Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 4 06.01.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 3 декември ……………..…………………………….…2019
година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………Катерина Маджова
………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1545….по описа за
2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от С.Г.П. против решение
№ 91 от 26.07.2019 г., постановено по гр.д. № 262/2019 г. на
Старозагорския районен съд, с което
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са отхвърлени.
Жалбоподателят счита, че
обжалваното решение е неправилно. Твърди, че съдът не е съобразил факта, че
решението за съкращаване на щата е взето непосредствено, след като той е
проявил желание да се запознае с новата длъжностна характеристика преди да я
подпише, както и че е изказал опасения относно нововъзлаганите
задължения. Счита, че неправилно било прието и това, че е налице обективно
оценяване при извършения подбор, защото съмнение внасяло обстоятелството, че в
комисията били двама административни ръководители, които нямали непосредствено
наблюдение върху изпълнението на служебните задължения. В методологията за
оценяване били заложени не само законоустановените
критерии за оценка, но и чисто субективни критерии. Несъстоятелно било
твърдението че въвеждането на допълнителни критерии за подбор било оперативна
самостоятелност и било недопустимо въвеждането на критерии, които да се
основават на субективно възприятие от страна на работодателя. Твърди, че той не
е имал проблем с изпълнението на възложените му задачи и трудности при комуникацията с колегите си. Определените
критерии били неясни за свид. Б., който бил пряк
ръководител на въззивника. Видно от периодично
извършваните оценки, той бил оценяван с
много добра оценка, включително и за работата в екип. Поставените по-ниски
оценки сочат на обосновано предположение за наличие на субективни и лични
съображения у част от ръководителите на въззивника.
От показанията на свидетелите се установявало, че той се справял много добре с
поставените му задачи, не били констатирани никакви пропуски и слабости от
професионално естество. Единственото, което неговите ръководители приемали за
негатив, е обстоятелството, че е задавал много въпроси и е искал разяснения. По
критерия „Допълнителна квалификация, свързана с изискванията на длъжностната
характеристика и работното място“ въобще не било извършвано реално проучване,
обсъждане и даване на оценка. Счита, че съдът не е взел предвид и не е
изследвал коректността на дадените от комисията за подбор оценки по
определените критерии. Дадените оценки били некоректни и субективни, както и
целият подбор бил проведен от работодателя единствено с цел въззивникът
да бъде освободен поради желанието на част от неговите ръководители, които били
членове на комисията. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените
искове.
Въззиваемият
„ЕЙ и ЕС Марица изток І Сървисиз“ ЕООД е оспорил въззивната жалба и е изложил в отговора си съображения в
подкрепа на становището си. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Пред районния съд са били предявени
искове по чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 КТ – за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа, както и за
присъждане на обезщетение. Ищецът е твърдял в исковата си молба, че е работил
по трудов договор от 29.09.2008 г. в ответното дружество, като е заемал длъжността „Оператор ел.оборудване“. Със
заповед №38 от 28.03.2019 г. трудовият договор бил прекратен поради съкращаване
на щата. Ищецът е твърдял, че от връченото му предизвестие разбрал, че е налице
решение за промяна на щатното разписание. Такова решение обаче не било сведено
до знанието на служителите. Освен това в ответното дружество имало 10 еднакви
заети щатни бройки за длъжността “Оператор електрооборудване”, между които следвало да се направи подбор и
да се съкрати щатната бройка на служителя, който бъде оценен най-ниско. Ищецът
е твърдял, че подбор не е бил извършен. Работодателят следвало да предвиди
критерии и показатели, по които да извърши подбор измежду служителите заемащи
еднаква длъжност преди да вземе решение кой от служителите да съкрати. Тъй като
това не било направено, заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение била незаконосъобразна. Искал е съдът да отмени заповедта, да го
възстанови на длъжността “Оператор електрооборудване” и да му присъди обезщетение в размер на 13
035,48 лв., за период от шест месеца, считано от датата на уволнението.
Ответникът
в първоинстанционното производство (сега въззиваем) е твърдял в отговора на исковата молба, че
обжалваната заповед е законосъобразна – издадена е при спазване на КТ, от
компетентен орган и при издаването й са спазени всички законови изисквания. Не
е оспорил обстоятелства относно трудовото правоотношение между страните и
неговото прекратяване. Оспорил е твърденията за незаконосъобразност на
процедурата по уволнение, като е твърдял, че управителите на дружеството са
взели решение за промяна на щатното разписание, с което се съкращава една от
съществуващите 10 щатни бройки за длъжността “Оператор електрооборудване”; бил
извършен подбор на служителите на основание чл.329 от КТ, като била приета
методология за подбор, била назначена комисия, която е извършила подбор между
служителите, заемащи една и съща длъжност по утвърдени критерии. В следствие на
извършената оценка по отделни показатели, ищецът бил събрал най-малко точки и
затова било взето решение именно неговата длъжност да бъде съкратена. На ищеца
било връчено предизвестие и заповед за прекратяване на трудовия договор.
Изплатени му били обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ, както и
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа
страна, ищецът е работил в ответното дружество на длъжността “Оператор електрооборудване” по безсрочен трудов
договор. Приел е за безспорно, че със заповед №38 от 28.03.2019г. на управителя
на дружеството трудовият договор бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата. Приел е, че
в ответното дружество е имало десет щатни бройки за длъжността “Оператор
електрооборудване”. С решение по протокол от 21.03.2019 г. работодателят взел
решение за съкращаване на една щатна бройка от длъжността поради икономически
съображения. Решението било взето от оправомощено
лице – управителите на ответното дружество. С него било утвърдено ново щатно
разписание от 21.03.2019 г., съгласно което за длъжността “Оператор електрооборудване” са предвидени
девет щата. Приел е, че между десетте лица, заемащи длъжността “Оператор
електрооборудване”, е извършен подбор от
нарочно назначена комисия по показатели и критерии, посочени в методология. По
всеки от показателите и зададените в методологията критерии са оценени всички
служители, за което е съставен протокол , в който комисията е мотивирала
оценката си по отделните критерии. Оценките на всички служители били обективирани в таблица, в която са поставени точки по всеки
от критериите. Приел е, че при сумиране на общия резултат от отделните критерии
ищецът е получил най-малко точки в
сравнение с останалите работници, участващи в подбора. Приел е, че показанията
на свидетелите кореспондират с приетите като писмени доказателства документи за
извършения подбор и двата рапорта, подадени преди вземането на решение за
съкращаване на щата.
Въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
Съгласно
чл.310, ал.1, т.2 ГПК исковете за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на
обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради
уволнението му, са бързи производства и се разглеждат по реда на глава ХХV ГПК
„Бързо производство“. В производството
по дела, разглеждани по реда на тази глава са уредени срокове за извършване на
процесуалните действия от съда и страните, различни от определените в общия
исков процес. За разлика от него, в който съгласно чл.146 ГПК докладът по
делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл.312,
ал.1 ГПК в деня на постъпване на отговора на ответника съдът с разпореждане
насрочва делото, изготвя писмен доклад по него, произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата,
които са относими, допустими и необходими, както и
определя размера на разноските за събиране на доказателствата и срок за
това. Препис от това разпореждане се
връчва на страните, а на ищеца и копие от писмения отговор и доказателствата
към него, като им се указва в 1-седмичен срок да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални
действия. Указват им се и последиците от неизпълнението на указанията по чл.313 ГПК. В случая, след постъпване на отговора на ответника, с разпореждане от
07.06.2019 г. първоинстанционният съд е изготвил
доклад на делото, насрочил го е, приел е представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства и допуснал събирането на гласни чрез разпит на
свидетели. Също така е дал възможност на ищеца да сочи нови доказателства във
връзка с възраженията на ответника в първото с.з., както и е предоставил на
страните възможност да изложат
становището си във връзка с доклада по делото, както и във връзка с
указанията и да предприемат съответните процесуални действия в 1-седмичен срок
от връчването на определението.
Определението
е връчено на процесуалния представител на ищеца – адв.
А., на 17.06.2019 г. В 1-седмичният срок, който е изтекъл на 24.06.2019 г.
(присъствен ден) ищецът не е взел становище във връзка с доклада по делото,
както и във връзка с указанията да предприеме процесуални действия в т.ч. и да
изложи възраженията си относно твърденията в отговора на исковата молба за
извършен от работодателя подбор. В о.с.з., проведено на 03.07.2019 г., ищецът
чрез процесуалния си представител е направил искане за допускане на двама
свидетели „предвид допуснатите по реципрочност от
ответната страна, които имат преки и непосредствени впечатления от инцидентите
във връзка с комуникацията и отношението на ищеца както с ръководството, така и
с екипа“. Заявено е и това, че тези свидетели имат преки наблюдения по
отношение на единия от критериите за оценка, а именно комуникацията на ищеца и
взаимоотношенията с ръководния състав, работата в екип и с екипа, за което му е
дадена една от най-ниските оценки. Други оспорвания и възражения няма обективирани по делото нито в нарочна молба, нито в
съдебния протокол.
В практиката на ВКС е
установено едно принципно положение, съгласно което ищецът по иск за признаване
на уволнение за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 КТ трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право
или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе
решението си по иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право, но не
са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може
да допълва исковата си молба, като посочва нови факти, само ако е направил
съответното възражение срещу оспорваното потестативно
право на работодателя.
В случая ищецът е оспорил
уволнението на две основания – липса на номер на решението на управителите на
дружеството от 21.03.2019 г. за промяна на щатното разписание и че никой от
служителите не е бил запознат с него, и липса на проведен подбор и установени
критерии/показатели за него съобразно спецификата на работата, както и
изисквания за подходящо образование/квалификация. Изложени са също така
принципни твърдения, че съкращаването на щатна бройка трябва да е реално, а не
фиктивно; че подборът е задължителен, когато за една и съща длъжност по щат
съществуват няколко бройки, които се съкращават; че в подбора се включват и
служители, чиито длъжността се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре; както и че работодателят е
следвало да определи лице или комисия, която да изработи специални критерии за
извършване на подбор, а действията на комисията да бъдат обективирани
в протокол, който да съставлява писмено доказателство пред съда. Обобщено е, че
при постановяване на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят не е извършил нищо от посочените задължения. След
като се е запознал с отговора на ответника и с доказателствата, приложени към
него, ищецът нито е доразвил съображенията си
относно реалното съкращение на щата, нито е изложил такива относно
твърденията в отговора за извършения от работодателя подбор в определения от
съда 1-седмичен срок. Дори и да се приеме, че изложеното в исковата молба,
освен принципно положение, което работодателят е следвало да съобрази, е въведено и общо оспорване на извършването
на подбора и критериите за него, то те не са били доразвити конкретно, поради
което и на основание чл.313 ГПК ищецът е загубил възможността това да направи
по-късно, включително и с въззивната жалба, както в
случая е сторено. При това положение съдът не би следвало да въвежда в процеса
като спорни факти, каквито ищецът не е заявил своевременно (Р-160-2016, ІV
г.о.; Р-207-2013, ІІІ г.о.; Р-57-2014, ІV г.о.). Не би могъл и да разглежда
изложените доводи за незаконосъобразно извършване на подбора, както досежно начина му на провеждане, така и досежно начина на
оценяване на участниците, което е свързано с извършването на преценка дали
дадената от работодателя оценка съответства на действително притежаваната от
работника квалификация и ниво на изпълнение на работата. Само възражението за
неизвършен от работодателя подбор налага преценка на доказателствата дали
работодателят изобщо е извършил сравнителна оценка между работниците,
изпълняващи идентични трудови функции, но то пък не се поддържа във въззивната жалба. За пълнота на изложението следва да се
посочи само, че преценката по кои критерии
да бъде извършен подборът за всяка конкретна длъжност е предоставена
изцяло на работодателя и не може да се контролира от съда. На съдебен контрол
подлежи и това дали е извършен подбор, включени ли са в него всички необходими
участници, приложените ли са законовите критерии и основават ли се приетите
оценки по отделните показатели на действителните качества на работника
(Р-149-2018, ІV г.о.; Р-147-2010, ІV г.о.; Р-280-2017, ІV г.о.).
Ако
се приеме, че искането на ищеца в първото с.з. за допускане на гласни
доказателства е и оспорване на дадената му оценка по критерия „Умения за
общуване с екипа и ръководството, работа в екип“, то във връзка с това по
делото е установено от събраните по делото гласни доказателства обективността
на дадената оценка по отношение на посочения критерий. Според свидетеля Д.К.Б. професионалните качества на
ищеца били добри, но комуникацията с него била изключително затруднена. Ищецът
много трудно възприемал задачи, които са извън ежедневната рутина. Не желаел да
върши нищо извънредно. При всяко поставяне на нова задача започвал да спори,
като възразявал, че не е длъжен да изпълнява задачата. При спора повишавал тон
и разговорът ескалирал. В крайна сметка изпълнявал задачата, но отнемало много
повече време обсъждането й. При оценяването му били взети предвид два доклада
(от свидетеля и от прекия му ръководител), установяващи затруднения при
комуникирането с ищеца. В същия смисъл са и показанията на свидетеля И.Р.С.,
който е бил пряк ръководител на ищеца. И според него като професионалист ищецът
се е справял с възложените му задачи. Бил компетентен и запознат с работата.
Понякога обаче трудно се комуникирало с него. За свидетеля било
предизвикателство да мотивира ищеца да свърши някаква допълнителна задача.
Ищецът винаги изразявал несъгласие и повишавал тон при разговора със свидетеля.
Това се случвало в присъствието на другите му колеги и било неприемливо.
Естеството на работата било такова, че възниквали и непредвидени ситуации
свързани с поставянето на извънредни задачи. Другите работници на тази длъжност
обикновено изисквали разяснения на съответната задача с оглед правилното й
изпълнение, докато ищецът изисквал обяснения защо му се поставя тази задача. В
крайна сметка ищецът изпълнявал задачите, но мотивацията му отнемала повече
време и усилия от страна на прекия ръководител. Съдът няма основание да не
кредитира показанията на свидетелите. Противоречието им с показанията на
другите двама свидетели досежно фактите дали ищецът е
създавал проблеми при работата си, конкретно при комуникацията с ръководството
е поради това, че тези свидетели не са ги възприемали поведението на ищеца като
проблемно, тъй като никой от тях не работи постоянно с него. Свидетелят А.Г.изобщо
не е работил в една смяна с ищеца и показанията, които дава се отнасят до
работата по принцип, а свидетелят Б.Т.е работил понякога, когато се е налагало
да сменя колегата на ищеца. Поради тази причина тези двама свидетели може
обективно да не са виждали ситуации, описани от другите двама свидетели. Това
категорично не прави показанията им или на другите двама свидетели Б. и на С.
недостоверни. Още повече, че те са му преки ръководители и имат непосредствени
впечатления от работата на ищеца и непосредствено комуникират с него.
Както бе
посочено по-горе, ищецът (сега въззивник) не е
изложил съображения и не е оспорил
твърденията за извършения от работодателя подбор своевременно, поради което и
на основание чл.313 ГПК не би могъл да го направи с въззивната
жалба. Затова изложените в нея съображения, които касаят методологията за
оценяване и заложените в нея критерии, поставените оценки относно
квалификацията му, коректността на дадените от комисията за подбор оценки по
определените критерии и пр. не следва да се обсъждат. С оглед на тези
съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено, в т.ч. и по отношение
на обусловените искове по чл.344, т.2 и т.3 КТ. На основание чл.78, ал.1 ГПК
във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сумата от 560 лв. за възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 26.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 262/2019 г. по описа на Гълъбовския
районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Г.П. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЙ и ЕС
Марица изток І сървисиз“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Гълъбово, Индустриална зона,
представлявано от управителите И.М.Ц., В.Г.Г., Т.Б.Б.и О.Р.Ж.М., сумата от 560 лв. за направените пред въззивния съд разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: