РЕШЕНИЕ
№
гр.Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 19.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ
в.т.дело № 64 по описа за 2020
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Въззивникът
Национална здравноосигурителна каса – гр.София обжалва решение №937/29.10.2019
г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 450/2019 г., в частта му с която съдът е
уважил предявеният от „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД гр. Варна иск с правно основание
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с оплаквания в жалбата за нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост при постановяване
на обжалваното решение, поради
което се претендира отмяната му като
неправилно и за постановяване
на друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззивникът „МБАЛ Света
Анна – Варна“ АД гр. Варна обжалва допълнително решение № 1080/29.11.2019 г. по
делото, с което е оставена без уважение молбата му с вх. №
32647/05.11.2019 г. с направено искане за допълване на постановеното по делото
решение № 937/29.10.2019 г. с изрично произнасяне по отношение на претенцията
по договор № 030816/25.02.2015 г. за м.06.2016 г. в размер на 9 660 лева,
представляваща вложени медицински изделия, ведно с лихва за забава върху
главницата за периода 01.08.2016 г. – 21.03.2019 г., както и присъдени
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и противоречащо на доказателствата
по делото, вкл. и на приетата от съда и страните съдебно – икономическа
експертиза.
Национална
здравноосигурителна каса с постъпило възражение оспорва жалбата и моли за
отхвърлянето й изцяло.
Всеки от въззивниците моли в с.з.
чрез процесуалния си представител
за уважаване на жалбата му и за отхвърляне на жалбата на насрещната страна, ведно с присъждане на разноските по делото.
Съдебният
състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Жалбите са
подадени в срок и са процесуално допустими.
Разгледани по
същество, и двете жалби са неоснователни.
Всяко здравно
осигурено лице, явило се с медицинско направление в очната клиника, е следвало
да бъде обслужено, защото това предвиждат чл.52 от Конституцията на РБ и чл.2,
чл.4 и чл.35 от ЗЗО. Съгласно посочения текст от конституцията гражданите имат
право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на
безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определен със
закон. Този закон е Законът за здравното осигуряване, като същият предвижда
задължително здравно осигуряване, осигуряващо гарантиран свободен достъп на
осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и свободен избор на
изпълнител, сключил договор с районна здравна каса, по ред и начин, определени
с националния рамков договор. Обстоятелството, че определеният пакет здравни
дейности се гарантира от бюджета на НЗОК, определен със Закон за бюджета на
НЗОК, в случая за 2016 г., не означава, че той е приложимият закон за условията
и реда за ползване на медицинско обслужване, към който препраща чл.52 от Конституцията на РБ. Както беше вече посочено този закон е ЗЗО, а Законът за
бюджета на НЗОК за съответната година само очертава финансовата рамка за
разходване на бюджета за здравно осигуряване. Ето защо, последният, както и
приетите на основание на него правила, не могат да вменят на лечебните
заведения задължения да се съобразяват с разпределените им месечни лимити и при
достигането им да преустановят приема на здравно осигурени пациенти, като ги
връщат за следващ период или да ги пренасочват към други лечебни заведения,
които особено в края на месеца могат да се окажат също в преразход на лимита за
месеца. Това би довело до недопустим отказ да бъде предоставена на пациентите
необходимата медицинска помощ и би застрашило здравето им, като ще съставлява
накърняване на прокламирано в конституцията право на гражданите на достъпно и
безплатно здравеопазване. Ето защо, няма основание районните здравни каси да
отказват заплащането на надлимитно извършени дейности
– клинични пътеки и амбулаторни процедури. Тъй наречените лимити на месечните
стойности се определят с оглед балансирано и оптимално разходване на бюджета на
НЗОК и за създаване на финансова дисциплина в лечебните заведения, но те не
могат да ограничат достъпа на пациентите до гарантираното им от конституцията и
закона здравеопазване, съответно здравната каса е длъжна да заплати на
лечебното заведение стойността на извършената медицинска дейност. След като в
случая болницата е уведомявала ежедневно районната здравна каса за приетите
пациенти, а последната не е възразявала за надхвърляне на месечния лимит,
следва да се приеме, че тя се е съгласявала за съответно увеличение на лимита
за сметка на предвидените в бюджета на НЗОК резерви. Решението от 29.10.2019 г.
в осъдителната му част е правилно и следва да се потвърди. Въззивният
съд препраща и към мотивите на първоинстанционното
решение на основание чл.272 – ГПК.
Молбата за
допълване на решението по иска е неоснователна, а решението от 29.11.2019 г., с
което е отказано допълване на същото досежно
претенцията /9660 лева/ за вложени медицински изделия по клинични пътеки, ведно
с лихви за забава и съдебни разноски, е правилно. Сумата е част от общо
уточнена от ищеца претенция в размер на 147445 лева за м.юни 2016 г. по
договора от 25.02.2015 г., като съдът с основното решение е уважил иска до
размера на 131492 лева за надлимитни дейности по
клинични пътеки /спешни -1055081 лева и планови – 26411 лева съгласно втората
таблица от заключението на ССЕ на л.298 от делото/, като го е отхвърлил за
разликата до 147445 лева като неоснователен. Доколкото има произнасяне на съда
по целия размер на заявената претенция, липсата на преценка в решението относно
частта от нея в размер на 9660 лева - вложени медицински изделия по клинични
пътеки, посочени в първа таблица от заключението на ССЕ на л.299, с която сума
общият размер на претенцията възлиза обаче на 147696 лева, а не на уточнения от
ищеца сбор - 147445 лева, може да бъде предмет само на въззивна
жалба, а не и на молба за допълване на решението по делото по реда на чл.250 – ГПК. Това е така, защото съдът не може сам да ревизира собственото си решение,
като това е в правомощията на въззивната инстанция.
Ето защо,
решението от 29.11.2019 г., с което е отказано допълване на първото решение, следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора съдебните разноски остават за сметка на страните, така както са
направени от тях.
Воден от
изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №937/29.10.2019
г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 450/2019 г. в осъдителната му част и решение
№ 1080/29.11.2019 г. по същото дело, с което е отказано допълване на първото
решение.
В отхвърлителната
му част решение №937/29.10.2019 г. е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в
месечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.