№ 529
гр. Варна, 31.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деян Ив. Денев
СъдебниРадина Л. Н.
заседатели:Елена В. Ковачева
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора З. Ат. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Наказателно дело от
общ характер № 20233100200881 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Н. Д. Д., редовно призован, явява се лично и с адв.
П. Б., от преди.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
М. В. П. – редовно призована, явява се лично.
П. Н. П. – редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото, не са налице пречки.
СЪДЪТ, след констатация, че не съществува процесуална пречка
относно даване ход на делото в днешно съдебно заседание,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Пристъпва към снемане самоличността на явилите се лица:
В.Л. М. В. П. – 51 г. бълг. гражданка, с висше образование, специалност
„Счетоводство и контрол“, неосъждана, без родство със страните.
В.Л. П. Н. П. – 61 г. бълг. гражданка, с висше образование, специалност
„Счетоводство и контрол“, омъжена, неосъждана, без родство със страните.
1
Предупредени за отговорността по чл.291 НК. Обещават да дадат
заключение по съвест и знание.
На основание чл.282, ал.1 от НПК, съдът ПРОЧИТА заключението на
допълнителната ССчЕ, намираща се на л. 214 и сл. от делото.
В.Л. П.: Поддържам заключението.
В.Л. П.: Поддържам заключението.
На въпроси на прокурора:
В.Л.П.:Запознахме се с всички предоставени ни по делото материали.
Въпрос на прокурора - Фирма „М.“ сама, със собствени възможности и
технически средства, изпълнявала ли е задължения по договори, които
сключва с външни контрагенти, не със „С-М“?
В.Л. П.: По отношение на изпълнението, това е една процедура, която
се установява от съвсем други органи. Счетоводството може да се занимава с
това какви документи са съставени, какво е отразявано, какви стопански
операции са съществували в определен период от време, след което се
анализира тяхното отразяване в счетоводните регистри. Това, което сме
успели да видим по отношение на доставките, сме го описали на стр. 9 до
стр.11. Конкретно за определени дружества, които са били клиенти на „М.“,
съставили сме приложение 2 относно документираните фактури за продажби
от „М.“ към негови контрагенти. Доколкото в счетоводството на „М.“ по
делото няма събрани счетоводни регистри в документация, почти
невъзможно е да установим ние точно какви документи са налице между
клиентите на „М.“ и всеки от тези клиенти. Затова сме ползвали
документацията, която се съдържа в ревизионния доклад в ревизионния акт
от 18.10.2021 г. Там подробно сме описали каквото те са установили по време
на проверките.
Въпрос на прокурора – Когато „М.“ е сключила външен договор с
клиент и след това възложи същия този договор за изпълнение на „С-М“
двойна печалба ли се получава в тази ситуация?
В.Л.П.:Няма как да е двойна печалба. „С-М“ в определени случаи, в
приложение 1 сме описали, се явява подизпълнител на определени доставки
на „М.“. Няма как печалбата да е двойна и ще дам пример с цифри. Ако
между някой от клиентите, да приемем „З. А.“, които са били един от
2
клиентите на „М.“, „З. А.“, като възложител и „М.“ има договор за 10 лева,
плюс 2 лева ДДС. Тъй като „М.“ в този период от време не е разполагал с
достатъчно активи и кадрова обезпеченост, той възлага изпълнението по този
договор на „С-М“. „М.“ фактурира на „З. А.“ 12 лева, а „С-М“ фактурира на
„М.“ договорената между тях цена. Данъка го плаща „М.“ към Държавата. В
конкретния случай той е 2 лева ДДС, при доставка 10 лв. Когато „С-М“
фактурира на „М.“, да приемем, че доставката е 8 лева, там данъка е 1.60 лева,
„М.“ ползва данъчен кредит по фактурите от „С-М“, в размер на 1.60 лева.
Тоест, „М.“ плаща на Държавата 2 лв. минус 1.60 лв. или 0.40 стотинки, във
връзка със стопанските операции, които са възникнали в този момент. Такава
е логиката на Закона за ДДС. Ние не сме установили нарушение на Закона за
ДДС, защото сме констатирали през цялото време фактури за покупки и
фактури за продажби в двете дружества. Двойна печалба, както попита
прокурора, би могло да има, ако „С-М“ фактурира на „З. А.“ една и съща
доставка и „М. фактурира на „З. А.“ същата доставка. Тогава „З. А.“ би
трябвало да плати два пъти и на едното и на другото дружество. Тогава би
могло да има двойна печалба.
Въпрос на адв. Б. – Ако за съответния месец в справката декларация на
„С-М“ за данъчния период, като вземат покупки-продажби, като резултат е
деклариран един ДДС, който е ефективно внесен в бюджета и този размер на
данъка е по-голям или най-малкото равен на данъка, по който „М.“ ще
приспада право на данъчен кредит, ще възникне ли щета, ако „С-М“ си
заплати ДДС-то, за което „М.“ приспада право на данъчен кредит, ще има ли
щета за бюджета?
В.Л.П.: Ако е платено ДДС-то от този, който подава декларацията,
каква щета да има? При данъчния кредит това, което се изследва между
дружествата, е има ли издадена фактура, има ли стопанска операция,
документирана ли е надлежно със съответния документ - фактура и тази
фактура отразена ли в дневника за продажбите, съответно в дневника за
покупките на получателя.
