РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1102
гр. Пловдив, 14.06.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от чл.
съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.н.а.х дело
№ 957 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от “К.3000” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Д.И., чрез
процесуалния си представител адвокат Й., срещу
Решение № 273 от 15.02.2023 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІ наказателен
състав, постановено по АНД № 3964 по
описа на същия съд за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 000133 от 17.05.2022 г. на Главен инспектор в Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора към Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 72 от Закона за предоставяне
на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС), е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 47, ал. 1
от ЗПЦСЦУПС.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в твърдението, че решението на районния съд е постановено в противоречие с
материалния закон, като преценката му за липса на основания за приложение на
чл. 28 от ЗАНН е неправилна. Иска се решението на районния съд и процесното
наказателно постановление да бъдат отменени.
3. Ответната Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на
потребителите, в писмено възражение по делото, счита касационната жалба за
неоснователна.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За
допустимостта:
5.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от “К.3000” ЕООД срещу
НП № 000133
от 17.05.2022 г. на Главен инспектор в РД за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП с което на дружеството, за
нарушение на чл. 47, ал.
1 и на основание
чл. 72 от ЗПЦСЦУПС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. Въпросното НП
е издадено въз основа на АУАН № К-000133
от 14.03.2022 г., съставен
от И.О.В., на длъжност гл. инспектор в РД Пловдив при КЗП. Обективираните в
акта констатации се свеждат до следното:
При направена на 10.03.2022 г.
проверка в обект магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Ален мак“ № 2, е
установено, че търговецът не поддържа регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации на стоки и при поискване е заявено, че
няма и не поддържат такъв регистър.
Резултатите от проверката са
обективирани в Констативен протокол № К-2691835 от 10.03.2022 г.
Деянието е квалифицирано, като
нарушение на чл. 47, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС.
Това описание на
противоправното деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и
възпроизведени от административно наказващия орган в процесното наказателно
постановление, като на основание чл. 72 от ЗПЦСЦУПС, както вече бе казано, на
дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв.
7.
В хода на първоинстанционното производство, като свидетел е било разпитано
длъжностното лице съставило акта за установяване на административно нарушение, което
в показанията си е пояснило обстоятелствата, при които е било установено
процесното административно нарушение.
8.
За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е
приел, че в конкретния случай, материалния закон е приложен правилно, като при
издаването на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, и липсват съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е приел, че от обективна страна е осъществено процесното административно
нарушение, което правилно е квалифицирано като нарушение на разпоредба на чл.
47, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС, (която предвижда, че продавачът е
длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощени от
него лица рекламации на стоки във всяко едно от местата, посочени в ал. 3, т.е.
във всеки един от търговските му обекти или на интернет сайта),
доколкото в обекта на дружеството жалбоподател не е поддържан регистър на
предявените рекламации на стоки, а по данни на служителя и въобще не е имало
такъв.
За да обоснове този свой правен извод, съдът е приел още
следното:
Констатирано е, че макар в Закона за защита на потребителите
да се съдържа идентична разпоредба с процесната, а именно тази на чл. 127 от
ЗЗП, ЗПЦСЦУПС е обнародван след и по време на действие на ЗЗП, а именно на
19.03.2021 г., като разпоредбите му се прилагат и имат действие от 01.01.2022
г. съгласно пар. 11 от ПЗР към ЗПЦСЦУПС. Следователно ЗПЦСЦУПС е последващ и
специален закон, който урежда същата материя. Нещо повече, с него се транспонират
разпоредбите на вторичното европейско право, а именно правилата на Директива
(ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои
аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги
(OB, L 136/1 от 22 май 2019 г.) и Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския
парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за
продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива
2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (OB, L 136/28 от 22 май 2019 г.)
– пар. 7 от ДР към ЗПЦСЦУПС и пар. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2019/771.
От своя страна ЗЗП с пар. 13а от ДР въвежда от 25.07.2014 г. разпоредбите на
Директива 1999/44/ЕО. Последната обаче е отменена с Директива (ЕС) 2019/771,
доколкото последна урежда по съответстващ на икономическото и технологичното
развитие отношенията на потребителите с търговците. Освен това, посочената
директива е строго ограничена до продажбата на стоки, включително и такива,
които имат връзка с цифровото съдържание или цифровите услуги, които от своя
страна са предмет на регламентация на друга директива на ЕС. Следователно в европейското
законодателство се прави ясно разграничение между предоставяне на цифрово
съдържание и цифрови услуги и продажбата на стоки. За такова разграничение
става дума и в мотивите към проекта за приемане на закона, в които се посочва,
че новият закон урежда по детайлно и специфични договори за продажби на стоки,
включително и такива свързани с елементи, а правната уредба е съвсем нова. По този
начин се изменя и допълва ЗЗП по начин да отговаря на съвременните критерии за регламентация
на потребителското законодателство и охраняване правата на
потребителите. За това, че стоките не са изключително
свързани с цифрово съдържание и цифрови услуги, навежда и самото наименование
на закона, което е Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги
и за продажба на стоки - противно на твърденията на представителя на
дружеството жалбоподател, Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги за продажба на стоки, където липсва съюза „и“ от действителното му
наименование.
Все в тази насока е посочено в мотивите на оспорения съдебен
акт, че същото разграничение си проличава и при прочита на целия закон, като например
в ДР към закона се съдържат две различни дефинитивни норми, регламентиращи
„стока, съдържаща цифрови елементи“ и само „стока“. С тези съображения, съдът е
обосновал приложението на разпоредбите на ЗПЦСЦУПС, които са специални спрямо
общите на ЗЗП, а при колизия следва да се приложат отново тези на новия закон,
чрез който мълчаливо се отменят тези на по[1]стария.
При това положение е формиран крайния извод за правилна
правна квалификация на констатираното административно нарушение именно по чл.
47, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС.
Съдът е посочил, че дори и да не се възприеме изложеното, то
е възможно приложението на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк.
д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд, доколкото се прилага закон за
същото, еднакво и не по-тежко наказуемо нарушение, с оглед пълната му
идентичност с разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, т.е. административното
нарушение би могло да се преквалифицират по посочената разпоредба (ако не бъде
възприето изложеното по-горе относно приложението на ЗПЦСЦУПС).
Правилно според районния съд описаното нарушение по чл. 47,
ал. 1 от ЗПЦСЦУПС е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по
чл. 72 от ЗПЦСЦУПС, (която предвижда, че за нарушение на
разпоредбите на чл. 42, ал. 2, чл. 46 и 47 на виновните лица се налага глоба в
размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.)
Посочено е, че по отношение на приложението на ЗПЦСЦУПС и
относно санкционната норма с пълна сила важат изложените аргументи в
предходното изложение по повод на правната квалификация на нарушението.
Прието е, че наложеното административно наказание е
съобразено с критериите по чл. 27 от ЗАНН, като е наложена имуществената санкция
в нейния минимален размер от 500 лв., а определеното спрямо жалбоподателя
наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Според решаващия съд, в случая не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При тълкуване на посочената норма е
съобразена същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, както и субсидиарното приложение на НК и НПК. Посочено е, че
поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при защитната й роля в икономическите отношения,
свързани с крайния потребител като по-слабата страна в тях. Съобразено е също,
че не се изисква щета, която да настъпи от нарушението, а целта на специалния
ЗПЦСЦУПС е гарантирането на правата на потребителите, ограничаване
превъзходството на търговците и преодоляването на неравноправност във
взаимоотношенията им, като в закона са чувствително засилени както предвидения
контрол, така и отговорността при нарушения, които увреждат интереси на
държавата в областта на защитата на потребителите. При това положение е
формиран извод, че обикновените случаи на нарушения от категорията на
процесното разкриват същата степен на обществена опасност, каквато е установена
и по конкретното дело.
ІІІ.
За правото:
9.
Съобразно чл. 47, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС, продавачът е длъжен да поддържа регистър
на предявените пред него и пред упълномощени от него лица рекламации на стоки
във всяко едно от местата, посочени в ал. 3 (а именно в търговския обект,
където е закупена стоката, или на интернет сайта на продавача, на който е
поръчана стоката, и на адреса на управление на продавача, както и във всеки от
търговските обекти на продавача на територията на страната, в които се
осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена
стоката, като правото на избор на място за предявяване на рекламацията
принадлежи изцяло на потребителя).
Неизпълнението на правилото за поведение, регламентирано в
чл. 47, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС е възведено в състав на административно нарушение с
разпоредбата на чл. 72 от ЗПЦСЦУПС, според която, за нарушение на разпоредбите
на чл. 42, ал. 2, чл. 46 и 47 на виновните лица се налага глоба в размер от 500
до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена
санкция в размер от 500 до 3000 лв.
10.
В рамките на тези материални и административнонаказателни норми, по отношение
на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба,
районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както
писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата
при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Обосновани съображения са
изложени и по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Както фактическите констатации, така правните изводи,
формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция
при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
11.
Само за пълнота следва да се добави, че твърдението от страна на жалбоподателя,
че още на 10.03.2022 г. е направен регистър на рекламациите, доколкото не се
подкрепя от събраните по дето писмени доказателства, няма как да бъде
съобразено при преценката на съда за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН.
12. Изложеното налагат да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 273 от 15.02.2023 г. на
Районен съд гр. Пловдив, ХІ наказателен състав, постановено по АНД № 3964 по
описа на същия съд за 2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.