РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Велико Търново, 24.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на девети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря С.Ф. и прокурора от
Великотърновската окръжна прокуратура – В.К., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №770 по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. чл. 64, ал. 4 от Закон за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление –
ЗУСЕФСУ (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.)
Образувано е по
жалба на Община Велико
Търново, представлявана от Кмета на общината ... Д.П., чрез ст. *** И., срещу
Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. №BG05M9OP001-2.019-0018/7 от 21.11.2022г. на главен
директор на ГД „ЕФМПП“ като Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. С жалбата се оспорва
посоченото решение, в частта, в която на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ (Загл.
изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) за нарушения на чл. 33 от
Регламент 1046/2018 на Европейския парламент и на Съвета и на чл. 57, ал. 1, т.
2 и т. 4 (след изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г. т.5) от с.з., вр. с т.12.1 и т.
12.3 от Условията за кандидатстване по процедурата и Постановление №189/2016г.
на МС е отказано изплащане на финансова помощ по сключен административен
договор №BG05М9ОP001-2.019-0018 в размер на 14 676,25
лв. по подадено искане за окончателно плащане №4 от ИСУН 2020 с отчетен период
01.05.2022г. - 01.08.2022г.
Жалбоподателят
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон и липса на мотиви. Твърди се, че неправилно от УО е прието за
извършено нарушение на принципа за добро финансово управление, обективиран в
Регламент 1046/2018 на Европейския парламент и на Съвета, квалифицирано и като
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ. В тази връзка намира съображенията
на УО за несвоевременност на доставката поради извършването й към самия край на
проекта за несъстоятелни като посочва, че в случая е изпълнено изискването в
закона за реалност на доставката и стоките са във фактическата власт на
бенефициера. Счита че не е налице и нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 2 от
ЗУСЕФСУ, тъй като поръчаните количества стоки са доставени в рамките на проекта
и са необходими за изпълнение на дейностите по него. Намира за неправилни
изводите на УО, че след като доставеното количество консумативи и материали не
могат да бъдат използвани изцяло до приключване на проекта същите са
несвоевременни, като посочва, че след като поръчаното количество материали ще
бъдат използвани за продължаване на дейностите по услугата и нейното развитие,
не е налице нарушение на принципа за ефективно управление. Посочва, че твърдяното
в решението „презапасяване“ с материали всъщност представлява усилие от страна
на бенефициера да осигури непрекъсната услуга и след приключване на проекта.
Отделно от това намира, че след като се твърди презапасяване със стоки ОУ е
трябвало да верифицира стойността на употребените до края на проекта материали
и консумативи, а не изцяло тяхната стойност. По тези съображения моли съда да
отмени решението в обжалваната му част. Претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът
по делото – Главен директор на ГД „ЕФМПП“ в МТСП, като ръководителят на
управляващият орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, чрез
процесуалния си представител оспорва подадената жалба като оспорва подадената
жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Намира
оспореното решение за мотивирано, издадено в съответствие с материалния закон и
при спазване на административнопроизводствените правила. Претендира за присъждане на ***ско възнаграждение.
Представителят
на Великотърновска окръжна прокуратура счита жалбата за основателна, а
решението за верификация за неправилно. Намира, че направените разходи, чиято
верификация е отказана само поради това, че са извършени в последните дни от
отчетния период по проекта, не е достатъчно да се приеме нарушение на принципа
на добро финансово управление и на чл. 57, ал. 1 от специалния закон. Предлага
оспореното решение да бъде отменено.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна
не е спорно, че между Община Велико Търново и Министерството на труда и
социалната политика (МТСП) е сключен административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ с рег. №BG05М9ОP001-2.019-0018 - С01 от 15.07.2020 г. по процедура чрез директно предоставяне на
конкретен бенефициер № BG05М9ОP001-2.019
„Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите – ЕТАП 2
– предоставяне на социални и интегрирани здравно – социални услуги за деца и
семейства – Компонент 1, за изпълнение на проект „Разкриване на комплекс от
социални услуги за деца“ и проектно предложение № BG05М9ОP001-2.019-0018,
одобрено с решение РД 05-120 от 13.05.2020г. Общата стойност на финансовата помощ по
проекта е в размер на 941 359,37 лв., от които общо 800 155,46 лв.
европейско финансиране.
От Община Велико
Търново е била подадена заявка за окончателно плащане № 4 за отчетен период 01.05.2022г.
-01.08.2022г. за изплащане на сума общо в размер на 137 005,23 лв. По реда на чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ ( загл.
изм. ДВ В, бр. 51 от 2022г., в сила от 1.07.2022г.) от
бенефициера са поискани разяснения относно доставки на канцеларски материали,
играчки, торопочвена смес, санитарни консумативи и терапевтично оборудване в
последните дни от договора по фактури, издадени от „Адапт БГ“ ООД, „Хиполенд“
АД, „Колбасарска Къща Балкан“ ООД, „Неща с душа“ ЕООД, „Хигиенно-медицинска
индустрия“ ООД, „Брава Груп“ ЕООД, „Верига Домино“ ЕООД. В отговор с
кореспонденция / писмо № BG05М9ОP001-2.019-0018-С01-М039 и BG05М9ОP001-2.019-0018 - С01-М040 бенефициера Община Велико Търново е обосновал закупуването
на тези стоки непосредствено преди приключване на проекта с трудности при
окомплектовка на заявките, липса на артикули на пазара, трудности при
извършване на доставките и тяхното документално оформяне. Тези доводи не са
приети от УО и по тази
заявка е постановено Решение с рег. №BG05M9OP001-2.019-0018/7 от 21.11.2022г. на
главен директор на ГД „ЕФМПП“ и Ръководител на УО на ОП „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020, с което е оторизирана сума за плащане в размер на 122 328,88
лв. (т. 1 от решението), отказана за плащане сума в общ размер на 14 676,25
лв. (т. 2 от решението) и на основание чл. 3.77 от административния договор и
чл.43, ал.1, т. 2 от Наредба №Н-3/2018 на МФ е определен общ размер на сумата
за възстановяване към УО от 65 952,99 лв. /т. 3 от решението/. Разходите,
които не са верифицирани от УО, са свързани с проектна дейност „Разкриване на
социалната услуга в общността „Дневен център за подкрепа на деца с тежки
множествени увреждания и техните семейства“ по договор №BG05M9OP001-2.019-0018-С01
и за установено превишаване на максималния размер на непреките разходи спрямо
допустимите преки такива.
Това решение е връчено на
оспорващата община по електронен път чрез Информационната система за управление
и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България ИСУН 2020 на
22.11.2022г., което е видно от приложеното извлечение от системата ИСУН 2020 на
стр. 26 от делото. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е
подадена на 05.12.2022г., което е видно от поставения на нея вх. № BG05M9OP001-2.019-0018/8/05.12.2022г.
по описа на МТСП. Следователно, жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и е процесуално допустима.
В хода на съдебното производство са приети
доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на оспореното решение,
изпратена с писмо изх. №BG05M9ОP001-2.019-0018/9 от 08.12.2022г. на
Министерство на труда и социалната политика, Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020, както и приложените към жалбата документи.
Като веществено доказателство по
делото е приобщена представения от ответника 1 брой технически носител - „flash
memory“, съдържащ електронни документи във връзка с подадената заявка за окончателно
плащане и кореспонденция. На жалбоподателя също беше предоставен един брой от
техническия носител, съдържащ идентични документи, които не са оспорени.
При тези факти, съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт по ред на
основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни
изводи:
Първо, съгласно установената практика на ВАС, за
целите на настоящото решение съдът използва по отношение на Община Велико
Търново, като получател на средства от европейските фондове, възприетото в
общностното право понятие „бенефициер“, наместо използваното в националното
законодателство такова „бенефициент“.
На следващо място, с ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г., е
обнародван ЗИД на ЗУСЕСИФ с §1 на който наименованието на закона се изменя на Закон
за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
(ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за
програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени
с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на
средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези
програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни
актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение
на програмния период 2014 – 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а
съгласно §73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен
вестник“. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е
редакцията на закона е към ДВ, бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото
му наименование, в сила от 01.07.2022г.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от лице, което е адресат на акта, при наличие на правен интерес от
оспорване, поради което е процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е визирано, че Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.
В чл. 9, ал. 5, изр.
последно от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. обжалваният акт е издаден
от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 4, т. 7 от
Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет
с ПМС №266 от 10.11.2009г., министърът на труда и социалната политика управлява
програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от
структурните фондове на Европейския съюз и от други международни финансови
институции и донори. В рамките на своята компетентност, със своя заповед
№РД-03-2/01.12.2020г. /л. 19/, министърът на труда и социалната политика е
оправомощил издателя на процесното решение да изпълнява функциите на
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския социален фонд в пълен обхват
от функциите по чл. 125 от Регламент 1303/2013г.
Оспорваното решение е
издадено и в изискуемата по чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа установените
в посочената норма реквизити, вкл. фактическите и правни основания, на които УО
е отказал да верифицира направените от Община Велико Търново разходи по
проекта. В случая издателят на акта е изложил конкретни и относими факти и
обстоятелства, които е подвел под съответното правно основание. Като фактическо
основание е посочил несвоевременност на направените разходи за терапевтични
столове, материали и консумативи по конкретни фактури поради закупуването им в
края на изпълнение на проекта, невъзможност за използване на цялото поръчано
количество материали и консумативи до края на периода и липсата на документи за
използването им за целите на проекта. В уводната част на оспорения акт са
посочени процесуалните разпоредби, относими към производството по верифициране
на разходи, а като нарушени застъпеният в чл. 33 от Регламент №2018/1046 на ЕП и
Съвета от 18 юли 2018г. принцип на доброто финансово управление, недопустимост
на направените разходи поради нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕФСУ и т.12
от Условията за кандидатстване по процедурата. Цитирани са още разпоредби от
приложимото Постановление №189 на Министерския съвет от 28.07.2016г. за
определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен
период 2014 – 2020 г., така и от Наредба №Н-3/22.05.2018г. за определяне на
правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване
и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и
правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и
програмите за европейско териториално сътрудничество. В оспорения
административен акт е конкретизиран и бюджетния раздел и размера на отказаните за
верифициране разходи. Дали са налице посочените от административния орган
фактически и правни основания за недопустимост на претендираните от общината
разходи по последното искане за плащане е въпрос на материална
законосъобразност на акта.
Не са допуснати и
съществени процесуални нарушения при издаване на оспореното решение, които да
обосноват неговата незаконосъобразност. Производството за верификация е по инициатива
на бенефициера, който е депозирал пред административния орган искане за
окончателно плащане на разходите по проекта във връзка включената в него
дейност за предоставяне на услуги на деца с увреждания и техните семейства. Прилагайки чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ
административният орган е поискал от бенефициера разяснение на поисканите за
плащане разходи по конкретно посочени фактури и представянето на допълнителни
документи в изпълнение на което от Община Велико Търново чрез ИСУН са
представени изисканите доказателства. В резултата на това е постановено оспореното
в настоящото производство решение за отказ за верификация на част от поисканите за
плащане разходи.
Разгледана по същество жалбата е основателна, тъй като решението в обжалваната
част е незаконосъобразно.
В конкретния случай, видно от самото решение
е постановен отказ за верифициране на разходи само на част от претендирана за
плащане сума по искането на окончателно плащане като органът е определил
размера на неверифицираните разходи в т. 2 от обжалваното решение и същите
възлизат общо на 14 676,25 лв., от които 10 056,12 лв. от бюджетен ред 2.1.
"Разходи, свързани с реалното предоставяне на различни типове услуги за
подкрепа в общността и в семейна среда - нови ЦОП/Общностни центрове за деца и
семейства, вкл. осигуряване на услуги за спешен прием на деца или деца и
родител/лица, които полагат грижи за детето в случай на кризисна ситуация чрез
създаване в част от ЦОП до 4 места за спешно настаняване (в общините, в които е
планирано), нови ДЦ за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства и нови
ДЦ за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания и техните семейства“ по
общо 14 бр. фактури, издадени в периода от 21.07.2022г. до 01.08.2022г., с
доставчици различни търговски дружества с предмет канцеларски материали, детски
книжки и играчки, санитарни консумативи – маски, калцуни, ръкавици, и
материали, торопочвена смес, терапевтично оборудване - столове (т.2.1 от
решението); както и 3 660,00 лв. разходи от бюджетен ред 5.1. „Разходи за
закупуване на оборудване и обзавеждане за помещенията, в които ще се
предоставят новите услуги, извън закупеното, съгласно функционалните
характеристики и насоки за изграждане на инфраструктурата по процедура BG16RFOP001-5.001
„Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за деца“ по ОП „Региони
в растеж“(т.2.2 от решението); сумата от 960,13 лв. от бюджетен ред 6.1.
„Непреки разходи - в размер на 7% от допустимите преки разходи“ (т.2.3 от
решението) и сума за възстановяване към УО в размер на 65 952,99 лв. (т.3
от решението).
Издателят на оспорения административен акт се
е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, вр. с т.12.1 и 12.3 от Условията
за кандидатстване по процедурата и на чл. 57, ал. 1, т. 4 (настояща т. 5) от
ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 33 от Регламент 1046/2018 относно принципа за добро
финансово управление (икономичност, ефикасност и ефективност) и чл. 35, ал. 1,
т. 3 от ПМС №189/28.07.2016г. (само за разходите за материали и консумативи). Управляващият
орган по
Оперативната програма е мотивирал отказа да верифицира направените от общината
разходи по проекта по т.21 и т. 2.2 от решението с тяхната недопустимост
поради несвоевременност на
доставката на стоките (канцеларски
материали, детски играчки и книжки, санитарни консумативи, торопочвена смес и
терапевтично оборудване), невъзможност за използване на цялото количество
материали и консумативи до изтичане на срока на проекта, приключващ на
01.08.2022г., като е направен извод, че социалната услуга е предоставена и без
наличието на терапевтични столове, а заложените в проекта целите са постигнати
и без закупените сериозни обеми от материали, консумативи и оборудване и същите
не са допринесли за постигане на проектните цели.
Уредбата на производството по верификация на
разходи се съдържа в чл., чл. 60 – 68 от
ЗУСЕФСУ, съгласно които междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за
допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕФСУ и ако същият не
отговаря на някое от посочените в разпоредбата условия, то той е недопустим и
не се верифицира. Националните правила за допустимите разходи се съдържат и в Постановление
№189 на Министерския съвет от 28.07.2016г. за определяне на национални правила
за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г.
За да е допустим разходът на основание чл.
57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, първата разпоредба, на която се е позовал УО, същият
следва да попада във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения
проект категории разходи. Документ по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ са именно
условията за кандидатстване по процедурата, като в случая това са Условията за
кандидатстване по процедура за директно предоставяне BG05M9OP001-2.019
„Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите - ЕТАП 2
- предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца и
семейства“ (публично достъпни на интернет страница https://eumis2020.government.bg).
По делото не се спори, че тези условията за кандидатстване са утвърдени като
част от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, че са влезли в сила и са
задължителни за кандидатите и за органа, ръководещ административното
производство.
Съгласно клаузите на сключения между страните
административен договор на финансирания по програмата проект (представен на
технически носител) се предвижда разкриване на Дневен център за подкрепа на
деца с тежки множествени увреждания и техните семейства. Точка 3.65 от договора
гласи, че допустимите по договора разходи трябва да отговарят на изискванията,
предвидени в условията
за кандидатстване по конкретната процедура. Така според точка 12.1.„Условия за
допустимост на разходите“ от цитираните вече Условия за кандидатстване по
процедурата, за да бъдат допустими разходите трябва да отговарят едновременно
на посочените в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ условия, изброени в седем точки,
измежду които като отделно изискване е изведено условието разходите да са
извършени в съответствие с принципа на доброто финансово управление в
съответствие с чл. 33 на Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 2018/1046 на Европейския
парламент и на Съвета от 18 юли 2018г. От друга страна, съгласно точка 12.3,
подточка 2.1 от Условията за кандидатстване допустими са разходи, свързани с
реалното предоставяне на различните типове услуги за
подкрепа в общността и в семейна среда в новоизградените Дневни центрове за
подкрепа на деца и/или младежи с тежки множествени увреждания и техните
семейства са разходите за материали и консумативи, вкл. гориво, разходи за
наем, нематериални активи, а според подточка 5.1 от тези условия допустими са и
разходите за закупуване на оборудване и обзавеждане за помещенията, в които ще
се предоставят новите услуги, извън закупеното, съгласно функционалните
характеристики и насоки за изграждане на инфраструктурата по процедура
BG16RFOP001-5.001 „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за
деца“ по ОП „Региони в растеж“. Уточнено е, че разходите по бюджетни редове
5.1. и 5.2. следва да са пряко свързани с финансираните дейности и необходими
за постигане на поставените цели, както и подробно описани и обосновани в
дейностите по проектното предложение, включително с посочване на единични цени.
Недопустимите
разходи по програмата са регламентирани в раздел 12.4 от Условията за
кандидатстване по процедурата, както и в чл. 26 от ПМС №189/28.07.2016г.
Видно
от представения на технически носител и попълнен от бенефициера Община Велико
Търново Формуляр за кандидатстване по процедурата BG05M9OP001-2.019 при
реализиране на проекта и конкретно за дейността, свързана с предоставяне на социални
и интегрирани здравно - социални услуги в Дневния център за подкрепа на деца с
тежки множествени увреждания и техните семейства, за обезпечаване на дейността
на центъра са предвидени разходи за материали и консумативи като канцеларски и санитарни материали, саксии и
цветя, торопочвена смес, материали за трудотерапия, гумирани протектори за
матрак, дезинфекционни и почистващи препарати и т.н., необходими за нормалното
протичане на работния процес, както и работно облекло и лични предпазни
средства, нужни за изпълнение на ежедневните задължения на екипа. За тази
дейност по проекта в допълнение са предвидени и разходи за материални активи –
оборудване и обзавеждане, измежду които е закупуването на два броя терапевтични
столове, необходими на децата с увреждания, които ще посещават дневния център.
След горните уточнения, съдът намира за основателни
направените в жалбата оплаквания, че административният орган необосновано е
приел извършените разходи по проекта за недопустими. Видно от представените
на технически носител фактури и опис на фактури към кореспонденция, от
бенефециера са отчетени разходи за детски играчки и книжки, протектори за
легла, торопочвена смес, ръкавици, калцуни и маски, канцеларски материали, два
броя терапевтичен стол за деца по фактури, издадени в периода от 21.07.2022г.
до 01.08.2022г. от седем различни доставчици – „АДАПТ БГ“ ООД, „ХИПОЛЕНД“ АД,
„КОЛБАСАРСКА
КЪЩА БАЛКАН“ ООД, „НЕЩА С ДУША“ ЕООД, „ХИГИЕННО - МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ООД, „БРАВА
ГРУП“ ЕООД, „ВЕРИГА ДОМИНО“ ЕООД. По делото не е
налице спор относно реалността на доставките по фактурираните стоки към момента на подаване на искането за окончателно
плащане
– че същите са действително извършени и платени през периода на допустимост и
отразени в счетоводната и данъчна документация на бенефициера.
Освен това, направените от общината процесни разходи и заявени в искането за
плащане са допустими съгласно Условията за кандидатстване по процедурата (документ
по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ), предвидени са в проектното предложение на
общината и същите не надвишават стойността на заложените в проекта средства по
бюджета. Разходите не попадат извън категориите допустими разходи, посочени Условията
за кандидатстване по процедурата и в ПМС №189/28.07.2016г., освен това са
закупени след подаването на формуляра за кандидатстване по проекта от бенефициента
и са извършени преди подаване на искането за плащане. Самите материали,
консумативи и оборудване като вид и стойност са посочени не просто като разход
в самия проект, а и като конкретен разход за самата дейност, което означава, че
същите представляват част от допустимите разходи и не е налице нарушение по чл.
57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ.
Същевременно, за отказа от верификация на разходите УО
се е аргументирал и с несъответствие на процесните разходи с заложения в чл. 33
от Регламент параграф 1 от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на
Съвета от 18.07.2018г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на
Съюза, принцип за добро финансово управление (икономичност, ефикасност и
ефективност), опосредено в настоящия случай чрез Условията за кандидатстване в
процедурата и отнесено едновременно като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 и към
чл. 57, ал. 1, т. 4 (сега т.5) от ЗУСЕФСУ. Съгласно последната разпоредба, разходите
на бенефициента се считат за допустими, ако същите са извършени законосъобразно
съгласно приложимото право на ЕС и българското законодателство. Следва да се
отбележи, че ответникът е приел за нарушен принципа на добро финансово
управление поради това, че поисканите за верификация разходи за материали,
консумативи и оборудване (терапевтичните столове) са доставени и фактурирани на
получателя – Община Велико Търново, няколко дни преди изтичане на срока на
проекта. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че при определени
предпоставки нарушението на принципа на добро финансово управление е въздигнато
от законодателя като основание за финансова корекция – чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ,
като административният орган е този, който следва строго да разграничава
основанията за верификация и финансова корекция. В случая не е налице нарушение
на правото на Съюза и на условията за кандидатстване по проекта.
Одобрената по проекта въпросна дейност е
описана като предоставяне на дневни и почасови услуги /социални и интегрирани
здравно - социални услуги/ за деца с тежки множествени увреждания и техните
семейства, съгласно индивидуалните им потребности като се предвижда
обучително-възпитателна дейност, психологична интервенция; двигателна
рехабилитация; логопедична терапия; здравни грижи; консултиране,информиране и
подкрепа, включително и на лицата, полагащи грижа за тях; мобилни услуги и
изграждане на навици и умения у децата. За провеждането им, в проектното
предложение изрично е предвидено закупуването на консумативи и материали, в
т.ч. и на терапевтични столове, пряко свързани с провеждане на грижите с
целевата група. Съобразно посочените цели и дейности в одобрения проект,
закупуването на
играчки и книжки за децата, както и торопочвената смес са именно такива,
свързани с целите на проекта, поради което и разходите за тях са необходими за
изпълнение на съответната дейност. Предоставяните социални услуги в дневния
център за децата с множество увреждания предполага освен консултации, така и
практическа работа и терапевтични занимания с материалите като по този начин се
подобряват, развиват техните навици и умения и се осигурява подкрепа на техните
семейства за подобряване на грижите за детето с увреждания. Видно от описанието
на фактурираните детски книжки и играчки, техният вид е такъв, че е относим към
целевата група по проекта. Според органа разходите за материали и консумативи не
изпълнява и изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 3 от ПМС №189/28.07.2016г. В
проектното предложение на Община В. Търново не са заложени точни количества
материали и консумативи, необходими за изпълнение на въпросната дейност, но
това не означава, че закупените количества не са нужни за изпълнение на
проекта. Общият
брой на закупените протектори за легла е 40 бр. и същият е изцяло съобразен с капацитета
на центъра, а целевата група – деца с множество увреждания, предполага
наличието на допълнителни / резервни / протектори, както и тяхната честа
подмяна. Административният орган е отрекъл изцяло с отказа си и допустимостта
на направените от бенефициера разходи за медицински консумативи/материали/ –
предпазни маски, ръкавици и калцуни, и канцеларски материали, но както се каза
по – горе, стойността по представените за плащане фактури не надвишават
одобрената с проекта стойност, а самите материали и консумативи представляват
част от допустимите разходи съгласно Условията за кандидатстване по процедурата
и са заложени в проектната документация.
В административният акт се съдържа генерален
извод, че закупеното количество материали и консумативи не може да бъде
използвано до края на проекта, послужил и като основание за квалифицирането им
като недопустим разход поради нарушение на принципа за добро финансово
управление. Но така на практика органът отрича извършването на каквато и да било дейност
от страна на персонала на дневния центъра в обгрижването на децата и тяхното
опазване с предпазни средства и използването на консумативи – дневници,
тетрадки, РКО и т.н през целия отчетен период. Последното е функция на
количеството използвани медицински консумативи и канцеларски материали, като
искането за плащане касае период от три месеца, а в акта липсва критерий, въз
основа на който органът е приел завишение в цялост.
Следва да се има предвид, че нито в
административния договор, нито проектното предложение на общината е предвиден срок, в
който процесните материали и консумативи е следвало да бъдат закупени от
началото на дейността по проекта, като такова условие за недопустимост на
разходите не фигурира и в т.12.4 „Недопустими разходи“ от Условията за
кандидатстване по процедурата, поради което изводът на административния орган в
тази насока е необоснован. Само и единствено момента на доставка на закупените материали не е достатъчно да се приеме
неефективност и несвоевременност на поръчаните количества материали и
консумативи, нито че същите не са използвани за терапията на децата с
увреждания, предвид капацитета на центъра, както и че няма да се ползват
въобще.
Неправилно не са верифицирани и разходите от
т.2.2 от обжалваното решение на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУСЕФСУ,
вр. с т.12.3 от Условията за кандидатстване поради липсата на необходимост за
изпълнение на дейността по проекта и нарушение на принципа на добро финансово
управление. Направените от бенефициера
разходи в тази част от акта са във връзка със закупените с фактура №**********/25.07.2022г.,
издадена от „АДАПТ БГ“ ООД, два броя терапевтични столове на обща стойност 3
660 лв. Съобразно посочената по – горе
цел на проектната дейност, закупуването на терапевтични столове за децата е пряко
свързано с провеждане на грижи и подобряване на състоянието на тази целева група. Самите столове са от такова естество –
терапевтични, че намират приложение за уврежданията, от които страдат децата, което
нито противоречи на одобрения проект, нито противоречи на неговата цел. Отделно
от това, и тук нито в административния договор, нито проектното предложение е
разписан минималния период, в който бенефециера е следвало да се сдобие със
столовете, нужни за терапията на децата с увреждания, и който да обуславя
точното изпълнение на визираната дейност. Да се приеме, че закупуването на
терапевтични столове седмица преди изтичане на срока на договора не е
необходимо въобще, означава да се отрече възможността на всеки един бенефициер
да предприема действия към изпълнение на заложените в проекта дейности непосредствено преди тяхното приключване. Извършените
разходи са относими към проектната дейност, така както са описани в договора и
безспорно са необходими за постигане на поставените цели и имат пряко отношение
към резултата от проекта, описан в проектното предложение. Стойността по
представените за плащане фактури не надвишават одобрената с проекта стойност и
същите не попадат в т.12.4. от условията за кандидатстване като недопустим
разход.
Съобразно горното, съдът намира отказа за
верификация в т.2.1 и т2.2 от обжалваното решение за незаконосъобразен поради
противоречие с материалния закон.
Незаконосъобразността на оспореното решение в частта му по т.2.1 и т.2.2 води до материална незаконосъобразност и в частта по т.2.3 относно неверифицирани непреки разходи в размер на 960.13 лв. по бюджетно перо „Непреки разходи – в размер на 7 на сто от общите допустими преки разходи“ и в т. 3 (подлежаща на възстановяване сума от 65 952,99 лв.) доколкото те са обусловени и пряко зависят от размера на признатите за допустими преки разходи. Следователно, отказът за верификация на част от преките разходи обосновава отказ за верификация на съответстващата им част непреки разходи.
Съгласно Раздел 12.3,
т. III от Условията за кандидатстване по процедурата и предвид
стойността на предвидените в проектното предложение преки разходи, размерът на
непреките разходи е 7 % от общия размер на допустимите преки разходи. След преизчисление се
установи, че не е превишен максималният размер на допустимите непреки разходи
по проекта, представляващи процентно съотношение от общата стойност на
допустимите такива и
същите подлежат на верификация. Допълнително следва да се отбележи и че е
налице противоречие в правното основание за отказ, на което се позовава органа
в тази част, доколкото в мотивната част от решението като правно основание е
посочен чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ПМС
№189/28.07.2016г., а в разпоредителната част съвсем различна норма – чл. 6, ал.
1 от постановлението на посоченото ПМС, свързана с разходи за персонал.
Освен това, неправилно
разходите от 960,13 лв. са приети и за нарушение на чл. 8, ал. 1,
т. 1 от ПМС №189/2016г., тъй като посочената разпоредба регламентира
максималната стойност на непреките разходи – 25% от преките, а приложимата в
настоящия случай конкретна ставка от 7% е определена в Раздел 12.3 т. III "Единна ставка" от Условията за
кандидатстване. Когато е налице различие между определения в постановлението и
в акта по чл. 26, ал. 1 допустим размер, правното основание за
определяне на съответния разход като недопустим е чл. 57, ал. 1, т. 2 от
ЗУСЕФСУ, каквото правно основание въобще липсва в административния акт за
отказа в тази част. (Решение №4267 от 5.05.2022г. на ВАС по АД №10139/2021г.,
VII о. ) В случая органът не е подвел установените по делото факти към
релевантната правна норма, която е различна от приетата от органа, което води до
незаконосъобразност на акта в таи част и на това основание.
С оглед горното, съдът намира, че не е
налице недопустимост на извършените от общината разходи по бюджетен ред 2.1.
"Разходи, свързани с реалното предоставяне на различни типове услуги за
подкрепа в общността и в семейна среда…“ и по бюджетен ред 5.1 „Разходи за
закупуване на оборудване и обзавеждане за помещенията, в които ще се
предоставят новите услуги, извън закупеното…“ , а от там и на тези по б. ред
6.1 „Непреки разходи“ по искане за окончателно плащане №4 и УО е следвало да
извърши съответната верификация, поради наличието на предпоставките за това.
Ето защо оспорваният акт е незаконосъобразен,
като постановен в противоречие с материалния закон, което е основание за
неговата отмяна.
Тъй като в случая произнасянето на съда е в
хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК когато естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне в
обжалваната част на главния директор на ГД „ЕФМПП“ и ръководител на УО на ОПРЧР
за ново произнасяне по заявените и отказани за плащане разходи по подаденото
искане за окончателно плащане на отчетените от бенефициера разходи. Отчитайки характера
на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ на основание чл.
174 от АПК, съдът определя тримесечен срок на органа за произнасяне.
При този изход на делото основателно са явява искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съдът следва да му присъди такива общо
в размер на 217,41 лв., представляващи внесена държавна такса в размер на
117,41 лв. и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100
лв., определени съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗПП, приложима по силата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 3 от ЗУСЕФСУ, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане
рег. №BG05M9OP001-2.019-0018/7 от 21.11.2022г. на главен директор на ГД „ЕФМПП“
и Ръководител на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в частта по
т. 2 от същото, в която във връзка с подадено искане за окончателно плащане №4
от ИСУН 2020 с отчетен период 01.05.2022г. -01.08.2022г. не са верифицирани
разходи общо в размер на 14 676,25 лв.
ВРЪЩА делото като преписка на главен директор на ГД „ЕФМПП“ и Ръководител
на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 за ново произнасяне по
подадената от бенефициера заявка за окончателно плащане при съобразяване с
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя тримесечен срок за това.
ОСЪЖДА Министерство
на труда и социалната политика, град София, да заплати на Община Велико Търново
разноски по делото в размер на 217,41 лева /двеста седемнадесет лева и
четиридесет и една стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: