Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 790
31.10.2019 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №1079 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.211
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл.145 и
следващите от АПК.
Образувано е по жалба от Х.Ж.Х. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена
чрез пълномощник, против Заповед №351з-1249/30.10.2018г. на Началника
на РУ Свиленград при ОДМВР - Хасково, с която на същия на основание чл.194,
ал.2, чл.197, ал.1, т.2 и ал.3, т.1, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.4 от ЗМВР е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест
месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна.
Същата не била съобразена с изискванията за форма и съдържание, регламентирани
в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР. Моли се съдът да вземе предвид, че от съдържанието на административния акт не
става ясно, в какво се изразява първото вменено нарушение– в действие или
бездействие. Посочено било, че служителят се намира в служебния автомобил 10
минути, без да се конкретизира как по този начин е навредил на работата си или не изпълнил
служебните си задължения. Не ставало ясно поради какви причини той е бил в
автомобила и несъвместимо ли е било това с неговата работа. Поведението му не
било свързано с конкретни задължения, произтичащи от неговата длъжностна
характеристика или конкретните му задачи по време на работа. В акта не било
посочено служителят да е трябвало, вместо да пребивава в служебния автомобил 10
минути, да върши нещо друго. Счита се също, че цитираните в заповедта като
неспазени или нарушени правни разпоредби не съответстват на приетата за
установена фактическа установка. Не личало как с поведението си наказаният
служител нарушил разпоредбата на чл.56, ал.2 от Инструкция за ППД. Въобще не
било разбираемо каква била дадената от наказващия орган правна квалификация на
нарушението, тъй като били посочени няколко правни норми – чл.56, ал.2 от
Инструкцията за ППД, чл.194, ал.1, т.1 и чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР. В тази
връзка налице било противоречие в позицията на наказващия орган и относно
конкретните хипотези от нормата на чл.194, ал.1, т.1 или тази на чл.199, ал.1,
т.5 от ЗМВР, които приемал за осъществени, тъй като не било конкретизирано в
заповедта кое точно от деянията било осъществено – неизпълнение на разпоредбите
на закона, неизпълнение на подзаконови актове, неизпълнение на разпореждания на
горестоящи началници или министъра, пропуски в изучаването на закона, пропуски
в прилагането на закона и т.н.
Твърди, че второто, описано в заповедта нарушение,
също било неразбираемо. В заповедта се посочвало, че служителят не изпълнил
разпореждането на началника на РУ Свиленград да се придвижи към обект, подлежащ
на проверка, а в същото време не докладвал на оперативния дежурен това си
действие, като едновременно с това се твърдяло, че била нарушена нормата на
чл.59, ал.1 от Инструкцията, съгласно която той следвало да докладва на
оперативния дежурен само изменение на оперативната обстановка, прилагано полицейско
правомощие и взето отношение. Счита се за очевидно, наличие на пълно
противоречие между описаните факти – движение по график и изпълняване на
разпорежданията на началника, и твърдението, че трябвало да се докладва за
изменение на оперативната обстановка, каквото изменение всъщност въобще не се
твърдяло да било налице. Предвид изложеното, се счита, че второто описано в
заповедта нарушение се явявало абсурдно, като се имало предвид описанието от
една страна и правната му квалификация от друга. Едновременно с това се
посочвала като нарушена и нормата на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, без да ставало
ясно кои разпоредби не приложил и изучил служителят, кога и как следвало да ги
приложи и т.н. Сочи се още, че в заповедта не били описани и коментирани
доказателствата, въз основа на които било вменено за извършено дисциплинарното
нарушение от стана на жалбоподателя. Не били изложени и доводи и установени
критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганата дисциплинарна
санкция, съобразно изискванията на чл.206, ал.2 и чл.210, ал.7 от ЗМВР.
Обобщено се твърди липса на обективни и субективни признаци от състава на
нарушението, което правело оспорения акт несъответен на закона.
На следващо място се твърди, че атакуваната заповед е
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Не били взети предвид обясненията на служителя по случая. Не били положени
усилия за установяване на истината.
