№ 569
гр. Плевен , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
Секретар:Петър И. Петров
като разгледа докладваното от Емилия А. Кунчева Въззивно гражданско дело
№ 20204400500626 по описа за 2020 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение на Районен съд – Червен бряг от 14.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 1103/2019 г., е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС
ползването на съсобствените между М. Й. Л. и И. Й. И. недвижими имоти,
находящи се в гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***, а именно: поземлен имот
с идентификатор 80501.806.347 с площ от 485 кв.м., при съседи на имота:
80501.806.346, 80501.806.42, 80501.806.348 и 80501.806.328; двуетажна
жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 80501.806.347.1, със
застроена площ 98 кв.м.; гараж със застроена площ от 24 кв.м.; еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 80501.806.347.2 със застроена площ от 50
кв.м. и стопанска сграда с идентификатор 80501.806.347.3 със застроена площ
от 34 кв.м., като на М. Й. Л. е предоставено ползването на 124.2 кв.м. от
дворното място, заедно с първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда
с площ от 70.7 кв.м. и гараж с площ от 27.3 кв.м. – неоцветени в скицата към
заключението на вещото лице, представляваща неразделна част от съдебното
1
решение, а на И. Й. И. е предоставено ползването на втори етаж и надстройка
над гараж на двуетажна жилищна сграда с площ от 98 кв.м., едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м., стопанска сграда със
застроена площ от 34 кв.м. и 145.8 кв.м. от дворното място – оцветено в сиво
и с точни размери, посочени в скицата към заключението на вещото лице,
като за общо ползване на странтие за вход и изход от имота е предоставена
ивица с площ от 33 кв.м., защрихована на скицата към заключението на
вещото лице.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение на
районния съд от И. Й. И. – ответник в първоинстанционното производство. В
жалбата са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения в
производството пред районния съд. Наведени са съображения, че неправилно
решаващият съд е предоставил на въззиваемата ползването на гаража, който
обект е построен от въззивника, макар и без издадено разрешение за строеж, а
също така банята с тоалетна към първия етаж на жилищната сграда, което
помещение е за общо ползване, тъй като е единствено в жилищната сграда.
Претендира се отмяната на обжалваното решение.
Ответницата по въззивната жалба М. Й. Л. счита жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение
чрез процесуалния си представител адв. И.А. от АК-Плевен. Подробни
съображения са изложени и в представения писмен отговор на въззивната
жалба.
Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира
разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата
за основателна, предвид следните съображения:
Пред районния съд е депозирана искова молба от М. Й. Л., от гр. Червен
бряг, за разпределяне на ползването на съсобствен между нея и ответника И.
Й. И. недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот в гр. Червен
бряг, ведно с построените в същия сгради: двуетажна жилищна сграда,
едноетажна жилищна сграда и гараж. В исковата молба е посочено, че в
имота се намира и стопанска сграда със застроена площ от 34 кв.м., но същата
е изключителна собственост на ответника и ищцата няма претенции към
ползването на тази сграда. Наведени са твърдения, че ползването на
2
двуетажната жалищна сграда е разпределено между страните, като ищцата
ползва първия етаж, а ответникът – втория и между тях няма спорове относно
тази сграда. Твърди се още, че от известно време между страните е налице
неразбирателство относно ползването на незастроената част от дворното
място, едноетажната жилищна сграда с площ от 50 кв.м. и гаража с площ от
24 кв.м. Ищцата е заявила претенция да получи ползването на целия гараж и
частта от дворното място, заключена между имотната граница откъм сеседни
имоти 80501.806.346 и 805.01.806.328, стопанската сграда и двуетажната
жилищна сграда, а ответникът да получи ползването на едноетажната
жилищната сграда и останалата част от дворното място. Същевременно
ищцата признава, че трайно ползва частта от дворното място, заключена
между имотната граница откъм сеседни имоти 80501.806.346 и
805.01.806.328, стопанската сграда и двуетажната жилищна сграда, за
засаждане на зеленчукови култури, а останалата част от дворното място се
ползва от ответника.
С оглед на така изложените фактически твърдения в исковата молба и
заявеното искане, може да се направи извод, че между страните е налице спор
единствено досежно ползването на намиращия се в поземления имот гараж. В
подкрепа на този извод се явява и изложеното в писмения отговор на
ответника становище, че счита предявения иск за неоснователен и недоказан
само в частта му, с която ищцата иска да получи ползването на гаража,
построен в съсобствения поземлен имот. С писмения си отговор ответникът е
направил възражение, че е изключителен собственик на гаража, като твърди,
че този обект е построен лично от него още през 1996 г., когато е бил
собственик и на поземления имот и счита, че е придобил собствеността върху
гаража по приращение.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
нотариален акт № 147/1993 г. Й.И.М. и Д.К.М. – родители на страните, са
продали на сина си И. Й. И. срещу задължение за издръжка и гледане
собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Червен бряг, представляващ
дворно място от 460 кв.м. с построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда и масивна жилищна сграда. След смъртта на прехвърлителя Й.М. през
2000 г., с решение на Червенобрежки районен съд от 18.03.2003 г. по гр.д. №
268/2001 г., частично обезсилено и потвърдено в останалата му част с
3
решение на Плевенски окръжен съд от 20.07.2005 г. по в.гр.д. № 167/2005 г.,
влязло в законна сила на 27.08.2005 г., алеаторният договор, отразен в
цитирания по-горе нотариален акт, е развален на основание чл. 87, ал. 3 от
ЗЗД за 5/6 идеални части от недвижимия имот, като за останалата 1/6 идеална
часта, представляваща наследствен дял на И. Й. И., производството е
прекратено.
Не е било спорно между страните, че ищцата притежава 5/12 идеални
части от наследствения поземлен имот, по отношение на който се иска
разпределяне на ползването, а ответникът - 7/12 идеални части, както и че е
налице съсобственост върху двете жилищни сгради в имота, съобразно
притежаваните от страните права на съсобственост върху поземления имот.
Спорен остава въпросът налице ли е съсобственост върху построения в
съсобствения поземлен имот гараж, по отношение на който също се иска
разпределяне на ползването му.
С т. 2 от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по
тълк.дело № 13/2012 г., ОСГК, е прието, че в производството за
разпределение на ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е
длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на
страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват
потестативни права.
В настоящият случай ответникът-въззивник е направил възражение, че е
изключителен собственик на находящия се в съсобствения поземлен имот
гараж, като счита, че е придобил собствеността като приращение, тъй като
гаражът е построен при действието на алеаторния договор, когато той е бил
изключителен собственик на целия имот.
Въззивният съд намира това възражение за неоснователно. Действително
по делото са налице писмени доказателства, от които може да се направи
извод, че гаражът е построен по време на действието на алеаторния договор,
сключен между ответника и родителите на страните. Предмет на самия
договор са поземления имот /дворно място/ и съществуващите в същото към
онзи момент сгради – двуетажна масивна жилищна сграда и масивна
жилищна сграда. От приложената по делото скица на поземления имот,
4
съдържаща виза за проектиране на гараж, издадена на въззивника на
08.07.1996 г., се установява, че съществуващите в имота постройки са двете
жилищни сгради, предмет на алеаторния договор, както и масивна стопанска
постройка, за която в полза на въззивника е издадено разрешение за строеж
през 1994 г. По делото са приложени части от архитектурен проект за гараж,
но въззивникът признава във въззивната си жалба, че не се е снабдил с
разрешение за строеж. По негова молба е издадено удостоверение за
търпимост № 01/07.01.2020 г. от гл.архитект на Община Червен бряг,
съгласно което „гараж и надстройка“, построени в УПИ VI-2296 в кв. 168 по
плана на гр. Червен бряг, ПИ с идентификатор 80501.806.347 по КК и КР на
гр. Червен бряг са търпими строежи и могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка при представяне на удостоверението за търпимост.
Следва да се има предвид обаче, че имотът, в който въззивникът е
построил гараж, е придобит по силата на договор, който е бил развален.
Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на алеаторния договор има обратно
действие, което означава, че правото на собственост се връща обратно у
прехвърлителите, а след смъртта им – техните наследници, в състоянието, в
което се намира към момента на развалянето. При липсата на доказателства в
случая правото на собственост по отношение на построения в дворното място
гараж да е възникнало отделно от правото на собственост върху земята, то
приобретателят по алеаторния договор, като собственик на земята, е станал
собственик и на построеното върху нея. С развалянето на алеаторния договор
обаче е развалено и придобивното основание, на което приобретателят е бил
собственик на дворното място, и с връщането на правото на собственост
върху дворното място обратно у прехвърлителите, респективно
правоприемниците им, те стават собственици и на построеното по принципа
на приращението /чл. 92 ЗС/.
Следователно с развалянето на договора, въз основа който въззивникът е
придобил права върху дворното място, са отпаднали правата му върху
построената от него сграда /гараж/ в същото.
В този смисъл, въззивният съд приема, че между страните е налице
съсобственост върху процесния гараж, при правата, които те имат върху
съсобствения поземлен имот.
5
Доколкото предмет на поисканото в случая разпределяне на ползването
по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС са конкретни самостоятелни обекти на право на
собственост, върху които всички участващи в производството лица имат
права, то за нуждите на това производство на спорна съдебна администрация
е необходимо да се изяснят както правата на страните върху конкретнитие
обекти, така и фактическото положение. Съдебната администрация по чл. 32,
ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с
предназначението на вещта. Начинът на ползване следва да е съобразен както
с обема на правата на съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с
цел осигуряване възможност за спокойно и безконфликтно служене с общата
вещ. В този смисъл съдебната практика, обективирана в решение № 99 от
23.05.2013 г. по гр.д. № 509/2012 г. на ВКС, II г.о., приема, че при иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да се ръководи от изискването
ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците и на
фактическото ползване на имота към момента на решаване на спора и да
осигури удобен начин на ползване и достъп до имота и построените в него
сгради с оглед обслужването и поддръжката им.
В контекста на гореизложеното, въззивният съд счита, че предложеният от
вещото лице единствен вариант за разпределяне ползването на поземления
имот и съществуващите в него сгради е неприложим, тъй като е съобразен с
предпочитания от ищцата начин на разпределяне на ползването, но не и с
фактическото положение на ползване по отношение на всички обекти.
Предмет на спора в настоящия случай е разпределяне на ползването върху
сграда – самостоятелен обект /гараж/, който се ползва изцяло от въззивника.
Площта на гаража е 27.3 кв.м. според заключението на вещото лице, като
видно от приложената скица на поземлен имот с идентификатор
80501.806.347, гаражът и надстройката над него са включени в очертанията
на двуетажната жилищна сграда с идентификатор 80501.806.347.1 с посочена
застроена площ 98 кв.м. /със застроена площ на самата сграда 70.7 кв.м.
според заключението/.
Видът и предназначението на този самостоятелен обект /гараж/ обаче не
позволяват непосредствено ползване на реални части от него от всеки от
съсобствениците.
6
При това положение и при съобразяване на фактическото положение,
искът за разпределяне на ползването върху този обект е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Тъй като между страните няма спор по установеното от тях фактическо
ползване на поземления имот и двете жилищни сгради, то предявеният иск е
изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Това налага отмяната на първоинстанционното решение и прознасяне на
въззивната инстанция по същество в горепосочения смисъл.
При този изход на спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените и своевременно претендирани в първоинстанционното
производство деловодни разноски в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение. За настоящата инстанция въззивният жалбоподател не
претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 185 от 14.07.2020 г. на Районен съд – Червен бряг,
постановено по гр.д. № 1103/2019 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. Л., с ЕГН ***, от гр. Червен бряг, против
И. Й. И., с ЕГН**********, от с.гр., иск с правно основание чл. 32, ал. 3 ЗС да
бъде разпределено ползването на съсобствен поземлен имот, находящ се в гр.
Червен бряг, обл. Плевен, с административен адрес: ул. ***, с идентификатор
80501.806.347 по КК и КР, с площ от 485 кв.м., при съседи на имота:
80501.806.346, 80501.806.42, 80501.806.348 и 80501.806.328, както и на
съществуващите в същия поземлен имот сгради, а именно: двуетажна
жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 80501.806.347.1, със
застроена площ от 98 кв.м., гараж и еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 80501.806.347.2 със застроена площ от 50 кв.м.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Й. Л., с ЕГН ***, да заплати в
полза на И. Й. И., с ЕГН **********, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направени от него деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8