Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 20.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря М. Богданова, като разгледа гр.д. № 606 по описа на ВРС за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Направено е искане, представляващо
спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл.
59 и чл. 143 СК. При условията
на обективно кумулативно съединяване е предявен и иск по чл. 149 СК
Производството е образувано по постъпила молба
от М.Х.К. като майка и законен представител на малолетното дете Х.И.К.срещу И.Н.К.
за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, а именно: упражняването на
родителските права върху детето, местожителството на детето, личните отношения
с родителя, на когото не са предоставени родителските права, както и относно
издръжката на детето.
С молбата се навеждат твърдения, че ответникът е
баща на детето Х.И.К.. Между ищцата и ответника не е налице сключен граждански
брак. Същите живели във фактическо съжителство, като в началото на връзката им
отношенията между тях били нормални, след което започнали да се влошават. В
началото на месец април 2016 г. страните се разделили, като ищцата и процесното
дете останали да живеят в дома на родителите й, а ответникът отишъл да живее в
жилището на майка си и баща си. От раздялата им ответникът ходил да вижда
детето около 4-5 пъти за по 15-20 минути. От раздялата между страните
ответникът не е давал издръжка на детето, не се е интересувал от него, като
грижите за него изцяло са поети от ищцата. Последната сочи, че има доходи по
трудов договор. Твърди се, че детето също не е привързано към баща си и не го
търси. Поддържа, че детето посещава детска градина, расте и се развива
нормално, като в грижите за него й помагат родителите й.
С оглед на изложеното моли съда да й възложи
упражняването на родителските права над детето Х.И.К., да определи режим на
лични отношения между бащата и детето, както следва: до навършването на
5-годишна възраст на детето - да бъде вземано от бащата всяка втора и четвърта
събота и неделя без преспиване за времето от 09:00 часа до 18:00 часа в събота
и за времето от 09:00 часа до 16:00 часа в неделя, за по два часа през
официалните и християнски празници; след навършването на 5-годишна възраст на
детето - да се осъществява същият режим на лични отношения, но с преспиване,
както и бащата да взема детето при себе си 15 дни от месец юни и 15 дни от
месец юли, както и по празниците - по споразумение с майката. Моли съда да
постанови местоживеенето на детето да е при майката, на адрес: гр. Враца, **********Претендира
сумата от 1080,54 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от
01.04.2016 г. до 05.02.2017 г. (по 105 лв. на месец за времето от 01.04.2016 г.
до 31.12.2016 г. и 115 лв. на месец за времето от 01.01.2017 г. до 05.02.2017
г.), както и присъждането на текуща издръжка в размер на 115 лв., считано от
предявяването на исковата молба до настъпването на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира разноски.
По делото не е постъпил отговор на исковата
молба, като до приключване на устните състезания ответникът не е ангажирал и
становище.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа и
страна:
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа
на акт за раждане № 0450/13.08.2012 г. /л. 4/, детето Х.И.К.е родено на *** г.
от майка М.Х.К. и баща И.Н.К..
По делото е
представено удостоверение № 03/17.01.2017 г., издадено от „ПНП-2012“ ЕООД /л.
5/, от което се установява, че ищцата М.К. е получила брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 950,00
лева.
От приетата
по делото служебна бележка, издадена от ДГ „Брезичка“ гр. Враца /л. 6/, се
установява, че детето Х. К. е посещавала детската градина, като родителите
нямат финансови задължения към детското заведение.
По делото е
прието и социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Враца, от чието заключение се установява, че майката М.К. желае да се грижи за
процесното дете, като е заявила категоричност във възможностите си да му
осигури нормално бъдещо развитие и възпитание. Отчетено е, че майката разполага
с необходимите жилищно-битови условия; има подкрепата на своите родители, които
я подпомагат в обгрижването на детето. По отношение на бащата И.К. е отразено,
че среща с него не е проведена, тъй като последният не се е отзовал на
отправената му покана за разговор със социалния служител.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От
показанията на свидетелката М.Г.К. – баба на детето по майчина линия, се
установява, че за основните грижи за детето се полагат от неговата майка М.К.,
като свидетелката и съпругът й оказват помощ, когато майката е втора смяна на
работа. Сочи, че издръжката на детето се осигурява от майката, като
свидетелката и дядото на детето също я подпомагат. По отношение на личните
отношения между детето и бащата И.К., свидетелката поддържа, че от раздялата
между родителите преди една година и два месеца, ответникът е виждал детето Х.
