РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 01.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 10 февруари Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря С.Р.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N` 4045 по описа за 2016 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е във връзка с подадено възражение срещу заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 3245/2016г. на ВРС иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, гр.София против
К.Л.К. *** за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 1458.42 лева – главница за незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот,находящ се в гр. София, общ. Илинден, ж.к. „Света
Троица” бл. 203, вх. Б, ет. 5, ап. 29 за периода м.01.2014г. до
30.04.2015г.,
сумата от 99.03
лева лихва за забава за периода 15.09.2015 г. до 16.03.2016 г., 43.20 лв. сума за
разпределение на топлинна енергия за периода м.01.2014г. до 30.04.2015г., 4.72
лв. лихва за забава за периода 15.09.2015 г. до 16.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.03.2016 г. до
окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че ответницата е
клиент на ТЕ, в качеството й на собственик на топлоснабден имот и в нейна
тежест е възникнало задължение за заплащане на стойност на топлинна енергия в
посочения размер, което не е изпълнила. Твърди се, че по
ч. гр. дело № 3245/2016г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, но длъжникът, настояща ответница е подал възражение срещу нея, което от своя
страна е породило и правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 от ГПК и чл.86 ЗЗД и са
процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответницата, чрез пълномощник,
оспорва исковете. Заявява, че не живее в процесното жилище от момента на
закупуването му през 2002г. и не е ползвала топлинна енергия, а живее в
гр.Враца. Поддържа, че не е заявявала в ищцовото дружество искане за доставка
на топлоенергия до отоплителните тела, а само е подала молба-декларация за
откриване на партида за водомер на топла вода. Счита, че ищецът трябва да
индивидуализира вземанията си – за топла вода, такса мощност, за отпление и за
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в етажната собственост и да уточни
периодите и падежите на претендираните лихви. Според изложеното в отговора в
сградата, където се намира процесното жилище не се извършва услуга „топлинно
счетоводство” или ако се извършва, то е без съгласие на етажната собственост.
Твърди се също, че топлофикационното дружество не знае как са формирани
претендираните вземания, не е представен отчет от общия топломер, фактури,
протоколи от извършен отчет от индивидуалните отоплителни уреди в жилището или
изравнителни сметки.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч. гр. дело №
3245/2016г. на ВРС. Назначена и изслушана е специализирана съдебно-техническа
и икономическа експертиза, чието заключение е прието от съда.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено следното: По заявление на “Топлофикация София” ЕАД
гр.София е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.07.2016г.
по ч. гр. дело № 3245/2016г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът-настояща ответница да заплати на заявителя-ищец сумата от 1501,62 лева –
главница дължима за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.
Илинден, ж.к. „Света Троица” бл. 203, вх. Б, ет. 5, ап. 29, аб. № 170808,
сумата от 103,75 лева – лихва за периода от 15.09.2015 г. до 16.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.03.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 32,11 лева – внесена държавна такса и сумата от 300,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
По повод постъпило от ответницата
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, съдът
е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
Страните не спорят, че ответницата е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, общ.
Илинден, ж.к. „Света Троица” бл. 203, вх. Б, ет. 5, ап. 29, придобит от нея с
нот.акт за продажба на недвижим имот № 49, рег.№5438, н.дело № 42/2002г. на
нотариус К.Каменов с район на действие СРС.
Видно от представена молба-декларация вх.№ ТО 3232/15.07.2002г. на
„Топлофикация-София” ЕАД, ТР София ответницата е поискала да й бъде открита
партида за имота, декларирайки, че семейството й се състои от 1 член, като е
заявила, че топлата вода ще заплаща по показания на узаконен /пломбиран/
водомер.
Представено е извлечение от Договор №5/05.08.2005г. по общи условия на
договорите между „Топлофикация-София” АД и търговец, по смисъла на Закона за
енергетиката за извършване на дялово разпределение между потребителите на
сграда в режим на етажна собственост в гр.София.
Като доказателства по делото са представени „Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-София” ЕАД на потребителите в
гр.София, приети с решение по протокол №53/28.03.3013г. на СД на „Топлофикация-София”
ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014Г. на ДКЕВР на осн. чл.150, ал.1 от
ЗЕ.
С определението по чл.140 от ГПК съдът е задължил на осн.
чл.190 от ГПК ищецът да представи намиращите се в дружеството първични счетоводни документи и
протоколи за реален отчет, от които да е видно как са начислени от него претендираните суми за процесния имот и период; всички съставени протоколи за процесния
период, касаещи топлоснабдяването на процесния имот и изравнителни сметки, като му указва, че при непредставяне на поисканите
документи по делото, на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за които е създал пречки за събиране на допуснатите
доказателства.
В изпълнение на това задължение ищецът е представил съобщения към фактура
за аб.№170808, справка с показания за общия топломер на АС, отчетен картон за
показания на общия топломер в АС и свидетелство за метрологична проверка на
топломера в АС.
Изслушана е комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че през процесния период в имота е
начислявана прогнозно топлинна енергия, а в края на отоплителния сезон фирмата
за дялово разпределение е извършвала отчитане на индивидуалните разпределители
и водомерите за топла вода на абонатите, показания на топломера в АС и е
изготвяла индивидуални за имотите изравнителни сметки. С последните са
изравнени действително потребеното през съответния отоплителен сезон количество
топлинна енергия с начисленото прогнозно /фактурирано през отделните месечи от
„Топлофикация-София” ЕАД. Вещото лице е констатирало, че от представено
извлечение от извършени отчети на мерителни уреди на 07.05.2017г. от топлинния
счетоводител МХ „Елвеко” за процесния имот е отразено отчетено показание на
водомера за топла вода – 162 куб.м. или разлика в изравнителна сметка за
отоплителен период 01.05.2014г. до 30.04.2015г. – 57 куб.м. вода. Топлинна
енергия за отопление в имота не е отчетена. В изготвената изравнителна сметка
от топлинния счетоводител са отразени като дължими суми за отоплителен сезон
м.05.2014г. до м.04.2015г. 812.94 лева при прогнозно начислена сума от 763.09
лева. Тази сума представлява общ сбор на стойности дължими за сградна
инсталация и топла вода. Изчислена е и дължимата лихва върху главницата от
812.94 лева за периода от 15.09.2015г. до 16.03.2016г. на стойност 41.63 лева.
В техническата част на експертизата вещото лице е посочило, че не са му
представени ежемесечни отчети на общия топломер в АС, а е представена отчетна
стойност в края на отоплителния сезон. Фирмата за дялово разпределение в края
на отоплителния сезон е извършила отчет на уредите в имотите, показания на
топломера в АС и е извършила разпределение на отчетената топлинна енергия по
компоненти, като изчисленията са направени по стойности, утвърдени от ДКЕВР за
Топлофикация София. Дължимите суми за топлинна енергия за процесния имот и
период са: 130.10 лв. за сградна инсталация/общи разходи/, 632.99 лева стойност
за топла вода и 49.85 лева корекция изравнение, което образува общ сбор от
812.94 лева.
На вещото лице не е представен документ, от който да е видно, че
изравнителната сметка е доведена до знанието на ответницата. Общия топломер,
монтиран в АС в бл.203 с фабр.№ 4015547 е преминал метрологични проверки на
20.11.2012г. и на 21.11.2014г., съгласно представени Свидетелства на
Метрологична лаборатория на АС БОЯНА АД.
На експерта не е представен документ, от който да е видно кога изготвените
изравнителни сметки са въведени в информационната система на Топлофикация
София.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като
писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи
конкретни уговорки, различни от тези в общите условия.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според нормата
на чл. 143, ал. 3 - топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект.
За основателността на предявените искове
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният
имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим
на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответницата
има качеството на потребител на енергия за битови нужди;
- че между страните
е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период;
- начина на
извършване на дялово разпределение и дела на ответницата за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и/или за битово горещо
водоснабдяване;
- потребената от
ответницата топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
Ответницата оспорва исковете
както в писмения отговор, така и в съдебно заседание. Твърди, че по делото
липсват данни за потребеното количество топлоенергия, за което са начислени
търсените суми, както и по какъв начин е установено това количество. Твърди
също така, че в процесното жилище не се ползва топлинна енергия и топла вода,
тъй като е необитаемо.
Съдът счита, че
в случая ищецът не представи никакви годни доказателства за обосноваване на
извода, че процесното количество топла вода 162 куб.м. е доставено реално на
абоната, поради което ответницата да дължи неговото заплащане. Установяването
на това обстоятелство е безспорно необходимо, тъй като топлинната енергията е
движима вещ (чл.110 ал.2 от ЗС) и
продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, в частност
– на договора за търговска продажба, доколкото ищецът „Топлофикация София” ЕАД
е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ, като купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока. В тази връзка,
извлечението за дължимите суми на абонатен №170808, въз основа на които е
изготвена съдебно-икономическата експертиза са частни свидетелстващи документи
и с оглед критериите на чл.180 от ГПК удостоверяват изгодни за издателите им
факти и не се ползват с доказателствена стойност, а само с формална
доказателствена сила относно авторството му, чието съдържание, от което съдът
не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите
доказателства. Доколкото заключенията на приетата по делото съдебно-техническа и икономическа експертиза
почиват на изходящи от ищеца документи, макар и да установяват претендираните
суми по размер, то същите не могат да служат за доказване на фактите, че
носител на задължението за заплащане цената на описаните в тях количества
топлинна енергия е ответникът в процеса. В частност по делото не са ангажирани
доказателства за това, че исковата сума претендирана за този период съответства
на припадащия се на ответницата дял от стойността на дължимата от етажните
съсобственици цена, и за определянето и са спазени изискванията на чл.139 и сл. от ЗЕ с оглед твърдението, че размерът
на дължимата сума е определен като дължим при условията на дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите.
Пълното доказване
на иска изисква ищецът да докаже какви са били показанията на общия топломер и
общия водомер в абонатната станция за процесния период, показанията на
СТИ/водомер/ и средствата за индивидуално потребление в имота на ответницата и
в останалите жилища от сградата, в която се намира имота, както и, че
действащите през исковия период цени на топлинна енергия и гореща вода са
такива, че обуславят заплащането именно на претендираната сума. Отделен е
въпросът, че ищецът не доказа и какви са били одобрените за същия период цени.
Ето защо съдът не приема заключението на вещото лице по СТИЕ за дължимост на
претендираните суми.
Допълнителен
аргумент в тази връзка е и обстоятелството, че съгласно чл.28, ал.1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-София”
ЕАД на потребителите в гр.София, приети с решение по протокол №53/28.03.3013г.
на СД на „Топлофикация-София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014Г. на
ДКЕВР продавачът, настоящ ищец връчва чрез упълномощено в СЕС лице изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ на купувачите в СЕС. Според ал.3 на чл.28 упълномощеното
лице информира купувачите в СЕС за общата изравнителна сметка и връчва
индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на
връчването. Разпоредбата на чл.29, ал.1 от цитираните Общи условия предвижда
възможност потребителите да подават рекламации за отчет на показанията на
уредите и разпределението на енергията за предходен период, които се разглеждат
ако са подадени в 30-дневен срок след получаване на изравнителната сметка. Това
означава, че изготвянето и връчването на изравнителната сметка са елементи от
фактическия състав за пораждане на задължение за плащане на потребление на
топлинна енергия от съответния абонат, макар и не единствени. Доказателства за
установяване на тези факти не са ангажирани от ищеца, а съгласно заключението
на СТИЕ липсва документ, от който да е видно кога изготвените изравнителни
сметки са въведени в информационната система на Топлофикация София, както и
такъв, че изравнителната сметка е доведена до знанието на ответницата. За
придобиването на окончателност на изравнителната сметка е необходимо абонатът
да не е упражнил правото си да я оспори /подавайки „рекламация” според
терминологията на Общите условия/ или упражнявайки го рекламацията му да е
отхвърлена, а в конкретния случай поради липса на такова връчване ответницата е
лишена от това право. Затова и съдът приема, че претендираното от ищеца парично
вземане срещу ответницата, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 3245/2016г. на ВРС не е установено, поради което предявените
установителни искове като неоснователни следва да се отхвърлят.
При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.2
от ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски пред
настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, гр.София с ЕИК ********* против К.Л.К., ЕГН ********** *** иск за
признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 1458.42 лева – главница за незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Илинден, ж.к. „Света
Троица”, бл.
203, вх. Б, ет. 5, ап. 29 за периода м.01.2014г. до 30.04.2015г., сумата от 99.03 лева лихва за забава за периода 15.09.2015
г. до 16.03.2016 г., 43.20 лв. сума за разпределение на топлинна
енергия за периода м.01.2014г. до 30.04.2015г., 4.72 лв. лихва за забава за
периода 15.09.2015
г. до 16.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 24.03.2016г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3245/2016г. на ВРС.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, гр.София с ЕИК *********
да заплати на К.Л.К., ЕГН ********** *** направените по настоящото дело
разноски в размер на 600.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........