РЕШЕНИЕ № 4980
гр. Пловдив, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 1585 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД против Б.А.С. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240, ла. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване
на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 10709/04.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19187/2018 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IV брачен състав, както следва: сумата от 18 210, 54 лв. -
главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 19.11.2012 г., сумата от 1 199, 17 лв. - договорна лихва за периода
от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г. и сумата от 46 лв. - договорни такси по
кредита за периода от 01.06.2018 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 03.12.2018 г., до окончателното погасяване.
Ищецът твърди, че на 19.11.2012 г. с ответника бил
сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити, по силата на който отпуснална длъжника сумата в размер от 20 000 лева.
Твърди, че ако до 15-то число на месеца липсва погасяване на изтеглени суми,
формираното салдо се олихвява с 15,7 % на годишна основа, съгласно чл. 9, ал. 1
от договора. Поради невнасяне на минимални погасителни вноски в 4
последователни месеца и на основание чл. 37, ал. 2 - 6 от Общите условия,
всички вземания били обявени за предсрочно изискуеми, за което
кредитополучателят бил уведомен на 14.11.2018 г. Поради липсата на погасяване, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 19187/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IV брачен състав, за следните суми:
18 210,54 лева - главница; 1 199,17 лева - договорна лихва за периода
01.04.2018г. - 31.08.2018 г.; 46 лева – договорни такси за периода 01.06.2018г.
- 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението в съда - 03.12.2018 г. до погасяването. Постъпило възражение за
недължимост в срок, при което възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б.А.С. е подал писмен
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че
договорът е недействителен на осн. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 2 ЗПК. Твърди, че
в него липсва задължителна информация по чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 ЗПК, а
Общите условия не били връчени на и подписани от потребителя. Възразява за
нищожност на т. 9. 3, т. 13, ал. 1 и ал. 2, и т. 21 от договора, съгл. чл. 24 ЗПК, вр. с чл. 146, ал. 1, чл. 143, т. 9 и т. 10 ЗЗП, тъй като счита тези
клаузи за неравноправни. Поддържа, че не е запознат със съдържанието на „ценова
листа“, с определените като размер такси и комисиони. Клаузата на т. 37 ОУ била
нищожна, на основание чл. 143, т. 9 и т. 14 ЗЗП, както и посочената в
ценоразписа т. 2. 2 годишна такса за използване на платежна карта, съгласно чл.
146 и чл. 143, т. 9 и т. 10 ЗЗП. Клаузите за дължимост на такса и
възнаградителна лихва противоречали на добрите нрави и били нищожни, на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и тази по т. 9, ал. 1, определяща годишният
лихвен процент – на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143, т. 9 ЗЗП, като
неравноправна. Договорът бил сключен при определен едностранно от търговеца
размер на възнаградителната лихва, без потребителят да е изразил съгласие с
параметрите й. Оспорва съдържанието на приложената справка за дълга. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240, ла. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията,
обективирани в Заповед № 10709/04.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 19187/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
брачен състав, както следва: 18 210, 54 лв. - главница, дължима по Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от ***, 1
199, 17 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г., 46
лв. - договорни такси по кредита за периода от 01.06.2018 г. до 31.08.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.12.2018 г., до
окончателното погасяване.
Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпъление на
указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата
допустимост.
В производството по делото е представен Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити от ***, сключен между "Транскард
Файненшъл сървисиз" ЕАД и Б.А.С., по силата на който в полза на
кредитополучателя е предоставен за ползване платежен инструмент – кредитна
карта, чрез която се усвоява предоставен кредитен ресурс от 20 000 лв. –
установен в чл. 7, ал. 1 от договора общ кредитен лимит. Установена е 15, 7 %
годишна основа на договорната възнаградителна лихва - чл. 9, ал. 1 от договора
и 17, 98 % - годишен процент на разходите - чл. 10, ал. 1. В чл. 14, ал. 1, т.
3 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението на клиента за
погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредита, кредиторът има
право да изпраща съобщения до клиента и да начислява такси за това съгласно
ценовата листа. В чл. 8, ал. 1 от договора е установен срок за погасяване на
всеки кредит от 12 месеца, считано от датата на усвояване на този кредит.
Съгласно чл. 9.1 от договора лихвеният процент по кредитите е в размер на 15, 7
% на годишна основа и се прилага към сумите на усвоените кредити. Според чл.
11, ал. 1 от договора клиентът се задължава да погасява сума равна или
по-голяма от минималните погасителни вноски по всички кредити, дефинирани в
общите условия и ценовата листа и посочени в последното месечно извлечение по
чл. 12, ал. 1 от договора.
От представения по делото преимо-предавателен протокол от 27.11.2012 г. се
установява, че кредитополучателят е получил и подписал екземпляр от договора,
както и кредитна карта с предоставен код за достъп до услугата (ПИН код).
Следователно установява се, че по силата на сключения между страните
договор ищецът е предоставил на ответника кредит с лимит в максимален размер от
20 000 лв., за усвояването на който на ответника била предоставена кредитна
карта.
Договорът е сключен при отнапред установени от кредитора Общи условия,
които са били предоставени на кредитополучателя към момента на получаване на екземпляр
от договора и подписване на същия, в който смисъл е удостоверителното изявление
на кредитополучателя, обективирано при подписване на договора, в който - в
разпоредбта на чл. 29, ал. 2 е установено, че с подписване на договора
кредитоплоучателят заявява, че е получил копие от Общите условия и ценовата
листа. Към договора са приложими, действалите към момента на сключването му, Общи условия, в сила от 23.04.2012
г.
Съгласно чл. 8 от договора, срокът за погасяване на кредита е 12 месеца,
като според чл. 11, ал. 1 от договора, до 15 число на всеки месец ответникът се
е задължил да погасява сума, равна или по-голяма от минималните погасителни
вноски по всички кредити, като според дефиницията по чл. 34 от Общите условия,
"минималната погасителна вноска по кредит" представлява сбор от
непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на кредита
към края на календарния месец; сумата на всички начислени съгласно ценовата
листа и неплатени такси и комисионни към края на календарния месец; дължимите
лихви по кредита към края на календарния месец и сума, равна на 3 % от
непогасената към края на календарния месец главница по кредита. Съгласно чл. 12
от договора, ищецът се е задължил да предоставя на ответника на хартиен или
друг носител подробно месечно извлечение относно извършените платежни операции
и задълженията по усвоените кредити, като е прието, че неполучаването на
месечното извлечение не освобождавана ответника от задължението му да погасява
в срок дължимите от него суми по договора.
В разпоредбата на чл. 37, ал. 5 от Общите условия е установено, че ако в
четири последователни месеца клиентът не изпълни задължението си за погасяване
на минималните погасителни вноски, кредитодателят деактивира кредитната карта и
обявява всички кредити за предсрочно изискуеми.
При така
установените обстоятелства съдът приема, че между страните по делото е сключен
договор за издаване на кредитна карта, като чрез използването й картодържателя
усвоява отпуснатия от кредитната институция кредит в пределите на уговорения
лимит. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен –
правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по
него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно
съдържание е известно на страните при сключването на договора. По своята правна
същност договорът за издаване на кредитна карта и отпускането на кредит до
уговорения кредитен лимит
представлява револвиращ кредит, тъй като до размера на покритието (лимита)
кредитополучателят може да упражнява правата по договора за банков кредит. Чрез
използването на съответното техническо средство – кредитната карта,
картодържателят може да сключва сделки в търговски обекти, които са технически
оборудвани да приемат плащания посредством картата, както и възможност на
картодържателя да тегли кредит в брой срещу задължение от негова страна да
погасява на месечни вноски, определени в месечните извлечения (които му изпраща
ищецът), предоставените му кредити и да заплаща такси за одобряване на кредит,
за обслужване на кредит, за ползване на кредит в брой, за ползване на кредит
над кредитния лимит.
По отношение на
породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Възникналото между
страните облигаторно правоотношение се регулира от действалия към момента на
сключване на договора – ***, материален закон, а именно Законът за
потребителския кредит – ред. бр. 58 от 30.07.2010 г. В този смисъл съдът не
възприема доводите на ответната страна, че със усвояване на всяка кредитна сума
се предоставя нов кредит, поради което и за усвоените суми след 05.11.2014 г.
до 29.06.2017 г. се прилага разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, приета след
изменението на ЗПК, в сила от 05.11.2014 г., съгласно която договорът за
потребителски кредит е недействителен, когато общите условия към договора не са
подписани от всяка една от страните. В случая макар след сключване на процесния
договор ищецът да е приел нови общи условия, последните не са приложими към
правоотношението, породено между страните. Въпреки, че с осъществяване на всяка
транзакция или разплащане в търговски обект длъжникът да усвоява нова кредитна
сума, последното е в изпълнение на вече породеното между страните правоотношение,
по силата на което на разположение на потребителя е предоставен кредитен лимит
с установен максимален размер за усвояване. Поради което и за усвоените суми
след 05.11.2014 г., когато е приета разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, не
следва кредитополучателят да е подписал всяка страница от общите условия на
кредитодателя, доколкото и тази правна норма, не е действала към момента на
пораждане на договорното правоотношение между страните.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
стойността на предоставения за усвояване кредитен лимит, годишният процент на
разходите, лихвеният процент по кредитът, условията за издължаване на кредита
от потребителя.
Твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, според
която договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Тъй като предоставеният потребителски кредит е под формата на
кредитен лимит, при който ответникът има възможност да осъществява тегления и
внасяния на суми посредством издадената му карта, не е било възможно изготвяне
на погасителен план с посочване на размера и падежа на всяка погасителна
вноска, а страните са уговорили плащане на минимална погасителна вноска, до
15-то число на всеки месец. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна
основа, при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на
лихвата. Договорено е също и задължението на ищеца ежемесечно да снабдява
кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за задълженията по
усвоените кредити. Поради това, не са налице хипотезите по чл. 10 и чл. 11, ал.
1, т. 7 - т. 12 ЗПК, визирани в чл. 22 ЗПК и сключеният между страните договор
е действителен и като такъв е породил облигационните си последици.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изисква нето
за добросъвестност и води до значително неравновесие между права та и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Не се констатира рамковият
договор и общите условия към него да съдържат неправноправна клауза по смисъла
на чл. 143-147 от ЗЗП, поради което възраженията на ответника в тази връзка са
неоснователни. Установената възможност за едностранна промяна на лихвения
процент, съдът не намира, да е установена единствено в полза на кредитора по
възникналото облигаторно правоотношение, като в този смисъл, при разрешаване на
правния спор съдът цени заключенитео на вещото лице по първоначалната
съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице е приело, че лихвения
процент е останал непроменен по
време на действие на договора между страните.
От изслушаната по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че установеният лихвен процент от 15, 70 % не надвишава средния
процент лихва, съставляваща възнаградителна лихва по кредити по кредитни карти
на домакинства, предоставяни от нефинансови институции по статистически данни
от сайта на лихвена статистика на БНБ за периода от 19.11.2012 г. до 31.08.2018
г. В този смисъл съдът не възприема възражението на ответника за неправилно
използване от страна на вещото лице на приложимите лихвени проценти, който от
своя страна прилага извлечение от сайта на БНБ с лихвени проценти, които
съвпадат с тези по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза. Това е така,
тъй като приложеното от ответника извлечение е за лихвени проценти по кредити,
което е неприложимо в настоящия случай, доколкото за кредитните средства,
отпускани чрез кредитни карти са установени различни лихвени проценти, които в
настоящия случай са били съобразени.
Съдът намира, че таксите, установени от кредитора във връзка с поддържане
на кредитната карта, откриване и поддържане на сметка и тези, начислявани при
теглене на пари в брой от картата, не са начислени на основание неравноправни
клаузи и като такива последните са дължими. Тези такси са установени с оглед
покриване на разходи на кредитодателя по поддържане на сметка, от която чрез
използване на предоставения финансов инструмент да се усвояват суми по
предоставения кредитен лимит, и по този начин не се установява скрита печалба
за кредитора. Дължимостта им е предвидена в чл. 13, ал. 1 от договора, като
размерът им е установен в Ценовата листа, предоставена на кредитополучателя и
представляваща неразделна част от договора за кредит.
В разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора е установено, че при
неизпълнение от страна на клиента на задължението за погасяване в срок на
минималните погасителни вноски, кредиторът има право да изпраща на клиента уведомителни
съобщения, като начислява такси за това съгласно ценовата листа. В приложената
по делото ценова листа е установено, че размерът на таксата за изпращане на
уведомително съобщение за закъснение е в размер от 15 лв. Съдът намира клаузта
на чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора за нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК,
която установява, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В случая тази
калуза е установена с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно
която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва за забава не
може да надвишава законната лихва. Това правило е уредено от норми от
императивен порядък, които са установени в обществен интерес с оглед целта на
закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на
потребителски кредит – арг. чл. 2 ЗПК.
От изслушаната в производството по делото първоначална съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че размерът на усвоените суми от страна на длъжника
за периода на действие на договора е от 36 510 лв., като след приспадане на
извършените от страна на длъжника плащания в полза на кредитора, размерът на
незаплатената главница е за сумата от 18 210, 54 лв. Вещото лице е установило,
че размерът възнаградителната лихва за периода от 01.04.2018 г.до 31.08.2018 г.
е в размер от 1 199, 17 лв., а на таксите, начислени от кредитодателя за същия
период - за сумата от 46 лв., от които начислена на 20.06.2018 г. в размер от
15 лв. такса за напомнителни писма, на 20.07.2018 г. в размер от 15 лв. такса
за напомнителни писма, на 20.08.2018 г. в размер от 15 лв. такса за
напомнителни писма и на 31.08.2018 г. от 1 лв. – такса месечно извлечение.
Вещото лице е установило, че последното усвояване на суми по кредита е от
29.06.2017 г. за сумата в размер от 200 лв., а последното плащане по кредита е
осъществено на 04.04.2018 г., след което са останали непогасени задължения по
договора за кредит. Тъй като след тази дата – 04.04.2018 г., ответникът е
преустановил плащанията си по кредита, като не е погасявал и минимално
дължимата погасителна вноска, съдът в настоящия съдебен състав намира, че са
настъпили обективните предпоставки на предсрочната изискуемост по чл. 37, ал. 5
от Общите условия с неплащане на 4 минимални погасителни вноски по кредита. С
изпратено до длъжника и получено от последния на 14.11.2018 г. уведомително
писмо, което е представено по делото, ведно с обратна разписка за изпращането
му, последният е уведомен от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането по договора. Поради което съдът в настоящия състав, намира че
вземането по договора за кредит е станало изцяло изискуемо към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.12.2018 г.
Предвид изложените съображения съдът намира, че по силата на възникналото
между страните облигаторно правоотношение, в полза на кредитора е възникнало
вземане за непогасената главница и договорна лихва в размерите, установени от
вещото лице – за сумата от 18 210, 54 лв. – незаплатена главница и за сумата от
1 199, 17 – договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г. На
кредитора се следва и дължимата и незаплатена такса месечно извлечение в размер
на сумата от 1 лв., като искът следва да се отхвърли за сумата от 45 лв.,
представляваща начислени от ищеца такси за изпращане на напомнителни писма,
поради установяване на това задължение с клауза, която като нищожна, не е
породила права и задължения между страните. Вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза е установило, че за целия период на действие на
договора са начислени такси за напомнителни писма в общ размер от 435 лв., от
които са останали непогасени таксите начислени на на 20.06.2018 г. в размер от
15 лв., на 20.07.2018 г. в размер от 15 лв. и на 20.08.2018 г. в размер от 15
лв. Следователно с осъществените плащания през периода на договора длъжникът е
погасил и начислените от кредитора такси за напомнителни писма в общ размер на
сумата от 390 лв. Съдът намира, че доколкото за длъжника не е възникнало
задължение за заплащане на такса за напомнителни писма, предвид
недействиетелността на разпоредбтата, установяваща това правно задължение за
кредитополучателя, тази сума следва да се съотнесе към погасяване на
действиетлните задължения, възникнали за кредитополучателя – ответник.
Доколкото към датата на осъщественото последно плащане по кредита, не е било
възникнало претендираното в производството вземане за договорна лихва, следва
със заплатената от длъжника сума от 390 лв., с която кредиторът е погасил
начислените такси за напомнителни писма, да се счита за погасено задължението
за главница до този размер, поради което и искът за главница следва да бъде
уважен до сумата от 17 820, 54 лв. и отхвърлен до пълния му предявен размер от
18 210, 54 лв.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство
по ч.гр.д. № 19187/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 389, 11 лв., като следва да му се присъдят
по съразмерност 380, 41 лв. В
исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер
от 439, 31 лв. и депозит за вещо лице в размер на 140 лв. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът
на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да бъде в размер от 120 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 699, 31 лв., от които с
оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 683, 67 лв.
В полза на
ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иск. В исковото производство ответникът е сторил разноски
в общ размер от 550 лв., от които 150 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от които по
съразмерност му се следва сумата от 12,
30 лв.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
че Б.А.С., ЕГН **********, с адрес *** А, със съдебен адрес *** – адв. М., дължи на „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Черни връх” № 43, сумата в
размер от 17 820, 54 лв.,
представляваща главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 19.11.2012 г., сумата от 1 199, 17 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до
31.08.2018 г. и сумата от 1 лв. – такса
за месечно извлечение, начислена на 31.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 03.12.2018 г., до окончателното погасяване, за които е издадена
Заповед № 10709/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
19187/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и
чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 17 820, 54 лв. до пълния
му предявен размер от 18 210, 54 лв., както и искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 45 лв. – такси
за изпращане на напомнителни писма за периода от 01.06.2018 г.до 20.08.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 ГПК Б.А.С. да заплати на „Транскарт
Файненшъл Сървисис” АД сумата от 380, 41 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 19187/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
брачен състав и сумата от 683, 67 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 1585/2019 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 ГПК „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД
да заплати на Б.А.С. сумата от 12, 30 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 1585/2019
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