общо 3-4 пъти, като не е давал никакви пари за отглеждането й. Сочи, че за
периода от раздялата, детето не е оставало да спи в дома на баща си. Установява
още, че детето има специални медицински потребности във връзка с говорни
проблеми, за което обаче не прави допълнителен финансов разход.
От разпита
на свидетелката Цветомила Николова се установява, че основни грижи за детето Х.
се полагат от неговата майка и нейните родители. Свидетелката сочи, че М.К. се
справя много добре с отглеждането на детето.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като счита същите за логични,
последователни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото, като по
отношение показанията на свидетелката К., съдът отчита и евентуалната й
заинтересованост от изхода на делото съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По искането по чл. 127, ал. 2 СК вр.
чл. 59 и чл. 143 СК
При произнасяне по
въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските
права, съдът изхожда преди всичко от интересите на децата. Съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК
съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално
обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в
ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при
действащия Семеен кодекс, в сила от
Легално определение на
понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт.
Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.
59, ал. 4 СК. Така ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата
на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта,
пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на
критериите както в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно, като цялостната
преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване
и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и
благосъстоянието на детето.
Насока
при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава
и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г., ратифицирана
с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.,
обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното
право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
По отношение
на материалните възможности на родителите съдът отчете, че по делото не са
представени доказателства за реализирания доход от страна на бащата. Не се
установи дали същият към момента на устните състезания е трудово ангажиран, или
не. По отношение на майката се установи, че същата се намира в трудово
правоотношение с „ПНП - 2012“ ЕООД, като за периода от 01.07.2016 г. до
31.12.2016 г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 950,00 лева.
По отношение
на майката М.Х.К. се установи, че е във фактическа раздяла с бащата на детето –
И.Н.К., считано от месец април 2016 г. /в този смисъл показания на свидетелката
К./. Същата понастоящем отглежда сама детето Х. К. – така свидетелите К. и
Николова.
По отношение
на социално-битовите условия за отглеждането на детето, от изготвения социален
доклад се установява, че то понастоящем живее със своята майка М.К. в
гарсониера, в която има детско легло за детето, налице е обособен детски кът,
където да си играе, като е отчетено, че в имота са налице необходимите
жилищно-битови условия за отглеждане на детето. От приетия социален доклад се
установява още, че жилищно-битовите условия в дома на бащата са останали
неустановени поради факта, че ответникът не се е отзовал на поканата на
социалните служители за оказване на съдействие.
Установи се, че близки
до майката М.К. лица, на чиято помощ тя би могла да разчита, са нейните
родители, които активно я подпомагат в отглеждането на детето. В този смисъл са
показанията на свидетелите: Всеки ден
полагаме грижи. Когато майката е втора смяна на работа, детето спи при нас.
Майката издържа детето, ние с дядото също помагаме /свидетелката К./. Важно
е да се отбележи, че от събраните доказателства се установява, че родителите на
майката оказват реална и ежедневна помощ в отглеждането на детето, а не
хипотетична и спорадична. По отношение на ответника не се установи по делото
налице ли са близки, на чиято помощ може да разчита при отглеждането но детето Х.
К..
Що се отнася до възрастта на детето,
то съгласно т. II, б. “ж” ППВС № 1/12.11.1974 г. възрастта е
обстоятелство, което може да окаже значение, когато наред с другите
обстоятелства детето се нуждае от определени
родителски грижи. Това е и причината, поради която се сочи, че ниска
възраст, при която по-пригодна за отглеждането на детето се оказва майката, е
тази, когато детето е пеленаче и в първите години от
живота си. В тази връзка, настоящата инстанция приема, че в първите години от
своя живот детето не е самостоятелно и е зависимо от грижите на възрастен що се
отнася до храненето; обличането; извеждането за разходка; воденето на лекар;
непосредствен надзор, докато е болно; кърмене /когато е кърмаче/ и т.н. За
извършването на тези дейности постановлението приема, че по-пригодна е майката.
