№ 239
гр. Велико Търново, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело №
20214100100775 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази :
С исковата си молба ищецът „***“ ЕАД гр. Бургас твърди, че има
качеството на ипотекарен длъжник по изпълнително дело № 150/2016г. на
ЧСИ Мария Глушкова, взискател по което е ответникът „Л.“ АД гр. София, а
длъжник по същото – ответникът „Р. о.“ ЕООД гр. Варна.
Твърди, че с нотариален акт № 16, том I, рег. № 258, дело № 6/2011 от
20.01.2011г. година по описа на нотариус Росица Минова с район на действие
района на Районен съд Велико Търново ищецът е учредил договорна ипотека
за обезпечаване на част от вземането на кредитора по нотариалния акт
единствено върху урегулираните поземлени имоти, описани в акта, без
сградите в тях. Твърди се, че по посоченото изпълнително дело ЧСИ
Глушкова е извършила опис на сграда с идентификатор 10447.512.34.3, с
площ 307 кв. м и сграда с идентификатор 10447.512.34.4, с площ 122 кв. м. , в
имот с идентификатор 10447.512.34 като в последствие са насрочени две
публични продани на имотите, включително и на сградите. С молба от
ноември 2017 г. ищецът е пояснил, че в имот с идентификатор 10447.512.34 в
действителност съществуват две постройки - сграда с идентификатор
10447.512.34.3, с площ 307 кв. м и сграда с идентификатор 10447.512.34.4, с
площ 122 кв. м.
Според ищеца при учредяване на договорната ипотека с цитирания
нотариален акт страните са се договорили и съгласили вещната тежест за
разпростира своето действие само върху описаните в нотариалния акт
1
поземлени имоти. Сградите в имотите са съществували и към момента на
сключване на нотариалния акт, като невключването им в обхвата на
ипотечната тежест е проява на изричната воля на страните тези имоти да не
бъдат обект на обезпечение.
По развити подробно съображения ищецът отправя искане към съда да
приеме за установено по отношение на страните по делото, че сграда с
идентификатор 10447.512.34.3, с площ 307 кв. м и сграда с идентификатор
10447.512.34.4, с площ 122 кв. м., находящи се в имот с идентификатор
10447.512.34, срещу които е насочено изпълнението по посоченото
изпълнително дело на ЧСИ Глушкова не са собственост на длъжника по
изпълнение и по отношение на тях взискателят„Л.“ АД гр. София няма права
на ипотекарен кредитор.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът „Л.“ АД гр. София е оспорил предявените претенции, като
навежда доводи за недопустимост на предявения иск. Навежда при условията
на евентуалност и доводи за неоснователност на претенцията, в частта й, с
която се иска да бъде прието за установено, че в негова полза не съществува
ипотечно право. Твърди, че страните изрично се уговорили в ипотечния акт,
че сградите, които са били построени в описаните в акта УПИ към момента на
учредяване на ипотеката, са предмет на ипотеката като настоящи приращения
и подобрения . По отношение на тези сгради не съществува хипотетичната
възможност да възникнат евентуално в бъдеще.
Моли съда или да остави без разглеждане, или да отхвърли
предявените искове.
В депозирана допълнителна искова молба ищецът заявява, че
поддържа исковете си, а в депозиран отговор на допълнителната искова молба
ответникът „Л.“ АД гр. София допълва становището си за тяхната
неоснователност.
Ответникът „Р. о.“ ЕООД гр. Варна не заема становище по предявения
иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК , приема за установено следното:
С Нотариален акт № 16, том I, рег. № 258, дело № 6/2011 от
20.01.2011г. година по описа на нотариус Росица Минова с район на действие
района на Районен съд Велико Търново, за обезпечаване на част от вземане
на „С." АД по Договор за кредит № 925/27.12.2007 година и анекси към
него в размер на 219120 евро, ищецът „***" АД е учредил в полза на
„С." АД първа по ред договорна ипотека върху поземлен имот с
идентификатор 10447.512.34 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Велико Търново, одобрени със Заповед № РД-18-
86/19.09.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, гр. Велико
Търново, целият с площ по кадастрална карта 4 491 кв. м, с трайно
2
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване -
за складова база, при граници и съседи: имоти с идентификатори
10447.512.96, 10447.512.41, 10447.512.37, 10447.512.35, идентичен с
урегулиран поземлен имот в гр. Велико Търново, с площ 4 600 кв. м,
представляващ парцел VII в кв. 170 по плана на града, заедно с всички
настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота.
На 30.11.2015 г. „С." АД е прехвърлил на „Л." АД част от вземанията
си спрямо „Р. о." ЕООД по Договор за кредит № 925/27.12.2007 година,
описани в договора, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително договорна ипотека върху недвижим имот,
обективирана в нотариален акт № 16, том I, рег. № 258. дело № 6/20.01.2011
година на нотариус Росица Минова.
Не е спорно по делото, че в поземлен имот с идентификатор
10447.512.34 са били изградени към 20.01.2011 година и съществуват и към
момента сграда с идентификатор 10447.512.34.2 със застроена площ 307 кв,
м, на един етаж. с предназначение - складова база, склад: сграда с
идентификатор 10447.512.34.4, със застроена площ 122 кв. м, с
предназначение - складова база, склад.
Изпълнително дело № 20167300400150 по описа на частен съдебен
изпълнител Мария Глушкова, с район на действие - Окръжен съд Велико
Търново, е образувано по молба на „Л.“ АД против „Р. о.“ ЕООД, „П. х.“
ЕООД, „Н. п.“ ЕООД и ипотекарния длъжник „***" ЕАД. С молбата за
образуване на изпълнителното дело е направено искане да се пристъпи към
принудително изпълнение по отношение на недвижимите имоти, собственост
на „***" ЕАД, описани в нотариален акт № 16, том I, рег № 258, дело №
6/20.01.2011 година на нотариус Росица Минова с район на действие -
;
Районен съд Велико Търново.
След проведена публична продан, с постановление за възлагане от
19.04.2017 година по и.д. № 150/2016г. на ЧСИ Глушкова поземлен имот с
идентификатор 10447.512.34 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Велико Търново, заедно с изградените в него сграда с
идентификатор 10447.512.34.2 и сграда с идентификатор 10447.512.34.4,
заедно с други имоти, са възложени на *** ЕООД Велико Търново.
Към 20.01.2011 г.- датата на учредяване на договорната ипотека с
цитирания по-горе нотариален акт в поземлен имот с идентификатор
10447.512.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико
Търново, са съществували и двете сгради с идентификатор 10447.512.34.2 -
покрита рампа към сграда с идентификатор 10447.512.34.3; и сграда с
идентификатор 10447.512.34.4 - едноетажна постройка, със застроена площ
122 кв. м. Не е спорно и че тези сгради са били собственост на „***" АД,
към момента на учредяване на ипотеката.
При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи :
3
В случая е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр с. чл.
166, ал. 2, пр.1 вр. с чл. 173 от ЗЗД, който е неоснователен, по следните
съображения :
С така предявения иск ищецът цели да бъде установено със сила на
присъдено нещо, че двете процесни сгради, построени в собствения му
поземлен имот, не са предмет на учредената от него върху поземления имот
ипотека за обезпечаване задължението на ответника „Р. о.“ ЕООД гр. Варна,
като за кредитора по вземането ( към момента ответника „Л.“ АД гр. София )
не са налице права на ипотекарен кредитор по отношение на тези сгради.
Тоест , цели се да бъде установено, че ответникът „Л.“ АД гр. София няма
ипотечно право върху процесните сгради.
От събраните по делото доказателства се установява по
безпротиворечив начин, че „Л.“ АД гр. София е кредитор на „Р. о.“ ЕООД гр.
Варна и че за обезпечаване на част от вземането на „Л.“ АД гр. София (
придобито от него по договор за цесия от първоначалния кредитор „С.“ АД )
ищецът е учредил договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот,
описан в нотариалния акт за учредяване на ипотеката като поземлен имот с
идентификатор 10447.512.34 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Велико Търново, одобрени със Заповед № РД-18-
86/19.09.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, гр. Велико
Търново, целият с площ по кадастрална карта 4 491 кв. м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване -
за складова база, при граници и съседи: имоти с идентификатори
10447.512.96, 10447.512.41, 10447.512.37, 10447.512.35, идентичен с
урегулиран поземлен имот в гр. Велико Търново, с площ 4 600 кв. м,
представляващ парцел VII в кв. 170 по плана на града.
По безпротиворечив начин е установено и че към момента на
учредяване на договорната ипотека двете процесни сгради са съществували в
имота и техен собственик е било ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 т ЗЗД ипотеката може да се
учреди само върху поединично определени имоти. В случая според ищеца,
при липса на посочване в договора за ипотека на построените в ипотекирания
поземлен имот сгради, ипотечното право на кредитора не се разпростира
върху тези сгради. Това би било така, ако в договора за ипотека не
съществуваше уговорката, че ипотеката обхваща освен поземления имот и
всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота. Така
формулираната клауза е недвусмислена и не оставя съмнение, че ипотеката се
разпростира както върху поземления имот, така и върху построените в него
две сгради, въпреки че те не са описани. Терминът „приращение“ , употребен
от договарящите, очевидно има предвид вложеното в този термин
съдържание от чл. 92 от Закона за собствеността. Тоест, макар и да не са
посочени и описани изрично в нотариалния акт учредяване на договорната
ипотека, двете сгради, намиращи се в подробно описания в този договор
4
поземлен имот, са предмет на ипотеката, тъй като представляват настоящи
приращения в имота.
Не може да бъдат споделени доводите на ищеца, че в случая липсва
известност относно тъждеството на сградите ( чл. 170 от ЗЗД), доколкото
употребата на термина „приращение“ в цитираната по-горе клауза на
договора за ипотека, не оставя никакво съмнение, че страните са имали
предвид и построените в имота сгради. Предвид това, очевидно е, че
ответникът „Л.“ АД гр. София разполага с правата на ипотекарен кредитор по
отношение на двете сгради.
По горните съображения съдът намира, че исковата претенция е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от „***“ ЕАД гр.Бургас,
ЕИК *** против „Л.“ АД гр. София,ЕИК*** и „Р. о.“ ЕООД гр. Варна,ЕИК
*** иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. С чл. 166, ал. 2 от ЗЗД и чл.
173, ал. 1 от ЗЗД, с който се претендира да бъде прието за установено, че „Л.“
АД гр. София,ЕИК*** няма права на ипотекарен кредитор ( няма ипотечно
право ) върхусграда с идентификатор 10447.512.34.3, с площ 307 кв. м и
сграда с идентификатор 10447.512.34.4, с площ 122 кв. м. , построени в
поземлен имот с идентификатор 10447.512.34 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Велико Търново, одобрени със Заповед № РД-
18-86/19.09.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, гр. Велико
Търново, целият с площ по кадастрална карта 4 491 кв. м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване -
за складова база, при граници и съседи: имоти с идентификатори
10447.512.96, 10447.512.41, 10447.512.37, 10447.512.35, идентичен с
урегулиран поземлен имот в гр. Велико Търново, с площ 4 600 кв. м,
представляващ парцел VII в кв. 170 по плана на града, предмет на нотариален
акт № 16, том I, рег. № 258, дело № 6/2011 от 20.01.2011г. година по описа на
нотариус Росица Минова с район на действие района на Районен съд Велико
Търново и на изпълнение по изпълнително дело № 150/2016г. по описа на
ЧСИ Мария Глушкова.
5
ОСЪЖДА ***“ ЕАД гр.Бургас, ЕИК *** да заплати на „Л.“ АД гр.
София,ЕИК*** сумата от 300 лв. ( триста лева) разноски по водене на делото
пред първа инстанция.
Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
6