Нашата експертиза е работила с допълнително представените по делото
документи, които не са били представени очевидно по време на досъдебното
производство, защото колегата преди нас не ги е описала.
Въпрос на адв. Б. - Обстоятелството, че двете дружества са свързани
3
лица, има ли отношение към възникване на правото на данъчен кредит?
Знаем, че по ЗКПО свързаността на лицата има отношение по чл.16 и
данъчната основа трябва да е пазарната цена. Моля да отговорите – по ЗДДС
има ли свързаността на лицата някакво значение?
В. Л.П.: Доколкото цената трябва да отговаря на пазарните условия, в
този смисъл има значение, но за правото на признаване на данъчен кредит има
значение дали фактурите са отразени в данъчните регистри. В случая тези,
които сме изследвали, са отразени.
На въпроси на прокурора:
В.Л.П.: Не сме имали за задача да установяваме дали „С-М“ има
някакво задължение към Държавата, неплатени данъци, ДДС и т.н.
Въпрос на прокурора – Ако ДДС бъде начислено и не бъде внесено ще
има ли щета за държавния бюджет?
В.Л.П.: След като е начислен и невнесен ДДС...
Въпрос на съда – Вие констатирахте ли начислен и невнесен ДДС?
В.Л. П.: По отношение внасянето на данъците не сме изследвали, така
че, ако това се постави като задача бихме могли да проверяваме. В момента
няма как да отговорим. Ние нищо не сме изследвали по отделни данъчни
периоди, кога е имало задължения и кога са внасяни.Тук сме отразили
единствено начисленията по дневниците по издадените фактури.
АДВ. Б.: По делото е налична справка за задълженията на „М.“, в която
се вижда за кой данъчен период какво е платено. Задълженията са не само за
ДДС, те са за корпоративен данък, за ДООД, за декларация обр. 6.
Съдът предоставя на вещите лица материалите по делото, с оглед
преценка дали биха могли да дадат отговор на допълнително зададения от
прокурора въпрос, като уточнява, че се касае за задълженията на „С-М“ във
връзка със сделките с фирма „М.“.
В.Л.П.: Няма как да отговорим дали ДДС-то по една конкретна фактура
е внесено. Трябва да се изследва за данъчния период, всички покупки, всички
продажби, разликата между покупките и продажбите. ДДС-то на покупките и
ДДС-то на продажбите формира резултата за данъчния период и този
резултат бихме могли да изследваме дали е внесен, а той включително може
да бъде и ДДС за възстановяване, ако покупките на „С-М“ в този период са
4
били по-големи от продажбите.
На въпроси на съда:
В.Л. П.: Ние не сме имали задача да изследваме дали „С-М“ има
някакви други дейности, освен тези, свързани с „М.“.
В таблица 2 на стр.4 сме описали единствено издадените фактури от „С-
М“ към „ М.“ и в кой ред от дневника за продажбите на „С-М“ е включена
съответната фактура и в кой ред от дневника за покупките на „М.“ е включена
същата фактура. Такава съпоставка сме правили.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме експертизата. Аз съм удовлетворен от
това, което казаха вещите лица.
АДВ. Б.: Да се приеме заключението.
ПОДС.Д.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че заключението по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза следва да се приеме към доказателствата по делото. На всяко едно
от вещите лица следва да се изплати възнаграждение за изготвяне в размер от
по 800 лева, както и по 200 лв. за явяване в съдебно заседание и отговори на
допълнително зададени, невключени в експертизата въпроси.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото заключението на ССчЕ,
намираща се на л. 214 и сл. от делото
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещите лица М. П. и П. П. , в
размер от по 1000 лева. /изд. 2 бр.РКО/
На основание чл. 283 от НПК се прочитат всички протоколи и
писмени документи, събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да
се приключи съдебното следствие.
АДВ.Б.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по
доказателствата.
На основание чл.286 от НПК, намирайки, че са извършени всички
5
действия относими и допустими, и свързани с изясняване на обстоятелствата
по делото председателят обяви съдебното следствие за приключено.
На основание чл. 291 ал. 1 от НПК съдът, дава ход на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н председател и съдебни заседатели, днес
пред вас е изправен да отговоря по възведените му с обвинителния акт
обвинения Н. Д. Д.. От името на ОП - Варна поддържам изцяло изложеното в
обвинителния акт. Въз основа на допълнително събраните доказателства и в
съдебно заседание, аз ще пледирам следното:
От 07.02.2017 г. Н. Д. е бил съдружник и управител в дружество „С-М“,
с адрес на управление гр. Варна, като втори съдружник е била М. А..
Дружеството е било с предмет на дейност – продажби и изграждане на
системи за сигурност, електро инженеринг, търговия с компютърна техника,
софтуер и други. За извършването на тази дейност това дружество е имало
наети работници със съответна специалност, закупено техническо оборудване
и автомобили. Търговската дейност на „С-М“ е била реално извършвана от Н.
Д., което се доказва от неговите подписи върху документите.Това дружество
е било регистрирано по Закона за ДДС.
През 2018 г. Н. Д. е решил да спре да плаща данъци на Държавата от
тази търговка дейност на дружество „С-М“ и се замислил по какъв
механизъм да го направи. Трябвало да бъде измислен такъв механизъм, при
който разликата в пари между продажбите и покупките да бъде минимална, за
да се намалят и съответните размери на данъците. Н. Д. избрал да учреди
втора фирма, на която също той да бъде управител и сам да пише фактурите
между тези две фирми за покупки и продажби. По този начин Н. Д. не е
извършвал действителни разходи да купува услуги от външни фирми, а е
купувал недействителни услуги от първата си фирма „С-М“, като по този
начин намалявал данъчните задължения на второто учредено дружество
„М.“. Другата причина Д. да избере да учреди второ дружество със същия
предмет на дейност, считам, че е това, че върху първото дружество „С-М“ са
останали всички задължения към Държавата, с главница в размер на 79 000
лв. до момента, неплатени данъци и осигуровки на работници, начислени, но
невнесени в Държавния бюджет. Във второто регистрирано дружество „М.“
оставала печалбата, тъй като Н. Д. е бил сам в това дружество, нямало е
6
работници, нямало е техника, няма складове наети, няма нищо. В изпълнение
на това решение, да избегне установяването и плащането на данъчни
задължения, на 25.09.2018 г. Н. Д. учредил дружество „М.“, на което той бил
управител, единствен съдружник и единствен служител. След това, на
12.10.2018 г., по избор на Д., още в началото на учредяването на това
дружество, то било регистрирано по Закона за ДДС. През 2018 г. дружество
„М.“ е декларирало приходи в размер само на 65 000 лв.,разходи в размер на
52 000 лв. и счетоводна загуба в размер на 12 000 лв. Но през 2019 г. това
дружество „М.“ вече декларира значително завишаване на приходите в
962 830 лв., разходи в размер на 826 233 лв., а декларираната печалба била
136 597 лева. Аз считам, че този размер на приходите, в размер на близо 1
милион лева, е бил стимула на Д. да търси начин за избягване установяването
и най-вече плащането на данъчни задължения. Като приходите от сключените
сделки с действителни контрагенти оставали за „М.“, а разходите оставали за
„С-М“. Второто дружество „М.“ било с изцяло дублиращ предмет на дейност
на „С-М“. Въпреки, че „С-М“ имало всички ресурси да изпълнява всички
договори към външни контрагенти Н. Д. не назначил във второто си
дружество други работници, не закупил друга техника и второто дружество
нямало никаква възможност да работи самостоятелно. То нямало възможност
да извършва каквато и да било реална търговска дейност. Едва през 2019 г.,
след като съдружникът М. А. напуснала и след като на „С-М“ били натрупани
достатъчно данъчни задължения, тогава Н. Д. предприел пренаемане на
работници от „С-М“ към „М.“. Какво обяснение даде Н. Д. при тази ситуация
за двете дружества и причината да има 2 дружества. Той обясни, че с другия
съдружник М. А. се били скарали, смятали да се разделят и това го принудило
да учреди второ дружество. Тази теза няма как да бъде вярна, защото другият
съдружник М. А. заяви, че тя случайно научила, че Н. Д. има второ
дружество. Тя въобще не е знаела, че ще се разделят с Д. и разбрала
случайно, че Д. с второ дружество, с идентичен предмет на дейност,
сключвайки договори със същите контрагенти, с които работи и „С-М“,
практически Д. я мами. Затова и М. А. е напуснала, при което двете
дружества останали собственост само на Д.. А. насочи вниманието към нещо
много важно в представените документи за сделките на „М.“ и „С-М“. Това е,
че във фактурите, които са издадени от „М.“ към „С-М“, там липсва името на
Н. Д. и адреса на седалището на „М.“. Обаче в същите тези документи Вие ще
7
видите, че има фактури, издадени от „М.“ към други фирми, в които е
записано името на материално отговорното лице - Н. Д. и е записано
седалище на „Мелектрон“ ул. „Албатрос“ № 4. Тоест, фактурите, които са
издавани от „М.“ към „С-М“ е било предприето действие да се заличат
всякакви индикации, че Н. Д. лично има някакво отношение към това второ
дружество „М.“, което се явява основен възложител на „С-М“ за каквато и да
е дейност. Ето защо, аз правя извода, че дружество „М.“ е регистрирано само
с цел извършване на данъчни престъпления. То е една куха фирма, която няма
работници, няма офиси, няма техника, с която да изпълнява каквато и да било
реална търговска дейност. До момента защитникът твърди само и единствено,
че „М.“ работи чрез „С-М“. Няма нито едно твърдение, няма нито едно
доказателство, че „М.“ сама, със собствени работници, със собствена техника
е изпълнила какъвто и да е договор, който е сключила. В том 3 са приложени
дневниците за продажби и за покупки на „М.“ и там се вижда, че „М.“ има
дълъг списък с покупки само на материали, продава услуги на различните
контрагенти „З. А.“, „С. 06“ и други, и единствената фирма, която изпълнява
тези договори към външни контрагенти, това е „С-М“. Резултата от тази
дейност на двете фирми е намаляването размера на ДДС. Считам, че схемата
е работила по следния начин:
Контрагент, най-често „Зита Абастрой“, търси да наеме изпълнител на
ремонт примерно на магазин Юск. Намират Н. Д., който като физическо лице
е собственик на две юридически лица. Едното е „С-М“, което има пълна
възможност да изпълни този договор. То има работници, техника,
автомобили. Второто дружество е „М.“, в което Н. Д. е сам самичък. Няма
пречка никаква Н. Д. да избере да сключи договора със „З. А.“ със „Сиснинг-
М“, но той избира да сключи договора с „М.“, с дружеството му, което няма
никаква възможност да изпълни каквото и да било. Н. Д., чрез „М.“ продава
услуга на „З. А.“. На тази услуга се дължи ДДС. За да намали размера на този
дължим ДДС, веднага Н. Д. купува от втората си фирма „С-М“ същата услуга
– окабеляване на същия магазин Юск примерно, за сума близка по размер или
равна на договореното от „М.“. Това намалява размера на ДДС, което се
дължи от „М.“. Това обясниха вещите лица. Обаче „С-М“ дължи от своя
страна ДДС също. Този ДДС, това което претендира да докаже защитникът,
той е начислен, но не се плаща и не е платен. Ето това е схемата. За това се
необходими две фирми на Н. Д.. Първо, за да намали размера на дължимия
8
ДДС от „М.“ и второ, за да може да прехвърли всички задължения към „С-
М“. В момента и двете дружества на Н. Д. са със задължения към държавния
бюджет, данъчни задължения и неплатени осигуровки. По този начин,
разделяйки един договор на 2, Н. Д. прави симулативно разделяне на
сделката. Една сделка се разделя симулативно, само документално се разделя
на две. Да приемем, че имаме уравнение с 3 фирми. Първата е „З. А.“, това е
външен контрагент от една страна и другите две фирми са „М.“ и „С-М“. Ако
премахнем от това уравнение „М.“ няма никакъв проблеми „С-М“, със
своите ресурси, да изпълни договора, който иска да бъде изпълнен „З. А.“, да
се окабели магазин Юск. Проблемът обаче е, че „С-М“ ще дължи ДДС и това
ДДС няма как да бъде намалено. Ако от това уравнение извадим „С-М“ и
остават „М.“ и „З. А.“. Такъв договор, сключен от „М.“ със „З. А.“, за
окабаляване на магазин Юск, не може да бъде изпълнен от „М.“, защото „М.“
самостоятелно няма работници, няма техника, няма една отвертка. Там е само
Н. Д.. Това доказва, че съществуването на „М.“ е само за нуждите на
данъчната измама, само за намаляване на ДДС. В тези документи, които бяха
представени от защитника, ще видите, че Н. Д. сам си пише договорите, сам
си пише актовете образец 19 за приемане на количество извършена работа,
сам си пише фактурите от „М.“ към „С-М“. От дневниците за покупки на
„М.“ се установява, че „М.“ само купува материали. Схемата се вижда в том 3
от дневниците за покупки на „М.“ и продажби за „С-М.“ Примерно, за месец
октомври 2018 г. „М.“ продава на „З. А.“ услуга за 20 000 лв. и купува от „С-
М“ услуга за 18 000 лв. Намалява се ДДС-то, защото купуването на услуга от
„С-М“, това е разход за „М.“. През м.ноември „М.“ продава на „З. А.“ услуга
за 8 000 лв. и купува от „С-М“ услуга за 8 000 лв., нулира се ДДС. По тая
схема са останалите, когато се провери по дневниците за покупки и за
продажби.
Н. Д. даде обяснения за тази схема, че двете дружества имали съвместна
дейност. Няма никаква икономическа необходимост тези 2 дружества да
имат съвместна дейност, затова защото във всеки договор, който е приложен
в делото, вие ще видите, че се договаря аванс от договора от 10 %, с който да
бъдат закупени материали. Тоест, не е необходимо при изпълнението на
договора фирмите на Д., дали ще е „С-М“ или „М.“, да вадят собствени
средства, за да закупят материали и да започнат своята дейност. Тези пари за
материали се предоставят от фирмата контрагент. Работниците, които бяха
9
разпитани тук и М. А. обясниха, че те при изпълнение на своята дейност сами
са си купували материалите. Има ли са средства, отиват при необходимост
купуват материали от магазините и си изпълняват дейността. Това се вижда и
от дневниците за покупки на „С-М“. Те си купуват сами материалите, кабели,
каквото им трябва за изпълнение на тези договори. Следователно няма
никаква необходимост от съществуването на „М.“, като някакъв посредник,
нито необходимост „М.“ да предоставя материалите, нито необходимост да
осигурява някакви средства. Всички средства, още в началото, за започване
изпълнението на който и да е договор, се осигуряват от съответния
контрагент, в размер на 10 %. Само че, чрез „М.“ г-н Д. контролира какви
средства отиват към „С-М“. Запазва се печалбата в „М.“. Отиват едни
средства в „С-М“,които са минимално необходими, за да изпълнява „С-М“
своята дейност, да изпълни договора, за който все пак Н. Д. отговаря. И така
всъщност Н. Д. си осигурява възможност свободните пари, които се натрупват
в „М.“, той да не ги предоставя във владение на „С-М“ и по този начин, с
това дублиране на дейност, мами М. А.. Тя обясни, че когато е напускала й е
обяснено, че тя не може да получи дружествения дял от фирмата, защото Н.
Д. е казал, че няма пари. Това, че „М.“ купува материали не е като причина
липсата на пари, защото тези копия от Търговското дело, които аз
представих, където е правен опит „С-М“ да бъде обявен в несъстоятелност,
там има една ССчЕ, на стр. 3, където е установено, че през 2018 г. касовата
наличност на „С-М“ е била 298 000 лв. През 2019 г. касова наличност на „С-
М“ е била 398 000 лв. Тоест, „С-М“ има напълно възможност да си плати по
всеки договор всички материали, да ги закупи самостоятелно, ако има такава
необходимост.Но пак казвам, такава необходимост няма, защото тези аванси
се предоставят от всеки контрагент.
За да се разбере истинската причина за втората фирма „М.“ трябва да се
изследва какъв е икономическия ефект от съществуването на тези две
дружества. За това попитах вещото лице има ли двойна печалба. Няма
двойна печалба, защото се изпълнява един договор. Едни пари, които са
получени от Н. Д., те се разпределят между двете му дружества. Тези пари
така или иначе са във владението на Н. Д.. Той се разпорежда с тях, като
физическо лице, като управител на тези две дружества, но него го интересува
печалбата. Двойна печалба щеше да има, както обясни вещото лице, както и
аз съм го съобразил, ако Н. Д. с двете си фирми поотделно сключи отделни
10
договори със „З. А.“ примерно и „З. А.“ плати поотделно на тези 2 фирми.
Така че, след като печалбата не става двойна икономическия ефект от това да
имаш две фирми, която да изпълнява 2 дружества, икономическия ефект става
спорен.
Вещото лице каза, че „С-М“ била подизпълнител на „М.“. За мен това е
една безсмислена ситуация, защото на първо място, за да има подизпълнител,
трябва да има изпълнител. „М.“ не може да бъде определена, поне от мен,
като изпълнител, защото няма никакъв ресурс да бъде такъв изпълнител. На
второ място, „С-М“, собственост също на Н. Д., няма никакъв смисъл и
никаква логика да бъде избирана от Н. Д., като подизпълнител на другата му
фирма. Въртят се едни пари, от които ефект няма. Не се получава втора
печалба. Единствения смисъл, който аз виждам, е в това първо да се намалява
ДДС и затова считам, че има недействителни сделки. Сделката е една, трябва
да се окабели магазин Юск. Оттам нататък има една фирма „М.“, която
съществува само документално, само счетоводно. За нея знае само Н. Д. и
тази фирма се явява някакъв посредник, чрез който се разпределят пари. Това
е функцията на „М.“, да се заделят чисти пари, които да останат само за Н. Д..
По тоя начин на първо място се намалява дължимия ДДС. Второ, когато ДДС
се прехвърля на „С-М“, „С-М“ не го плаща това ДДС. По този начин се
причинява щетата на държавния бюджет, не са платени и осигуровките на
работниците. М. А. каза тук, че когато е напуснала е платила личните си
осигуровки, защото не са платени. По този начин Н. Д. печели. Той намалява
ДДС, което се дължи от „М.“, не внася данъци, които се дължат от „М.“, не се
внасят и данъците, които се дължат от „С-М“.
Относно реалността на сделките. Защитата се опитва да докаже, че
сделките на „М.“ са реални, въз основа на това, което се изпълнява от другото
дружество „С-М“. „С-М“ действително изпълнява договорите, защото няма
как по друг начин. Н. Д. е задълженото лице, което трябва да изпълни този
договор. „М.“ по никакъв начин физически не съществува като дружество и
за това считам, че има една сделка и въз основа на изложените дотук
аргументи считам, че функцията на „М.“ е единствено по отношение на
данъчните измами. Да, данъците на „С-М“ са декларирани, само че
декларирането е законния начин да не се плащат данъци, защото когато се
декларират, но не се платят, се налага само една административна глоба. В
случая Д. дори и глоба не е платил, затова че има начислени данъци, но те не
11
са платени. Когато се декларират тези данъци, тогава Д. си осигурява време
да не бъде проверяван от данъчната администрация, и ако все пак бъде
проверен, е взел мерки, като е изтеглил в брой и касовата наличност и на „С-
М“ и на „М.“. Като нито за „С-М“, нито за „М.“ има представени
доказателства, че тези пари са изразходвани в полза на тези две дружества.
Затова и е отказано на „С-М“ да бъде обявена в несъстоятелност, защото
висят едни 433 000 лв. Общо от сметките на двете фирми за една година Н. Д.
е изтеглил от 900 000 лв., като касова наличност, в които 900 000 лева се
съдържат неплатените данъци от „С-М“, неплатените данъци от „М.“ и с това
той се е обогатил неправомерно.
Видно от том 7 на делото, срещу „М.“ има заведено изпълнително дело
за задължения и осигуровки, и ДДС, в размер на 185 688 лева, плюс 79 000
лв., които се дължат от неплатените данъци на „С-М“, като и на двете
дружества Н. Д. е съдружник и управител.
Относно твърдението, че Н. Д. не бил разбрал за данъчната ревизия,
затова не могъл да се защити и не могъл да представи своевременно
документи. В том 7 на делото, на лист 11, 12, 16 и л. 29 е видно, че на
26.10.2020 г. Д. е разбрал, че се извършва проверка на „М.“. При която
проверка данъчните са поискали да проверят касовата наличност на „М.“ и на
8.04.2021 г. г-н Д. прехвърля дружествените дялове, по-голяма част на Е. Т.
Д.. Искал е удължаване срока на проверката, за да представи документи.
Искал е спиране на проверката. Въобще си е осигурил възможност така, че да
може да прехвърли „М.“ на друго лице и да не бъде извършена проверка на
касовата наличност в седалището на дружеството на адрес гр. Варна, ул.
„Албатрос“ № 4. В том 7, на л. 219 от делото е приложен протокол за
проведен разговор между инспектор по приходите и Н. Д., в който Д. обяснил,
че имейлът – ***********.com е активен. Този имейл е посочван от Н. Д. в
търговската му кореспонденция с всички дружества, с които е сключвал
договори от 2018 г. до 2020 г. Тези договори да приложени в том 3 от делото.
Това са договори със „З. А.“, „Евро геймс“, „Пл.“, „Елдом инвест“ и други.
Там е изписан този имейл. Така че твърденията как му се е бил развалил
имейла и не можел да получи съобщенията от данъчната администрация
точно, в случая аз не ги приемам за верни. В том7, лист 221 има писмени
обяснения от Н. Д. пред НАП, в л.222 отпечатан имейла, изпратен от
посочения фирмен имейл на „М.“. Става въпрос за искане за представяне на
12
документи. Тоест, Д. е знаел и е могъл да разбере, че органите по приходите
започват проверки на дружествата и затова е вземал мерки да не представи
документи и да покрие парите, които е източил от тези сметки. Аз не приемам
това обяснение, което беше дадено тук от единия нов съдружник, че Д.
нямало къде да съхранява една папка с документи, затова я бил дал на този
съдружник, който пък на досъдебното производство е заявил, че няма и не
притежава никакви документи. Изведнъж те се появиха по делото.
Относно съдебно-счетоводната експертиза първоначална и
допълнителна, за мен там има едно изчисление за дължимия ДДС, с което е
ощетена държавата. То е в размер на 30 836 лв., който не е платен. Той е от
недействителни сделки. Аз не считам, че тези взаимоотношения счетоводни и
документални само между „М.“ и „С-М“ доказват някаква сделка и считам, че
има такова задължение от страна на „М.“ към Държавата от неплатен ДДС от
недействителни сделки, в размер на 30 836 лв.
По второто обвинение за данък доходи върху дивидентите, доказано е,
че има изтеглени от г-н Д. от банковите сметки на дружеството 433 049 лв.
Това е установено и от органите по приходите. За тази сума няма представени
доказателства, че тя е изразходвана в полза на това дружество, поради което
тези пари могат да се считат като доход от дивиденти от дейността на
дружеството. Върху тях следва да бъде платен данък. ССчЕ е начислила 5 %
върху тази сума на основание чл. 65 ал. 3 от ЗДОФЛ, които 5 % се равняват на
21 652.45 лв. Считам, че второто обвинение по същия начин се доказва.
В заключение ще кажа следното. „М.“ не съществува физически. „М.“
съществува само документално и счетоводно. Няма никакъв икономически
ефект реален от съществуването на „М.“, като посредник на „С-М“. „С-М“
сама е могла да изпълнява всички договори, които са били сключвани от Н.
Д.. Не е било необходимо посредничеството на „М.“. Не е било необходимо
„С-М“ да бъде поставяна в позиция на подизпълнител. Не е било необходимо
въобще да има съвместна дейност между двете фирми, защото „С-М“ е била
напълно самостоятелна. „М.“ е използвана единствено и само за данъчни
измами и за намаляване размера на ДДС.
Ако Вие, г-н Председателя и съдебни заседатели, считате, че казаното
от мен кореспондира с доказателствата по делото, вие ще следва да признаете
подсъдимия за виновен по възведените обвинения, които са му предявени.
13
Ако сторите това, ще следва да отчетете отегчаващи вината
обстоятелства, които според мен се заключават в този изграден механизъм и
схема за неплащане на данъчни задължения, въпреки достатъчната наличност
на свободни средства. Смекчаващи вината обстоятелства не съм установил.
Считам, че с оглед на специалната превенция, ще бъде справедливо да
наложите на подсъдимия едно наказание между средния размер и максимума,
изпълнението на което да бъде изтърпяно ефективно в затвор при
първоначален общ режим.
Ще моля да му възложите разноските по делото, в случай че го
признаете за виновен.
Ще ви моля да потвърдите мярката за неотклонение.
Моля за вашето решение в този смисъл.
АДВ. Б.: Уважаеми окръжен съдия, уважаеми съдебни заседатели, след
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които са
относими към главния факт на доказване в процеса, както и след анализ на
доказателствената съвкупност, аз ви моля да признаете подсъдимия за
невиновен по възведените обвинения, за които е предаден на съд.
Съображенията ми за това са следните:
По отношение на обвинението, касаещо Закона за ДДС. Прокурорът в
обстоятелствената част на обвинителния акт приема, че търговските
дружества „М.“ и „С-М“ са осъществявали реална търговска дейност, едва в
пледоарията сега по същество заяви, че дружеството „М.“ не е осъществявало
такава дейност, но от писмените доказателства по делото, в това число
материалите от ревизионното производство, извършените насрещни проверки
на „М.“, както и на „С-М“, се установява, че двете дружества са
осъществявали реална търговска дейност. Представени са по делото много
договори, сключени между „М.“ за изграждане, поддържане на слаботокови
системи, за изграждане на ел. инсталации, за изграждане на системи за
сигурност, както и поддръжката на тези системи. Тези дейности са били
осъществявани в гр. Варна, включително и на обекти извън Варна. Основните
мотиви на обвинението, за да приеме, че сделките по процесните фактури
между „М.“ и „С-М“ са нереални и зад тях не стоят реални стопански
операции, било обстоятелството, че фактурите не са представени в хода на
ревизионното и досъдебното производство, че били само диктувани на
14
счетоводителката като номера, без да са реално представени, че Д. бил
титуляр на двете банкови сметки и можел свободно да прехвърля средства.
Плащането на фактурите било без значение, защото Д. можел да прехвърля
свободно средства от едната фирма в другата, тъй като бил единствен титуляр
на банковите сметки. Също, като мотив за нереалност на сделките навежда
многократно обстоятелството, че дружеството „С-М“ имало задължение към
бюджета, както и че нямало никакви доказателства, че „М.“ е изпълнила
договор, който е сключила. Всички тези доводи на прокурора са в
противоречие със събраните по делото доказателства, както и с логиката на
материалния данъчен закон.
При изграждане на изводите относно главния въпрос - дали има
основание да се счита, че зад процесните фактури, издадени от „С-М“ стоят
реални стопански операции, моля да имате предвид събраните в хода на
настоящето производство доказателства, в това число заключението на
допълнителната ССчЕ, от които по категоричен начин може да се обоснове
такъв извод. На първо място, налице е документална обоснованост на
стопанската операция чрез създаване на фактура. Налице е редовна фактура
от външна страна. От разпита на счетоводителката се установи, че тези
фактури са й били представени за осчетоводяване, че на са и диктувани само
номерата. Също така не може да се твърди, че са създадени за целите на
настоящия процес, тъй като по тях имаше отбелязвания с молив. Това е
станало при осчетоводяването, което потвърди самата счетоводителка. Видно
от тези фактури е, че доставките се отнасят до монтажни дейности на
различни обекти във Варна, из страната, наем на МПС, наем на електрически
машини и на строителна техника, както и труд по изграждане на
електроинсталации. Към тези фактури са представени и съпътстващи
документи, каквито са актове обр.19, приемо-предавателни протоколи и е
ясен обекта, за който се отнасят. Това е обобщено в приложение 1 към
допълнителното заключение на ССчЕ.
Освен документалната обоснованост, налице е и действие по
изпълнение на сделката, като свидетелстват за неговата действителност. В
хода на насрещните проверки са представени множество договори на „М.“ с
доставчиците „З. А.“, „Солей 06“ и други, от които е видно, че са изпълнявали
услуги в обекти в цялата страна „Юск“ Д.град, „Юск“ Монтана, детски
градини във Варна, молове във Варна и в София. „М.“ е отчела значителни по
15
обем приходи от извършване на тези услуги, заплатила е корпоративен данък
за тях и за да осъществи тези доставки то е следвало да разполага с определен
ресурс – наети работници или нужната техническа обезпеченост, с какъвто
той не е разполагал. Видно от представената по делото справка за трудовите
договори до м. декември 2018 г. „М.“ не е имал назначени работници, а от
януари 2019 до юни 2019 г. е имал 4 работника на 4 часа. Също така не е
разполагал с ДМА, с леки автомобили. Поради тази причина са съставени
фактурите, защото е ползвал, именно като подизпълнител, „С-М“. Той не би
могъл да реализира такъв обем, близо 900 000 лева приход без да има
работници, без да има съответната техника. Единствената причина да наема
„С-М“ като подизпълнител е тази. А защо „М.“ е сключил договорите с
доставчика, много ясно - за да може печалбата да не я разделя с другата
съдружничка. Тя затова е учредена фирмата, а не за да се правят данъчни
измами. Доказателства, сочещи пряко реализиране на доставките са
издаването на първичните счетоводни документи и съпътстващите
документи, актовете обр. 19, отразяването на фактурите в съответните
справки декларации на двете дружества, начисляването на ДДС. Също така,
моля да кредитирате свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели, които категорично заявиха, че в качеството си на работници на „С-
М“ са били на обекти, за които фирмата „М.“ е била изпълнител в Д.град, в
Монтана. „С-М“ е командировал тия работници, „С-М“ е плащал заплатите
им, нощувките им. В хода на ревизионното производство са извършени
насрещни проверки на „М.“ и неговите доставчици са представили актовете
обр. 19, всичко което касае тия сделки, което означава, че „М.“ реално е
осъществило тази дейност. Всички тези доказателства кореспондират
помежду си, взаимно обвързани са, следват хронологията на осъществяване на
сделките, поради което аз считам, че се установи по един категоричен начин
физическата изява на доставката на услугата от „С-М“ към „М.“.
Относно твърдението на прокурора, че във фактурите от „М.“ към „С-
М“ не фигурирало неговото име, аз искам да заявя, че няма фактури от „М.“
към „С-М“ издавани. Обратното е, „С-М“ е издавал на „М.“ фактури, които
той да заплаща.
Относно внушението, че начислявал данъка без намерение да го заплати
и генерирал задължения в големи размери, моля да имате предвид, че по
делото действително има представена такава справка, но тези задължения не
16
са само за ДДС. Те са за корпоративен данък, те са възникнали за подадени
декларации обр.6, ДОД, здравни осигуровки и голяма част от тях са
възникнали в период, следващ процесния период.
Следва да имате предвид, че за голяма част от данъчните периоди, в
които са включени фактурите, по които на „Мелетронн“ е отказано право на
данъчен кредит, начисления ДДС от „С-М“ е внесен ефективно в бюджета.
Така например за м.11.2018 г. „С-М“ е декларирал ДДС 13 857.04 лв. ДДС-то
по фактурата на „М.“ е 3 124 лв. Тоест, той е заплатен и е внесен в бюджета.
По същия начин за следващият данъчен период 7805 е декларирано от „С-М“
ДДС, 3749 лв. е ДДС по фактурите на „М.“. Това също е заплатено.
Заплатени са и за следващите периоди и във всички тези периоди ДДС-то,
което „С-М“ внася в бюджета е повече като размер, отколкото е ДДС-то по
фактурата на „М.“. Така че, няма как да възникне щета за бюджета при
положение, че резултата на „С-М“ за съответния данъчен период е ДДС за
внасяне по-голям отколкото е ДДС по фактурите на „М.“ и го е внесъл
ефективно.
Проблемите на „С-М“ с плащанията възникват след м. август 2019 г.,
когато другата съдружничка си превежда 66 000 лв. дивидент по банков път в
личната си сметка. Има го в извлеченията по делото. Оттам нататък
дружеството е започнало да изпива задължения. Но ДДС-то по фактурите в
голямата си част е внесено в бюджета.
Многократно прокурорът сочи, че той искал да намали размера на
данъчните задължения на дружеството в другото да го увеличи, тъй като
нямало проблем да декларираш, а да не го платиш. Ами какъв е проблема да
го декларира в „М.“ и да не го плати, ако това е логиката на данъчния закон. В
случая в едното дружество могат да намалеят данъците, а в другото се
увеличават, а той е управител и в двете дружества. Аз не виждам смисъл да
минава през „С-М“, след като той спокойно може да го начисли в „М.“ и да не
го заплати. Едно и също е.
Многократно се набляга и на свързаността на двете дружества. Дори и
да са такива, това е без никакво правно значение за признаване правото на
данъчен кредит. Свързаността на дружество има значение на плоскостта на
ЗКПО, чл.16, който казва, че „….за данъчни цели сделките между свързани
лица следва да бъдат на пазарна цена.“
17
Напълно несъстоятелно е и твърдението, че плащането по фактурите
било без значение, тъй като той свободно боравил със сметката и едва ли не
от единия джоб в другия местил парите. От разпита на свидетелката, другата
съдружничка, се установи, че тя също е имала достъп до сметката, както и си
е наредила сумата. Имала дебитна карта, с която тегли. Така че парите не
могат да останат само в негово владение. Освен това, този съдружник, в
качеството на такъв има право на дивидент от печалбата и тя не би допуснала
дружеството да се задължи с нереални сделки.
По отношение на двата доставчика – „А. Л.“, където данъка е в размер
на 6 лв. Там е станала грешка. В дневника за покупки за месеца е посочена
фирма „А. Л.“, а всъщност доставката е от „Анди БГ“ ООД. Двете фирми са с
близки имена и данъка 6 лв. Никой за 6 лв. няма да тръгне да прави данъчни
измами, както и по отношение на „Сектрон Варна“ за 28 лв.
Предвид изложеното, аз ви моля да приемете, че изпълнителното деяние
не е осъществено, защото фактурите, удостоверяващи доставките, отразяват
действителното фактическо положение относно наличието на облигационни
отношения между страните и не могат да бъдат квалифицирани, като
документи с невярно съдържание. При положение, че доставките са
действителни и са свързани с реално предоставени услуги срещу насрещна
парична престация, вписването им в двете справки декларации, като такива с
право на пълен данъчен кредит, не представлява потвърждаване на неистина.
По отношение обвинението, касаещо ЗДДФЛ. Видно от заключението
на изготвената ССчЕ не може да се направи извод, че е налице скрито
разпределение на печалба, а оттам да възникне задължение за данък.
Независимо от това, обвинението е затова, че той в качеството си на
физическо лице избегнал установяване и плащане на данък върху доходите от
дивидент, като не е подал декларация по чл. 65 ал. 3 от ЗДДФЛ в срок до 30
април. Аз моля почитаемия съд да има предвид това, че той в качеството на
физическо лице не може да извърши това престъпление, тъй като няма
задължение да подаде данъчна декларация и в този смисъл не е извършил
никакво нарушение на закона, като физическо лице, както е обвинението.
Съгласно чл. 65, ал.3 от ЗДДФЛ, данък за доходите по чл. 38, ал.3 се удържа
и внася от предприятието платец на дохода в срок до края на месеца, следващ
тримесечието, през което е извършено скрито разпределение на печалбата.
18
Задължението да подаде такава декларация е на предприятието платец на
дохода, а не на физическото лице, поради което той не би могъл да извърши
това престъпление, така както му е повдигнато обвинението.
Имайки предвид изложеното, Ви моля да го признаете за невиновен и
по двете възведени обвинения.
ПОДС. Д.: /право на лична защита/ Относно извън служебните
отношения с моята съдружничка бих искал да допълня, че аз и нейния брат
сме много близки. Ние изградихме една система за охрана на техен обект в
едно село, където имат пчели и там се запознахме.Това беше много преди да
стане съдружник. В течение на разговорите помежду ни тя сподели, че иска с
нещо да се занимава и аз споделих, че може да се включи.
Защитничката ми беше доста обстоятелствена в нещата, които са точно
така и нямам какво друго да добавя.
На основание чл. 297 от НПК Председателят на състава дава на
подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Д.: Моля да бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание постанови присъда, която Председателят
на състава обяви на страните публично, като разясни срока и реда за
обжалването й пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
15.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19