването на ищеца е
заради самия него и не е било за сметка на обогатяване на ответника. Излага се,
че съгласно съдебната практика "нравствен дълг" или нравствено
задължение е това, при което се изпълнява провокирано от собствения морал и
съвест задължение, което никога не е могло да се осъществи чрез използване
механизма на държавната принуда. В условията на евентуалност се прави
възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника за процесните
вземания. Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли предявената искова
претенция, както и да се присъдят направените в производството разноски.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни
изводи:
Няма твърдения в тази
насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи
съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Предявен е осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума, с която първият неоснователно се е обогатил.
Първоинстанционният съд е квалифицирал
иска по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД
и съобразно разпределената от него доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи, че е превел процесната сума по банковата сметка на ответника, по
описания в исковата молба начин, т.е. наличието на имуществено разместване
между него и ответника, т.е. фактическото предаване на материалното благо и
получаването му от другата страна. Ответникът е следвало да установи, че е
налице годно правно основание, оправдаващо настъпилото разместване на
имуществени блага и точния размер на дължимата сума, в случай, че ищецът
установи първото, т.е. да докаже изложените в отговора на исковата молба
твърдения, че ищецът е превел вноските по банковата сметка на ответника от свое
име и сметка, евентуално от името и за сметка на трето за спора лице –
„Консорциум Реми Груп“ АД, както и че истински кредитополучател по договора за
кредит е ищецът или същото трето за спора лице. Ответникът е следвало да докаже
и твърденията си, че ищецът е извършвал плащанията в изпълнение на свой
нравствен дълг.
В Решение № 65 от 13.06.2019
г. на ВКС по гр.д. № 3460/2018 г., II г.о. е обобщена практиката на ВКС, с която се приема, че когато съдът се е
произнесъл по заявените искания, но е дал неправилна
правна квалификация на иска се касае до нарушение на материалния закон, а не до недопустимост на решението. С
оглед същността на въззивното производство, ако въззивният съд приеме различна
от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, при непроменени
фактически твърдения и петитум, той следва
да разреши спора по същество в съответствие с действителното правно
основание, като обезпечи служебно правилното приложение на материалния закон и
даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената
тежест, като укаже на страните необходимостта да ангажират съответни
доказателства. Погрешната правна квалификация е свързана с допустимостта на
решението само тогава, когато е нарушен принципа на диспозитивното начало –
съдът е извел правната квалификация въз основа на невъведени от ищеца
обстоятелства, подменяйки предмета на спора и обхвата на търсената защита.
Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум.
Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес спорът следва
да се разреши съобразно действителната правна квалификация на предявения иск,
като се обсъдят релевантните за спора факти, доказателствата, доводите на
страните и се приложи съответния материален закон. С оглед същността на
въззивното производство като продължение на първоинстанционното аналогични са и
задълженията на въззивния съд относно правилната правна квалификация на
спорното право.
На
първо място настоящият състав счита, че дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на иска е неправилна.
От твърденията на ищеца в исковата молба се прави извод, че същият е внесъл
парични средства по кредитната сметка на ответника, която обслужва теглен от
последния кредит. За да е налице някоя от хипотезите по чл. 55 ЗЗД следва да
има даване и получаване на някакво благо. Благото може да бъде пари, но те
трябва да са били дадени на получателя. В случая се твърди, че парите са
преведени по кредитната сметка на ответника, с което са се погасили негови
задължения към трето лице – банка. Касае се за намаляване на пасив чрез
погасяване на задължение, което е случая е непрестационна кондикция и намира
своето основание в чл. 59 ЗЗД.
Въпреки различната правна квалификация хипотезите на неоснователно обогатяване
са сходни и първоинстанционният съд е дал правилни
и изчерпателни указания за разпределяне на доказателствената тежест, поради
което правата на страните не са нарушени и не се е наложило предприемане на допълнителни
процесуални действия от страна на въззивния съд.
За
да е основателен иска по чл. 59 ЗЗД е необходимо да е изпълнен фактическия състав на нормата, който
включва: обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице, връзка между
обогатяването и обедняването, липса на основание, да няма друг иск (претенция),
с която обеднелият да може да се защити.
От
събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че четири от
петте елемента от фактическия състав са налице. Ищецът е обеднял с претендираната парична сума, за която е предявен частичен
иск. Установява се, че представените вносни бележки за сумите са подписани от
него. От допуснатата ССЕ се установява, че тези суми са постъпили по кредитната
сметка на ответника и са усвоени от банката за погасяване на кредита на И.Х.. Налице е обогатяване на ответника,
защото чрез постъпването на тези суми по сметката и усвояването им от банката
се е погасило негово задължение, чрез което се е намалил неговия пасив. Налице
е и връзка между обогатяването и
обедняването, защото ако ищецът не беше внесъл тези суми нямаше да се лиши от
паричните средства, а ответникът нямаше да намали задължението си по кредита.
За обеднелия няма друг иск, с който да може да се защити, поради което
приложение намира субсидиарната
претенция по чл. 59 ЗЗД.
Главният спорен въпрос по
делото, който е и повдигнат с въззивната жалба, е дали е налице основание за обогатяването на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако
твърди, че е налице такова. /Решение № 107 от 08.10.2015 г. по т.д. № 2226/2014
г., I
т.о. на ВКС/ Основанието за обогатяването може да има различни форми. То
най-често има юридически характер и се изразява в това, че в патримониума на
лицето, което се е обогатило, съществува някакво право за това. Това право може
да е възникнало от правна сделка, фактическо положение или друг факт с правно
значение.
В
случая ответникът твърди, че основанието за обогатяването му произтича от неформално
(устно) споразумение между него (И.Х.) и ищеца (Р.Х.), по силата на което
ответникът се е задължил да изтегли банков кредит, с който да закупи апартамент
от дружеството „Консорциум Реми
Груп" АД, на което ищецът е изпълнителен директор, а след това последният
ще се задължи да изплаща дължимите
вноски по кредита лично или чрез трети лица. Икономически изгодната
последица за ищеца от това съглашение е, че в дружеството, което управлява, ще
постъпят бързо ликвидни парични средства (същото е било финансово затруднено)
от покупката на апартамента (който не е въведен в експлоатация), а впоследствие
когато сградата бъде завършена този апартамент ще се продаде на трето лице на
по-висока цена, като със средствата от продажбата ще се погаси изцяло кредита и
евентуално ще остане печалба за дружеството и другите участвали в уговорката
лица.
Установява се безспорно от доказателствата по
делото (договор за кредит, нотариален акт, ССЕ, свидетелски показания), че ответникът
е изтеглил банков кредит, като част от усвоените парични средства е използвал,
за да закупи апартамент от „Консорциум Реми Груп" АД. Продажната цена е
заплатена изцяло и е осчетоводена в дружеството.
Доколкото
горетвърдяното от ответника споразумение включва заплащането на парични суми от
ищеца, които са на стойност задълженията по изтегления кредит, то се касае за
установяване на договор на стойност по-голяма от 5 000 лв. Свидетелски
показания в тази връзка биха били недопустими (чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. II ГПК), ако не се твърдеше, че
съглашението е сключено между роднини,
какъвто е и настоящия случай (чичо и племенник). Възраженията на ищеца в тази връзка са
неоснователни, поради което и показанията на разпитаните по делото свидетели
следва да бъдат ценени от съда по същество. Предмет на спора не е нищожност на
договора за кредит, договора за покупко-продажба на апартамента или
съглашението между страните, поради което и при липса на твърдения за симулация
(привидност) и изрично оспорване на горепосочените сделки, забраната по чл.
165, ал. 2 ГПК не следва да се прилага. Също така свидетелските показания са
винаги допустими, когато страните ги сочат за установяване на обстоятелствата
около сключване на договора, респ. за мотивите им да се обвържат с определена
сделка. /така Решение № 12 от 31.01.2019 г. по гр.д. № 2000/2018 г., IV г.о. на ВКС и др./.
Във
връзка с доказване наличието на основание за обогатяване с процесните суми
(съществуването на процесното споразумение) и опровергаването на тези твърдения,
по делото са разпитани като свидетели сина на ищеца (И. Х.), главната
счетоводителка на „Консорциум Реми
Груп" АД (Веселина Лалева), юрисконсулта на „Консорциум Реми Груп" АД
през процесния период (адв. К. Г. и сестрата на ответника (Г.Х.). Също така
ищецът Р.Х. лично е дал обяснения пред първоинстанционния съд на основание чл.
176 ГПК.
Всеки от разпитаните свидетели е заинтересован по
един или друг начин от изхода на спора (роднински връзки, служебни отношения,
дела със страните, влошени лични отношения и др.), поради което техните
показания са преценени от въззивната
инстанция съобразно чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото и
като е взета предвид възможната тяхна заинтересованост.
За да прецени основателността на предявения иск
настоящият състав съобрази общата
процесуална позиция на ищеца по отношение на заявените от ответника факти.
Същият е отговорил уклончиво на
зададените му пред първата инстанция въпроси по чл. 176 ГПК, свързани с това
какви са мотивите му да преведе процесните суми по кредитната сметка на
ответника и по време на цялото производство (още от твърденията си в исковата
молба) поддържа позицията, че е желаел да помогне на И.Х. да си погасява
кредита, защото е бил в затруднено положение. В тежест на ответника е да
докаже, че е налице основание за обогатяването му, но след посочване на
основанието ищецът разполага с процесуалната възможност да опровергава тези
твърдения. Такова насрещно доказване не е проведено.
Съдът е длъжен
при постановяване на решението си да се
ръководи от правилата на логиката, опитните правила и морала. Позицията на
ищеца не е логически обоснована, при
съвкупната преценка на събраните в настоящото производство доказателства. На
първо място логически необосновано е твърдението, че желанието на ищеца е било
да помогне на ответника (негов племенник), защото му е близък роднина, доколкото
впоследствие е предявил иск пред съда за връщане на тези суми. Оказването на
помощ на близък човек в голяма част от случаите предполага дарствено намерение.
Дори такова да липсва, обикновено страните се опитват да предприемат някакви
други мерки за уреждане на отношенията си, преди да стигнат до предявяване на
иск пред съда. Ищецът не е представил никакви доказателства, че е налице
договор за заем или друго правоотношение между тях, че се е опитал да уреди
отношенията си с ответника, че го е поканил да му заплати сумите и т.н. Липсата
на такива факти и твърдения водят съда до извода, че се касае за наличието на някаква друга уговорка между страните.
На второ място процесуалната позиция на ищеца се
разколебава и от показанията на водения от него свидетел и от сина му, които
отговарят неясно на задаваните от
страните и от съда въпроси, но свидетелстват за някои факти с доказателствено
за делото значение. От показанията на свидетелката В. Л.се установява, че
същата е изготвяла вносни бележки за плащане на суми от името на Р.Х. и
синовете му към други лица (включващи лицата, които са теглили кредити, за да
закупят апартаменти от дружеството), включително ответника И.Х., което навежда
до извода, че ищецът целенасочено е
внасял пари по кредитната сметка и не се
касае за инцидентни плащания. От показанията на сина на ищеца Иван Х. се
установява, че същият също е внасял
суми по кредита на ответника, като твърди, че мотивите му са „разполагах със средства и реших да помогна“,
защото „бяхме доста близки тогава“. Свидетелят
дава уклончиви отговори на
зададените въпроси и не изяснява друго основание за плащането на сумите, но
заявява, че знае за това че баща му и брат му също са внасяли пари по сметката
на ответника.
В съвкупност обясненията на ищеца и показанията на
заинтересованите в негова ползва свидетели не
доказват твърдението за желание за оказване на помощ на ответника да си
погасява задължението по кредита, а дават основание на съда да счита, че е
налице друга уговорка между Р.Х. и И.Х.. Характерът и специфичният предмет на
тази уговорка се установява от водените от ответника свидетели и заключението
на проведената по делото ССЕ.
Видно от експертизата значителни суми по кредитната
сметка на ответника са били внасяни от лицата Р.Х., И. Х. и Д. Х. /ищецът и
неговите синове/, както и от самия ответник И.Х.. Тези данни сочат за наличието
на системност и координираност на
плащанията, която не може да бъде
постигната без наличието на някаква уговорка между тези лица. С оглед
изясняването на уговорката са разпитани свидетелите адв. К. Г. и Г.Х..
Ищецът е представил писмени доказателства за
заинтересоваността на Г. от изхода на делото, доколкото от тях се установяват
влошени отношения между него и ищеца. Тази кореспонденция (както и
доказателствата за предишни трудови правоотношения между Господинов и „РЕМИ
ГРУП“ АД, наличието на които не се оспорват) следва да се цени от съда,
доколкото може да разколебае достоверността на показанията на свидетеля, но
следва да се има предвид, че свидетелите винаги носят наказателна отговорност
по чл. 290 НК и вероятната им заинтересованост не винаги води до желанието за
даване на неверни или лъжливи показания. Също така в самата кореспонденция /л.
138 ВРС/ се съдържат данни за наличието на уговорки между Р.Х. и служители в
дружеството за теглене на ипотечни кредити и обещание за плащане на кредитите,
които писмени твърдения на свидетеля не са изготвени за целите на процеса.
От показанията на свидетеля адв. К. Г.се установяват параметрите на постигнатата
между страните уговорка и
обстоятелствата около сключването и́, които са логични, последователни,
непротиворечиви и се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност.
Изяснява се, че поради финансови затруднения на дружеството „КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП“ АД през втората половина на 2008 г. изпълнителният директор Р.Х. се е
обърнал с молба към служителите на компанията да закупят апартаменти в сградата
в гр. Бяла. Свидетелят знае за тези уговорки, защото на него също му е била
предложена такава оферта, като ищецът лично е поел ангажимента да погасява
вноските по отпуснатите кредити. Във вътрешните отношения между тях апартаментът
остава собственост на дружеството, а ако се намери купувач, следва да се
прехвърли на това лице. Бил е изготвен списък с предложения за различните
служители при различни цени в зависимост от кредитоспособността им, като някои
от тях са се консултирали със свидетеля за евентуалните юридически рискове от
такава уговорка. Впоследствие близки роднини на ищеца са изтеглили такива
кредити, включително и ответникът, а на свидетеля е било възложено да изготви
предварителните договори. Необходимостта от тези уговорки е била, за да се
финансира дружеството, защото не е имало възможност да тегли други кредити.
Финансовото му състояние е било тежко и голяма част от служителите са напуснали
заради това.
Дадените от свидетеля показания пълно и ясно
описват уговорката между страните, която отговаря на процесуалната позиция на
ответника в отговора на исковата молба. Независимо, че Г. не е присъствал на
срещата между ищеца и ответника, той е запознат с намеренията и отношенията
между страните, които са съществени за мотивите им по сключване на
споразумението и плащането на сумите от Р.Х. и синовете му по кредитната сметка
на ответника. Показанията на този свидетел се подкрепят от ССЕ и от показаният
на разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка Г.Х..
По същество последната установява същите уговорки
между страните, така както са изложени от свидетеля Г.. Добавя също така, че
лично е присъствала на срещата, на която ищецът е предложил на нея и на
ответника (брат и́) да изтеглят ипотечните кредити срещу задължението от
негова страна да погасява вноските по тях. Сумите, които са внасяне лично от
нея или от брат и́ по съответните кредити, са били предоставени от Р.Х.,
което обяснява защо те фигурират като вносители по счетоводни данни на банката.
По негово нареждане счетоводителката Л. и синовете му също са плащали вноски по
кредитите.
Показанията на свидетелката Х. са логични,
последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия доказателствен
материал. Същите са дадени непосредствено
пред въззивния състав и установяват
изцяло договорките между страните и процесуалната позиция на ответника. По
делото не бяха ангажирани никакви доказателства от ищцовата страна, които дори да поставят под съмнение
възможността такава уговорка да не е била сключена. Заинтересоваността на
свидетелката от изхода на спора не разколебава този извод.
Ако свидетелят е заинтересован, това може да се
отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата
оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред
съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради
което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква
степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може
да приеме, че заинтересованият свидетел е
възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в
показанията си. Когато правнорелевантни факти се установяват със
свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са
узнали тези факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да
възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Не съществува забрана въз основа на
показанията на заинтересовани свидетели да бъдат приети за установени факти,
които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива,
които вредят на противната страна. Преценката на съда за достоверността на
такива показания следва да бъде обоснована с оглед останалите събрани по делото
доказателства и на изключване на възможността заинтересоваността на свидетеля
да е повлияла на обективността на показанията му. /Така Решение № 22 от
04.02.2019 г. по гр.д. № 2644/2018 г., IV г.о. на ВКС/
Фактът, че част от средствата по отпуснатия кредит
са използвани за погасяване на старо задължения на ответника, не променя
извода, че е била налице уговорка между него и ищеца за погасяването му.
Индиция за уговорката е също така фактът, че сградата така и не е била
завършена и апартаментите никога не са експлоатирани от купувачите, доколкото
същите не са имали такова намерение.
Предвид всичко гореизложено настоящият състав
достига до единствения извод, че е налице основание за обогатяването на
ответника, а именно постигнатото между него и ищеца споразумение за плащане
на вноските по кредита. Като е достигнал до различен правен извод
първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени и
предявеният осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД да се отхвърли изцяло.
Предвид изхода на спора в полза на въззивника следва да се
присъдят сторените от него разноски пред двете инстанции. Пред първата инстанция
се претендират сумите от 200 лв. депозит за вещо лице, 30 лв. депозит за
призоваване на свидетел, 5 лв. за справка на адрес и 1 500 лв. адвокатско
възнаграждение. Пред въззивната инстанция се претендира сумата от 26.04 лв.
държавна такса за въззивно обжалване.
Ищецът е релевирал възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответника пред първата инстанция,
което е основателно. Съгласно
Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ минималното възнаграждение съобразно интереса на
делото се равнява на малко над 300 лв. Пред първата инстанция е изслушана
първоначална и допълнителна експертизи, разпитани са множество свидетели, проведени
са няколко открити съдебни заседания и се касае за усложнената фактическа
обстановка, по отношение установяване основанието за плащането на сумите. Съдът
намира, че сумата от 700 лв. се явява справедлива
и адекватна на положените от процесуалния представител на ищеца усилия, с
оглед фактическата и правната сложност на делото. Тази сума, заедно с
останалите извършените пред двете инстанции разноски следва да се възложат в
тежест на ищеца.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение
№ 2539 от 07.06.2019 г., постановено по гр.д. № 5376/2018 г. по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И.Д.Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, осъдителен иск за сумата от 640,00 /шестстотин и
четиридесет/ евро, представляваща частична претенция от вземане цялото в размер
на 7336.73 евро, представляваща сбор от недължимо заплатени от ищеца вноски по
кредитна клиентска сметка № 96601442401707 и клиентски № *********, разкрита на
ответника в „Уникредит Булбанк“ АД във връзка с Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № TR 1700995/26.03.2009 г., сключен между И.Д.Х. и
„УниКредит Булбанк" АД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
осъжда
Р.И.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
И.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 961,04 лв. /деветстотин шестдесет и един лева и четири стотинки/,
представляваща сторени от ответника разноски в производствата пред двете
инстанции, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.