О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр.Стара Загора, 08.04.2019г.
Старозагорският административен съд, в закрито заседание
на осми април през две хиляди и деветнадесета година, седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа
адм.д. № 58 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/
във вр. с чл.144 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по молба вх.№ 1469/22.03.2019г. от адв.А.П.
– пълномощник на В.Л.Н., за изменение на Определение №82/27.02.2019г. по
адм.д.№ 58/2018г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта за
разноските, като ответника по жалбата да бъде осъден да заплати разноските по
делото – държавна такса и адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ при
условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно приложените
договор за правна защита и съдействие, и списък съгласно чл.80 ГПК. В жалбата
се обосновава, че прекратителното основание по делото е чл.159, ал.3 от АПК –
оттегляне на административния акт, поради което административният орган дължи
направените разноски. Сочи се, че предоставянето на информацията от ответника
по жалбата повече от месец след изтичане на срока за произнасяне, обективира
отказ на ответника от неговия мълчалив отказ да се произнесе с решението по
заявлението на Н., поради което се счита, че учебното заведение дължи разноски
по делото.
Ответникът по молбата – Директора на ОУ
„Христо Смирненски“ – с.Тулово, в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи,
че с Определение №82/27.02.2019г. по адм.д.№ 58/2019г. по описа на
Административен съд Стара Загора съдът е прекратил производството по делото на
основание чл.159, т.4 от АПК, поради което жалбоподателят няма право да
претендира направени от него разноски по делото. Моли се съда да остави без
уважение подадената молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима в съдебния
административен процес по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, в
срока за обжалване, а ако решението (в случая определението) е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение (в случая определение) в частта му
за разноските.
Искането на пълномощника
на В.Л.Н. е подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно, поради следните
съображения:
С Определение №82/27.02.2019г. по
адм.д.№ 58/2019г. по описа на Административен съд Стара Загора на основание чл.159,
т.4 от АПК съдът е оставил без разглеждане жалба, подадена от адв.А.П., пълномощник на В.Л.Н., срещу Мълчалив отказ на Директора
на ОУ „Христо Смирненски“ – с.Тулово по заявление за
достъп до обществена информация от 01.11.2018г,, като процесуално недопустима.
Със същото определение съдът е оставил без уважение искането на адв.А.П.,
пълномощник на В.Л.Н., за присъждане на направените по делото разноски, като
неоснователно. В определението съдът подробно е посочил защо приема, че са
налице основания за прекратяване на производството на посоченото правно
основание и кои са предпоставките за неоснователност на искането за присъждане
на разноски, поради което същите не следва да бъдат обсъждани отново.
Настоящият съдебен състав счита, че наведеният от
молителя довод за ангажиране отговорността на ответника за разноски, е
несъстоятелен. Недопустимо е в
производство по чл. 248 от ГПК във вр. с чл.144 да се промени основанието, на
което съдът е приел недопустимост на жалбата и във връзка с което е обосновал
недължимост на разноските. С депозираната молба на практика се оспорва по
същество прекратителното определение не по установения от закона ред, тъй като
касационно обжалване на тази част от Определение № 84/05.03.2019г. по адм.д.№
58/2019г. по описа на Административен съд Стара Загора не е направено. С оглед
възприетата хипотеза на прекратяване на производството на основание чл.159, т.4
ответникът не дължи разноски на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.2 от АПК. В този смисъл не са налице предпоставките за изменение на определението
в частта за разноските и молбата за това следва да се остави без уважение.
Освен гореизложеното следва да се отбележи също, че
постановяването на изрично писмено разрешение за предоставяне на достъп до
обществена информация по заявлението на заявителя, обективирано в писмо изх.№102/11.01.2019г. на Директора на ОУ „Христо Смирненски“
– с.Тулово, не съставлява оттегляне на формиран от
органа първоначален мълчалив отказ след подаване на жалбата, поради което съдът
не дължи присъждането на разноски в полза на жалбоподателя на основание чл.143,
ал.2 от АПК, каквото искане е направено.
С оглед на
гореизложеното молбата по чл.248 от ГПК вр. с чл.144
от АПК за изменение на определението в частта за разноските следва да се
остави без уважение.
Водим от
тези мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 1469/22.03.2019г. от адв.А.П. – пълномощник на В.Л.Н., за
изменение на Определение №82/27.02.2019г. по адм.д.№ 58/2019г. по описа на
Административен съд Стара Загора, в частта за разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез Административен съд Стара Загора пред ВАС.
СЪДИЯ: