Решение по дело №30068/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2695
Дата: 15 февруари 2024 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20231110130068
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2695
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110130068 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. И. В. и С. И. С., с която са предявени срещу
Р. Й. Г. осъдителни искове, както следва: осъдителен иск с правно основание чл. 45 от
ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищците поравно сумата в размер на 1155
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от
неправомерно унищожени от ответника растения, част от ограда и бетонни плочки;
осъдителен иск с правно основание чл. 59. ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 500,00
лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване, както и
осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 200 лева,
предявен като частичен иск от сума в общ размер от 3000 лева, претендирана от всеки
от ищците, или в общ размер за двамата ищци от 6000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени неудобства и загуба на лично
време за всеки от ищците, в резултат от неправомерно извършените от ответника
действия в имота им по осъществени изкопни дейности.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *********, както и на реална част от
96 кв.м., представляваща разстоянието между регулационната и кадастралната граница
на поземлен имот с идентификатор **********, а ответникът е собственик на съседния
на техния имот, представляващ имот с идентификатор **********, находящ се
**********.
1
Поддържат, че през лятото на 2022 г. ответникът е предприел изграждане в имота
си на масивна постройка, като при изкопните дейности, ответникът е натрупал огромен
масив от пръст в имота на ищците, с което е унищожил растения в имота им на
стойност от около 300 лева, както и е унищожил ограда в имота им. Твърдят, че
инициирали производство по обезпечаване на доказателства, в хода на което и след
приключването му ответникът, без да поиска разрешение от ищците, разкопал двора
им за прокарване на канализационни тръби, като в продължение на над 30 календарни
дни без основание ползвал част от имота на ищците с площ от 45 кв.м., доколкото по
време на изкопните дейности било възпрепятствано правото на ищците да ползват
имота в посочената част и се ограничавал достъпът до него. Посочват, че понастоящем
нанесената в имота им почвена маса е премахната, но имотът им останал загрозен от
тези дейности, както и ищецът не възстановил състоянието на унищожената част от
оградата, разделяща двата имота, както и на унищожените около 200 броя бетонни
плочки, въпреки че оградата е попадала изцяло в имота на ответника. Поддържат, че в
период от над шест месеца ответникът извършвал неправомерни дейности в имота им,
като в рамките на този период ищците претърпели неудобства, изгубили усещането си
за собственост по отношение на този имот, имали усещане, че във всеки един момент
ответникът може да се разпорежда фактически в имота, както и изгубили лично време
в разговори с ответника и провеждали правни консултации относно действията на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който изразява становище за нередовност на исковата молба. По същество намира
предявените искове за неоснователни. Оспорва изложените от ищците твърдения
относно извършени в имота им дейности, като намира, че исковете са недоказани,
доколкото от страна на ищците не са ангажирани каквито и да е доказателства в
подкрепа на изложените в сезиращата съда искова молба твърдения относно
унищожаване на насаждения в имота им, унищожаване на ограда, така и да са нанесени
на ищците твърдените имуществени вреди и същите да са претърпели негативни
емоционални преживявания. Счита, че приетата експертиза в проведеното
производство по гр.д. № 33403/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, също не е годно
доказателствено средство относно твърдените от ищците обстоятелства. Искането към
съда е да отхвърли исковете.
Съдът, преценявайки поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор *********, както и на реална част от 96 кв.м.,
2
представляваща разстоянието между регулационната и кадастралната граница на
поземлен имот с идентификатор **********, а ответникът е собственик на съседния на
техния имот, представляващ имот с идентификатор **********, като имотите се
намират в *********.
Не е налице спор, че а и от приобщените по ч.гр.д. № 33403/2022 г. по описа на
СРС, 176 състав, доказателства - договор за дарение от 06.08.1996г., обективиран в
нотариален акт № 86, том LXXXVI, дело № 17098/1996 г., и от удостоверение за
наследници изх. № 50/15.0.2012г. на с. *************, съобразно което общият на
ищците наследодател - *********, е починал на 17.08.2020г., като е оставил за свои
законни наследници П. И. В., дъщеря, и С. И. С., син, се установява, че процесния имот
е дарен на наследодателя на ищците, като след смъртта му същият е придобит от
ищците при равни квоти.
По реда на чл. 207 ГПК е изслушано и прието като доказателство по ч.гр.д. №
33403/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, материалите по което са приобщени към
настоящото производство, вещото лице по която е дало заключение, неоспорено от
страните, че въз основа на извършените с справки в кадастралната карта и
кадастралните регистри поземлен имот с идентификатор ********* е нанесен в КККР,
а собственият на ищците П. И. В. и С. И. С. поземлен имот с идентификатор
********** е нанесен в КККР с площ от 97 кв.м., като посочените два имота
представляват два съседни имота. Имот с идентификатор ********** граничи от
югозапад с имот идентификатор **********, записан в кадастралния регистър на
ответника - Р. Й. Г. въз основа на нотариален акт № 196, том LXXX, peг. 31720, дело
24271 от 18.05.2021 г. Съгласно експертното заключение действащият регулационен
план за ********* е одобрен с Решение № 34 по Протокол № 32/10.12.2001г. на СОС.
Отреденият с регулацията УПИ Х-47 в кв. 8 от плана включва площта на имоти с
идентификатори ********* и ********** от кадастралната карта и граничи от
югозапад с УПИ IV-47, кв. 8, съответстващ на имота на ответника - Р. Й. Г.. Границата
между имоти идентификатори **********, собственост на ищците П. И. В. и С. И. С.,
и имот идентификатор **********, собственост на ответника, съответства на
регулационната граница от действащия регулационен план. Вещото лице е извършило
справки в iSofMap - ГИС приложение, разработено от *********, въз основа на
данните от което заключава, че имотът на ищците е бил ограден от югозападната
страна и плътно до оградата е имало насаждения, като оградата не е била разположена
по имотната и регулационна граница и е попадала в съседния имот идентификатор
**********. При извършения в имота оглед вещото лице е установило, че към датата
на огледа границата между имотите на ищците и на ответника, представляваща
границата между идентификатори ********** и **********, е трасирана и означена на
място. По границата са направени изкопи с цел изграждането на нова ограда, което
вещото лице е заснело съгласно снимка 1 от заключението. Съществувалата телена
3
ограда и насажденията до нея, попадащи в имот идентификатор **********, са
премахнати, както и част от алея, за което вещото лице е приложило снимки 2 и 3. При
извършения оглед в имоти идентификатори ********* и ********** вещото лице е
посочило, че няма натрупана земна маса в същите и се виждат следите от навлизането в
имот идентификатор ********** върху приблизителна площ от 50 кв.м и е премахната
част от водопроводно отклонение и в имота има теч на вода.
Въз основа на заключението на вещото лице по изслушаната и приета в
настоящото производство съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните,
кредитирано от съда в цялост, като обективно и компетентно изготвено, съдът приема
за установено, че собствените на ищците имоти - ПИ с идентификатор ********* с
площ от 1164 кв.м. и ПИ с идентификатор ********** с площ от 97 кв.м. са съседни и
ПИ с идентификатор ********** граничи с ПИ с идентификатор **********, за който
е безспорно по делото, че е собственост на ответника. Съгласно експертното
становище ПИ с идентификатор **********, собственост на ищците, граничи от
югозапад с ПИ с идентификатор **********, собственост на ответника, съгласно
действащия регулационен план на *********, одобрен с Решение №34 по Протокол
№32/10.12.2001 г. на СОС. По данни от експертизата съдът приема за установено, че
пазарната стойност на описаните в исковата молба вреди се съизмерява на общата сума
от 1092 лева, от които: стойността на 5 бр. петгодишни дръвчета „туи“, всяко на
стойност от 45 лева, се равнява на сумата от 225 лева, описаните зелени храсти са на
стойност от 100 лева; 10 бр. бетонови колове, всяко на стойност от 15лева за брой, се
равнява на общо 150 лева; 15 м. телена ограда при стойност за 1 кв.м. от 7 лева се
равнява на сумата от 105 лева, както и описаните в исковата молба 30 бр. тротоарни
плочки, всяка на стойност от 2.56 лева, са на обща стойност от 512 лева. Съобразно
експертното становище стойността на средния пазарен наем за процесната реална част
с площ от 50 кв.м. за период от 30 календарни дни е в размер на сумата от 125 лева.
В производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля **********, син на ищцата, и свидетеля *********, служител в дружество с
управител съпругът на ищцата, на длъжност продавач. Свидетелят ********* дава
показния, съгласно които след като съседният на техния имот в ********* бил
продаден, в същия били предприети изкопни дейности по строеж на къща. През 2011 г.
– 2012 г. от свидетеля ********* и негови приятели била изградена ограда от колове с
височина от около 1,5 м. – 2 м., поставени едно до друго, и мрежа, посредством която
ограда били разделени двата съседни имота. При изкопните дейности в имота на
ответника била разрушена оградата, разделяща двата имота, същата била засипана,
били премахнати 7-8 колчета и 30 кв.м. мрежа, както и били разкопани плочки и се
появил теч на вода, който продължил около шест месеца. В имота на ищците се
намирали тръби за водоснабдяване на имота и същите продължавали до съседния имот,
като тези тръби били спукани и от образувалата се дупка в имота на ищците до самата
4
ограда течало вода. В близост до оградата откъм имота на ищците свидетелят сочи, че
ищцата засадила дръвчета „туя“, храсти, дървета и цветя. Ищцата била изнервена и
притеснена, защото брат й – ищецът С. С., имал проблеми и изпитвал страх, като
звънял на ищцата през три часа за това, че в имота влизат хора и копаят. Свидетелят
********** дава показания, че същата е посещавала имота на ищците, който бил
разделен от съседния имот с ограда от мрежа с бетонни колци. При едно от
посещенията си в имота видяла счупени плочки от пътеката от оградата до двора на
ответника, както и наводнение в двора на ищците. В имота на последните и в близост
до оградата били засадени растения и храсти- 5 дръвчета „туя“ и други дръвчета и
храстчета, които също липсвали понастоящем. Пояснява, че течът на вода бил в двора
на ищцата. В имота на ищцата в период от около 30 години преди строителните
дейности се намирала пътека от плочки, които били наредени в редица по
протежението на двора от портата до старата ограда, с широчина на пътеката от две
плочки, част от които - пътека с дължина от около 6-7 метра, били счупени след
започване на изкопните дейности. Излага, че в имота на ответника все още имало
пръст, а насипът от пръст в имота на ищцата впоследствие бил премахнат. Съдът
кредитира показанията на свидетеля ********* и свидетеля ********** в обсъдените
части, а в останалата част не ги кредитира, защото изложените обстоятелства не
установяват относими към спора факти.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на ищците
поравно сумата в размер на 1155 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат от неправомерно унищожени от ответника растения, част
от ограда и бетонни плочки.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД задължава всеки, който е причинил вреди
другиму, да поправи вредите. Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД вменява същото
задължение на лицето, което е възложило извършването на фактически действия,
които са причинили вредите.
За основателността на претенцията е необходимо по делото да се установи
кумулативното наличие на противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата. Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД
се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на противоправно
действие или бездействие. Поведението на дееца се приема за противоправно винаги,
когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Следва да е
установена причинната връзка между поведението и увреждането. Вината в този
5
случай, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага, а оборването на презумпцията е в
тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при
всеки конкретен случай, и доказването е в тежест на ищеца.
Ищците претендират обезщетение за вредите, които са били причинени, според
твърденията на ищците, от ответника в процеса на извършване на строителни дейности
в собствения му имот, който натрупал огромен масив от пръст в имота на ищците, с
което е унищожил растения в имота им, както и е унищожил ограда и плочки.
Репарирането на вредите е винаги в парично обезщетение и предполага да бъде
установен неправомерният характер на поведението на ответника, за което се твърди да
е причинило увреждането. Основателността на предявения иск за изплащане на
обезщетение да релевираното деликтно основание се определя и от установяването на
вредата, която е конкретна по вид и обем- точният размер на претърпяната загуба, като
в процесния случай това са твърдените материални щети, изразяващи се в увреждане
на насаждения, ограда и плочки в имота на ищците, и пропуснатата полза за
увреденото лице, както и от доказване наличието на пряка причинно- следствена
връзка между настъпването на вредоносните последици и неправомерното поведение,
осъществено от причинителя на вредите.
При изложените фактически твърдения, в качеството на собственици на ПИ с
идентификатор ********* с площ от 1164 кв.м. и ПИ с идентификатор ********** с
площ от 97 кв.м., ищците претендират осъждане на ответника да им заплати
обезщетение за причинените в следствие на унищожаването на растения в имота им в
общ размер от 1155 лева. Съдът приема, че от приетите по делото експертизи, които
съдът кредитира изцяло като верни, задълбочени и неопровергани от другите
доказателства по делото, подкрепени и от свидетелските показания, които съдът също
цени, по делото се установява, че вследствие на извършени в имота на ответника ПИ с
идентификатор ********** изкопни дейности част от изградената от страна на ищците
ограда, състояща се от 8 броя бетонови колове и 15 метра телена мрежа, е била
разрушена и същата е била премахната от ответника.
От заключението на СТЕ, изслушано по реда на чл. 207 ГПК, неоспорено от
страните, и прието като доказателство по ч.гр.д. № 33403/2022 г. по описа на СРС, 176
състав, материалите по което са приобщени към настоящото производство, се
установява, че и към извършване на огледа от вещото лице са констатирани следи от
насип на пръст и липса на ограда на границата между двата имота. Въз основа на
заключението съдът приема, че в имота на ищците с идентификатор ********** при
огледа са констатирани следи от навлизане в същия с площ от около 50 кв.м. и са
констатирани следи от натрупана земна маса. Въз основа на заключението съдът
приема за установени по делото и е премахната част от водопроводно отклонение и в
имота при извършване на огледа е установен теч на вода.
6
Следователно съдът приема за установено, че върху собствените на ищците
ограда и насаждения е осъществено неоснователно въздействие, което е довело до
унищожаване изградената от тях ограда, която е била разрушена, както и е налице
навлизане в имота на ищците от около 50 кв. м. през лятото на 2022г., при което са
били унищожени растения- 5 бр. дръвчета „туи“ и храстови насаждения, така и били
счупени плочки, част от пътека в имота на ищците. По делото не се установява
противоречие в свидетелските показания относно приетия за установен факт в
производството, че оградата, разделяща двата имота, както и растения- 5 бр. дръвчета
„туи“ и храстови насаждения са съществували откъм страната на имота на ищците към
предприемане на изкопните дейности в имота на ответника. Липсата на писмени
документи относно факта на закупуване на растенията не може да доведе до извод за
невъзможност да бъдат направени насаждения от страна на ищците. Не се установява и
противоречие в депозираните пред съда гласни доказателствени средства относно
наличието на пътека от бетонни плочи, достигаща до оградата между имотите.
Неоснователни са доводите на ответника, че изградената от ищците ограда навлизала в
имота на ответника, доколкото този въпрос е релевантен при предявен иск за защита на
правото на собственост за част от имота, а в процесния случай се търси обезщетяване
на имуществени вреди от неоснователни действия спрямо имущество на ищците.
Въз основа на депозираните гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля ********* съдът приема за доказано, че в имота на ищците са унищожени 5
бр. дръвчета „туи“, както и е била изградена ограда с 8 бр. бетонови колове и 15 м.
телена ограда. Видно от заключението на СТЕ, стойността на 5 бр. дръвчета „туи“,
всяко на стойност от 45 лева, се равнява на сумата от 225лева, а на 8 бр. бетонови
колове, всяко на стойност от 15 лева за брой, се равнява на общо 120 лева, а 15 м.
телена ограда при стойност за 1 кв.м. от 7 лева се равнява на сумата от 105лева. Съдът
приема за доказано по делото обстоятелството в имота на ищците да са унищожени и
тротоарни плочки, но по делото липсват каквито и да било данни относно техния брой,
площта от имота на ищците, които са покривали, както и техният вид и състояние към
датата на изкопните дейности, така и недоказан е видът и площта, която са заемали,
унищожените храстови насаждения, поради което и не е възможно да бъде определена
стойността на вредата за ищците. Посочените обстоятелства са възложени в тежест на
ищците, които е следвало да бъдат установени от тях при условията на пълно и главно
доказване, каквото не е проведено.
Оттук следва да се приеме, че ищците са провели пълно и главно доказване на
противоправно действие- осъществено неоснователно въздействие, довело до
унищожаване на 5 бр. дръвчета „туи“, 8 бр. бетонови колове и 15 м. телена ограда, от
страна на ответника поради натрупана в имота на ищците земна маса от извършени
изкопни дейности, в резултат на което са настъпили имуществени вреди в общ размер
на 450 лева, от които: сумата от 225 лева за обща стойност на 5 бр. дръвчета „туи“, 120
7
лева за обща стойност на 8 бр. бетонови колове и сумата от 105лева за обща стойност
на 15 м. телена ограда.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на двамата ищци сумата в общ размер от 450 лева, съобразно тяхната идеална
част от собствеността на имота от по 1/2 - сумата от по 225лева, за репариране на
настъпилите имуществени вреди, която следва да бъде присъдена, като за горницата до
сумата в общ размер от 1155 лева, претендирана поравно от ищците, се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на ищците на сумата от
500,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за период
от началото на м.06.2022 г. до края на м. 08.2022 г.
За да възникне правото на собственика на обезщетение за ползата от която е бил
лишен като собственик, комуто ответникът е препятствал/ респ. препятства, макар и в
рамката на установен от закона начин, ползването на собствеността му/, в рамката на
иск с генезис неоснователно обогатяване или непозволено увреждане, ищцовата страна
следва да установи обективно пропуснатата възможност да реализира полза от имота
си. Вредата за собственика може да съставлява 1./ невъзможността от използване
обекта на собственост или 2./ невъзможността да реализира една сигурна полза,
изразяваща се в увеличение на имуществото си от ползите, който извлича от имота си,
в резултата обективно съществуващи за това обстоятелства. По отношение на
обезщетението за вреди за ползата, от която е лишен собственикът като такъв, в
рамката на иска по чл. 59 ЗЗД, необходимост от доказване на вредите няма, тъй като те
винаги са израз на негативния резултат на невъзможността да се ползва имота за
времето, когато собственикът е лишен от фактическата власт поради намесата /
поведението / на лицето-ответник по иска. Техният размер е определяем на база средно
месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална
характеристика, установен с помощта на вещо лице. Собственикът има на
разположение иска по чл. 59 ЗЗД, за чието уважаване е достатъчно да се установи, че
собственикът неправомерно е бил лишен от възможността да ползва имота си, в
резултат на което има вземане за обезщетение в размер на средната пазарна цена за
съответния период /изрично в този смисъл /Решение № 719 от 27.12.2010 г., гр. д. №
532/10 г., III г. о./
С оглед твърденията на страните по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ищците са собственици на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *********, както и на реална част от
96 кв.м., представляваща разстоянието между регулационната и кадастралната граница
на поземлен имот с идентификатор **********, а ответникът е собственик на съседния
8
на техния имот, представляващ имот с идентификатор **********.
От събраните по делото гласни доказателства и приетото експертно заключение
по приобщеното гражданско дело се установява, че в имота на ищците и след
предприемане на изкопните дейности в имота на ответника през 2022 г. е била
изсипана почвена маса, като до предявяване на иска същата е премахната. Установява
се и обстоятелството, че предприетите строителни дейности са продължили и през
исковия период, в рамките на който в имота на ищците се е намирала почвена маса. До
този извод съдът достигна при съвкупната преценка на гласните доказателствени
средства, от които се установява, че в период от шест месеца в имота на ищците е
имало теч на вода, както и в същия период са извършвани изкопни дейности за
прокарване на водосточни тръби, поради което приема, че за площта от 50 кв.м. от
имота на ищците в близост до границата на двата съседни процесни имота ищците са
били лишени от правото да ползват същите за релевантния за спора период от началото
на м.06.2022 г. до края на м. 08.2022 г. От заключението на приетата експертиза в
проведеното производство по гр.д. № 33403/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, се
установява факта на навлизане в имота на ищците от около 50 кв. м. през лятото на
2022г., които изводи на вещото лице съдът кредитира, доколкото са достатъчно
обосновани във връзка с извършеното проучване от вещото лице на данните за
имотните граници на двата съседни имота в имотния регистър. Оттук съдът приема за
доказано по делото, че през исковия период ответникът е ползвал без основание
площта от 50 кв. м. в югозападната му граница от собствения на ищците поземлен имот
с идентификатор **********,с което е лишил от ползване ищците, доколкото не са
налице данни за съгласие на собствениците за това, вкл. за данни за спазване на
процедурата по чл.194 ЗУТ вр. чл.51 ЗС. От заключението на СТЕ се установява, че
стойността на средния пазарен наем за процесната реална част с площ от 50кв.м. за
период от 30 календарни дни е в размер на сумата от 125лева, а за процесния период се
равнява на сумата от 375лева. Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът е
доказан за сумата от 375лева за периода от м.06.2022 г. до м. 08.2022 г., а за разликата
до пълния предявен от 500лева следва да се отхвърли.

По исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на ищците за
всеки сума в размер на 200 лева, частична претенция от сума в общ размер от 3000
лева, претендирана от всеки от ищците, или в общ размер за двамата ищци от 6000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени неудобства и
загуба на лично време за всеки от ищците, в резултат от неправомерно извършените от
ответника действия в имота им по осъществени изкопни дейности.
В случая се установява от заключенията на приетите по делото експертизи, че
причина за унищожаването и премахването на растения и ограда на ищците са
9
действия на ответника, по отношение на които по-горе са изложени съображения по
иска за имуществени вреди, които съставляват неоснователни действия спрямо
имущество на ищците.
Настъпването в резултат от това на неимуществени вреди за ищците и причинната
им връзка с поведението на ответника се установяват по делото. От показанията на
свидетеля ********* се установява, че ищцата В. е била изнервена и притеснена
поради това, че ищецът С. има проблеми и го е страх, като последният звънял на
ищцата през 3 часа за това, че в имота непрекъснато има хора и някой влиза, излиза и
прави нещо, изпитвал страх и поради то не предприемал действия да попита какво
правят тези хора.
Същевременно сочените в сезиращата искова молба неудобства и загуба на лично
време за всеки от ищците, в резултат от неправомерно извършените от ответника
действия в имота им по осъществени изкопни дейности, не са установени конкретно.
Недоказано по делото е твърдяното обстоятелство ищцата да е изпитвала други
неудобства, доколкото от свидетелските показания се установява единствено, че
ищецът С. е информирал ищцата В. за извършваните изкопни дейности, но не се
установяват останалите твърдени в исковата молба негативни емоционални
преживявания за ищцата В., както и същата да е загубила лично време, доколкото и от
депозираните пред съда свидетелски показания е недоказано и колко често ищцата е
посещавала имота си и конкретни нейни действия, които да са ангажирали нейното
лично време във връзка с предприетите от ответника изкопни дейности. Същевременно
от показанията на свидетеля ********* се установява, че ищецът С. е изпитвал страх и
е споделял на ищцата и свидетеля, че хора влизат в имота му, че копаят, но въпреки
това не е предприел каквито и да е действия поради притесненията си. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че се касае за завишен интензитет на причинените на
ищците притеснения и неудобства, доколкото се установява и унищожаване на
имущество от тяхната собственост, така и в процесния случай изкопните дейности са
продължили в период от няколко месеца.
Предвид изложеното съдът намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение на претърпените от ищеца П. И. В. неимуществени вреди представлява
сумата от 300 лева, а за ищеца С. И. С. - сумата от 500 лева, като неговото обезщетение
следва да бъде в по-голям размер поради обстоятелството, че той ежедневно живее при
създадените от изкопните дейности условия, поради което и неговите притеснения и
неудобства са били по-интензивни.
В случая се претендират обезщетения в по-ниски размери, поради което
предявените частични искове от сума в общ размер от 3000 лева за всеки ищец с
правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло за сумата
от по 200 лева за всеки ищец.
10
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се дължат разноски, съразмерно на
изцяло и частично уважените искове. В случая е доказано извършване на разноски от
ищците в исковото и обезпечителното производство в общ размер от 2920 лева,
включваща: 320 лева - държавна такса; 600 лева - депозити за вещи лица; 2000лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение. На ищците следва да се присъдят разноски в
общ размер на 1740.63лв., която сума им се дължи разделно, при равни квоти – от по
870.31 лева.
Ответникът е бил представляван от адвокат, претендирал е разноски за адвокатско
възнаграждение, за което е представил договор за правна защита и съдействие от
27.07.2023 г., в който е отбелязано, че договореното възнаграждение в размер на
1200лв. е платено в брой, в която част им характера на разписка, доказваща плащане на
сумата. От представения по гр.д. № 33403/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, договор
за правна защита и съдействие не се установява уговореният размер от 700 лева за
адвокатско възнаграждение да е заплатен, поради което не следва да се признава.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на
сумата от 484.67 лева, съразмерно на частично отхвърлените срещу него искове, която
следва да се присъди и се дължи от ищците разделно, при равни квоти – от по 242.31
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********,
***************, да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на П. И. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ***********, и С. И. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *********, **********, сумата от по 225 лева на всеки от тях,
представляваща 1/2 от дължимото обезщетение в общ размер на 450 лева за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от неправомерно унищожени от
ответника растения, част от ограда и бетонни плочки, настъпили в резултат от
натрупана земна маса, произтичаща от собствения на ответника имот, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от общо 1155 лева.
ОСЪЖДА Р. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********,
***************, да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на П. И. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ***********, и С. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *********, **********, сумата от по 187.50 лева на всеки от тях,
представляваща 1/2 от дължимото обезщетение в общ размер на 375 лева
11
представляващо обезщетение за лишаване от право на ползване на 50 кв.м. от
собствени им поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в *********,
**********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 375 лева до пълния претендиран
размер от 500 лева.
ОСЪЖДА Р. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********,
***************, да заплати на основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД на П. И. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ***********, сумата от 200 лева предявен
като частичен иск от сума в общ размер от 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – притеснения и неудобства, в резултат от
неотстраняване на земна маса, довели до увреждане на имота й, находящ се в с
идентификатор **********, находящ се в *********, **********.
ОСЪЖДА Р. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********,
***************, да заплати на основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД на С. И. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, **********, сумата от 200 лева, предявен
като частичен иск от сума в общ размер от 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат от неотстраняване на земна маса,
довели до увреждане на имота му, находящ се в с идентификатор **********, находящ
се в *********, **********, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 870.31
лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *********, ***************, да заплати на П. И. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ***********, и на С. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *********, **********, разноски по делото в размер на сумата от общо
1740,62лв. (на всеки по 870.31 лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. И. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ***********, и С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********, **********, да заплатят разделно при равни квоти на Р. Й. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, ***************, разноски по делото в
общ размер на 484.67лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12