№ 1145
гр. Варна , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20203100101906 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК, на именното повикване в
10:05 часа се явиха:
Ищецът ВЛ. П. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г.И.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът „Д-М-С“ ЕООД, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 2 от
ГПК, не се явява представител.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Производството е по реда на чл.64 и сл. от ГПК, образувано по молба от 08.04.2021г.,
депозирана от ищеца, с искане за възстановяване на срока за представяне на доказателства за
доплащане на остатъка по продажната цена по обявения за окончателен договор, по
твърдения за пропускането му поради обективни причини.
След изпращане за становище не е постъпил отговор от ответника.
АДВ. И.: Поддържам молбата по реда на чл.64, ал.2 от ГПК.
Представям и моля да приемете като доказателство констативен протокол от ЧСИ Л.
С., рег. № 895, с район на действие ОС – Варна, от който е видно, че отправената молба до
ответното дружество за предоставяне на банкова сметка в срок, не е получено от
представител на същото. Представям доказателството във връзка с това, че обстоятелството
е констатирано от частен съдебен изпълнител.
Водя един свидетел, в случай че допуснете неговото изслушване, за установяване на
обстоятелствата, че ищеца е поставен в невъзможност да плати в срок задължението си,
поради невъзможността да осъществи контакт с представител на дружеството.
СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното доказателствено искане, намира, че по
делото са представени достатъчно писмени доказателства по повод на молбата по чл.64
ГПК, поради което не е необходимо за изясняване на обстоятелствата по чл. 64 и сл. от ГПК
допускането на гласни доказателства.
По тези причини съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ищеца за
допускане на гласни доказателства в производството по чл.64 ГПК.
2
АДВ. И.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ, за да се произнесе по молбата по чл.64 ГПК намира следното:
Подадената на 08.04.2021г. молба по чл.64 и сл. от ГПК е в срок, с оглед датата на
постановяване на решението по делото и произнасянето на съда от 02.04.2021г., поради
което по принцип е процесуално допустима.
Следва съдът да посочи, че в контекстна на настоящия случай молбата е
безпредметна, тъй като въпросът за срочността или не на изпълнението на задължението по
чл.362, ал.1 от ГПК, а именно за доплащане на окончателната продажна цена, възниква
тогава, когато е направено от ответника искане за обезсилване на решението, поради
неизпълнение на въпросното задължение, в производство по чл.362, ал.2 от ГПК. Доколкото
няма такова искане от страна на ответника и съответно не е образувано производство по
този ред, сама по себе си молбата по чл.64 от ГПК се явява безпредметна.
Същевременно доколкото молбата по чл.64 ГПК не е категорично правно
недопустима, то тя следва да се разгледа. Разгледана по същество молбата е основателна, по
следните причини:
Решението по спора е неприсъствено и не подлежи на обжалване, затова и срокът за
изпълнение на задължението по чл.362, ал.1 от ГПК започва да тече от деня на
постановяване на съдебното решение. Независимо от нуждата от процесуална активност на
ищеца, в този случай е обективно възможно точната дата на постановяване на решението и
респективно на започване срока да тече, да не бъде точно известна на ищеца. На следващо
място има данни по делото, видно както от материалите към молбата от 08.04.2021г., така и
от самите призовки по исковото производство пред съда, че ответникът е напълно
дезинтересиран, пасивен и незаинтересован както от процеса, така и от въпроса за
изпълнение или не на задължението му да сключи окончателен договор, което съдът е
преценил за неправомерно, уважавайки иска по чл.19, ал. 3 от ГПК и което рефлектира и в
обективни трудности за доброволното от ищеца изпълнение на ответника за остатъчната
цена. Има и медицински данни за това, че през целия период за доплащане на окончателната
цена, един от пълномощниците на ищеца е бил в карантина. Има още и данни, както към
молбата, така и днес представени, за невъзможност за връчване и на покани чрез ЧСИ на
ответното дружество, което очевидно е напуснало адреса си на управление, който адрес
обаче продължава да е официално регистриран на този търговец в РР, с което ответникът
следва да понесе последиците от тази своя неизправност.
С оглед на горното съдът намира за целесъобразно възстановяването на срока в полза
на ищеца, при отчитане и на мотивите от по-горния абзац, че изобщо въпроса за
пропускането на този срок не е възведен от ответника.
3
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗСТАНОВЯВА срока на ищеца по чл. 362, ал.1 ГПК за представяне на
доказателства за доплащане, по предвидения в закона ред, на остатъчната цена по обявения
за окончателен предварителен договор между страните от 10.01.2008г., като новият срок
започва да тече от днес, а всички извършени до момента действия се зачитат като такива,
извършени в срок.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ констатира, че с горното определение производството по чл. 64-66 от ГПК е
с изчерпан предмет.
СЪДЪТ намира, че към момента е подадена и е с отложено произнасяне, молба от
21.05.2021г., депозирана от ищеца, за издаване на заверени преписи от решението по делото.
Доколкото съдебната практика трайно приема, че ако един съдебен акт може да бъде
постановен в закрито заседание, то несъмнено същият може да бъде постановен и в открито
заседание с призоваването и участието на страните, то за процесуална икономия съдът
намира за оправдано произнасяне и по това искане в настоящото о.с.з., за което страните са
редовно призовани.
АДВ. И.: Поддържам така депозираната молба от 21.05.2021г.
И към настоящия момент нямаме категорични данни за банковите сметки на
ответното дружество. Невъзможно е да платим пряко на него, затова сме платили част от
задълженията на ответника към Държавата и Общината Варна. Задълженията му възлизат в
размер над 1 400 000 лв., за които е образувано изпълнителното дело в полза на НАП и
Държавата.
4
След издаване на изпълнителен лист по делото, съдебният изпълнител направи
справка в ТД на НАП и установи, че задълженията към Държавата са в този размер. Нашето
вземането по изпълнителното дело е само в размер на 764,49лв., която сума съставлява
разноските по настоящото дело. Останалата дължима сума по изпълнителното дело е в полза
на Държавата и се събира по искане на ТД на НАП.
СЪДЪТ,за да се произнесе по молбата от 21.05.2021г., намира следното:
Условията за издаване на заверен препис от решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД са
посочени от съда в диспозитива на съдебното решение по делото и са предвидени в
разпоредбите на чл.364 във връзка с чл. 362 от ГПК.
Видно е от представените след постановяване на решението материали, че ищецът е
заплатил в ползва на Държавата по сметка на ВОС определената нотариална такса от 788,28
лв. по прехвърляне на имота.
На следващо място е видно, че ищецът е платил в полза на Община Варна местен
данък в размер на 3% от договорената продажна цена, а именно сумата в размер на
3866,68лв. съгласно представеното платежно нареждане
На следващо място е видно от всички материали по делото, както и от няколкото
покани за доброволно изпълнение, че ответникът отдавна е напуснал адреса си, вписан като
адрес на управление в ТР, с оглед на което и тъй като е търговец със завишена по ТЗ грижа
към делата си, следва да понесе всички последици от това свое несъответно на законовите
изисквания поведение. А от последното следва, че понастоящем ответникът, като кредитор
за остатъчната цена е в забава, с последиците по ЗЗД.
Изпълнено е изискването за представяне на актуална данъчна оценка.
Относно задължението за доплащане на остатъчната цена е очевидно, че директно
плащане няма. Същевременно, както съдът констатира по-горе в мотивите си, ответникът,
като кредитор за тази остатъчна цена, е в забава, с последиците от ЗЗД от това.
Процесуалните последици от забавата са уредени в чл.364, ал.2 вр. чл.362, ал.1, изр.1 от ГПК
се свързват с възможностите на ищеца да престира, като плати задължения на ответника към
Държавата и съответната община, с погасителен за задълженията му ефект, като заяви пред
съда волеизявлението си за прихващане. В настоящия случай са представени доказателства,
че ищецът е заплатил всички местни данъци и такси в полза на Община Варна за процесния
имот за периода от 2015 г. до 2021 г., които обаче са задължения на досегашния собственик,
а именно ответникът по делото. Тази сума следва да бъде зачетена при преценката,
доколкото с нея се изпълнява изискването на чл.364, ал.2 ГПК, а именно задължението за
плащане на всички местни данъци и такси за имота, предмет на сделката по чл.19, ал.3 от
5
ЗЗД.
За останалата сума има доказателства, че е платена в размер 8646,62лв. по изп.д.
№1085/2021г. по описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895, с район на действие ОС – Варна, по което
дело е видно от запорното съобщение на лист 111 от делото, че „присъединен взискател“ е
ТД на НАП с вземания в полза на Държавата и общината в размер над 1 000 000 лв. от
длъжника „Д-М-С“ ЕООД.
Независимо, че В.М. има качеството също на взискател, доколкото с превода по сметката на
ЧСИ на сумата 8646,62лв. от името на длъжника, то М. е изплатил частично задължения на
ответника към публични институции. С оглед на което тази сума също следва да бъде
зачетена. Но с отбелязването, че предвид изявлението в молба от 22.04.2021г. за съдебно
прихващане, то ищецът по делото няма да има право в бъдещ процес на връщане нито на
сумата от 1064,08лв., нито на сумата от 8646,62лв., доколко точно с тези суми изрично е
направил волеизявление за прихващане чрез изпълнение на публични задължения на
ответника по настоящото дело към трети лица. Тези суми не следва да подлежат на връщане
на платеца, но кумулативно съдът ги преценява за достатъчни и с погасителен ефект
относно задължението за доплащане на остатъчната продажна цена при условията на чл.362,
ал.1, изр.2 в края от ГПК. Това изискване съдът приема за налично в случая и доколкото е
налице очевидна процесуална активност от ищеца и очевидна процесуална пасивност и
дезинтересираност от ответника, като кредитор в забава.
С оглед на изложеното е видно, че всички посочени в съдебното решение изисквания
са изпълнени, с изключение на едно, а именно изискването за това ответникът да няма
подлежащи на изпълнения публични задължения. Това изискване е възпроизведено от
съдебния състав както съгласно разбиранията на част от съдебната практика, така и на
правно основание чл.264 ДОПК.
Същевременно налице е съдебна практика, а именно както Определение
№86/26.05.2020г., постановено по ч.гр.д. №1108/2020г. на ВКС , с докладчик на делото с-я
К. М.,така и други - Определение №1298/20.04.2011г., постановено по в.гр.д. № 56/2011г. по
описа на ВОС, в състав: с-я М. С., с-я Р. С. и с-я С. П. , първите двама от които са
понастоящем от състава на ВАпС. В тях се приема, че нормите на чл.264 ДОПК са относими
само към общите случаи на прехвърляне на вещни права върху недвижим имот по общото
съгласие на страните по договора. Производството по сключване на окончателен договор,
уредено в чл.362-364 от ГПК е особено, като спецификата му прави невъзможно
приложението на чл.264, ал.1 от ГПК, доколкото решението по чл.19, ал.3 ЗЗД замества
неправомерно липсващата воля на ответника за сключване на окончателен договор. По тези
причини се приема, че правилата на чл.264 ДОПК са общи, но в контекста на производство
по чл.19, ал.3 от ЗЗД специални са правилата от чл.362 до чл.364 от ГПК. И доколкото тези
разпоредби не предвиждат препращане към чл.264 от ДОПК, заверен препис на решението
може да бъде издаден дори и при наличие на публични задължения на ответника по иск по
6
чл.19, ал.3 от ЗЗД, стига те да не са конкретно за МДТ за процесния имот. В случая
ситуацията е точно такава, доколкото местните данъци такси за исковия имот са платени
изцяло от ищеца. И така при липсата на участие и волеизявление за сключване на
окончателен договор от ответника, ищецът не може да бъде поставен в неблагоприятно
положение и да бъде заставен да плаща, както в случая, значителни чужди задължения на
ответника към трети лица.
Въз основа на изложените подробни съображения в съвкупност следва да бъде
издаден на ищеца заверен препис от решението.
Вписването на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД е от компетентността на съдията по
вписванията, със съответно дължимата от него преценка.
С оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца два броя заверени преписи от влязло в сила на
24.03.2021г. Решение № 603/24.03.2021г. постановено по гр.д. №1906/2020г. по описа на
Окръжен съд - Варна, след заплащане на държавна такса от 7 лв. за всяка или общо 14.00лв.,
на осн. чл.364, ал.2 вр. ал.1 ГПК вр. чл.362 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание,което е приключило в 10:35ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7