Излагат се и подробни доводи за издаване на заповедта
в противоречие с материалния закон. Не били налице фактически и правни
основания за издаването и, тъй като жалбоподателят не бил извършил описаните в
нея дисциплинарни нарушения. Не отговаряли на истината посочените в заповедта
твърдения, че служителят допуснал пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност, и че не изпълнил служебните
си задължения. Конкретно се твърди, че престоят на служителя Х. в служебния
автомобил на 31.08.2018г. за десет минути бил свързан с работата му, тъй като
през това време изготвял докладна записка, която била известна на наказващия
орган. Придвижването на служебния автомобил през същия ден в посока установъчен
пункт пък било по график и съгласно предварително разпореждане на началника,
които били известни на оперативния дежурен. Промяна в маршрута или графика на
патрулния автомобил, респ. на наказания служител, във въпросния ден не била
настъпила, нито по отношение на време, нито по отношение на място. Поради това
за Х. не съществувало задължение за уведомяване на оперативния дежурен. Освен
това в конкретния ден не било възможно осъществяването на връзка между
оперативния дежурен и наряда заради неизправност на системата за радиовръзка,
който факт бил известен на началника, тъй като бил коментиран на сутрешната
оперативка.
На последно място се твърди, че заповедта е
несправедлива и не съответствала на целта на закона, поради налагане на
наказание за неясно и неизвършено нарушение.
По подробно изложените в жалбата съображения се иска
отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата – Началник РУ Свиленград към
ОДМВР - Хасково, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Със Заповед с рег.№1828/08.08.2018г. (л.184)
Директорът на ОДМВР – Хасково разпоредил да бъдат извършени проверки на
територията на РУ в региона и АМ „Марица“ по непосредственото изпълнение на ППД
и ПК от полицейските наряди, съгласно чл.36, ал.2, т.3 от Инструкция №8121з-929
от 02.12.2014 и чл.10, ал.2 от Инструкция №8121-749 от 20.10.2014г. В заповедта
е посочено проверката на РУ Свиленград да се извърши на 31.08.2018г. и същата
да бъде негласна.
С Докладна записка с рег.№272р-17056/05.09.2018 г.
(л.32-34), относно извършена проверка в РУ Свиленград, РУ Харманли и АМ Марица
по непосредственото изпълнение на ППД и ПК от полицейските наряди, адресирана
до Директора на ОДВМР Хасково, полицейски инспектор в сектор „ООРТП“, отдел
„ОП“ при ОДМВР – Хасково докладвал за извършена от него негласна проверка,
съвместно с инспектор Х. Г. М., в изпълнение на Заповед с рег.№272з-1828/08.08.2018г.
на Директора на ОДМВР – Хасково, включително за извършен от тях в 12:10 часа на
31.08.2018 г.
в близост до
кръстовището на ул.„К.“ и ул.„Х. *** негласен контрол на АПР в състав
мл.инспектор Х.Ж.Х. и мл.инспектор В.М.А., със служебен автомобил ******, с
участък (маршрут на обслужване) „У1М1“ гр.С. В докладната записка е посочено,
че служителите били вътре в служебния автомобил и в 12.20 часа потеглили,
насочвайки се по ул.„Т. м.“, и в последствие спрели на паркинг пред Princess hotel, след което
един от служителите посетил близкия хранителен магазин и в 12.21 ч. потеглили
със служебния автомобил в посока бул.“Б.“. При проверка в ОДЧ при РУ Свиленград
се установило, че АПР не бил изпращан на сигнал и служителите не докладвали в
ОДЧ за напускане на УП. При проведен разговор от оперативния дежурен с тях било
установено, че извършвали проверка на ЧОФ на търговски обект „Г.“, съгласно
утвърден план за разстановка на силите и средствата. Съгласно последния се
установило, че проверката на ЧОФ съвпадала с времето през, което АПР следвало
да бъде на УП.
Със Заповед №351з-1016/18.09.2018 г. (л.29-30)
Директорът на ОДМВР – Хасково разпоредил да се извърши проверка за изясняване
на постъпилите с цитираната по-горе докладна записка предварителни данни, като
се изясни има ли извършено дисциплинарно нарушение от страна на служителите
мл.инспектор Х.Ж.Х. и мл.инспектор В.М.А.. Със същата заповед проверката е
възложена на тричленна комисия в поименно посочен състав и е определен срок за
приключването ѝ до 05.10.2018г. Видно от отбелязването в заповедта,
жалбоподателят Х.Х. се е запознал със същата срещу подпис на 28.09.2018г.
