Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Деница Кръстева
и
с участието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №1806 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл. 284 и
сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е започнало
по Искова молба подадена от Д.А.С., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна, с която се претендира да бъде
осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, --------------да
заплати сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, дължими като обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на
администрацията на Затвора Варна за периода от 01.06.2020г. до датата на
депозирането на исковата молба – 11.08.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на исковата молба до окончателното плащане, във връзка
със задължението за осигуряване на адекватно и своевремено медицинско лечение,
пряко довели до настъпилите за ищеца вреди, изразяващи се в остър оток, силна
болка, кафяво оцветяване на левия долен крайник, втвърдяване на кожата,
вследствие на заболяване „тромбофлебит“, поставящи ищеца в пряк риск от
развитие на „емболия“; пълна липса на лечение и предоставяне на
животоподдържащи медикаменти за заболяването „инфаркт на миокарда“, поставяща
ищеца в пряк риск от тромбоза в стената, повторен инцидент, сърдечна
недостатъчност, смърт; пълна липса на мединиска грижа и лечение за получена
порезна рана на дясната ръка, вследствие на което раната е възпалена. Твърди
се, че във връзка с това ищецът търпи безсъние, липса на апетит, негативни
емоции, изключително силни нравствени, емоционални, психически и психологически
терзания на личността, накърняване на човешкото достойнство, негативно
отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния мир, страх за здравето
и живота си. В съдебно заседание проведено на 06.01.2021г. процесуалният
представител на ищеца – адв. М., направи изменение на иска за периода на исковата
претенция, който следва да се счита за предявен от 20.07.2020г. до подаване на
исковата молба.
В ИМ се съдържат и конкретните твърдения на които почиват
претенциите на ищеца. Те най-общо могат да бъдат сведени до следното: Ищецът
изтърпявал наказанието „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Варна от месец юни
2020г., като от предходно изтърпяване на наказание, лекарят на Медицинския
център към Затвора - Варна бил запознат със здравословното му състояние и
наличната медицинска документация, в това число с решение на ТЕЛК и рецептурна
книжка. Д.С. е искал да бъде прегледан от доктора към МЦ - Затвора – Варна през
месец юни, но му било отказано. Не му били предписвани и осигурявани нужните за
заболяванията му - „тромбофлебит” и „инфаркт на миокарда” медикаменти, въпреки,
че същия е здравноосигурен без прекъснати права. Вследствие на гореописаното,
здравословното състояние на ищецът се влошило, заради заболяването му
„тромбофлебит”, като левият му крак от коляното до стъпалото е възпален,
отточен, силно и нетърпимо болезнен, с втвърдена кожа и оцветяване. От
нелекуването на заболяването, за ищеца е възникнал риск от настъпване на
необратими здравословни усложнения, застрашаващи живота му, което счита за
грубо нарушение от страна на ответника и потъпкване на правата на „лишения от
свобода”. Така настъпилите усложнения, заради липсата на адекватна медицинска
грижа предизвикали в С. страх за живота и здравето му, появило се безсъние,
липса на апетит, апатия, изпитвал негативни емоции, силни нравствени,
емоционални, психически и психологически терзания на личността, накърняване на
човешкото достойнство, негативно отражение върху емоционалния живот, психиката
и душевния мир. По отношение на поставената му диагноза „инфаркт на миокарда”
ищецът следвало да приема медикаменти, поддържащи здравето му в състояние, при
което рискът от настъпване на усложнения или повторен инфаркт да са сведени до
възможен минимум. Неосигуряването на необходимите му медикаменти поставили в
риск живота и здравето на С. от необратими усложнения и смърт, което счита за
грубо нарушение от страна на ответника и потъпкване на правата на „лишения от
свобода”. В края на месец юли 2020 год., ищецът получил травма - дълбока
порезна рана на китката на дясната си ръка, за което е бил транспортиран с
линейка на спешна помощ до Спешен център - МБАЛ „Св. Анна” - Варна, където
раната била обработена и защита. Ищецът поискал да бъде прегледан от доктора в
МЦ - към Затвора - Варна и да му бъдат свалени конците от раната, тъй като вече
било настъпило времето за това, а и самата рана започнала да събира гной и се
била зачервила. Докторът отказал да прегледа С. и да му махне конците, при
което същия бил принуден да помоли своя съкилийник - Н.П. да стори това.
Конците били свалени и ищецът редовно изстисквал раната си от образуваната
гнойна течност. Почиствал я с подръчни материали, въпреки това тя го боляла и
била подута. Д.С. започнал да се оплаква от безсъние, липса на апетит, апатия,
изпитвал негативни емоции, страх за живота и здравето си, силни нравствени,
емоционални, психически и психологически терзания на личността, накърняване на
човешкото достойнство, негативно отражение върху емоционалния живот, психиката
и душевния мир. Ищецът счита, че от действията и бездействията на Медицински
център към Затвора - гр. Варна, изразяващи се в непредоставената му дължима,
навременна, адекватна медицинска грижа и непредоставяне на необходимите му
медикаменти са му нанесени неимуществени вреди. Твърди, че бездействията на
администрацията на Затвора - гр. Варна, изразяващи се в незаинтересованост и
невземане под внимание на оплакванията му са довели до увреждането на здравето
му и са застрашили живота му. Не са били предприети адекватни и навременни
медицински мерки, което представлява бездействие от страна на органите на
администрацията. Намира, че е налице незаконосъобразно действие и бездействие
от страна на служителите на Затвора - гр. Варна, тъй като органите, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на наложено с присъда наказание са длъжни да осигуряват на осъдените лица
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство по арг. от чл. 3 от
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл. 29 ал.1
от Конституцията на Република България. Счита, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното
им наказание, а в случая, поставянето на С. в условия на ненавременна и
неадекватна медицинска грижа водещо до риск за здравето на човек, по смисъла на
чл. 3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране способно да породи у него
емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство. Моли за уважаване на
исковата молба и присъждане на адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал.1, т. 2
вр. ал. 2, вр. чл. 36 от ЗАдв., определен по Наредба № 1/2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В производство е депозиран и отговор на ответника - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГД „ИН“/. В него се застъпва становище, че така подадената искова
молба е допустима, но неоснователна. Намира, че ищецът следва да докаже наличие
на незаконосъобразно действие или бездействие на съответния специализиран орган
по изпълнение на наказанията при или по повод на административната му дейност,
при това свързано точно с нарушаването на чл.3 от ЗИНЗС и неимуществена вреда
на ищеца представляваща неблагоприятно засягане на правната му сфера, като
следва да се установи в какво точно се изразява това засягане. Намира, че ищецът
следва да установи кумулативно наличието на основните елементи от фактическия
състав на посочената норма: незаконни действия или бездействия, извършени от
длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца и причинно-следствена връзка
между незаконните действия/бездействия и вредата. Вредата трябва да е настъпила
при или по повод на изпълнение на административна
дейност, т.е трябва да е налице причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Счита, че
от исковата молба не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона
задължение от страна на ответниците, което да ангажира отговорността му, както
и настъпили вреди за ищеца. Твърденията на ищеца не водят до извод, че са
настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушили правата му, съгл.
чл. 3 от ЕКПЧОС. Сочи в тази връзка, че правното и фактическо положение на
лишените от свобода, вкл. и на ищеца е свързано с ограничения, които са пряк
резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление.
Намира, че служителите на ответника са изпълнили всички свои регламентирани
задължения и не са допуснали нарушения при изпълнение на същите, като стриктно
са съблюдавали правата и законните интереси на ищеца, вкл. и осигуряване на
необходимата медицинска грижа. Няма данни за конкретно увреждане на здравето на
ищеца Д.С., което да бъде разглеждано като последица от престоя му в Затвора -
Варна. Предвид това моли да бъде отхвърлен изцяло предявеният от ищеца иск.
Моли да му бъде присъдено и направеното юрисконсултско възнаграждение по чл.78,
ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, представляван от адв. Л. и
адв. М., моли да бъде уважена изцяло исковата претенция, като в писмени бележки
развива подробни аргументи за това. За ответника се явява ст. юрисконсулт С.,
която в писмено становище по съществото на спора моли да бъде отхвърлен
предявения иск и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна заема становище, че предявеният
иск следва да бъде оставен без уважение, тъй като последният е неоснователен.
Сочи, че по делото събраните доказателства, включително и заключението на
приетата съдебно-медицинска експертиза показва, че на ищеца е било осигурено
своевременно и адекватно медицинско обслужване, т.е. затворническата
администрация е изпълнила задълженията си произтичащи от чл. 128 и следващи от ЗИНЗС, както и тези по Наредба № 2 от 2010 г. Извежда извод, че събраните
доказателства не установяват незаконосъобразни действия и още по-малко такива
по смисъла на чл. 284, които да послужат като основание за ангажиране на
отговорността на ответника.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа
страна следното: В рамките на
производството не е спорно между страните, както и се установява от
ангажираните в производството доказателства, че ищеца Д.А.С. *** на 20.07.2020 г. с превод от ОС “ИН“-Варна съгласно Разпореждане
№ 8938/14.07.2020 г. по описа на Районна прокуратура-Варна, ТО-Девня да търпи
наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ по БП № 168/2020 г.
по описа на РУ-Девня. С Протоколно определение № 55/28.07.2020 г. е одобрено
споразумение по НОХД № 191/2020 г. по описа на РС-Девня в сила от 28.07.2020 г.
с което налага на Д.С. наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 2 месеца при първоначален „строг“
режим. Лишения от свобода Д.С. *** от 17.09.2019 г. до 17.05.2020 г. наказание
лишаване от свобода в размер на 8 месеца, наложено му с Присъда по НОХД №
68/2020 г. по описа на РС-Девня. На
основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което С. е бил
задържан. Присъдата е приведена в изпълнение с начало 29.06.2020 г.
От медицински справки,
предоставени от д-р Р. /л. 106 и 142 от делото/ при пристигането си в Затвора Варна ищецът е без собствени медикаменти и без
медицинска документация. Последната е предоставена от С. на 28.08.2020 г. след
което е настанен в отряд за хронично болни. Обективното състояние на лишения от
свобода: няма оплаквания от сухота в устата полиурия и полидипсия, фамилно
необременен, без температура, без промяна на вкуса, без загуба на обоняние, без
кашлица и задух pulmo-б.о. cor-б.о. До пристигането и предоставянето на
медицинската документация на лицето са предоставяни медикаменти от аптеката на
Затвора – тромбекс, детралекс /антикоагуланти/, с оглед заболяването му. След предоставяне на документацията е
направено заключение за наличието на следните диагнози - Биполярно афективно
разстройство-маниен с психотични симптоми /епикриза от 02.11.2007 г./, ИБС ХБ-3
степен МИ-стар състояние след тромбофлебит на лява подбедрица /епикриза от
31.08.2007г., амб. листи от кардиолог от 31.05.2019 г./ без индикации за
промени в състоянието и за хоспитализация, консулт с психиатър от 10.10.2018 г.
с препоръка за нов консулт с психиатър. Към момента лицето е на следната
терапия – синтром за профилактика на ИБС, МИ, ХБ /включен след преодставянето
на медицинската документация/, детралекс за профилактика на тромбофлебита.
Назначените медикаменти от епикризата от 2007г . са преустановени поради
стабилни стойности на ХБ и опасност от срив на кръвното налягане, към момента
поддържа стабина хемодинамика. По препоръка на психиатъра кам Затвора – Варна,
изписаните в епикризата медикаменти относно биполярното разстройство са спрени
поради липса на показания за прилагането им. Лишеният от свобода не е извеждан
на преглед към външни специалисти поради липса на необходимост, както и с оглед
на силно усложнената епидемична обстановка с оглед предотвратяване на
заразяване с ковид 19.
В хода на производството от ответника бяха представени заверени копия на епикризи, амбулаторни листи, ТЕЛК, медицински изследвания, рецептурна книжка, страници от дневник за регистриране на нуждаещи се от медицинска помощ, амбулаторна книга на медицински център, страници от книга за извършване на медицински прегледи на л. св.
В рамките на производството в съдебно заседание проведено на 06.01.2021 г. са разпитани и свидетелите Н.М.П. и В.Д.К.. Свидетелят П. сочи, че познава Д.С. от месец юли 2020 г., след като дошъл в неговата V-та група, в затвора. Когато дошъл бил в много критично състояние, като се оплаквал постоянно от болки в крака му. Кракът го болял много, ходел постоянно при доктора, но той не му обръщал внимание. Имал болки горе в крака. Д. се връщал от доктора, плачел, ядосвал се, защото не получавал никаква грижа от доктора. Не можел да ходи нормално в коридора. Не му изписвали хапчета. Свидетелят заяви, че не знае от какви хапчета е имал нужда Д., за крака му ли са, разсейки ли имал на крака, не знае точно. Кракът му не бил за гледане, бил посинял. Свидетелят поясни, че не знае какъв точно е бил проблема с крака му, защото не е медик. Д. ходел на доктор за хапчета, но не му обръщали внимание. Имал и порезна рана на ръката и още има белези от раната. Когато Д. дошъл в групата в затвора бил с конци на ръката. След като ръката му се надула, отишъл при доктора, за да му махне конците, но той не му обърнал внимание. Д. плачел, оплаквал се и свидетелят му предложил да изкара конците от ръката. Той се съгласил и П. махнал конците от раната. През юли месец 2020 г. раната на Д. била с гной, като месец и половина някъде бил с конците на ръката. Докторът не му обръщал никакво внимание, Д. ходел при него и се връщал, без никаква помощ. Свидетелят П. изкарал конците, защото ръката била цялата възпалена. Свидетелят заяви, че друго лечение за ръката, освен махането на конци не е правил, слагал му реванол на ръката. Д. имал болки и страдал от раните на ръката и кракът. Не можел да върви в коридора, не му се ядяло като нормален човек.
Свидетелката К., майка на ищеца, заяви, че Д. последно влязъл в затвора, през месец юли 2020 г. Той страдал от исхемична болест на сърцето, тромб и биполярно разстройство. Пиел лекарството „синдром“ от 20 години, което му е предписано от лекар за тромбофлебит. Пиел също така детралекс, когато получил възпаление, а също така се мажел и с такъв мехлем. За сърцето нямал лекарства, защото не се е оплаквал. Пиел повече лекарства за кръвта. След като Д. постъпил в затвора претърпял усложнения във връзка със заболяванията си, защото не си пиел синдрома, което е лекарство за разреждане на кръвта. Свидетелката заяви, че му е занесла синдром, при едно от свижданията в затвора, но момчето, което взема нещата отказало да го внесе, защото лекарството не било с рецепта. Свидетелката отишла при лекуващата лекарка – д-р Д. и взела рецепта, след това занесла рецептата на портала, но от там я върнали, тъй като трябвало вътрешния лекар на затвора да изпише лекарствата. Предала на портала медицинската документация на Д. – епикриза и ТЕЛК-а, и чакала за рецепта, за да му вземе лекарствата. Свидетелката заяви, че взела номерът на затвора, звъняла няколко пъти, за да попита дали е издадена рецепта за Д.С., но все отговаряли, че няма такава издадена. При провеждане на разговори с Д. той й споделил, че не му обръщали внимание, не му давали лекарства, кракът му се подул. Д. й споделил, че щели да му отрежат крака, болял го много и тогва тя отишла при докторката, за да вземе рецепта и лекарствата му, но нищо не станало. Не й позволили да остави лекарствата в затвора, дори представила и рецептата на портала. Но там ѝ казали, че трябва да бъде представена рецепта, издадена от лекаря на затвора. Свидетелката заяви, че лекарството синдром е животоспасяващо и ако не се пие редовно се получава тромб, който може да отиде в сърцето. Д. пиел тези лекарства от 20 години, от казармата, където направил тромбофлебит. Имал и рана на ръката, за която ходил при доктора, за да му помогне за раната, но той отказвал и някакво момче от затвора – съкилийник му махнал конците. Порязал си е ръката. Свидетелката заяви, че е видяла крака, след като той си вдигнал анцуга, от горе до долу бил син и в тромби. Д. бил разтревожен за състоянието си. Казала на майка си, че ще му отрежат крака. Свидетелката заяви, че откакто влязъл в затвора, от месец юли Д. не получавал синдром. Към днешна дата не знае дали получава лекарството. Не знае от кога са започнали да му дават лекарството в затвора. В момента му дават синдром. Сигурно два месец не са му давали лекарството, тоест до към месец септември. Свидетелката заяви, че е забравила точно кога Д. влязъл в затвора. Д. казал, че е получил раната си, когато е бил в пожарната-ареста, тъй като си е прерязал вените сам, тъй като някакви са го притеснявали.
За изясняване на спорните обстоятелства по искане на ищеца бяха назначени и съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи /СМЕ и СПЕ/.
Вещото лице по СПЕ д-р Ц. установи, че по време на изследването Д.С.
е контактен, мисловният процес е с леко забавен темп на протичане. Съсредоточен
и методичен по време на попълване на тестовите въпросници, без суетене при
задачите. Няма проблеми по отношение фиксация, ретенция и репродукция. Интерпретацията на
получените в хода на изследването със специализирания Raven тест
резултати очертават задоволителни интелектуални възможности за
пространствено-конструктивни анализи и решения на задачи от средно ниво на
сложност, интелектът е в средните граници за съответната календарна възраст;
добри възможности на екзекутивните процеси на интелекта - анализиране и
съобразителност. Добре запазени възможности за извършване на логически операции
от елементарен до среден ранг на сложност.
Когнитивни процеси - липсват
данни за нарушения в концентрацията, устойчивостта и разпределяемостта на
вниманието; умерено снижение на работната памет; Мисловен процес - правилен по
структура, забавен темп на протичане, без нарушения в концентрацията,
разпределяемостта, превключваемостта и устойчивостта на вниманието.
Памет - фиксационната памет - за фиксиране условието
на задачата и инструкцията за изпълнение - няма затруднения
ретенционната памет - в процеса
на решаване на дадена задача се оперира с усвоената в миналото информация -
няма затруднения репродукционната памет - възможността да се
възпроизведе изборно необходимия за дадена операция материал - няма затруднения
Личност - интроверт,
впечатлителен, емоционално реагиращ. Наблюдават се белези на патологичен
душевен живот. В обичайни ситуации личността на Осв. е относително адаптивна,
но в ситуации на затруднение и опозиция е склонна към бърз интензитет на
негативните емоции, скъсен импулсивен самоконтрол. Налице е задоволителна
комуникативна връзка с другите и склонност към социална самоизолация,
Гийсен тест - подчертано
негативен социален резонанс - това състояние води до фрустрация /емоционално
състояние на човека, когато е лишен от възможността да постигне желана цел/.
Тест Айзенк за невротизъм
- авторът на теста споделя идеята, че неврозата е състояние, което се
характеризира с повишена емоционална възбудимост, която се предизвиква от
определени обекти и/или ситуации и почти винаги се отличава с дезадаптираност.
Индивидуалното предразположение към стреса също оказва влияние. Съществува
тясна връзка между невротичността и емоционалната възбуда.
Получените резултати за
личността на Осв. говорят, че е склонна към депресивни състояния,
впечатлителна, емоционално реагираща, предразположена към стрес, склонна към
психо-соматични прояви. Като цяло се очертава емоционално лабилна личност.
Самооценъчните скали на
Зунг дават резултати за лека към умерена изразена депресия и тревожност.
Депресивна скала на НАТНАWAY& МСКINLEY- очертават се изразени разстройства по скалите на
емоционалната потиснатост, нарушаване на позитивните процеси.
Като обобщение вещото лице заключи, че при освидетелствания са налични преживявания,
които при споделяне нарушават континуитета на психичния поток и на моменти накъсват изказа и емоционалната
експресия; изблици на възбуда и емоционално напрежение; множество защитни
механизми по типа на формиране на реакция с несъразмерно преобръщане на
негативните емоции, често преживяване за безпомощност и изоставеност от
околните; Психологичното изследване не очертава данни за актуални компоненти на разстройства в когнитивните процеси, но е
засегната сферата на социалното функциониране. В характеровата структура на Осв. се забелязват
известни особености, изразени до степен на акценти. В тази насока като
по-съществени се явяват особеностите на осв. в създаването и поддържането на
интерперсонални контакти. Тук следва да се отбележи подчертаната интровертна нагласа /затвореност, ограниченост на
споделянето, изборност на контактите, трудно допускане на останалите до
вътрешните си преживявания, затруднение емоционалния контакт и резонанс /.
Понижен праг на фрустрация, като
повече от контактите и събитията се интерпретират като фрустриращи, което от
своя страна води до кумулиране на напрежение и или малоценностови преживявания. Стилът на поведение на
Осв. в конфликтни
ситуации очертава съпернически и отбягващ тип поведение /тест на
Томас Килман/. Поведението е апатично, липсва инициативност и мотивираност. Предвид защитните
механизми до известна степен оценката на преживяванията на ищеца реалността се
изкривява - личността не съзнава включването на защитния механизъм и
изкривяването на психологическата си действителност. Склонен е да търси вината
за събитията чрез изместване към друг обект. Емоционално потиснат, личността на
ищеца е подробно описана като характерологични особености в експертизата.
Занижени социални контакти, но въпросниците за социално избягване и дистрес не
показват нежелание или отдръпване от социално общуване. При освидетелствания са
налични психотравмени преживявания и се наблюдават белези на патологичен
душевен живот. По време на проведеното интервю освидетелствания споделил за загуба на дете, което оказва влияние върху
личността и нейните преживявания. Като допълнение поставената диагноза „F31.2
Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - маниен с психотични
симптоми" също повлиява върху личностните характеристики и предвид тези
факти не може да се направи точно отграничаване дали получените резултати се
дължат само и единствено на твърдените от ищеца в исковата молба факти. За по-подробно освидетелстване е необходимо вещо лице –
психиатър.
В съдебно заседание, проведено на 17.02.2021 г. вещото лице Ц. поясни, че
по време на осъществената среща в Затвора - Варна ищецът му споделил, че е бил
лишен от медицинска грижа. По време на разговора, ищецът бил вял, апатичен и
липсвало абсолютно, какъвто и да е емоционален резонанс към събития. Вещото
лице не могъл по никакъв начин да определи емоционалния ход, бил по-скоро в
негативният социален регистър, отколкото в позитивния. Вещото лице заяви, че не
може категорично да заяви дали резултатите са, само и единственото, че ищецът е
бил лишаван от медицинска грижа, тъй като има и други фактори. Ищецът има поставена диагноза „биполярно
афективно разстройство“, при която във времето се редуват манийно-депресивни
епизоди и всъщност, ако в определен период от време ищецът е бил в маниен или
депресивен епизод, това може да повлияе на резултатите, респективно вещо
лице-психиатър би могъл да даде по-подробно обяснение на времеви диапазон.
В СМЕ вещото лице д-р К., установи, при извършени Доплерова Ултрасонография
на съдове на долен ляв крайник, Електрокардиограма, Ултразвуково излседване с
Доплер на сърце (ЕхоКГ) и кардиологичен преглед се установява следното: При
извършеното изследване на долен крайник не се установяват патологични
отклонения в артериалните съдове на долен крайник. Установиха се проходими венозни
съдове с частична и пристенна реканализация, поддаващи се на компресия, промени
характерни за хроничен стадий на заболяването. Установява се лек оток на
подбедрица, глезен и стъпало и кожа с променена оцветка, характерни за
заболяването. Първа епикриза на флеботромбоза на вена феморалис синистра -
11/01/2014 г., консервативно лечение на заболяването. От Електрокардиограма се
установява - синусов ритъм, СЧ - 81/м, не се установяват ритъмни и проводни
нарушения, без патологични SТ, Т
промени. При направената ЕхоКГ се установява диастолна дисфункция, не се
установяват патологични отклонения в сегментната кинетика, установяват се
нормални размери на сърдечните кухини, запазена помпена функция и интактен
клапен апарат. Пациента е съобщил, че е пушач и до момента е приемал статин и
антикоагулант (по рецептурна книжка).
По отношние на порезната рана на лява китка - реконвалесценция в стадий на
цикатризация, цикатрикси от хирургични конци, без зачервяване, подуване и
болезненост в областта на раната.
Без оплаквания по отношения на перетриращата порезна рана на гърба вляво
(на мускул латисимус дорзи вляво), неописана в исковата молба.
Болният е с известна исхемична болест на сърцето, преживян преден миокарден
ифаркт на миокарда и проведена селективна коронарна ангиография с резултат без
установени стеснения и оклузии на коронарни съдове - 30.08.2007 г. Според
проведеното ангиографско изследване, рисков профил на пациента и липса на
типична ангинозна симптоматика при физическо натоварване, болният се
класифицира в стадий I на Канадското кардиологично дружество (ССS), и преценен като лек към умерен риск от развитие
на сърдечно-съдови инциденти.
Болният за момента е на редовна орална антикоагулация, нужна за превенция
на белодробен тромбемболизъм, поради което намаля риска от развитие на
забовяването.
След извършените прегледи заключението на д-р К. е, че пациентът в момента
е в задоволително към добро общо състояние, без оплаквания от страна на
сърдечно-съдовата система и порезната рана, посочена в исковата молба.
Вещото лице установи, че Д.А.С. е приемал Синтром - орален антикоагулант,
антагонист на витамин К, Роваста 10мг-статин и Детралекс- венотоник и
вазопротектор. За момента медикаментите, които приема ищецът се снабдяват от
Аптека в Затвора-Варна или се изписват от лечебното заведение на Затвора,
според законовите уредби - чл.64, ал.1 от Наредба 2 от 22 Март 2010г. Посетен
медицински център на Затвора от ищеца и изписани медикаменти - антиагреганти
(29.07.2020г., 05.08.2020г. и 24.08.2020г). Болният не е получавал медикаменти
внесени отвън от трети лица.
Вещото лице заключи, че за профилактика на миокарден инфаркт и сърдечно
съдови инциденти болните с исхемична болест на сърцето следва да приемат един
или няколко антиисхемични медикамента, препоръчани от Европейското дружество по
Кардиология 2019 (бета-блокери, АЦЕ-инхибитори, Ангиотензин рецепторни блокери,
Калциеви антагонисти или Нитрати, антиагреганти или антикоагуланти, ивабрадин),
придружени от приема на статин (медикамент повлияващ липидната обмяна и
стабилизиращ атероматозните съдови плаки). Болният към момента е на лечение с
антиокоагулант и статин, поради нормотония и склонност към хипотония (по данни
на медицинска справка от Затвора-Варна) приемът на аце-инхибитори и други
антиангинозни медикаменти, понижаващи артериалното налягане е преустановен.
Профилактиката на Белодробен тромбемболизъм, предизвикан от тробогенни
изменения и възпаления на вени на долни крайници се извършва посредством
антикоагулантно лечение.
Вещото лице заключи, че приемът на медикаментите антикоагулант и статин е
подходящ за заболяванията на ищеца, описани в исковата молба.
Според Дневник за регистриране на лица, нуждаещи се от медицинска помощ,
при своите посещения в Медицински център на Затвора, вещото лице установи, че Д.С.
е получил антиагреганти (Аспирин и Клопидогрел), удостоверено с подпис на
болния, според чл.65, ал.1 от Наредба 2. Д.С. има изписани медикаменти по НЗОК
и отбелязани в рецептурна книжка от Директора на Медицински център към Затвора,
според чл.65, ал.5 от Наредба 2.
През месец юли 2020г пациентът е направил суициден опит - порезна рана в
облатта на китката, откаран към Спешен център на МБАЛ „Св.Анна“ и извършена
хирургична обработка на рана с наложен шев и превръзка - 20.07.2020г. Към
момента раната е без усложнения в реконвалесцентен период.
Поради усложнената епидемиологична обстановка от СОVID 19 на територията на Република България е забранен
достъпа на външни лица до настанените в затворническия комплекс, както и
допълнителното извеждане на лица лишени от свобода извън Затвора-Варна -
разпоредба на основания чл.69, ал.3 и ал.4 и Наредби на Министъра на
Здравеопазването за противоепидемиологичен контрол, в следствие на което бил
затруднен достъпа на медицински специалисти до Затвора-Варна, както и превоза
на лица до лечебни заведения без наличието на особена спешност. В резултат
организирането на хирургичната обработка на раната и свалянето на шевове на
ръката се е забавил.
По т.5 вещото лице установи, че поради декларацията на пациента Д.А.С. за
отказ от прием на медикаменти от дата 11.04.2019 г., е налице липсващ прием на
гореописаните медикаменти. В резултат на това се е получило обостряне на
тромбофлебита на долен ляв крайник с подуване, болка и син цвят на лява
подбедрица с увеличаване на риска от развитие на белодробен тромбемболизъм.
Данните от Дневника на Медицински център от Затвора сочат, че въпреки
забавената медицинска документация, нужна за изписването на медикаментите, са
осигурявани антиагреганти за превениция на белодробен тромбемболизъм и редукция
на риска от миокарден инфаркт, описани в исковата молба.
При пълна липса на антикоагулантно или антиагрегантно лечение би се
увеличил значително риска от развитие на горепосочените усложнения.
По отношение на локалния статус на порезна рана на ръката, наложените
шевове би трябва да се премахнат от 11ти до 14ти ден след налагането им. При
протрахирано премахване е възможно развитие на процес тип „Чуждо тяло" с
образуване възпалителен левкоцитен вал локално. Процесът продължава до
самоизхвърлянето на чуждия агент от организма предимно без системна реакция.
В съдебно заседание, проведено на 31.03.2021 г. вещото лице К. поясни, че
лично е извършил преглед на ищеца, както и
на цялата документация, предоставена от личния
лекар на Затвора – Варна, вкл. две епикризи от
МБАЛ „Св. Анна“ – Варна и УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД. Към момента, когато е преглеждал ищеца, той е
приемал „Синтром“ и „Детралекс“, като тези медикаменти са му изписани по
здравна книжка. Пациенти, които са хронично болни и които са на такъв
диспансер, т.е. които приемат хронично медикаменти, се снабдяват с тях директно
от аптеката на Затвора - Варна. Те се водят на отчет там и нужните медикаменти
ги получават от там. При постъпването си в Затвора – Варна до представянето на
епикризите, защото всеки новопостъпил затворник трябва да представи епикризи и
съответни документи за хронични заболявания,
за да се изпишат отново тези медикаменти. За този период, който се
претендира по делото, лицето не е получавал нужните медикаменти, но е получавал
други медикаменти - антиагреганти са му били изписани. Относно раната на
ръката, вещото лице поясни, че няма
регистрирани оплаквания в този период за това конкретно оплакване, съответно
няма и сваляне на конци от специалистите там.
В същото съдебно заседание ищецът заяви, че на
22.03.2019 г. когато за първи път постъпил в Затвора – Варна, носил рецептурна
книжка и ТЕЛК, които дал на д-р Р., в кабинета му. Тогава заявил, че има
възможност да си купува сам лекарството синтром. Тогава докторът му дал подпише
декларация, че отказва да приема лекарствата, които ги изписват от затвора.
След като бил в приемно отделение 14 дена, бил преместен в ТПО-то на затвора,
където всяка седмица майка ми идвала на свиждане и му носила Синтрома.
Предвид установената фактическа обстановка,
представените по делото писмени доказателства в едно с гласните доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по посочения в глава единадесета
на раздел ІV ред, като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
ЗОДОВ. Разпоредбата
на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в
АПК. За да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко
кумулативно съществуващи предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнението на административна дейност; вреда – имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. В настоящия случай като
основание за предявения иск, ищецът посочва претърпени вреди от бездействието на
длъжностни лица работещи в структурите на ГД „ИН“ и по-специално в
Затвора Варна. За да се
породи право на иск в полза на засегнатото от бездействията на администрацията
лице, следва неговите права и интереси да са накърнени вследствие
административно-разпоредителна дейност на администрацията. Само при изпълнение
на такъв род дейност администрацията заема властническо положение по отношение
на гражданина и има доминиращо положение в правната връзка. Тъй като законът не
презумира настъпването на вреди от всеки незаконосъобразен акт, действие или
бездействие, в тежест на ищеца е да докаже същите и причинната им връзка с
него.
На следващо място разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС
въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. А разпоредбата на
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Ето защо в случая е необходимо да се докаже само осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност у лишения от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3, 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. Според чл. 133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават медицински центрове, а съгласно чл. 134 от същия закон в тях се осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична медицинска помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода.
Задължението на ГД "ИН" във връзка с правомощията му по медицински въпроси е свързано със създаването на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода съобразно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, което по същество е административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Следователно дължима административна дейност съставлява изпълнението на задължението по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС за създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве и за медицинското обслужване на лишените от свобода лица съобразно Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.
Така цитираната законова уредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ /чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода/, или предоставената такава /отново в медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода/ да е осъществена в нарушение на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.
Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.
В мястото за лишаване от свобода Затвора-Варна, където е изтърпявал наказанието
си ищеца, е
организирано медицинско обслужване
чрез създания медицински център. Спрямо ищеца
е извършена медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказването на медицинска помощ и провеждането на лечение,
т. е. своевременно са му предоставени адекватни медицински грижи и няма никакви
доказателства да му е отказано предписано лечение, съответно да не са изпълнени
медицински предписания. Съгласно разпоредбите на глава десета от ЗИНЗС на
лишените от свобода се осигурява медицинско обслужване, отговарящо на
медицинските стандарти. По какъв начин ще се проведе лечението се преценява от
компетентния лекар.
Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово
осигуряване, наличие на медицински специалисти, оборудване с медицинска
техника, снабдяване с лекарства и др., които се организират от ГД „ИН“ и медицинската такава – профилактична,
диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се
основава на медицински стандарти и добра медицинска практика, но не
представлява административна дейност, и контролът върху обема и качеството е
извън обхвата на защитата по глава шеста от ЗИНЗС. В случая твърденията в предявената искова молба по
същество се отнасят и до качеството на проведената медицинска дейност, но административният
орган не отговаря за начина, по който е лекуван ищеца и за медикаментите, които са му предписани.
Неоснователни са твърденията на ищеца относно липсата на адекватно и своевременно лечение на „тромбофлебит“ и „инфакт на миокарда“. Безспорно е по делото, че тези заболявания са възникнали в значително по-ранен период. В хода на делото не бяха представени доказателства, за това, че при постъпването си в Затвора Варна ищецът е предоставил медицинска документация, като независимо от това на него му са били предоставени антикоагуланти от аптеката при Затвора Варна. Отговорност на самия ищец е била при постъпването си в Затвора Варна да запознае медицинското лице с всички актуални медицински предписания, които следва да изпълнява към този момент, с каквато информация безспорно е разполагал.
Настоящият съдебен състав кредитира като компетентно и безпристрастно заключението по проведената СМЕ. От него по категоричен и безспорен начин се установява, че проведеното лечение на ищеца е било адекватно като прилаганите лечебни препарати са били подходящи и са намалили риска от усложнения в съществуващите заболявания – тромбофлебит, исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда. При пълната липса на лечение, каквито са твърденията в исковата молба, според вещото лице би се увеличил значително риска от развитие на тромбофлебита и сърдечните заболявания, а в случая това не е налице. Нещо повече именно в резултат на проведеното лечение според д-р К. ищецът в момента е в задоволително към добро общо състояние и без оплаквания от страна на сърдечно-съдовата система и порезната рана, въпреки, че е пушач. В този смисъл, няма как по отношение на ищеца да е проведено правилно лечение, ако затворническата администрация не беше осигурила своевременно необходимата и професионална медицинска помощ. Като допълнение следва да се посочи, че изводът на вещото лице е основан не само на представените медицински документи, но и на личен преглед на лицето в УМБАЛ „Св. М.“ – Варна със специализирана медицинска апаратура, което е гаранция за обективност и професионализъм при извършването на експертизата.
Относно липсата на лечение
с препарата синтром за първите два месеца от престоя в Затвора- Варна, следва
да се посочи, че доказателствата
по делото правят невъзможно формирането на извод, че преустановената
медикаментозна терапия с конкретния препарат е в следствие на неправомерни действия, респ.
бездействия на затворническата администрация. В хода на съдебното дирене не бяха
ангажирани, нито събрани доказателства, които
да удостоверят и потвърдят твърденията, че ищецът поради бездействието на затворническата
администрация е останал без необходимото лекарство за провежданата терапия. По делото не са
ангажирани доказателства, на първо място в кой момент е свършил медикамента синтром,
получен от ищеца при престоя му в Ареста в гр. Варна в предходен период. Липсват доказателства, които да
удостоверят, че при постъпването на ищеца в Затвора Варна в процесния
период ищецът да е заявил пред затворническата
администрация необходимостта от закупуването на такъв медикамент, което искане да не е било уважено. Ищецът не е проявил необходимата активност, за да уведоми
за нуждата от снабдяване с необходимото
лекарство. Нещо
повече ищецът лично заяви в съдебното заседание, проведено на 31.03.2021 г., че
при първото си постъпване в Затвора Варна на 22.03.2019 г. е заявил пред д-р Р.,
че има възможност да си купува лекарството и декларирал писмено, че отказва да
приема лекарствата, които се предоставят от Затвора. В този смисъл, за затворническата
администрация не стои задължението, а обективно не съществува и възможност да
следи по отношение на всеки лишен от свобода и в частност по отношение на
ищеца, кога му свършват предписаните медикаменти и възниква необходимостта от
получаване на нови, без самия лишен от свобода да заяви такава необходимост.
По отношение на порезната
рана, следва да се отбележи, че ищецът неоснователно претендира вреди от
непроведено лечение. Ищецът сам се е поставил в положение да изпита болки и
страдания, след извършване на суицидния опит през месец юли 2020 г. От
ответника са били извършени необходимите действия за запазването на живота на
ищеца чрез осигуряването на спешна помощ от МБАЛ „Св. Анна“ и извършена
хирургична обработка на раната с наложен шев и превръзка. Няма данни ищецът да
е потърсил съдействие от лекуващия лекар към Затвора Варна за премахване на
наложените шевове или да е поискал транспортиране до външно медицинско
заведение. Премахването на шевовете от свидетеля П. е извършено самоволно /по
собствено желание/ и без знанието на администрацията, поради което не може да ѝ
бъде вменено във вина. Горното изключва и наличието на причинна връзка между
заявените вреди и поведението на затворническата администрация.
Липсват данни за откази на длъжностни лица на
ответника да му бъдат извършени необходими прегледи, следователно ищецът не е бил поставен в по-неблагоприятни или
застрашаващи живота и здравето му условия от останалите лишени от свобода. В
медицинската документация са вписани посещенията му в медицинския център при Затвора Варна, констатациите от прегледите,
отпусканите му лекарствени средства. Това означава, че му е осигурено своевременно
и надеждно медицинско обслужване. По делото не е посочено нито едно
доказателство за влошаване на здравословното състояние на ищеца. Доказателствата категорично и
еднозначно сочат, че оказваната му медицинска помощ е своевременна, изпълнена
по стандарт и адекватна. Липсват данни лишеният от свобода да е потърсил медицинска помощ от
външно за пенитенциарното заведение лечебно такова или дори консултация от
специалист по свой избор. Той не се е оплакал писмено нито веднъж от лошо
физическо или емоционално
състояние. В допълнение следва да бъде отбелязано, че задължение на
администрацията на затвора е да предостави условия и възможност за медицинско
обслужване, без в нейна тежест да бъде изискано постигането на конкретен
здравен резултат, т. е. пълно излекуване на пациента. От заключението на СМЕ по
категоричен и безспорен начин се установява, че ищецът е лекуван своевременно,
като е проведено медицинско обслужване, което е правилно, адекватно, в пълен
обем, съобразено със съвременните стандарти.
Ето защо съдът приема, че не е налице
незаконосъобразно действие и/или бездействие на длъжностни лица от
администрацията на ответника, което да е причинило неимуществена вреда, пряко
произтичаща от неоказване или недостатъчно оказване на медицинска помощ. В контекста
на изложеното не може да се направи извод ищецът да е бил подлаган на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, надхвърлящо
неизбежното ниво на страдание, свързано със законното му лишаване от свобода.
Напротив, спрямо него са предприети максимални мерки по оказване на
своевременна, изпълнена по стандарт и адекватна медицинска помощ както по повод
установените заболявания, така и относно психичното му състояние.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че съгласно
презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното, но за да се предполагат вреди, следва да
са налице действия или бездействия, които да подлагат лишения от свобода на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически, психически
болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните действия или бездействия на административния орган или
длъжностни лица. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера
на обезщетението. Законът е категоричен, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се формира по справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД
единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В
негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер,
представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с бездействието
на длъжностни лица. Категории от типа на емоционален дискомфорт, безпокойство,
тревожност и др. не се репарират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, а и не може да им се посочи паричен
еквивалент по справедливост. Съдът намира, че твърдените от ищеца неимуществени вреди – безсъние, липса на апетит, негативни емоции,
изключително силни нравствени, емоционални, психически и психологически
терзания на личността, накърняване на човешкото достойнство, негативно
отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния мир, страх за здравето
и живота си, не са
доказани. В потвърждение на този факт е заключението по СПЕ на вещото
лице д-р Ц., според което поведението
на ищеца е апатично, липсва
инициативност и мотивираност. Предвид
защитните механизми до известна степен оценката на преживяванията на ищеца
реалността се изкривява - личността не съзнава включването на защитния
механизъм и изкривяването на психологическата си действителност. Склонен е да
търси вината за събитията чрез изместване към друг обект. При ищеца са
налични психотравмени преживявания и се наблюдават белези на патологичен
душевен живот в резултат на загуба на дете. Като допълнение поставената диагноза „F31.2
Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - маниен с психотични
симптоми" също повлиява върху личностните характеристики и предвид тези
факти не може да се направи точно отграничаване дали получените резултати се
дължат само и единствено на твърдените от ищеца в исковата молба факти.
В съвкупността си изложените фактически и правни доводи обуславят краен извод за недоказаност и неоснователност на предявения иск, поради което същият следва да се отхвърли.
С Определение № 1818/26.08.2020 г. съдът е освободил ищеца от заплащане на такси и разноски в настоящото производство, поради
което ищеца не следва да заплаща държавна такса, както и разноските по делото
поети от съда - за изготвените съдебно-психологична и съдебно-медицинска
експертизи. Доколкото обаче с поведението си ищеца е причинил необходимостта на
ответната страна да се представлява и защитава в настоящото производство ищецът
не може да бъде освободен от заплащането на направените от ответника в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са в размер на
100 лв., определени съобразно правилата на чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, настоящият състав на Варненски административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът на Д.А.С., ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна, да бъде
осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, --------------да
му заплати сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, дължими като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразни действия на администрацията
на Затвора Варна, във връзка със задължението за осигуряване на адекватно и
своевременно медицинско лечение, за периода от 20.06.2020 г. до датата на
депозирането на исковата молба – 11.08.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН ********** да заплати на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София сумата от 100 (сто) лева, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение за водене на производството от страна
на ответника.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд - Варна.
СЪДИЯ: