Р Е Ш Е Н И Е
№4844/11.11.2019г.
Гр.Варна, 11.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МОНИКА ЖЕКОВА
При участието на Секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско
дело № 1228 по описа за 2019г.,ХLII – ри
състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен специален положителен установителен иск от ищцовата страна - Етажна собственост с административен адрес *,
с адрес: *, представлявано от П. М. П.,ЕГН ********** - Управител на Етажната
собственост с постоянен адрес ***, чрез процесуален
представител адвокат от АК Варна К.А.,***, ПРОТИВ ответницата К.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** с цена на иска 512,82 лв.
Ищцовата страна основава
исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: Сочи се, че на дата 3 –ти януари
От м.03.2015 г. до месец 10.2015 г.
включително за притежавания от К.Д. апартамент № */в същата сграда в режим на
ЕС/ ЗА ПЕРИОД от 44 месеца начислена сума съгласно приети Решения на ОС на ЕС.
Таксите за консумативни разходи били
месечни, разпределени съобразно броя на обитателите в апартамент. За процесния
период ап. *бил обитаван от 1 човек по данни на ЕС и начислена сума съобразно този брой;
Такса Фонд „Ремонт и обновление“ се
определяла от ОС на ЕС и се начислявала по равно на всеки апартамент.
Такса управление и поддръжка се
начислявала също по равно на всички апартаменти.
Сумата
в размер на 512,82лв. /петстотин и
дванадесет лева и осемдесет и две стотинки/ била натрупана за следите периоди и
по следния начин:
За
2015г.-м.03.2015г.-8,87лв.;
м.04.2015г.-8,91лв.; м.05.2015г.-8,88лв.; м.06.2015г.-9,01лв;
м.07.2015г.-9,17лв.; м.08.2015г.-9,25лв.; м.09.2015г.-9,42лв.;
м.10.2015г.-9,05лв.; м.11.2015г.-9,04лв.; м.12.2015г.-9,13лв.
За
2016г.-м.01.2016г.-9,11лв.;
м.02.2016г.-9,03лв.; м.03.2016г.-8,89лв.; м.04.2016г.-8,96лв.;
м.05.2016г.-8,94лв.; м.06.2016г.-8,91лв.; м.07.2016г.-8,94лв.;
м.08.2016г.-8,85лв.;
м.09.2016г.-8,74лв.;
м.10.2016г.-8,80лв.; м.11.2016г.-8,81лв.; м.12.2016г.-8,66лв;
За
2017г.-м.01.2017.-8,70лв.м.02.2017г.-8,77лв.;
м.03.2017г.-8,79лв.; м.04.2017г.-8,89лв.; м.05.2017г.-9,07лв.;
м.06.2017г.-8,95лв.; м.07.2017г.-16,66лв.; м.08.2017г.-16,60лв.;
м.09.2017г.-16,53лв.; м.10.2017г.-16,65лв.; м.11.2017г.-16,68лв.;
м.12.2017г.-16,63лв.;
За
2018г.-
м.01.2018г.-16,60лв.; м.02.2018г.-16,81лв.; м.03.2018г.-16,87лв.;
м.04.2018г.-16,87лв.; м.05.2018г.-16,76лв.; м.06.2018г.-16,81лв.;
м.07.2018г.-16,89лв.; м.08.2018г.-16,86лв.; м.09.2018г.-14,00лв.;
м.10.2018г.-14,00лв.
Обстоятелствата от които произтичало
паричното вземане, сочи в исковата си молба ищцовата Етажна собственост били
следните: Претендираната искова сума представлявала
периодично плащане на такси към етажната собственост. Месечната такса
включвала: Такса за консумативни
разходи разпределяна съобразно броя обитатели в апартамент.За процесния период ап.*бил обитаван от един човек по данни на
етажната собственост и начислена сума съобразно този брой.Такса Фонд „Ремонт и обновление“, определяна
съгласно приети решения на общи събрания на етажната собственост, начислявана
по равно на всички апартаменти.Такса
за поддръжка и управление, начислявана по равно на всички апартаменти.
Твърди се още, че на ОС на ЕС,
проведено на 5.2.2015 год.,в точки 3 и 4 от изготвения протокол били обективирани Решения, с които се определяли таксите към ЕС.
В т. 4 било обективирано Решение консумативните разходи да се разпределят
съобразно броя на обитателите в апартамент. В същата т. 4 било прието да се
заплаща такса за Фонд Ремонт и обновление в размер на 3 лева на апартамент и да се сключили договор с
Кантора „А.“ за управление и поддръжка срещу възнаграждение в размер на 4 лева
от апартамент.На следващо ОС на ЕС, проведено на 13.6.2017 г., в точка 2 от
Протокола изготвен от събранието било обективирано Решението за увеличаване на
вноската за Фонд ремонт и обновление на 10 лева на апартамент. С оглед горното,
в обстоятелствената част ищцовата страна спирайки се твърденията затова, че е
налице процесуална легитимация ЕС да претендира исковата сума от ответника
подчертава, че при проведено ОС на ЕС на 13.6.2017 г. в т. 3 от протокола бил
приет краен срок – 1.10.2018 г. за издължаване на натрупаните задължения към
етажната собственост.Въпреки този краен срок, релевира
ищцовата страна, собственика на ап. *– ответницата по иска – не бил спазил
Решението като не заплатил дължимата сума в срок, което само по себе си
представлявало предпоставка за образуване на заповедното производство – съгл. т.3 от същия протокол.
На същото ОС на ЕС в т.4 от протокола, сочи ищцовата страна, било прието и
обективирано Решение да се образуват съдебни производства срещу длъжници към
ЕС, натрупали задължения над 200 лева. Собственика на ап. * натрупал по-голямо от 200 лева
задължение, поради което и за ЕС бил налице правен интерес да претендира сумата
по съдебен ред .В контекста на изложеното по-горе,
ищцовата страна сочи в сезиращата съда искова молба, че протоколите от
проведените ОС на ЕС не били обжалвани
по законоустановения ред и срок по ЗУЕС и
влезли в сила, т.е. били задължителни за всички собственици, ползватели и
обитатели в ЕС. Собственикът на ап. * – К.П.Д., релевира ЕС, била
уведомявана за задълженията си чрез залепяне на уведомления на входната врата на апартамента, правени били опити за връзка с Д. за
доброволно погасяване на задълженията, но опитите били безрезултатни. С оглед
горното и ищцовата страна е отправила искането по делото да бъде постановено
Решение с което исковият съд да приеме за установено със СПН съществуването на
паричното вземане в размер на 512,82 лева – индивидуализирано по основание,
период, отделни месечни размери и общ размер във вече издадената Заповед по чл.
410 ГПК и вписано и в обстоятелствената част на исковата молба.
В
последващата уточнителна
молба от 22.2.2019 г. /л. 22, 23/,
в изпълнение на дадените от ВРС указания ищцовата
страна е прецизирала петитума на иска, по начин по който става ясно как се
определя общата исковата сума по размери, основания и отделните подпериоди включени в целия исков период. Вземането е
индивидуализирано напълно точно така,както е сторено от заповедния съд.
Единствено не е посочено че се
претендира и законната лихва върху вземането от 512,82 лева, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда и до окончателното изплащане на
същото.Ето защо на осн.чл. 101, ал. 1 ГПК исковият
съд е дал възможност на ищцовата страна до края на първото открито съдебно
заседание да уточни претендира ли на осн. чл. 86,
ал.1 ЗЗД и законната лихва,така както е издадена Заповедта по чл.410 ГПК. Видно
от исковата молба - претендира се присъждане и на разноските сторени от ЕС
както в заповедното, така и в исковото производства. В подкрепа на твърденията
си ищцовата страна представя заверени за вярност с оригинала копия на
документи,които желае да се приобщят по делото като писмени доказателства и да
се изиска и приобщи като писмено доказателство частното заповедно гражданско
дело.
В
СРОКА по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адвокат В.Д.В.
***, със съдебен
адрес:***, надлежно назначен особен
представител на ответницата по иска,при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК. В раздел
първи от отговора на искова молба адв. В. изразява
следното становище по допустимостта и основателността на предявените
искове: Производството по горецитираното гражданско
дело, сочи адв.В., че е образувано по предявени от
Етажна собственост на сграда с административен адрес: *, представлявана от
управителя П. М. П., искове по реда на чл.422 ГПК, вр.
с чл.415 ГПК с правно основание чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС за установяване съществуването на вземания в общ размер на
сумата от 512,82 лева, претендирана като сбор от неизплатени ежемесечни периодични
вноски за консумативни разходи, за фонд „Ремонт и обновление“ и за управление и
поддръжка, за периода от месец март 2015
г. до месец октомври 2018 г. вкл., определени с взети решения,
изложени в т.З и т.4 от изготвения протокол за проведеното на 05.02.2015 г.
