РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _04.07._ 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _деветнадесети юни_ 2017 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_182_ по описа  за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните е собственик на 7 имота, находящи се в землището на с. Д.община Б., обл. П. /подробно описани/, явяващи се предмет на съдебна спогодба сключена между …. гр.Л. и … с.Д. Твърди се, че с писмо  директорът на *** уведомява министерство на земеделието и храните за извършена съдебна спогодба между ****  и **** за обезщетяване със земеделска земя от ДПФ в размер на 110,090 дка, отразена в протоколно определение № 92/28.10.2014 г. по гр.д. 314/2014 г. на РС Левски, влязло в законна сила на 04.11.2014 г.

Твърди се, че пред ****, бивша *** Б. със заявление с вх. № 367Д/1991 г. от страна на **** е поискано възстановяването на 146 дка земеделски земи в землището на с.Д., община Б., че с решение № 30Д/17.04.1997 г. са възстановени 15,201 дка земеделски земи, а за разликата от 110,800 дка бившата ПК гр.Б. постановява решение №2Д/11.01.2000 г. за обезщетяване с поименни компенсационни бонове по реда на чл. 10 ал.8 от ЗСПЗЗ, което е постановено в изпълнение на разпоредбата на чл. 29 ал.1 от ЗСПЗЗ, в която е предвидено обезщетяване на собствениците с поименни компенсационни бонове при липса на земи от държавния и общинския поземлен фонд. Твърди се, че решението не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в законна сила. Твърди се, че въпреки влязлото в сила решение, пред РС Левски е образувано гр. д. 314/2014 г. по постъпила жалба срещу решението, в хода на което е сключена спогодба, вместо от страна на *** Л. да се поиска отхвърляне на жалбата като недопустима, поради преклудирания срок за обжалване на решение № 2Д/11.01.2000 г. на ПК.  Твърди се, че по образуваното в РС Левски гр.дело началникът на ***, ИРМ Б. – А.И. е предложила на насрещната страна сключване на съдебна спогодба и обезщетяване на **** с.Д със 7 имота от държавния поземлен фонд, с обща площ от 110,090 дка, а съдът, без да провери процесуалната легитимация на лицето, сключващо спогодбата с протокол № 92/28.10.2014 г. е одобрил предложената от страните спогодба, като е счел същата за законосъобразна.

Твърди се, че сделката, материализирана в протокол № 92/28.10.2014 г. на районен съд гр. Левски, с който се приема и одобрява постигнатата между *** с. Д., общ.Б. обл.П. и ****, представлявана от началника А.И. спогодба, съгласно която **** е обезщетен с предоставените земеделски земи като признато, но невъзстановено право на собственост, находящи се в землището на с. Д., общ.Б., обл.П., не е породила правни последици и не е годна да породи транслативен ефект на вещното право на собственост. Твърди се, че от страна на **** са предприети действия, които не са съгласувани с МЗХ, че е налице разпореждане с имоти от държавния поземлен фонд без изрично разрешение на министъра на земеделието и храните в качеството му на упражняващ правата на собственик на земите от ДПФ, съгласно разпоредбата на чл. 24 ал.1 от ЗСПЗЗ, както и, че сключилата спогодбата е действала без представителна власт, тъй като липсва изрично пълномощно  съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 3 от ГПК.

Моли се съда да постанови решение, с което да прогласи съдебната спогодба, материализирана в протокол № 92 от 28.10.2014 г. на РС Левски между **** и ****, представлявана от началника А.И. за нищожна. Претендират се и направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е представен отговор от страна на ответника, в който е изразено становище, че предявеният иск е допустим. Оспорват се като неправилни и необосновани наведените твърдения в исковата молба за недопустимост на заведеният иск по гр.д. 314/2014 г., възразява се и се твърди, че в исковата молба неправилно са интерпретирани фактите и обстоятелствата касаещи гр.д. 314/2014 г. и необсоновано е вменено на компетентния съд по гр.д. 314/2014 г. неспазване на служебното начало. В отговора е изразено становище, че предявения иск е с правно основание по чл. 42 ал.2 от ЗЗД, а не с посочената в исковата молба правна квалификация по чл. 26 ал.2 от ЗЗД и е направено искане към другата страна в настоящото производство, изрично да потвърди сключената съдебна спогодба между *** и ***, обективирана в протоколно определение № 92/28.10.2014 г. по гр. д. 314/2014 г. по описа на РС Левски, което може да се извърши в първото заседание по делото, с което да се санира относителната недействителност на извършеното разпореждане със земеделските земи от фонда на ДПФ, предмет на споразумението и да се стабилизира постановеният съдебен акт. Алтернативно е направено искане в случай, че министъра на земеделието и храните, в качеството на представляващ Българската държава, не потвърди съдебната спогодба да бъде допуснато привличането като трето лице помагач на основание чл. 219 от ГПК Началника на **** – г-жа А.И., която да участва в процеса, за да бъде обвързана с мотивите на постановеният съдебен акт – в лично качество.

В процеса в качеството на трето лице – помагач на ответника е конституирана А.Н.И.. Същата е изразила становище, че към онзи момент службата, която е представлявала е била на становище, с оглед документите, които е разгледала, че трябва да се възстанови правото на собственост на църквата.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Към настоящото дело като доказателство е приложено гр.д. 314/2014 г. на РС Левски. Видно от същото дело е, че първоначално представляващия ***** е подал жалба до Административен съд гр. Плевен против решение № 0002Д от 11.01.2000 г. на ОбПК гр.Б. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Д., въз основа на която е образувано адм. Д. № 439/2014 г. С определение № 541 от 23.05.2014 г. по това дело, жалбата е оставен без разглеждане, производството по административното дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС Левски.

Постъпилото в РС Левски административно дело е образувано като гражданско дело № 314/2014 г. със страни: ищец: *** и ответник ***, като последната се е представлявала по делото от началника на службата – А.Н.И..

Видно от приложеното писмо на л. 79 от гр. д. 314/2014 г. на РС Левски, е че на ***** са предложени като обезщетение земеделски имоти – подробно описани, собственост на Държавата – ДПФ – държавна частна собственост и предложението е подписано от Началника на ****.   

В съдебно заседание на 28.10.2014 г. между страните по делото е постигната спогодба и същата е одобрена от съда. Със спогодбата е прието, че **** се обезщетява с конкретно посочените в предложението земеделски земи, за признатото, но невъзстановено право на собственост и производството по делото е прекратено, поради постигнатата между страните спогодба.

По гр.д. 314/2014 г. на РС Левски няма приложено изрично пълномощно съгласно разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ГПК, с което собственика на имотите – Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните да е упълномощавала Началника на *** – А.И.  да сключи спогодба, с която да даде съгласие от името на държавата да бъде обезщетен *** с имоти, собственост на Държавата, поради което съдът приема, че при сключване на спогодбата А.И. – в качеството си на Началник **** е действала от името на Държавата без представителна власт.

Тъй като по настоящото дело, Държавата изрично е заявила отказа си да потвърди сключения договор от лице без представителна власт, обективиран в спогодбата по гр.д. 314/2014 г. по описа на РС Левски, съдът приема, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен и следва на основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД да бъде прогласена недействителността на посочения по-горе договор.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 630,45 лв., от които 130,45 лв. заплатени като д.т. при завеждане на делото и 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На основание изложеното, съдът

                                        Р Е Ш И:

На основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключения договор между Държавата и ***, обективиран, в сключена съдебна спогодба и одобрена от РС Левски по гр. д. 314/2014 г. между *** и ***, представлявана от началника А.И. – отразена в съдебен протокол от 28.10.2014 г.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – А.Н.И..

ОСЪЖДА *** да заплати на Българската държава, представлявана на основание чл. 24 ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на Земеделието, храните и горите направените деловодни разноски в размер на 630,45 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

                   

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: