РЕШЕНИЕ

 

Номер 26002                         14.08 Година  2020              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                       ХХІІІ наказателен  състав

 

На     тринадесети  август                                       2020  Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    2960    по описа за            2020     година

 

РЕШИ :

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-002965/24.03.2020г. на Началника на група към Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив, с което на П.В.Я. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

          ОСЪЖДА Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив да заплати на П.В.Я. ЕГН ********** сумата от 350лв., представляваща направените от последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

    

    ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

  

МОТИВИ :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-002965/24.03.2020г. на Началника на група към Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив, с което на П.В.Я. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П.В.Я., чрез пълномощниците си по делото адв.Т и адв. М счита издаденото Наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, моли съда да го отмени,  по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна - Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното :

          Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против Я. за това, че на 03.03.2020г. около 13.30ч. в гр. Пловдив ж.к. Тракия ул. Професор Ц Л до бл. като водач на МПС – лек автомобил „Ауди Ку7“ с рег.  управлява същия с изтекла временна валидност на регистрационни табели, видно от разрешение за временно движение, валидно до 27.02.2020г.

Видно от приложената по делото административнонаказателна преписка Акт за установяване на административно нарушение № АА347910/03.03.2020г. е издаден против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Р.С.В. изцяло поддържа отразените в същия констатации, като заявява, че лично е установил нарушението, тъй като преминавали през горепосоченото място и решили да извършат проверка на жалбоподателя.

Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи положителен извод не спомогнаха и показанията на актосъставителя, макар дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая.

Правната уредба на табелите с регистрационни номера и регистрацията на моторни превозни средства се съдържа в действащата Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Според разпоредбата на чл. 11, ал.1 от същата, при използване на издадени не по установения ред табели с регистрационен номер и/или документи или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите и документите се изземват от органите на пътната полиция, като това обстоятелство се отбелязва в акта за административно нарушение като няма пречка превозното средство, чиито табели са били иззети, да бъде регистрирано по съответния ред. Тоест при изтичане срока на валидност на табелите, това не е пречка превозното средство да бъде регистрирано по съответния ред и следователно налице е самостоятелност на сроковете на валидност на табелите с регистрационен номер и срока на валидност на регистрацията на превозното средство. Невъзможността да бъдат използвани такива табели, които подлежат и на изземване от компетентните органи съвсем не означава, че се прекратява и регистрацията на превозното средство. Управлението на въпросния лек автомобил от жалбоподателката с поставени табели с транзитни регистрационни номера на съответното място, но с изтекъл срок на валидност на същите не може да се приравнява на управление на нерегистрирано превозно средство, за да попадне в част от първата хипотеза на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като макар и с изтекъл срок на същата, превозното средство продължава да е регистрирано.

Нещо повече, сочената от наказващият орган като нарушена разпоредба на чл. 140, ал.1 от ЗДвП урежда две кумулативни изисквания за водачите на посочените превозни средства в тази хипотеза - да е налице регистрация на превозното средство и да има регистрационни табели, поставени на предназначените за това места, което означава, че за да бъде нарушена освен липсата на регистрация, следва кумулативно да е налице липса на поставени на съответните места регистрационни табели. Именно поради това описаното от актосъставителя, а след това и от АНО нарушение не може да попадне в тази първа хипотеза на чл. 140, ал.1 ЗДвП, доколкото автомобилът е имал и транзитна регистрация. Съществува възможност за санкциониране по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП - нарушаване на издадени подзаконови актове по прилагане на ЗДвП, но при посочване на всички цитирани по-горе норми от подзаконовия акт, което не е направено нито от актосъставителя, нито от наказващия орган. В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП без да е конкретизирано коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена, която правна квалификация не отговаря на словесното описание на нарушението, като по този начин е нарушен е чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и наложената санкция, поради което е нарушена нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН. Словесното описание на твърдяното нарушение не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и не може да бъде санкционирано по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Цитираните две правни норми имат съвсем други хипотези. Констатираното от актосъставителя, че временните peгистрационни табели са с изтекъл срок, не попада в нито една от хипотезите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респ. по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. От друга страна, нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е бланкетна и съдържанието й се запълва от конкретни разпоредби, които следва да бъдат указани. Указаната такава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е ирелевантна в случая и не попада в хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Нещо повече-нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е бланкетна по своя характер, тъй като единственото, което предвижда е, че ,,по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места" - тоест визира общото задължение водачите да управляват регистрирано МПС и с поставени на определените места табели. Посочването на горецитираните разпоредби от ЗДвП е довело до неяснота и вътрешно противоречие в текстовото описание на деянието в НП, като наказващият орган е допълнил, че жалбоподателят „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред", т.е. цитирайки съдържанието на сочената като нарушена правна норма.

Не на последно място според съда в конкретния казус може да намери приложението на чл. 28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че е първо по рода за жалбоподателя, и като се взеха предвид и всички доказателства по делото, а именно, че срокът на транзитните регистрационни табели е изтекъл едва четири дни преди извършената проверка, съдът намира, че настоящото нарушение, ако има извършено такова,  може да се приеме като деяние с незначителни вредни последици и би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество липсват причинени с извършеното деяние каквито и да било вреди на обществото, което да налага санкционирането на жалбоподателя с имуществено наказание в горепосочения размер

Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно постановление № 20-1030-002965/24.03.2020г. на Началника на група към Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив, с което на П.В.Я. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде ОТМЕНЕНО.

С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложените пълномощни и списък с разноски въззиваемата страна - Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на П.В.Я. ЕГН ********** сумата от 350лв., представляваща направените от последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които ги налагат като единствено възможни.

 

    По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.