Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
25.11.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
27.11.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ
ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
125 |
по
описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от ЕТ „МАКАЗ - З. А.”, със седалище и адрес на управление
***, с ЕИК ***, представляван от З. Х. А., ЕГН **********, подадена чрез адв.Д.Ш.
от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение №27
от 21.07.2021 год., постановено по АНД №123/2021 год. по описа на Pайонен съд -
Момчилград, с
което е потвърдено наказателно постановление №09-002617
от 14.06.2021 год., издадено от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” -
град София и с което е осъден касатора ЕТ „МАКАЗ – З. А.” ***,
да заплати на ИА „Главна инспекция по труда” – град
София юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Касаторът
заявява в жалбата, че в срок обжалва посоченото решение, като счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни съображения за това,
като счита изводите на
първоинстанционният съд, с които е прието за установено, че случая е налице нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, за неправилни и необосновани, респ. счита, че същите не се подкрепят от доказателствата по делото и се явяват в противоречие с приложимия закон. В тази
връзка сочи, че в производството не били представени и приети неоспорими
доказателства, които да установяват, че ЕТ „МАКАЗ – З. А.” *** е бил работодател на лицето Ж. Б. К. и че
е изпълнител на СМР в обекта, предмет на
проверката от контролните органи. Излага доводи, че възложител на строежа и
лице, в чиято полза било издадено разрешението за строеж от община ***, бил Д. Ж. Д. от ***. В жалбата се твърди,
че по делото нямало
никакви данни или доказателства за наличие на някакви правоотношения между това
лице и наказания едноличен търговец, касаещи възлагане на строителството, както
и такива, че към датата на проверката, едноличният
търговец е бил ангажиран по
какъвто и да е начин с изпълнението на този обект. Сочи се, че в подкрепа на този извод, по делото било представено и прието
писмено доказателство - Удостоверение за регистрация на едноличния търговец в Камарата на строителите в Р България, от
което се установявало, че към момента на проверката търговецът е нямал качеството на „строител” по смисъла на §1, т.2 от Наредба
№2/22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на СМР, респективно не е могъл да
извършва строителна дейност и че в този смисъл, изцяло неправилни се явявали изводите на
съда, че по делото е доказано по безспорен начин, че строител на обекта е
именно наказания едноличен
търговец. Твърди се, че било неотносимо по делото обстоятелството, че
един месец след проверката,
на обекта е била поставена информационна табела, на която, като изпълнител, бил посочен ЕТ „МАКАЗ - З. А.” ***. В
жалбата се твърди също, че
никой от откритите на обекта работници не познавал и не се бил договарял с ЕТ
„МАКАЗ – З. А.” ***, като допълнителен аргумент в тази насока бил и фактът, че
контролните органи не били констатирали наличието на трудово правоотношение със
съставянето на постановление по чл.405а от КТ, както и твърди, че в
приложения по делото Протокол за
извършена проверка от 08.04.2021 год., се съдържали редица неверни и подвеждащи данни.
На следващо място, в жалбата се въвеждат доводи, че при съставянето на АУАН било допуснато и съществено процесуално нарушение, явяващо се
достатъчно самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление,
като се сочи, че въпреки, че на
контролните органи е било известно лицето, което представлява едноличния търговец, АУАН е бил съставен в отсъствие на
наказаното лице
и че съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, това било допустимо само ако нарушителят е бил уведомен, респ. бил е
поканен, за съставяне на акт и той не се е явил. Твърди се, че по делото няма никакви доказателства и дори
индиции, това да е било сторено от актосъставителя
по надлежния ред,
като се сочи, че в случая, протоколът за проверка и АУАН били били
изготвени, подписани и връчени на лице, различно от посочения в акта нарушител, а това от своя страна било нарушение на
разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ и на чл.43 от ЗАНН. Излага се и довод, че
дори и да се приеме, че АУАН е бил подписан
и връчен на упълномощено лице, то това упълномощаване било негодно за
извършване на законосъобразно представителство на наказания търговец, като се твърди, че
при внимателен преглед на представеното по делото
пълномощно се
установява, че лицето, участвало в
производството вместо нарушителя, не е било упълномощено с такива изрични права и че това лице е било упълномощено единствено с
право да представлява фирмата пред Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”
и Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали. При положение, че АУАН е бил
съставен срещу ЕТ „МАКАЗ - З. А.” ***, който търговец се представлявал от лицето З. Х. А. и поради факта, че
административнонаказателната отговорност била лична счита, че за връчването и
съответно
- за получаването на актове, съставени срещу
ЕТ, съответното лице е
следвало да бъде изрично упълномощено за
това, каквото правомощие в представеното по делото пълномощно категорично
липсвало.
С оглед изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение №27 от 21.07.2021 год., постановено по АНД №123/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да отмени и наказателно постановление №09-002617 от 14.06.2021 год., издадено от изпълнителния директор на ИА
„Главна инспекция по труда”
и да
присъди на касатора направевите деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът – ЕТ „МАКАЗ - З. А.”, със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от З. Х. А., се представлява
от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Д.Ш. от АК-***, който поддържа изцяло
депозираната
касационна жалба
по изложените в нея съображения и моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде отменено изцяло обжалваното съдебно решение на
Районен съд
– Момчилград. Заявява, че поддържа подробно изложените съображения в
касационната жалба, като счита, че обжалваното съдебно решение е постановено,
без да е установено по категоричен начин авторството на извършеното нарушение,
което се твърди от административнонаказващия орган,
както и относно допуснатите процесуални нарушения при
съставяне на АУАН, издаване на НП и тяхното връчване на наказаното лице. Счита също, че
първоинстанционното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради което
моля същото да бъде отменено с решение на
настоящата инстанция. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация – директорът
на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява и не се
представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.Н.
К., преди
съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява,
че оспорва депозираната жалба. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните
доказателства, от които се установявало извършването на процесното
административно нарушение, като излага
подробни съображения в тази насока.
В молбата претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ИА „Главна
инспекция по труда”, както и прави възражение за
прекомерност на заплатеното от касационния жалбоподател възнаграждение за адвокат.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали
предлага да бъде оставено в сила първоинстанционното решение
на Районен съд – Момчилград, като правилно и законосъобразно. Счита, че изложените доводи в касационната жалба противоречат на
събраните писмени и гласни доказателства пред първата инстанция, които са били
подробно обсъдени и са послужили като основание да бъде потвърдено наказателното постановление издадено против
касатора. По отношение на доводите за липса на
представителна власт сочи, че съдът е обсъдил и приел, че приложеното пълномощно следва да
бъде прието като доказващо наличието на
необходимата представителна власт. По отношение на наличието на
доказателства, че съответният работник, в конкретния случай -
един от петимата, установени да работят на този строителен обект,
отсъства трудово правоотношение, намира, че осъществяваната дейност, която фактически е била установена при
извършената проверка от органите на Дирекция „Инпекция по труда” - Кърджали, както и впоследствие от събраните писмени и гласни
доказателства, включително и пред първата инстанция, сочат недвусмислено, че е
било допуснато извършване на трудова дейност от този работник – Ж. К.,
на конкретния строителен обект, на конкретната дата, без преди това със същия да има сключен трудов договор, както и съответната
регистрация на този договор в НАП. Счита, че в
конкретния случай, събраните доказателства безспорно сочат извършване на
нарушението, поради което и правилно първоинстанционният съд е приел, че трябва
да потвърди наказатевното
постановление. По тези съображения отново предлага да бъде оставено в сила първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е това
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане,
т.е. с нарушение на материалния
закон.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№27 от 21.07.2021 год., постановено по АНД №123/2021 год., Момчилградският
районен съд е
потвърдил наказателно
постановление №09-002617 от 14.06.2021 год., издадено от изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда” - град София, с което, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на ЕТ
„МАКАЗ - З. А.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представляван от З. Х. А., ЕГН **********, в качеството му на работодател, е
наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда
и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл.62,
ал.1 от Кодекса на труда. Със същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил ЕТ
„МАКАЗ - З. А.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представляван от З. Х. А., ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” сумата от 80.00 лева, представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За
да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил, че на 09.03.2021
год., служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали извършили проверка
на строителен
обект: „Строителство на автосервиз, магазин за авточасти, жилищна сграда и
фризьорски салон”, находящ се в ***, изпълняван от строителни работници на ЕТ
„МАКАЗ - З. А.” ***, представляван от едноличният търговец З. Х. А. При проверката
установили, че търговецът - работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е
сключил трудов договор в писмена форма с един от работниците - Ж. Б. К. преди
постъпването му на работа като общ работник. Посоченият работник по време на
проверката е установен да работи на обекта с работно облекло, като същият
декофрирал на първият етаж. Работникът попълнил декларация по чл.402, ал.1, т.3
от КТ, в която посочил, че е на работа от деня на проверката, без сключен
трудов/граждански договор, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с
почивни дни - събота и неделя и заплащане от *** лева дневно. Впоследствие била
направена справка в информационната система на ИА „Главна инспекция по труда”,
по ЕГН на лицето, при която се установило, че между тях няма сключен трудов
договор в писмена форма, а такъв договор не е бил представен и до приключване
на проверката.
За
установеното по време проверката бил съставен Протокол за извършена проверка и
Констативен протокол, а на 14.04.2021 год. бил съставен АУАН, в който била
изложена описаната фактическа обстановка. Актосъставителят квалифицирал
нарушението като такова по чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, като АУАН
е бил съставен в присъствието на двама свидетели, които били свидетели и по
установяване на нарушението и които го подписали, както и в присъствието на
представител на едноличният търговец, а именно - лицето Р. С. Х., който го
подписал без възражения. За наличието на представителна власт на упълномощеното
лице Р. Х. било представено, съответно приложено по преписката, копие на
пълномощно от 15.12.2016 год., с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя, с което, едноличният собственик на ЕТ „МАКАЗ - З. А.” ***, а
именно лицето З. Х. А. е упълномощила лицето Р. С. Х. да представлява фирмата й
пред различни институции, в т.ч. и пред ИА „Главна инспекция по труда” и пред Дирекция
„Инспекция по труда” - Кърджали.
Тази
фактическа обстановка районният съд е установил и възприел от събраните по
делото писмени доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка и от гласните доказателства – покаданията на свидителите Л. И., Е. Ю.
и А. С.
При така приетата
за установена
фактическа обстановка,
от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, т.к. е подадена от надлежна
страна и в законоустановения 7/седем/- дневен срок срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, респ. че отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН
и са издадени при спазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Районният съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото
в акта и постановлението нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, състоящо се в
това, че е допуснал до работа Ж. Б. К., без преди това да е сключил писмен трудов договор с това лице. Съдът е изложил съображения, че извършването на административното нарушение се установява
от показанията на свидетелите по АУАН и приетите по делото писмени доказателства. Извършил е преценка
на всички относими по делото доказателства, мотивирайки извода си за наличието
на трудовоправни отношения между касатора в настоящото производство и Ж. Б. К. Районният съд е обсъдили релевираните от страна на жалбоподателя
възражения относно съставянето и връчването на процесния АУАН, излагайки
обстойни и конкретни доводи относно законосъобразността на действията на
контролните органи.
Съдът е приел, че при така приетата за установена фактическа обстановка, административнонаказващия
орган правилно е постановил да се наложи санкцията, предвидена в нормата на
чл.414, ал.3 от КТ, а именно „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, т.е. в минимално предвиденият размер, на едноличния търговец
- жалбоподател, т.к. описаното нарушение не покрива белезите за маловажност по смисъла на чл.415в от КТ. Съдът е отбелязъл, че е налице извършено нарушение по КТ, като
същото може да бъде отстранено веднага след установяването му и че от самото нарушение не са настъпили вредни
последици за работниците
и служителите, но че по делото се установило, че нарушението не е отстранено, т.е. към момента на документалната
проверка не се установило с посочения работник да има сключен писмен трудов договор. На
следващо място, районният съд е намерил доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че не е
налице извършено нарушение по чл 62 ал.1 от КТ, за неоснователни, още повече, че в тази насока, спорде съда, липсвали представени
от жалбоподателя доказателства, а всички
събрани по делото такива, включително и гласните, сочели на точно противоположен правен извод.
На следващо място,
районният съдът е намерил за правилна преценката на АНО, че това деяние на нарушителя съставлява
първо установено
и извършено от него нарушение, поради което и правилно е наложил санкцията в
нейния най-нисък, законоустановен размер от 1500 лева.
В крайна сметка,
решаващият съдебен състав е приел за безспорно установено нарушението, извършено от страна на жалбоподателя,
което покрива признаците, посочени в разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ и така е извел и окончателния
си извод, че процесното
наказателното постановление №09-002617 от 14.06.2021 год. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” - София, е
правилно и законосъобраздно и
като такова,
го е потвърдил с обжалваното решение.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Момчилградския
районен съд също така е допустимо, като постановено по
подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е.
не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред
този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че районният съд, въз основа на приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, съвсем вярно е установил и възприел
фактическата обстановка, като тя се споделя в пълна степен и от настоящата
съдебна инстанция. Съдът е направил подробен и коректен анализ на събраните по
делото доказателства, като въз основа на това е направил и правилни и
законосъобразни правни изводи, като същите се споделят в пълна степен от настоящата
инстанция, включително се споделя напълно и крайният правилен и законосъобразен
извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната
жалба на пълномощника на ЕТ „МАКАЗ – З. А.” ***, са неоснователни и сочените отменителни основания не са
налице. В тази връзка, като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от
обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на изводите на съда, а
оттам и на самото обжалвано решение.
Така, според
разпоредбата на чл.414,
ал.3
от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или
3 и чл.63, ал.1 или 2 се наказва с „глоба” или „имуществена
санкция”
от 1500 лева до 15000 лева, а виновното длъжностно
лице с „глоба”
от 1000 лева до 10000 лева за всяко отделно
нарушение. Текста
на чл.61, ал.1 от КТ съответно регламентира, че трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа,
като трудовият
договор с сключва в писмена форма, съгласно чл.62, ал.1 от КТ, а
съгласно чл.1, ал.2 от КТ,
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Правилно и в
съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел
за доказано по делото, че на 09.03.2021 год., Ж.
Б. К. е
престирал работна сила в полза на ЕТ „МАКАЗ – З. А.” ***, при което, едноличният търговец, в качеството си на
„работодател” по смисаъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е допуснал до работа лицето, без
преди това да сключи писмен трудов договор с него. Видно от събраните в
производството пред Районен съд – Момчилград писмени и гласни доказателства, на
посочената в АУАН и НП дата, Ж. Б. К. е престирал труд – осъществявал е дейност по ***
/***/ на първи
етаж на сградата,
т.е. на обекта, намиращ се в ***, УПИ
**, кв.** по плана на ***. При извършената му проверка от служителите на Дирекция „Инспекция
по труда” - Кърджали е потвърдил в
съставената писмена декларация, че работи за ЕТ „МАКАЗ – З. А.”, като
***, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с почивни дни – събота и
неделя, при 1 час
почивка в рабботния ден, при дневно трудово възнаграждение от ** лева
и че няма сключен трудов
договор.
Като е приел за установено това
обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по
делото, а именно, че между страните е налице трудовоправно отношение, районният
съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.
Следва да се посочи, че събраните по
административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до
единствения извод, че на 09.03.2021 год., между касатора ЕТ „МАКАЗ – З. А.” *** и Ж. Б. К. е съществувало трудово правоотношение, което не е било уредено с писмен трудов договор, подписан от двете страни. Именно
на посочената дата, дружеството в
качеството си на работодател, е
допуснало до работа на посочения строителен
обект това лице, без преди това да сключи писмен трудов договор с него.
Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от
съдържанието на попълнената декларация по чл.402 от КТ, като нито в
хода на производството пред административнонаказващия орган, нито в хода на
проведеното съдебно производство, са
представени доказателства за сключен между страните граждански договор или
трудов такъв. Всичко това, взето в съвкупност с осъществяваната от К. дейност към момента на
проверката, установена от контролните органи, данните от попълнената
от него декларация, съдържанието на процесния АУАН №09-002610/14.04.2021 год., Протокола
от извършена проверка
с Изх.№ПР
2108115 от 08.04.2021 год., Констативния протокол от 09.03.2021
год.,
Идентификационна карта на ЕТ „МАКАЗ – З. А.” ***, Допълнително
споразумение от 06.03.2021 год. към трудов договор №**
от *** год., 2 броя писмени
обяснения –
от 09.04.2021 год., дадени от Е. М. и от 14.04.2021 год., дадени от
упълномощеното лице Р. С. Х. и показанията на разпитаните в производството пред районния
съд свидетели Е. Ю., Л. И. и А. С., обосновават извода за установеност
на процесното административно нарушение.
Във във връзка с горното
следва да се отбележи, че безспорно декларацията по чл.402 от КТ представлява
частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща
съда, но цялостната преценката на съдържанието й, преценено в съвкупност с
останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата отразява
действителните отношения между едноличния търговец и декларатора
– Ж. К.,
които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения. Няма никакви данни и твърдения, че при отразяването в декларацията
на конкретните елементи на трудовото отношение, Ж. Б. К. да е действал под натиск, грешка или при предварително оформени
отговори. Декларацията е попълнена собственоръчно от К., като именно изпълненият
от него ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото
правоотношение. Отразени са данни за всички основни елементи на това
правоотношение и със съответните конкретни параметри – работно място, работно
време, възнаграждение, почивки и специфика на съответната престация/труд/.
За така осъщественото административно
нарушение е наложено наказание на основание чл.414, ал.3 от КТ, която санкционната
норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба” или „имуществена
санкция”
от 1500 лева до 15000 лева, за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61,
ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2. Съгласно §1, т.1
от ДР на КТ, ЕТ „МАКАЗ – З. А.” ***, има качеството на „работодател” по смисъла на
цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл.414,
ал.3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция,
предвиден в посочената норма.
Във връзка с изложените
от касатора и неговия пълномощник възражения, настоящият състав намира за
необходимо да посочи, че в конкретния случай, едноличният търговец е санкциониран в
качеството си на „работодател”, а не на строител.
Легалната дефиниция за „работодател” е дадена в §1, т.1 от
ДР на КТ, а именно: „всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател.”.
Същевременно, съгласно
§1, т.2 от ДР на Наредба №2 от 22.03.2004 год. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, „строител” е лицето, определено в ЗУТ,
което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си
физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по
писмен договор с възложителя, изпълнява строежа в съответствие с издадените
строителни книжа – арг. от чл.163, ал.1 от ЗУТ.
С оглед горното,
ирелевантно за настоящия процес е обстоятелството, дали към 09.03.2021 год. по отношение на касатора
ЕТ „МАКАЗ – З. А.” ***, са били налице всички
нормативни изисквания за квалифицирането му като „строител” по смисъла на
горепосочените разпоредби, тъй като административната санкция е наложена на
търговеца в качеството му на работодател, каквото той безспорно е притежавал
към посоменеснат в АУАН и в НП дата, по отношение на лицето Ж.
Б. К.
Предвид изложеното е без значение факта, че в процесното
наказателно постановление е отразено, че освен като работодател, търговецът не е
сключил трудов договор с лицето и в качеството си на „строител” по смисъла на §1, т.2
от ДР на Наредба №2 от 22.03.2004 год. В тази връзка, представеното в производството
пред районния съд Удостоверение №***, удостоверяващо вписването на търговеца в
Централния професионален регистър на строителя, е неотносимо за
процеса. Дали ЕТ „МАКАЗ
– З. А.” е бил вписан или не в
регистъра по чл.3, ал.2 от Закона за Камарата на
строителите към датата на нарушението, не влияе върху качеството му на
работодател, което е относимо за настоящия административнонаказателен процес.
На следващо място, предвид обстоятелството,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и АУАН, въз основа на който е
издадено процесното наказателно
постановление, е съставен в
присъствието на упълномощено лице – Р. С. Х. и надлежно връчен на същото, съдът
счита, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.40
и следв. от ЗАНН, извършеното нарушение е
установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразен
и обоснован акт.
Във връзка с изложеното по-горе, касационният съд намира за неоснователни,
въведените от пълномощника на касационния жалбоподател възражения за допуснати
нарушения на административнонаказателния процес при съставянето и връчването на
АУАН, аргументирани с довода, че актът за нарушение не е бил съставен в
присъствието на нарушителя. Тълкуването на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН обосновават извода, че АУАН следва да се съставя в
присъствието и връчва лично на наказаното лице, на неговия законен представител
или на упълномощено за това лице, като в процесният АУАН е съставен в
присъствието, предявен и връчен на пълномощник на З. Х. А., в чиято
представителна власт изрично е включено пълномощието да я представлява в
качеството й на ЕТ „МАКАЗ – З. А.” пред ИА „Главна инспекция по труда” и Дирекция
„Инспекция по труда” -
Кърджали. Предвид това съдът намира, че в конкретния случай не е ограничена
възможността за реализиране защитата на лицето, посочено за нарушител, както с
оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения/по чл.44 от ЗАНН/,
свързани с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в
административнонаказателното производство. Във връзка с горното настоящият състав намира за необосновани доводите, развити в
касационната жалба, за допуснато от
АНО нарушение на чл.52, ал.2 от ЗАНН.
По изложените по-горе
съображения
и изводи, настоящият касационен състав намира касационна жалба,
подадена от
пълномощника на ЕТ „МАКАЗ – З. А.” ***, за
неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Момчилград,
като законосъобразно, постановено при правина преценка
на съобраните писмени и гласни доказателства, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на
материалния закон и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в представената
писмена защита искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и приложивата редакция на нормата на чл.63 от ЗАНН, то на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, предл.II/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във
вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, следва да бъде осъден ЕТ „МАКАЗ – З. А.” ***, с ЕИК ***, да заплати в полза на ответнтика по касация, юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инсктанция, в размер
на 80 лева. Същото следва да се присъди в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в качеството й на
юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка
с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63, ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№27 от 21.07.2021 год., постановено по АНД №123/2021 год. по описа на Районен
съд – Момчилград.
ОСЪЖДА ЕТ
„МАКАЗ - З. А.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван
от З. Х. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.