Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично
съдебно заседание, проведено на единадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
2.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря
Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело № 672 по
описа на Софийски окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 194 от 11.01.2019 г., поправено с
решение № 367 от 05.07.2019 г., постановени по гр. дело № 939/2010 г. по описа
на Районен съд - гр. Пирдоп е признато за установено по отношение на ответника Е.Т.Д.
с ЕГН: **********, че дължи на ищеца М.З.Г. с ЕГН: ********** сумата от 3500 лева-главница, сумата от 940
лева, представляваща молаторна лихва върху главницата
за периода от 31.07.2008 г. до 30.09.2010 г., ведно със законната лихва от
06.10.2010 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
709/2010 г. по описа на РС-Пирдоп, до окончателното й изплащане. Отхвърлен като неоснователен е предявеният от
Е.Т. Д. с ЕГН: ********** срещу М.З.Г. с ЕГН: ********** насрещен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, а именно накърнено добро име, вследствие на
разпространение на неверни твърдения от страна на М.З.Г., че Е.Т. Д. й дължи
пари и че не връща взетия заем. С постановеното решение са присъдени разноски
на М.З.Г., в общ размер от 178, 00 лева.
Решението е обжалвано изцяло от ответницата Е.Т.
Д. с доводи за неправилност е незаконосъобразност. Твърди, че правните изводи
на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Кредитирани били
показания на свидетел, който не бил присъствал на даването на заема. На били
обсъдени показанията на бащата на ответницата Тодор Ранчев, който посочва, че не М.З., а той е дал заем на
ответницата. Не било обсъдено и постановление за прекратяване на наказателното
производство и са пренебрегнати неговите изводи, че не е налице престъпление,
извършено от Е.А.. Неоснователно бил отхвърлен и иска по чл. 45 ЗЗД, тъй като
се доказало, че З. е разпространявала неверни твърдения за Е.А. *** и с това й
причинила болки и страдания. Това се установявало от показанията на
свидетелката Добринка Пенелова. Отделно от това
твърди, че в наказателното производство срещу Е.А., което е прекратено се
изследвал факта на даването на заема и било установено, че няма действия от
нейна страна, с които се е обогатила за сметка на М.З.. Моли решението да бъде
отменено, предявения иск по чл. 422 ГПК отхвърлен, а насрещният иск да бъде
уважен изцяло.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна М.З.Г.
не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не
взето становище по нея.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Ищцата М.З.Г. *** е предявила
срещу Е.Т. *** иск по чл. 422 ГПК, за приемане за установено, че Е.Т. Димитрова
й дължи сумата от 3500 лева, представляваща главница по договор за заем в
началото на м. юни 2008 г., 940 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.07.2008 г. до 30.09.2010 г., ведно със
законна лихва от 06.10.2010 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцата през месец
юли 2008 г. предоставила на ответницата Е.Т.А. заем в размер на 3500 лева за
лечение, а ответницата се задължила да ги върне до два месеца.
В срока да отговор ответницата е оспорила иска.
Твърди, че не е получавала заем от ищцата. Предявява насрещен иск, с който моли
да бъде осъдена ищцата да й заплати сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърнено добро
име, вследствие на разпространяване на неверни твърдения от страна на ищцата,
че й дължи пари и не връща взетия заем.
Установява се следната фактическа обстановка от
значение за спора:
От
ч.гр.д. № 709/2010 г. по описа на РС-Пирдоп се установява, че по искане на
ищеца е издадена Заповед № 780 от 07.10.2010 г. за сумата главница от 3500,00
лева /неизпълнение по договор за заем/, сумата от 940, 00 лева, представляваща
лихва за забава за периода от месец юли 2008 г. до месец септември 2010 година,
както и за законната лихва за забава върху горната сума - главница, считано от
06.10.2010 г. до окончателното заплащане и сумата и 89,00 лева разноски.
С постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 04.06.2018 г. /влязло в сила на 08.08.2018 г./ е прекратено ДП
- Сл. дело № 5Е/2013 г. по описа на СлО при СОП,
пр.пр. № 349/2011 г. на РП-Пирдоп, по което на 24.07.12 г. на Е.Т. *** е било
повдигнато обвинение по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК и чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
поради недоказаност на обвинението. Мярката за неотклонение
"Подписка" е отменена с постановление на ПРП от 06.02.2015 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Тодор Ангелов Ранчев /баща на ответницата/, Тодора
Димитрова З. /племенница на ищцата по първоначалния иск/, Д.В. П..
От разпита на Т.А.Р. /баща на ответницата и във фактическо съжителство с ищцата по
първоначалния иск/ се установява, че не знае кога са дадени парите на заем от М.Г.,
тъй като тя криела от него. Миналата година /2010 г./ изтеглил заем, за да даде
пари на дъщеря си, която казала, че била изгонена от майка си. За тегленето на
заема не казал на М.Г.. Е. обещала, че ще внася парите, но в последствие
пристигнало писмо от банката, че дължи парите. Писмото било получено от ищцата,
която го попитала какви са тези пари, които иска банката и от нея разбрал, че и
тя била дала пари на Е..
От разпита на свидетеля Д.В.П. /леля на Е. Д./
се установява, че познава бегло ищцата М.Г.. Свидетелката не знае М.Г. да е
давала пари на Е.. Свидетелката и майката на Е. са й давали пари, за да може да
гледа трите си деца, както и за справяне със здравословни проблеми.
Свидетелката не е присъствала на отправяне на обвинения от М.Г., но била чувала
от съседи и познати, че имало такива обвинения, които се отразявали зле на Е..
От разпита на Т.Д.З. /племенница на ищцата по
първоначалния иск/ се установява, че не познава лично Е. Д., но я е виждала.
Присъствала, когато леля й М.Г. дала на Е. Д. сумата от 3500 лева, което се случило
през лятото на 2008 г. Е. обещала да върне парите до една година. Когато леля й
дала парите не били писали разписки или друг документ. Един ден свидетелката
закарала леля си до с. Ч. да търси Е., тъй като не й върнала парите, но леля й
не успяла да я намери.
От обясненията на ищцата М.Г., дадени по реда на
чл. 176 ГПК, се установява, че за пръв път видяла Е. през м. април 2008 г. и от
тогава започнала да идва всеки ден в тях. При даване на заема не са оформяли
никакъв документ за това, тъй като е дъщеря на мъжа, с който живее.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК
Договорът за заем е реален договор, по който
правата и задълженията на страните възникват от момента на предаване на
паричната сума от заемодателя на заемателя. Договорът
се счита за сключен в момента на предаването на сумата, което е съществен
елемент от неговия фактически състав.
Съгласно съдебна практика по чл. 290 от ГПК
(Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК)
в тежест на заемодателя е да установи с пълно и главно доказване както
постигането на съгласие с насрещната страна за сключване на договора за заем,
така и реалното предаване на предмета на договора (парична сума).
От показанията на св. Т.Д. З. се установява
предаването на процесната парична сума от ищеца на
ответника, респ. сключването на договор за заем между страните по делото.
Показанията на свидетеля са преки и непротиворечиви, като свидетелят съобщава
свои собствени впечатления. Свидетелката заявява, че е присъствала на
предаването на парите, банкнотите били от по 50 и от 100 лева, като Е.
Димитрова се задължила да върне сумата. След като не върнала парите
свидетелката откарала с колата си ищцата до с. Чавдар, за да търси Е. да й
върне паричната сума. Бащата на ответницата също разбрал за заема, предоставен
на дъщеря му от жената, с която съжителства. Самият той заявява, че изтеглил
заем от банка и предоставил парите на дъщеря си, без да казва на ищцата.
Съдът приема, че показанията на св. Т.З.,
установяват реалното предаване на парична сума от ищцата на ответника, те са
достатъчни за доказване на иска, установяват неговия размер и може да се направи извод, че ответницата
реално е получила сумата от 3500 лева.
По изложените съображения искът следва да бъде
уважен и да бъде признато за установено, че ответника Е.Т. Д. дължи на ищцата М.З.Г.
сумата от 3500 лева-главница, сумата от 940 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2008
г. до 30.09.2010 г., ведно със законната лихва от 06.10.2010 г. до изплащане на
вземането. Решението на РС-Пирдоп следва да се потвърди в тази част.
По насрещния иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД
Фактическият състав на
иска по чл. 45 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, и вина, която в общата хипотеза се презумира, като липсата на дори един
елемент от фактическия състав на деликта води до
отхвърляне на претенцията.
В случая
деянието на ответницата по насрещния иск, в резултат на което ответницата /ищца/
твърди, че са й причинени неимуществени вреди /накърнено добро име/, се изразява в
разпространение на неверни твърдения от страна на М.З.Г., че Е.Т. Д. й дължи
пари и че не връща взетия заем. С оглед събраните по делото доказателства не се
установява да е налице фактическия съствав на чл. 45 ЗЗД. От показанията на свидетелката Д.В.П. /леля на Е. Д./ се установява, че
свидетелката не е присъствала на отправяне на обвинения от М.Г., но била чувала
от съседи и познати, че имало такива обвинения, които се отразявали зле на Е..
В частта, касаеща
твърденията за неимуществени вреди, показанията на свидетеля не са преки (
„Чувала съм за тормоз от страна на М.Г. -нападки и обвинения, че Е. не е
върнала някакви пари” , "Не съм присъствала на отправяне на такива
обвинения от М.Г.. Чувала съм от съседи и от познати, че имало такива
обвинения), което означава, че в тази част свидетелят не съобщава свои
собствени впечатления, нито възприети от него обстоятелства от обективната
действителност, а пресъздава възприятията на други хора, въз основа на които е
формирал убежденията си. Ето защо, съдът достига до извод, че не е налице
виновно и противоправно поведение от страна на
ответницата по насрещния иск, поради което не се обсъждат наличие на останалите
предпоставки за уважаване на иска. Неоснователно е и възражението, че не било
обсъдено и постановление за прекратяване на наказателното производство и са
пренебрегнати неговите изводи, че не е налице престъпление, извършено от Е. Д..
Досъдебното производство е прекратено, поради
което за отговорността на ищцата /ответница/ по насрещния
иск, презумпцията на чл. 300 от ГПК не намира приложение. В този случай
отговорността на ответника М.Г. подлежи на установяване с всички допустими от
ГПК доказателствени средства в процеса. Отделно от това следва да се посочи, че подаването на жалби, молби, сигнали, частни тъжби до съда и други сезиращи
държавни органи актове, са конституционно установени средства за защита на лицата при нарушени или
застрашени техни законни права и интереси, поради което не представляват противоправни действия, които да обосноват деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Действие, с което се
сезира орган, компетентен да възбуди наказателно преследване, би могло да бъде противоправно и да изпълни деликтния
състав на чл. 45 от ЗЗД, само ако са налице съставомерните
субективни признаци на престъплението набедяване по НК.
С оглед
изложеното съдът намира, че в настоящия случай, ищцата по насрещния иск не е
установила първият от елементите от фактически състав на непозволеното
увреждане, доколкото отговорността за вреди по чл. 45 от ЗЗД се поражда само
при виновно противоправно поведение на
причинителя на вредата.
Като е постановил решението си в горния смисъл,
районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение и същото
следва да бъде потвърдено.Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на
допустими и относими доказателства, въз основа на
които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194 от
11.01.2019 г., поправено с решение № 367 от 05.07.2019 г., постановени по гр.
дело № 939/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Пирдоп.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.