Общо събрание на етажната собственост и решение по т.2 от протокола, съставен
за проведеното на 13.06.2017 г. Общо събрание на същата етажна собственост, за
които суми е издадена заповед №
8378/05.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 16716/2018 г. по
описа на Районен съд –Варна, като се претендират и направените разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Представляваното от адв. В. лице като ответна страна по висящото гражданско
дело намира, че предявените искове са процесуално допустими - подадени са от активно легитимирано, съобразно правния
интерес лице, в срока, определен от нормите на чл. 415, ал. 4 от ГПК, при
идентичност на заповедното и исковото производство за установителния
иск.Правният интерес от предявяване на исковете, сочи адв.
В.,че се обосновава с изпълнение на изискванията на нормите, визирани в чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.В исковата молба, както и в
уточняващата я молба от 22.02.2019 г. етажната собственост, конкретизира адв.В., че е представлявана от управителя П. М. П.,
действащ чрез пълномощник адв.К.А..Видно било, твърди
адв. В., че от представения като доказателство с
исковата молба протокол за проведено Общо събрание на етажната собственост от
13.06.2017 г., в т. 1 от взетите решения мандатът
на управителя бил продължен с две години, без изрично да било уточнено
коя е началната дата на новия мандат, предвид което тази дата - безспорно
за адв. В. била датата на провеждане на събранието. С
оглед горното, извежда извод особеният представител на ответника - мандатът на управителя П. М. П. бил изтекъл
на 13.06.2019 г. и към момента на
депозиране на писмения отговор на ответника същият се явявал без представителна власт за процесуално
представителство на етажната собственост пред съда в образуваното гражданско
дело.Твърди се в отговора на искова молба, че предявените от ищеца - Етажна
собственост с административен адрес: * искове се явявали
неоснователни, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата
молба и уточняващата я молба твърдения подлежали на доказване в хода на
висящото съдебно производство, предвид
което ответникът К.Д., чрез особения си представител, ги е оспорил изцяло - по
основание и по размер.В отговора на искова молба отв.Д.,
чрез адв.В. излага следното становище по
обстоятелствата, на които се основават предявените искове, възражения срещу
същите и обстоятелствата, на които те се основават:
В депозираната искова молба ищецът
излагал твърдения, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата
в режим на ЕС, представляващ апартамент №
*, без посочен етаж и квота идеални части от общите части на сградата.;
Наведени били твърдения, че претендираната сума в размер на 512,82 лв.
представлявала периодично плащане на месечни такси към етажната собственост:
такса за консумативни разходи, определена съобразно броя обитатели за всеки
апартамент; такса за фонд „Ремонт и обновление“, начислявана по равно за всички
апартаменти и такса за управление и поддръжка, също начислявана по равно за
самостоятелните обекти в сградата. Ищецът се позовавал на взети решения от
Общото събрание на етажната собственост /ОС на ЕС/, проведено на 05.02.2015 г.,
обективирани в т. З и т. 4 от изготвения протокол, с
които се определяли горните такси. В т. 4 от протокола се съдържало решение
консумативните разходи да се разпределяли съобразно броя обитатели в апартамент
и да се заплащала такса за фонд „Ремонт и обновление" в размер на 3 лв. на
апартамент.; В т. 4 от протокола било изложено взето решение да се сключел
договор за поддръжка и управление с Кантора А. при заплащане на възнаграждение
в размер на 4 лв. от всеки собственик на обект/апартамент в сградата.; Твърдяло
се, че на 13.06.2017 г. ОС на ЕС било взело решение за увеличаване на вноската
за фонд „Ремонт и обновление“ на 10 лв. за апартамент /т.2 от съставения
протокол/.; Поддържало се, че ОС на ЕС на същата дата е приело и решение за
определяне на краен срок - 01.01.2018 г. за издължаване
на натрупани суми към етажната собственост и за образуване на съдебни
производства за принудително събиране на останалите неиздължени суми, след
изтичането на този срок, обективирани в т.З от
изготвения протокол. Прието е и решение да се образуват съдебни производства
срещу длъжници с неизпълнени парични задължения към етажната собственост в
размер над 200 лв., видно от т. 4 на протокола, изготвен за проведеното
ОС.;Ищецът навеждал твърдения, че ответникът не изпълнил горните решения на ОС
на ЕС и натрупал неиздължена сума в размер над 200 лв., явяваща се предпоставка
за образуване на заповедно производство. Неизпълнението на ответника се
отнасяло за дължимите вноски за период от 44 месеца - от месец март 2015 г. до
месец октомври 2018 г., в общ размер на сумата от 512,82 лв.; Твърдяло се, че
посочените в исковата молба решения на ОС на ЕС не били обжалвани по реда и в
срока, определени в действащия закон, предвид което влезли в сила били
задължителни за изпълнение за всички собственици, ползватели и обитатели в
сградата. Освен горното се твърдяло и че ответникът бил уведомяван за
неизплатените си задължения чрез залепване на съобщения на входната врата на
сградата и на входната врата на собствения му апартамент, но не било постигнато
доброволно изпълнение от страна на същия.При
обсъждане на наведените от ищеца твърдения и писмените доказателства,
представени от същия, цитирани по-горе, ответникът прави следните възражения и
излага обстоятелствата, на които те се основават в следния смисъл:1. Етажната собственост представлявала
правоотношение по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в
която етажи или части от етажи, които могат да бъдат такъв обект на
самостоятелно право на собственост, заедно с придадените към тях помещения,
принадлежат на отделни собственици. Тази самостоятелна собственост се
съчетавала неразривно със съсобственост върху общите части в същата сграда на
титулярите на собственост върху самостоятелни обекти в нея. Пасивната легитимация на ответник по иск на
етажната собственост, насочен срещу него, се определяла от качеството му на
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. В
настоящия казус ищецът излагал твърденията, че ответникът К.Д. е собственик на
ап.*в процесната сграда, но не представял доказателства, които да установят правото й на
собственост.Установяване по безспорен начин качеството на собственик в сградата
в режим на етажна собственост, находяща се в *, на ответника, подчертава адв. В., предпоставяло и
задълженията му да изпълнява решенията на общото събрание на етажната
собственост, както и основателността на претенциите, насочени към него, при
допуснато неизпълнение.Предвид представителството на ответника в процеса чрез
назначен особен представител не можело да не бъде оспорено качеството му на
собственик в горепосочената сграда в режим на етажна собственост, предвид което
следвало ищецът да докаже по несъмнен
начин правото му на собственост върху самостоятелен обект в същата сграда.2. Претендираната сума в общ размер от 512,82 лв., сочи
ответната страна в отговора на искова молба, се образувала като сбор от дължими месечни вноски, формирани
по три пера: такса за консумативни разходи, такса за фонд „Ремонт и обновление“
и такса за управление и поддръжка.Изложението, в обстоятелствената част на
исковата молба и в уточняващата я молба, на претендираните
месечни вноски, според адв. В. В., не давала яснота
относно начина на формиране на всяка вноска като сбор от отделни пера, както и
не ставало ясно какъв бил началният момент, от който се дължала такса за
възнаграждение на третото лице Кантора „А.“, евентуално продължавало ли да се
начислява такава такса до последната вноска, ако не, то тогава - докога, какъв
бил началният момент, от който се начислявала увеличената вноска за фонд
„Ремонт и обновление“.Видно било, твърди адв.В., че
от посоченото описание на месечните вноски, формиращи като сбор общата искова
претенция,че сумите за отделните месеци са различни. От решенията на ОС на ЕС
се установявало, че размерът на таксите за фонд „Ремонт и обновление“ и за
управление и поддръжка била постоянна величина; първата такса била в размер на
3 лв. /впоследствие увеличена на 10 лв. през 2017 г./, а втората била в размер
на 4 лв. за всеки обект в ЕС. Очевидно,
извежда извод особеният представител на ответника - променлива компонента била
таксата за консумативни разходи.Твърди
се в отговора на искова молба, че ищецът не сочел по какъв начин била
определена и съответно изчислена таксата за консумативни разходи за всеки претендиран от него месец, какво включвали тези разходи.
Отделно от горното адв. В. възразява, че нямало представени
каквито и да било доказателства за направени такива разходи и за
основателността на разпределението на същите между етажните собственици и
конкретно за това как били определени сумите, дължими от ответника за всеки
месец от процесния период.Предвид горното в качеството си на особен
представител на ответника, адв.В. релевира
възражение, че месечните суми за консумативни разходи били неясно определени,
без посочено конкретно основание и без разходни документи, предвид което
ответникът ги е оспорил изцяло и по основание и по размер.На следващо място в
отговора на искова молба ответникът, чрез особеният си представител сочи, че разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост са дефинирани в § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС
като: „разходи за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждение на членовете на управителните и контролни органи и за касиера,
както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата“. В
настоящия случай, били обособени като отделни задължения - такса за
консумативни разходи и такса за управление и поддръжка, предвид което не ставало ясно какво включва всяка от тези такси и как се определял
размерът на общата сума на консумативните разходи, която се разпределяла
между етажните собственици на всеки месечен период.По отношение на таксата за управление и поддръжка, адв. В. намира,че било видно
от взетите решения на проведеното на 13.06.2017 г. Общо събрание на етажната
собственост /т.З от изготвения протокол/, че етажната собственост следвало да
сключи договор за управление и поддръжка с Кантора “А.“ срещу възнаграждение от
4 лв. на обект/апартамент. Ищецът, твърди адв. В., не
установявал изправността си по взетите решения на Общото събрание, а именно, че
бил сключен договор за управление и поддръжка с Кантора „А.“ /както било
изписано в протокола от 13.06.2017 г./, за да се дължало възнаграждение на
такова лице и съответно какъв бил началният момент, от който се дължало такова
възнаграждение. Видно било, сочи ответната страна, от цитираните решения на ОС
на ЕС, че не бил определен срок за подписване на договор за управление и
поддръжка, както и не били определени условията, при които щяло да се заплаща
възнаграждението от 4 лв., /така например не ставало ясно каква била началната
дата на периодичното задължение./.Особеният представител на ответника в
отговора на искова молба е навел и навежда възражение за недължимост на сумите за
възнаграждение в размер на 4 лв.
месечно, претендирани от последния, поради неизправност на ищеца,
изразяваща се в неизпълнение на
решението за сключване на договор за
поддръжка и управление с Кантора „А.,“ предпоставящ
заплащане на такова възнаграждение.Съобразно наведеното възражение в тежест на
ищеца било да установи по безспорен начин, че ЕС, представлявана по реда на
ЗУЕС, била изпълнила собственото си задължение - да сключи договор за
управление и поддръжка, а така също да установи каква е началната дата на
претенцията за такса за управление и поддръжка - от кой месец на претендирания период било започнало начисляването на суми
за такава такса, включени в общия размер на съответната месечна вноска.Според
разпоредбата на чл.48, ал.8 ЗУЕС,
възразява ответната страна, за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти
правели ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или
с решение на общото събрание. С оглед на посочената правна регламентация,
дължимите суми за вноски, необходими за управлението и поддържането на общите
части на сградата представлявали по своя характер „периодични плащания“,
доколкото били повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпвал през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията били
изначално определени или определяеми, без да бъде необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл адв. В.
се позовава на Тълкувателно решение № 3/2011
г. от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и на
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,регламентираща погасяване на вземанията за периодични плащания с
изтичане на тригодишна давност. С оглед горното ответникът, чрез особения си
представител, релевира и правопогасяващото възражение за изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност за претендираните вноски за заплащане на такси към етажната
собственост за периода от месец март
2015 г. до месец октомври 2015 г., включително, в общ размер на сумата от 72,56 лв., на основание чл.111, б“в ЗЗД,
предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК - 02.11.2018 г.В
допълнение към горното адв. В. заявява в отговора на
искова молба, че в исковата молба били изложени твърденията на ищеца за
уведомяване на настоящия ответник за задълженията му към етажната собственост
чрез залепване на уведомления на входната врата на сградата и на входната врата
на апартамента, които били изцяло „голословни, неподкрепени с доказателства“.
Дори и самите твърдения адв. В. намира,че са неясни,
тъй като не се сочело кога били
поставяни уведомленията, за кои задължения се отнасяли същите и за кои
периоди, след като се касаело за периодични плащания.В обобщение като особен
представител на ответника К.Д., адв. В. намира, че
изложените от ищеца твърдения в обстоятелствената част на исковата молба,
заедно с уточняващата я молба, както и представените от същия писмени
доказателства не установявали по безспорен начин основателността на претендираните вземания на Етажна собственост с
административен адрес: *
срещу ответника за паричната сума в общ размер на 512,82 лв., съгласно заявения
петитум. По отношение на претенцията за присъждане на разноски, е изразено
становището, че присъждането на разноските се урежда по общите правила на чл.
78 ГПК, в зависимост от изхода на делото.На последно място по доказателствените искания на ищцовата страна адв. В. сочи че не се противопоставя да бъдат допуснати
до събиране представените с исковата молба писмени доказателства, без да прави
искания за събиране на доказателства.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.10.2019 г. ищцовата
страна, редовно уведомена,не изпраща представител
Ответницата,
чрез надлежно назначеният й особен представител адвокат В.В.
изразява следното становище по същество : Първо, адв.В. счита, че
ищецът не е установил представителната си власт да предявява такъв иск, предвид
което активната легитимация не била налице и искът се явявал недопустим в този
смисъл. При условия на евентуалност, адв.В. желае ВРС
да постанови Решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Въз основа на съображенията, които подробно са изразени в писмения отговор и
предвид липсата на събрани допълнителни, нови доказателства в съдебно
заседание, като особен представител адв.В. счита, че
изводите, които са изложени от фактическа и правна страна в отговора няма
основание да бъдат променяни, както и смята, че възраженията, които са
направени, са се установили в процеса като основателни. Ето защо адв.В. моли за Решение в този смисъл, като обективира и искане да й бъде издаден РКО.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Настоящото производство се развива
след проведено заповедно такова по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№16 716/2018 г .по описа на ВРС, VIII – ми
състав, където в
полза на заявителя-ищец, против длъжника-ответник е издадена Заповед №8378/5.11.2018 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата от дължи сумата от 512,82
лв. представляваща периодично плащане на такси към етажната собственост за ап.
49, натрупано за период от 44 месеца, формирана от неплащане на месечни
дължими такси към етажната собственост, вноски
за фонд ремонт и обновление,свързани с поддръжката на общите части за ап. *,
находящ се на адрес * за периода от месец март 2015 г. до м. октомври 2018 г.включително
за притежавания от К.Д. апартамент
№ 49, съгласно приети решения на ОС на ЕС, а именно таксите за консумативни разходи са месечни и се разпределят
съобразно броя обитатели в апартамент ; за процесния период ап. *е бил обитаван
от един човек по данни на ЕС и е начислена сума съобразно този брой ; такса фонд „ремонт и обновление„ която
се определя от ОС и се начислява по равно на всички апартаменти ; такса за управление и поддръжка по равно
на всички апартаменти , чиито размер е
определен с Решение на ОС на ЕС , проведено на 5.2.2015 г. , прието и
обективирано в т.3 и т.4 от протокола съставен от събранието, като сумата е
посочено и в заповедта по чл.410 ГПК / л.18 от заповедното дело / как се
определя по години от м.3.2015 г.до м.10.2018 г. , ведно със законната лихва върху сумата от 512,82 лв. считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 02.11.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението.
С цитираната заповед по чл.410 ГПК
заповедния съд е присъдил в полза на заявителя и сумата от 25 лева за заплатена
д.т. и сумата от 200 лева за адвокатско възнаграждение.Всички останали писмени
доказателства по цитираното заповедно дело обуславят извода от правна страна,
че ответницата макар и да е била търсена на адреса на който се твърди,че живее
не е била открита и поради това а и поради липсата на данни същата да е била в
трудово правоотношение Заповедта по чл.410 ГПК се счита връчена на К.Д. при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.Именно в тази връзка са и дадените от заповедния
съд указания до заявителя, който в срок е представил препис от исковата
молба,по която е водено настоящото исково производство .
В настоящото исково производство се
установява от приобщената на л. 29–ти служебно изготвена справка НБДН, че ответницата К.П.Д. има регистрирани постоянен и
настоящ адрес *** съответно от 06.5.2000 г. и от 17.05.1999 г. От приобщената
на л. 32–ри втора служебна справка от масивите на ОД на МВР Варна се
установява, че на дата 21.08.2018г. К. Д.
е напуснала РБ през ГПКК Аерогара Варна.
При тези данни и при невъзможност
лично да бъде връчен преписа от искова молба на ответницата ВРС е приел, че е
налице хипотезата на чл. 47, ал.6 ГПК като е взел решение за предоставяне на
правна помощ на ответницата,определяйки депозит в размер на 300,00 лева вносим от ищцовата страна.Видно от л. 40 –ти от делото, след
надлежно сезиране на АС при АК Варна е определен за особен представител на
ответницата адвокат от АК Варна – В. В.В. за всяка
съдебна инстанция и РС Варна е назначил адв.В. в
качеството на особен представител на ответницата.
Факт е по делото, че ищцовата страна,
въпреки разпределената с проекта за доклад доказателствена
тежест, с определението по чл.140 ГПК и указанията по реда на чл.101, ал.1 ГПК
не е проявила процесуална активност,като дори и в откритото съдебно заседание
ищцовата страна не е изплатила представител. При тези данни по делото, при
наличие на искова и уточнителна молби съдът приема, че
е сезиран само с установителния иск за сумата от
512,82 лв. представляваща периодично плащане на такси към етажната собственост
за ап. 49, натрупано за период от 44 месеца, които се търсят за заплащане от К.Д..