В случая детето Х. е именно на такава ниска възраст /навършени 4 години/.
При
съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето Х. К., съдът
прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се
предостави на майката на детето М.Х.К.. Местоживеенето на детето ще съвпада с
местоживеенето на майката – гр. Враца, ул. Вежен №7, блок „Чавдар“ 7, етаж 2,
ап. 8.
Следва да се
отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия
родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения
между детето Х.И.К.и неговия баща И.Н.К., с когото детето няма да живее:
Личните отношения между
детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 122,
ал. 2 от Семейния кодекс, родителите имат равни права и задължения, поради
което ниската възраст на детето не може да бъде основание контактите му с
бащата да се ограничат. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за
правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда. В
този смисъл са Решение
№ 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК и Решение по гр. д. № 433/73 г.
на II г. о. на ВС.
Същевременно обаче по делото се
установи, че в случая, след раздялата на родителите, бащата И.К. и детето Х. К.
не са осъществявали чести и пълноценни контакти, като бащата се е дезинтересирал
от него. В този смисъл са показанията на свидетелката К., която сочи: Бащата не полага грижи за детето, не се
интересува от него. За една година и два месеца, бащата е виждал детето 3-4
пъти; не дава никакви пари. Детето не е оставало да спи при баща си. В този
смисъл са и показанията на другия разпитан по делото свидетел Цветомила
Николова. От така събраните доказателства, от една страна, и от процесуалното
поведение на ответника /неоказано съдействие на социалните служители, неангажиране
на становище по делото/, от друга страна, съдът намира, че ответникът
действително се е дезинтересирал от отглеждането и възпитанието на процесното
дете. Безспорно редките срещи между бащата и детето /3-4 срещи за година и
половина/, както и установеният факт, че детето не е оставало да спи в дома на
баща си, водят до извода, че между тях е настъпило отчуждение.
Поради изложеното съдът намира, че изцяло в интерес на
детето е да бъде определен режим на лични отношения между него и неговия баща
така, както е посочен от ищцата, а именно: до навършването на 5-годишна възраст
на детето - да бъде вземано и връщано от бащата всяка втора и четвърта събота и
неделя без преспиване за времето от 09:00 часа до 18:00 часа в събота и за
времето от 09:00 часа до 16:00 часа в неделя, както и за по два часа през
официалните и християнски празници; след навършването на 5-годишна възраст на
детето - да се осъществява същият режим на лични отношения, но с преспиване,
както и бащата да взема детето при себе си 15 дни от месец юни и 15 дни от
месец юли, както и по празниците - по споразумение с майката.
Не е необходимо да се определят
мерки за осъществяване на личните отношения между детето и баща му.
По издръжката:
Предявеният иск за издръжка е за
сумата от 115,00 лева на месец, считано от предявяването на исковата молба до
настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По отношение на размера на
издръжката, който следва да заплаща бащата И.К. за детето Х. К., съдът съобрази
потребностите на детето, възможностите на бащата, както и обстоятелството, че
не се установи детето да има специални финансови нужди.
Според задължителна
съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на
Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се
приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за
покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и имуществото.
Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост
от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия
минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. да не е по-малко от една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Към момента на устните състезания
минималната работна заплата за страната е в размер на 460,00 лв., т.е.
нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 115,00 лв.
Нуждите на непълнолетното дете се
преценяват, като се вземе предвид възрастта му, разходите за облекло и храна,
както и останалите специфични потребности.
Правото на детето да получи издръжка
от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
“непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от
общото им задължение да се грижат за децата си.
Предвид тези съображения и с оглед
представените по делото доказателства, при съобразяване със законовите елементи
за определяне на размера на издръжката, визирани в чл.142, ал.1 от СК, и като
съобрази факта, че преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от неговата майка М.К., настоящият съдебен състав приема, че за
задоволяване потребностите на детето е необходима обща месечна сума от 220,00
лв., от които бащата И.К. да заплаща
сумата от 115,00 лв., като разликата до определения общ размер се поеме от
майката. Съдът намира, че така определената издръжка за детето Х. К. в
посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на родителите му.
Съгласно нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. По делото не се
установи ответникът да притежава имущество или да получава някакви доходи, от
което да се направи извод, че същият може да осигурява издръжка в размер, който
да е по-голям от минимално установеният за страната. Предвид факта, обаче, че
ответникът е в активна трудоспособна възраст следва да се приеме, че същият
може да реализира доходи в размер поне на минималната за страната работна
заплата. В този смисъл е Решение № 756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 575/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК.
Несъмнено е, че родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и
финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето.
Последните имат задължението да осигурят такива условия за развитието на
детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако
те живеят в едно домакинство.
По иска по чл. 149 СК
Предявен е иск за издръжка за минало време за сумата
от общо 1080,54 лв., за периода от 01.04.2016 г. до 05.02.2017 г. (по 105 лв.
на месец за времето от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. и 115 лв. на месец за
времето от 01.01.2017 г. до 05.02.2017 г.). По делото се установи, че
действително родителите са се разделили през месец март 2016 г., като считано
от април 2006 г. са във фактическа раздяла /в този смисъл показанията на
свидетелката К./. В тежест на ответника по предявения иск е да установи, че е
давал издръжка на детето в процесния период. От ответника И.К. не са ангажирани
никакви доказателства по делото за заплащане на издръжка на малолетното дете.
Предявеният иск касае заплащането на минимално предвидения в закона размер на
издръжка на непълнолетно дете, поради което в случая са относими изложените
по-горе съображения по отношение определянето на текущата дължима издръжка.
Искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски в размер на 430,00 лв. /заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение/ съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 208,82 лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца, представляваща дължимия
размер на държавна такса върху присъдените издръжки.
На основание
чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената текуща издръжка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл.
127, ал. 2 СК упражняването на
родителските права над детето Х.И.К., ЕГН: ********** на неговата майка М.Х.К.,
ЕГН: **********, като постановява същото да живее при майката на адрес: гр.
Враца, **********ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата И.Н.К., ЕГН: ********** с детето Х.И.К., ЕГН: **********,
както следва: до навършването на 5-годишна възраст на детето - да бъде вземано и
връщано от бащата всяка втора и четвърта събота и неделя без преспиване за
времето от 09:00 часа до 18:00 часа в събота и за времето от 09:00 часа до
16:00 часа в неделя, както и за по два часа през официалните и християнски
празници; след навършването на 5-годишна възраст на детето - да се осъществява
същият режим на лични отношения, но с преспиване, както и бащата да взема детето
при себе си 15 дни от месец юни и 15 дни от месец юли, както и по празниците -
по споразумение с майката.
ОСЪЖДА на осн. чл. 143 СК И.Н.К., ЕГН: **********
да заплаща на Х.И.К., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Х.К., ЕГН: **********, и двете с адрес: ***, издръжка в размер
на 115,00 лв. до 20-то число на
текущия месец, считано от 06.02.2017 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска от деня, следващ падежа й, до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА на осн. чл. 149 СК И.Н.К., ЕГН: **********
да заплати на Х.И.К., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен
представител М.Х.К., ЕГН: **********, и двете с адрес: ***, издръжка за минало
време в размер на 1080,54 лв. за
периода от 01.04.2016 г. до 05.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от влизане на решението в сила до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Н.К.,
ЕГН: ********** да заплати на М.Х.К., ЕГН: ********** сумата от 430,00 лв., представляваща направени
разноски в по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК И.Н.К.,
ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Враца сумата от 208,82 лв.,
представляваща държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта на присъдената текуща издръжка.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта по чл. 242 ГПК, имащо характер на
определение - с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: