РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Девня , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100081 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.4 ал.1 от ЗЗДН.
Съдът е сезиран с молба от от М. Д. И., ЕГН: ********** за
постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу Р. В. В., ЕГН:
**********.
Молителката основава искането си на твърдения за извършен спрямо
нея акт на домашно насилие от ответника на 16.01.2021 г. в около 08, 00 часа
в жилището, което обитава в момента, находящо се в ***, изразяващо се в
отправени обиди и заплахи. Моли съда да издаде заповед за защита срещу
ответника, в която да наложи мерки за защита ЗЗДН, като бъде задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да му бъде
забранено да приближава молителката и дома, който обитава на
горепосочения адрес. В с.з. допълва молбата си, с искане на ответника да бъде
наложена забрана да приближава и жилището на родителите й, находящо се в
***, където тя често пребивава и където е регистрирания й настоящ адрес.
Ответникът не оспорва, че на посочената дата е обиждал и псувал
молителката, като отрича да я е заплашвал или докосвал.
1
В съответствие с разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗЗДН молителят е
приложил към молбата си декларация, в която под страх от наказателна
отговорност е декларирал, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие
от нейния съпруг на посочената в молбата дата.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и препис от
Решение №260003/07.01.2021 г., постановено по гр. дело № 275/2020 г. по
описа на Рс – Девня, невлязло в сила.
По делото са събрани и гласни доказателства, които подкрепят
твърденията на молителката за отправени спрямо нея обиди и псувни от
страна на ответника.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Правата на лицата пострадали от домашно насилие, мерките за
защита и реда за тяхното налагане се регламентират от Закона за защита от
домашно насилие.
Нормата на чл.3 т.1 от ЗЗДН урежда защитата на всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг и
доколкото между страните няма спор, а и това се установява от приобщеното
по делото писмено доказателство, че ответникът е съпруг на молителката, е
налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса.
Молбата на М. Д. И. срещу нейния съпруг е подадена в
едномесечния срок от акта на домашно насилие, съгласно изискването на
чл.10 ал.1 от ЗЗДН и към нея е приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН,
поради което е допустима.
В производството по ЗЗДН представената от молителя декларация
има задължителна за съда обвързваща доказателствена сила при липсата на
оборващи я доказателства. Такива от ответната страна не са представени.
Дори напротив – ангажирания от страна на ответника свидетел също
потвърждава обстоятелствата, изложени в молбата, като заявява, че и двете
2
страни са си разменяли взаимни обиди, твърдейки обаче, че ответника не е
заплашвал молителката. Показанията на тази свидетелка съдът не кредитира с
пълно доверие предвид родствената връзка между нея и ответника.
Доказателства за отправени от негова страна заплахи се съдържат в
показанията на свид. К. Д., която под страх от наказателна отговорност
твърди пред съда, че е била пряк очевидец на декларираните от молителката
факти. По делото няма данни тази свидетелка да е пряко или косвено
заинтересована от изхода на делото, поради което и съдът няма основания да
не кредитира нейните твърдения.
След преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за
съда се налага извод за основателност на молбата. Доказателствата по делото
сочат, че ответникът за пореден път е проявил неконтролируемо и агресивно
по смисъла на ЗЗДН поведение спрямо своята съпруга, с която са във
фактическа раздяла, което поведение не може да бъде оправдано.
Упражненото от него насилие се изразява в груба вербална агресия спрямо
молителката – нанасяне на обиди като „курва“, „лесбийка“, „боклук“ и
заплахи от рода на „ще те заровя“, „ще те очистя“. В резултат на това
молителката се е почувствала унизена и злепоставена, още повече, че обидите
са отправени на публично място. Почувствала се е и застрашена за
собственото си здраве и живот, поради което съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН. По делото са налице данни за упражнено
спрямо пострадалото лице психическо насилие, извод за което може да се
направи от представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, на която
законодателят е въвел абсолютна доказателствена стойност. Съгласно ЗЗДН
декларацията по чл. 9 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест
на ответника е оборването й. Този извод следва от разпоредбата на чл. 13 ал.3
от ЗЗДН, съгласно която при липса на други доказателства съдът е длъжен да
издаде заповед за защита и само при представена декларация по чл. 9 от
ЗЗДН.Пострадалият от домашно насилие има по-малка възможност да докаже
извършения спрямо него акт на насилие, тъй като е по-слабата страна и
поради това, че междуличностните и семейни взаимоотношения остават
скрити за обществото, могат да са достояние единствено на най-близките и
затова, законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за
защита и само въз основа на декларация, при липса на други доказателства.
3
При така придадената доказателствена сила на тази декларация, е налице
обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на ответника по молбата
е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на подадената
от молителката декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. В случая това не е сторено,
тъй като ангажираните доказателства не опровергават изложеното в молбата,
а напротив – потвърждават го.
Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че установените
действия от страна на ответника – отправяне на обиди и заплахи, които са
предизвикали основателен страх у молителката, несъмнено представляват акт
на психическа форма на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН.
Налице е нужда от защита на живота и здравето на молителката,
което обуславя основателността на молбата за предприемане на мерки за
защита от домашно насилие. Предвид обстоятелството, че срещу ответника В.
вече е издавана Заповед за защита – по гр. дело № 274/2020 г. по описа на РС
– Девня, съгласно която е следвало да се въздържа от домашно насилие
спрямо молителката и която очевидно той не спазва, искането за налагане на
по – строга мярка за защита спрямо молителката се явява основателно.
Като съобрази вида и характера на конкретните актове, чрез които е
осъществено домашното насилие, изразяващи се във вербално насилие
спрямо молителката, както и влошените отношения между страните, съдът
намира, че мерките за защита, предвидени в чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН
спрямо ответника са подходящи.
Относно срока, за който да бъде наложена мярката по чл. 5 ал. 1 т. 3
от ЗЗДН, съдът съобрази от една страна не особено високата интензивност на
конкретните актове, чрез които е осъществено емоционалното насилие
спрямо молителката, но от друга данните за системност в неговото поведение.
Поради изложеното настоящият състав намира, че мярката по чл. чл. 5 ал. 1 т.
3 от ЗЗДН, следва да бъде наложена за срок един сравнително по – дълъг
срок, от десет месеца.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН
кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер на 500 лева. За горния си извод съдът
изхожда от една страна от липсата на доказателства за имотното състояние на
4
ответника, а от друга от факта, че с предходното съдебно решение му е
наложена глоба в по – малък размер, която санкция също не му е оказала
респектиращо въздействие.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН в тежест
на ответника е и дължимата за производството държавна такса, която съдът,
съгласно чл. 16 от ТДТССГПК, определя в размер на 25 лева, вносими по
сметка на РС - Девня.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 5 от
ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Р. В. В., ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо М. Д. И., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА за срок от десет месеца на Р. В. В., ЕГН: **********
да приближава пострадалото лице – М. Д. И., ЕГН: ********** и жилището, в
което същата живее, находящо се на адрес ***, както и да приближава
жилището, находящо се на регистрирания й настоящ адрес – ***.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девня глоба
в размер на 500 лева /петстотин лв./.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девня
държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11 ал. 2
от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителят заповед за защита по чл.15 ал.2 от
ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. В. В., ЕГН: **********, с адрес: *** за
последиците по чл.21 ал.2 от ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчи на страните и да се
5
изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на
заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от датата на връчване на
решението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6