В хода на проверката по случая Х.Х. дал писмени
обяснения с рег.№351р-24443 от 04.10.2018г., (л.35). В същите посочил, че на
31.08.2018г. за времето от 08:30 до 20:30 часа изпълнявал служебните си
задължения в наряд на автопатрул ********, съвместно в с мл. инсп. В.М.А.. По
график, съгласно ежедневната разстановка на силите и средствата, за времето от
12:00 до 13:00 часа трябвало да установят пост на кръстовището на ул.“К.“ и
ул.“Х. ***. Заели поста в 12:00 часа, като той започнал да пише докладна
записка относно засечено ЛПИ. Тъй като на този ден свързочно устройство „Тетра“
не работело, не уведомили ОД при РУ Свиленград за заетата позиция, съгласно
ежедневната разстановка. Поради това, че по разстановка трябвало да извършат
проверка ЧОФ на аптека „Г.“, колегата му А. се качил в служебния автомобил
(преди това бил извън него, защото се видял с познат) и попълнил маршрутната
книжка, а той дописал докладната си записка и около 12:20 часа тръгнали в
посока аптека „Г.“. В 12:30 били в аптеката и тогава получили обаждане от ОД
при РУ Свиленград да отидат в РУ, както и че повредата на „Тетрата“ била
отстранена.
Идентична фактическа обстановка описал и колегата на Х.,
мл. инсп. В.М.А., в писмено обяснение с рег.№351-24446/04.10.2018г.
По случая писмени сведения с рег.№351р-24130/01.10.2018г.
и рег.№351р-24129/01.10.2018г. са дали и В. Д. Д. и Х. Г. М. - полицейски инспектори в сектор
„ООРТП“, отдел „ОП“ при ОДМВР – Хасково, извършили проверката на 31.08.2018г. в близост до кръстовището на ул.„К.“
и ул.„Х. *** на АПР в състав мл.инспектор Х.Ж.Х. и мл.инспектор В.М.А..
Назначената за извършването на проверката Комисия е
изготвила и подписала Справка с рег.№351р-24658/05.10.2018г.,
адресирана до Началника на РУ Свиленград, в която е изложила установените от
нея обстоятелства (л.21-28). В същата е посочено, че служителите са били
поканени да дадат писмени обяснения по изнесените факти и обстоятелства в
Докладна записка с рег.№272р-17056/05.09.2018 г. Комисията събрала и приложила
към справката следните писмени документи, представени и по делото: Седмичен
график за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото
изпълнение на ППД в Група „ОП“ към РУ – Свиленград за периода от 27.08.2018г.
до 02.09.2018г. (л.186-187); Ежедневна ведомост на личния състав от Група „ОП“ към РУ –
Свиленград за времето от 08.30 часа на 31.08.2018г. до 08.30 часа на
01.09.2018г.
(л.188-190);
Разпореждане за ППД, за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в
обслужваната от Група „ОП“ територия през денонощието на 30.08.2018г. и
31.08.2018г. (л.191-193); План за провеждане на инструктаж на служителите от РУ
– Свиленград за времето от 08.30 часа на 31.08.2018г. до 08.30 часа на
01.09.2018г.
(л.195-196);
Информационна карта за дейността на
наряд за изпълнение на ППД за времето от 08.30 часа до 20.30 часа на 31.08.2018
г. по Участък №1, Маршрут №1 в на територията на гр.С. (л.191); Протокол за
запознаване на служителите от Група „ОП“ с Инструкция с рег.№8121з-929/02.12.2014г.,
изменена и допълнена с Инструкция с рег.№8121з-1143/01.09.2017г. за
патрулно-постовата дейност (л.198-201); Заповед с рег.№351з-774/25.07.2018г.
