Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 19.02.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

     Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

             КРИНСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурор Станимир Димитров, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 5684 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

 

С Присъда от 03.07.2018 г., постановена от СРС, НО, 5-ти състав по НОХД № 3891/2018 г., съдът е признал подсъдимия Г.Й.Й. за ВИНОВЕН в това, че на 26.11.2011 г. в гр. София, ул. “*********, офис на „АРТ ПГ Д.” ООД, в съучастие като извършител с П.В.Б., с цел да набави за себе си и за другиго - П.В.Б. имотна облага е възбудил и подържал до 10.03.2012 г. у К.В.С. и М. Б. С. заблуждение, че ще им достави и монтира аспиратор, фурна и котлони за сумата от 750 лв., с което им е причинил имотна вреда в размер на 750,00 (седемстотин и петдесет) лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, го е осъдил на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата П.В.Б. за ВИНОВНА в това, че на 26.11.2011 г. в гр. София, ул. “*********, офис на „АРТ ПГ Д.” ООД, в съучастие като извършител е Г.Й.Й., с цел да набави за себе си и за другиго - Г.Й.Й. имотна облага е възбудила и подържала до 10.03.2012 г. у К.В.С. и М. Б. С. заблуждение, че ще им достави и монтира аспиратор, фурна и котлони за сумата от 750 лева, с което им е причинила имотна вреда в размер на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, я е осъдил на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

С оглед изхода на делото съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил Г.Й.Й. (със снета по делото самоличност), ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в хода на съдебното производство и по сметка на СРС в размер на 100,00 (сто) лева, както и държавна такса в размер на 5,00 (пет) лева по сметка на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Със същата присъда съдът е осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил П.В.Б. (със снета по делото самоличност), ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в хода на съдебното производство и по сметка на СРС в размер на 100,00 (сто) лева, както и държавна такса в размер на 5,00 (пет) лева по сметка на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. М.Л.М. от САК, служебен защитник на подсъдимия Г.Й.Й. с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава. Прави се разбор на доказателствата, като се сочи, че същите не подкрепят обвинителната теза.

 

Постъпила е и жалба от П.В.Б. с която се изразява несъгласие с присъдата и се прави искане за оправдаване на подсъдимата.

 

Постъпило е допълнение към Въззивната жалба  в която подсъдимата заявява, че се счита за невинна, като сочи, че няма категорични доказателства, които да доказват нейната вина, а присъдата е постановена в противоречие с доказателствената съвкупност. В заключение отново се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за невиновна.

 

В съдебното заседание по делото адв. А. поддържа жалбата и не прави искания по доказателствата и искания за отводи.

 

Адв. Х. поддържа жалбите и допълнението. Не прави нови искания.

 

Прокурорът оспорва жалбите и не сочи доказателства.

 

Частният обвинител К.С. оспорва жалбите и не сочи нови доказателства.

 

В хода по същество адв. А. заявява, че поддържа от името на нейната подзащитна подадената жалба и моли присъдата на СРС да бъде отменена като неправилна. Сочи аргументи за несъставомерност на деянието и граждански правоотношения. Сочи и че СРС е посочил като подсъдим лице, което не е страна по делото, като счита това за процесуално нарушение, даващо основание за отмяна на присъдата.

 

Адв. Х. поддържа изцяло подадената жалба от адв. А., като счита повдигнатото обвинение за несъставомерно, като препраща към подробно аргументираното в тази връзка допълнение към жалбата. Сочи, че договорите са сключени с търговското дружество, а не с двамата подсъдими, поради което отново твърди несъставомерност на деянието.

 

Прокурорът моли въззивните жалби да бъдат оставени без уважение. Сочи, че според практиката на ВКС за съставомерност на престъплението по чл. 209 от НК е достатъчно да се установи по безспорен и категоричен начин първоначалното намерение за формиране на неправилни представи у пострадалите и изначална липса на намерение да се изпълни. Сочи, че по делото е безспорно установено, че подсъдимите не са предприели никакви действия по изпълнението на договора, като не са подавали и заявка за доставка на такива вещи. Сочи се, че подсъдимите са формирали неверни представи у пострадалите в следствие на които е настъпило и имущественото разпореждане, като сочи и че наказателната отговорност е лична и се носи от физическите лица, представляващи юридическото лице, страна по договора.  Сочи, че изписването на л. 51 от делото на име, различно от това на подсъдимия е правноирелевантно и се касае за техническа грешка. В заключение моли присъдата да бъде потвърдена.

 

Частният обвинител С. поддържа казаното от прокурора. Сочи, че са били подведени от подсъдимите и имали информация ,че те са измамили и други лица. Счита наказанието за занижено.

 

Подсъдимата Б. лично в своя защита поддържа казаното от нейния адвокат и моли да бъде оправдана.

 

Подсъдимият Й. лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат.

 

В последната си дума подсъдимата Б. моли да бъде отменена осъдителната присъда, като заявява, че е невинна.

 

Подсъдимият Й. в последната си дума моли присъдата на СРС да бъде отменена.

 

Съдът, като обсъди доводите в жалбите и допълнението към тях, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира, че при постановяването на същата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и правят безпредметно обсъждане на казуса по същество.

 

Съображенията на настоящата инстанция са следните :

 

Обжалваната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Внимателният преглед на извършената от първоинстанционния съд процесуална дейност и изложените от него мотиви към присъдата разкриват неточно изпълнение на задълженията му като основна съдебна инстанция при решаване на настоящия спор. Допуснатите нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза се изразяват в липсата на надлежни, ясни и безпротиворечиви мотиви към присъдата, които да съдържат съображенията на съда относно приетите от него за установени фактически констатации, направения от него анализ на събраните на досъдебното производство и в съдебното следствие доказателствени източници, дадената от него оценка за годност и достоверност или недостоверност на конкретните доказателствени материали, направените от него правни изводи при решаването на спора, аргументите му за индивидуализацията на наложените наказания.

 

Съдът не е изготвил мотивите към проверяваната присъда при спазване на изискванията на процесуалната норма на чл.305, ал.3 от НПК. Тяхното съдържание не е в унисон с процесуалните правила на чл.13, чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК. То е непълно, тъй като не са аргументирани убедително изложените в него фактически и правни изводи. Прочитът на мотивите показва, че преобладаващата част от съдържанието им е идентично с изложението в обвинителния акт – особено ясно това е видно по отношение на фактическата обстановка, която СРС е възпроизвел дословно, като единствената разлика е, че съдът е изписал в цялост имената на подсъдимите. Това поставя под съмнение формирането на лично вътрешно убеждение в съдебния състав, постановил атакуваната присъда, така както изисква процесуалната разпоредба на чл.14, ал.1 от НПК. Количественият обем на съдебния акт не може да замести качествените му характеристики и неговата съответност с процесуалния закон, тогава, когато той не съдържа обсъждане на фактическите обстоятелства, такива, каквито са били приети за установени от съда; не съдържа анализ и преценка за допустимост, относимост, достатъчност и достоверност на доказателствените материали, от които се извеждат фактическите констатации; не съдържа правни съображения за взетите решения по въпросите, посочени в чл.301 от НПК, включително досежно наложените наказания, съдържа противоречие между изводите по фактите и тези по приложимото право.

 

В мотивите на атакуваната присъда липсва преценка на събраните доказателствени източници. Употребените бланкетни изрази, според които приетата от съда фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства, не представляват дължимите от решаващия съд, според чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, цялостен разбор, внимателен анализ, съпоставка и оценка на всички доказателствени източници. В доказателствения анализ напълно липсват изводи на съда, относно действията на всеки един от подсъдимите по отношение на възбуждането и поддържането на заблуждение у пострадалите лица, още повече, че по делото са налице доказателства, че подсъдимия Й. е започнал да контактува с пострадалите в един по-късен момент. В тази връзка остава неизяснено как и с какви действия всеки един от подсъдимите е възбудил заблуждение, респективно с какви действия всеки един от тях е поддържал същото. Липсата на подробен анализ, в съдебната практика е приравнено на липса на мотиви. Едновременно с това, посоченият порок на съдебния акт е накърнил процесуалните права на страните в наказателното дело, като е ограничил правото им да знаят въз основа на кои доказателствени средства съдът е формирал своето вътрешно убеждение при постановяване на присъдата, за да могат да организират ефективно защитата си пред по-горната инстанция.

 

Въззивният съд констатира непълнота и на правния анализ, като първата инстанция, макар подробно да е посочила признаците от обективния състав на престъплението по чл. 209 от НК, отново не е посочила с кои конкретни действия от обективна страна всеки един от подсъдимите е възбудил и поддържал заблуждения у пострадалите. Тази непълнота е следствие от формално и безкритично възприетата от съда фактическа обстановка, такава, каквато е посочена в обвинителния акт, където тези действия също не са конкретно посочени.

 

Посоченото от защитата, че в мотивите при изводите от правно естество фигурира име на лице, което не е страна по делото, а именно Р.В.Х., вместо подсъдимия Г.Й.Й. настоящият състав не преценява като съществено процесуално нарушение, доколкото е видно, че става въпрос за фактическа грешка.

 

Допуснатите по-горе нарушения са отстраними, но не може да бъдат санирани от въззивната инстанция. Последицата е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от  друг състав на същия съд,  от стадия на разпоредителното заседание.

 

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ  Присъда от 03.07.2018 г., постановена от СРС, НО, 5-ти състав по НОХД № 3891/2018 г и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                             2.