Р Е Ш Е Н И Е
№ 272/2.12.2019г.
Гр. Ямбол,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Панайотова, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 371 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Ю.Д. Г. *** против мълчаливия
отказ на орган по приходите в Дирекция „Местни приходи“ при Община Ямбол по
искането му за прихващане и възстановяване с вх. № 2801-13184/16.07.2019 г., с
което е поискано възстановяване на сумата от 255.86 лева, представляваща недължимо платен (надвнесен) данък върху
превозните средства за времето от 2012 г. до 2018 г. вкл., потвърден в Решение № 2801-19365/10.10.2019 г. на Зам. кмета на Община Ямбол. Твърди се, че оспореният акт не е съобразен с
материалния закон. Иска се неговата отмяна, като се сочи, че данък за
посочените години действително се е дължал, но в по-малък размер, предвид обстоятелството,
че автомобилът е с екологична категория ЕВРО 4. Претендира се присъждане и на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява. Упълномощения от него процесуален представител поддържа
изцяло депозираната жалба. Счита оспорения акт за незаконосъобразен.
Ответната страна, редовно призована,
не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Същата не взема и писмено становище по
жалбата.
След като извърши цялостна преценка
на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
По делото не се спори, че
жалбоподателят Г. от 2007 г. е собственик на лек автомобил марка „*“,
модел „*“ с рег. *. Не се спори също така и относно обстоятелството, че
същия е подал декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за този автомобил, както и че
към декларацията си е приложил копие от Свидетелство за регистрация, Част I за процесния
автомобил, от което е видно, че същият е с екологична категория ЕВРО 4.
На 16.07.2019 г. жалбоподателят депозирал
до Дирекция „Местни приходи“ в Община Ямбол искане (вх. № 2801-13184) за прихващане или възстановяване на недължимо
платени (надплатени) суми за данък върху превозните средства и лихви върху тях
за периода от 20102 г. до 2018 г.
включително, в общ размер на 255,86 лева. В искането си Г. посочил, че през
този период незаконосъобразно и в пълно противоречие в материалноправните норми
му е начисляван данък за притежавания от него лек автомобил „*“ с рег. № *,
като въпреки че последният е с екологична категория ЕВРО 4, не е приложено
данъчното облекчение по чл. 59 от ЗМДТ.
Тъй като органа по приходите не се произнесъл в
законоустановения срок, с жалба вх. № 2801-15571/20.08.2019 г., жалбоподателят Г.
обжалвал мълчаливия отказ, като с Решение № 2801-19365/10.10.2019
г., Зам. кметът на Община Ямбол потвърдил същия и отхвърлил жалбата като
неоснователна. В мотивите на това решение е посочено, че за да ползва данъчно
облекчение, собственикът на автомобила е следвало да предяви това си право или
с първоначалната декларация или чрез подаването на нова декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ,
което той не е сторил.
Спор между страните по фактите няма.
Спорът е правен и се заключава в това следвало ли е жалбоподателят Г. да подаде
нарочна декларация, с която да предяви правото да ползва данъчно облекчение,
след като данни за екологичната категория на автомобила не се съдържат в
първоначално подадената такава.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Видно от разпоредбата на чл. 128, ал.
1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се
прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Прихващането или
възстановяването, видно от чл. 129, ал. 1 от ДОПК може да се извърши по
инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за
прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5
години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на
основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
В настоящия казус такова искане е
депозирано от страна на жалбоподателя, но
в предвидения в чл. 129, ал. 3 от ДОПК срок органът по приходите не се е произнесъл по
него, поради което Г. е обжалвал мълчаливият отказ пред Кмета на Община Ямбол,
който съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ
упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, като с
обжалваното решение последният е потвърдил мълчаливият отказ на органа по
приходите. Видно от мотивите на самото решение, решаващият орган е приел, че в
първоначално подадената и единствена данъчна декларация № 2381/25.06.2007 г.
няма данни за наличието на действащо катализаторно
устройство, а нова декларация за ползване на облекчения не е подавана от
собственика впоследствие. Обстоятелството, че още с първоначалната декларация е
представено и копие от свидетелството за регистрация на автомобила, не се
оспорва от страна на административния орган.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗМДТ
е изменяна няколкократно, като предвид обстоятелството, че автомобилът е придобит
от жалбоподателя на 28.05.2007 г., първата относима
към настоящия казус редакция е тази, обн. ДВ, бр.
106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., съгласно която
за превозните средства с мощност на двигателя до 74 кW вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто
намаление. Впоследствие, с изменение на ал. 1 на чл. 59 от ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. разпоредбата е придобила следният вид: „За
превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните
категории „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“, определеният по чл. 55 данък за
съответната година се заплаща с намаление от 20 до 40 на сто по решение на
общинския съвет“, като е приета нова ал.
2, съобразно която за превозните средства с мощност на двигателя до 74
kW включително и съответстващи
на екологични категории „Евро 3“ и „Евро 4“ данък се заплаща с 50 на сто
намаление, а за съответстващите на „Евро 5“ и „Евро 6“ – с 60 на сто намаление,
от определения по чл. 55, ал. 1 и ал. 3 данък.
Както вече бе посочено по-горе, още
при първоначалната регистрация на автомобила през 2007 г., в свидетелството за
регистрация е отбелязано, че същият е с екологична категория „Евро 4“.
Принцип на данъчното право е
законоустановеност на данъците и на всичките им елементи, включително данъчните
облекчения и утежнения. Поради това облекчението може да бъде предявено и в
по-късен момент спрямо момента на подаване на първоначалната декларация по чл.
54 от ЗМДТ и да се претендира за минал период от време, както е в случая. В
конкретния казус е направено с депозирането на искането за прихващане или
възстановяване, към което отново (за втори път) е представено на органите по
приходите копие от свидетелството за регистрация на автомобила, в което изрично
е посочена екологичната му категория – „Евро 4“. Това представлява заводска
характеристика, която се постига с конструирането на двигателя и е
обстоятелство, което е съществувало още към момента на подаването на
първоначалната декларация, а не е новонастъпило и което
не се променя, но има значение за определяне на размера на дължимия данък. Като е
определял размер на данъка без да се съобрази с наличните данни за екологичната
категория на автомобила, предоставени от жалбоподателя Г. още при подаването на
декларацията за придобиването му и е отказал възстановяване или прихващане на
надвнесените суми, органът по приходите е действал в нарушение на материалния
закон. Тъй като обаче естеството на акта не позволява решаването на делото по
същество от съда, същото следва да се върне като преписка на компетентния орган
при Дирекция „Местни приходи“ в Община Ямбол за ново произнасяне по искането за
прихващане или възстановяване при съобразяване с обстоятелството, че
притежаваното от жалбоподателя Г.
превозно средство е с екологична категория „Евро 4“. В горния смисъл е и
Решение № 2145/26.02.2015 г. на ВАС на РБ по адм.д. №
9058/2014 г.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Община Ямбол следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя Г. направените от него разноски по делото, които
възлизат на общо 510 лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса за
образуване на делото и 500 лева, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ЯАС, първи състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Ю.Д.Г.,***, *, чрез адв. Ж.Г. мълчаливия отказ
на орган по приходите в Дирекция „Местни приходи“ при Община Ямбол по искането
му за прихващане или възстановяване с вх. № 2801-13184/16.07.2019 г., потвърден
с Решение № 2801-19365/10.10.2019 г. на Зам. Кмета на
Община Ямбол.
ВРЪЩА делото, на осн. чл. 160, ал. 3 от ДОПК като преписка на компетентния орган по приходите в Дирекция „Местни приходи“ при Община Ямбол за ново произнасяне в
законовия срок и при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ЯМБОЛ да
заплати на Ю.Д.Г. направените от
него разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
На осн. чл. 160, ал. 6, изр. 2 от ДОПК, решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
СЪДИЯ:/п/не се чете