относно организацията на ППД в РУ – Свиленград, осъществявана от служители на
Група „ОП“ към РУ – Свиленград на територията на община С. (л.202-217);
Протокол за запознаване на служителите с посочената заповед (л.208-212);
Указание с рег.№351р-22434/09.10.2018г. за изпълнение на ППД на Участък №1
(автопатрул) на Група „ОП“ към РУ – Свиленград (л.213-219); Протокол с рег.№27325/29.11.2017г.
за запознаване на служителите с това Указание (л.219-222); Докладна записка с
рег.№351р-21725/03.09.2018г. (л.223), изготвена от мл.инсп.В.А.; Докладна
записка с рег.№351р-21742/03.09.2018г. (л.224) за явно наблюдение на ЛПИ,
изготвена от мл.инсп.Х.Х.; Констативен протокол за извършена проверка на
непосредственото изпълнение на охранителната дейност на обект, охраняван от
ЧОФ, за проверка на аптека „Г.“ (л.225).
От събраните в хода на проверката материали Комисията
установила и подробно описала в Справка с рег.№351р-24658/05.10.2018г. фактическата обстановка,
свързана с изпълнение на ППД от наряд „автопатрул“ ****** в гр.С. за времето от
08.30 ч. до 20.30 часа на 31.08.2018 г. Установила е, че на 31.08.2018 г., за
времето от 12.10 часа до 12.20 часа в гр.С., на кръстовището между ул.„К.“ и
ул.„Х. Б.“, представляващо установъчен пункт №7 за изпълнение на ППД по Участък
№1, Маршрут №1, назначените в наряд за изпълнение на ППД – автопатрул ******
служители – мл.инспектор Х.Х. – старши и мл.инспектор В.А. – водач на служебно
МПС, са се намирали вътре в служебния автомобил, без да им е била поставена
конкретна задача за изпълнение в рамките на УП №7, или да е имало
неблагоприятни метеорологични условия за времето от 12.00 часа до 12.20 часа на
31.08.2018г. в района на УП №7. Установила също, че служителите напуснали
границите на установъчен пункт №7 и се отправили за изпълнение на поставена им
задача – проверка на обект, охраняван от ЧОФ (аптека „Г.“), без своевременно да
докладват на ОД в РУ Свиленград за прилагането на това полицейско правомощие.
Комисията е достигнала до изводи, че като са се намирали вътре в служебния
автомобил на посочените място и време, служителите са нарушили чл.56, ал.2 от Инструкция №8121з-749/2014
г. за патрулно постовата дейност, изменена и допълнена с Инструкция №8121з-1143/01.09.2017г.
и са осъществили състава на чл.194,
ал.2, т.1 от ЗМВР, а с това, че на 31.08.2018г. около 12.20 часа са
напуснали установъчен пункт №7 без своевременно да докладват на ОД в РУ –
Свиленград за прилагане на полицейско правомощия – извършване на проверка по
реда на ЗЧОД на обект, охраняван от фирма „Сити Секюрити“ – аптека „Г.“ – са нарушили чл.59, ал.1, т.1 от същата
инструкция и осъществили състава на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР.
Към Справката са приложени изброени под опис писмени
доказателства, събрани от Комисията, сред които писмените обяснения, дадени от
жалбоподателя Х.Ж.Х., от В.М.А.; писмени сведения от инспектор В. Д. Д., от
полицейски инспектор Х. Г. М. и мл.експерт Д. С. К.(л.39).
На изготвената Справка има поставена резолюция от дата
18.10.2018г. с подписа на дисциплинарно наказващия орган, че е съгласен с нея.
Под текста на Справката е отразено, че жалбоподателят Х.Ж.Х.
се е запознал с нея срещу подпис на 28.09.2018г. в 13.45 ч., като саморъчно е
вписал текст, че е запознат с правото си да даде обяснения или възражения по
нея пред дисциплинарно наказващия орган в срок от 24 часа.
На 22.10.2018г. в 17.00ч. от членовете на Комисията, в
качеството им на дисциплинарно-разследващ орган, е съставен и подписан Протокол
с рег.№351р-26283/25.10.2018г. (л.17-18), в който се удостоверява, че
едновременно със запознаването с обобщената справка, на мл.инсп.Х.Ж.Х. са били
предявени материалите, събрани по преписката, като същият не се е възползвал от
правото си да даде допълнителни обяснения или възражения пред
дисциплинарно-наказващия орган по изложеното в обобщената справка, в
предоставения му 24-часов срок, по зависещи от него причини.
С оспорената Заповед
№351з-1249/30.10.2018г. (л.11-13) Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, за извършените на 31.08.2018г. за времето от 12.10 часа до 12.20
часа в гр.С., на кръстовището между ул.„К.“ и ул.„Х. Б.“, две нарушения на служебната дисциплина, установени от извършената
проверка от назначена със заповед Комисия, за което е изготвена Справка с
рег.№351р-24658/05.10.2018г., на основание чл.194, ал.2, т.1; чл.197, ал.1, т.2
и ал.3, т.1, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.4 от ЗМВР, е наложил на мл.инсп. Х.Ж.Х.
– старши полицай в Група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград, едно общо дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.
Заповедта е връчена на служителя срещу подпис на 30.10.2018г.,
а жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд – Хасково на
08.11.2018г.
По делото, наред с посочените по-горе доказателства,
бяха приети и пътна книжка серия ЕВ контр.№344472 на лек автомобил с рег.№ ********
(л.175-177).; Приемно-предавателен протокол за монтаж/демонтаж на GPS
устройство бл.№000336 от 14.12.2018г. (л.178); Приемно-предавателен протокол за
монтаж/демонтаж на GPS устройство бл.№000324 от 05.12.2018г. (л.179).
По делото са събрани допълнително гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите В.М.А. и П.П.Т.. Последният,
служител съм на МВР в Дирекция „Комуникационни и информационни системи“, с
местоработата в ГПУ Свиленград, посочва, че изпълнява ангажименти във връзка системата за радиовръзка
на РУ Свиленград. Към 12.30ч. на 31.08.2018г. били (екип) в РУ, разбрали каква
била повредата в системата „Тетра“ и я отстранили.
Свидетелят А. *** заявява, че на 31.08.2018г. били
наряд автопатрул – той като водач, а жалбоподателят Х. старши на наряда, за
времето от 08.30ч. сутринта до 20.30 ч. вечерта. На инструктажа сутринта били
уведомени от инструктиращия и от оперативния дежурен на РУ, че имало повреда в
свързочните уреди „ТЕТРА“, с които комуникирали с дежурния по време на наряда.
Заявява, че си спазвали установачните пунктове, дадени на сутрешния инструктаж. Обяснява, че всяка сутрин командира на отделение
ги запознавал с разстановъчен план, имали ежедневна ведомост и било зададено
къде трябвало да бъдат във всеки един час, като колите имали GPS система,
проследяваща движението им. Имали план, в който били записани допълнителните
задачи и една от тях била да проверят частна охранителна фирма за периода от
12.00 до 12.30 часа, извършваща охраната на аптека „Г.“ и да съставят КП. По
разстановка между 12.00ч. и 13.00 ч. трябвало да са на кръстовището на ул.”К.”
с ул.”Х.Б.”, което място заели в 12.00 часа. Колегата му влязъл в автомобила за да напише
докладната, а той влязъл към 12.15ч. да си попълни книжката и докладната, към
12.20ч. потеглили към аптека „Г.“. Около 12.25 ч. били до аптеката за проверката на
охранителната фирма и в 12.30ч. тъкмо се върнали и получили обаждане от
дежурния, който казал че „Тетра“-та работела, и да отидат при него в РПУ.
Свидетелят посочва, че докладните записки се отнасяли до две лице (ЛПИ), които
забелязали около 11.00 и 12.00 часа на същия ден, като изготвянето на докладни
в този случай било задължително и това ставало незабавно. По това време
били в движение, нямало как да напишат веднага докладни, нормално било като
спрат да ги напишат. Във
въпросния ден, 31 август, нямало промяна на оперативната обстановка, спазвали
си стриктно и точно задачите по плана, зададен на сутрешния инструктаж. В същия
ден нямало промяна на маршрута, за да се налагало да уведомяват оперативния
дежурен в РУ, нямали зададени специфични задачи. В 12.00 ч. отишли по разстановка, където било
зададено, излезли от автомобила, видели проверяващите да минават, след което
колегата му казал, че ще влезе в колата да си напише докладната. Около 12.10 –
12.15ч. и той влязъл и си попълнил неговата докладната, притеснил се, че ако не
си я напише, при проверката, щели да го накажат за това.
При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по
реда на чл.168
от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена до Административен съд - Хасково в рамките на
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Оспореният административен акт изхожда от компетентен
орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР. Същият е действал в кръга на
предоставените му правомощия, като съгласно Приложение №А, р.IХ 1, т.1 от
Класификатора на длъжностите в МВР, Началникът на РУ е служител на ръководна
длъжност, ръководител на структура, и в правомощията на същия е да налага
наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР
на служителите от същата структура, от който вид е наложеното наказание.
Съдът счита за спазено изискването за
издаване на оспорения акт в писмена форма, като заповедта съдържа както
фактически, така и правни основания за издаване. Същата е и подписана от
издателя, съдържа номер, дата и адресат. Заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание съдържа изрично предписаните от чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, като
в нея са посочени извършителят, времето и обстоятелства, при които е извършено
всяко от възприетите дисциплинарни нарушения, разпоредбите, които са нарушени,
и доказателствата, въз основа на които нарушенията са установени.
Според настоящия състав, двете деяния са ясно и
недвусмислено описани от фактическа страна, по начин, даващ възможност на жалбоподателя да разбере извършването на
какви дисциплинарни нарушения му е вменено. В тази връзка, описанието не
препятства правото му на защита срещу наложените наказания. Фактическото
описание на нарушенията кореспондира и с цитирани разпоредби от Инструкция
№8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно-постова дейност, издадена от Министъра
на вътрешните работи, обн.ДВ бр.102 от 2014г., като правилно същите са
квалифицирани по разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР
Неоснователни са възраженията в жалбата за неяснота или
противоречие в текста на заповедта. Подробно описание на установеното в
дисциплинарното производство и събраните доказателства е направено в писмената
Справка рег.№351р-24658/05.10.2018г., която е част от административната
преписка по издаване на акта, с която служителят се е запознал, т.е. същият е
наясно в какви дисциплинарни нарушения е обвинен.
При издаването на заповедта са спазени
преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките
на двумесечния срок от констатиране на нарушенията и в едногодишния срок от
извършването им. Извършването на нарушенията, за които е ангажирана
отговорността на оспорващия, би могло да стане известно едва след изготвянето и
получаване на Справка с рег.№351р-24658 /05.10.2018г. (л.21 и сл.) на
комисията, назначена за изясняване на случая, т. е. при издаване на процесната
заповед на 30.10.2018г. този срок не е бил изтекъл. Наред с това в случая не е
изминал период по-голям от една година измежду датата на твърдените нарушения –
31.08.2018г. и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 30.10.2018г.
В конкретния случай са били спазени
изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР, а именно дисциплинарно наказващият орган,
преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Видно от приобщения по делото доказателствен материал, след изготвяне на Справка
с рег.№351р-34658/05.10.2018г., с която Х.Ж.Х. е бил надлежно запознат на
18.10.2018г., в Протокол с рег.№351р-26283/25.10.2018г. комисията, изготвила
справката, е посочила, че Х.Х. не се е възползвал от правото си да даде допълнителни
обяснения или възражения по зависещи от него причини, след като преди това е
бил надлежно поканен да стори това.
Не се споделя и възражението в жалбата за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
издаването на акта, поради това, че не били обсъдени и взети предвид
обясненията на служителя, доколкото в Справката се съдържат подробни мотиви
защо дадените обяснения се приемат за неоснователни. По време на дисциплинарното
производство жалбоподателят не е оспорил основните релевантни за производството
факти, а именно, че на посоченото в заповедта място се е намирал вътре в
служебния автомобил за времето от 12.10 часа до 12.20 часа, по което време,
съгласно Инструкцията за патрулно-постова дейност, е следвало на установъчния
пункт да изпълнява ППД извън МПС, както и че при напускане от автопатрула на
същия установъчен пункт и отправянето му за прилагане на полицейско правомощие,
нарядът не е докладвал в ОДЧ. Тези обстоятелства са безспорно доказани по
делото, видно от събраните писмени доказателства.
Безспорно според съда е приетото в
заповедта от фактическа страна, касаещо първото нарушение, а именно, че за времето от 12.10 часа до 12.20
часа на 31.08.2018г. наказаният служител се е намирал вътре в служебния
автомобил, без да му е била поставена конкретна задача за изпълнение в рамките
на установъчния пункт, или да е имало неблагоприятни метеорологични условия в
района. Извършеното е нарушение на чл.56, ал.2 от Инструкция №8121з-749/2014г.
за патрулно постовата дейност, изменена и допълнена с Инструкция
№8121з-1143/01.09.2017г. Текстът на разпоредбата гласи, че на установъчните
пунктове, разпоредени в указанията по чл.29, ППД се изпълнява извън служебните
помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на
указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. Изключения се
допускат при неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на
конкретна задача.
Не
са спорни и фактите по второто, визирано в заповедта нарушение, изразяващо се в
това, че в 12.20 часа на 31.08.2018г. служителят е напуснал определения му
установъчен пункт и се е отправил към конкретен обект за извършване на проверка
по реда на ЗЧОД, без своевременно да
докладва на оперативния дежурен в РУ Свиленград за това. Поведението на
служителя е възприето за нарушаващо разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 от същата
инструкция, според която нарядите своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ за всяко
изменение в оперативната обстановка, извършено правонарушение, прилагано
полицейско правомощие и взето отношение.
Съдът не приема за релевантно заявеното от
оспорващия, че не са докладвали в ОДЧ, тъй като проверката на ЧОФ в аптека „Г.“
е била включена в задачите им за деня, а патрулният автомобил разполагал с
GPS-система, по която оперативният дежурен винаги можел да установи
местоположението му, и че не са докладвали, защото знаели, че „ТЕТРА“-
системата не работи.
Не се спори, а и е видно от писмените
доказателства, че в Плана за проведен инструктаж за 31.08.2018 г., в който за
времето от 08.30 ч. до 20.30 ч. за Участък 1/Маршрут 1 автопатрулът е имал като
конкретна задача: „Обход на обслужващия маршрут ….Точно спазване на часовете за
работа по установъчните пунктове …“, е била включена като конкретна задача и:
„От 12.00ч. до 12.30ч. проверка на ЧОФ в аптека „Г.“. Безспорно е обаче и
обстоятелството, че проверката по реда на Закона за частната охранителна
дейност на обекта аптека представлява прилагане на полицейско правомощие, за
което, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1, предл.трето от Инструкция за
патрулно-постова дейност, нарядите своевременно следва да докладват в ОДЦ/ОДЧ.
Обясненията на жалбоподателя и на свид. А., че не са докладвали заради
неработещата в този момент система за комуникация „Тетра“, само потвърждава
извода, че същите са били наясно със задължението си да докладват в ОДЧ.
Обстоятелството, че системата за комуникация е била в неизправност за определен
времеви интервал на 31.08.2018г. е без значение относно дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя по отношение на второто му вменено нарушение.
Съгласно т.6 от Заповед с рег.№351з-774/25.07.2018г. за организация на ППД в РУ
– Свиленград /л. 60/, комуникацията между нарядите, изпълняващи ППД и ОДЧ в РУ
– Свиленград, се осъществява освен посредством стационарни и преносими „Тетри“
и чрез мобилни телефони, което означава, че жалбоподателят не е бил обективно
възпрепятстван да изпълни служебното си задължение.
Безспорно по делото е и това, че
визираната в заповедта Инструкция за патрулно-постова дейност, издадена от
Министъра на вътрешните работи, се причислява към актовете, изброени в чл.194,
ал.2, т.1 от ЗМВР, съгласно която неизпълнението на издадените въз основа на
този закон подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на
министъра на вътрешните работи, съставляват дисциплинарни нарушения. Именно
неспазването (неизпълнението) на две конкретни правила за поведение, съдържащи
се в издаден от министъра подзаконов нормативен акт, са вменени като
дисциплинарни нарушения на оспорващия.
Съдът приема за безспорно установено
виновното извършване от страна на жалбоподателя и на двете описани в оспорената
заповед деяния, представляващи поотделно нарушение на служебната дисциплина.
Независимо от гореизложеното, настоящият
състав намира оспореният акт за издаден в противоречие с материалния закон,
обстоятелство, съставляващо основание по силата на чл.146, т.4 от АПК за отмяна
на същия.
На първо място, съдът констатира, че
с процесната заповед се вменяват две отделни нарушения на служебната
дисциплина.
Същевременно за двете деяния е наложено само едно наказание. Посочено е, че
така наложеното наказание е определено по реда на чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР.
Член 197, ал.3 от ЗМВР дава правомощия на дисциплинарно наказващия орган, при
едновременно установени две извършени нарушения на служебната дисциплина от
държавен служител, да наложи: т.1 -
по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията
са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания, или т.2 - едно общо
наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането
на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде
сторено, само след като преди това административният орган определи наказание
за всяко нарушение поотделно. Освен това, наказващият орган е посочил в
заповедта си правно основание чл.197, ал.3, т.1, а словесно е изразил воля по
т.2 от ал.3 на чл.197 от ЗМВР, а именно налагане на едно общо наказание за
максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията
са предвидени еднакви по вид наказания.
При издаване на заповедта по този
начин е допуснато нарушение на чл.197, ал.3 от ЗМВР, водещо до основание за
отмяна на обжалвания административен акт в неговата цялост. Дейността по
определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като
размер, в рамките, визирани от закона, но и да е индивидуализирано, като бъдат
отчетени степента на обществена опасност
на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и
всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно наказателната отговорност
обстоятелства. Ето защо, преди да определи едно общо наказание при наличието на
няколко едновременно установени нарушения, дисциплинарно наказващият орган следва
за всяко конкретно нарушение да определи конкретно наказание, след като се
отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на
личността на нарушителя, и едва тогава да наложи едно общо наказание. В
диспозитива на обжалвания административен акт директно е наложено едно
наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по определяне на
отделно наказание за всяко
конкретно нарушение. Горното води
на извода за липса на надлежно определяне на конкретно наказание за всяко едно
от визирани в заповедта нарушения,
предвид което органът е издал заповедта си при нарушение на изискванията на
нормата на чл.197, ал.3 от ЗМВР, на която дисциплинарно наказващият орган само
формално се е позовал. Нарушението на закона при определяне на наказанието води
до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Ето защо, оспорения
административен акт не отговаря на изискванията на чл.146, ал.1, т. 4 от АПК,
което представлява основание за отмяна на същия. В този смисъл е и трайната
практика на Върховния административен съд,
изразена в Решение №7764 от 11.06.2018г.
на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о., Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452 от 10.04.2018г. по АД
№11030/2017г. по описа на ВАС, Решение № 2450 от 7.03.2016г. на ВАС по адм. д.
№ 2392/2015г., V о., Решение № 1136 от 3.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
8032/2015г., V о., Решение № 13707 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
686/2015 г., V о., и др., която настоящият съдебен състав възприема изцяло.
С оглед на всичко изложено, въпреки безспорната
установеност и действителното извършване на нарушенията, доколкото от
наказващия орган е допуснато коментираното по-горе нарушение, заповедта следва
да се отмени само на това основание.
Предвид изхода на спора, жалбоподателят
има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно. Разгледано по същество е и основателно. С оглед на това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в
общ размер на 840 (осемстотин и четиридесет) лева, от които 10 (десет) лева
платена държавна такса за образуване на производство и 800 (осемстотин) лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
31.10.2018г. и 30 (тридесет) лева депозит за призоваване на свидетел.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №351з-1249/30.10.2018г. на
Началника на РУ Свиленград при ОДМВР - Хасково, с която на Х.Ж.Х. ***, на
основание чл.194, ал.2, чл.197, ал.1, т.2 и ал.3, т.1, чл.199, ал.1, т.5 и
чл.204, т.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково
да заплати на Х.Ж.Х., ЕГН **********,
с посочен по делото адрес: ***, съдебен адрес:***, сумата в размер на 840,00 /осемстотин и
четиридесет/ лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: