Решение по дело №33620/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2840
Дата: 17 февруари 2024 г.
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20231110133620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2840
гр. София, 17.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Гражданско дело №
20231110133620 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени по реда на чл. 422 ГПК са искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД.
ОБ, представлявана от кмета Г.И.И., чрез пълномощниците адв. Л.Д. - САК и адв. И. А. е
предявила срещу И. Б. Я. иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД в общ размер на 19 717,52 лв., от които главница в размер на 18 978,72 лв. и лихва за
забава в размер на 738,80 лв. Иска се да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 18 978,72 лв. представляваща разноски за принудително премахване
на преместваеми обекти, собственост на ответника, разположени в поземлен имот с
идентификатор № .... по КК и КР на гр. Банско, както и лихва в размер на 738,80 лв. от
11.03.2015г. до 28.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение -
30.07.2015г. до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни и деловодни
разноски в заповедното и настоящото исково производство. Поддържа, че с констативен акт
№ 42 от 07.06.2013г. е било установено, че в поземлен имот с идентификатор № .... по КК и
КР на гр. Банско са налични преместваеми търговски обекти, поставени от ответника И. Б.
Я.. Те били поставени съгласно разрешение за поставяне № 11/09.11.2012г., издадено от
главния архитект на ОБ като срока на разрешението е изтекъл на 30.04.2013г. Изготвеният
констативен акт е бил връчен на ответника на 15.06.2013г. В законоустановения 3-дневен
срок не постъпили възражения против акта и затова кметът на общината издал заповед №
01-240/16.08.2013г. за доброволно премахване на преместваемите обекти от И. Б. Я.. Тази
1
заповед е влязла в сила на 16.01.2014г., но тя останала неизпълнена от задълженото лице.
Затова със заповед № .../01.11.2013г. кметът на ОБ е наредил принудителното премахване на
преместваемите обекти. Премахването на обектите е реализирано от „..“ ЕООД, за което
ищецът по делото е заплатило сумата от 18 978,72 лв. с ДДС. Въпреки получените покани за
доброволно изпълнение ответника Я. не е възстановил тази сума на ОБ. Във връзка със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът на 11.01.2018г. е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, оспорване на
задължението по която е довело до завеждане на настоящото дело.
Ответникът е получил исковата молба и е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в
който оспорва предявените претенции като неоснователни. Поддържа, че искът е
неоснователен по основание и размер, тъй като след влизане в сила на заповедта за
премахване на обектите, той не е имал достъп до тях, вкл. поради изтичане на срока за
стопанисването им. Оспорва начина на премахване на обектите, както и начина на оценка на
тази работа. Оспорва материалната доказателствена сила на представените с исковата молба
актове образец 19. Прави възражение за прихващане срещу ищеца за сумата от 3 000 лв.,
представляваща стойността на взетия от общината при премахването на обектите дървен
материал – 5 куб.м. дървени греди 10.10 и 5 куб.м. лемперия дограма – 20 кв.м. и 200 кв.м.
ПДЧ плоскости. В тази връзка ответникът прави искане за назначаване на съдебно-
техническа експертиза.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е разрешение за поставяне №11/09.11.2012 г., издадено от главния
архитект на ОБ със срок до 30.04.2013 г.
Представен е констативен акт №...06.2013 г. и констативен акт от 12.08.2013 г., от които
се установява, че преместваемият обект, за който е издадено разрешение за поставяне
№11/09.11.2012 г., не е премахнат.
Представени са заповед №../16.08.2013 г. за доброволно премахване на преместваеми
обекти на кмета на ОБ, писмо с изх. №9.../22.08.2013 г. на кмета на ОБ, ведно с известие за
доставяне.
Представена е жалба на ответника с вх. №.../1.09.2013 г. и констативен акт от 13.09.2013
г., определение №..11.2013 г. и определение №../19.11.2013 г по адм. дело №../2013 г. на
Административен съд Б.град, писмо с вх. №.../24.01.2014 г. и писмо с изх. №.../18.09.2013 г.,
товарителница №..., протокол от 10.10.2013 г.
Представена е и заповед №.../01.11.2013 г. на кмета на ОБ за принудително премахване на
процесния преместваем обект.
Представени са още Наредба за разполагане и премахване на преместваеми обекти на
2
територията на ОБ, писмо изх. №.....12.06.2013 г., ведно с известие за доставяне,
Представен е договор за обществена поръчка №.../28.12.2012 г. с приложения писмо с изх.
№.../07.11.2013 г. на кмета на ОБ, ведно с известие за доставяне, както и писмо с изх.
№.../12.11.2013 г. на кмета на ОБ и известия за доставяне.
Представени са и Акт обр. 19 от 21.11.2013 г., от 22.11.2013 г., 25.11.2013 г. 29.11.2013 г.
, 29.11.2013 г., констативен протокол от 21.112013 г., фактура №...23.01.2014 г. на стойност
31213.39 лв. с ДДС, документ за преводно нареждане от 28.01.2014 г., журнал на
счетоводните записвания от 30.06.2014 г., покана с изх. №...../09.05.2014 г., ведно с известие
за доставяне, покана с изх. №.....(1)/03.02.2015 и товарителница с №....
Предствени са още 3 бр.писма /оригинал/ от общинска администрация – Банско: писмо
изх.№.....12.06.2013 г. с приложени към него копия от Констативен акт № ...06.2013 г. и
Разрешение за поставяне № 11/09.11.2012 год.; писмо изх.№.../07.03.2013 г. и писмо изх.
№.../09.04.2013 г.; предварителен договор за присъединяване на обекти на клиенти към
разпределителната електрическа мрежа на „...“ АД от 27.02.2013 г. /оригинал/; писмо от
МРРБ – Дирекция за национален строителен контрол изх. № ..-029/26.04.2013 год./оригинал/;
4 бр. копия от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот .. от 14.03.2013 г.,
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №... от 28.12.2012 г., Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №... 28.12.2012 г., Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №... 01.07.2013 г. и 1 бр. копие от Нотариален акт за дарение
на недвижим имот №... 24.06.2013 г.; писмо от .. АД изх.№.../25.10.2012 г. /оригинал/; копие
от Заповед № .../04.07.2013 г. на н-к служба СГКК гр.Б.град; 3 бр. фактури в оригинал от „...“
АД: фактура № .... с прикачена бележка за вх. № .../11.09.2012 г. от ... АД „Обслужване на
клиенти“, фактура № .... прикачена бележка за вх. № **********/18.02.2013 г. от ... АД
„Обслужване на клиенти“, фактура № .... с прикачена бележка за вх. № ....3 г. от ... АД,
„Обслужване на клиенти“ и фактура в оригинал от „....“ ЕООД № ********** от 22.07.2013
г.; Становище от ... ООД /копие/ от 30.12.2012 г.; копие на писмо за издаване на скица и
копие на скица № .../01.08.2013 г. от Агенция по картография и кадастър.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява че
на 28.01.2014 г. има извършено плащане от страна на ОБ в полза на „..“ ЕООД на сумата от
31213.39 лв. по фактура №...23.01.2014 г., че същата включва суми от няколко актове обр.
19, представени по делото, както и че в счетоводството на общината няма отразено
погасяване в размер на 18978.72 лв. от страна на ответника. В открито съдебно заседание
експертът допълва, че няма отразено вземане на общината спрямо ответника, счетоводен
запис не й е представен, от счетоводна гледна точка такова задължение няма.
По делото са приети две заключения по съдебно-техническа експертиза, в които се
установяват дейностите по премахване на процесните обекти, извършени от фирмата
подизпълнител „..“ ЕООД, стойността на извършените строително-монтажни работи.
Повторното заключение разглежда и въпроса дали се касае за демонтаж или за разрушаване
3
и отстраняване на строителни материали от обекта.
По делото е разпитан свидетелят Я., брат на ответника относно премахване на процесния
преместваем обект.

Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:

.
В основата на неоснователното обогатяване е принципът на справедливостта, който не
допуска разместване на имущество без наличието на призната от правото причина
(основание). Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено
едно фактическо съществуващо, но според представите на правния ред необосновано и
затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно
лице и обедняване на друго. Целта на института на неоснователното обогатяване, т. е. на
системата от правни норми, които регулират отношенията между обогатилия се и обеднилия
се, не е да се поправи причинената вреда, както е при непозволеното увреждане, а да се
сложи край на неоснователното получаване или обогатяване. При неоснователното
обогатяване е без значение по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага, т.е. без значение е дали поведението на обогатилото се лице е укоримо,
т.е. виновно, и затова не се говори за противоправност и вина, а само за обогатяване и липса
на правно основание, тъй като задължението за реституция при неоснователното
обогатяване не съставлява имуществена санкция за нарушено задължение или за
непозволено увреждане. Съгласно Решение № 386/12.03.96 г., по гр. д. № 1589/95 г., на V г.
о., иск за неоснователно обогатяване може да бъде уважен тогава, когато ответникът е
получил нещо без основание или пък се е обогатил за сметка на ищеца.
Така за уважаването на предявения иск ищецът следва да докаже следните материални
предпоставки (юридически факти), свързани с реализирането на фактическия състав по чл.
59 ЗЗД: 1/ обогатяването на ответника; 2/ настъпилото без правно основание обедняване в
имуществена сфера на ищеца; 3/ връзката между обедняването и обогатяването; 4/
стойността на вземането, което обогатилият се без правно основание е длъжен да възстанови
По делото не се спори, а и видно от предствените доказателства е, че в полза на ответника
е разрешено поставяне на преместваем търговски обект в поземлен имот с идентификатор №
.... с определен срок- до 30.04.2013 г., че същият е поставен, но не е бил премахнат от
ответника към дата 07.06.2013 г. И 12.08.2013 г. /т. е. след изтичане срока на разрешението/;
че на 16.08.2013 г. е била издадена заповед за доброволно премахване на преместваемия
обект, като същата е влязла в сила. С оглед всичко това това съдът приема, че е възникнало
задължение за ответника за премахване на процесния преместваем обект. Съдът не приема
възражението на ответника, че адресат на заповедта е собтвеникът на поземления имот,
4
доколкото чл. 57а ЗУТ изрично визира собствениците на преместваемите обекти, в ал. 4 е
предвидено, че “когато собственикът на обект по ал. 1, поставен в чужд имот, е неизвестен,
констативният акт се връчва на собственика на имота, каквато не е настоящата хипотеза.
При всички положения няма данни това задължение за премахване, възникнало в тежест на
ответника, да е било изпълнено доброволно от него.
По делото се установява посредством писмени доказателства и заключение на съдебно-
счетоводна експертиза категорично, че процесният преместваем обект е бил премахнат от
трето за процеса лице..“ ЕООД, за извършването на което ищецът е наредил заплащането
на сумата от 18978.72 лв. / част от по-голяма преведена сума, в размер на 31213.39 лв./, за
която е издадена фактура №...23.01.2014 г., включваща суми от няколко актове обр. 19,
представляващи стойност на извършени строително-монтажни работи досежно
премахването на процесния преместваем обект. Респективно доказва се настъпилото
обедняване на ищеца. Съдът приема, че заплащането на тези суми от ищеца, респективно
неизлизането на средства за това от патримониума на ответника, водят категорично до
неговото обогатяване, доколкото се стига до изпълнение задължение на ответника,
съобразно гореизложеното.
Така съдът намира връзката между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца
чрез заплащане на тази сума за несъмнена. Възражението на ответника, че не е имал достъп
до имота и поради това не е премахнал обекта доброволно, няма отношение към претенция с
правна квалификация чл. 59 ЗЗД.
Искът е доказан по своето основание.
Във връзка с размера на извършените строително-монтажни работи по премахване на
процесния преместваем обект са приети две заключения по съдебно-технически експертизи.
Съгласно едното стойността на същите възлиза на 9560.74 с ДДС, а според второто 12734.06
лв. с ДДС. Съдът кредитира второто, тъй като вещото лице И.а е посочила, че тази стойност
е получена при запазване количествата от Акт образец 19 от 21.11.2013 г., а единичните
цени са определени след проучване и при съобразяване на пазара на фирми, занимаващи се
със СМР дейности в гр. Банско, гр. Б.град- .. ЕООД, ... ЕТ, .. ЕООД, а също и на база
Справочник на цените в строителството на „Стройексперт“.
Възражението за приспадане /неречено прихващане/ за сумата от 3000 лв., стойност на
„взет“ от ищеца дървен материал не следва да се уважава, тъй като няма данни такъв да се
съхранява при него.
Исковата претенция следва да се уважи за сумата от 12734.06 лв.


Иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

5
За уважаване акцесорната претенция е необходимо доказване наличие на главен дълг,
което се установи, съобразно гореизложеното, както и изпадане в забава. От представената
по делото покана за изплащане на задължението в 14 дневен срок от 03.02.2015 г. и
товарителница се установява, че поканата е получена лично от ответника на 24.02.2015 г.,
поради което същият е изпаднал в забава от 11.03.2015 г. В този смисъл искането за
присъждане на лихва за периода 11.03.2015 г.- 28.07.2015 г. е основателно, като съдът
изчисли дължимият размер на 495.81 лв.

По разноските.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 3072.76 лв. разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, а на ответника 460.64 лв., съразмерно с
отхвърлената част.

При тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по чл. 422 ГПК от ОБ, Булстат ...., с
адрес: гр. Банско, ....., срещу И. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД че И. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... дължи на ОБ,
Булстат ...., с адрес: гр. Банско, ..... сумата от 12734.06 лв., представляваща разноски за
принудително премахване на преместваеми обекти, собственост на ответника, разположени
в поземлен имот с идентификатор № .... по КК и КР на гр. Банско ведно със законната лихва
от датата на заявлението до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над
сумата от 12734.06 лв. до пълния предявен размер от 18978.72 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по чл. 422 ГПК от ОБ, Булстат ...., с
адрес: гр. Банско, ....., срещу И. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД че И. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... дължи на ОБ,
Булстат ...., с адрес: гр. Банско, ..... сумата от 495.81 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 11.03.2015 г. до 28.07.2015 г. като ОТХВЪРЛЯ претенцията над сумата от 495.81
лв. до пълния предявен размер от 738.80 лв.
ОСЪЖДА И. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... да заплати на ОБ, Булстат ....,
с адрес: гр. Банско, ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3072.76 лв. разноски в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
6
ОСЪЖДА И. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... да заплати на ОБ, Булстат ....,
с адрес: гр. Банско, ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 309.72 лв. разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ОБ, Булстат ...., с адрес: гр. Банско, ....., да заплати на И. Б. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, .... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 460.64 лв.
разноски в настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7