Присъда по дело №751/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 57
Дата: 7 октомври 2022 г.
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20223100200751
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 57
гр. Варна, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
и прокурора И. К. Б.
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Наказателно дело от общ
характер № 20223100200751 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. Г. Д. , роден на ******** г., в гр. Варна, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН:
**********
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На 16.06.2020 г. в гр. Варна, при управлението на МПС - л. а."О.А." с per. № * **** **
нарушил правилата за движение: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП : "Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне
опасност за движението" и чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора и по
непредпазливост причинил смъртта на А. М. М., роден на ** ** **** г. /на 88 години/, като
след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради
което и на основание чл. 343А, ал.1, б. „Б", вр. чл. 343, ал. 1,б.„В", вр. чл. 342, ал.1 вр.
чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, като на основание чл. 58А, ал.1 от НК РЕДУЦИРА размера на така
определеното наказание с 1/3 до ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен
1
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343 Г от НК НАЛАГА на подсъдимия Д. наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от
влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. да заплати
направените по делото разноски в размер на 3 384,88 лв. (три хиляди триста осемдесет и
четири и 0,88) в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Варна.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Варна, в 15-
дневен срок от днес.




Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към присъдата, постановена на 07.10.2022г. по НОХД №751/2022 година от Варненски
окръжен съд - наказателно отделение
Варненска окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт
по досъдебно производство ДП №247/20г. по описа на с-р „Разследване на престъпленията
против транспорта“ при ОД на МВР-Варна, срещу:
Д. Г. Д. – ЕГН **********, за извършено престъпление чл.343А, ал.1, б. „Б“, вр. чл. 343, ал.
1 , б. “В“, вр. чл, 342, ал. 1 от НК, за това, че на 16.06.2020 г. в гр. Варна, при управлението
на МПС - л. а.“О.А.“ с per. № В **** ** нарушил правилата за движение: чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП : “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението“ и чл.116 от
ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и
към престарелите хора и по и по непредпазливост причинил смъртта на А. М. М. роден на
** ** **** г. /на 88 години/, като след деянието направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия
Делото е разгледано при прилагането на диференцираната процедура за приключване
на наказателното производство, а именно - съкратено съдебно следствие в производството
пред първа инстанция, предвидена в Глава XXVII от НПК, предвид направено от
подсъдимия Д. признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл.371, т.2 от НПК,
подкрепящо се от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура-Варна, сочи, че
събраните в рамките на наказателния процес доказателства са еднозначни и безспорни и
подкрепят направените от подсъдимия самопризнания за извършеното от него деяние, за
което му е възведено обвинение. Моли, съдът при прилагането на разпоредбата на чл.58а от
НК да определи наказанията „Лишаване от свобода“, и съответното кумулативно
предвидено „Лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство към минималния
предвиден размер.
Частното обвинение представено от адв.a. моли при решаване на въпроса за вида и
размера на наказанието, което се следва на подсъдимия, в унисон с държавното обвинение,
за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право“ за управление на
МПС за минимален срок след задължителната редукция, с оглед вида на производството.
Адв.Ю.Г. - защитник на подсъдимия заявява, че при налагането на наказанието,
следва да бъдат съобразени всички събрани по делото данни по отношение на личността му.
Освен това намира, че е налице значително съпричиняване на престъпния резултат
вследствие поведението на пострадалия. Счита, че са налице многобройни смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, поради което моли за налагане на наказания в
абсолютния предвиден минимум.
Подсъдимият Д. при упражняване правото си на лична защита изразява съжаление за
1
случилото се и признава вината си. В дадената му последна дума моли съда за минимално
наказание.
Предвид провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ-ма от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позова на
направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК и
на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло подкрепят
самопризнанията на подсъдимия.
Окръжен съд - Варна, като прецени доводите на страните, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
Подсъдимият Д. бил правоспособен водач на МПС от 12.10,2004 г.- категория В, М,
AM, В1. Допускал е нарушения на ЗДвП, за което са му налагани наказания по
административен път. Към 16.06.2020г. той управлявал л.а. „О.А.“ с peг. № *******. На тази
дата се придвижил с него до кв. Виница в гр. Варна, като след 17:30 часа потеглил към дома
си на ул. „Драва Соболч“. Минал по бул. „Осми приморски полк“. На кръстовището между
този и бул. „Васил Левски“ не се наложило да спира, тъй като достигайки го, регулиращата
го светофарна уредба била със зелен сигнал. Поради това Д. само леко намалил скоростта
защото от наклона, който имал бул. „Осми приморски полк“, автомобилът му бил набрал
инерция. След като преминал кръстовището с бул. „В.Левски“, подсъдимият продължил
движението си по бул. „Осми приморски полк“ в посока към центъра. Приближавайки
автобусна спирка „Явор“ той се движел в средната от трите ленти. Дясната била
предназначена за движение само на МПС от обществения транспорт. Часът бил около 18:00.
В този момент в тази част от булеварда нямало автомобилен трафик. Нито пред, нито зад
автомобила на Д. нямало МПС. Пътната асфалтова настилка била суха, без неравности и
повреди, а видимостта - отлична. Приближавайки автобусната спирка „Явор“, подсъдимият
видял А. М., който пресичал платното за движение, в което се движел автомобила му, от
ляво надясно в района над подлеза на спирката, от разделителен остров, на който има
поставен тръбен парапет с височина 1,20 м. Когато започнал да пресича, А. М. се движел с
бързо темпо. Когато го забелязал, Д. се опитал да избегне произшествие предприел спиране
и леко отклонил автомобила вдясно Въпреки това, непосредствено преди района на
спирката, с предната дясна част автомобилът му ударил дясната страна на тялото на М.. В
резултат на удара, М. отхвръкнал на предния капак на МПС, приплъзнал се по него и паднал
по лице на пътната настилка. Колата на обвиняемия спряла веднага след произшествието.
Обв. Д. излязъл от нея и отишъл при М.. Извикал на хората, които били на спирката да се
обадят на тел.112, а сам обърнал пострадалия на една страна. Останал до него до
пристигането на линейката и помогнал М. да се сложи на носилката и се качи в автомобила
на спешната помощ. М. бил откаран в болнично заведение, но въпреки оказаната му помощ
там починал 12 часа по-късно, на 17.06.2020 г.
Съгласно заключението на СМЕ /аутопсия/ №83/2020г. /т.1 л.82-87/ е установила, че в
резултат на ПТП А. М. М. получил следните травматични увреждания: съчетана травма -
глава, гръден кош, корем, таз: черепно-мозъчна травма - вътремозъчни кръвоизливи в
областта на челния дял на дясното голямомозъмно пълукълбо, на десните базални ядра и в
челно- теменната област на лявото голямомозъчно полукълбо; кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки на двете голямомозъчни полукълба; кръвонасядане на меките черепни
обвивки в челната област на главата; счупване на долната челюст в областта на десния
долночелюстен ъгъл; разкъсно-контузни рани, ожулвания и кръвонасядания по лицето;
гръдна травма- множество контузии на десния бял дроб; счупвания на 3-то до 11 -то десни
ребра по множество линии; счупване на гръдната кост в долната трета; кръвонасядания по
гръдния кош; коремна травма - разкъсване на черния дроб; локален кръвоизлив с обем от
около 50 мл. в областта на разкъсването; ретроперитонеален кръвоизлив с обем около 150
2
мл в областта на десния бъбрек; контузия на десния бъбрек; травма на таз - счупване на
лявата кръстцово-хълбочна става; разкъсване на лонното съчленение на таза; ожулвания по
външната повърхност на дясното бедро и дясната подбедрица; ожулвания по предните
повърхности на двете колена; кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата колянна
става. Травматичните увреждания са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети,
изразени със значителна сила и биха могли да се получат при ПТП като пешеходец -
блъскане от лек автомобил с посоча отдясно-наляво спрямо тялото на пострадалия, падане и
удар в предния капак на автомобила, удар в предното панорамно стъкло, последващо
изпадане на пътната настилка Вещото лице е посочило, че причината за смъртта на А. М. М.
е тежката гръдна травма с множество контузии на десния бял дроб, счупвания на 3-то до 11-
то десни ребра по множество линии, счупване на гръдната кост в долна трета довела до
развитието на дихателна недостатъчност. Посочило е, че за настъпването на смъртта
значение имат и останалите тежки травматични увреждания, както и че е налице причинно
следствена връзка между настъпилата смърт и причинените от ПТП увреждания.
След ПТП на л.а. е извършен оглед- на кормилния му механизъм, на окачването на
предния и заден мост, на ходовата част и спирачната система. Заключението на ВЛ е, че не
са налице повреди, съществували преди произшествието, които биха могли да бъдат
причина за неговото настъпване /т.1, л. 48-51, фотоалбум л. 42-46 и CD-R/.
Чрез тройна АТЕ /т.2, л. 23-42/ е установено, че в момента, в който А. М. предприел
пресичане на платното за движение, автомобилът управляван от обвиняемия Д. се намирал
на около 43,2 м от него и към този момент се движел със скорост от 54 км/ч. и че опасната
зона за спиране при тази скорост е 34,7 м. Вещите лица са посочили, че при скорост 50 км/ч
опасната зона за спиране е 31,12 м. Становището им е, че от техническа гледна точка
причина за настъпването на ПТП е закъсняла реакция по предприемане на спиране от страна
на подс. Д..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позова на
направените самопризнания на подс.Д. по реда на чл.371, т.2 от НПК, които се подкрепят от
доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на
чл.283 от НПК, а именно: свидетелските показания, заключенията на С.М Експертиза , С.Х.
експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, САТ експертиза, справка съдимост и
др..
При преценката на събраните доказателствени средства, съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите, тъй като не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират
помежду си и на другите данни по делото. Съдът възприема изцяло заключенията на
назначените по досъдебното производство експертизи, тъй като тези заключения в пълнота
са отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и
правдивост.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че подс.Д. на 16.06.2020 г. в гр. Варна,
при управлението на МПС - л. а.“О.А.“ с per. № В **** ** нарушил правилата за движение:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП : “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението“ и чл.116 от
ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
3
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и
към престарелите хора и по и по непредпазливост причинил смъртта на А. М. М. роден на
** ** **** г. /на 88 години/, като след деянието направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия
С деянието си подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343А, ал.1, б.„Б“, вр. чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Относно квалификацията по чл. 343а НК.
Съгласно задължителната съдебна практика основните изисквания, за да е налице
намаляващо отговорността обстоятелство - оказване помощ на пострадалия или
пострадалите по смисъла на чл. 343а НК, се определят, както следва:
Деецът трябва да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия или пострадалите. Дали е направил всичко зависещо от него се преценява
конкретно с оглед възможностите му (психофизически, подготовка, здравословно състояние
в момента и др.) , обстановката в която е действал, и характера на действията, които сам или
с помощта на другиго е извършил. Друго изискване е помощта да е била необходима, т. е. да
е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването му, да е
насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на
пострадалия. В конкретния случай безспорно се установява, че подсъдимия незабавно е
предприел всичко в рамките на възможностите си за да окаже помощ на пострадалия.
Обърнал го на една страна изчакал и помогнал същия да бъде отведен с пристигналия
специализиран автомобил. ВОС приема, че с действията си същия в пълен обем е изпълнил
изискванията на закона и е правилна дадената от държавното обвинение квалификация по
привилегирования състав на специалната норма.
От обективна страна, са засегнати обществени отношения, свързани с правилата за
движение при управление на превозни средства и машини, правилата за експлоатация или
изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, пътя или съоръженията,
което нарушение да е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици,
предвидени в чл.342, респективно чл.343 НК. Престъплението е извършено от подсъдимия
по непредпазливост. Скоростта на движението на моторните превозни средства се избира от
водачите не само до законно допустимите максимуми, но в зависимост и преди всичко от
конкретните външни признаци на пътната обстановка в определен участък на пътя.
Водачите на превозните средства са задължени да възприемат всички изменения в пътната
обстановка и да се движат по всяко време безопасно не само когато вече са възникнали
пречки и усложнения за движението, но и да предвиждат възможното изменение и
усложняване на пътната обстановка, когато за това са се проявили признаци или
закономерно то ще настъпи. Предвиждането за възможно да настъпи произшествие при
определена пътна обстановка е елемент от предписаната и осъществявана правно
регламентирана дейност на повишена опасност от всеки водач на моторно превозно
средство.
По отношение наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
Разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 114, т.1 и т.2 от ЗДвП действително
регламентират правила за пешеходците, като участници в движението, съгласно които, при
пресичане на платното за движение, те са длъжни да преминават по пешеходните пътеки,
като спазват следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
разстоянието до приближаващите се ппс и тяхната скорост на движение; да не удължават
ненужно пътя и времето на пресичане и да не спират без необходимост на платното за
движение, както и като им е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да
4
пресичат при ограничена видимост. В конкретния случай не се установи, че покойния е
нарушил правилата на ЗДвП, като не е съобразил мястото на пресичане. Касае се за
пресичане на локално пътно платно при липса на предвидена съответна маркировка за
преминаване на пешеходци.
По отношение вида и размера на наложените наказания:
При установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна
квалификация на деянието, след като се съобрази с целите на генералната и специалната
превенция, с обстоятелството че производството по делото е по реда на глава ХХVII от
НПК, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д. трябва да
бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което му
наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер под средния към минималния,
предвиден за престъплението, а именно - за срок от осемнадесет месеца, което, съгласно
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК редуцира с 1/3, или наказанието, което подсъдимия
следва да изтърпи е в размер на дванадесет месеца „Лишаване от свобода“. Изпълнението на
така наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отлага с изпитателен срок
от три години, както налага и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право“ да
управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
Определяйки вида и размера на всяко едно от наказанията, съдът съобрази всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация. Всяко от наложените
наказания е съответно на целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност на
извършеното деяние и на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по правилата на която съдът определи
наложените наказани, при индивидуализацията на същите следва да се вземе предвид на
първо място обществената опасност на конкретното деяние. В тази връзка следва да се
разгледат всички обективно проявени признаци на извършеното деяние, което в конкретния
случай е със завишена степен на обществена опасност, определяща се както от
непосредствения обект на засягане, а именно – свързани с правилата за движение при
управление на превозни средства, така и с престъпния резултат –причиняване смърт на
пострадалия М..
На следващо място, за индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и
степента на обществената опасност на дееца, която се определя при съвкупен анализ на
данни свързани с личността на подсъдимия, неговото съдебно минало, противообществени
прояви, възраст, характеристични данни, трудова заетост. В конкретния случай, отегчаващи
отговорността обстоятелства липсват. От друга страна - предвид процесуалното поведение
на подс.Д., неговата възраст, трудова заетост, искрено съжаление за стореното, пълно
съдействие на органите на полицията, съдът счита, че същите обуславят смекчаващи
отговорността обстоятелства при превес на които и определи наложените наказания.
Предвид гореизложеното и с оглед конкретиката на обстоятелства по настоящото дело,
в случая не са налице многобройни или изключителни по характера си смекчаващи вината
обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото предвидено от закона наказание да се
окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното, и които да обосноват прилагане на чл.55 от
НК, каквото искане не е направила и защитата на подсъдимия.
Определеното наред с основното и кумулативно наказание се явява оправдано и
изпълнимо от подсъдимия, като съдът счита, че чрез него ще се постигнат заложените от
закона цели. Лишаването от право, има самостоятелно значение да повлияе на процеса на
поправяне и превъзпитаване на подсъдимия. В този смисъл, а и с оглед липсата на данни за
крайна необходимост - за упражняване на професия, или друго обществено полезно
занимание от ползване на МПС, ВОС прие срок от една година за адекватен на стореното.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, не се налага подсъдимият да
5
изтърпява ефективно наложеното му наказание "Лишаване от свобода" и да се откъсва от
естествената му социална и професионална среда, като спрямо него успешно може да бъде
приложен института на условното осъждане, чийто законово изискуеми предпоставки са
налице.
За прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на три
кумулативно дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание лишаване от свобода
в размер на три години включително, деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, както и преценка на съда, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието. Налице са и трите предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК свързани с
липсата на наложителност за изтърпяване ефективно на наложеното наказание, с оглед
поправянето на осъдения и за постигане на основните цели по чл.36 от НК. Докато първите
две предпоставки са обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с
особеностите на дееца. Предвид това, законодателят е поставил акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на
неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност
да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. По отношение на подс.Д., за постигане целта на
индивидуалната превенция спрямо същия и преимуществено за неговото поправяне, не е
наложително наказанието "Лишаване от свобода" да бъде изтърпяно. Изолирането му от
обществото и поставянето му в затворническа среда не би имало поправителния и
превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото конкретната характеристика на
подсъдимия сочи на възможност за постигане на тези цели и докато той е на свобода.
Ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с отлагането на
изтърпяването на определеното наказание "лишаване от свобода" за минимално допустимия
от закона срок. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимия
да коригира поведението си и да насочи същото към спазване на нарушения закон,
доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и
наложеното наказание. Съдът счита, че доколкото за да въздейства предупредително и
възпиращо върху останалите членове на обществото, една санкция трябва преди всичко да
превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото се налага, то в конкретния случай
именно, чрез прилагането на условното осъждане по отношение на подс.Д. ще се постигнат
в максимална степен целите на наложеното му наказание.
Настоящият съд счита, че наложените на подсъдимия наказания в максимална степен
биха изпълнили целите на наказанието визирани в чл.36 от НК. Посредством същите се
осигурява възможност на подсъдимият да не се изолира от естествената му социална среда.
Спрямо обществото се обезпечава стабилност чрез санкционните последици, като
наложеното на подсъдимия наказание има самостоятелно значение, при отчитане на
конкретната тежест на неговата проява, на превъзпитаващ и възпиращ останалите членове
на обществото.
ВОС осъди подсъдимия да заплати разноските по делото
Водим от горното, съдът постанови присъдата.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :



6
Съобщи за изтекли лични данни