О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. Велико Търново, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в закрито заседание на тридесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
……………………………………. |
И с участието |
|
на прокурора |
…………………………………….. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по частно касационно наказателно-административен характер дело № 10267 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Частният жалбоподател С.С.Д. *** е обжалвал определение за отказ за
възстановяване на срок за обжалване, постановено на 12.08.2020 г. по АНД №132/2019
година по описа на Районен съд – Елена. Жалбоподателят твърди, че обжалваното
от него определение е процесуално незаконосъобразно. Навежда довод, че защитата
по АНД №132/2020 година е била поверена на адвокат, като последният е следвало
да получава всички книжа по делото вместо самия жалбоподател. Поради тази
причина на 21.05.2020 година той е отказал да получи съобщение за постановено решение по делото, посочено
по-горе. Впоследствие жалбоподателят
научил случайно, че съобщението за изготвеното решение не било връчено на
защитника му. Всъщност се сочи, че с оглед погрешното интерпретиране на
специфичната правна уредба досежно връчването на съобщения и книжа, частният
жалбоподател е бил лишен от възможността да обжалва решението на въззивния съд
по касационен ред. Извън тези аргументи се сочи в частната жалба и, че
неправилно съдът приема, че в едно с молбата за възстановяване на срока не били
извършени и дължимите процесуални действия, тъй като самата молба за
възстановяване имплицитно съдържа и касационна жалба с оглед съдържанието си.
Ответникът по частната жалба РДГ – Велико Търново в представения отговор заема становище за неоснователността на частната жалба. Ответникът сочи, че всички оплаквания на частния жалбоподател са били изложени пред районният съд. Производството по чл.186 от НПК според ответника е строго формално и за да бъде възстановен срок за касационна жалба, следва всички предпоставки на нормата да се изпълнят стриктно. Правилно съдът е посочил, че в конкретният случай липсват „уважителни причини“, породили пропускането на срока за обжалване на решението, като отказът да се получи съобщение за постановено решение не представлява такава причина, както не съставляват такива причини и личните проблеми на защитника на жалбоподателя. Всъщност процесуално задължение на съда е да връчи съобщението на страната – нарушител, а не на защитника и, като друго не следва и от пълномощното, с което на защитника е учредена представителна власт. Неоснователно е и възражението, което е в смисъл, че всъщност молбата за възстановяване на срока по същество съдържа и касационна жалба, като в случая съдът правилно се е позовал на неспазването на условието по чл.186, ал.3 от НПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна,
а по същество е основателна, макар и по различни от изтъкнатите в нея причини.
С обжалваното определение, състав на Районен съд – Елена е оставил без
разглеждане молбата на жалбоподателя, с която последният е поискал да му бъде
възстановен срока за обжалване на решение №10 от 27.02.2020 година по АНД №132
по описа за 2019 година на ЕРС, като едновременно с това е поискано и молбата
да се счита и като касационна жалба и като такава за възобновяване по реда на
чл.70, буква „в“ от ЗАНН.
За да постанови този процесуален резултат съдът приема, че молителят е
отказал да получи разписката и обявлението за постановеното решение, което е
била надлежно оформена при условията на отказ. Съдът е приел, че разпоредбата
на чл.186 от НПКК изисква срокът за процесуалното действие да е пропуснат по
уважителни причини, като такива обективни уважителни причини в случая не са
били налице. Едва след отпадането им лицето може в седемдневен срок да подаде
молба за възстановяване, а липсата на уважителни причини прави молбата за
възстановяване на срока просрочена и недопустима. Извън тези аргументи съдът е
приел и, че едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока
следва да се извърши процесуалното действие, срокът за което е пропуснат.
Посоченото според съда означава, че едновременно с подаването на молбата е
следвало да се подаде и касационната жалба, която да отговаря на изискванията
на процесуалния закон, каквато в процесният случай липсвала. В това отношение
съдът е приел, че в молбата не е възпроизведена и касационна жалба, която да
отговаря като структура и съдържание на изискването на процесуалния закон и не
може да се приеме, че молителят е извършил процесуалното действие, срокът за
което е бил пропуснат от него.
Определението противоречи на процесуалния закон.
На първо място следва да се отбележи, че довода на районният съд
досежно наличието на предпоставките на нормата на чл.186, ал.1 от НПК касае
основателността на молбата, а не допустимостта и.
На второ място следва да се отбележи, че когато става въпрос за
възстановяване на пропуснат срок за
касационно обжалване на решение, постановено от районен съд по жалба срещу
наказателно постановление, приложим процесуален закон е АПК, а не НПК –
аргумент от чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН. Обратното не следва от
нормата на чл.84 от ЗАНН. Всъщност в тази норма на ЗАНН не се очертават
процесуални изисквания във връзка с производството по касационното обжалване на
решение на районен съд, постановено по жалба срещу наказателно постановление, а
се препраща към НПК и то ограничително и изчерпателно /доколкото нормата
разписва изключение, а не правило/ само досежно съдържанието на касационната
жалба. Тъй приложим процесуален закон е АПК, в случая не районният съд може да
констатира дали касационната жалба е редовна и допустима, като това е
правомощие на касационната инстанция с аргумент от разпоредбите на чл.213б от АПК. Съответно посоченото касае и допустимостта и основателността на молбата за
възстановяване на срока за касационно обжалване на решението.
Най – сетне, извън дотук изтъкнатото, след като се иска възстановяване
на срок за касационно обжалване в производство по чл.63 от ЗАНН, с аргумент от чл.228 от АПК приложими са правила не на чл.186 от НПК, а тези на чл.161 от АПК.
Видно от изречение второ на нормата на чл.161, ал.1 във връзка с
чл.228 от АПК е, че искане за
възстановяване на срока може да се направи и с касационната жалба, като по
аргумент от вече цитираните разпоредби на чл.213б от АПК преценката за
редовността както на касационната жалба, така и на допустимостта и
основателността на молбата за възстановяването на срока по чл.161 от АПК е на касационната инстанция.
При това положение и предвид изрично изразената в молбата за
възстановяване на срока воля на молителя за касационно обжалване на решение №10
от 27.02.2020 година, постановено по НАХД №132/2019 година по описа на ЕРС, следва
делото да се върне на Еленският районен съд за администриране на касационната
жалба и молбата за възстановяване на пропуснат срок за касационно обжалване
чрез връчването на екземпляри от тях на ответника по касация, като след
изтичането на срока по чл.213а, ал.1 от АПК делото се изпрати на АСВТ за
съответните последващи процесуални действия.
Водим от тези съображения, Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено на 12.08.2020 година по НАХД
№132/2019 година по описа на Еленският районен съд, с което е оставена без
разглеждане молбата на С.С.Д., ЕГН **********,***, за възстановяване на срока
за касационно обжалване на решение №10/27.02.2020 година по посоченото дело.
Изпраща делото на Еленския районен съд за предприемане на посочените в
мотивите на определението процесуални действия по администрирането на
касационната жалба и молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване
на решение №10/27.02.2020 година, постановено по НАХД№132/2019 година по описа
на този съд.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.