Доказателства относно основанието и
размера на иска се съдържат само в два
писмени документа – приобщения на л. 10–ти в заверено за вярност с
оригинала копие на протокол от ОС на собствениците на жилищна страда и
обекти в жилищна сграда, находяща се на адрес * от 5-ти февруари 2015г. от 19,02 ч. и приобщеното на л. 13 –ти
заверено за вярност с оригинала копие на протокол от друго общо събрание проведено
на 13-ти юни 2017 г. в 19,30
ч.Същите заверени за вярност с оригинала копия на протоколи от ОС са били
приложени и по заповедното дело на листи от 7 – ми до 12 –ти включително, като
тези протоколи са хронологично подредени и четими .
С
оглед установеното от фактическа страна, от ПРАВНА СТРАНА съдът приема за
установено от следното:
Съгласно
чл.38, ал.1 от ЗУЕС
решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а
когато срокът не е определен, решенията се изпълняват
в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, чрез
залепване на видно място на съобщение за изготвянето на протокола, за което се
съставя съответния констативен протокол от управителя и един собственик или
ползвател в ЕС. Алинея втора на същата правна норма предвижда, че когато
собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок,
председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК като към заявлението
се прилага препис от решението на общото събрание.
В случая с гореописаните протоколи от
дати 13.06.2017 г. и 05.02.2015 г., при тези две доказателства, трудно може да
се приеме, че отговорят на формалните изисквания на чл.16, ал.7 от ЗУЕС.По
делото и от двата протокола от ОС се установява,че отв.К.Д.
не е участвала на ОС на ЕС от 2015 г. и 2017 г.Нещо повече: липсва доказателство,
че отв.К.Д. има качество етажен собственик. Ето защо,
дори да се приеме, че отв.К.Д. е била в исковия
период етажен собственик, каквито идицции се съдържат
само в служебната справка НБДН , както и че сградата е в режим на етажна
собственост и поради това са приложими нормите на ЗУЕС а не на ЗС , при липса
на доказателства относно броя на съсобствениците,притежаваните от всички
собственици и ползватели идеални части от общите части на сградата, по делото остава недоказано твърдението на
ищцовата страна, че Решенията взети на всяко едно от двете ОС на ЕС са били
законосъобразни, макар и да няма данни да са оспорвани.
Отделно от изложените по-горе
аргументи, искът се явява също неоснователен, т.к. нормата на чл.6, ал.9 от ЗУЕС предвижда, че собствениците на обекти в сграда в режим на етажна
собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство и обновяване на общите части на сградата, съразмерно с
притежаваните идеални части. Факт е че по делото ищцовата страна не е
ангажирала нито писмени нито гласни доказателства за извършени плащания за
поддръжка на общите части.Липсват доказателства като домова
и/или касова книга, които съдът да сравни и обсъди в съвкупност с ангажираните
със сезиращата съда молба два протокола от взети Решения на ОС на ЕС . Наред с
горното в действителност липсват доказателства за сключване на договор с
посочената фирма Кантора„А. „, които съдът да съобрази при определяне на
евентуално дължимост на исковите суми които се
претендират от ищцата.
Останалите възражения на ответницата
развити в писмения отговор депозиран от особения представител адв.В. съдът намира за напълно основателни и доказани.Както
бе посочено и по-горе ,в самия отговор на искова молба адв.В.
се е спряла на всички възможни възражения за недължимост
на исковите суми, за неопределеност и неопределяемост
на сумите по трите основни пера и на последно място е релевирано
и възражение по чл.111 б. „в“ ЗЗД за частична неоснователност на иска поради
погасяване по давност.Всички възражения направени от особения представител са
ясни, хронологично изложени а и основателни,поради което съдът ги приема за
доказани и не ги преповтаря .
В изложения по-горе ред на мили ВРС
счита,че дори и да бъде извършено от съда математическо пресмятане на начина по
който се образува сбора от исковата сума, то едва ли би било обективно и
съобразено с действително припадащите се на ответницата задължения за исковия
период,дължими към ЕС, т.к. липсват данни дали К.Д. е етажен собственик а ако е
– какво процентно съотношение има от общите части на сградата, които са бъдат
съобразени с взетите Решения от 2015 г.и 2017 г. на ОС на ЕС и от там да се
изчислят съответните суми за поддръжка и управление на сградата, още повече при
липса на каквито и да е документи доказващи плащане или не на ежемесечни
вноски.
С оглед гореизложеното съдът намира
предявения иск и за неоснователен и за недоказан.Само за пълнота на мотивите
настоящият съдебен състав намира,че изразеното в хода на спора по същество от
особения представител на ответницата, че производството е евентуално
недопустимо,принципно следва да се разгледа като възражение по същество.Това е
така, защото искът по чл.422 ГПК е допустим тогава, когато има идентичност на
страните в заповедно и исково производство, идентичност на искането.Дали ищецът
е съумял да докаже активната си материално правна легитимация или не е въпрос, който
в случая обуславя извод за неоснователност и недоказаност на иска,но не и за
недопустимост.Ето защо, след като ищцовата страна не е доказала при условията
на пълно и главно доказване активната си материално правна легитимация, основанието
на иска, съдът отхвърля изцяло иска като неоснователен и недоказан,по начина по
който е предявен. /т.е. без частта за законната лихва /.
При този изход на спора, съдът
разпорежда издаване на РКО на адв.В. за осъщественото
от нея процесуално представителство на ответницата по реда на чл 47, ал. 6 ГПК като разпорежда с Решението си да бъдат
присъдени разноските от 300 лева,внесени от ищцовата страна .
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения специален положителен установителен
иск от ищцовата страна -
Етажна собственост с административен
адрес *, с адрес: *, представлявано от П. М. П.,ЕГН ********** -
Управител на Етажната собственост с постоянен адрес ***, чрез процесуален представител адвокат от АК
Варна К.А.,***, ПРОТИВ ответницата
К.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***., с ИСКАНЕ да бъде
прието за установено съществуването в полза на ищцовата страна против
ответницата на ПАРИЧНОТО ВЗЕМАНЕ
в размер на 512,82 лв. , за което в
полза на ищцовата страна и против ответницата е била издадена Заповед №
8378/5.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от ВРС, VIII- ми състав по ч.гр.д № 16716/2018г.
което парично вземане в размер на 512,82
лева е индивидуализирано както следва: от м.03.2015
г. до месец 10.2015 г. включително за притежавания от К.Д. апартамент № */в
същата сграда в режим на ЕС/ за период от 44 месеца начислена сума съгласно
приети Решения на ОС на ЕС;Таксите за консумативни разходи били месечни,
разпределени съобразно броя на обитателите в апартамент;за процесния период ап.
*бил обитаван от 1 човек по данни на ЕС и начислена сума съобразно този
брой;Такса Фонд „Ремонт и обновление“ се определяла от ОС на ЕС и се
начислявала по равно на всеки апартамент;Такса
управление и поддръжка се начислявала също по равно на всички апартаменти, СУМАТА в размер на 512,82лв. /петстотин и дванадесет лева и осемдесет и две стотинки/ била
натрупана за следите периоди и по следния начин:
За
2015г.-м.03.2015г.-8,87лв.;
м.04.2015г.-8,91лв.; м.05.2015г.-8,88лв.; м.06.2015г.-9,01лв;
м.07.2015г.-9,17лв.; м.08.2015г.-9,25лв.; м.09.2015г.-9,42лв.;
м.10.2015г.-9,05лв.; м.11.2015г.-9,04лв.; м.12.2015г.-9,13лв.
За
2016г.-м.01.2016г.-9,11лв.;
м.02.2016г.-9,03лв.; м.03.2016г.-8,89лв.; м.04.2016г.-8,96лв.;
м.05.2016г.-8,94лв.; м.06.2016г.-8,91лв.; м.07.2016г.-8,94лв.;
м.08.2016г.-8,85лв.;
м.09.2016г.-8,74лв.;
м.10.2016г.-8,80лв.; м.11.2016г.-8,81лв.; м.12.2016г.-8,66лв;
За
2017г.-м.01.2017г.-8,70лв.м.02.2017г.-8,77лв.;
м.03.2017г.-8,79лв.; м.04.2017г.-8,89лв.; м.05.2017г.-9,07лв.;
м.06.2017г.-8,95лв.; м.07.2017г.-16,66лв.; м.08.2017г.-16,60лв.;
м.09.2017г.-16,53лв.; м.10.2017г.-16,65лв.; м.11.2017г.-16,68лв.; м.12.2017г.-16,63лв.;
За
2018г.-
м.01.2018г.-16,60лв.; м.02.2018г.-16,81лв.; м.03.2018г.-16,87лв.;
м.04.2018г.-16,87лв.; м.05.2018г.-16,76лв.; м.06.2018г.-16,81лв.;
м.07.2018г.-16,89лв.; м.08.2018г.-16,86лв.; м.09.2018г.-14,00лв.;
м.10.2018г.-14,00лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО за сумата от 300,00 лева (триста лева ) в
полза на адвокат В.В. – особен представител на
ответницата за осъщественото при условията и реда на чл. 47, ал.6 ГПК
процесуално представителство на ответницата от адв.В.,по
настоящото дело.
Разпореждането не подлежи на обжалване
.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: