№ 3813
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИН
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110141029 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 222613/08.07.2024 г. на Б. Е. Б., ЕГН **********,
гр. София, кв. „Б“, ул. „В. Чекаларов“ № 28, чрез адвокат Е. И. Д., със съдебен адрес: гр.
София, бул. „В“ 43, ет.3, ап.1, срещу А. М. Д., с адрес: гр. София, ул. „ГБ“ №7, ет.3, чрез
адвокат А. И., със съдебен адрес: гр. София, ул. С № 59, ет. 4, с която е предявен осъдителен
иск за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени от ответника на ищеца
неимуществени вреди, възникнали вследствие на разпространените от А. М. Д. твърдения,
обективирани в становище, депозирано на 12.08.2021 г. по гр.д. № 2045/2021 г. на Софийски
апелативен съд, съставляващи клеветнически изявления, а именно, че Б. Б. бил „поименно
посочен като участник в опит за измама на българската държава при преговорите за
приватизация на „П“ в арбитражно решение .... № ARB/03/24, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.08.2021 г., до окончателното плащане, както и направените
по делото разноски, с правно осНние на иска чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответницата А. Д. е разпространила пред
Софийския апелативен съд клеветнически и неверни твърдения, накърняващи репутацията и
обществено положение на ищеца. По дело №2045/2021 г. на Софийския апелативен съд
ответницата в качеството си на процесуален представител на КД заявила, че ищецът е
„поименно посочен като участник в опит за измама на българската държава при
преговорите за приватизацията на „П“ в арбитражно решение на Вашингтонския
арбитраж (дело ARB/03/24). Според ищеца това изявление е невярно и с клеветнически
характер, като уронва репутацията му на почтен гражданин.
Ищецът сочи, че в арбитражното решение няма доказателства, които да го свързват
с измама, а напротив – неговата работа като консултант е оценена положително. Вследствие
на изявлението на адв. Д. ищецът твърди, че е преживял емоционален стрес, чувство на
обида и гняв, което е оказало негативно въздействие върху здравето му, работоспособността,
както и на репутацията му в обществото.
Твърди, че е публична личност с утвърдена от десетилетия репутация и добро име,
притежава изострено чувство за справедливост, което го ангажирало с различни
благотворителни проекти и инициативи, включително такива, насочени към борба с
1
корупцията и утвърждаване принципите на върховенството на закона и на правовата
държава. За да защити доброто си име, ищецът завел две дела срещу КД, но те не са довели
до удовлетворяващ го резултат, тъй като съдът е оправдал Дачев, приемайки, че изявленията
са направени от неговия процесуален представител. Претендира обезщетение от
ответницата, като счита, че тя е извършила умишлени действия, които целят да опетнят
неговото добро име и обществена репутация. Ищецът твърди, че свободата на изразяване на
ответницата надхвърля границите на допустимото и накърнява личното му достойнство и
морални ценности. Претендира неимуществени вреди в размер на 20 000 лева., ведно с
лихвата от датата на увреждането до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.1 ГПК, като
оспорва предявения иск като неосНтелен. Претендира заплащането на направените от
ответницата разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установеното от фактическа и правна страна следното:
Представени са множество писмени документи по делото, приложени на лист от 17
до 26, от лист 31 до лист до лист 176, от лист 219 до лист 272, от лист 301 до лист 377, като
част от документите не са допуснати и приети по делото, като недопустими или
неотносими. Недопустими се явяват представените автобиография, удостоверения, касаещи
качествата на ищеца, приложени към исковата молба (л.35-131 от делото). Нечетлив се явява
представения препис от арбитражното решение, представено от ищеца и приложено на
листи от 137-172 от делото.
Ищецът е представил документи под опис, от които е видно, че Красимир Банчев
Дачев е бил признат за невиновен в повдигнатото му обвинение, че на 12.08.2021 г. в
писмено становище, депозирано пред Софийски апелативен съд по гр.д. № 2045/2021 г.
разгласил позорно обстоятелство и е приписал престъпление на Б. Е. Б., а именно: „Б. Б. е
посочен като участник в опит за измама на Българската държава при преговорите за
приватизацията на „П“, с присъда по НЧХД № 17514/2021 г. на СРС, НО, 107 състав. В
мотивите си към присъдата, съдът е приел, че процесният израз е наличен в становището,
депозирано от името на Красимир Банчев Дачев чрез пълномощника му адвокат А. Д.,
ответник по настоящото производство, по в.гр.д. № 2045/2021 г. по описа на САС. Съдът е
приел в мотивите, че цялото изречение, в което е налична и инкриминираната част, е както
следва: „За почтеността на Б. Б. е коментирано в мотивите на Решение по .... ДЕЛО №
ARB/03/24 на Вашингтонският арбитраж по делото „П“, където съдът подробно описва този
подход /на Б. Б. и неговия юридически консултант Кирил Пеловски/ да се представят
едностранни твърдения като факти и Б. Б. поименно е посочен за участник в опит за
измама на Българската държава при преговорите за приватизация на П.“ Прието е от
съдебният състав по наказателното производство, че автор на становището, в което се
съдържа инкриминираният израз е не подсъдимият Дачев, а адвокат Д., ответник в
настоящото производство.
В мотивите към цитираната присъда наказателният съд е обсъдил и въпроса дали
инкриминираното изречение е клеветническо, тоест дали с него се осъществява от обективна
страна изпълнителното деяние на престъплението клевета, изразяващо се в разгласяване на
позорно обстоятелство или приписване на престъпление, което не е извършено. Прието е, че
в конкретното процесно становище, представено по цитираното въззивно гражданско
производство на САС адвокат Д. е упражнила законосъобразно процесуални права на страна
в процеса, като от обективна страна вмененото деяние не разкрива обективни признаци на
престъпление клевета, тъй като не се разгласява позорно обстоятелство и не се приписва
престъпление на Б. Б. (ищец в настоящото производство). Наказателният съд е приел, че
твърдяното от ищеца деяние не е от естество да засегне обществените отношения, чиято
защита се гарантира чрез криминализиране на престъплението клевета, тъй като същите не
са накърнени. В допълнение е прието от наказателния съд, че адвокат Д. е цитирала
2
мотивите на Вашингтонския съд в решението по делото „П“, като сочи, че никой не може да
носи наказателна отговорност за неправилна интерпретация на информация, включително на
съдебно решение, на което се позовава.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Кирил Пеловски, воден от
ищеца, чрез които се установява следното: Свидетелят познава ищеца Б. Б. от месец април
2000 година. Свидетелят е адвокат, вписан в САК, работи с корпоративни клиенти.
Отношенията им били такива като отношения между адвокат и клиент. Развили приятелски
отношения в годините. Познава ответницата от дела, в които е участвал, не е имал лични
контакти с нея. Свидетелят обяснява за заведено дело от инвеститора в „П“ и мажоритарен
акционер от края на 1998 година „П К Л“. Свидетелят бил пълномощник на „П К Л“ тогава
и като такъв е участвал в подготовката на арбитражното дело, както и в неговите фази от
регистрирането на исковата молба до постановяване на окончателното арбитражно решение.
Делото завършило с Решение на Международен Арбитраж Вашингтон от 2008 година през
май месец. Свидетелят е чел арбитражното решение и дава сведения, че в обстоятелствената
му част се споменава името на Б. Б.. Там били описани факти, свързани с процеса по
придобиване на мажоритарния пакет акции от страна на „П К Л“ в капитала на „П“. През
1998 г. първият приватизатор на „П“ бил „Военержи холдинг“, който вкарал дружеството в
несъстоятелност и заявил, че не е в състояние да го оздрави. Тогава държавата търсела
начин да оздрави рафинерията „П Плевен“ и започнали преговори с нов инвеститор „П К Л“.
Б. Б., в качеството му на директор в Отдел „Корпоративни финанси“ в Международна банка
за търговия и развитие (МБТР), отговарял за консултиране на различни големи
чуждестранни проекти като Нестле и други. Б. Б. приел да бъде координатор и консултант на
“П К Л“ и благодарение на своите контакти и връзките, които можел да осъществи, за да
улесни комуникацията на „П К Л“ с различни държавни органи, тъй като този проект
включвал не само закупуване на мажоритарни акции, но и подготвянето и защита пред
кредиторите на оздравителен план на „П“, който бил защитен и утвърден от съда. Името на
ищеца било цитирано в арбитражното решение, защото Б. е бил участник в различни срещи
между инвеститора „П К Л“ и Агенцията за приватизация и банките – кредитори, но
конкретно с Агенцията за приватизация, тъй като прехвърлянето на тези акции било под
условие за наличие на съгласие от Агенцията за приватизация. Във всички тези преговори
имало и непосредствено участие на Б.. Консултант на инвеститора и на процесите във
връзка, с които се налагало инвеститорът да влиза в различни форми на преговори с тези
кредитори и държавата, с оглед реализиране на проекта.
Свидетелят обяснява, че през целият период, в който е работил за проекта „П“ и по
арбитражното дело, отзивите за работата на Б. Б. от страна на всички участници в
преговорите, всички лица споменати в арбитражното решение, включително и държавата, в
лицето на министри и заместник министри, всички мнения били положителни по отношение
на Б. Б.. Той получавал благодарствени писма за своя професионализъм и за това, че е
направил всичко по силите си, за да помогне тази рафинерия, която е от стратегическо
значение за региона и която била фалирана от предишния й собственик, да може да бъде
изправена отново на крака. Ролята на Б. Б. била оценявана винаги позитивно, не само от
ръководство на „П“, но и от представители на кредиторите и държавата. Според свидетеля в
решението нямало такова изречение, че Б. Б. е извършил действия, с които българската
държава да е била ощетена. Срещу свидетеля имало образувано дело от КД, представляван
от А. Д., за периода 2020 г. до 2022 г., което приключило. КД претендирал, че свидетелят го
наклеветил пред кандидат-инвеститор, който е желал да закупи „Свилоза – Свищов“. Така
наречената от КД клевета била сведение, представено от свидетеля на този кандидат-
инвеститор, в който била показана нагледно противозаконна схема, с която Дачев отнел
акции за сто милиона щатски долара от законния им собственик, като ги прехвърлил тайно
от всички в една своя компания, с което ощети останалите свои швейцарски партньори,
собственици и мажоритарни акционери в законния собственик в „Свилоза Свищов“ с около
петдесет и пет милиона щатски долара. След като свидетелят обяснил случая, този
инвеститор казал на КД, че докато не се уреди този проблем, нямало да има сделка. КД
решил, че това, което свидетелят написал е клеветническо и завел дело срещу него.
3
Според свидетеля, в процесното становище, представено по соченото дело,
образувано от КД срещу свидетеля, имало твърдение, че Б. Б. е осъден от международен
арбитраж по делото „П“ за опит за измама на Българската държавата, което било като
изявление, а не като интерпретация на някакво решение, все едно има някакъв такъв
осъдителен диспозитив. Б. Б. не е бил страна по това дело, бил разпитан като свидетел като
мажоритарен акционер в дружеството, което било ощетено с незаконното прехвърляне на
акциите му в „Свилоза“ от КД. Свидетелят обяснява, че Б. Б. изпаднал в делириум, когато му
обяснил какво се е случило, не знаел какво общо има едното с другото и как можело да му
се приписват такива лъжи. Изпаднал в тежко емоционално състояние, решил да заведе дело
за клевета срещу КД, по което свидетелят бил разпитан отново като свидетел. Знае, че
делото приключило и Б. бил смутен, защото Дачев бил оправдан, защото бил заявил, че това
са били думи на ответницата, нейни интерпретации и той едва ли не, не е знаел за това
нещо.
Когато свидетелят съобщил на Б. Б. за твърденията в становището, той изпаднал в
тежко емоционално състояние, вдигнал кръвно, подскачал, бил изключително притеснен. Не
можел да приеме, че това е истина, бил притеснен, защото е публична личност. Тъй като КД
също се явява на различни публични места, Б. се притеснявал какво ще прави, ако той
разправя такива неща навсякъде. Постоянно мислел за това, тежко го преживял, не искал да
се занимава с глупости. Казал, че ще изчисти въпроса до край и ще изчисти името си и че,
който си е позволил да говори такива лъжи за него да си понесе отговорността. Б. се
почувствал засегнат от това, че Дачев е изнесъл по отношение на него някаква информация
и от твърденията. КД бил ръководител на правния отдел на „П Консорциум“, който
участваше в подготовката на самото арбитражно дело и той най–добре знаел каква е ролята
на Б.. За ищеца това било абсолютно предателство. Б. периодично изпадал в липса на
достатъчна концентрация, когато се сещал за тази случка. Нямал лично виждане за
социалните отношения и изяви на Б.. В личен план бил разстроен продължително време.
Казвал на свидетеля, че докато не сложи точка на тази случка, това за него щяло да бъде
нещо, което стои в главата му и не му дава мир. Гневът на Б. бил принципен за това, че
някой може да си позволи да прави изявления по негов адрес. Гневът му беше породен към
КД, защото Дачев участвал в това дело и той много добре знаел каква е ролята на Б. и
съвсем умишлено е бил разпространил клевети, което допълнително го поставяло в по-
силно емоционално състояние.
След предявяване на процесното становище, свидетелят уточнява кой е процесният
израз, а именно от края на страница първа до края на изречението на страница втора, първи
абзац и моли да се коригира, съобразно коректно изписания израз в становището. Обяснява,
че предава нещата по спомен. Сочи, че е приключило производството, по което е бил
ответник по иск на Дачев за обезщетение за клевета и искът на Дачев бил частично уважен.
Претенциите на Б. били към автора на това становище, който и да е той. Б. казвал винаги, че
към А. Д. няма нищо лично и иска въпросът да бъде изяснен и изчистен. Имало опити за
срещи, но те били отказани. Първоначално ответницата казала, че ще подпише извинително
писмо, но след това изведнъж казала, че няма да подписва извинителни писма. Тогава Б.
разбрал, че трябва да си търси правата по съдебен ред. След като Дачев е заявил, че той не е
автор на становището Б. Б. завел настоящото дело срещу А. Д..
От представеното от ответника копие на процесното арбитражно решение е видно, че
в пункт 123 е посочено следното: „В бизнес-плана, представен от господата Б. и Вотрен
на кредиторите на "Н П" през септември 1998г., „Консорциумът”, който ще
„възстанови” рафинерията се състои от НОТ, “А”, „И” и „Ърнст & Янг”. Това е един
от озадачаващите елементи във въпроса относно измамата, защото е трудно да се
повярва, че някой може логично да счита „Ърнст & Янг” и „И” за инвеститори. Това не
се отнася за НОТ и “А”. В целия бизнес-план се говори за мерките, които трябва да
бъдат предприети от Консорциума, за да може производственият процес в рафинерията
да бъде подновен. Информация относно организацията и опита на НОТ и “А” е била
дадена в Приложение 1 и 2 към бизнес- плана (доказателство на ответника № 669).“
4
В самото арбитражно решение подробно е изследван въпрос относно наличие на
измама при придобиването на акциите на „П“ и сдобиване на съгласие за това придобиване
от страна на Агенцията по приватизация. Видно от документа, представен по делото и от
двете страни, като към отговора на исковата молба същият е в по-четлив вид от
представения с исковата молба екземпляр, името на ищеца в настоящото производство е
споменато във връзка с осъществявана комуникация между така наречения Консорциум и
Агенцията по приватизация. В документа никъде не се споменава името на ищеца във
връзка с установената от Международния арбитраж измама, извършена от ищеца по
арбитражното дело във връзка с придобиването на акциите на „П“.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За уважаването на такава искова претенция в
доказателствена тежест на ищеца (при съобразяване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК) е
установяването на противоправно поведение на ответника, вследствие на което (наличие на
пряка причинна връзка) са причинени описаните в исковата молба имуществени и
неимуществени вреди на претендираната стойност, по вина на ответника.
От доказателствата по делото се установява, че в действителност ответникът е автор
на процесния израз, за който ищецът претендира, че е клеветнически, а именно, че а именно,
че Б. Б. бил „поименно посочен като участник в опит за измама на българската държава при
преговорите за приватизация на „П“ в арбитражно решение .... № ARB/03/24. Безспорно е по
делото също така, че ищецът е водил наказателно производство срещу трето за спора лице –
КД за клевета, по което последният е бил признат за невиновен на две инстанции. В
мотивите си първоинстанционния и въззивния наказателен съд са приели, че не са налице
авторство на деянието, за което е подадена частна тъжба срещу КД, но и останалите
признаци на престъплението, за което е подведен под наказателна отговорност последният.
Съгласно въззивната инстанция, проверявала присъдата на СРС „инкриминираните от
частния тъжител изрази са изложени в становище по конкретно дело и съставляват част от
упражняване на законно установено право на излагане на позиция в гражданското право. От
друга страна, наведените твърдения са обвързани с конкретно представено доказателство
Решението на Вашингтонския съд и мотивите към него. Цитирането на конкретното
решение в становището изключва възможността наведените твърдения да бъдат определени
като клеветнически, тъй като съставляват мнение и оценка, подкрепена с доказателство, а не
лично изложено твърдение относно личността на тъжителя“. В Решението си СГС е приема,
че „разновидността на изпълнителното деяние на клевета във формата му на приписване на
престъпление е частна хипотеза на разгласяване на позорно обстоятелство за другиго.“, като
и двете съдебни инстанции са достигнали до еднакъв извод за липса на съставомерност на
престъплението, в която и да е от двете му разновидности, поради което оправдателната
присъда е потвърдена от въззивния съд.
При изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че съгласно
императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК е длъжен да се съобрази със задължителната
сила на присъдата, независимо, че производството е водено срещу трето за спора лице, а не
срещу настоящия ответник, доколкото касае едно и също твърдение за реализирано деяние, а
именно клевета. Безспорно е по делото, че две инстанции са приели, че с процесния израз не
е осъществен както субективния, така и обективния елемент на престъплението клевета.
При липса на престъпно деяние, следва да се извърши проверка дали е налице друг
вид противоправно действие или бездействие на ответника, което да е осъществено по
твърдения в исковата молба начин и което да е довело до вредите, които ищецът твърди, че е
претърпял. Няма спор, че процесният израз е част от становище, подписано от ответника
като процесуален представител на трето за спора лице и че това становище е депозирано в
хода на съдебно производство в указан от съдебен състав срок. Няма спор също така, че това
становище се позовава на арбитражно решение .... № ARB/03/24. Подробното запознаване с
цитираното арбитражно решение и неговия анализ водят до изводи, че името на ищеца
фигурира в същото във връзка и по повод осъществяваната процедура по приватизация на
5
„П“, в която Б. Б. е взел участие в качеството му на експерт от МБТР. В решението изрично е
посочено, че „Преговорите за покупката на акциите в "Н П" са започнали в края на
1997 г., когато г-н Б. Б. от Международната банка за търговия и развитие („МБТР”) се
е свързал с г-н Жан-Кристоф Вотрен, който по това време е работел в „А и Сие” („А”),
швейцарско мултинационално дружество, занимаващо се с търговия, проектно и
търговско финансиране, енергетика и транспорт. Г‑н Б. казал, че
„ПрайсУотърхаусКупърс” [PriceWaterhouseCoopers] („ПУК”) се е свързало с МБТР от
името на ЕЕХ, което е търсело търговско финансиране за рафинерията.“ В т. 117 от
арбитражното решение се сочи, че Б. Б. е „координатора на Консорциума”, който е проявил
желание да закупи акциите на „П“. В последствие арбитражният съд установява наличие на
измама при придобиването на акциите чрез заблуждаване на Агенцията по приватизация
относно собствеността в така наречения Консорциум, без да се споменава по недвусмислен
начин участие в тази измама от страна на ищеца, но и без такова участие да е отречено.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният израз,
използван в становище по гражданско производство, за което съд е дал възможност, не
съставлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като ответникът не
твърди, че ищецът е извършил опит за измама или измама, а се позовава на арбитражното
решение, без значение, че не го цитира, а дава собствената си интерпретация в него. В
самото изречение, за което ищецът претендира, че е налице клеветнически твърдения, е
посочено, че той е споменат в процесното арбитражно решение като участник в опит за
измама, което при внимателен прочит на самото решение не може да се приеме, че е лишено
от осНние. Възприемането и възпроизвеждането на дадения акт на арбитражния трибунал по
описания в исковата молба начин не съставлява непозволено увреждане, доколкото това
възпроизвеждане е осъществено в защита на законни процесуални права, които ответникът е
упражнил като процесуален представител на третото за настоящия спор лице КД, и не е
противоправно. Напротив, същото е в защита на законни интереси на представляваното от
ответника лице в процесуалното му качество по друго дело.
При липсата на действие или бездействие, което да бъде подведено като
противоправно такова, съдът счита, че не се установява един от задължителните елементи на
състава на непозволеното увреждане. При липса на един от тези елементи, недоказано
остава извършването в цялост на сложния фактически състав на непозволеното увреждане.
Ето защо, следва искът да бъде отхвърлен със съответните последици от това.
При този изход от спора, следва на ответника да се присъдят сторените разноски в
хода на производството. Ответникът е представляван от адвокат, който е поискал
присъждане по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в негова полза,
тъй като е предоставил на ответника безплатна правна помощ. Предвид това, че ответникът
е адвокат, същият има възможност да поиска предоставяне на такава правна помощ от
колега адвокат, поради което има осНние за присъждане на възнаграждение в полза на
процесуалния му представител. Съобразно цената на иска на пълномощника на ответника
следва да се присъди сума от 2200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Е. Б., ЕГН **********, гр. София, кв. „Б“, ул. „В.
Чекаларов“ № 28, чрез адвокат Е. И. Д., със съдебен адрес: гр. София, бул. „В“ 43, ет.3, ап.1,
срещу А. М. Д., с адрес: гр. София, ул. „ГБ“ №7, ет.3, чрез адвокат А. И., със съдебен адрес:
гр. София, ул. С № 59, ет. 4, осъдителен иск за сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за нанесени от ответника на ищеца неимуществени вреди,
възникнали вследствие на разпространените от А. М. Д. твърдения, обективирани в
становище, депозирано на 12.08.2021 г. по гр.д. № 2045/2021 г. на Софийски апелативен съд,
съставляващи клеветнически изявления, а именно, че Б. Б. бил „поименно посочен като
6
участник в опит за измама на българската държава при преговорите за приватизация на „П“
в арбитражно решение .... № ARB/03/24, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.08.2021 г., до окончателното плащане, с правно осНние на иска чл. 45 и чл. 86
от ЗЗД, като неосНтелен.
ОСЪЖДА Б. Е. Б., ЕГН **********, гр. София, кв. „Б“, ул. „В. Чекаларов“ № 28 да
заплати на адвокат А. Н. И. от САК с Личен № ********** и със съдебен адрес: гр. София,
ул. С № 59, ет. 4 за предоставена безплатна правна помощ на ответника А. М. Д. по реда на
чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 2200 (две хиляди и
двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7